Аз пък ще опитам само защото много обичам да тълкувам неясни текстове. Малко обаче се притеснявам, че това може да провокира у него нов словесен дебит.............................

Струва ми се, че ramus e бил малко неточен и си е послужил с евфемизъм от прекалена вежливост към нас. Може би е искал да напише: Докато не е налице САМООСЪЗНАТ СУБЕКТ, е налице СТАДО. Или стадна единица..?

някой спечели 100 шекела от облозите.

УИТНЕС - Думите са изключително точни и няма нужда дори от въпросителната накрая. Между другото, и издава че тя поне си е позволила да прочете и останалото не "по диагонал"...

 

Това е последния ми текст тук. Задачата ми е изчерпана предстои просто анализ!

 

И преди да кажа "благодаря", според елементарна коректност открехвам малко от завесата:

ГОляма част от текстовете са написани за точно определен човек. включително и коментарите ви. Той не е участник, макар че имаше и идея и той да влезе сред мелницата, но тя отпадна в хода на процеса. Участието ми тук е част от експеримент и е ... примерно нещо като "социологическо" проучване. Стана съвсем спонтанно и... както и да е. Използвах вашия прочит и коментарите ви. Ползвам нещо, оставям нещо.

 

Колкото до писането и текста - четенето "на парче", подхожда и за писането "на парче" - както вие си го правите и както се прави масово. Да е простичко и елементарно - по няколко изречения, по точен цитат. Дължината на мисълта определя и широтата на полето,  в което се борави, още фокуса, концентрацията, способностите и капацитета. Въпросното изречение, което се "тълкува" има на други места в текста негови "пояснения" и за целта да се схване е нужно да се събере общата картина. Това могат да го правят хора с по-различни дадености, възможности и насоки.

 

Само Уитнес и Скепсис тук се открояват с по-широка култура. Уитнес и в други теми се откроява като "по-различна" и това съм го срещал само на няколко места и преди всичко у дамски представители. Имам си и хипотеза по въпроса защо е така...

 

За да разбера нещо повече за точно определени хора разгледах внимателно - от профила, до повечето от постовете им по форума. По различни теми, писане, особености на изразяване, насоки, понятия, разбиране... Използвах всичко това за да съставя условен профил на двамата и за Скепсис просто го проверих чрез поредица от собствени похвати от типа -  заложени идеи в различни плоскости, на кои ще се откликне и по какъв начин. Уитнес не пожела да участва, но тя по принцип пише само там, и когато, се усеща в "свои води", иначе е пасивна и предпочита да изчаква. Въпроса е, че мекотата с която поддържа дистанцията си от света, й дава шанс да докосва дори "различните" неща, дори и тогава, когато са нови, странни... дори и да противоречат с нейните собствени убеждения... Докато останалите са просто твърди и това ги прави да се "отстояват чрез отхвърляне"...  Просто ме интересуват неща, които тук са "зад написаното" - ЧОВЕКЪТ и това вече съм го написал на друго място.

 

Колкото до идеите в написаното от мен - нищо от тях не е манипулативно. Те носят кой съм аз и откритото по пътя ми към себе си. НО са просто идеи, представени в схема. Това не са мои убеждения и не вярвам в тях. С лекота мога да изложа други идеи и да ги защитя или да оборя написаните от мен. По пътя си по естествен начин стигнах до разбирането че убежденията са просто ограничение за един ПЪТУВАЩ към СЕБЕ СИ ИНДИВИД. Просто е - идеите и представите, както и концепциите дори световните, са нищо... едни обикновени схематични отражателни построения. Въпроса е кой е тоя, дето е отвъд тях.

Всяка концепция има слаби места и ограничения, включително и тая на БУДИЗМА. Концепциите и убежденията, схемите и изказванията, думите и понятията - зад всичко стои особеностите на автора - това което е в главата му. Там е моят интерес, темата за будизма само я използвах като контекст.

 

Още веднъж, благодаря!

