Все се заричам да не чета някои "потребители", но пусто любопитство. Е, стигнах до "Аз заставам с истинското си лице" и логично спрях. Разни "светила" не осъзнавайки себе си като временни явления, а нещо само по себе си са особено комични. Милия "будист" не осъзнаващ собственото си квазисъществуване, тръгнал твърдо,волево и многословно да поучава за основите на Битието и/или Дхарма. Хубавото колеги е, че няма място за притеснения

Значи като не успя с неприятническите си постове да ни изнервиш и да ни развалиш приказката, седна и написа доклад до властта, белким те ти помогнат. Че се и хвалиш. Ашколсун.Между другото, не знам дали осъзнаваш, но това говори за нас, че сме прихванали все нещо, от уравновесеността на будистите.

Точно това беше идеята - да разваля приказката - толкова точно. Това опитах. И не за сънуващите я - за някой, някога, някъде... Не и за участниците. Те си напират за своето. Там е бетон. То се вижда - по реакциите. Толкова е ясно отпечатано на кое и как реагират... Първосигналните бяха най-провокираните и те се изписаха сами.

 

Защото темата се превърна в поредната приказка и именно приказното привлича все повече и повече сънувачи.

Точно в тема, която по своята същност става въпрос за практическа система в която е идеята да се прекъсне сънуването. А се направи и издокара в поредната приказка за сънуване

 

Въпроса беше Приказката за Будизма да се развали... защото децата им дай приказки - за всичко. Дори и за добротата и любовта е всичко обикновени детски приказки.

 

Е, просто опитах. Опитах и други неща покрай това. Провокацията сработи, но това вече е изпробвано толкова пъти и по толкова начини - безупречно сработва, защото е първосигнално в реакцията си. Някъде по-прикрито, другаде - по откровено... Матрично еднакво в същността си - точно по "ноти"...

Е, с това не съм съгласен в будизма, че може да се избяга от кръговрата на преражданията.

Не мога да правя обощения, но имам представа колко скромно живеят нашите учители, както и монасите в института. Понеже мнозинството живеят там, където и ние. Храним се заедно с една и съща храна, стаите, които обитават са същите като нашите и изобщо условията, в които живеят са същите. Уверявам те, че са спартански по западните критерии. Освен това подържат максимално ниски цени за обучение. Сериозните приходи, които се влагат в проекти като превеждане и издаване на будистка литература, подържане на манастири, строеж на ступи и благотворителна дейност (тя е много активна, защото в Индия има много страдащи от недоимък, липса на образование и медицински грижи хораи особено деца) идват не от нашите такси или дарения, а от много богати азитаски бизнесмени като една прекрасна дама от Хон-Конг, която пътува до Делхи с частния си самолет. До нашите пари не са опряли. Ако разчитат на нас, то щяха да са измрели от глад.

Самото място, на което е построен института (кампуса в Делхи) е дарение от индийското правителство по време на президента на Индия Шри Рамасвами Венкатараман със съдействието на Индира Ганди. Индийците са много благородни и разумни хора. Без тяхната помощ цялата скъпоценна тибетска традиция вече щеше да е изгубена безвъзвратно и много по-рано от предвиденото.

Ако не е тайна какви са условията за да учи човек там? Има ли някакви приемни изпити, какво е нужно?Каква е цената за обучението?

 

п.п. може да пишеш и на лични

Ако не е тайна какви са условията за да учи човек там? Има ли някакви приемни изпити, какво е нужно?Каква е цената за обучението?

 

п.п. може да пишеш и на лични

Първото условие да станеш будист, е да не вярваш в Бог, защото будистите казват, че Бог и Карма, са несъвместими понятия.

Скепсис в момента е в невъзможност да участва не само тук. Въобще - във виртуала... Може да се завърне, може и да не... Позволявам си да отговоря вместо него, без да съм искал разрешението му.

 

Има го адреса в интернет, има го във фейсбук. Там има всичко - програми, обучение, условия... https://www.facebook.com/KIBInstitute?ref=stream Ако е налице вътрешен сериозен мотив - нататък е ясно. Там хората не си говорят общи думички, това е сигурно. Там е поле и условия за сериозна работа. За общи приказки - е навсякъде другаде.

Да си подобрите съществуването... Най-после, с точните думи, точно в целта... - помагането, да научим това безценно знание, наречено будизъм, за да си помогнем да си подобрим съществуването... лекуването на раните, страданието...

Последните три изречения - 4 пъти ПОМАГАНЕ... Мило, ми то будизма не е "знание" бе. Как тогава да го "научите" (в множествено число). Ми за теб толкова ли прочете от всичко в темата - че било знание, дето било безценно и което да го научите и така да си помогнете в подобряването на съществуването...

 

 Поне това е едно открито представяне, значително по-откровено и прямо, през думите си. Тук други са къде по-опитни в маскарада на същото

 

Мило, и учител да си намериш, и сам буда да дойде, пет пари няма да даде "да ти помага". Те будистите в пътя към "буда" не си помагат. Има друга дума за това - взаимно си съдействат. Между съдействие и помагане има качествена разлика. А ти обикаляш с цел някой да ти помогне - да си подобриш съществуването...

