Много е трудно да се предадат вярно идеите от там на език, който всички да разберем тук. Повечето спорове които водим тук във форума, дори стигайки се до откровени нападки, според мен идват именно от "трудността" да се предадат някои източни идеи на език удобен за смилане от европееца.

 

С първото изречение съм напълно съгласен. За пълноценното разбиране на будизма е добре да се научи пали, санскрит, тибетски или китайски напр., според традицията, която се изучава. Другата възможност е да се получават учения от автентични учители, които знаят добре английски. Повечето от тибетските ни учители говорят този език, а имаме и един учител (Лама Джампа Тхайе), който е англичанин (преподавател е по история в един от престижните британски университети).

С второто твърдение, обаче, не съм съгласен. Причините за "нападките" са смущаващите емоции като арогантност, антипатия и прочие, които възникват от вкопчването в илюзията за Его и представата за "мое", а не се дължат на неразбиране на източните идеи. Когато тези емоции се съчетават и с липса на възпитание, както и с анонимността на потребителите, то се започват кавги и спам.

Въпросът не е некоректен, а нежеланието да се отговори ясно, въвеждайки абстрактни понятия като ментален контиунитет, поток от моменти

Санскритският термин е сантана, което може да се преведе като "поток" от дхарми или от интенционални моменти на осъзнаване, т.е. това е понятие с точно определено съдържание, а не абстракция. Синоним е дуално (обектно-субектно) възприятие. Ако имаш предвид, че от гледна точка на крайната истина (парамартха-сат) няма прераждане, то това, разбира се, е така. Егото, кармата и прераждането са илюзорни проявления на невежеството (авидя), което не схваща пустотата на дхармите. На относително ниво (самврити), обаче, те присъстват.

Има три типа пречки пред освобождението – първата е карма, втората са смущаващите емоции (клеша), а третата са 4-те мари (клеша-мара, скандха-мара, мара на страха от смъртта и девапутра-мара или духовната гордост).

 Може би трябва да се концентрираме върху ясните и точни послания в будизма, които го извисяват над другите учения и да се спре с безсмислените нападки?

Ми, крайно време е да се спре с нападките. Има 4-ри основни негативни действия на речта – лъжа, клевета (реч имаща за цел да всява раздори), обидни и груби думи, които целят да наранят другите и безмислени, празни приказки. Мисля, че не е нужно човек да се самоопределя като будист, за да се опитва да избягва тези 4-ри неща, когато общува с другите.

 

Наблюденията са ми, че приемането на прераждането като безусловен факт, не води до положителни резултати. Ще ти дам пример пак с тибетски будизъм от нашата БГ действителност. Има едно примирение, успокоение, демотивация, че дори да не достигне освобождение в този живот съответния учител, който преподава Дхарма, ще се прероди пак на "място" на което ще може да я изучава отново или да "довърши" пътя който е започнал. За мен това противоречи на стремежа да се освободим от веригата на "раждане и смърт" в това човешко съществуване. В будизма това което е освобождение е осъзнаване, че това което наричаме живот не е свързано с независим субект, следователно няма НИКОЙ, който подлежи на реинкарнация. 

Наблюденията са ми, че приемането на прераждането като безусловен факт, не води до положителни резултати. Ще ти дам пример пак с тибетски будизъм от нашата БГ действителност. Има едно примирение, успокоение, демотивация, че дори да не достигне освобождение в този живот съответния учител, който преподава Дхарма, ще се прероди пак на "място" на което ще може да я изучава отново или да "довърши" пътя който е започнал.

Споделям твоето наблюдение, но то е резултат от погрешно схващане на основни неща. В тибетската традиция те се изучават в рамките на т.нар. общи предварителни практики (външното ньондро), които трябва да доведат до дълбока и трайна промяна на отношението известна като "отричане" или "умора" от цикличното съществуване (сансара).