Редактирано 29 март 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Но толкова хора се блазнят от мисълта, че моментът (за тях лично) е настъпил, а не е - никога не е. В теософията се използват термините висш и низш манас; кама-манас, за това става въпрос. Ум със замърсявания.

(Ох, при Дънов пък се натъкнах на нещо, което направо ме разби - среден манас. Не трябва да се прекалява... )

В "Тайната Доктрина" има много фактологически и други грешки, дори аз съм ги откривала. Тогава тя е дадена само като необходимия ключ за вратите, които трябва да се отключат оттук нататък... Така смятам.

-----------------------------

Тъй, дали е настъпил или не никой не разбира - дори околните, тъй като практическият разум си продължава да управлява биологичната система - иначе леталност, естествено. Това не е важно -ако дойде дорре, ако не-пак добре, щото в този процес вече ти е все тая какво се случва.Сиреч губиш интерес къв себе си. И към всичко друго, естествено.

-----------------------------

Интересното е концепциите - в случая на мадам Блаватска, за които си говорим, са

- без никакво значение, защото в определен момент се налага да се забравят, да се счупят като окови

- от решаващо значение, защото са горивото в ракетата - носител, която трябва да ни изведе на орбита над самсара.

-----------------------------

-----------------------------

Тъй, дали е настъпил или не никой не разбира - дори околните, тъй като практическият разум си продължава да управлява биологичната система - иначе леталност, естествено. Това не е важно -ако дойде дорре, ако не-пак добре, щото в този процес вече ти е все тая какво се случва.Сиреч губиш интерес къв себе си. И към всичко друго, естествено.

-----------------------------

 

все повече почват да ми харесват шебешките ти разсъждения - поумняваш ли с годините, не знам, но определено се приближаваш към моето credo : Vanitas vanitatum et omnia vanitas 

все повече почват да ми харесват шебешките ти разсъждения - поумняваш ли с годините, не знам, но определено се приближаваш към моето credo : Vanitas vanitatum et omnia vanitas 

-------------------------

Тъй де - к`вото кацне на кльона ми - дубре ми душло - охааааа,

к`вото не кацне - то е суета на суетите, майната му

-------------------------

Така се живее безгрижно и щастливо /поне на теория, за съжаление/.

А концепциите - майната им, те са суета на суетите, нъл` тъй?

И Буда го казва същото , но с по-други думи - сиреч си станал бодхисатва и не ти пука от нищо - цял ден лежиш /медитация му е евфемизма/ под смокинята /дървото бодхи/ и к`вото ти кацне - твое си е.

Венсеремос!

-------------------------

Тъй де - к`вото кацне на кльона ми - дубре ми душло - охааааа,

к`вото не кацне - то е суета на суетите, майната му

-------------------------

Така се живее безгрижно и щастливо /поне на теория, за съжаление/.

А концепциите - майната им, те са суета на суетите, нъл` тъй?

И Буда го казва същото , но с по-други думи - сиреч си станал бодхисатва и не ти пука от нищо - цял ден лежиш /медитация му е евфемизма/ под смокинята /дървото бодхи/ и к`вото ти кацне - твое си е.

Венсеремос!

 

Анджък  де, ама е много трудно за постигане

-----------------------------

Тъй, дали е настъпил или не никой не разбира - дори околните, тъй като практическият разум си продължава да управлява биологичната система - иначе леталност, естествено. Това не е важно -ако дойде дорре, ако не-пак добре, щото в този процес вече ти е все тая какво се случва.Сиреч губиш интерес къв себе си. И към всичко друго, естествено.

-----------------------------

Интересното е концепциите - в случая на мадам Блаватска, за които си говорим, са

- без никакво значение, защото в определен момент се налага да се забравят, да се счупят като окови

- от решаващо значение, защото са горивото в ракетата - носител, която трябва да ни изведе на орбита над самсара.

-----------------------------

За да забравиш нещо, първо трябва да си го запомнил, че и да си го разбрал е желателно. Иначе полза никаква.

