преди 2 часа, Гражданин написа:

набожни

Хубаво е да разясниш разликата между мирянин, религиозен и набожен. За да има някаква научност.  

Повечето в България обаче са суеверни, т.е. те не се съмняват, а вярват в какво ли не, но не и в религията. 

преди 7 часа, Гражданин написа:

Никъде не съм казал, че хората с "духовен имупулс" (каквото и да е това всъщност) са само монасите. Няма доказателства за никаква вечност на тленното, при това изпълнена и с удоволствия. Удоволствията идват от тленните желания и тленното тяло, което ги усеща. Дори и да предположим, че има нетленни неща и вечност за тях като например душите, как те ще изпитват удоволствия без тяло от плът и кръв? 

"там хората са доста набожни и си живеят добре". Едното не е следствие от другото и обратното. 

Вече достатъчно съм дал отговори , няма да настоявам за тезата си . Казал съм,  веднъж,  дваж , за моето свидетелство - това е . Не виждам смисъл да повтарям .

преди 2 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Вече достатъчно съм дал отговори , няма да настоявам за тезата си . Казал съм,  веднъж,  дваж , за моето свидетелство - това е . Не виждам смисъл да повтарям .

И аз не виждам, защото не се получава дискусия. Нищо лично, ако наистина си преживял нещата, които твърдиш "свидетелството" ти за мястото където уж си бил е прекалено кратко и му липсва момента, в който казваш защо си повярвал, че не е сън. Например получил ли си информация за нещо като мисията си, заради която трябва да се върнеш на Земята, за да си я довършиш, видя ли близки в отвъдното и т.н.? Много хора които разказват преживяванията си близки до смъртта споделят много повече освен твоя сън за Междузвездни войни. Ти си мислиш, че свидетелстваш, но не можеш да грабнеш много хората, които те слушат, защото пълнежа на историята ти липсва или не искаш да го споделиш. В такъв случай няма смисъл да "свидетелстваш" чрез съня си. Християните например "минават директно по същество" и "свидетелстват" с Библията си.

преди 4 минути, Гражданин написа:

И аз не виждам, защото не се получава дискусия. Нищо лично, ако наистина си преживял нещата, които твърдиш "свидетелството" ти за мястото където уж си бил е прекалено кратко и му липсва момента, в който казваш защо си повярвал, че не е сън. Например получил ли си информация за нещо като мисията си, заради която трябва да се върнеш на Земята, за да си я довършиш, видя ли близки в отвъдното и т.н.? Много хора които разказват преживяванията си близки до смъртта споделят много повече освен твоя сън за Междузвездни войни. Ти си мислиш, че свидетелстваш, но не можеш да грабнеш много хората, които те слушат, защото пълнежа на историята ти липсва или не искаш да го споделиш. В такъв случай няма смисъл да "свидетелстваш" чрез съня си. Християните например "минават директно по същество" и  "свидетелстват" с Библията си.

То няма смисъл да давам други подробности . Нищо особено - Видях ,, задгробния живот " почувствах Вечността , и разбрах , че трябва да се спазват ,, заръките от Библията " за да изкарваш във Вечността по желан начин . Нищо особено , аз съм един свидетел на ,,задгробния живот ,  Вечността,  Бог и истинността на Библията " . ,, Да си помагаме " - това е посланието ,което нося от Отвъдното . 

 Живей си живота в добро ,, Работа , малко удоволствия , отговорности , спазване на заветите от Библията " и ,,Прекрасна Вечност " ти е гарантирана . Няма какво да влизам в подробности , обясних няколко пъти - сбито и изчерпателно - няма какво да се повтарям .

Няма да снимам филм я , целях го преди време , ама няма смисъл ,за 5 машинописни страници да разтягам локуми ,пък и дивиденти - не е мойто . Аз съм обикновен човек ,който просто иска да си работи и отвреме на време да свидетелствам за гореспоменатите неща . Не ламтя за слава , или пък да изкарвам пари от едно свидетелство .

преди 14 часа, Гражданин написа:

И какъв е новият духовен импулс

Ще го видиш, когато трябва. Ако не си го усетил, как да ти го обясня? При довеждането на материалността и егоистичността до крайност, за много хора това става все по-очевидно неприемливо. Започват да разбират, че тези стремежи са безсмислени и фалшиви, и съответно се обръщат към духовното. Да, заблуди и тук са налице, но тяма как след като в религиите има много фалш наследен от миналото. Но така или иначе стремежът към духовното и истината ако е истински ще преведе човека през тези неточности. И това ми е трудно да обясня защо. Ти не можеш да допуснеш, че много ключови събития в живота може да са спуснати "отгоре". Та те и вярващите в голямата си част не могат да допуснат подобно нещо.

преди 2 часа, Anzhel Dimitrov написа:

Не виждам смисъл да повтарям

Никой не вижда смисъл, и то отдавна. Това не ти пречи - друго си е мисията, щото ако не повтаряш до два дни и ще са те забравили и язък за театралните напъни.

преди 27 минути, Just a Stranger написа:

Ще го видиш, когато трябва. Ако не си го усетил, как да ти го обясня?

