Бавен и бърз са характеристики на промяната. Не съществува нищо друго освен промяната. За да съществува съзнание, възприемащо стабилност и съответно, самовъзприемащо се като стабилно, са задължителни ограничения във възприемането на промяната.

Бавен и бърз са характеристики на промяната. Не съществува нищо друго освен промяната. За да съществува съзнание, възприемащо стабилност и съответно, самовъзприемащо се като стабилно, са задължителни ограничения във възприемането на промяната.

самата промяна е ограничението.

Всъщност принципа е прост - за да се регистрира промяна, съзнанието го прави чрез сравнение на два различни момента чрез които дефинира разликата между тях. Това само по себе си е едно от ограниченията - че приоритетно и еволюционно, мозъка чрез регистрира движението, защото така би оцелял носителя му. Целия неврален апарат се занимава с движението, но самата обработка на информацията е настроена на точно определена "скорост". При това - зрителния сигнал се обработва само във връзка със светлината и осветеността му и именно по този начин се регистрира "промяната". Този принцип се прехвърля след това и в психичните полета от по-висок порядък - е-сферата и менталните процеси. 

Още древните наблюдатели, внимателно и систематично извели емпирично тия прости изводи. Както и аз го направих. Както и всеки друг може да го направи. Защото тия прости неща са най-интересни, когато се експериментира със себе си, спрямо непрекъсната смяна на условията в собствения ни външен реал. По същия начин като и вътрешния.

 

Та - ето къде е ограничението. Още преди хилядолетия са разбрали, че ако внимателно прецениш сянката и осветеността, и спреш неподвижно, можеш да останеш невидим за друг субект. Театъра "НО" декорите са местени от специални хора облечени изцяло в черни дрехи и чрез манипулиране на светлината те оставали невидими за зрителите. Но това не е достатъчно - движенията им са внимателно подбрани и прецизирани. Въпроса е, че ако някой не обърне специално внимание, никога няма да ги забележи. Разбира се, че това е било използвано и за военни цели, като най-популярния пример са нинджите. Сега - войниците от специални части, шпиони... и други такива. Но пък в днешно време познанието за това е изведено на изключителни висоти, подробно, систематизирано... И се използва за да се правят пари - рекламите и въобще медиите, продажби, пазари, сделки... и много друго...

 

Това е аналогията и с техниките, за които писах по-горе. В обикновения живот на субекта той не забелязва изключително много неща около себе си. При това едно от големите му "пропуски" става и собственото му тяло. Древните медитатори открили че има задължителна корелация между осъзнаването и задълбочаването и наблюдението и възприемането на все по-широк обхват от процеси. И за да задълбочат още повече това, правят извода - колкото повече самия субект "спира" своите процеси съзнателно, толкова повече има възможност да дефинира движението около себе си. Макар и твърде общо това е основата на произхода на техниките за "спиране на света" при психична вътрешна практика.

 

Всяка вътрешна психична техника, дори обединени в системи, е израз на общи принципи и прийоми за реализирането им практически. Едно от първите стъпки в които и да са техники, е овладяването на вниманието, характеризиращо се с неговия "фокус" и задържането му в обект. В началото - подвижен обект, после все повече неподвижен (или обратното). Задържането на фокуса на внимание, за все по-дълго време, дава нова широта в собствената психика. А борбата за начинаещия е задържане на концетрация няколко секунди, докато напреднали майстори в практиката задържат вниманието си дни, дори седмици... Между другото посоката на усъвършенстване на техниката след това е странна - от регулирано задържане на вниманието само в един единствен обект, после вниманието се задържа в два обекта едновременно, после три, после все повече. По този начин се реализира задържане на концентрация на вниманието в целия диапазон на постъпваща информация... Това е изключително постижение и малцина са стигали до реализирането му...

 

Всъщност спонтанно мозъка може да реализира и задържи концентрация при опасност и стрес, когато е в изразен оцеляващ или ловуващ режим. Въпроса е - да се реализира съзнателно, моделирайки вътрешните процеси от самия субект. Без да се налага защита или стрес - дори точно обратното. Съвсем лесно са извели извода, че стандартната личност в ежедневния си социален реал нито може, нито й е възможно да контролира полето на съзнание, чрез съзнателен контрол на избора на обект и задържането на концентрацията в него произволно време.  Дори в днешното социално битие, всеки субект, който е реализирал такива качества, веднага заема специфично място в йерархията на социума си. Това му дава огромни преимущества пред останалите, които не могат да го правят и за тях голяма част от вселената си остава "невидима" и оттам - несъществуваща.