Подхождаш от погрешна позиция, но твоя работа.

Анджък  де, ама е много трудно за постигане

-----------------------

На мен ли го казваш - цял ден се мятам като приклан шопар от пишман - касапи, ма иначе уж ще ставам такъв и онакъв...суета на суетите и на гол тумбак чефте пищоли - шебешка ми работа.

Вечер само се правя, че медитирам, че барем жена ми да ме остави малко на мира...

За да забравиш нещо, първо трябва да си го запомнил, че и да си го разбрал е желателно. Иначе полза никаква.

Подхождаш от погрешна позиция, но твоя работа.

-------------------------

Сигур е грешна, ама карай -суета на суетите е тая.

Пък какво запомняне в шебешка глава - пустош, пустиня, пресъхнал кайнак/ и цел ден медитации под смокинята и пак нищо не поВня...

Бе пълна трагедия, нЕма ди Ви занимавам повече с долната си космата личност.

ramus, поздрав за довиждане:

http://www.kaldata.com/forums/blog/265/entry-6779-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/

Б

Много традиции намират грешно и превратно тълкувание у Блаватска - щото я четат буквално, без знанието, че това нетрадиционно тълкувание не е принизяване и подигравка, а средство.

Не споря - не знам. Ако трябва да съм прецизен, чувал съм негативно мнение за нея от един много квалифициран лама, който обаче е англичанин, а не тибетец. Повечето тибетски учители, обаче, си нямат представа коя е Блаватска и всъщност слабо или даже никак не познават западната езотерика, както и христянството да речем. Обратното също е вярно. Винаги има и по някое изключение, разбира се.

Също така има разлика между интелектуално и реално познание. Аз съм се интересувал от христянска догматика и философия напр. и дори писах в блога си една тема за Троицата, според православието. Но знанията ми са чисто теоретични и не претендирам да имам истинско разбиране по въпроса.

Инак по това, което казва Вал. В Дхарма се прави разлика между относителна/конвенционална истина и крайна/абсолютна. Втората е неизразима по концептуален път. Концепциите са само средство, което позволява да стигнем до нея. Ако Буда преподаваше днес той би използвал различни концепции съобразени с интелекта и нагласите на съвременните хора - напр. нямаше да описва Вселената така, както е описана във Ведите и т.н.

Редактирано 29 март 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Блаватска е много сложен феномен - без задълбочен опит в теософията и нейните производни не може да се схване основното - концепциите не са цел, а средство. И ето тук е трудното - средство за приспиване на разума,

Относно изложението на теософските концепции – не е само това Не отивай твърде далеч за отговора - и други причини за особеностите му има, освен, че по необходимост са били съобразявани с мисленето на тогавашните образовани западняци. Но ще си ги осветлиш по-добре, ако надникнеш в кореспонденцията на ТО.

„ …изглежда изложено ясно, но ще помоля да го потвърдите окончателно, тъй като много се спекулира около това.  Отговор. Още един пример за обичайния безпорядък, в който се поддържа менталното оборудване на Е.П.Б. Тя говори за „бардо” и дори не обяснява на читателите какво означава това. Подобно на безпорядъка и десетократния миш-маш в нейния кабинет, в главата й идеите са наблъскани в такъв хаос, че когато поиска да ги изрази, опашката излиза преди главата.”

– от писмо на К.Х. до Синет, и такива забележки има много. Което не означава, че е била негодна за задачата си – нямало е „по-подходящо тяло в Европа” в този момент, по думите на един от Махатмите, може би същия. Все едно.

 

Много традиции намират грешно и превратно тълкувание у Блаватска - щото я четат буквално, без знанието, че това нетрадиционно тълкувание не е принизяване и подигравка, а средство.

