Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 2 минути, Śūnyatā написа:

разликите може да са големи в случая

Да, те са големи. ;) 

НО, явно не разбираш и от математика ...

Не мисля да съм ти преподавател в тази дисциплина, защото на първо четене си бос с логиката и множествата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

  

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

...

Приветствам тишината и кротостта, но до изясняване на терминологията надали ще се стигне. Установихме, че всичко тече, следователно сух (нетечащ) език няма. Също няма възможност за детерминистичен език, понеже в квантовия свят е невъзможно да се направи напълно точна прогноза. Всичко е неопределено в основата си. Установихме също (понеже ти не възрази), че всяка дума, която се опита да отдели или изрази елемент от Цялото се явява метафора. Не-метафори има само условно, на база сравнения, както когато спим, а после се събуждаме и си казваме "вече не спя, спрях да сънувам илюзии, сега съм в реалността", ама греда...

В тази променлива реалност, дефинициите са само приблизителни. Каквото и да бъде подлог, сказуемо е винаги Вселената.

Тихичко, ще започна с моята позиция, че изясняването е процес, а не състояние... До къде ще се стигне не е ясно... Но поне, вече няма да бъркаш естеството на електрическия ток и напрежение....

После кротко ще напомня, че текат течностите, но не и езиците...

Ненатрапчиво, ще кажа, че естеството на прогнозата е никога да не е напълно точна... По определение... Без да е необходимо да намесваш квантовия свят...

Почти беззвучно ще ти споделя, че малко бързаш, когато казваш, че имаме съгласие, щом не съм възразил... За мен нещата са добре детерминирани и всяко едно подлежи на определение... А метафорите идат да ни помогнат там, където имаме разлика в нивата на прагматика... Там където, две съзнания с различен интелектуален багаж, се опитват да обменят идеи и ги представят, излагайки взаимно познати парадигми, с които образно да изградят неопределено подобие на предаваната идея. Много силен апарат, но много зависещ от опитността на всеки интерпретиращ я. Едно е да кажеш алено слънце... Друго е да кажеш слънчевият диск при залез имаше цветна температура 3564 гардуса по келвин. Вярно е, че второто не красиво и е дълго, но дава възможност за универсализация... И да, метафорите в ежедневния език са неизбежни, но не са нищо повече от помощен апарат в стремежа ни да общуваме...

Неметафори са ПиЕрКвадрат, Фи, е, Електрически Ток, Напрежение, Крак, Слон... Метафори са да те удари ток, да ти изгори бушона, елемент от Цялото и всички тези изрази, които не ни дават недвусмислено тълкувание на състояния, процеси или феномени... Както и такива уж дълбокомислени оксиморони, от сорта на - Каквото и да бъде подлог, сказуемо е винаги Вселената. Принципно, термини като подлог и сказуемо, са дефинирани само в граматическия разбор на изреченията. Вселената не е граматически съставна част на изречението. И тук се хвърляме в едни интерпретации, семиотични анализи, сравнения и други неистови мозъкодвижения и  накрая пак няма гаранция, че ще стигнем до идеята, която някой се е опитал да изрази, дори да имаме идентични опитности. Съвсем друго е обаче, когато вземем уравнението на Шрьодингер, в момента в който си изравним опитностите, за всеки от нас то ще изразява една и съща идея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, darkterminal написа:

... всички тези изрази, които не ни дават недвусмислено тълкувание на състояния, процеси или феномени...

Съществуването на тези тема и разговора, който водим, показва ясно, че не е възможно недвусмислено дефиниране или точно определение на каквото и да било. Дефинитивен, окончателен отговор на състояния, процеси или феномени, просто няма... Група хора може да твърдят, че има, но с времето нещата се променят, променя се и това, което се е възприемало за недвусмислено. Такива примери в науката колкото искаш. Променя се и смисъла на думите, едни изчезват, появяват се нови. Нещата си текат, колкото и да ни се иска "нещата да са добре детерминирани и всяко едно? да подлежи на определение".