Редактирано 10 юни 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

http://www.zahorata.com/news/131/563 

http://www.zahorata.com/news/131/563

Материала е популярен, в него има само общо инфо. В него има маса неточности и на някои места наивна нелогичност. Визирам напосоки следното "...Това може да се тълкува и така: човекът не извършва съзнателно действието, което сам мисли, че е решил, а извършва онова, командата за което е била изпратена към мозъка му около секунда по-рано..."

командата е изпратена към мозъка, но от мозъка.... Въобще невралните пътища са много и са най-разнообразни. Те допълнително са променливи величини дори в рамките на един субект, за даден миг.

 

По принцип когато е налице журналистически коментар или преразказ на сериозна научна информация, става такава каша. Допълнително и в опитите си автора на статията да я поднесе с популярен опростен език, за популярния масов читател. И се налага да се "смила" наготово, а това веднага сваля нивото... както е точно в цитата, който предлагам.

 

Целия цикъл на стимул-реакция е много сложен и е естествено в него да има закъснение. Всъщност, сигналите в нервните пътища са електрически, но в нервната система са сравнително бавни.

От друга страна, първосигналните реакции са изключително бързи заради готовите неврално кодирани пътища (в първосигналната рефлексна верига). Проблема е, че са бързи, но задължително са опростени и готовата им схема ги прави ограничени спрямо множеството променливи в средата.

Точно както образуването на навици в поведението (и мисленето, отношението) - когато са налице те работят като "автопилот", бързи са, защото са ограничени и опростени, но често са неадекватни на множеството непрекъснати променливи на средата. Следствие на коефициента им на адекватност, се губи доста енергия, губи се време, понякога дори са в противовес на условията на средата, така и едни спрямо други реакции. Това е проблема, заложените предварително програми са кодирани в мозъка в първосигналните му дялове, но за да функционират те са опростени, заради тяхната схематизация. Няма по-просто и елементарно представяне на схемите освен дуалното (двоичното). Природата го е избрала заради простотата и функционалността. За всеки субект, несъзнателно дуалността в схемите на разпознаване и интерпретация, после в реакциите, преминава като качество и в мисленето и обработката на по-сложни данни. И тук вече става неадекватно. Хората, които основават вътрешния си свят на готовите схеми, са ограничени от самите тях.

 

Допълнително към темата по линка - за да усложня и задълбоча въпросите тук - представям почти обратното на инфото от посочения по-горе линк. Става въпрос относно това, че сякаш мозъка реагира "предварително" на някои стимули... http://interest.actualno.com/10-sekundi-predi-da-se-sluchi-neshto-nie-reagirame-news_20627.html

КОГАТО Ямаока бил още самонадеян млад ученик, той посетил учителя Докуон. С желанието да му направи Впечатление той казал:

— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда. Няма добро, няма лошо. Няма учител, няма ученик; нищо не се дава, нищо не се получаба. Това, което смятаме, че виждаме и чувствуваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Никое от тези мними неща в действителност не съществува.

Докуон седял кротко и мълчаливо пушел лулата си. Но изведнъж вдигнал тоягата си и без предупреждение нанесъл силен удар на Ямаока. Ямаока отскочил разлютен.

— Тъй като никое от тези неща в действителност не съществува — казал Докуон, — и всичко е Пустота, откъде тогава идба гневът ти? Помисли върху това.

 

Коментари?

 

Коментари?

 

 

Теоритично, всичко, казано от Ямаока, е точно така. Работата е там обаче, че Дзен е практика, а не теория. Младият ученик допуска типичната грешка на начинаещите в духовния път, които са постигнали известен напредък, и се гордеят с това - в смисъл, че все още смятат, че са постигнали нещо. Дефакто само си гъделичкат егото и заменят една храна за егото си с друга - наречена духовна. Докуон прекрасно разбира състоянието на ученика си, затова и реагира по типичния за Дзен учителите начин - на момента, без излишно усложняване и дори леко парадоксално. Целта му е с един замах да пресече заблудата на Ямаока и да го приземи обратно. Хубава Дзен притча, една от любимите ми...