Защото е точно обратното – много от тези традиции (не включвам будистките, макар че съвременните им европейски последователи сякаш не могат да избягат от закваската на сектантството и правоверността, изразяваща се главно в дълга да заклеймиш враговете, така ми се струва) съществуват благодарение на превратното си и грешно тълкуване на собствения си източник. И поне частичното разбулване на това, насочването на погледа на мислещите и търсещи хора на запад в края на деветнайсети век, е била една от целите на ТО. Може би ако не беше се случило, дълго време тук щяхме да си сричаме буквализмите от стария завет или да го изхвърлим без всякаква друга алтернатива, освен отчаяния материализъм. Откъдето и да го погледнеш, балсам за душата на някои. Сещам се за един рускоправославен стълб на вярата в абсурди.

Редактирано 30 март 201313 г. от witness (преглед на промените)

това много ме натъжи

http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php/topic,1713.msg6472.html#top

Редактирано 30 март 201313 г. от Serpentarius (преглед на промените)

това много ме натъжи

http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php/topic,1713.msg6472.html#top

 

изказване от сорта : 

 

Ликвидирахме всичко в България, аз лично нямам никакво намерение да се връщам там. Ангажиментът ми към тази държава за този живот приключи (а самата държава и повечето хора в нея са под всякаква критика)

 

изказване на будист ли е ? 

нали трябваше да приемаме всичко като илюзорно, да се стремим към по-висши цели, да не даваме оценки на хората, ами да се усъвършенстваме ? 

 

Нали Духовното съвършенство се постига само по пътя на безкористното и самоотвержено служене на хората ? 

Какво тогава значи "отказвам се, защото хората в БЪлгария са под всякаква критика ?  

И този човек учи другите на будизъм ?! 

Олее.....

изказване от сорта : 

 

 

изказване на будист ли е ? 

нали трябваше да приемаме всичко като илюзорно, да се стремим към по-висши цели, да не даваме оценки на хората, ами да се усъвършенстваме ? 

 

Нали Духовното съвършенство се постига само по пътя на безкористното и самоотвержено служене на хората ? 

Какво тогава значи "отказвам се, защото хората в БЪлгария са под всякаква критика ?  

И този човек учи другите на будизъм ?! 

Олее.....

не познавам този човек, но това което казва е точно така и се отнася не само до хората у нас. съвременият човек става все по-невъзприемчив към Универсалното учение, което се предава не книжовно. структорно кристализираме. той е прав.

може да се обърне внимание на последният негов пост - това което казва за Нагите ...

изказване от сорта : 

 

 

изказване на будист ли е ? 

Да, но трябва да бъде разбрано в правилния контест. Адресирано е към определени хора. Тонът съзнателно е този и не е израз на емоции или нещо подобно. Иво и неговата група положиха неимоверни усилия (в т.ч. и финансови), за да установят автентичната Нийнгма традиция у нас. Безуспешно. Друг един, много качествен учител от школата Сакя, който имаше от 20-на години група у нас, я закри. Да подчертая, че аз не принадлежа към нито една от тези групи, но напълно споделям тяхното мнение. Затова и не бих се опитал да каня учители у нас, да организирам група или нещо подобно. Безнадежно е, поне на този етап. И това не се отнася само за будизма, а и за всички сериозни духовни учения.

Според мен Serpantanius e съвсем прав.

и

Какво тогава значи "отказвам се, защото хората в БЪлгария са под всякаква критика ?  

Това е метод, т.е. ако едно дете се държи зле не върви да го погалиш по главата. По-добре е да му плеснеш един шамар, нали? Това е истинско състрадание.

Пак подчертавам, че без познаването на цялата история, на контекста, цитираното по-горе не може да бъде разбрано правилно.

Редактирано 30 март 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Да, но трябва да бъде разбрано в правилния контест. Адресирано е към определени хора.....

 

 

Не, няма значение от контекста. 

 

Самия начин на изказване, самия подбор на думите, самото разочарование говори , че пишещият тия редове е дълбоко нагазил в земното съществуване, в материалното, не се е и научил сам сабе си да отхвръля малважните нща и да бъде търпелив,  и е много, ама много далече от Просветлението ( както го наричат будистите) .