––––––––––––––––––––––––––

Това се случва след внимателно и систематично обмисляне на четири теми: (1) скъпоценното човешко раждане с неговите 8 свободи и 10 приемущества, което е изключително трудно за постигане и лесно за изгубване; (2) непостоянството на всички обусловени феномени и особено неизбежността на смъртта, неизвестността на момента на настъпването и, както и това, че в този момент нито притежанията, нито близките, нито неща като власт, слава и прочие ще бъдат полезни, т.е. единственото полезно нещо ще е практиката, която сме правили през живота си в трите и аспекта (етика, медитация и мъдрост); (3) карма или това, че всички мисли, думи и действия, които са извършени под влияние на трите отрови (страст, ненавист и невежество) и техните производни ще узреят, когато съвпаднат подходящите условия като преживявания в някоя от трите сфери (на желанието, на формата или без форма); (4) страданието като основна характеристика на самсара в трите му разновидности – страдание от страданието, страдаание от промяната, страдание от обусловеното (привързаността към скандхите и т.н.). Тези 4-ри размишления и начина да се разберат истински са описани в детайли в множество текстове. Те не са нещо, което човек може да си позволи да прескочи или което да изрецитира накратко в началото на медитативната сесия, какато правят някои.

 

Нещата са дори още по-абсурдни от това, което описваш. Има хора, които са получили пхова (пренасяне на съзнанието) от подготвителните практики на Лончен-Нийнгтик цикъла и вярват, че това е напълно достатъчно, за да изминат пътя до чистата сфера на Буда Амитаба (Девачен или Сукхавати) на "автопилот". Няма нищо по-далеч от истината. За да проработи тази практика са нужни определени условия като чиста самая, етична дисциплина (в тази връзка е препоръчително да се дава два пъти в месеца со-джонг обета), искрена бодхичита, както и неразрушимо доверие в Буда Амитаба. Когато една девойка в Индия попита един от тибетските ни учители как да усили мотивацията си да практикува след като има пхова и проблемите и са решени, ламата беше крайно ироничен преди да и обясни в каква дълбока заблуда е попаднала.

––––––––––––––––––––––––––

В обобщение, ако прераждането бъде прието и разбрано правилно, то ефектът трябва да е обратен, т.е. предвид изключителната трудност да се постигне скъпоцено човешко раждане и предвид изключителната леснота да се попадне в низшите сфери, то човек трябва да се посвети на практика с цялото си сърце, а не да се демотивира и успокоява.

Проблемът не е в учението, а в учениците. Понякога е и в някои учители, които култивират култ към личността им и зависимост на учениците от тях. Има и такива случаи и човек не бива да си затваря очите за тях.

Редактирано 16 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Редактирано 17 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Миналата седмица линията на практиката Карма Камцанг Кагю изгуби един от своите водещи учители 14-я Кюнзиг Шамар Ринпоче Чьоки Лодрьо, който беше един от най-близките ученици на 16-я Кармапа Ранджунг Ригпе Дордже и учител на настоящия 17-ти Кармапа Тринли Тхайе Дордже. Появяването на този велик учител е било предсказано в една от сутрите преподадени от Буда Шакямуни. Той е считан за еманация на Буда Амитаба и е известен като "Носителят на червената корона", която в далечното минало му е била връчена от неговия учител Гялва Кармапа, който за пръв път въвежда тулку-традицията в Тибет като посочва точното място и обстоятелства, в които ще се прероди на своите ученици. С това са били изпълнени думите на 2-я Кармапа Карма Пакши, който е казал, че в бъдеще ще се проявява в две форми – като Шананг Кармапа и като Шамар Кармапа. Думите са бедни за да опишат просветлените качества и активности, мъдрост и състрадание, добротата и чувството за хумор на Шамар Ринпоче. Ще пропусна историческите и биографични данни, които всеки интересуващ се може да открие в нета.

В знак на почит и с искрена молба за скорошното му завръщане си позволявам да пусна тук кратък откъс от неговите коментари върху Благородният крал на молитвите на превъзходното поведение, познати и като Пожелателните молитви на Самантабхадра (санскр. Bhadracaryapranidhanaraja, тиб.Phags pa bzang po spyod pa'i smonlam gui rgyal po – последната част от Гандавюха-сутра, която е последния раздел от Аватамсака-сутра) дадени през Декември 2009 г по случай Кагю Монлам Ченмо в Бодхгая.

 

Неприлепване към трите сфери  

Второто предварително условие, което трябва да знаем е специалния абсолютен метод наречен "неприлепване към трите сфери". Трябва да осъзнаем илюзорната природа или липсата на същност във всички феномени. Това осъзнаване има три различни плоскости, които са известни като "неприлепване към трите сфери". Накратко, това тройно разбиране означава, че в крайна сметка няма себе, няма чувстващи същества, на които да помагаме и няма истински съществуваща връзка между тези двете. Напр, когато даваме нещо на другите или когато отправяме пожелателни молитви, трябва да разберем, че съществата, за които се молим, също както и собствената ни личност, която се моли и думите, които рецитираме, нямат реална същност и затова трябва да сме свободни от всякакво вкопчване или привързаност към тях.