Споко бе - сички шъ ги видим - промените. Съвсем като "края на света" - шъ станем духовни, щото така трябва и е "спуснато отгоре". Само трябва да почакаме още един два века, но тук вече няколко духовни просветителя "вече са го усетили"... Владиците, бога и дхармите нашепват, даже крещят... и си имат проводници да облажват с благи духовни вести "долните материалници"...

Затова съм спокоен - "проводниците" даже и от наука разбират, щото и тя е "спусната". Даже и "те" са "спуснати" Малко са им "разПуснати фантазиите" и са пропуснали кой век сме... но за искейпъри не може да се очаква повече.

преди 12 минути, Just a Stranger написа:

Ще го видиш, когато трябва. Ако не си го усетил, как да ти го обясня? При довеждането на материалността и егоистичността до крайност, за много хора това става все по-очевидно неприемливо. Започват да разбират, че тези стремежи са безсмислени и фалшиви, и съответно се обръщат към духовното. Да, заблуди и тук са налице, но тяма как след като в религиите има много фалш наследен от миналото. Но така или иначе стремежът към духовното и истината ако е истински ще преведе човека през тези неточности. И това ми е трудно да обясня защо. Ти не можеш да допуснеш, че много ключови събития в живота може да са спуснати "отгоре". Та те и вярващите в голямата си част не могат да допуснат подобно нещо.

Мога да го допусна, но това не оправя нито един от проблемите ми. Има много хора, които обличат проблемите на човешкия живот със салата от думи и красиви приказки, но това не променя нищо. Ти си поредният човек, който е стигнал до някакви лични и съвсем персонални убеждения, за да си подредиш мислите по екзистенциални въпроси и в това няма лошо, човешкото същество е програмирано да търси решения. В природата му е било необходимо, за да оцелява, а психическото здраве е важно за оцеляването. Така че съвсем целенасочено са се появили вярванията в свръхестественото и постепенно организираната религия, а вече напредъка на обществото хората започват да стават все по ексцентрични поради егоистични нужди да бъдат уникални, с екзотични разбирания и т.н.. И след сектите, с идването на интернет вече всеки човек има шанса да се представя като отделна секта с неговите си фантазии и т.н., а в крайна сметка човечеството нито става по-миролюбиво, нито по-просветено, нито почва да се храни и оцелява само със слънчеви лъчи, "духовна енергия" и т.н., остава си във все същата каша и цикличност на живота от раждане до болести и смърт и никаква грандиозна промяна. Все същото насилие, алчност, простотия и т.н..

преди 1 час, Anzhel Dimitrov написа:

обясних няколко пъти - сбито и изчерпателно - няма какво да се повтарям .

ЪЪЪ - може ли още веднъж да го напишеш, че да го запомним.

преди 34 минути, Гражданин написа:

Все същото насилие, алчност, простотия и т.н..

щото това "виждате" бе. В това сте се фиксирали и сякаш "всичкото е такова". "ВИЖДАНЕТО" се определя от съдържанието и пълнежа на ГЛЕДАЩИЯ в много по-голяма степен от "това, което гледа".

Да, има специален психичен атавизъм, който когато твърде се раздуе ви докарва тия "виждания"... Може да се забележи сред малките деца - при поредния пристъп на т.н. "малка истерия". Но при децата е "малка", щото минава и заминава, а при "уж-порасналите" се вживяват и се застопоряват сред нея... И после - един "ужас", друг "болести и смърт", трети - "грехове".

Светът - това е нарицателно за начина по който даден субект възприема , отразява и взаимодейства с контекста около себе си... Така, че "СВЕТЪТ" е нарицателно за особеностите на субекта.

"Кажи ми как ти изглежда светът", и се описваш кой си ти. И точно това правите. Фиксирането сред негативизмите няма нищо общо със "света", а с Фиксатора.

 

преди 34 минути, Гражданин написа:

остава си във все същата каша и цикличност на живота от раждане до болести и смърт

Да, всъщност въобще не е "каша", а е чудесна красота - уж е цикличност, но е непрекъсната изменчивост...

Животът... е чудесно място и най-прекрасната магия която сънуваме. Лично аз се радвам на това че съм жив и че стигнах до възможността да се насладя на красотата, на миговете, на магията, на значенията, на движението, на енигмите, на разбраното... и се възхищавам на всичко това...

Като ви гледам кви сте мрънкалници и колко разочарования се списват - ми що не се гръмнете тогава. Всъщност - заради театъра някои от вас "вече са се гръмнали". И всеки потънал да поправи "света", докато си стои пред огледалото и го сънува...

Толкова хора прекарват цялата си екзистенция да мрънкат и недоволстват - като че "то това ЖИВОТА" е като в ресторант и за да го "харесат" трябва да им е угоден, приятен... А именно тия да играят "духовния театър"  щото така си решават дисонансите от фиксации... си е обикновена психична бъркотийка сред която някой се е изгубил. Точно както дете е обидено и сърдито... и докато е такова цялата МУ ВСЕЛЕНА е такава... и няма нищо друго... Но при детето отминава и после дори няма да помни. Докато тук ранените гневните, сърдитите и разочарованите се бетонират сред това и... "светът ми е крив"...

