От тибетската медицина, бре. Значи, аз (сещаш се) не съм специалист по тибетска медицина, но знам, че има определени заболявания, при които се препоръчва консумацията на месо. Тибетската медицина има три източника, доколкото си спомням: индийската Аюрведа, китайската медицина и предбудистка тибетска традиция Бон. За мен да премина към вегетарианско хранене не беше проблем, но имам приятели, които им трябваше време да привикнат и имаха физическо неразположение в началото. Също така, в сутрите има описани случаи, в които Буда Шакямуни е ял месо. От лични впечатления мога да кажа, че поне нашите монаси не само, че не ядат месо, а ядат основно ориз със зеленчуци и много къри. И е голяма радост за тях, когато има публични курсове със западняци и се готви по-разнообразно, т.е. пак вегетарианска храна, но с повече съставки, а понякога и с десерти. За шест месеца два пъти сготвиха и някакви хвъркати неща, които се прдполага да са пилета, обаче имаха твърде различен вкус и вид от родните бройлери.

Медицината може да препоръчва много неща.От гледна точка на  Законите на държавите също могат да бъдат позволени много неща.

Но моето питане беше, не за това, а дали от гледна точка на Закона на Карма, е оправдана консумацията на продукти, които са получени в следствие на убийство?

Редактирано 29 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Но моето питане беше, не за това, а дали от гледна точка на Закона на Карма, е оправдана консумацията на продукти, които са получени в следствие на убийство?

Aми т.нар. "закон на карма" е просто термин, който обозначава каузалната (причинно-следствената) зависимост или отношение между явленията. С други думи, той описва какви резултати настъпват от определени причини. В този смисъл не е подходящо да се говори за това дали консумацията на месни продукти е "оправдана" или "неоправдана". Сега, ако питаш дали консумацията на месо води до нарастване или до намаляване на страданието сред животните, то явно е първото. По тази причина вегетарианството е препоръчително, както писах вече няколко пъти.

Редактирано 29 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Aми т.нар. "закон на карма" е просто термин, който обозначава каузалната (причинно-следствената) зависимост или отношение между явленията. С други думи, той описва какви резултати настъпват от определени причини. В този смисъл не е подходящо да се говори за това дали консумацията на месни продукти е "оправдана" или "неоправдана". Сега, ако питаш дали консумацията на месо води до нарастване или до намаляване на страданието в сферата на животните, то явно е първото. По тази причина вегетарианството е препоръчително, както писах вече няколко пъти.

 

Песен – съвет за отказване от яденето на месоот Няла Пема ДудулКогато мисля за страданието, което носи яденето на месо,не мога да го понеса и чувствам болка и тъга в сърцето си. 

Ом мани пеме хунг хри! 

От пустота и състрадание, ти си този, който води съществата,благородни Авалокитешвара, на теб отдавам почитта си.Без сам да съм се упражнявал в любов и състрадание,аз ядох плътта на своите майки, докато изнасях лекции за причината и следствието.Без да осъзнавам абсолютното, аз се скитах по пътя на безсмислените думи.Аз, приличният на папагал просяк от Бялата Скала,практикувах аскетизъм и “извличане на есенцията”.Тогава, един ден, докато медитирах над Господаря Авалокитешвара,според съюза на етапите от Кханям Рангдрол,собственото ми тяло и всичко около мен изведнъж изчезна,трансформирайки се в светлинното тяло на Великия Състрадателен,който се появи като видение в небето пред мен. 