То това е характерно не само за дзен практиката, а и за всяка ситуация в живота и начина, по който я отиграваме. Тук във форума не е ли същото. Пишат се милион теоретични неща, половината от които копнати и пейстнати от къде ли не. Разискват се различни състояния и начини на поведение. А в същия момент, точно в постовете, в които се застъпва определена теория, с емоцията, вложена в самия пост, пишещия опровергава цялата теория. Аз за това съм на мнение, че истински тръгналите по пътя на учението спират да пишат, защото нямат необходимост нито от одобрение, нито от разбиране. А изживяването като някакъв вид пазители на темите във форума и поемането на ангажименти, също са постановки, от които не се знае кой повече се нуждае.  

Редактирано 12 юни 201411 г. от Merryl (преглед на промените)

То това е характерно не само за дзен практиката, а и за всяка ситуация в живота и начина, по който я отиграваме. Тук във форума не е ли същото.

 

А, разбира се... Грешките ни са едни и същи, нищо ново под слънцето... Всъщност причината за тези грешки е вкопчването ни в егото, което всъщност е чувство за собствена значимост. Разбира се, няма нищо лошо човек да има някакво его - нали все пак трябва да се осъзнава като човешко същество, да има инстинкт за самосъхранение, да  притежава интелигентност. Но дотам. По-нататъшното засилване на егото води до разделяне на света на "аз-те" и оттам на една постоянна борба, която води след себе си обида, огорчение, омраза, стрес... Просто не трябва да се взимаме насериозно. Винаги, когато се нервирам на нещо, се стремя да си го припомня това, и се опитвам да погледна глобално на нещата - какво пък толкова, аз съм просто една незначителна мравка от няколко милиарда мравки, след някоя и друга година няма да ме има, така че защо да придавам голямо значение на разни дреболии... Разбира се, това, че пиша тези  неща тук, не значи, че съм изцяло над нещата. Но пък се опитвам де...   

Теоритично, всичко, казано от Ямаока, е точно така. Работата е там обаче, че Дзен е практика, а не теория. Младият ученик допуска типичната грешка на начинаещите в духовния път, които са постигнали известен напредък, и се гордеят с това - в смисъл, че все още смятат, че са постигнали нещо. Дефакто само си гъделичкат егото и заменят една храна за егото си с друга - наречена духовна. Докуон прекрасно разбира състоянието на ученика си, затова и реагира по типичния за Дзен учителите начин - на момента, без излишно усложняване и дори леко парадоксално. Целта му е с един замах да пресече заблудата на Ямаока и да го приземи обратно. Хубава Дзен притча, една от любимите ми...

Да, от друга страна, ако Ямаока не беше отскочил разлютен, а се беше поклонил на учителя, щеше да е друг краят, но преценката на учителя е била безпогрешна. Относно Пустотата може да се добави и едно разсъждение на Аджан Ча за Сърдечната сутра:

 

Аджан Ча чул, как един от неговите ученици чете Сърдечната сутра. Когато приключил, Аджан Ча казал: «Пустота също няма, и бодхисатви». А след това попитал: «Откъде се взе тази сутра?». «Казват, че я е произнесъл Буда» — отвърнал ученикът. «Буда също няма» — възразил Аджан, и добавил: «Това е повествование за дълбока мъдрост отвъд пределите на всякакви условности. Как ние можем да учим без тях? На нас ние нужно да даваме на нещата наименования, не е ли така?»

 

Аз за това съм на мнение, че истински тръгналите по пътя на учението спират да пишат, защото нямат необходимост нито от одобрение, нито от разбиране. А изживяването като някакъв вид пазители на темите във форума и поемането на ангажименти, също са постановки, от които не се знае кой повече се нуждае.  

 

Не съм съгласен относно писането, защото писането или друг вид интелектуално-теоретична дейност също може да бъде вид практика, и да бъде в полза на другите, или вреда разбира се. Мислещият човек, винаги би имал повече полза от критика, отколкото от одобрение и разбиране.

Не съм съгласен относно писането, защото писането или друг вид интелектуално-теоретична дейност също може да бъде вид практика, и да бъде в полза на другите, или вреда разбира се. Мислещият човек, винаги би имал повече полза от критика, отколкото от одобрение и разбиране.