Светът - това сте всеки един. Това сънувате, в това се вживявате. Да, магия е - ми спрете я, но не ви стиска... Всъщност в горния контекст "проблемите на СВЕТА сте вие самите".

 

преди 41 минути, _ramus_ написа:

щото това виждате бе. В това сте се фиксирали и сякаш "всичкото е такова".

Светът - това е нарицателно за начина по който даден субект възприема , отразява и взаимодейства с контекста около себе си... Така, че "СВЕТЪТ" е нарицателно за особеностите на субекта.

Кажи ми как ти изглежда светът, и се описваш кой си ти. И точно това правите. Фиксирането сред негативизмите няма нищо общо със "света", а с Фиксатора.

 

И защо да не се фиксираме в негативизмите? Ти като имаш проблеми върху онова, което ти е наред ли се фиксираш? Като ти кажат, че трябва да си благодарен, че не си по-зле, това автоматично оправя проблемите, които имаш ли? А светът е ясно, че не може да бъде оправен и няма какво да му се оправя. Той не е съзнателен, а е нарицателно за нещо общо. Всичко е лотария на живота и изобщо нищо не зависи от това как ще се възприемаш след като вече си изтеглил късата клечка да си с лоши гени, лошо семейство, в лоша държава и т.н., т.е. зависим си още от раждането си на 100% от неща, които не избираш сам и няма как да ги промениш. Та какво остава да обясняваш, че светът можел или щял да се промени? Затова съм казал "Все същото насилие, алчност, простотия и т.н.." , човечеството не е никак младо, че да се каже, че е тръгнало към посока на промяна към без насилие, алчност, простотия и т.н.. С изключение на технологичното развитие, което е заслуга на много малък процент хора, всичко останало в човешкия характер си е същото още от незапомнени времена. Ние сме по природа просто едни по-развити животни, затова е и фиксирането в конфликтите разрешавани чрез насилие. Животните не сядат да си дебатират, когато имат проблеми. Хората които намират гледането на шах за нещо по-интересно от това как две мухи правят секс представляват много по-малък процент като съотношение спрямо хората, които намират за интересен боят между други хора в клетка.

преди 41 минути, _ramus_ написа:

Да, всъщност въобще не е "каша", а е чудесна красота - уж е цикличност, но е непрекъсната изменчивост...

Животът... е чудесно място и най-прекрасната магия която сънуваме. Лично аз се радвам на това че съм жив и че стигнах до възможността да се насладя на красотата, на миговете, на магията, на значенията, на движението, на енигмите, на разбраното... и се възхищавам на всичко това...

Като ви гледам кви сте мрънкалници и колко разочарования се списват - ми що не се гръмнете тогава. Всъщност - заради театъра някои от вас "вече са се гръмнали". И всеки потънал да поправи "света", докато си стои пред огледалото и го сънува...

Толкова хора прекарват цялата си екзистенция да мрънкат и недоволстват - като че "то това ЖИВОТА" е като в ресторант и за да го "харесат" трябва да им е угоден, приятен... А именно тия да играят "духовния театър"  щото така си решават дисонансите от фиксации... си е обикновена психична бъркотийка сред която някой се е изгубил. Точно както дете е обидено и сърдито... и докато е такова цялата МУ ВСЕЛЕНА е такава... и няма нищо друго... Но при детето отминава и после дори няма да помни. Докато тук ранените гневните, сърдитите и разочарованите се бетонират сред това и... "светът ми е крив"...

Светът - това сте всеки един. Това сънувате, в това се вживявате. Да, магия е - ми спрете я, но не ви стиска... Всъщност в горния контекст "проблемите на СВЕТА сте вие самите".

Цялата тази глупост, че живота е магия е по-малко смислена от това, че живота е ресторант. Защото каква магия има в това да си в живота и да не може да си поръчаш нищо от това, което искаш, а за други да е като в ресторант и да им идва сервирано наготово, а? Мрънкане било. Ти не си ли мрънкал? Да, светът може да е крив и няма нищо общо с това какви сме ние самите, защото ние самите не сме си поръчали определени неща и препятствия, които цял живот ни пречат. Някои не са високи, не са красиви, не са умни, не са дори и здрави и нищо от това не се поправя. Нали си човек на науката? Животът на човек е на 100% зависим от неговите гени и дори и да успее някак си да смени локацията и хората около себе си, пак е зависим от ограниченията, които са му поставени за цял живот. Другото са дрънканици за позитивно мислене досущ като на духовните самоуки експерти. Не било каша, айде бе!

преди 28 минути, Гражданин написа:

И защо да не се фиксираме в негативизмите?

Това не е избор. Това е психология и е атавистичен защитен механизъм, който прекомерно се раздува и "изпълва" психичния свят чрез обсебващо преживяване, което "непрекъснато се обновява"... и т.н.

Така работят мозъците ни и горният "въпрос" е нелеп - ти нямаш избор в това. Ако можеше да го "спреш" - щеше, но когато не са се случили някои промени в израстването, именно тия механизми "дърпат конците" , държат управлението и задават посоките.

Това е разгледано още преди векове, всъщност в днешно време един от опитите да се "промени негативното сънуване" е чрез непрекъснато само/облъчване с "позитивни сугестии"... Това е твърде примитивен подход, но твърде много хора друго не могат да си позволят, нито да реализират или осмислят...