определен - който не поражда колебание...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Промяната на дефинициите е нещо нормално... Нещо повече, то е естествен процес не само в науката... И да, не е съвършен... Но поне помага да се отличава ток от напрежение... И да не се спряга сказуемото в контекста на Вселената...

П.П. Ако се заинтересуваш от етимологията на глагола да определя, ще видиш, че колебание е последното нещо за което става въпрос. О-прѣ-дѣлити... О - дава съвършенна форма. Прѣ - дава представа за предварителност. Дѣлити - да деля. Тоест поставяне на предел, очертания, завършеност. Да дадеш количественост. Точност... Още за значението - тук - в речника на БАН. За пораждане или непораждане на колебание, не се споменава! Виждаш ли, колко е хубаво, когато има дефинитивност? Не може току така да си слагаш значения на думичките и да ги използваш според желанието си. Има опора!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В действителност може, но ползвайки го оставаш неразбран.

За да предадеш смисъл чрез словото, то трябва да ползваш вид опора. В противен случай няма обмяна на информация.

Няма ли обмяна на информация, то в някой има илюзия, която обаче не може лесно да се установи, защо същия я ползва.

Пример: Един илюзионист прави илюзии за да забавлява другите, а един мошеник, за да извлече повече от колкото му трябва. Илюзиониста прави положителни емоции, а мошеника отрицателни.

Каквото и да говорим, то човек не трябва да се дистанцира от емоцията, защото тя не е инстинкт за съхранение. Според моите схващания, именно емоцията е креативността, защото тя те мотивира да направиш нещо в този момент с което да подобриш миналото или пък срутиш до мизерия.

Интересен е феномена, когато независимо от личните несгоди успяваш да излъчваш положителна емоция. Другата крайност на въпросния е когато всичко ти е сгодно, да излъчваш негативна емоция.

Няма сблъсък между положителните и отрицателните емоции, а има преобладаване на някоя от въпросните емоции.  


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 11 часа, darkterminal написа:

И тук се хвърляме в едни интерпретации, семиотични анализи, сравнения и други неистови мозъкодвижения

е, написа го най-после състоянието му
остави го с неговите мисли, с неговите убеждения
в края на краищата, разбрахме защо земята е плоска...убеждение, вяра, религия
да знайш, че за замледръпа си много прав, оня ден ма дръпна от стълбата и ногу мъ заболя




 
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, дръндю написа:

е, написа го най-после състоянието му
остави го с неговите мисли, с неговите убеждения
...

Недей с лошо ся и ти... Шунята е приятен събеседник...

преди 17 минути, дръндю написа:

...
да знайш, че за замледръпа си много прав, оня ден ма дръпна от стълбата и ногу мъ заболя
...

Земледръпа аз само дето му измислих името... Инак концепцията е много стара... Май споменавах вече, че учените едно време са си мислели, че има вещество наречено Топлород, което поражда топлината при химическо или физическо въздействие... А още са имали подобна концепция за горящите материали, че са съдържали вещество наречено Флогистон, което обяснява тяхната горима природа... Та щом има вещества отговорни за възпламенимостта и топлината, що па да няма и вещество отговорно за гравитацията и му лепнах име Земледръп... Още повече, че вън от кръга на шегата и майтапа, наистина има нещо, що годе  подобно. Съществува елементарна частица, отговорна за гравитационните взаимодействия - това е небезизвестният ни Бозон на Хигс, дето го откриха преди няколко години в ЦЕРН на Големия Адронен Колайдер...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
преди 10 минути, darkterminal написа:

Недей с лошо ся и ти... Шунята е приятен събеседник...

по-скоро те забавлява философията му...възгледите му за живота
на тебе може да ти е приятно, защото си падаш по такива неща...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, darkterminal написа:

Промяната на дефинициите е нещо нормално... Нещо повече, то е естествен процес не само в науката... И да, не е съвършен... Но поне помага да се отличава ток от напрежение... И да не се спряга сказуемото в контекста на Вселената...