Ми хапни шоколад, пийни му беслисче, сипи ракийка със салатка - ще си подобриш съществуването.... Излез с приятелки, купи си нови обувки, направи си прическа, поклюкарствай. Това последното дори и тука във форума го предлагат. И много им помага на участниците - наричат го "общи приказки". А ти - къде се натресе на будизма... Сбъркала си, но в масовата бъркотия това няма как да личи. Ако толкова те напира друго - излей се на свещеник приятелка или психотерапевт. Или си организирай един здрав секс. .. Нищо че той все не достига, все не достига вниманието, ласките, разбирането... Разбира се, че няма да ги има... и вечно ще има глада за тях...

 

И да намериш в будизма кое - любовта и добротата... помагането... Като обикновени социални игри. Ми защо ти е будизма - виж ню-ейдж. Стани християнка, мюсюлманка. ОТдай се на помагането и любовта. Ама и това не ти стиска. А е толкова по-лесно, толкова по-навсякъде. Виж популярните книжки - ти всъщност оттам си подочула и за будизма - но през лъскавата му дреха, с която са го облекли други потребители, дето търсят навсякъде това, което и ти. Всъщност всички се интересуват именно от това - от ежедневието си. Да се "почувстват" по-добре... Добре, добро, добро-та, доброправене... едни и същи сугестии, матрични послания вървящи навсякъде в опита да се регулира хищническата поглъщаща всичко популация.

 

Играта на помагане е социална игра. Тя е силно матрично внушение и непрекъснато се поддържа, защото така поддържа цялата барака. А и е изгодна, макар всъщност да е един обикновен детски атавизъм. Но и без това и останалото е от същия кюп. И най-важно - сред подобни, всичко е нормално и естествено...

 

Ти си мислиш тук, че се караме ли... Не, това е игра в която влизам да играя. Сериозните неща бяха казани вече - без всякакъв резонанс. Не само от мен беше опитано - да се изпишат. И влизам да поиграя на дрънкане. И се вижда на кое се реагира. това резонира - толкова е просто и очевидно. Това е нивото, на това се резонира. Мантрата с повторението си как съм критикар, как повтарям едно и също - това се вижда, това е "прочита" това е нивото... И реакцията - защото ставам дразнител... Но само тогава може да се резонира, макар и защитно, повърхностно. За реагиращите защитно - няма никакъв шанс. За други, минаващи, някога, някъде през тия думи - може би, евентуално... възможно... да е друго. Пак от тях зависи - всичко всъщност зависи от четящия. Но понеже нивото на четящите е първосигнално-реагиращо, те са с идеята че това е естественост. Всъщност - за тях е. Заради това и нямат шанс. За друг - поне с наченки на израстване на същото - вече може да си позволи друг прочит. Той вече ще има избор. Реагиращия няма избор. Той е обсебен от защитаването си, така, че полето му е тясно и той е потънал сред него... Дори и в опита да го обръщат на игра, да си внушават, повтарят, дори да декларират... то като маскарада е също игра, игрите не могат да продължават дълго, насищат се, омръзват... и дотам. Почва друга игра...

Просто... се заиграх, макар че играта с несериозното често да ме отвращава. За мен това нито е драма, нито дори нещо съществено, но не означава че ми липсват реакции. Регистрирам ги и толкова...

 

Дискусия е невъзможна - защото именно тя е напълно безмислена. Тук просто хората си дискутират защото това им трябва. Всъщност - играят го на дискусии - всичко за тях е нужно да им принадлежи, за да го ползват относно тях си. Лицемерието е, че това е скрита игра на "неего", на една показна имитация на прикриване, за да прикрият по-дълбоко една обикновена потребителска същност. С която са израснали, с която толкова са свикнали - всичко да им принадлежи... да използват... Няма значение какво е - всичко може да се докара за консумация - така им е обещано, такава е сделката - всичко се консумира в общия кюп. Заради това в него можеш просто да си играеш че си някой и просто да ползваш... И това се приема за естественост. 

 

Тук просто хората си приказват - просто си обменят идеи. Няма значение темата, всъщност нищо няма значение. Има правила на форума - вчера направих доклад - да се премахнат нещата отвъд темите... Без значение че сред тях са и моите.

Някои неща се нуждаят от "чистота". Това е мое мнение, разбира се. Не ме интересува че някой си бил обиден. Това е негова работа, негов избор (по-скоро - липса), негова отговорност.  Аз заставам с истинското си лице. Откровено и открито - точно тук, точно сега..

===============

Проблема точно за будизма е именно потребителите и нуждата да употребяват всичко. Няма спасение, вчера аналогията с вируса ми хрумна спонтанно, но е образност и не е лишена от подобия. Потребителите в матрицата са свикнали да употребяват всичко. Всичко в името на себе си - това е вируса. И твоите думи издават това - същото е - да намериш да направиш живота си по-добър. за любов, за доброта. Будизма - като рецепта за надежда, за вдъхновение, за поле на изживявания... отново същите проекции... Не че това е лошо - потребност. Масова, при това. Но нуждата да се намери, защото толкова липсва в толкова объркания матричен свят, изяжда всичко. И когато будистите са разширили и разпространили това в западния свят, няма как да не са разбрали колко е дълбока заешката дупка. И че в нея потъва всичко - всичко. Защото щението е безкрайно и всичко се смила от него - до едно и също накрая. Както е храносмилателната система...

 

Това е проблема - всички това искат - да направят живота си по-добър. Да си поприказват, да се начешат, да потрошат малко време, че в днешно време сърбежите са много, а форумите е да се чешат.