 

За начинаещите е много трудно дори да си представят това. Затова започваме с практиката на медитативното вглъбяване. Веднъж след като станем умели в медитацията, ние ще започнем да разбираме отсъствието на "трите сфери". Без медитация, всички същества, чак до най-малките насекоми, притежават естествения импулс да се вкопчват в идеята за себе. Коренната причина за всяко такова вкопчване е невежеството. Aкo анализираме какво приемаме за себе, ще осъзнаем нeвъзможността да определим неговата същност. Ще открием, че идеята ни е смътна и объркана - себето е илюзия. Когато анализираме дали допускането "Аз съществувам" е истинско или не, ще открием, че приемаме за реална една идея, която няма никакви основания. Това е защото нашият объркан ум се вкопчва в концепцията за реално. Ето защо личността, която отправя молитвата трябва да разбере, че няма обект, в който да се вкопчи като "Аз, мен". Няма никой, към когото да се отнася мисълта или думите "Аз съм" или "Аз знам". По същия начин, другите чувстващи същества погрешно се вкопчват в "Аз-а" и са объркани. Не трябва да подържаме представата, че те са "другия". В молитивата ние пожелаваме да се проявим във формата, в която ще сме способни да облагодетелстваме другите и пожелаваме всички същества, които са в сансара да получат полза от нашите молитви.

 

Нашите молитви могат да донесат полза на другите, защото са зависимо възникващи. И думите на молитвата, и тяхното значение също нямат присъща реалност. Част от практиката ни е размишлението върху зависимото възникване, чрез което разбираме, че те нямат истинска реалност. По този начин изоставяме прилепването си към тях. Няма по-добър метод за премахване на нашето вкопчване. Когато сме свободни от вкопчване и привързаност, нашите молитви стават практика на шестте съвършенства (парамити), които ще ни изведат от сансара. Значението на думата "парамита" е нещо, което ни извежда от сансара, т.е. води ни до първото ниво на бодхисатва и по-нататък. Причината за това са пожелателните молитви.

 

Дори, ако правим молитвата с вкопчване и привързаност, ние ще натрупаваме заслуга, но не и мъдрост. Притежавайки съвършенно натрупване на заслуга, ще постигнем по-добро прераждане в сансара, но няма да можем да се освободим от цикличното съществуване. За да може някой да постигне истинско освобождение от сансара, той трябва да осъществи причината, която да го изведе "извън света", а тя по-рано беше обяснена като осъзнаване на "трите сфери". Правилното разбиране на пустотата се отнася до всички чувстващи същества, собственото ни вкопчване в егото и връзката между тези двете. По този начин, ако сме водени от разбирането за илюзорната, безсъщностна, несубстанциална природа на съществата, то практикувайки шестте парамити и парамитата на пожеланията ще бъдем свободни от вкопчване и привързване. Тогава ще можем да практикуваме правилно натрупването на заслуга и мъдрост. Това ще ни отведе до мъдростта, която напълно ще ни освободи от сансара.

–––––––––––––––

За превода помогна А. Всички недостатъци на превода се дължат на моята небрежност.

Нека донесе полза!

Редактирано 17 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Търся отшелника напразно

 

Обърнах се с въпрос към момчето между боровете.

То ми отвърна: " Учителят в усамотение отиде

Да събира някъде в планината билки,

Обгърнат от облаци, потънал в неизвестност."

 

Цзя Дао (777 — 841)

Задава се нещо грандиозно: Удумбара цъфти по целия свят

 

Вселена е пълна с мистерии, които не се вместват в установената система от знания.

Според будистката легенда, цветчетата на удумбара цъфтят веднъж на всеки 3000 години.

Последният път, когато това се е случили е било преди раждането на Буда Шакямуни, а през последните 20 години цъфтенето му се наблюдава в цял свят.

Запознати казват, че това обозначава присъствието в човешкият свят на Велик Просветлен преподаващ Закона (Фа или Тао/Дао). Когато този период завърши предстоят Грандиозни събития. А злото и доброто ще бъдат овъзмездени.