П.П. Ако се заинтересуваш от етимологията на глагола да определя, ще видиш, че колебание е последното нещо за което става въпрос. О-прѣ-дѣлити... О - дава съвършенна форма. Прѣ - дава представа за предварителност. Дѣлити - да деля. Тоест поставяне на предел, очертания, завършеност. Да дадеш количественост. Точност... Още за значението - тук - в речника на БАН. За пораждане или непораждане на колебание, не се споменава! Виждаш ли, колко е хубаво, когато има дефинитивност? Не може току така да си слагаш значения на думичките и да ги използваш според желанието си. Има опора!

Понеже промяната е нормално нещо, добре е да се ползват актуални тълкувания. Разлика между ток и напрежение правя още отпреди 25г., когато завърших техникума "Попов" в София, така че, безсмислено е да се хващаш и повтаряш това, което пиша на някой напълно неграмотен. Или може би искаш да го играеш учител? Няма проблем, аз съм добър ученик.

Тълковният речникът който ползвам е на "Наука и изкуство" от 2018г. и съдържа 60 000 думи, като се въведени много нови думи от науката и техниката, словникът е обогатен с нови думи дошли отвън в последните 20г. и т.н., а не се цитира предимно дядо Вазов, като в този на БАН. Не казвам, че този на БАН лош, защото там е дадено значението на старите корени, което е прекрасно. От това, че не си дал парички за да се запознаеш и с този речник, не значи че "такова животно нема" или че аз лъжа, защото думите ги "използвам според желанието си". А от това, че ти се иска да има опора и колко ти е хубаво да мислиш, че има постоянна и точна дефинитивност, не значи, че такава съществува в тази реалност.

определен - 1. точно установен, даден. 2 който не поражда колебание, ясен. 3. явен, очевиден, безспорен.

дефинитивен прил. Окончателен. Дефинитивен отговор. [фр.]

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 43 минути, Śūnyatā написа:

който не поражда колебание

Колебанието обаче не зависи от определението, а от ползващия го. И най- точното определение може да породи колебание в този, който не го разбира. Така че, аз лично намирам дефиницията във въпросния речник за неточна.

Когато нещо е определено, то може да е частично определено. Също така, това че нещо се променя също не го прави неопределено, след като промяната също подлежи на дефиниране. Това, което не подлежи на определяне е абсолютно непознаваемо. Все пак за познанието са нужни определения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 37 минути, Shiniasu написа:

Колебанието обаче не зависи от определението, а от ползващия го. И най- точното определение може да породи колебание в този, който не го разбира. Така че, аз лично намирам дефиницията във въпросния речник за неточна.

Няма как да разбереш точно каквото и да било с непостоянн ум. Това, че си мислиш, че разбираш нещо, не значи че обладаваш такъв не-колебаещ се ум.

преди 37 минути, Shiniasu написа:

Когато нещо е определено, то може да е частично определено. Също така, това че нещо се променя също не го прави неопределено, след като промяната също подлежи на дефиниране. Това, което не подлежи на определяне е абсолютно непознаваемо. Все пак за познанието са нужни определения.

Бълнувания. За познанието не са нужни определения, понеже реалността не е определена. За познанието не са нужни думи, защото то е процес на отразяване на действителността в съзнанието. Думите изкривяват действителността, понеже са замърсени с егоизма и желанията на невежите. Придобиването и натрупването на знания не е свързано с правилното възприемане на реалността. Можеш да възприемеш реалността съзнателно, съзерцателно, само чрез съзнание. Пиша за неперсонализираното съзнание, което не се самоопределя, не изкривява реалността, като се опитва да я определи с думички, защото това е невъзможно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Няма как да разбереш точно каквото и да било с непостоянн ум.