Това е моята проста мотивация да напиша всичко последно. Въобще не ме интересуват личните препирни. То Дакини това го прави навсякъде, то е вече толкова еднообразно, И не е само тя.

 

Всъщност ти нямаш никакъв шанс да разбереш нищо за будизма. Ако наистина би разбрала, ако наистина би схванала дори мъничко от същността - би избягала веднага. Ако си честен със себе си, ако имаш куража поне на това, макар да е най-малкото и нищожното... веднага ще стане ясно че горните думи, изведени като мотивация нямат нищо общо с будизма. И идеята че затова всички тук са си просто говорящи. Лесния и масовия вариант - да си говорят, да си правят вятъра през виртуала. Прости и обикновени колективни игри, на които тук форумното пространство е  предоставено да се играе - като виртуално футболно поле.

Някои между другото са точно заради спорта, други - да си намерят онова, което търсят... Ама така - без цената... Точно като теб - да се направи живота да е по-добър... Всъщност същината през това е "ИСКАМ ДА МИ Е ПО-ДОБРЕ".

 

Заради това в места като България няма да има БУДИЗЪМ - от сериозния. Просто няма как, няма и защо - тук фазата е такава, че потребителите са най-хищни за консумация - от щенията. Защото са много несигурни, защото вече се изпразват от вдъхновения, цели, Оттам и житейския смисъл. Един потъващ все по-дълбоко в депресия и невротизъм социал.

Няма не само БУДИЗЪМ - от сериозния. Няма и нищо сериозно вече. Не че по принцип сериозното е било някога масовка. Точно това е - сериозното може да се прояви само през отделен човек. Рядко - през група от сериозни хора. Това, сигурен съм, е причината, да дойдат сериозни хора, дори с мисията да разпространят сериозното сред сериозни хора... И после - да си тръгнат, защото ясно видели че такива няма.

 

Това е положението. Сериозния човек, е в Индия в момента. Защото това е сериозността - да я заявиш пред вселената и да направиш нужното за посвещението си. Да платиш цената - и материалната и готовността да оставиш светското си. И там са двамата от тоя форум в настоящия момент. Направиха каквото можаха, писаха - нищо. Едно голямо нищо... Писаха толкова пъти едно и също - и пустиня... Всичко пропада и се изпарява някъде в пустинята. И всичко се обезсмисля в нея - защото е едно гигантско матрично храносмислане... поглъща всичко, излиза от него - едно и също.

 

Друг сериозен в будизма човек, отдаден човек. Докато беше тук, канил и други още по-сериозни хора - точно от особените, от напредналите, от отдадените като него. Идваха в БГ, направиха каквото можаха, и като видят сами какво е блатото - се изнасят. И той самия, въпросния. Българина, избяга от България. И то не къде да е - някъде много далеч. Защото сериозните хора може и да живеят и сред изпражнения и блато, и го правят известно време. Но те имат свободата за изберат и когато един избор се изчерпи - се прави друг.

 

Имало е и други хора - от сериозните, във форума. Единици. Дошли... и си отишли. И Скепсис ще си отиде, вървейки по пътя си. И който и да е друг. Идват и си отиват - докато разберат че опитите да кажеш нещо сериозно са напълно обречени сред невротични и объркани хора, отровени от собствените себе си, търсещи да привидят навсякъде където докопат противоотрова. А няма такава. Нещо повече - колкото повече се търси да се докопа, толкова повече се отравя и неотровното... Затова сериозните хора са Пътници - идват и си отиват.

 

Не може да вирее нещо сериозно сред консуматори, за които най-важното е да смилат, да ползват - за преработка... Всичко се преработва - защото е лесно. Да се докара до "сладост", да става за сладка консумация. И да не е сладка - но да е консумация. Всичко, навсякъде - консумирането и потреблението като цел, като смисъл, като битие.

 

Тук търсещите противоотрова наричат всичко това - критика, негативизъм. Не ме интересува. Диалога ме интересува само със сериозни хора. С който трябваше намерих диалог. И да влезна в които и да са игри - това не ме интересува, освен с познавателна цел спрямо нещо, заради което съм тук. Влизам и излизам - не ме интересува нито помагането, нито добротата, нито щастието. Когато ги няма - е избор да е така. Като е избор - значи се оставя свободата да е свещен. Свободата на този, който е направил избора.

 

Докато някой се усети че проблема е просто в него, а не в помагането, добротата или щастието... А в първосигналността - да му е добре. С първосигналните неща ситуацията е проста - нужно е да се израснат. Това са детските болести - като шарката. Просто се минава и ако е същинска, ако субекта е здрав... повече не се появява. И в този случай - най=здравословното е именно ДА СЕ ОСТАВИ. Ама имало сърбеж - как да обясниш, че сърбежа е част от болестта. Ама като го сърби - кво да му кажеш, като той не чува, като е обсебен от сърбежа. Просто се чака... ама при него е драмата - отвън е лесно, опита на преминалия вече през това, е едно. Ама оня "в кюпа" драмата е в апогей. И като са му вързани ръцете в лечебна цел, за да не се чеше, че се наранява, той търси други да го чешат. Взаимно да си чешат едни други - щото сърби та сърби. 