Събуждането от негативните "сънища" не е проста работа и капана е сложен. Религията е вършила това донякъде, през отминалите хилядолетия. Днес има и други различни варианти, но е едно от най-големите предизвикателства и проверка за всеки един човешки субект. Да се пързаля всеки по атавизмите си - не се изисква нищо, и то си работи - то затова и го има и ни е помогнало да оцелеем. Но вече има други изисквания, други условия, други потребности - и вече атавизмите стават проблем, стават тежест...

Има и друго - в някои случаи се определя и от някои генетични и невронни особености. Визирам това че някои неврохимикали и трансмитери не се регулират адекватно. Може да се провери по много елементарен начин ... чрез прием на "недостатъчното" и... веднага се променя "светът" на сънуващия го. Има налични форми на изследвания, но на такова ниво все още са сложни, скъпи... Въпреки това - все повече достъпни, особено за най-тежките случаи - като тежките депресивни кризи.

Психичните познания рязко нараснаха последните няколко десетилетия, защото фокусът на познанието засегна силно и този вектор и доста хора схванаха че всичко сред човека се определя от "главата му". Няма значение на кой "как му било изглеждало".

Животът - това си ти. Ти си тоя, който преживява точно "КАРТИНАТА" сред която да сънува. Фиксацията се определя от преживяването... от преживяното преди него и става нещо като "самоподдържане". няма значение какви "мисли" ти вървят, защото несъзнателната им подложка ги определя, докато на теб ти изглежда че "мислиш"...

====================

Всичко това е многопластова тема, с огромен брой казуси, които се изисква някой да е вниквал, разнищвал. Тази... "тема" всъщност до голяма степен определя човечеството в настоящия момент - нейните ефекти и последствия.

Тук няколкото изгубени сред сънищата си "какъв бил света", за да си предоказват че сънят им е "истински" дори играят на играта "да спасим другите от този лош, гаден и мизерен свят"...

Самото екзистенцияално понятие СПАСЕНИЕ - е свързано с тази тема, с тези явления... и... цялата религия би изгубила магнетизма си, ако някой намери начин да прекрати "страданията"... А филмите, разказите вживяванията и театрите за 'спасения' , изходи и прекратяване на страданията са се превърнали направо в митове, популярни хитове, дори в групови форми - защото огромния брой човешки същества затъват в сънищата си и ... си създават нещо като субреалност чрез договорените си сигнали. А това ОЩЕ ПОВЕЧЕ ГИ БЕТОНИРА за да го сънуват и презатвърждават. от друга страна - няма какво друго да направят, след като се е превърнало в "тяхна реалност"... трябва някак си да екзистенцират сред, и чрез, магията си...

преди 15 минути, _ramus_ написа:

Това не е избор. Това е психология и е атавистичен защитен механизъм, който прекомерно се раздува и "изпълва" психичния свят чрез обсебващо преживяване, което "непрекъснато се обновява"... и т.н.

Така работят мозъците ни и горният "въпрос" е нелеп - ти нямаш избор в това. Ако можеше да го "спреш" - щеше, но когато не са се случили някои промени в израстването, именно тия механизми "дърпат конците" , държат управлението и задават посоките.

Това е разгледано още преди векове, всъщност в днешно време един от опитите да се "промени негативното сънуване" е чрез непрекъснато самооблъчване с "позитивни сугестии"...

Събуждането от негативните "сънища" не е проста работа и капана е сложен. Религията е вършила това донякъде, през отминалите хилядолетия. Днес има и други различни варианти.

Има и друго - в някои случаи се определя и от някои генетични и невронни особености. Визирам това че някои неврохимикали и трансмитери не се регулират адекватно. Може да се провери по много елементарен начин ... чрез прием на "недостатъчното" и... веднага се променя "светът" на сънуващия го. Има налични форми на изследвания, но на такова ниво все още са сложни, скъпи... Въпреки това - все повече достъпни, особено за най-тежките случаи - като тежките депресивни кризи.

Психичните познания рязко нараснаха последните няколко десетилетия, защото фокусът на познанието засегна силно и този вектор и доста хора схванаха че всичко сред човека се определя от "главата му". Няма значение на кой "как му било изглеждало".

Животът - това си ти. Ти си тоя, който преживява точно "КАРТИНАТА" сред която да сънува. Фиксацията се определя от преживяването... от преживяното преди него и става нещо като "самоподдържане". няма значение какви "мисли" ти вървят, защото несъзнателната им подложка ги определя, докато на теб ти изглежда че "мислиш"...