В самия този миг в небето пред менсе появи Великият Състрадателен, който каза:“Ема! Сине мой, ти в много животи си бил близо до мен,сега слушай добре, ти, който си усърден и целеустремен!Чул си учения за етапа на развитие от йогата на божествата,и дори си развил малко качества,но коренът на Дхарма лежи в любящата доброта и състраданието.Имаш ли в себе си истинска любов и състрадание?Как е възможно някой, развивал състрадание, някога да яде месо?Само виж как яденето на месо носи толкова страдание!Резултатите от действията ни ще узреят само върху наси няма нищо, което будите на трите времена да могат да направят.Яденето на месо е лишено от каквато и да е добродетел и носи много недостатъци,то е източника на четиристотин вида заболяване,осемдесет хиляди пречещи сили и осемдесет и четири хиляди вредни емоции.Освен като част от безстрашната практика на някой, облагодетелстващ всичко срещнато,използвано като лекарство или свещенна субстанция във върховната тайна мантра,консумирането на месо не носи и една прашинка добродетел.Тъй като ядящите плът са или мари, или ракшаса демони,дисциплината ти само ще запада и негативните емоции ще се увеличават.Ще ти липсва причината, която е алтруистична любов и състраданиеи поради това ще е трудно постигането на плода, есенцията на пробуждането.Месоядците няма да бъдат придружавани от божествата на мъдростта,ще бъдат без благословии, сидхи, благоприятност и дейност.Същността на алтруизма няма да се развие в плътоядции вероятно боговете и нагите ще ги виждат като демони.Ядящите месо ще бъдат заобиколени от гандхарви, ракшаси, мари,господари на смъртта, призраци, духове, гялгонг и нарушаващи самая демони,като резултат, яденето на месо ще доведе до прераждане в адовете,или като птица, чакал или демон канибал.По този начин, яденето на месо носи безгранично страдание.Когато го изоставиш обаче, ще бъдеш свободен от всички тези недостатъции винаги ще бъдеш почитан от нечовешки същества,които ще те виждат като чист брахман или бог.Всички буди и бодхисатви от десетте посоки,лами, йидами и дакини, ще се струпат около теб като облации по-специално ще бъдеш придружаван от мъжки и женски бодхисатви.Съвсем естествено ще притежаваш причината за любяща доброта и състраданиеи бързо ще достигнеш резултата, който е същността на пробуждането.Това са само някои от невъобразимите добродетели, които могат да бъдат спечелени.” 

Редактирано 29 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Песен – съвет за отказване от яденето на месо

Хайде, този път няма да ти правя забележка, че не си дала само линк, защото предполагам, че мотивите ти са чисти. Преводът е на Деян Илиев. Отбележи как е озаглавена тази песен, а имено "съвет", а не примерно "забрана". В будизма няма "забрани", а само "съвети". Обяснява са как функционира кармичния процес и се дава свобода на човек да избере как да постъпи имайки предвид какви могат да са последиците от действията му. С други думи, това е учение за зрели хора, а не за деца, на които трябва да им се нарежда какво да правят и какво да не правят.

Редактирано 29 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Хайде, този път няма да ти правя забележка, че не си дала само линк, защото предполагам, че мотивите ти са чисти. Преводът е на Лама Иво Калушев. Отбележи как е озаглавена тази песен, а имено "съвет", а не примерно "забрана". В будизма няма "забрани", а само "съвети". Обяснява са как функционира кармичния процес и се дава свобода на човек да избере как да постъпи имайки предвид какви могат да са последиците от действията му. С други думи, това е учение за зрели хора, а не за деца, на които трябва да им се нарежда какво да правят и какво да не правят.

Превод: Деян Илиев

...освен ако Деян не е Иво...

 

Разбира се, забраните са за неосъзнатите хора. За осъзнания човек има принципи и той осъзнато избира кои принципи да следва.

Превод: Деян Илиев

...освен ако Деян не е Иво...

Не бе – поправих се. Моя грешка, т.е. мислех, че преводът е на Лама Иво, пък той бил на Деян, който е негов много близък ученик. И все пак, не съм сигурен, че мястото на този текст е тук, но кой знае... Аз поне не знам.

Редактирано 29 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Не бе поправих се. Моя грешка, т.е. мислех, че преводът е на Лама Иво, пък той бил на Деян, който е негов много близък ученик. И все пак, не съм сигурен, че мястото на този текст е тук, но кой знае... Аз поне не знам.

Напротив, мястото му е точно тук, в темата за Будизма!  

 

А би ли пояснил, кого наричат Великият Състрадателен?

Редактирано 29 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

А би ли пояснил, кого наричат Великият Състрадателен?

Голямо си диване, значи. Да не си зодия Овен?