Давам пример: отношението между радиуса и обиколката на окръжност е константна величина.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Бълнувания. За познанието не са нужни определения, понеже реалността не е определена.

Познанието не може без определения. Самият процес на опознаване е процес на формиране на определения. А дали реалността е определена или не, в случая няма значение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Давам пример: отношението между радиуса и обиколката на окръжност е константна величина.

Приема се за константна величина, както се приема, че съществува идеална окръжност. За удобство.

В някои модели за константа се приемат и стойности, за които се смята, че промяната им няма да окаже съществено влияние на даден процес или задача.

И друга дивотия, която само се приема, че съществува: Физическа константа, понякога фундаментална физическа константа или универсална константа, е физична величина, за която се смята, че е универсална по природа и стойността ѝ е постоянна във времето. За разлика от физическата, математическата константа има фиксирана числена стойност, но за нея не се изисква някакво директно физическо измерване. 

Що да се изисква, изисква се на определено число, кой физик, кой математик, да вземат заплата :D

преди 1 час, Shiniasu написа:

Познанието не може без определения. Самият процес на опознаване е процес на формиране на определения. А дали реалността е определена или не, в случая няма значение.

Глупост. Нима новороденото, въпреки че няма изградена представа за "аз" и "мое" не познава реалността? Понеже не се е научило как да я определя ли? Напротив, то я усеща много по-добре, очаровано е от нея и затова е щастливо. После реалността започва да не отговаря на определенията и желанията и идват разочарованията.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Приема се за константна величина, както се приема, че съществува идеална окръжност. За удобство.

Константна величина е. Това, което се приема с приближение е самата й стойност измерена в съответните мерни единици, но самото отношение няма как да се измени. Затова написах "отношението на обиколката към радиуса", а не 3.14, 22/7, 355/113 и др. под.

Странно е как пишеш, че няма идеална окръжност, а в същото време признаваш съществуването на неопределена реалност. 

 

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Глупост. Нима новороденото, въпреки че няма изградена представа за "аз" и "мое" не познава реалността? Понеже не се е научило как да я определя ли? Напротив, то я усеща много по-добре, очаровано е от нея и затова е щастливо. После реалността започва да не отговаря на определенията и желанията и идват разочарованията.

Определя я, първоначално изцяло инстинктивно, а в последствие във все по-нарастваща степен и съзнателно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, Shiniasu написа:

Константна величина е. Това, което се приема с приближение е самата й стойност измерена в съответните мерни единици, но самото отношение няма как да се измени. Затова написах "отношението на обиколката към радиуса", а не 3.14, 22/7, 355/113 и др. под.

Странно е как пишеш, че няма идеална окръжност, а в същото време признаваш съществуването на неопределена реалност. 

Пак бъркаш, защото отношение не значи неизменност, отсъствие на промяна. Щом има връзка - има и разпад. Виж последните думи на Буда. Какви константи бълнуваш?

ОТНОШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Взаимна връзка между различни неща (предмети, явления, действия и др.).

Това, че няма идеална окръжност не пречи на съществуването, то е част от него.

СЪЩЕСТВУВАМ, -аш, несв. 1. Намирам се в процес на живот; живея. Баба Либеница знае, че нейните родители отдавна вече не съществуват на света. Каравелов.

преди 25 минути, Shiniasu написа:

Определя я, първоначално изцяло инстинктивно, а в последствие във все по-нарастваща степен и съзнателно.

ОПРЕДЀЛЯМ СЕ несв.; определя̀ се св., непрех. Установявам точно възгледите си или предпочитанията си, принадлежността си към нещо (коалиция, партия, група, спортен отбор, професия и др.); уточнявам се

ИНСТИНКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е породен от инстинкт; несъзнателен. 