 

Визирах точно и конкретно писането по форуми, където общуването в повечето случаи е далеч от интелектуално-теоретичната дейност. Особено, когато част от общуващите наистина копват и пействат, гонейки някакви непонятни за мен свои минути на слава. Те ли да бъдат коректива, лакмуса или критиците на пишещия практикуващ?! Едва ли.

 

КОГАТО Ямаока бил още самонадеян млад ученик, той посетил учителя Докуон. С желанието да му направи Впечатление той казал:

— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда. Няма добро, няма лошо. Няма учител, няма ученик; нищо не се дава, нищо не се получаба. Това, което смятаме, че виждаме и чувствуваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Никое от тези мними неща в действителност не съществува.

Докуон седял кротко и мълчаливо пушел лулата си. Но изведнъж вдигнал тоягата си и без предупреждение нанесъл силен удар на Ямаока. Ямаока отскочил разлютен.

— Тъй като никое от тези неща в действителност не съществува — казал Докуон, — и всичко е Пустота, откъде тогава идба гневът ти? Помисли върху това.

 

Коментари?

 

 

Има и философски смисъл. Какво не е разбрал ученикът като философия. Не е разбрал природата на отрицанието. Прочел е сутрите, но ги е схванал като отрицателен нихилизъм. А те не са това. Отрицанието поради особената си същност едновременно с това е и промяна и утвърждаване.

Няма да е все така – казал мъдрецът

Отдавна не бях поглеждал тук как е положението с родния Будизъм но един бърз поглед ни дава достатъчно основание да мисля че нищо не се е променило (към позитивно), напротив. Както много неща през последните години така и това се е опорочило и изпростяло. Не знам дали сте забелязали колко много е паднало нивото на всичко в БГ във всичко са се намесели хора който не само не разбират от работата си ами и пречат да се развива и даже умишлено я рушат. Един елементарен пример е политическото положение в БГ, по това се виждат истинските проблеми на общество като цяло. Тотално е паднало нивото ни на уважение общуване един към друг и начините на изразяване и подлите постъпки един към друг как пропадна ценностната ни система и как тотално загубихме представа за това кое е добро правилно и кое е лошо и деструктивно. 

И това съответно, тази постна на ценности среда създава идеални условия за развитие на не благоприятните явления който правят живота да е много труден и далеч от всякакъв морал и етика и правилна цел. Във такава среда вредителите и рушителите се развиват в геометрична прогресия и не дават шанс на нищо истинско и смислено да си пробие път и да постигне резултат. 

Естествено това не е подминало и Будизмът особено тук в БГ. От последните няколко години тръгна една много лоша тенденция тук в България провокирана от някой хора който се помислиха наистина за нещо специално. И започнаха да издигат едни страни идеали на лица и образи който започваха да предизвикват възхищение. Съответно много хора тук в БГ се заплеснаха по тази идеал и образи защото толкова много им хареса че те самите почнаха да го имитират и подръжават и искаха да бъдат като тях. И така започнаха да се занимават "професионално" с Будизъм да посещават всевъзможни учители и практикуват дълбоки Дзокчен учения, и започнаха с бързата си реализация. Започнаха да превеждат текстове да говорят навсякъде за това и най вече сами да дават "учения" който си помислиха че са плод на собствената им реализация. И така дават мнения и пишат романи както гледам тук по форумите описвайки със сложни думи и изрази неща за който те си "мислят" че са прозрели и реализирали.

Нали на всички ни е ясно че това няма как да се получи. Просто така тънко се изпада в капан на "заблудата"  че сами въпреки реализацията си не могат да се усетят.

Тук последният подобен e този господин _ramus_ типичен пример, ако това е пример за практикуващ Будист и реализация тук в БГ аз направо нямам думи. Толкова ли много изпитваш нужда да се изтъкнеш че знаеш, че си разбрал? Използвам него като пример защото той символизира този принцип на "заблуда" за който говоря. Масово тази "заблуда" играе лоша шега на много хора в различни аспекти на живота.

Хукнали след "големи" учения и дълбоки философии, Ваджраяна, Джокчен, Махамудра и самонадъхващи се , да колко много ги разбирам и как знам по добре от другите е мотивът ти. Независимо колко мъдро и задълбочено говорят самият факт че те изпитват нужда да се изтъкват че изпитват нужда да "ни" покажат, дава необходимата информация за тях самите. В много случай това са хора не разбрали самите себе си и изгради ли си един красив Будистки АЗ който държат на всяка цена да показват и изтъкнат за да получат възхищението и да изпитват насладата от Духовната слава. Или хора който нямат никаква реализация в живота, нищо не са постигнали и на 40 г живеят при мама и при татко.