Виждаш ли, че даже не е ясно кой е въпросния "Велик Състрадателен", а ти пускаш този текст тук. В този текст има неща, които се отнасят до Ваджраяна и е предназначен за хора, които практикуват Ваджраяна, т.е. може да бъде пълноценно разбран само от такива. "Великия Състрадателен" е Авалокитешвара (санскр.) или Ченрезиг (тиб.), който е бодхисатвата изразяващ любящата доброта и състрадателната активност на всички Буди от трите времена. Неговата мантра е единствената, която може да се казва и да има ефект без да е нужно посвещение в неговата мандала (тиб. уанг) и дори устна приемственост (тиб. лунг). Тя е: ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУНГ. Aлтернативно ПЕМЕ и ХУМ...

 

http://www.youtube.com/watch?v=NPszteX0z7k

Редактирано 29 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Голямо си диване, значи. Да не си зодия Овен?

Виждаш ли, че даже не е ясно кой е въпросния "Велик Състрадателен", а ти пускаш този текст тук. В този текст има неща, които се отнасят до Ваджраяна и е предназначен за хора, които практикуват Ваджраяна, т.е. може да бъде пълноценно разбран само от такива. "Великия Състрадателен" е Авалокитешвара (санскр.) или Ченрезиг (тиб.), който е бодхисатвата изразяващ любящата доброта и състрадателната активност на всички Буди от трите времена. Неговата мантра е единствената, която може да се казва и да има ефект без да е нужно посвещение в неговата мандала (тиб. уанг) и дори устна приемственост (тиб. лунг). Тя е: ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУНГ.

Не бе, просто те изпитвам. Стрелец съм.

 

А от тук беше ясно за кой става въпрос:

 

 

....Тогава, един ден, докато медитирах над Господаря Авалокитешвара..

...

В самия този миг в небето пред менсе появи Великият Състрадателен...

Не бе, просто те изпитвам. Стрелец съм.

Аха... Със стрелци много се разбирам. Майка ми е Стрелец.

ОК. Изясни ли си всичко по темата за вегетарианството в будизма?

Аха... Със стрелци много се разбирам. Майка ми е Стрелец.

ОК. Изясни ли си всичко по темата за вегетарианството в будизма?

Отдавна ми е ясно.

Но откривам нови пояснения.

Тя е: ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУНГ. Aлтернативно ПЕМЕ и ХУМ...

 

http://www.youtube.com/watch?v=NPszteX0z7k

Това ми е любимата мантра...но не знаех какво точно се пее в нея.

Редактирано 29 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

 

Това ми е любимата мантра...но не знаех какво точно се пее в нея.

Ами... Значи мантрите представляват състоянието на дадено просветлено същество като енергийна вибрация или звук. Те нямат точен превод. Имат многовалентни значения. Мантрата съдържа шест срички, които трансформират петте скандхи, петте смущаващи емоции, елементите, пречистват шесте самсарични свята и прочие. Има обяснения, които ако трябва да изпиша тук ще стане много дълго, а и няма да има голям смисъл. Повторението на мантрата дава връзка с пробудената природа на ума (Татхагатагарбха, за която питаше Дакини по-горе), която в случая е представена от Авалокитешвара. Идеята е, че Авалокитешвара не е отделен от истинската ти същност, не е нещо външно, а е самата сърцевина на ума ти – неразделна яснота и пустота, състрадание и мъдрост. Но това са думички само...

Това ми е любимата мантра...но не знаех какво точно се пее в нея.

Е как тъй ти е любима мантра, а ти не и знаеш значението?

Е как тъй ти е любима мантра, а ти не и знаеш значението?

 Понякога езикът и вибрациите на музиката, говорят повече от думите.

Ами... Значи мантрите представляват състоянието на дадено просветлено същество като енергийна вибрация или звук. Те нямат точен превод. Имат многовалентни значения. Мантрата съдържа шест срички, които трансформират петте скандхи, петте смущаващи емоции, елементите, пречистват шесте самсарични свята и прочие. Има обяснения, които ако трябва да изпиша тук ще стане много дълго, а и няма да има голям смисъл. Повторението на мантрата дава връзка с пробудената природа на ума (Татхагатагарбха, за която питаше Дакини по-горе), която в случая е представена от Авалокитешвара. Идеята е, че Авалокитешвара не е отделен от истинската ти същност, не е нещо външно, а е самата сърцевина на ума ти – неразделна яснота и пустота, състрадание и мъдрост. Но това са думички само...