ИНСТЍНКТ м. 1. Псих. Вродена способност у човека или животните да извършват несъзнателно целесъобразни действия и движения, типични за даден вид. Инстинктите се изработват чрез естествен отбор в резултат на натрупването в редица предходни поколения на ония белези и качества, които животните от даден вид са придобили под влияние на въздействието на средата. Псих. X кл, 13. В духа на дарвинизма, . . , Павлов доказва, че условните рефлекси могат да се предават на потомството. Така те се превръщат от условни в безусловни и в процеса на еволюцията се идва до създаване на инстинктите, които са верига от безусловни рефлекси. 

2. Обикн. със съгл. опред. Първично, неопределимо, несъзнателно чувство, влечение към нещо; нагон. 

— От лат. instrinctus ‘подбужданe, импулс’ прeз рус. инстинкт или нeм. Instinkt. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Пак бъркаш, защото отношение не значи неизменност, отсъствие на промяна.

В случая е неизменно. Затова се нарича константа, защото е неизменна. Не бъркай промяната в дължината на окръжността или на радиуса с промяна в отношението между тях. Също примерно сборът на ъглите в един триъгълник ще е винаги 180 градуса, въпреки че отделните ъгли могат да се променят в интервала между 0 и 180 градуса, сборът винаги ще е точно 180. Разбира се могат да се използват и други мерни единици освен градуси, но това не променя зависимостта.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

2. Обикн. със съгл. опред. Първично, неопределимо, несъзнателно чувство, влечение към нещо; нагон. 

— От лат. instrinctus ‘подбужданe, импулс’ прeз рус. инстинкт или нeм. Instinkt. 

Това са преносни значения, които са без значение в случая.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

В случая е неизменно. Затова се нарича константа, защото е неизменна. Не бъркай промяната в дължината на окръжността или на радиуса с промяна в отношението между тях. Също примерно сборът на ъглите в един триъгълник ще е винаги 180 градуса, въпреки че отделните ъгли могат да се променят в интервала между 0 и 180 градуса, сборът винаги ще е точно 180. Разбира се могат да се използват и други мерни единици освен градуси, но това не променя зависимостта.

Ти можеш да го наричаш както си искаш, но това няма как да отговаря на действителността. Но може да вярваш в атман, бог, аксиоми, константи и т.н. Ако си прав, как ще обясниш това:

Върху сфера сборът от трите ъгъла на триъгълник не е равен на 180°. Сферичната повърхнина не е евклидово пространство, но локално твърденията на евклидовата геометрия са добра апроксимация. В малки триъгълници от повърхнината на Земята сборът от ъглите е близък до 180°.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Неевклидова_геометрия

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Подсъзнанието те лъже да приемаш като реални факти, които са метафорични. То така си работи, няма нищо срамно в това да му вярваш, всички го правим.

Самозаблуждаваш се  и после се опитваш да лъжеш другите с празни приказки, без доказателства. Това тези, които имат някакъв разум - не го правят.

Тия положения някои други ги писахме в една друга тема... Наричаше писанията с разни "прилагателни" и оценъчни думички. Сега - някак си станали твои думички. 

Първият абзац... е обобщение и синтез на цялостното ти участие в "будистките' теми. Така думичките написани от самия теб, на друг човек - стават доста иронични на фона на "хлебарската лопата" за която няма значение с коя страна ще се обърне за да извади хляба от пещта.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Върху сфера сборът от трите ъгъла на триъгълник не е равен на 180°. Сферичната повърхнина не е евклидово пространство, но локално твърденията на евклидовата геометрия са добра апроксимация. В малки триъгълници от повърхнината на Земята сборът от ъглите е близък до 180°.

Върху сфера не може да се говори за триъгълник. Повърхността на сферата е определена чрез три измерения, а триъгълникът е двуизмерна фигура. Т.е. той е построен в равнина, а не в кривина. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 31 минути, Shiniasu написа:

Върху сфера не може да се говори за триъгълник. Повърхността на сферата е определена чрез три измерения, а триъгълникът е двуизмерна фигура. Т.е. той е построен в равнина, а не в кривина. 