Животът изобщо не съм "аз", защото "картината" е безразлична към наблюдаващият я. Ти може да си играеш на "фиксирам не фиксирам", но това не прави проблемите да изчезнат. "Психичните познания" толкова нараснаха, че успяха да заблудят човечеството, че са стигнали до някакви заключения как всички са равни и промяната е въпрос само на "положително мислене" и т.н. глупости заради които се появиха милиони самопровъзгласили се гурута, които да прибират парите на невярващите, че животът им е предопределен още от раждането им. Те предпочитат да вярват, че всички са равни, че всичко им зависи от психиката и т.н., защото е по-лесното хапче за преглъщане. И да, има случаи някои неврохимикали и трансмитери да не се регулират адекватно, но в повечето случаи са си съвсем адекватни. Не може да му кажеш на самотен, грозен, нисък, недъг човек, че "Ооо, неврохимикалите ти и трансмитерите ти не се регулират адекватно, заради това изглеждаш неуверен и хората го забелязват и те отбягват. Но с моята терапия или тези лекарства ще станеш нормален и пълноценен човек!" Хората просто не са равни и мозъците съвсем добре си им работят като си им казват да се чувстват депресиран или зле, защото им казват, че нещо трябва да направят задължително, за да се поправят, иначе са уязвими. Но не е въпрос на никакъв избор, мозъкът може да ти го каже, но не всеки ген е спечелил възможността да е сполучлив и естественият подбор да му позволи да се справи с трудностите. Обществото, в което живеем и в което благодарние на самоопитомяването на човешкия вид се твърди за някакво "равенство" на всички е такова от съвсем скоро и от пренаселването му със слаби индивиди, които все пак трябва да водят "пълноценен живот" се стига до създаването на илюзии за доброто на обществото. Като че хората ще спрат да са депресирани или в лошо здраве, ако им се повтарят насила глупости как живота е всъщност някаква магия, как "проблемите на СВЕТА сте вие самите".

преди 27 минути, Гражданин написа:

Животът изобщо не съм "аз", защото "картината" е безразлична към наблюдаващият я.

Ти може да си играеш на "фиксирам не фиксирам", но това не прави проблемите да изчезнат.

Няма такава "безразлична картина", спрямо "наблюдаващия я"...

Проблемите... не са проблеми на света, те са проблеми на опитващите се да се фантазират на "безразлични"...  Зад всички твои думи стои нещо дълбоко и твое лично... СЪВСЕМ ЛИЧНО...

преди 27 минути, Гражданин написа:

"Психичните познания" толкова нараснаха, че успяха да заблудят човечеството, че са стигнали до някакви заключения как всички са равни и промяната е въпрос само на "положително мислене" и т.н. глупости

Това не са никакви психични познания... Нито "човечеството" е заблудено от тях. Положителното "мислене", не е мислене въобще и понеже то е плод на примитивни хора, това е примитивно "решение" от типа "щом има негативен клин, да го избием и заместим с "позитивен"...

Все пак - това е решение за някои хора и те се повлияват от него. Някои писатели направиха страхотни пари, защото предложиха лесни и прости идеи за да си намери някой утеха и да се  играе на "взаимовдъхновение". Всъщност - религиозните идеологии и приказни описания вършеха толкова векове същото... и това продължава и до днес.

Тук няколко човека също опитват от тази... "манджа" да пробутват Познай кои са никовете... по авторите и написаното...

Всъщност всички тия особености корелират помежду си - степента на травматичните преживявания, степента на нуждата да се "спаси" някой от "кошмарите" които той сънува, и после - средствата да оцелява от собствените си кошмари...

Това е една форма на магия, която мозъците ни разиграват в напълно сбъркан опит да поддържат психичен баланс... Няма как нито да се опише просто, нито да се сугестира - това е познание, а не идеология.

ПОЗНАНИЯТА изискват ПОЗНАВАЩ, ниво, подготовка, труд, опит... зрелост... Това е положението от гледна точка на познанието. Ония, които не им е възможно - си карат както си могат...

Но най-вече - В НЕГАТИВНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ НЯМА НИЩО ИСТИНСКО, въпреки че личното усещане е точно обратното, че причините са някъде там, че има лошо и зло, че светът е грешен, че е западащ, гаден, сбъркан... Цялата магия се развива от една гола малка маймунка пред нейното психично огледало... Тя е вживяна, точно както е и всеки сънуващ, по време на своя сън... Докато тя го преживява има механизми, които я задържат в същото и на нея й се струва че "това е всичкото, че това е така, че именно това е светът"...

А според ПОЗНАНИЕТО - само едно малко "мръдване" сред :мозъка" на самата маймунка - и за нея "светът става друг, друго й се струва... " Ето оттам започва разнищването на магията, а не задълбаването на кой как му изглеждало - всяко "изглеждане е компрометирано" от стари специфични невронни мрежи, еволюционно заложени и стабилизирани за да спомогнат за оцеляване... в едни други "ДИВИ" условия...

 

преди 1 час, Гражданин написа:

Мога да го допусна, но това не оправя нито един от проблемите ми. Има много хора, които обличат проблемите на човешкия живот със салата от думи и красиви приказки, но това не променя нищо. Ти си поредният човек, който е стигнал до някакви лични и съвсем персонални убеждения, за да си подредиш мислите по екзистенциални въпроси и в това няма лошо, човешкото същество е програмирано да търси решения. В природата му е било необходимо, за да оцелява, а психическото здраве е важно за оцеляването. Така че съвсем целенасочено са се появили вярванията в свръхестественото и постепенно организираната религия, а вече напредъка на обществото хората започват да стават все по ексцентрични поради егоистични нужди да бъдат уникални, с екзотични разбирания и т.н.. И след сектите, с идването на интернет вече всеки човек има шанса да се представя като отделна секта с неговите си фантазии и т.н., а в крайна сметка човечеството нито става по-миролюбиво, нито по-просветено, нито почва да се храни и оцелява само със слънчеви лъчи, "духовна енергия" и т.н., остава си във все същата каша и цикличност на живота от раждане до болести и смърт и никаква грандиозна промяна. Все същото насилие, алчност, простотия и т.н..