Това Будизъм ли е, или точно обратното? 

Жалко наистина че от всичките "практици" тук останаха само такива. Преди години в началото, имаше чистота за един малък период от време. Имаше наистина мотивирани хора и наистина желаещи да практикуват. Но с времето все повече и повече себеични хора се умешиха много незабележимо сред тях и отровиха атмосферата и истински желаещите се отдръпнаха от "публичните" групи преди. Сега масово се посещават от хора който правят "всичко". Бил съм част от Санга групи в БГ последните години и впечатленията ми са ужасни. Хора хукнали да научат нещо без да знаят какво искат да научат, уж Будисти говорят и вярват в извънземни и как те щели да дойдат да на освободят, уж Будисти пък ходят при всякакви учители, местни врачки и ясновидци. Вярват във всичко друго само не и в това което Будизмът учи. Затова и учители не идват тук, те видяха че тук няма умове който да могат да разберат Дарма. 

Така че един съвет, призив може би необходим сега. Моля не го правете, не си давайте приоритет на вас самите пред другите. Нека просто бъдем нормално човешки същества който са тук за да си помагат а не де да си търсят трибуни за изява с цел самовъзхищение. Това пречи и убива есенцията на Будизма. Ако има хора тук който имат знание за казване моля да го споделят, но без да си го преписват на себе си и да се правят на велики. Народът в БГ е много чувствителен и изнервен, лъган и мамен от всякъде и всички, нека ние поне му спестим това и просто помогнем да се разпространи това учение здравословно между повече хора. 

Теоритично, всичко, казано от Ямаока, е точно така. Работата е там обаче, че Дзен е практика, а не теория. Младият ученик допуска типичната грешка на начинаещите в духовния път, които са постигнали известен напредък, и се гордеят с това - в смисъл, че все още смятат, че са постигнали нещо. Дефакто само си гъделичкат егото и заменят една храна за егото си с друга - наречена духовна. Докуон прекрасно разбира състоянието на ученика си, затова и реагира по типичния за Дзен учителите начин - на момента, без излишно усложняване и дори леко парадоксално. Целта му е с един замах да пресече заблудата на Ямаока и да го приземи обратно. Хубава Дзен притча, една от любимите ми...

Защо му е? Защо му е било на този глупак Докуон? На кого да пресече каквото и да е?

Кой ще удари него самия? Кой ще удари мен (щото питам)?

Аз за това съм на мнение, че истински тръгналите по пътя на учението спират да пишат, защото нямат необходимост нито от одобрение, нито от разбиране.

 Има нещо такова, но не тръгналите по Пътя, а що-годе вече прозрялите...

Дървото бодхи е нашето тяло

а съзнанието — ясно огледало.

Внимателно го бършем час по час,

да не би със прах да се покрие.

Неграмотният Хуей-нън продиктувал следното:

Няма никакво дърво бодхи,

нито ясно огледало на поставка.

Щом нищо от това, което е, не е,

какво тогава с прах ще се покрие?

Хун-жен веднага разбрал кой е вникнал по-дълбоко в неговото учение.

Където има хора,

има и мухи,

и Буди.

 

***

Един монах попитал Цуй-вей за смисъла на будизма. Учителят отвърнал:

— Почакай да останем сами и тогава ще ти кажа.

По-късно монахът отново попитал:

— Няма никой вече, моля, отговорете ми.

Цуй-вей го завел в градината и застанал пред една бамбукова горичка, без да казва каквото и да е. Тъй като монахът нищо не разбирал и продължавал да настоява за отговор, Цуй-вей накрая казал:

— Ето този бамбук тук е нисък, онзи там пък — висок.

 

***

ЕДИН ЛЮБОПИТЕН МОНАХ запитал учителя си:

- Кой е Пътят?

- Той е пред очите ти - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А Вие? Вие виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам" и „ти виждаш", погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз", нито „ти"?

- Е, когато няма нито „аз", нито „ти", кой е този, който ще иска да го види?