Скепс, би ли пояснил, кои са петте смущаващи емоции?

Редактирано 29 март 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

 Скепс, би ли пояснил, кои са петте смущаващи емоции?

Според систематиката на Ваджраяна са (1) невежество, (2) гняв или омраза (антипатия), (3) желание-привързаност, (4) ревност и завист, (5) гордост или арогантност.

––––––––––––––––––––––––––

В Абидхарма има подробна класификация, която мога да дам съвсем схематично. Това е 4-та и 5-та група в санскара-скандха (агрегата на нагласите). Тя е следната:

Шест коренни (отрицателни) емоции:

1/ Невежество (незнание) - незнание на карма, 4-те Благородни Истини и качествата на Трите Скъпоценности. То спсобства за възникването на всички други негативни състояния на ума.

2/ Привързаност - към скандхите в трите сфери (желанието, формата и без форма). Привързаността поражда болка/страдание. Бива два вида:

– привързаност към желаното (сферата на желанието);

– привързаност към съществуването/битието (сфера на формата и без форма).

3/ Ненавист - злоба/омраза към живите същества или към обекта, който причинява, болка или към самата болка като такава. Пречи умът да остане в покой и е основа за негативни постъпки.

4/ Гордост - високомерие/надменност, което възниква от погрешни светски престави. Основа за липсата на уважение към другите и поражда страдание. Има 7 типа.

5/ Съмнение - неопределеност/съмнение в смисъла/значението на Четрите Благородни Истини. Пречи на практикуването на добродетели.

6/ Погрешни вярвания - извратени (превратни) възгледи. Основа за всички носещи вреда идеи. Биват пет типа:

– вяра, че скандхите съдържат някакъв реален (субстанционален), постоянен (перманентен) Аз, Его, личност, "мое". Опора за другите превратни възгледи;

– два крайни възгледа за скандхите: че съществуват (етернализъм) или не съществуват (нихилизъм) изобщо. Пречат на следването на Средния Път.

– да се счита съществуващото за несъществуващо (на относително ниво - бел. моя) - напр. карма. Изкоренява корените на добродетелното поведение;

– вяра в превъзходствот на горните три превратни възгледа, заедно с тяхната основа (5-те скандхи). Води до дълбока привързаност към извратени възгледи.

– вяра в превъзходството на ритуалите или крайната аскетична дисциплина, което пак се опира на скандхите, т.е. вяра, че тези неща водят до освобождение (напр. къпането в река Ганг, всякакви безполезни ритуали и крайна аскеза).

20 второстепенни смущаващи емоции (свързани с някоя от коренните):

1/ Ярост -голяма ненавист/злоба, злост, омраза. Готовност да се нанесе директна вреда (напр. побой).

2/ Негодувание - към категорията на ненависта. Подържа желанието да се навреди и не позволява да простим.

3/ Злоба - да не прощаваме и да произнасяме обидни думи заради ярост или негодувание.

4/ Враждебност - категория на ненависта. Липса на милосърдие и нанасяне вреда на другите.

5/ Завист - категория на ненависта. Силна обезпокоеност от страмеж да получим почит/признание и блага/печалба за себе си като (едновремено) не се примирява с чуждото благополучие. Пречи на отпускането на ума в покой и е основа за негативни действия.

6/ Лицемерие - лъжливо състояние на ума - подържаме негативното, но го крием, за да спечелим изгода, почит и т.н. Отнася се едновременно към привързаността, ненависта и невежеството. Пречи да полуим истински духовни учения и наставления.

7/ Притворство – да лъжем другите, че имаме определени добри качества, за да получим почит, изгода и т.н. Отнася се към категориите на невежеството и привързаността. Опора за основните и второстепенните емоции и извратения начин на живот.

8/ Безсъвестност - да не се стесняваме/срамуваме да извършваме негативни действия с лични мотиви. Отнася се към трите отрови едновременно. Опора за основните и второстепенните емоции.

9/ Безсрамие - безсрамно занимание с недобродетели, без да се безпокоим за другите. Към трите коренни отрови. Съдейства за всички коренни емоции.

10/ Прикритост - скриване на нашите недостатъци. Към категориите на невежеството и привързаността. Опора за липсата на ракаяние/съжаление.