Можеш да го допуснеш вероятно, но реалното приложение е друго. Проблемите няма кой да ти ги реши, но е твърде вероятно да започнеш да ги виждаш под друг ъгъл, да започнеш да им придаваш различна стойност и важност. Може би много неща, които виждаш като проблеми, вече няма да са такива, но и ще се появят други. Убежденията ми са колкото лични, толкова и споделени. Аз за себе си имам своята обосновка, а ти си поредният материалист, които има проблем с това, че не я познава и разбира. Но и реално не го искаш. Разиграваш поредният цирк от типа (да и други са питали преди теб), обясни ми, пък ако обяснението е разумно, ще разбера. Не, няма да разбереш, защото е до опитност и извървян път. 

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

Можеш да го допуснеш вероятно, но реалното приложение е друго. Проблемите няма кой да ти ги реши, но е твърде вероятно да започнеш да ги виждаш под друг ъгъл, да започнеш да им придаваш различна стойност и важност. Може би много неща, които виждаш като проблеми, вече няма да са такива, но и ще се появят други.

Проблемите не спират да са проблеми от това, че си се примирил с тях. Разбира се, ако искаш може да се хванеш и за това като "виждам нещата под друг ъгъл" и уж да не ти тежат, но те си остават там където са и са си все така проблеми, а да не говорим, че животът не е статичен и проблеми могат да се появяват само още и още. И тук не говоря за проблеми "какво да облека", а за дълбоки неща като психически и физически рани.

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

Убежденията ми са колкото лични, толкова и споделени. Аз за себе си имам своята обосновка, а ти си поредният материалист, които има проблем с това, че не я познава и разбира. Но и реално не го искаш. Разиграваш поредният цирк от типа (да и други са питали преди теб), обясни ми, пък ако обяснението е разумно, ще разбера. Не, няма да разбереш, защото е до опитност и извървян път. 

Защо да разигравам цирк? Всички хора са материалисти, защото живеем в материален свят и не ти говоря за притежания като "страдам защото нямам несметни богатства", а защото тялото ти, ако е болно страда. Няма никакво количество разум, който да поправи неща, които са предопределени. Горе съм писал още мнения, същото бих казал, така че ако искаш чети, за да разбереш какво мисля, не ми се преповтаря.

преди 30 минути, _ramus_ написа:

Но най-вече - В НЕГАТИВНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ НЯМА НИЩО ИСТИНСКО, въпреки че личното усещане е точно обратното, че причините са някъде там, че има лошо и зло, че светът е грешен, че е западащ, гаден, сбъркан... Цялата магия се развива от една гола малка маймунка пред нейното психично огледало... Тя е вживяна, точно както е и всеки сънуващ, по време на своя сън... Докато тя го преживява има механизми, които я задържат в същото и на нея й се струва че "това е всичкото, че това е така, че именно това е светът"...

Негативните преживявания са си съвсем реални, защото маймунката ги усеща дори и със своите много примитивни разбирания за добро и зло. Емпатията е еволюционен механизъм. Тя може и да се "вживява твърде много" спроед теб, че нещо лошо ѝ се е случило, а то не било истинско, било само огледало на нейното си вижяване, нейното си сънуване, че имало нещо негативно и т.н., но всички занем че ако на човек нещо лично му се случи никакви дози скатавки от истината какво се е случило не му помагат да спре да го боли ами си го боли от съвсем реална болка докато времето не излекува. Вече дали ще се примириш и надживееш нещо са механизмите, но те са там точно защото са еволюционно придобити. Една муха може би не страда за яйцата си, но колкото по-голямо е едно същество и по-малко потомство има, толкова повече изглежда че съвсем реално си страда, ако му отнемат потомството насилствено например. И съвсем реално си чувства "негативното преживяване". Освен това негативните преживявания оформят и характера на живото същество. Един ранен от много негативни преживявания индивид може да става само все по-нефункционален в това да живее нормален живот. В един момент и механизмите се изчерпват и може да си сложи край на живота.

преди 19 минути, Гражданин написа:

Проблемите не спират да са проблеми от това, че си се примирил с тях.

Да съм споменал нещо за примиряване с проблемите? Но когато спреш да желаеш нещо, то и всичко свързано с него си отпада. Да, желание винаги има и съответно започваш да желаеш нещо друго. И ако то не е свързано с нещо материално, а с разбирането, интелекта, чувствата, красивото и т.н., то удовлетворяването вече не зависи от материалните дадености. Разбира се самото съществуване поражда определени изисквания към живеещите на земята, но то е необходимост и различно от зависимостите, които визирам.

преди 48 минути, Just a Stranger написа:

но реалното приложение е друго.