 

***

 

Линдзи казал пред събралите се хора, че всеки трябва ла проявява вътрешната си природа. От залата се чул въпрос:

- Как да го направя, ако не зная кой съм?

Линдзи млъкнал. Всички зачакали отговора му, но той не отговорил. Станал от стола си и се запътил към човека, който задал въпроса. Всички внимателно наблюдавали какво се канел да направи. Нали можел да отговори от стола си! Какъв бил смисълът да става.

Линдзи се приближил, пронизвайки човека с поглед. Сложил ръка на рамото му и казал.-

- Затвори очи и си спомни този, който зададе въпроса.

Човекът затворил очи и се отправил навътре към същността си, в търсене на този, който попитал.

Хората чакали и го наблюдавали. Лицето му станало спокойно и умиротворено. Тогава Линдзи бил принуден да го разтърси:

- Сега излез и кажи на всички кой си ти?

Човекът започнал да се смее. После казал:

- Какъв чудесен начин да отговаряш на въпроси!

Линдзи повторил:

- И така, кой си ти?

- Знам, но не мога да отговоря, - отвърнал човекът.

 

***

- Още някой стих няма ли да кажеш?

- Готово, - отвърнал ученикът.

- Значи ти просто си изгубил Пътя.

На мен пък темата сега ми харесва. Ето, трима говорихме за един коан, всеки си каза каквото имаше да каже, съвсем различни неща казахме, не сме се карали, никой никого не е поучавал. Мисля, че това е свобода. Будизмът е свобода, за който не го е разбрал, зависимият произход е свобода. Не подражание, на никой. С подражание свобода не се учи. Свобода не се и дава. Свободата винаги я има, само трябва човек да се престраши да я ползва. Собствената си.

Линдзи казал пред събралите се хора, че всеки трябва ла проявява вътрешната си природа. От залата се чул въпрос:

- Как да го направя, ако не зная кой съм?

Линдзи млъкнал. Всички зачакали отговора му, но той не отговорил. Станал от стола си и се запътил към човека, който задал въпроса. Всички внимателно наблюдавали какво се канел да направи. Нали можел да отговори от стола си! Какъв бил смисълът да става.

Линдзи се приближил, пронизвайки човека с поглед. Сложил ръка на рамото му и казал.-

- Затвори очи и си спомни този, който зададе въпроса.

Човекът затворил очи и се отправил навътре към същността си, в търсене на този, който попитал.

Хората чакали и го наблюдавали. Лицето му станало спокойно и умиротворено. Тогава Линдзи бил принуден да го разтърси:

- Сега излез и кажи на всички кой си ти?

Човекът започнал да се смее. После казал:

- Какъв чудесен начин да отговаряш на въпроси!

Линдзи повторил:

- И така, кой си ти?

- Знам, но не мога да отговоря, - отвърнал човекът.

 

Вътрешната природа не е лесно да се открие. Човекът е бил откровен. Освен това правилно е отговорил на въпроса с въпрос. Линдзи усещайки че това е човек на ръба на осъзнаването на собствената си природа, станал на крака и отишъл при него, като с това едновременно засвидетелствал и уважението си. В този момент човекът осъзнал кой е и едновременно с това осъзнал, че не може да опише това с обикновени думи, на хора, които не са се осъзнали, а да го описва на останалите е лесно, защото те биха разбрали всякакви думи, но е безсмислено, защото те вече знаят.

"ЕДИН ЛЮБОПИТЕН МОНАХ запитал учителя си:

- Кой е Пътят?

- Той е пред очите ти - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А Вие? Вие виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам" и „ти виждаш", погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз", нито „ти"?

- Е, когато няма нито „аз", нито „ти", кой е този, който ще иска да го види?"

 

 

Кой е пътят. Отговорът на учителя на този въпрос означава, че всички имат равни възможности да видят истинската природа. Задавайки въпроса защо той лично не го вижда, означава че ученика вместо да започне да мисли започва да пита, а до пътя се достига сам. Отговорът "защото мислиш за себе си"  означава че ученикът не е готов да мисли за себе си така, че да е готов да разбере всичко за себе си, без сълзливи самоизмами. Въпросът дали учителят вижда пътя означава, че ученикът все още се сравнява с учителя, не търси самостоятелно, не мисли откривателски. С отговорът си учителят му обяснява това. След този отговор, ученикът донякъде правилно разбира, че за да се слее с природата и да я разбере, трябва да се отрече от себе си, както и че при това отрицание става равен на учителя си, но не осъзнава докрай същността на отрицанието, не вижда промяната и утвърждаването зад отрицанието. Отговорът на учителя е подсказване, че ученикът неправилно разбира отричането като нихилизъм.