11/ Жажда - вкопчване в нашите притежания. Категория - привързаност. Неспособност да се разделим с нашите притежания.

12/ Самовлюбеност (нарцисизъм един вид - бел. моя) - свръх гордост и щестлавие, поради прилепване и възхищаване от обусловение качества на индивида (младост, обществено положение, физически качества). Опора за основните и второстепенните емоции.

13/ Липса на вяра - липса на интерес към добродетелите и към Дхарма. Категория на невежеството. Основа за мързела (ленността).

14/ Мързел (ленност) - пристрастеност към безполезни занимания (излежаване, сън, разпускане) и безрадостно (лениво) отношение към добродетелните занимания. Противоположно е на усърдието.

15/ Небрежност - невнимателно и неискренно отношение към това, което трябва да се усвои (добродетелите) и отхвърли (недобродетелите). Възниква от трите отрови + мързел. Увеличава недобродетелите и намалява добродетелите. Противоположно е на внимателността.

16/ Забравяне - неясно помнене или забравяне на добродетелните цели. Противоположно на помненето (нарушена внимателност).

17/ Неосъзнатост - изкривено/превратно разбиране, което съпровожда смущаващите емоции. Обратното на осъзнатост. Способства за необмислени мисли, думи и действия и е основа за нарушаване на обетите.

18/ Сънливост (летаргия) - неработещо състояние на ума, когато той се отдръпва навътре и не може да се фокусира/концентрира върху обекта, поради физическа или ментална тежест. Категория - невежество. Основа за смущаващи емоции.

19/ Възбуденост - увличане на ума по приятен обект. Неработещо състояние на ума. Категория - привързаност. Пречка за шамата.

20/ Отвличане - разсейване или блуждане (движение на ума встрани от обекта). Отсъствие на еднонасоченост към добродетелен обект. Категории - трите отрови. дели се на външно, вътрешно и отличително отвличане (не са описани тук - по принцип в шамата инструкциите се описват детайлно – бел. моя)

–––––––––––––––––––

Това са бележки от лекция и затова не са много ясни.

Редактирано 29 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Според систематиката на Ваджраяна са (1) невежество, (2) гняв или омраза (антипатия), (3) желание-привързаност, (4) ревност и завист, (5) гордост или арогантност.

––––––––––––––––––––––––––

В Абидхарма има подробна класификация, която мога да дам съвсем схематично. Това е 4-та и 5-та група в санскара-скандха (агрегата на нагласите). Тя е следната:

Шест коренни (отрицателни) емоции:

1/ Невежество (незнание) - незнание на карма, 4-те Благородни Истини и качествата на Трите Скъпоценности. То спсобства за възникването на всички други негативни състояния на ума.

2/ Привързаност - към скандхите в трите сфери (желанието, формата и без форма). Привързаността поражда болка/страдание. Бива два вида:

– привързаност към желаното (сферата на желанието);

– привързаност към съществуването/битието (сфера на формата и без форма).

3/ Ненавист - злоба/омраза към живите същества или към обекта, който причинява, болка или към самата болка като такава. Пречи умът да остане в покой и е основа за негативни постъпки.

4/ Гордост - високомерие/надменност, което възниква от погрешни светски престави. Основа за липсата на уважение към другите и поражда страдание. Има 7 типа.

5/ Съмнение - неопределеност/съмнение в смисъла/значението на Четрите Благородни Истини. Пречи на практикуването на добродетели.

6/ Погрешни вярвания - извратени (превратни) възгледи. Основа за всички носещи вреда идеи. Биват пет типа:

– вяра, че скандхите съдържат някакъв реален (субстанционален), постоянен (перманентен) Аз, Его, личност, "мое". Опора за другите превратни възгледи;

– два крайни възгледа за скандхите: че съществуват (етернализъм) или не съществуват (нихилизъм) изобщо. Пречат на следването на Средния Път.

– да се счита съществуващото за несъществуващо (на относително ниво - бел. моя) - напр. карма. Изкоренява корените на добродетелното поведение;

– вяра в превъзходствот на горните три превратни възгледа, заедно с тяхната основа (5-те скандхи). Води до дълбока привързаност към извратени възгледи.