 

Това всичко за мен ли беше написано? Със какво провокирах такъв изблик. Първо не разбрах от къде ти дойде на просветения акъл че съм жена? На 40 г мъж съм 100 кг. космат Българин, така че не разбирам какъв ти е проблема? Освен че жените те дразнят нещо. Значи, ще ти кажа едно впечатление и то на човек точно от "тези" който имаш в предвид консуматори, невежи или там както ги наричаш. Аз съм много прост човек, никога не съм имал претенции за каквото и да е било. И въпреки всичко се опитвам да правя нещо все пак да търся поне информация и виждам тук един много негостоприемен домакин. Който прави много лошо впечатление. Така ли ще ни учиш да се държим и ние? О не, това не искам (това вече го мога). 

 

Някак виждам всичко по много по елементарен и лесен начин и това което виждам кара абсолютно невежият ми ум да реагира по абсолютно невеж начин (нормална реакция на повечето хора). 

Ако си наистина толкова просветен ще си разбрал каква е реакцията в ума на твоето отношение. Знаеш ли чисто и просто дразниш с тези приказки и по този начин никой няма да ти слуша приказките, колкото и просветени да са те.

 

И точно по това си личи и на теб и на тези дето избягаха от тук че реализация просто липсва, един реализиран човек (Учител) ще е осъзнал нуждата от това да се помага със знание и съвет точно там където има нужда и където Кармата го е изпратила. А не да ми ходят по екзотични места да си гледат кефа или да ходят в Индия да се крият в пещери. Каква файда има за обикновените хора тук от всичките тези ваши игри на просветлени и големи учители. Никой нищо! Само това е резултата. И место да обвинявате хората се замислете върху методите който използвате и дали те за адекватни и актуални за ситуацията и условията. И това е точно задачата на добрия учил независимо къде и на кой винаги да е там и да дава знание на всеки според нивото му. А виждам хора който са станали жертви на много по голяма опасност която крие Будизма а имено да станат жертви на Духовната Слава. Тя много блазни и много лесно можеш да си изгориш пръстите без да се усетиш. А и много от вас мешат това с чисто Българското което руши всичко наоколо се получава адска отрова. Единствения начин е, да се опитате отново да бъдете прости нормални човешки същества и да се отървете от този мания за величие и аз знам повече. Ако наистина имаш знание за споделяне намери "правелият" начин и пак да си го предал и да са те разбрали. Значи ние (невежите, консуматорите)  сме винаги не разбрали а вие (просветените, знаещите, самопровъзгласилите се за Учители тук в БГ сте все прави?

 Повярвай ми има хора наоколо който търсят и имат желание, но това вашето ги отблъсква и препочитат да си стоят пасивни. Не го правете толкова не възможно за разбиране и обгръщате с мистичност и магия зада изглежда интересно. Говорете на прост и разбираем език и така заинтеросавайте новобранците като мен и вече ако има нужда ги научете или насочете. Толкова ли е трудно това? Ама така няма слава няма величие. Аз може да не съм учил Будизъм като теб ама съм виждал всичко това в живота. И знам как и на какво се става жертва, това което ти учиш на теория. Виждал съм някой от вас, освен да се държи и прави на голям учител и разбирач, друго не може. Чисто елементарни човешки качества липсват, като най малкото да си любезен и внимателен във всичко което правиш. Да уважаваш и се отнасяш правилно към всичко и всеки. А не да се държи надменно и восокомернно.  Каква полза от това да знаеш най тайните учения а пък да не знаеш как да се държиш по естествен начин с хората.

 

И още веднъж моля да не се превръща това в болната амбия отново на някой хора тук в БГ и пак всичко да се провали.

 Каква полза от това да знаеш най тайните учения а пък да не знаеш как да се държиш по естествен начин с хората.

 

 

 

          Ще допълня поста ти със следния цитат за това защо е важно да подържаме "незнаещ ум":          

ЕСТЕСТВЕНОСТ

 

“Всеки един миг всеки от нас възниква от нищото. Това е истинската

радост от живота.”

Идеята за естественост се разбира по много погрешен начин. Повечето хора, които идват при нас, вярват в някаква свобода или естественост, но ние наричаме

тяхното разбиране жинен кен гедо или еретична естественост. Жинен кен гедо означава, че не е необходимо да се спазват никакви норми – нещо като “стига

условности”, тоест разпуснатост. За повечето хора това означава да бъдеш

естествен. Но не това разбираме ние под естественост. Много е трудно да се обясни естествеността. Според мен тя е някакво чувство на независимост от всичко, или

действие, извиращо от нищо. Това, което възниква от нищо, е естествено, подобно

на семето или растението, което изниква от земята. Семето няма представа, че е определено растение, но има своя собствена форма и е в съвършена хармония със

земята и околната среда. С течение на времето, в процеса на растежа, то изразява

своята природа. Нищо не съществува без форма и цвят. Всяко нещо има форма и

цвят и те са в съвършена хармония с другите същества. Няма никакви затруднения. Ето това разбираме под естественост.

За едно растение или камък не е проблем да бъдат естествени. Но за нас това

представлява проблем, и то голям. Да бъдем естествени е нещо, за постигането на което трябва да работим. Когато това, което правите, възниква просто от нищо, вие

изпитвате едно съвсем ново чувство. Например да хапнете нещо, когато сте гладни,

е естествено. Вие се чувствате естествени. Но ако очаквате твърде много, да

хапнете нещо не е естествено. Не възниква никакво ново чувство. Вие не го цените. Истинската практика е да седите в зазен, сякаш пиете вода, когато сте жадни.