Не случайно преди малко цитирах част от първия пост в настоящата тема , сега ще го повторя : 

“Съвършенството не се постига по пътя на вярата или преклонението. Разгворите не струват нищо. Папагалът също може да произнася високи фрази. Духовното съвършенство се постига само по пътя на безкористното и самоотвержено служене на хората”. Тези думи се отнасят за Готама Буда.

 

Безкористно - а в онзи пост, от който се отвратих става дума за пари.

Самоотвержено - тоест върпоски всички трудности да продължаваш, макар и сам

Служене на хората - тоест - да изпълняваш това, което искат хорате в преследването на целта си.

 

Да, хората може да са глупави, може да са потънали в пороци, може да не разбират какво им казваш, но ако си Учител - за теб тия неща не би трябвало да те отказват, защото ти , Учителят знае, че това зависи от теб -да ги научиш на доброто, на правилния път.Учителят трябва да знаеш, че учениците му са като децата и трябва да ги приема със всичките им недостаци, присъщи на растежа и съзряването.Учителят трябва да дава пример на останалите какво е да си будист.

А той в момента какъв пример дава ? 

Да се нацупят, да съжаляват за парите си, дето са ги вложили, и че хората в България не струват нищо. 

 

И отновно цитат от първия пост в нашата тема , с който мисля да приключа : 

 

Будизмът учи човека да разбира причините за стоварващите се върху него страдания или поне да се досеща за тях. От тук идва и удовлетвореността на будиста от съдбата, каквато и да е тя - нали той знае, че никой, освен самия него не е виновен за сегашните му беди.

 

Ерго - човекът написал поста в онази тема, Иво - не би могъл да е просетлен будист, колкото и да е чел, колкото и да е преподавал и каквото и да е правил, след като търси причините за проблемите си в другите, в обикновенните хора от които се е разочаровал. Разбирам реакцията му, съчувствам му за загубеното време, вложената енергия и пари, но той не би могъл и да е учител след като не разбира учениците си . 

........

Това е метод, т.е. ако едно дете се държи зле не върви да го погалиш по главата. По-добре е да му плеснеш един шамар, нали?

....

 

Буда някого шляпал ли е, защото не е бил разбран ? 

Редактирано 30 март 201313 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Приятели, и двете тези са верни, само привидно си противоречат - и мен ме подразни менторският тон на Иво и бягството му от явно кармично обусловената му задача - да работи тук, с "калпав мат`риял". Но е вярно и твърдението, че кристализацията навред напредва в здрача на отиващият си космически ден. Има и една много важна формула - ако работата за другите започне да пречи на собственото ти "духовно израстване"/нека така да го наречем, не че е така/ - веднага следва да я изоставяш - точно при това условие се приема мандат за такава работа.

Апропо, аз постъпих преди година точно по този начин, но поне се въздържах от публични коментарии, подобни тези на Иво.

И с времето се уверих, че съм постъпил правилно.

Щото

...след всеки край идва ново начало...

Н Самия начин на изказване, самия подбор на думите, самото разочарование говори , че пишещият тия редове е дълбоко нагазил в земното съществуване, в материалното, не се е и научил сам сабе си да отхвръля малважните нща и да бъде търпелив,  и е много, ама много далече от Просветлението ( както го наричат будистите) .

На твое място щях да реагирам като теб, но ако си имал личен контакт и познаваше цялата история щеше да си на различно мнение. Но помисли върху следното: ако някой иска да се представя за осъществен, осъзнат и т.н. и то пред начинаещи, това изобщо не е толкова трудно. Такъв човек би подбрал много внимателно думите си, тъй че да създаде съответното впечатление. Ако някой, обаче, говори толкова директно и привидно нетърпеливо, както казваш, то има две версии - или е пълен профан, или прави това напълно осъзнато с определена цел.

Както казах, по-горе, един от моите учители, който обаче е тибетец, наскоро каза подобни неща, но по толкова деликатен и фин начин, че поне 90% от слушателите му едва ли им обърнаха внимание. Въпрос на културни стереотипи и модели.