– вяра в превъзходството на ритуалите или крайната аскетична дисциплина, което пак се опира на скандхите, т.е. вяра, че тези неща водят до освобождение (напр. къпането в река Ганг, всякакви безполезни ритуали и крайна аскеза).

20 второстепенни смущаващи емоции (свързани с някоя от коренните):

1/ Ярост -голяма ненавист/злоба, злост, омраза. Готовност да се нанесе директна вреда (напр. побой).

2/ Негодувание - към категорията на ненависта. Подържа желанието да се навреди и не позволява да простим.

3/ Злоба - да не прощаваме и да произнасяме обидни думи заради ярост или негодувание.

4/ Враждебност - категория на ненависта. Липса на милосърдие и нанасяне вреда на другите.

5/ Завист - категория на ненависта. Силна обезпокоеност от страмеж да получим почит/признание и блага/печалба за себе си като (едновремено) не се примирява с чуждото благополучие. Пречи на отпускането на ума в покой и е основа за негативни действия.

6/ Лицемерие - лъжливо състояние на ума - подържаме негативното, но го крием, за да спечелим изгода, почит и т.н. Отнася се едновременно към привързаността, ненависта и невежеството. Пречи да полуим истински духовни учения и наставления.

7/ Притворство – да лъжем другите, че имаме определени добри качества, за да получим почит, изгода и т.н. Отнася се към категориите на невежеството и привързаността. Опора за основните и второстепенните емоции и извратения начин на живот.

8/ Безсъвестност - да не се стесняваме/срамуваме да извършваме негативни действия с лични мотиви. Отнася се към трите отрови едновременно. Опора за основните и второстепенните емоции.

9/ Безсрамие - безсрамно занимание с недобродетели, без да се безпокоим за другите. Към трите коренни отрови. Съдейства за всички коренни емоции.

10/ Прикритост - скриване на нашите недостатъци. Към категориите на невежеството и привързаността. Опора за липсата на ракаяние/съжаление.

11/ Жажда - вкопчване в нашите притежания. Категория - привързаност. Неспособност да се разделим с нашите притежания.

12/ Самовлюбеност (нарцисизъм един вид - бел. моя) - свръх гордост и щестлавие, поради прилепване и възхищаване от обусловение качества на индивида (младост, обществено положение, физически качества). Опора за основните и второстепенните емоции.

13/ Липса на вяра - липса на интерес към добродетелите и към Дхарма. Категория на невежеството. Основа за мързела (ленността).

14/ Мързел (ленност) - пристрастеност към безполезни занимания (излежаване, сън, разпускане) и безрадостно (лениво) отношение към добродетелните занимания. Противоположно е на усърдието.

15/ Небрежност - невнимателно и неискренно отношение към това, което трябва да се усвои (добродетелите) и отхвърли (недобродетелите). Възниква от трите отрови + мързел. Увеличава недобродетелите и намалява добродетелите. Противоположно е на внимателността.

16/ Забравяне - неясно помнене или забравяне на добродетелните цели. Противоположно на помненето (нарушена внимателност).

17/ Неосъзнатост - изкривено/превратно разбиране, което съпровожда смущаващите емоции. Обратното на осъзнатост. Способства за необмислени мисли, думи и действия и е основа за нарушаване на обетите.

18/ Сънливост (летаргия) - неработещо състояние на ума, когато той се отдръпва навътре и не може да се фокусира/концентрира върху обекта, поради физическа или ментална тежест. Категория - невежество. Основа за смущаващи емоции.

19/ Възбуденост - увличане на ума по приятен обект. Неработещо състояние на ума. Категория - привързаност. Пречка за шамата.

20/ Отвличане - разсейване или блуждане (движение на ума встрани от обекта). Отсъствие на еднонасоченост към добродетелен обект. Категории - трите отрови. дели се на външно, вътрешно и отличително отвличане (не са описани тук - по принцип в шамата инструкциите се описват детайлно – бел. моя)

–––––––––––––––––––

Това са бележки от лекция и затова не са много ясни.

Благодаря, ще си ги запиша.