много обичат всички вживени сред фиксацията си да постулират за "реалност" и че реалностите били едни, истината е една... И, разбира се - тяхната версия, но по този начин не е версия, ами те са говорителите на "едната и всеобщата реалност".

Голите маймунки пред огледалата екзистенцират с преживявания... а последните се контролират от невидим за тях "център". И се вживяват - според всеки неговите си вживявания... И за всеки в магията "неговото е истинското" и се скъсва да убеждава другите колко му е "истинско" и че за всеки друг именно това е "истинското".

преди 48 минути, Just a Stranger написа:

Аз за себе си имам своята обосновка,

Така де... "обосновка" -

преди 36 минути, Гражданин написа:

Негативните преживявания са си съвсем реални, защото маймунката ги усеща дори и със своите много примитивни разбирания за добро и зло

Чудесно е, че си търсиш начини за изразяване, но от гледна точка на познанието - горното изречение е тотална каша и е пълно с носенси. Давам формален пример

"Маймунката усеща" и "примитивни "разбирания" са толкова далеч едно от друго, че свързването им в горния общ смисъл е носенс и е логическа дупка.

Усещането е едно. "разбирането"  съвсем друго, докато всъщност ти имаш предвид "интерпретиране", а не "разбиране". Не употребяваш адекватно понятията, защото те за теб са непознати, невникнати, неизучени...

И нещо просто - начинът по който всеки един уверява как неговото е истина, неговото е реално, че той е безпристрастен, че само наблюдава, че вижда правилно, точно, че му е ясно... е част от личната магия на всеки един изгубен сред нея. Изгубеният не лъже - според неговото изменено възприятие - си е точно така и той изразява точно както си е в "неговия сън". Той е подманен чрез обикновена подмяна на сигнали, после - подмяна на начина по който ги обработва...

И крайният резултат - е като сред всеки форум - вместо "аз така чувствам/възприемам" че е, става "аз съм убеден че е така, че това е истината и аз я виждам чудесно и съм убеден че е точно така и така е за всеки друг".

Зад всички тия бъркотии... СТОЯТ СЪВСЕМ ЛИЧНИ ПРОБЛЕМИ... вкл и твоите. И вместо да говори някой именно за тях - тук се прикриват с генерализации  от измислици и нагласации, само и само личното да не е лично, а да е "някъде там"...

преди 39 минути, Just a Stranger написа:

Да, желание винаги има и съответно започваш да желаеш нещо друго. И ако то не е свързано с нещо материално, а с разбирането, интелекта, чувствата, красивото и т.н., то удовлетворяването вече не зависи от материалните дадености.

Всеки сънуващ с повишена упоритост се опитва да изрази сънуваното и преживяванията си. Налага му се да съставя "картина на света" - според съня, който си е избрал, за да го постулира като "истинския свят".

Обаче преживяванията подават само 'опорни пунктове', които отгоре на всичкото са заемки от други "подобни сънувачи". При натъкмяването на личната картина се налагат доста... "кръпки", защото заемките ту от едно, ту от друго място, а с някои се допълват от личната магия. Именно заради това, когато е налице ниска или липсваща компетентност, нужните 'връзки" се превръщат в "кръпки". А кръпките... са слабото място на всяка лична магия - оттам, и на нейния сънуващ, който се е идентифицирал с нея.

И от общото, към частното - в горния цитат поредната кръпка лъсва заради некомпетентността на изразяващия я по отношение на думичките с които той си служи, запълнени с неговия си личен пълнеж. Той тия думички ги заимства, попива ги както ги "възприема", а това е твърде повърхностно, заради неговата некомпетентност, слаба или никаква самокритичност и автомониторинг... И така - пред огледалото всеки си каканиже неговото си, търсещ (само)уверение колко правилно, точно, истински, "вижда света" и как има обяснения... дори и "обосновки". ( да напомня и за изцепка от същия автор - "защо атеистите непрекъснато искат доказателства..."   )

А вече споменах, че за сънуващите маймунки, най-важното са техните емоционални и чувствени нагласи, защото преживяванията, сред които СЕ екзистенцират определят именно такова ниво. Заради същото ролята на "уверението", на дочутото, на прочетеното, на доловеното - щом има съгласуваност със съня им - значи че е достатъчно и "потвътжденията" имат стойността на "доказателства, логика и обосновки".

Та - в горния пример ето го нонсенса:

Първото изречение - ЖЕЛАНИЕто (дето винаги го имало)... корелила със следващото изречение, заради контраста с "материалното"... "желанието  - за разбиране, за интелект, за чувства, за красивото"... че и чак удовлетворявания...

ЖЕЛАНИЯТА са израз на съвсем ирационални процеси, дълбоко в несъзнаваното. Те са последната, видимата, проявената страна на дълга верига от примитивни връзки, завършваща с "желание". докато РАЗБИРАНЕТО, ИНТЕЛЕКТА, КРАСИВОТО - нямат никакво отношение към ЖЕЛАНИЕТО, а по-точната думичка е СТРЕМЕЖ. Но между пълнежа на ЖЕЛАНИЕ и СТРЕМЕЖ... има качествена разлика, но само за този, който е компетентен в психологическите познания.