Ама равнини няма, както няма идеално кръгла или идеално плоска земя, както няма и вечен живот, освен във фантазиите, но и това е спорно. Има само кривини и непостоянство. Не ти ли стигат :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Ама равнини няма

И кривини - също няма. Равнини и кривини - са само модели. Те служат за описание. Тях по принцип - ГИ НЯМА, извън симулацията на която служат. 

Координатните системи са само модели и служат за описание. Никъде НЯМА да види, измери, снима - координата, нито една, нито две, нито три. Те се внасят само заради описателността и моделирането с които хората си служат за своите си цели на моделиране на реалността и контекста отвъд тях.

Числата - също са само абстракция - тях, всъщност, ГИ НЯМА - те са само заради моделирането. МАТЕМАТИКАТА - също Я НЯМА. Тя е само виртуален инструмент, който служи за моделирането, в помощ и полза на хората...

Идеите - всъщност - ГИ НЯМА. НЯМА ГИ и никога не ги е имало. Те не съществуват отвъд тия, които ползват абстрактността на идеите за някакви свои цели или ползи, в някакви посоки.

Мозъчетата се изгубват някъде сред идеите и представите че идеите са "света". Идеята, описанията, сметките и моделите - не са света. Никое описание - не е Описаното. Има приближения и именно това се вниква, търси, изнамира и стреми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, _ramus_ написа:

И кривини - също няма. Равнини и кривини - са само модели. Те служат за описание. Тях по принцип - ГИ НЯМА, извън симулацията на която служат. 

Координатните системи са само модели и служат за описание. Никъде НЯМА да види, измери, снима - координата, нито една, нито две, нито три. Те се внасят само заради описателността и моделирането с които хората си служат за своите си цели на моделиране на реалността и контекста отвъд тях.

Числата - също са само абстракция - тях, всъщност, ГИ НЯМА - те са само заради моделирането. МАТЕМАТИКАТА - също Я НЯМА. Тя е само виртуален инструмент, който служи за моделирането, в помощ и полза на хората...

Идеите - всъщност - ГИ НЯМА. НЯМА ГИ и никога не ги е имало. Те не съществуват отвъд тия, които ползват абстрактността на идеите за някакви свои цели или ползи, в някакви посоки.

Мозъчетата се изгубват някъде сред идеите и представите че идеите са "света". Идеята, описанията, сметките и моделите - не са света. Никое описание - не е Описаното. Има приближения и именно това се вниква, търси, изнамира и стреми.

По тая логика и нямането ГО няма.

Нека предположим, че липсва нямане. То какво остава?!

Това, че за един няма, не означава, че за друг също ще няма.

Само за теб няма. Що?! Свързано е с нещо в теб, за да стигнеш до съответния извод, че няма.

Не знам къде се изгубват мозъчетата на другите, но или мозъка прави нещо или не. В по-голямата част от денонощието обслужва физиологията на човек. Никой не знае какво му прави мозъка докато спи. Изследванията на въпросния сън в действителност водят до вид неточност, защото индивида съзнателно се е подложил на този вид изследване. Да не забравяме и факта, че определени индивиди тренират своя мозък.

Стигаме до това, кое е съзнателен процес и кое е несъзнателен.

Ако няма съзнание, то не означава, че няма несъзнание, което обаче не води до истина, защото не знаем дали човек прави илюзия на несъзнание.

Отрицание, на отрицанието за отрицанието от отричане до какво води, а?! Определено не до истина.

В основата е вид задача, която мозъка решава, за да приведе организма към какво, а?!  

п.п. В математиката има един принцип за решаване на вид задачи.

Самото започване на решението е по този начин: Нека приемем, че това е истина. В последствие прилагайки позната логика, ако стигнем до противоречие, то означава, че даденото нещо е лъжа.

В основата на всички неща е определена логика (алгоритъм, технология и т.н.), която може правилно да е дефинирана или изопачена.