За дървото бодхи и съзнанието като огледало, което се покрива с прах. 

Грамотният не е осъзнат, неговата поезия не е нищо повече от подражание на метафоричното говорене на учителите. Той не е схванал какъв е смисъла на метафорите и за какво се използват. Неграмотният правилно е разбрал, че щом нищо от това, което е, не е, и след това пак е, то няма време за времето през което е, между не е и не е, да се покрие с прах.

...

Кой е пътят. Отговорът на учителя на този въпрос означава, че всички имат равни възможности да видят истинската природа. Задавайки въпроса защо той лично не го вижда, означава че ученика вместо да започне да мисли започва да пита, а до пътя се достига сам. Отговорът "защото мислиш за себе си"  означава че ученикът не е готов да мисли за себе си така, че да е готов да разбере всичко за себе си, без сълзливи самоизмами. Въпросът дали учителят вижда пътя означава, че ученикът все още се сравнява с учителя, не търси самостоятелно, не мисли откривателски. С отговорът си учителят му обяснява това. След този отговор, ученикът донякъде правилно разбира, че за да се слее с природата и да я разбере, трябва да се отрече от себе си, както и че при това отрицание става равен на учителя си, но не осъзнава докрай същността на отрицанието, не вижда промяната и утвърждаването зад отрицанието. Отговорът на учителя е подсказване, че ученикът неправилно разбира отричането като нихилизъм.

Да, така е, но също "мислиш за себе си" говори за егоцентричното (обусловеното) съзнание, което е склонно на егоизъм, а не на развиване на бодхичита, на състрадателност.

И да - отвъд себе си.

 

Но "отвъд себе си" е Нирваната на Архатите/на Покоя, която спрямо Сансара е "другия полюс" , а двете - Сансара и въпросната Нирвана са дуалност.

 

Нирвана на Будите и Бодхисатвите свободна от крайностите на съществуванието и покоя, благодарение на силата на различаващата мъдрост и съчувствието, наречена "Нирвана отвъд Пребиваването".

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0

 

"Защо ми е тази самотна Нирвана?"

 

Нирвана е отвъд крайностите.

Защо му е? Защо му е било на този глупак Докуон? На кого да пресече каквото и да е?

Кой ще удари него самия? Кой ще удари мен (щото питам)?

 

 

Бих те цапардосал, ако си наблизо...

Сега, аз не виждам нещо лошо в това да си чешем езиците тук. Разбира се, без да имаме никакви претенции, че разбираме нещо или сме постигнали нещо. Колкото повече говорим за Дзен, толкова повече се отдалечава той от нас, това обаче не ни пречи просто да си говорим заради самото удоволствие от говоренето и общуването. Иначе, защо му е било на Докуон да прави такива глупости - ами що пък не? Така му скимнало - така направил... Винаги най-много съм се възхищавал на тази парадоксална несериозност на действията на персонажите в някои дзен притчи. Въобще самият дух на Дзен е такъв - несериозен, непочтителен, намигащ с весела усмивка, умишлено отбягващ всякаква логика - за да не може някой да си помисли, че е разбрал. Защото логически лесно можеш да разбереш, но това не променя нищо...

Кой може да спре мътното?Покоят постоянно го избистря.Кой може да задържи покоя? Движението постоянно го нарушава.

Лао Дзъ

Бих те цапардосал, ако си наблизо...

С голямо удоволствие бих ти позволил!

Нирвана е отвъд крайностите.

https://www.youtube.com/watch?v=WVd4K-XHcGY&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=200

Защото логически лесно можеш да разбереш, но това не променя нищо...

 

Имам особено мнение тук. Зависи с коя логика. Те са различни. Да, с логиката на независимият произход можеш лесно да разбереш, но това не е търсеното разбиране. Затова и често се поставят умишлени препятствия пред логиката на независимият произход. 

 

А с логиката на зависимият произход разбирането е внезапно и скокообразно, това са прозрения, защото нещата съгласно зависимият произход могат да бъдат схващани единствено в своята цялост.