Н

Буда някого шляпал ли е, защото не е бил разбран ? 

Да, определено и не само той. Отношението на Марпа към Миларепа в първите години е било ужасно. Не само, че не му е давал никакви учения, а постоянно го е тормозил, биел и т.н. Погледнато отстрани поведението на Марпа е нямало нищо общо с търпение, състрадание и други подобни... Подобно поведение може да има само някой, който знае за какво става дума, който не е под вличние на емоции и притежава истинско състрадание. Инак да се опитваме да се държим така, ще е разрушително и за нас и за другите.

П

Апропо, аз постъпих преди година точно по този начин, но поне се въздържах от публични коментарии, подобни тези на Иво.

Пак, да кажа, че това е насочено към определени хора - хора, които получиха наготово и многократно всички възможности, но не ги използваха дори на 1/4. И въпреки това, въпреки написаното, вратите за тях останаха отворени толкова, колкото позволяват обстоятелствата. Знаеш, Вал, че повечето сме много лениви и ако не ни сръчкват отвреме-навреме няма да стигнем доникъде.

 

Моля, нека да прекратим обсъждането на въпросния случай - не искам да изпадам в ролята на адвокат или нещо подобно.

 

Редактирано 31 март 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Нямам намерение да те убеждавам. На твое място щях да реагирам като теб, но ако си имал личен контакт и познаваше цялата история щеше да си на друго мнение. Но помисли върху следното: ако някой иска да се представя за осъществен, осъзнат и т.н. и то пред начинаещи, това изобщо не е толкова трудно. Такъв човек би подбрал много внимателно думите си, тъй че да създаде съответното впечатление. Ако някой, обаче, говори толкова директно и привидно нетърпеливо, както казваш, то има две версии - или е пълен профан, или прави това напълно осъзнато с определена цел.

Да, определено и не само той. Отношението на Марпа към Миларепа в първите години е било ужасно. Не само, че не му е давал никакви учения, а постоянно го е тормозил, биел и т.н. Погледнато отстрани поведението на Марпа е нямало нищо общо с търпение, състрадание и други подобни... Подобно поведение може да има само някой, който знае за какво става дума, който не е под вличние на емоции и притежава истинско състрадание. Инак да се опитваме да се държим така, ще е разрушително и за нас и за другите.

Пак, да кажа, че това е насочено към определени хора - хора, които получиха наготово всички възможности, но не ги използваха дори на 1/4. И т.н.

 

Моля, нека да прекратим обсъждането на въпросния случай - не искам да изпадам в ролята на адвокат или нещо подобно.

 

добре

добре

Благодаря ти!

Допълних си малко поста - темата е сложна, но можем да я обсъдим в малко по-теоретичен план, а именно какво представлява състраданието, любовта, добротата. Да се държим любезно, да говорим красиво за просветление, осъзнаване, бог и други такива докато сме затънали до шия е безмислено. Трябва да тръгнем от там, където сме - лотосите израстват отдолу-нагора, а не отгоре-надолу, нали? И затова Първата Благородна Истина е тази за страданието, а Втората - за неговата причина. Инак Буда би започнал направо с Третата, че има Освобождение, Просветление, блаженство и т.н. Всъщност това е като в медицината - установяваме заболяването, после причината за него, после възможността да се излекуваме и накрая лечението (пътя).