Това малка ароматно цвете има много тънка, но изключително здрава дръжка. То изглежда расте на всичко, метал, дърво, пластмаса и може да се открие по стени, тавани, рамки и мрежи на прозорци. Хората, които са намирали удумбара през последните години, съобщиха, че то не увяхва с месеци, дори няколко години.

 

За първи път е открито на статуята на Буда в храм в Южна Корея през 1997 г. През 2010 г. китайските държавни медии съобщиха за появата на цветето, наричайки го небесно. Това е доста необичайно за китайските медии, защото китайският комунистически режим официално се придържа към теорията на атеизма и едва ли вярва в идването на Земята на голям духовен водач. Всички статии на тази тема в държавните медии бяха отстранени веднага след публикуването им, но те се разпространиха в китайския интернет.

Оттогава режимът твърди, че Удумбара – всъщност са личинки на насекомо. Думата „Удумбара“ произлиза от санскритски и означава „цвете от небето.“

Според будистката легенда, Удумбара възвестява пристигането на свещения крал, който „върти колелото, коригирайки дхармата в света“. Той ще приеме всеки човек, с милосърдие предлагайки спасение на всички.

В осмия том на будистките текстове „Фонетика и интерпретация на Хуйлин“ се казва: „Цветчето Удумбара е продукт на свръхестествени сили; небесно цвете, и то не съществува в този свят. Когато Татагата или Кралят със златното колело пристигне в човешкия свят, благодарение на голямата си добродетел и благословения разцъфва цветето Удумбара“.

 

 

 

 

 

 

http://svetovnizagadki.com/zadava-se-neshto-grandiozno/

По-добре е някой да се събуди в калта, отколкото да сънува как лети в рая. Защото пътя му нанякъде "отвъд калта", започва именно със събуждането си сред нея...

Проблема на спящия е  че е готов да умре, но да не се събужда. Обикновено това само по себе си е приличен, макар и общ, критерий.

 

По принцип водя само интелигентни разговори. С интелигентни разговарящи. Много лесно се различават. Другото дори не го забелязвам. Няма как - иначе е само загуба на време, а то не е безкрайно.

 

Ужасно се дразнят на това точно определен тип хора. И те самите се изписват. Толкова проста и обикновена провокация - а при тях сработва всеки път.

Отгоре на всичко е самата "истина" и дори не се налага да играя - хора, които се скъсват да ми дават съвети, поучения, с упражненията си в ирония, без дори да са в състояние да прочетат концентрирано 20 реда... Да напишат 5 реда, с над 20 правописни грешки... С претенциите че дори погледнали и вече "разбрали", осъзнали...

Хора, некомпетентни сред онова, което коментират, а насосани с розовите духовни балони на "трябването", на заученото и прочетеното по социалните популярни канали, само защото било направено за  тях за да си го дъвчат и плюят като за между тях си.

Хора, свикнали да имитират и подражават, изгубени в собствения си филм, сред който свободата да сънуват по модел и шаблон, и само по "слободията" им ще ги познаете...

И те са с "мнение" за всичко, по всичко... Ама толкова нахакани, колкото смешно го играе обикновен подрастващ тинейджър, на "голям, важен, знаещ и можещ". Поне за пред театъра и филма (си).

 

Принципа е никога не давай да разбере на някого че е посредствен. От друга страна - точно посредствените имат най-голям проблем с това. И са готови да преминат през всичко за да докажат обратното.

 

Тия са просто бял цвят на монитора ми тук... Минават и заминават. Минаха и заминаха, ще идват и заминават... Поредните са налице.

Въпрос на липса на резонанс -- както за мен, така и за тях. Така че стига загуба на време и усилия - дори и да са налице и други нечии "сърбежи"...

И поне от уважение към темите на сериозните хора стига с тоя спам с тоя уличен манталитет, като че ли вселената е клюкарница или забавачка. Личните пристрастия, мнения и залитания не са центъра на тази тема пък и никой сериозен човек не се заминава с тия атавизми. 

 

Оставете сериозните хора да пишат в сериозните теми - няма нищо по-полезно от това. За всички... За общите приказки и брътвежи си има специално отделени социални теми, в които е "напоено" със съответни коментатори. Елементарна хигиена е нужна... не че някой от вас го интересува нещо, освен настървението му по игрите си. Не, че и има избор всъщност...

 

За мен си просто елементарен въздухар, и сам ставаш жертва на провокация. Ти си ми пределно ясен и просто дори на мен ми е тъпо да се разправям с теб. така че си гледай там издуханите простотии и ме извини ама не си ми интересен повече. 