догматите на индуизма са пряко отрицание на християнските догмати. това довежда до потресаващи изводи: онова, което християните смятат за зло, индуистите смятат за благо, и обратното - онова, което индуистите смятат за зло, християните почитат за благо.  онова, което християнинът смята за окончателно грехопадение, индуистът смята за окончателна реализация на доброто. индуистките и християнските догмати са напълно противоположни по въпросите за природата на Бога и човека и целите на човешкия живот.толкова прехвалената днес от някои "светлина на Азия" води хората не към спасение, не към обителта на светлината и живота - Небесния Отец, а към погибел, към мрака на безнадеждния грях и фатално отчуждение от Бога!

догматите на индуизма са пряко отрицание на християнските догмати. това довежда до потресаващи изводи: онова, което християните смятат за зло, индуистите смятат за благо, и обратното - онова, което индуистите смятат за зло, християните почитат за благо.  онова, което християнинът смята за окончателно грехопадение, индуистът смята за окончателна реализация на доброто. индуистките и християнските догмати са напълно противоположни по въпросите за природата на Бога и човека и целите на човешкия живот.толкова прехвалената днес от някои "светлина на Азия" води хората не към спасение, не към обителта на светлината и живота - Небесния Отец, а към погибел, към мрака на безнадеждния грях и фатално отчуждение от Бога!

Хубаво, но драги Глен, будизма хич не е индуизъм.Напротив това е конкуретна на индуизма религия, в която са отречени основните му постулати.  

догматите на индуизма са пряко отрицание на християнските догмати. това довежда до потресаващи изводи: онова, което християните смятат за зло, индуистите смятат за благо, и обратното - онова, което индуистите смятат за зло, християните почитат за благо.  онова, което християнинът смята за окончателно грехопадение, индуистът смята за окончателна реализация на доброто. индуистките и християнските догмати са напълно противоположни по въпросите за природата на Бога и човека и целите на човешкия живот.толкова прехвалената днес от някои "светлина на Азия" води хората не към спасение, не към обителта на светлината и живота - Небесния Отец, а към погибел, към мрака на безнадеждния грях и фатално отчуждение от Бога!

Мда. Будизмът, както посочи Бадр, не е индуизъм. Буда отхвърля авторитета на Ведическите писания, индуистките божества и ритуали, кастовата система и прочие.

–––––––––––––––––

Освен това, етическите принципи на основните религии са твърде близки. Не казвам еднакви, но близки. Любовта и състраданието присъстват във всяка една от тях. Метафизичните обяснения относно крайната реалност или Абсолюта, независимо дали ще го наречем Бог или по друг начин, са различни, разбира се. И все пак, има допирни точки и аз, когато общувам с хора следващи други духовни пътища или религии, се опитвам да се фокусирам върху тях, за да намеря разбирателство. Мисля, че това е разумно и полезно.

Редактирано 29 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

А в какво вярвате, че се случва след смъртта ?

А в какво вярвате, че се случва след смъртта ?

А ти какво мислиш, че се случва?

Пак ли има рай и ад.. това ми е въпроса.. към будистите ^^

Пак ли има рай и ад.. това ми е въпроса.. към будистите ^^

Има много повече разнообразни състояния. Потокът (континиумът) на ума от гледна точка на будизма е безначален и в съответствие с кармичните отпечатаци, които оставят мислите, думите и действията, се преживяват различни състояния – приятни и неприятни/болезнени.

Редактирано 29 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Има много повече разнообразни състояния. Потокът (континиумът) на ума от гледна точка на будизма е безначален и в съответствие с кармичните отпечатаци, които оставят мислите, думите и действията, се преживяват различни състояния – приятни и неприятни/болезнени.

Ако си мислиш, че това е отговор - жестоко грешиш.

Така понесена информацията изисква предварителна подготовка за осмислянето и.

Поне трябва да обясниш на човека що за континиум е това и какви са тия различни състояния.

Ако си мислиш, че това е отговор - жестоко грешиш.

Така понесена информацията изисква предварителна подготовка за осмислянето и.

Поне трябва да обясниш на човека що за континиум е това и какви са тия различни състояния.

Знам, обаче... В тази тема има достатъчно инфо, т.е. изписани са към 103 стр. Нямам време и възможност да повтарям едни и същи неща и да отговарям на едни и същи въпроси до безкрайност. За което се извинявам. Просто толкова ми са възможностите на този етап. Съжалявам.

Редактирано 29 март 201412 г. от scepsis (преглед на промените)