 

Eдин от проблемите при общуването с учител е, че ние се опитваме да го оценим с нашите ограничени мерки. Има една известна история - когато Марпа отива за трети път в Индия, след дълго и трудно търсене успява да окрие своя учител Наропа и иска от него учения и посвещения. Както е било прието му поднася в дар това, което има, а то е било доста сериозно количество злато. Запазва за себе си толкова, колкото му е нужно за обратния път. Наропа, обаче, казва: Сори, но това е много малко - не стига! Тогава Марпа му дава всичко. Доверието му е било пълно и той изобщо не е мислел дали Наропа не проявява алчност или нещо подобно. Тогава Наропа захвърля златото и това напълно шокира Марпа: Как можа да направиш това. Аз съм събрал това злато с толкова усилия, с такъв труд, а ти го захвърляш след като ти го дарих. И Наропа отвръща: Всъщност нямам нужда от твоето злато, защото за мен цялата земя е златна. И според историята тупва с крак по земята и тя става златна... Смисълът е, че ученикът трябва да се открие напълно, да се освободи от всички привързаности не просто към парите или собствеността, а и към тялото, всичките си концепции и в крайна сметка Егото. И то без да има никакви очаквания да получи нещо в замяна. Няма друг начин. Тези неща, обаче, се отнасят основно до Ваджраяна и до отношенията между ученик и неговия личен учител (коренен лама). Затова в тибетския будизъм има продължителен процес на проверка от двете страни, т.е. преди човек да се ангажира така с учител, трябва задълбочено да го провери. Инак лесно ще стане жертва на някой шарлатанин.

Редактирано 31 март 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Не познавам Ваджраяна в будизма, но по стечение на обстоятелствата пътят ме сблъска с малката колесница, затова се осмелявам да пиша по тази тема.

-------------------------

Знам от личен опит, че само болката и страданието "лекуват" от майя

Знам, че сме особено изобретателни в силни, красиви и направо "истински" думи за просветлението,

знам, че сме майстори в имитирането на просветлението,

само и само да отложим, избегнем, заобиколим, смекчим и дори да офейкаме от неизбежните болки и страдание като етап от пътя.

Но можем да излъжем околните и себе си, но не и да извървим този етап от пътя. И тогава се налага да понесем всички избегнати болки и страдания накуп, с лихвите. И често неиздържали, побягваме назад - и толкова за тази инкарнация.

Затова се налага да понасяме болките и страданията по етапно, когато застанат пред нас - така навреме се понасят някак си и остава дори сила за още една - поредната - крачка. Ако това имаш, Скептико, предвид - съгласен.

Да вземеш, прочее, в съображение в сърцето си, че както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе.

Второзаконие, 8, 5

Мисля, че говорим за едно и също Вал. Или поне до голяма степен. Ето откъс от една лекция на един от най-големите тибетски учители преподавали на Запад (има руски, немски, английски и др. субтитри). Мисля, че ще ти е интересно:

 

Eгото функционира по този начин, че постоянно се стреми да защитава своята територия, а по възможност и да я разширява. От определен ъгъл това е много смешно, защото въпросното Его е просто концепция, нещо като бъг в програмата. Когато се опитваме да следваме даден духовен път, често се случва същото - Егото започва да се стреми да разшири своята територия или както казва една приятелка, започва да се раздува като преоценено лукче. Вече не сме просто по-умни, добри или почтенни от другите, а и по-духовни! Затова и сред хората, които следват разните духовни традиции можем да открием много повече егоцентрици отколкото сред т.нар. недуховни хора... А идеята е тъкмо обратната - да свалим всички маски, да обелим всички защитни слоеве или както казва поета да се превърнем в песъчинка. Ние сме точно това, нали? Песъчинки, които отразяват цялата Вселена. Т.е. когато станем празни, когато сме така да се каже нищо, ставаме всичко... Леле, кви ги сътворих - не ми се смей.

Редактирано 31 март 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Предполагам, че няма да се учудиш, но съм се  наслушал  и съм се наговорил в смисъл подобен на лектора от клипа.

Явно наистина всичко изхожда от един първоизточник.

Предполагам, че няма да се учудиш, но съм се  наслушал  и съм се наговорил в смисъл подобен на лектора от клипа.