Редактирано 17 юни 201411 г. от einfachich (преглед на промените)

 

Здрасти Ауми,

За съжаление, според будистките писания сме в епохата на петте упадъка. Тази епоха не е започнала днес или вчера, а много преди идването на Буда Шакямуни, който като бодхисатва е отправял пожелания да се роди в подобни трудни времена, в условия на постоянни кризи, за да помогне на такива като нас, които нямат кой знае какви добродетели и заслуги (позитивна карма). Петте знака на упадък са:

 

(1) Физически живот. Продължителността на човешкия живот е ограничена до около 100 г. Въпреки развитието на модерната медицина и здравословното хранене, продължителността на живота остава ограничена в тези рамки. Физическите ни тела са уязвими от множество заболявания, които могат да съкратят жизнения ни срок още повече.

(2) Околна среда. Хората са изложени на множество рискове идваща от околната среда, която обитават. Това е резултат от колективната им карма. Става дума за разнообразни бедствия и катастрофи като урагани, торнада, наводнения, заметресения, пожари, както и промишлени аварии.

(3) Социална среда. Нашата настояща природа е далеч от съвършенството. Макар да имаме потенциал да се развиваме в позитивна посока, ние често не го правим. Причината са многото дефекти (като агресията, алчността и зависта), които ни пречат да се възползваме от шансовете си да се променим към по-добро. Живеем във времена, в които много хора се нараняват едни други. Попадаме в епицентъра на войни, насилие и експлоатация. Жестоки сме и към себе си и към животните, които обитават тази планета заедно с нас.

(4) Погрешни възгледи. Погрешните възгледи създават много от проблемите в света. Несъвършените възгледи на мнозинството хора се коренят във вкопчването в егото и объркването. Тези превратни схващания подържат несправедливостта, вредното разделение и липсата на толерантност във всички социални сфери – култура, религия, политика, икономика и правна система.

(5) Смущаващи емоции. Навсякъде хората са под влияние на негативни емоционални състояния. Макар да има лечение за тях, то рядко се знае и прилага. Ако искаме да съберем поне малко добродетелна заслуга е нужно да приложим голямо усилие, защото през повечето време смущаващите емоции са твърде силни.

–––––––––––––––––

В общи линии това е положението. В будистките учения са описани различни светове и нашият изобщо не е най-добрия от възможните. Все пак, има и по-трудни времена като т.нар. "тъмни еони", в които изобщо не се появяват просветлени същества. Казва се, че нашият еон се нарича "добър", защото ще се появят 1000 Буди като всеки от тях ще завърти Колелото на Дхарма (ще даде учения). След това ще има 60 тъмни еона, а сле тях еон наречен "Установяване на качества", когато пак ще има Буди. После 10 хил. тъмни еона и един светъл наречен "Много приятен". После 3 хил тъмни и един наречен "Подобен на голяма звезда". Следователно, за 13 060 еона ще има само четири, в които колективната карма на съществата ще позволи да се преподава Дхарма.

Редактирано 17 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Здрасти Ауми,

 

За съжаление, според будистките писания сме в епохата на петте упадъка. Тази епоха не е започнала днес или вчера, а много преди идването на Буда Шакямуни, който като бодхисатва е отправял пожелания да се роди в подобни трудни времена, в условия на постоянни кризи, за да помогне на такива като нас, които нямат кой знае какви добродетели и заслуги (позитивна карма). Петте знака на упадък са:

 

(1) Физически живот. Продължителността на човешкия живот е ограничена до около 100 г. Въпреки развитието на модерната медицина и здравословното хранене, продължителността на живота остава ограничена. Физическите ни тела са уязвими от множество заболявания, които могат да съкратят жизнения ни срок още повече.

(2) Околна среда. Хората са изложени на множество рискове идваща от околната среда, която обитават. Това е резултат от колективната им карма. Става дума за разнообразни бедствия и катастрофи като урагани, торнада, наводнения, заметресения, пожари, както и промишлени аварии.

(3) Социална среда. Нашата настояща природа е далеч от съвършенството. Макар да имаме потенциал да се развиваме в позитивна посока, ние често не го правим. Причината са многото дефекти (като агресията, алчността и зависта), които ни пречат да се възползваме от шансовете си да се променим към по-добро. Живеем във времена, в които много хора се нараняват едни други. Попадаме в епицентъра на войни, насилие и експлоатация. Жестоки сме и към себе си и към животните, които обитават тази планета заедно с нас.