62

Тогава вие сте естествени. Съвсем естествено е да подремнете малко, когато много ви се спи. Но да спите, само защото ви мързи, сякаш спането е привилегия за човека

– това не е естествено. Вие мислите: “Всички мои приятели са задремали, защо да

не дремна и аз? След като никой не работи, защо трябва аз да се престаравам? Щом те имат много пари, защо да нямам и аз?” Това не е естественост. Умът ви е в плен

на някаква чужда идея и вие не сте независими, не представлявате себе си, не сте естествени. Даже и да седите в позата с кръстосани крака, ако вашият зазен не е

естествен, това не е истинска практика. Когато сте жадни, не е нужно да се насилвате да пиете вода – радвате се, че пиете. Ако изпитвате истинска радост в

своя зазен, това е истински зазен. Но дори ако трябва да се насилите да практикувате, ако почувствате нещо хубаво в практиката си, това е зазен. Всъщност

въпросът не е в това дали да правите нещо насила или не. Дори ако срещате затруднения, но нямате нищо против тях, това е естественост.

Много е трудно да се обясни тази естественост. Ако можете просто да седите и да усещате реалността на нищото в своята практика, няма нужда от обяснения.

Каквото и да правите е естествено, ако то идва от нищото – това е истинска дейност. Изпитвате истинска радост от практиката, истинска радост от живота. Във

всеки един миг всеки един от нас възниква от нищото. Всеки един миг ние изпитваме истинска радост от живота. Затова казваме шин ку мьо у – “от истинската

пустота възниква чудно битие.” Шин означава “истински”, ку – “пустота”, мьо –

“чуден”, у – “битие”: от истинската пустота – чудно битие. Без нищото няма естественост, няма истинско битие. Всеки един момент

истинското битие възниква от нищото. Нищото е винаги тук и всичко възниква от

него. Обикновено вие съвсем забравяте за това и се държите така, сякаш

притежавате нещо. Това, което правите, се основава на някаква конкретна идея или идея за притежание, но това не е естествено. Например когато слушате лекция, не

трябва да имате никаква представа за себе си. Не трябва да имате собствени идеи, когато слушате някого. Забравете всичко, което е в ума ви, и просто слушайте това,

което ви казват. Да нямате нищо в ума си е естественост. Тогава ще разберете казаното. Ако сравнявате това, което ви казват, с някаква своя идея, вие няма да

чуете всичко, разбирането ви ще бъде едностранчиво, а в това няма естественост.

Когато правите нещо, трябва да бъдете изцяло погълнати от него. Трябва изцяло да му се отдадете. Тогава нямате нищо. Затова ако в дейността ви няма истинска

 

пустота, тази дейност не е естествена.

 

 

Цитат от книгата "Дзен-ум. Ум на начинаещ.".

                 

 

Учениците - е ясно къде са. Вече посочих едно от основните места за сериозните ученици.

Учителите - е ясно кои са.

Системата наречена БУДИЗЪМ и заради която е направена тази тема, от посветил се будист - е направена и организирана чудесно. Това не е център за работа с деца. За начинаещите вероятно има създадени центрове. просто е да се допусне, какво е правил Скепсис, докато условията са били определени. Сега вече са други - нещата са други. За него самия. Повтаряше почти едно и също, на поредните напиращи, на поредните играчи, в приказките на поредните сънувачи. Едно и също - на вълни, на вълни. Няма човек, който може да се раздава цял живот. Това върви само до време. Докато разбере са "черните дупки". И минава в друг етап.

 

Будизма не е лечение нито на комплекси, нито на невротизми, нито е поле за игри и компенсации. Не че повечето не го ползвате за това. Всъщност хората, които са готови, се самоотсяват. Останалите просто си плямпат...

Редактирано 1 юни 201412 г. от valkiria1 (преглед на промените)

Какво ни казва този коан:

 

"Когато Обаку (Хуанпо, умрял в 850 г.) бил склонил глава пред олтара на Буда в храма, негов ученик се доближил и го попитал:

— След като Дзен ни учи да не го търсим чрез Буда, нито чрез дхарма, нито чрез сангха, защо се кланяте на Буда, като че ли искате да получите нещо чрез тази проява на вярата?

— Аз не го търся чрез Буда, нито чрез дхарма, нито чрез сангха — отговорил учителят, — просто отдавам почитта си на Буда.

— Каква е ползата от това да се показвате толкова усърден? — недоумявал ученикът.

Учителят му ударил плесница, а ученикът казал:

— Колко сте груб!

— Знаеш ли какво — възкликнал учителят, — нямам време да размишлявам вместо теб що е грубост и учтивост. — След което му ударил още една плесница."

 

Виждам в този коан следното - ученикът не разбира естествеността, с която учителят отдава почит на Буда, чрез което изразява спонтанна благодарност към съвършенството на цялостта чрез несъвършенството на поклона. Ученикът се оглежда, като в чисто огледало, вижда в него своите егоистични мотиви, своите очаквания, съди го, гледа на него от дуалистична гледна точка, като на нещо отделно от себе си. Затова му убягват невинността и пустотата в действието на учителя, не вижда, че е действие заради самото действие - спонтанно действие - няма разлика между учителя, поклона и Буда. Те са едно. Със своите мисли ученикът опорочава действието и получава шамар, тъй като не схваща действието от гледна точка на средния път, а го обременява с един или друг егоистичен смисъл. 