Не се учудвам, разбира се. Затова го пуснах - за да видим пресечните точки въпреки разликите в терминологиите, методите, подходите. И наистина съм съгласен, че в определен смисъл първоизточникът е един, както и принципите. Разбира се, това твърдение не бива да се профанизира, т.е. да омешаме всичко в една голяма духовна супа. В определен период от историята на будизма в Тибет възникват силни сектантски нагласи. Някои учители се стремят да утвърдят духовно превъзходство на школата, към която принадлежат. Този им стремеж е имал и политически аспект, но не той е бил водещ. Просто, когато някой е постигал някакво по-сериозно осъзнаване следвайки определена приемственост и учител, често е започвал да подценява останалите пътища. През 19 в., обаче, се появяват няколко изключителни учители, които основават движението риме (тиб. не-сектантско). Те обикалят из Тибет и получават учения и посвещения от държателите на всички традиции и всъщност стават техни приемници. Идеята им, обаче, не е да създадат някаква единствена супер-школа, която да обедини всички други. Идеята им е, че различните традиции трябва да бъдат изучавани без да се смесват и с пълната увереност, че всяка от тях води до автентично осъзнаване. Разбира се, те са имали предвид традициите в Тибет. Но много съвременни учители като сегашния Далай Лама напр. разширяват обхвата на този принцип като включват в него и другите сериозни духовни традиции. Не в смисъл, че препоръчват човек сутрин да ходи в някой православен храм, следобед да прави намаз, а вечер да обикаля около някоя ступа. Това би било налудничаво. Смисълът е в толерантното отношение, както и във взаимното обогатяване.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Инак въпросът за състраданието е наистина много интересен. Има две неща.

Първото е, че често бъркаме състраданието с милосърдието. Наистина състраданието включва в себе си милосърдието, но (в контекста на будизма) е нещо много повече. Състрадателната активност не е насочена към подържането на комфорта на егото и затова от гледна точка на егото, тя би могло да изглежда като не-състрадателна. Също така, такова действие е свободно от очакване и намерение. Буда помага на другите спонтанно, а не защото си казва Те страдат горкичките и аз трябва да ги спася! Традиционният пример е с луната, която се отразява във всяка капка. Луната е винаги налице и ако ситуацията позволява всичко се случва автоматично. Това е смисълът на взаимозависимостта.

Второто е, че е много рисковано да се опитваме да оценяваме мотивацията на другите и особено на учителите. Ако някой е на нашето ниво бихме могли. Напр., когато любимата жена ме пита Ти наистина ли ме обичаш? нещата са ясни. Тя иска да ме привлече в своята територия. Аз те обичам толкова много, мисля само за твоето щастие, следователно ти си длъжен да ме обичаш и да ме направиш щастлива. Когато си имаме работа с учител, обаче, нещата са съвсем различни. Поведението му може да е много необичайно, защото е насочено към това да ни изхвърли от зоната на комфорта. Това дали някой е учител в будизма се решава от неговите учители. Не сме длъжни да приемаме това, което той казва ако не сме негови ученици, но не бива и да критикуваме, защото не можем да видим цялата картина, неговата мотивация, ефекта от това, което прави. Затова помолих да не обсъждаме случая

Редактирано 1 април 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

аз си обичам егото.

Много правилно. Това е дълга тема - какво се разбира под его в будизма. Идеята не е да се анихилираме, да унищожим индивидуалността си или нещо подобно. Нито пък да започнем да се мразим, презираме, да се мислим за грешни. Ако усещането за Аз е дефрагментирано, то човек трябва да отиде на психиатър, а не да се занимава с някаква духовна практика. Егото си е ОК. Без него не можем да оцелеем и 10 мин. На конвенционално ниво има Его, но на крайно то не може да бъде открито. Поток на съзнанието, в който няма нищо постоянно, но има контиунитет. И т.н.

...Аз те обичам толкова много, мисля само за твоето щастие, следователно ти си длъжен да ме обичаш и да ме направиш щастлива...

Кто о чём, а вшивый - о бане... И ас така. Моментално искам да подчертая разликата в това, кой, колко влага. Тя просто си мисли за щастие, а той трябва да прави щастие. Веднага се набива на очи, кой е просто involved и кой е committed... Мхм... Типично...