(4) Погрешни възгледи. Погрешните възгледи създават много от проблемите в света. Несъвършените възгледи на мнозинството хора се коренят във вкопчването в егото и объркването. Тези превратни схващания подържат несправедливостта, вредното разделение и липсата на толерантност във всички социални сфери – култура, религия, политика, икономика и правна система.

(5) Смущаващи емоции. Навсякъде хората са под влияние на негативни емоционални състояния. Макар да има лечение за тях, то рядко се знае и прилага. Ако искаме да съберем поне малко добродетелна заслуга е нужно да приложим голямо усилие, защото през повечето време смущаващите емоции са твърде силни.

 

В общи линии това е положението.

Самата Истина!

Не се ли намираме в края на тъмния цикъл според будизма? И ако е така какво следва след това ?

Не се ли намираме в края на тъмния цикъл според будизма? И ако е така какво следва след това ?

Ами, не се намираме. Фактически, що се отнася до ученията дадени от Буда Шакямуни, то сме в последния период като се счита, че всеки период продължава по около 500 г. Първият период е този на спонтанната реализация, която често се случва дори само след чуване на ученията или виждане на учителя. Има такива истории в сутрите като тази за Махакашяпа, който постигнал осъзнаване по време на прочутата проповед в Гридхракутта (Планината на лешояда), когато Будата след взел в ръка едно цвете и мълчаливо го показал на учениците си. Вторият период е този, през който до реализация се стига след усърдна медитативна практика в ретрит. Третият е периода, при който се акцентира върху ученето и размишлението. Четвъртият е този на ритуалите, които постепено се изпразват от съдържание. Петият е сега, когато предаванията се замърсяват, обетите и самаите се нарушават и ученията изгубват трансформиращата си сила, защото се губи приемствеността на осъзнаване от учител към ученик. Накрая ще останат само писанията, които без жива приемственост са безполезни. Нещата ще се влошават до момента, когато узреят условията за появата на следващия пети по ред Буда за този еон, който е известен като Буда Майтрея.

––––––––––––––

Разбира се, това е само един от възможните сценарии, а нещата са далеч по-сложни. При всички случаи тази планета не е единственото място във Вселената, където се преподава Дхарма. Има безбройни светове, безбройни чисти и не дотам чисти реалности, в които едно същество, което практикува искрено би могло да се прероди, за да продължи пътя си.

Редактирано 17 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Благодаря за изчерпателния отговор! И все пак не се ли говори, че се намираме в края на този последен 500 годишен цикъл... та белким последва нещо друго, че ще ми дойде малко множко още един еон тъмни времена .

Благодаря за изчерпателния отговор! И все пак не се ли говори, че се намираме в края на този последен 500 годишен цикъл... та белким последва нещо друго, че ще ми дойде малко множко още един еон тъмни времена .

2500 годишния цикъл откакто Буда Шакямуни е дал ученията е завършил, макар че няма пълно съгласие за времето, когато е живял и преподавал. Следователно, ученията вече отмират и изчезват. Има много признаци за това.

––––––––––––––––––

Преди всичко интересът е слаб и повърхностен. Колко са тези, които наистина развиват толкова дълбоко отричане, че да посветят целия си живот на постигането на Просветление, както са правели практикуващите от миналото като един Миларепа в Тибет или един Доген Дзенджи в Япония? Сред тибетците повечето големи учители са на изчезване. Сред тези, които първи започнаха да преподават на Запад имаше изключителни медитатори като Калу Ринпоче, Гендюн Ринпоче, Трунгпа Ринпоче, Дилго Кхйенце Ринпоче, 16-ят Кармапа Ранджунг Ригпе Дордже и други. Някои от тях бяха прекарали по 15-20-30 г в ретрит по хималайските пещери. Удивителни майстори. Днес почти няма такива.