Какво ни казва този коан:

 

"Когато Обаку (Хуанпо, умрял в 850 г.) бил склонил глава пред олтара на Буда в храма, негов ученик се доближил и го попитал:

— След като Дзен ни учи да не го търсим чрез Буда, нито чрез дхарма, нито чрез сангха, защо се кланяте на Буда, като че ли искате да получите нещо чрез тази проява на вярата?

— Аз не го търся чрез Буда, нито чрез дхарма, нито чрез сангха — отговорил учителят, — просто отдавам почитта си на Буда.

— Каква е ползата от това да се показвате толкова усърден? — недоумявал ученикът.

Учителят му ударил плесница, а ученикът казал:

— Колко сте груб!

— Знаеш ли какво — възкликнал учителят, — нямам време да размишлявам вместо теб що е грубост и учтивост. — След което му ударил още една плесница."

 

Виждам в този коан следното - ученикът не разбира естествеността, с която учителят отдава почит на Буда, чрез което изразява спонтанна благодарност към съвършенството на цялостта чрез несъвършенството на поклона. Ученикът се оглежда, като в чисто огледало, вижда в него своите егоистични мотиви, своите очаквания, съди го, гледа на него от дуалистична гледна точка, като на нещо отделно от себе си. Затова му убягват невинността и пустотата в действието на учителя, не вижда, че е действие заради самото действие - спонтанно действие - няма разлика между учителя, поклона и Буда. Те са едно. Със своите мисли ученикът опорочава действието и получава шамар, тъй като не схваща действието от гледна точка на средния път, а го обременява с един или друг егоистичен смисъл. 

Коментирането на коани е полезна будистка практика, която може да донесе полза на всички. Ще направя кратко допълнение към твоя коментар, който ми харесва.

 

Концепцията за пустотата, като основна будистка практика, обединява други ключови будистки учения. Личност която не осъзнава пустотата на всички явления, заставайки на "твърда" позиция "Аз", "ти" и "другите" не може да се нарече последовател на Буда и ще отнесе доста "шамари" докато се събуди... Затова са истинските Учители, да ни помагат да се отърсим от илюзиите.

Редактирано 28 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ако не е тайна какви са условията за да учи човек там? Има ли някакви приемни изпити, какво е нужно?Каква е цената за обучението?

 

п.п. може да пишеш и на лични

Накратко за академичния курс, който е 3-годишен  (6 семестъра) и е според международните академични стандарти за изучаване на тибетски, санскрит, будистка философия, епистемология, логика и история, освен таксата, която се определя от индийския университет към който института е асоцииран и който е един от най-големите в Индия, ти трябва и диплома за английски на ниво Адванс. Инак, два пъти в годината има публични курсове с практическа насоченост (медитации като шамата и випасана, тонг-лен, соджонг, лоджонг, ваджраяна-посвещения, ньондро и различни садхани), които са достъпни за всеки. Основното е пътя - 600 евро в двете посоки.

Накратко за академичния курс, който е 3-годишен  (6 семестъра) и е според международните академични стандарти за изучаване на тибетски, санскрит, будистка философия, епистемология, логика и история, освен таксата, която се определя от индийския университет към който института е асоцииран и който е един от най-големите в Индия, ти трябва и диплома за английски на ниво Адванс. Инак, два пъти в годината има публични курсове с практическа насоченост (медитации като шамата и випасана, тонг-лен, соджонг, лоджонг, ваджраяна-посвещения, ньондро и различни садхани), които са достъпни за всеки. Основното е пътя - 600 евро в двете посоки.

Благодаря, Скепсис!Ето, общо взето е въпрос на желание, сиреч след твоето разяснение е видно, че няма кой знае какви пречки пред човек за да изучава Будизъм.:-)

Благодаря, Скепсис!Ето, общо взето е въпрос на желание, сиреч след твоето разяснение е видно, че няма кой знае какви пречки пред човек за да изучава Будизъм.:-)

 

Според мен има пречки за изучаване на Будизъм от тук в БГ. Трябва ли да се ходи до Индия задължително за това? Ами ако не можеш да отидеш? И ако не можеш да платиш или пътуваш до други страни, Нека не се заблуждаваме колко човека могат да си позволят това и колко човека биха се възползвали. Пречка е че няма никой тук в БГ който да е чист и да дава това знание. Жалко е че след толкова много "практици" тук в БГ, един да няма и един да не иска да преподава (поне да говори честно и чисто за това). Ама иначе на мерене на приказки тук и на други места излизат много разбирачи на Будизъм. И имам чувството че дори тези който говорят и рзвиват безмислени лекции тук, въобще не разбират за какво говорят и тъка с такива коментари само отблъскват и малкото (начинаещи) който се интересуват. Говорят за мъдрост и реализация а по методоте им и по поведението им се вижда че това не е така. Така Skepsis може ли да дадеш друг начин за изучаване на Будизъм тук в БГ? 

Коментирането на коани е полезна будистка практика, която може да донесе полза на всички. Ще направя кратко допълнение към твоя коментар, който ми харесва. Концепцията за пустотата, като основна будистка практика, обединява други ключови будистки учения. Личност която не осъзнава пустотата на всички явления, заставайки на "твърда" позиция "Аз", "ти" и "другите" не може да се нарече последовател на Буда и ще отнесе доста "шамари" докато се събуди... Затова са истинските Учители, да ни помагат да се отърсим от илюзиите.