Да, съществуват вид константи. Те обаче са в следствие на вид логика. Не случайно при компютрите се ползва единствено Нула и Единица и вид елементарни операции.

В кибернетиката е известен вид принцип: Колкото по-сложна е вид система., то толкова по-голям е процента на повреда.

Ако приемем, че човек е кибернетичен, то нормално е някои хора да се повреждат, но има и такива които не. Защо, ли, а?!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, _ramus_ написа:

И кривини - също няма. Равнини и кривини - са само модели. Те служат за описание. Тях по принцип - ГИ НЯМА, извън симулацията на която служат.

Това е поглед отвъд метафората. Поздрави!

Дори ако хората знаят, че наименованията не са реални,
Те не виждат, че самата реалност няма корен.
Име… реалност… и двете са далеч от целта.
Намери радостта в непрестанната промяна на потока.

Рьокан Дайгу

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Ама равнини няма, както няма идеално кръгла или идеално плоска земя, както няма и вечен живот, освен във фантазиите, но и това е спорно. Има само кривини и непостоянство. Не ти ли стигат :D

Има равнини, има. И в будизма ги има, и при Платон ги има, и на много други места. Ама ти си се хванал за една думичка - непостоянство, и не я пускаш за нищо на света. И като чуеш нещо друго превърташ и спираш да мислиш. Не можеш да направиш елементарно разграничение между проявено и непроявено, но си тръгнал с Пустотата да се занимаваш, която е отвъд дори и света на абстрактните идеи. Да оставим, че и елементарно разграничение между принцип и конкретни условия също не можеш да направиш.

Равнина не съществувала. Да, проявена като форма равнина, няма как да има, но нали именно проявеното е илюзорно? Или май не можеш да осъзнаеш това. В действителност не се ли явява непроявената идеална абстракция много по реална от проявената в конкретна форма в самсара? По-реална от гледна точка на будизма разбира се, защото от гледна точка на един материалист, нещата са различни.

А когато започнеш да говориш за атман, вечен живот, неизменна същност и т.н., на всеки му става ясно, че си изгубил тотално контрол над мисленето си. Това са опорните точки без които не можеш. Дори и да не присъстват в дискусията, трябва да ги вмъкнеш, защото те ти дават фалшиво усещане за сигурност. 

Сега за животът, въпреки че не е по темата. Животът е промяна и движение. И не си ли ти точно човекът, който все повтаря, че всичко се променя и няма нищо постоянно? Ами това е животът - промяната и непостоянството. Движението прието като абстракция няма как да има начало и край - сети се за ММК, където се казва, че няма абсолютно начало. Движението няма как да се породи от липсата на движение и животът от липсата на живот. За начало може да се говори по отношение на разума и съзнанието отнесени към отделния индивид. Но да се върна на животът, който е промяна. За теб всичко променящо се е илюзия. Въпросът е дали можеш да разграничиш промяната от променящото се - идеята от конкретната й проява.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 часа, Shiniasu написа:

Ама ти си се хванал за една думичка - непостоянство, и не я пускаш за нищо на света. И като чуеш нещо друго превърташ и спираш да мислиш.

Не става на въпрос за хващане и пускане, а за спокойно осъзнаване, за приемане. Непостоянството е в основата на този свят и не случайно се посочва в будизма, като една от трите му базови характеристики. Ако не го осъзнаваш във всеки миг, така че да се вкорени в подсъзнанието ти, няма как да се освободиш от привързаностите, страстите и следствията им - деструктивните емоции; няма да можеш да изпиташ истинска радост и щастие от приемането на реалността, такава каквато е.

Например, ако се приеме, както посочи Рамус, че няма равнини, няма кривини, формата на Земята е непостоянна и затова не може да се твърди окончателно, че е плоска или кръгла, то няма да има за какво да се спори, а кротко и мирно ще съ-съществуваме. Ама някои са се заинатили да докажат нещо, което е недоказуемо, понеже е непостоянно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...