На Запад ученията се дават отчасти на пазарен принцип, т.е. дава се това, което се търси, но то не винаги е най-подходящото. Имам предвид, че повечето западняци искат да получават учения върху дълбоките и тайни етапи на Анутарайога-тантра, Махамудра или Дзог Чен, без изобщо да са готови за тях. Ако учителят им преподава основите, т.е. за Четирите Благородни Истини, Убежището, Парамитите, ло-джонг (тренировка за генериране и култивиране на бодхичита), то те губят интерес и отиват при друг учител, който да им даде нещо ново и вълнуващо. По този начин не може да се постигне никакъв прогрес. Изучаването на предмети като Абидхарма или Прамана също не привлича тълпи от ентусиасти. Хората прочитат някоя доха (песен на реализацията) или коан, и решават, че всичко им е ясно, а Просветлението ги чака зад съседния ъгъл. В крайна сметка, тибетците, а и учителите от другите традиции срещат все по-малко ученици, които са готови да се ангажират искрено и така няма на кого да предадат знанията и осъзнаването си. Така приемствеността прекъсва, а без нея остава само Дхарма на писанията, но тя не е достатъчна.

––––––––––––––––––––

Все пак, още не всичко е изчезнало и тези, които практикуват сега имат шанс да хванат последния влак. Но времената са трудни. Има и нови терма и дананг-приемствености, които са много подходящи за сегашните времена като даваните от Намкай Норбу Ринпоче и някои други. Но хората, които могат да установят контакт с тях и да извлекат полза са малко. 

Редактирано 18 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

За съжаление е така...В днешно време да си честен и добър е като да се намираш в газова камера, а да се опитваш да дишаш планински въздух. За истинска практика пък какво остава. Всичко е обърнато с краката нагоре, най-вече ценностната система. Много негативност и агресия те пресира отвън, макар че е по-правилно да се каже че намира отражение в нас самите, и обратното. Верно кофти карма...

Редактирано 18 юни 201411 г. от скай-фай (преглед на промените)

Верно кофти карма...

Е, кармата не е съдба или нещо фиксирано и веднъж завинаги предопределено. Всичко, което още не се е случило, което не е узряло, подлежи на промяна. Променяйки менталните си нагласи и тенденции променяме и реалността, която преживяваме. Принципът е този.

Ако обясниш по-подробно последните две изречения от твоя отговор в темата за будизма ще има полза за всички. 

Кои две? За Брахман ли?

Редактирано 18 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Кои две? За Брахман ли?

Да, и докъде се простира знанието, което е открил при просветлението си Буда?

" Затова и постигането на Просветление от едно същество не освобождава автоматично всички останали, както би било ако съществуваше само едно единствено съзнание. Това е един от доводите ползвани в будистката епистемология и логика (прамана) срещу ведическото схващане за всемирния безкачествен Абсолют (Ниргуна Брахман)."

Да

Писал съм няколко пъти за монизма на Адвайта Веданта. На български е издадена Бдагаватгита Шанкарябхашя на Шанкара Ачаря като английският превод е на Лъчезар Живин, а санскритският на проф. Пламен Градинаров. Съвсем опростено, защото заедно с будизма и Санкхя, това е най-задълбоченото индийско учение, Адвайта казва, че феноменалният свят, душата (Атман) и Твореца (Брахман) са идентични. Това напомня малко схващанията на някои съвремени физици, които разглеждат материята като състояща се от енергийни полета, които са в постоянно движение, тъй че на субатомно равнище няма истинска разлика между съзнание и материя. По подобен начин Адвайта казва, че реалността е едно единствено съзнание (чит), което се проявява като енергия и че поради идентификацията си тялото и сетивните усещания възприемаме една втвърдена вселена. Шанкара Ачаря казва: "Нека бъде възвестено в една строфа това, което е казано във всички Веди: действителен е само Брахман, а феноменалният свят е привидност (мая). Трансценденталният Аз (Атман) не е нищо друго, освен Брахман". Това е съвсем накратко доктрината на Адвайта Веданта, според която единствената реалност е универсалното съзнание или безкачествения Абсолют (Ниргуна Брахман). Целта на духовния път е разтварянето на илюзията за индивидуалност и "завръщането" на Атман към Брахман, т.е. осъзнаването, че Атман е Брахман, че са идентични.

––––––––––––––––––

От будистка гледна точка един от проблемите на този възглед е, че при подобно единство или монизъм на съзнанието освобождението от илюзията на едно-единствено същество автоматично ще предизвика освобождаването на всички останали, което очевидно не е така.

докъде се простира знанието, което е открил при просветлението си Буда?

Нали си чувал за сутрата, в която Будата взима шепа листа в ръка и пита:

– Бхикшу, къде има повече листа – в ръката ми или в цялата гора?