харесва/нехаресва = привличане/отблъскване

Хукнали след "големи" учения и дълбоки философии, Ваджраяна, Джокчен, Махамудра и самонадъхващи се , да колко много ги разбирам и как знам по добре от другите е мотивът ти. Независимо колко мъдро и задълбочено говорят самият факт че те изпитват нужда да се изтъкват че изпитват нужда да "ни" покажат, дава необходимата информация за тях самите. В много случай това са хора не разбрали самите себе си и изгради ли си един красив Будистки АЗ който държат на всяка цена да показват и изтъкнат за да получат възхищението и да изпитват насладата от Духовната слава. Или хора който нямат никаква реализация в живота, нищо не са постигнали и на 40 г живеят при мама и при татко.

Това Будизъм ли е, или точно обратното? 

 

Да, когато някой е много "над нещата", може да не обърне достатъчно внимание на простите истини в учението на Буда, на обикновените предписания за поведение и действие, и може да затъне в "блатото" на догматизма. Ние сме съставни, постоянно променящи се, и краткотрайни същества. Захапвайки "велики" истини относно естеството на реалността, има или няма прераждане, има или няма душа, Бог, захапваме голяма хапка и само си навличаме още допълнителни порции безсмислено за нас, страдание.

Редактирано 13 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

"Над нещата" е едната страна на нещата. Какво е "над нещата" ако няма "под нещата" от което да го различим. В този смисъл над нещата и под нещата е едно и също и това е правилният възглед. И средният път.

 

Средният път не е по средата между "над нещата" и "под нещата". Той е и "над нещата" и "под нещата" и по средата и на всяко друго възможно и невъзможно място. Чак тогава има правилно разбиране на средния път и правилен възглед. 

"Над нещата" е едната страна на нещата. Какво е "над нещата" ако няма "под нещата" от което да го различим. В този смисъл над нещата и под нещата е едно и също и това е правилният възглед. И средният път.

 

Средният път не е по средата между "над нещата" и "под нещата". Той е и "над нещата" и "под нещата" и по средата и на всяко друго възможно и невъзможно място. Чак тогава има правилно разбиране на средния път и правилен възглед. 

"Над нещата" е еднакво тъпо състояние, като "под нещата".

 

Докато човек не достигне до Нирваната отвъд крайности, все ще изпада в крайности.

Наричат го "Истинско разбиране за Пустотата". Тогава се явява МахаКаруна.

 

В Махаяна затова се държи много на парамитите и на бодхичита, на каруна-та. Чрез тези неща човек остава незасегнат от описания проблем - от това да навири нос, от високомерието.

Във Ваджраяна ползват аналитична медитация и себенаблюдение + методика за контриране на проблемите.

Тогава не съм съгласен с този възглед.

 

1. Когато не си бил никога над нещата, как ще разбереш какво е над нещата чрез себенаблюдение ?

2. Когато не си бил под нещата как ще разбереш какво е под нещата чрез себенаблюдение ?

3. Когато не си бил където и да било, включително и в крайностите, как ще разбереш какво е там чрез себенаблюдение ?

4. Крайностите крайности ли са ?

Тогава не съм съгласен с този възглед.

 

1. Когато не си бил никога над нещата, как ще разбереш какво е над нещата чрез себенаблюдение ?

2. Когато не си бил под нещата как ще разбереш какво е под нещата чрез себенаблюдение ?

3. Когато не си бил където и да било, включително и в крайностите, как ще разбереш какво е там чрез себенаблюдение ?

4. Крайностите крайности ли са ?

Имаш право да си несъгласен колкото си щеш. Защото ако нямаше това право, как щеше да знаеш какво е да си съгласен!?

 

Освен това, ...

Не съществува никакъв Среден Път, ако от "двете му страни" не съществуват два, един на друг противоположни пътя.

 

Всъщност идеята на потребителката е, че човек имащ се да е "над нещата", никога дефакто не е над тях, и все си е бил под нещата, което е общо взето тъпото* състояние. :-)

 

Да се вижда въпросното като тъпо* (вредно), или като остро* (полезно), е пак едно и също нещо и пак Среден Път, тъй че само ти си знаеш за кое точно си несъгласен. :-)))

Редактирано 13 юни 201411 г. от rurk (преглед на промените)