Освен това, неспособността на ученика да гледа на нещата безпристрастно, и да товари действията на учителя със своите собствени мотиви, в евентуална подобна ситуация, го карат да пропусне момента и да разбере защо учителят го удря. Учителят се опитва отново да му помогне намеквайки, че грубост и учтивост в случая е едно и също и пак го удря, за да опита чрез стреса да извади ученика от ограниченията, които сам си е поставил.

из "ПУСТОТАТА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО"

Артур Шопенхауер

 

 

Пустотата се изразява във всички форми на съществуването, в безкрайността на времето и пространството, в противоположната крайност на индивида, в лишеното от продължителност настояще като повсеместна форма на съществуване на действителността; във зависимоста и относителноста на всички неща; в непрестанното формиране без битие; в непрестанните желания без удовлетворение; в непрестанното задържане на стремленията, към които се свежда и живота, докато, накрая, пречката не бъде отстранена. Времето и унищожимостта на всички неща в него и чрез него - това е само форма, посредством която волята за живот, непреходяща като нещо в себе си, открива пустотата на своите стремления. Времето - е това, посредством което всички неща в нашите ръце се превръщат всяко мигновение в нищо, вследствие на което изгубват всяка истинна ценност.

   

Което е било, то вече не съществува, така не съществува и това, което никога не е било. Но и всичко съществуващо в следващото мигновение вече отминава. Затова и най-незначителното настояще има пред най-значителното минало преимущество на действителноста. Вследствие на което настоящето се отнася към миналото, като нещо към нищо.

 

Човекът е само явление, а не нещо в себе си, следователно, няма собствена същност. Ако имаше собствена същност, той нямаше да е преходящ. 

 

Съществуването, нашето и на всички животни, не представлява нещо трайно и устойчиво, или временно неизменно; то е само текущо съществуване, съществуване образувано само от постоянна смяна, и може да бъде уподобено на водовъртеж. Въпреки че формата на тялото съхранява до известна степен в течение на някое време неизменност, но само при условие на непрестанна смяна на материята, при което предишната материя си отива, а новата се приема.  В съответствие с това главното занятие на всички същества се явява добиването на материя, приспособявайки я за този приток. Заедно с това те съзнават, че подобно съществуване е възможно да поддържат по този начин в течение само на известно време; затова те се стараят преди своята кончина да го пренесат на друго същество, което да заеме тяхното място. Това стремление се проявява в тяхното съзнание във вид на полов инстинкт, а в съзнанието на другите неща, т.е. в обективното съзерцание, се проявява във вид на полови органи. Този инстинкт може да се сравни с наниз на перлена огърлица, а бързо редуващите се индивиди на перли. Ако ускориме във въображението това редуване и видим в целия ред, както и в отделните перли, съхраняващи само формата, че материята непрестанно се сменява, то може да се убедим в това, че ни е дадено като участ само някакво квазисъществуване*.

 

*квази - мним, лъжлив, неистински

 

                                                                                            превод  Śūnyatā

Ом А Хум Ваджра Гуру Падма Сидхи Хум

 

 

 

Нашата цел трябва да бъде да достигнем едно ниво
на осъзнаване, което обединява мъдростта на пустотата със
спонтанно присъстващите умели средства на
състраданието. Затова текстът казва „пустота със
състрадание като самата й същност”. Ние трябва да
включим това в пътя и да го прилагаме на всеки етап от
практиката по време на целия си живот. Разпознаването на
пустотата на мислите, вместо подсилването им, позволява
на възникването и разтварянето на всяка мисъл да изяснят и
подсилят осъзнаването на пустотата.

източник: https://skydharma.com/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B2

Редактирано 1 юни 201412 г. от rurk (преглед на промените)

Редактирано 1 юни 201412 г. от rurk (преглед на промените)

Позволявам си да посоча линк към още една книга, която може свободно да се чете и изтегли.

Неин автор е Чоки Нима Ринпоче, който е един от двамата водещи учители в школата Ка-Ньинг, която е част от съвременния Дзогчен:

"Пътеводител по живот и смърт" - http://aquarium.ru/misc/pdf/bardo.pdf

A-UM MA-NI PAD-ME HUM

Ще помоля Scepsis за преглед и редакция на българския превод на квитесенцията - "Квинтесенция на устните наставления, относно виденията, съзерцанието и поведението, съгласно Махамудра" - Кунга Тензин

Ще помоля Scepsis за преглед и редакция на българския превод на квитесенцията - "Квинтесенция на устните наставления, относно виденията, съзерцанието и поведението, съгласно Махамудра" - Кунга Тензин

Кажи после дали е отговорил на молитвите ти. Трябва ти снимка, благовония и силна вяра...

"Накрая бих искал да кажа че не може да се обрисува медитацията с думи. Това е лично изживяване и колкото и големи експерти да се опитват да я дефинират според мен всеки един човек я изживява по съвсем друг начин. Вие няма да почувствате това което аз чувствам, нито пък аз ще успея да видя това което вие ще преживеете. Не се състезавайте с никой, а просто спрете състезанието със света за момент и се огледайте вътре в себе си."

 

Случайно попаднах на този текст в Интернет, и мисля че е много полезен за човек който иска да учи медитация. По прост и елементарен начин. Ама не звучи "нещо специално" и не предизвиква възхищение. 

И важно да се разбере че в простотата и лесното разбиране се крие ключа към по големите неща. Принципът един и същ в ежедневието, със всичко се започва отначало бавно и внимателно и така научаваш и разбираш повече. Поправете ме ако не съм прав моля. :-)

желанието

агресията

завистта

 

Нека не сме завистливи и агресивни!