Учениците отговарят, че в гората. И Будата казва:

– По същия начин това, което съм ви казал е като листата в ръката ми, а това, което не съм ви казал е като листата в гората. Защо съм постъпил така? Защото то не е нужно за прекратяването на страданието и постигането на освобождениение от цикличното съществуване.

––––––––––––––––

Инак, всички будистки школи твърдят, че Буда е постигнал всезнание, макар да го интерпретират по не съвсем еднакъв начин. Но темата за видовете просветлена мъдрост, начина по който Буда познава и неограничеността на неговото познание ми се вижда твърде обширна и най-вече доста абстрактна, за да я коментираме тук. Но изходна точка е следната: Будата казва, че всичко, което съществува и може да се познае се съдържа в петте агрегата (скандхи). Буда изцяло е познал природата на петте агрегата и следователно в обсега на неговото знание е всичко съществуващо. Затова се казва, че е всезнаещ, казано най-общо. 

Редактирано 18 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Адвайта Веданта е Адвайта, сиреч недвойсвена.Тоест това, което Шанкара Ачаря е описал се съотнася до ниво Нирвикалпа Самадхи - сиреч до разварянето на индивидуалнотта в трансцеденталността, в Брахман.Трансцеденалния Брахман е Ниргуна - без качества, без проява, непроявен, но Адвайта Веданта не спира тук. Тя стига още по-дълбоко, твърдейки, че Брахман, посредством своята сила на преображение - Майя, се е превърнал в света.С други думи трансцеденталния Брахман и света са едно и също нещо - все Брахман.Затова е в сила израза "Всичко това е Брахман.", както и "Не съществува нищо друго освен Брахман."Апропо подобен изказ има и в Исляма, аже това е част от неговия фундамент - Ля Илаха Ил Аллах.Може да се каже, че Нирвикалпа самадхи е аналогично на Нирваната на покоя - това е транцеденталния Брахман.Но тук все още има дуалност и няма Адвайта - от една страна е транцеденталния Брахман, а от друга света, илюзията, Творението.От една страна е Нирваната, а от друга - Сансарата.Ето защо това не е достатъчно и още в Махаяна са предприели продължение на пътешествието* към края на двойствеността.Във Веданта това разбиране е побрано в Соруба самадхи, а в Будизма в окончателната Нирвана, която е отвъд крайности.И наистина, ако човек не познае че всичко е едно и също нещо, той не може да има Маха Каруна, а от там и не можеда завърши процеса, който в края на краища освобождава и тялото от кармичния воал и го трансформира поне в тяло на дъгата.

 поне в тяло на дъгата.

Поне...

Викаш не е кой знае каква работа.

"Поне"не защото не е кой знае какво, а защото е минимума, който се случва с човек (до колкото въобще това вече е човек), който е навлязъл* в Нирваната, която е отъд крайностите.:-) Трина нива на реализация - дхармакая, сабхогакая и нирманакая.Пречисти ли се кармичния воал, тялото, то придобива святост. Това е и самата трансформация. Пречистено от тъмнина*...Проста* работа - ум, реч и тяло.Някъде назад в мненията отправих молба към теб за преглед и корекция върху един превод от руски език, що се касаеза терминологията в Будизма.Би било от полза, затова те моля а хвърлиш едно око*. Текстът е кратък.Благодаря!!!

Трите каи са неделими в четвъртата – Свабхавикакая. Инак, не само телесната форма (рупа), а и другите четири скандхи са изначално чисти и имат природата на петте Дхяна-Буди (Ратнасамбхава, Амогасидхи, Вайрочана, Амитаба и Акшобя), но това следва да се обяснява от ваджраяна-учител във връзка с абхишека на нивото на Йога или Анутарайога-тантра. Във втория случай напр. това се отнася до първите пет от седемте аспекта на първото посвещение – на вазата (бумпе-уанг), т.е. нектара, короната, ваджрата, камбанката и името.

Някъде назад в мненията отправих молба към теб за преглед и корекция върху един превод от руски език, що се касаеза терминологията в Будизма.Би било от полза, затова те моля а хвърлиш едно око*. Текстът е кратък.Благодаря!!!

Може ли пак да го пуснеш, за да не ровя. Сори, но съм го пропуснал. Трябва да е било докато ме е нямало.

Редактирано 18 юни 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Сложил съм го в блога си. Най-новата публикация. Квинтесенциятаза Махамудра.