 

Желанието се поражда от неудовлетворението, а неудовлетворението - от неведението (скандхите и клешите са неразривно свързани)

 

Петте зловредни емоции + идеята за <аз>...

 

Сиреч това, което е пречка са двете замъглявания

 

И тъй нека всеки се оглежда за враговете в себе си, като започне с клешите.

 

Друг проблем, не малък, е че повечето от нас се опитват да поправят другия и другите, света, а по-малко себе си... сиреч пак желанието и неудовлетворението, породение от неведението.

 

Огледай се за враговете. Те винаги са вътре.

Клеши:

- неведение/невежество/слепота;

(пораждат бездна от неудовлетвореност)

- желание/копнеж/страст;

- омраза/агресия/гняв;

- завист/ревност

- гордост/високомерие.

 

 

Осем (8) светски дхарми:

(едни неща искаме да привлечем към и за себе си, а други в същото време отблъскваме и нежелаем - искам това, което ми харесва и не искам онова, което не ми харесва, егоугодно)

 

Желание за похвалаНежалание за критика

 

Желание за печалбаНежелание за загуба

 

Желание за щастиеНежелание за нещастие

 

Желание за славаНежелание за лоша репутация

"Накрая бих искал да кажа че не може да се обрисува медитацията с думи. Това е лично изживяване и колкото и големи експерти да се опитват да я дефинират според мен всеки един човек я изживява по съвсем друг начин. Вие няма да почувствате това което аз чувствам, нито пък аз ще успея да видя това което вие ще преживеете. Не се състезавайте с никой, а просто спрете състезанието със света за момент и се огледайте вътре в себе си."

 

Случайно попаднах на този текст в Интернет, и мисля че е много полезен за човек който иска да учи медитация. По прост и елементарен начин. Ама не звучи "нещо специално" и не предизвиква възхищение. 

И важно да се разбере че в простотата и лесното разбиране се крие ключа към по големите неща. Принципът един и същ в ежедневието, със всичко се започва отначало бавно и внимателно и така научаваш и разбираш повече. Поправете ме ако не съм прав моля. :-)

Популярен текст, който всъщност нищо не казва. Общите шаблони, под формата на съвети в повелително наклонение не съдържат нищо по същество. Общи приказки, които лесно се имитират, завоалирани с многозначителността си.

В тоя смисъл "простичките неща", с простичкия изказ, с простите описания..."по елементарен начин" си остават точно такива, за съответствени на това хора.

 

Тънкостта е в детайла, разбирането не е предварително, а с практика. Практиката подава ниво за "разбирането". И чак тогава идва и то - по съответствие.

 

В цитираните думи, всъщност практика няма. Естествено в тема за любопитни няма някой който да говори за практика. От друга страна - без практика определени коментиращи претендират за "разбиране"... И то - с прости приказки, с елементарно звучене... Понеже става за коментиране и многозначителността му е чудесен параван за проекции.

 

Както се вижда ясно, Скепсис прави само основни пояснения - от позицията на обещанието му за коректност. И най-важното в темата е да даде някои съвсем, съвсем общи указания, и да насочи към компетентни будистки школи и учители - пак с цел да се започне практика. Пак практика, само практиката.

Будизма всъщност е практиката си. Някои си го правят философия, щото с нея лесно се борави от "любопитните" философи, става за разговори и общи приказки... По философски - демек разсъдително, с идеята че го "разбират"... Но... когато не стиска на някой да навлезе в практиката и да се посвети, му остава само да приказва, цитира, превежда... А нищо от това няма някакъв свой, изначален и обективен смисъл. Цялата тайна е в интерпретацията. А тя - не е универсална. и зависи отново от практиката и нивата, пред които тя превежда практикуващия. Едни и същи думи - през практиката на различните нива, през устните допълнения и технически напътствия, през асистенцията в практическите пътешествия - се интерпретират различно. Дори - качествено различно, спрямо различните нива на интерпретиращия. Как ли ги интерпретира тогава някой, който въобще никога не е почвал каквато и да е практика. Но пък - е велик. Той разбира, той е чел, той играе на вникващ и... разбиращ. Дори будизма... ма как бе - някакъв си будизъм, ...

 

Всъщност - е изключително просто. Само дето не изнася на коментаторите. Под маската на големи приказки и цитати, месиански мотиви и думи на някой, за нещо си, продължава да се измества темата от практиката, пак в обикновени концептуални стъкмистики приличащи на философия. Каквито има навсякъде, за всичко. Точно такъв "будизъм" трябва - побългарен, западнизиран, да става за умохранене, умосмилане и умо-отделяне...

 

Как да се центрира в практиката нещо, след като в него участват хора, които нямат никаква практика. Но пък - вече "разбират"... Тва е - тъпите будисти си играят и си губят времето в разни практики... А както е видно тук - ехеййй - не им трябват практика на писачите... Тва будизъм, тва дзен, тва източни "знаения" - бол. Цели библиотеки и колекции от думички... И целия интернет да е - пак е гола вода. Опита да се нагласи будизма като аналогия с популярните книжки и поп-духовността, си е пълен шит. Но пък обслужва масовите щения. На профанизма и посредствеността...

 

Българина по традиция, всичко "разбира". И за всичко може да говори. Знае, може... на думи. И винаги е убеден че е прав. Да му е честит и будизма (за любопитни) - на "българина..."

Редактирано 4 юни 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)