В общ смисъл - ИРАЦИОНАЛНИТЕ атавизми са елементарни, примитивни и се основават на областта на НЕСЪЗНАВАНОТО в психичния свят. ЖЕЛАНИЕТО е тяхно производно. Докато РАЗБИРАНЕТО и ИНТЕЛЕКТА, КРАСИВОТО - са понятия от съвсем друга категория, от друг "етаж", с друго съдържание... Няма как някой да ЖЕЛАЕ да РАЗБИРА, както и фразата "МНОГО ИСКАМ/ Силно ЖЕЛАЯ ДА СЪМ ИНТЕЛИГЕНТЕН".

Митът за ЖЕЛАНИЕТО е обща социална играчка в социалните митологии на сънуващите. Достъпността на това човешко явление от чувствения свят, го прави универсално и оттам ролята му да "обяснява" дори и положения и явления, които въобще не са свързани с него. Обаче - за когнитивно немощните и чувствени в общата маса - все пак имат значение именно това, на което те могат да резонират. И се стига до проповедите за деца, от типа на цитираното тук.

преди 52 минути, _ramus_ написа:

Чудесно е, че си търсиш начини за изразяване, но от гледна точка на познанието - горното изречение е тотална каша и е пълно с носенси. Давам формален пример

"Маймунката усеща" и "примитивни "разбирания" са толкова далеч едно от друго, че свързването им в горния общ смисъл е носенс и е логическа дупка.

Усещането е едно. "разбирането"  съвсем друго, докато всъщност ти имаш предвид "интерпретиране", а не "разбиране". Не употребяваш адекватно понятията, защото те за теб са непознати, невникнати, неизучени...

Дадох само пример, че маймунката си "усеща" бедата, в която е, а дали "разбира" в гоооляма стратегическа дълбочина както се опитваш да вмениш като едва ли не, че има някакво грандиозно съдържание в думата "разбиране" е съвсем отделен проблем. Да се бях сетил да ти дам някаква по-нискостепенна дума на "разбирам", която да застане между "усещане" и "разбиране" като например "интерпретация", че да свърши специално работа за примера ми, така че да не се заядеш щях да я ползвам, но да ме обвиняваш в неразбиране на собствения ми пример беше излишно. Не, нямаше никакъв нонсенс или логическа дупка, поне в това което аз казах, но ти си имаш начините винаги да изопачиш логиката ми като неразбиране на формата, към която я прилагам. 

В такъв случай формата "маймуна" защо да няма как да "разбира", а смяташ, че е способна само на "интерпретация"? Сред някои социални групи на маймуните имат такива екземпляри, които показват по-висока степен на емоционална интелигентност, например виждат че маймуни от стадото им се бият и влизат да ги разтърват без да ги наранят, давайки им да се разберат, че боят по между им не бива да ескалира. Това интерпретация ли е или реално разбиране, че ако ожесточат боя по между си някоя от маймуните съвсем реално може да умре и намесилата се маймуна иска да предотврати трагедия. Или според теб това ѝ е някаква съвсем проста интерпретация, че ѝ е необходимо просто да се намеси без да разбира ни най-малко защо?

преди 52 минути, _ramus_ написа:

И нещо просто - начинът по който всеки един уверява как неговото е истина, неговото е реално, че той е безпристрастен, че само наблюдава, че вижда правилно, точно, че му е ясно... е част от личната магия на всеки един изгубен сред нея. Изгубеният не лъже - според неговото изменено възприятие - си е точно така и той изразява точно както си е в "неговия сън". Той е подманен чрез обикновена подмяна на сигнали, после - подмяна на начина по който ги обработва...

И крайният резултат - е като сред всеки форум - вместо "аз така чувствам/възприемам" че е, става "аз съм убеден че е така, че това е истината и аз я виждам чудесно и съм убеден че е точно така и така е за всеки друг".

Зад всички тия бъркотии... СТОЯТ СЪВСЕМ ЛИЧНИ ПРОБЛЕМИ... вкл и твоите. И вместо да говори някой именно за тях - тук се прикриват с генерализации  от измислици и нагласации, само и само личното да не е лично, а да е "някъде там"...

Казах точно обратното, че хората не са равни и следователно и по проблемите си не са равни, но много от проблемите им са предопределени. Само по това си приличат, че има предопределеност на всичко в живота им от обстоятелства като гени, дом и т.н. в този ред неща, които са им сигурни и предопределени и не се променят с магическа пръчица. Гените и наследствената обремененост не са просто някаква психологическа нагласа в зависимост от начина, по който човек си я обработва ами са си съвсем реални последствия произхождащи от най-ранна възразст за човек заради определени неща в гените му. Те ще контролират целия му живот. Само аз ли така го чувствам/възприемам? Изобщо няма значение дали го чувствам и възприемам само аз така в тази дискусия. Пробвай да си промениш гените.

преживяването на "един личен проблем" е онова, което може да бъде променено...

Защото за един ранен субект, това че е плешив, може да извор на огромни комплекси, докато за друг, съвсем същото въобще да няма такава стойност за него.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО на проблемите като такива, ги прави драматични, ги раздува. В преживяванията се крие основата на самомагията.

Има хора с проблемни гени, с малформации, с наследствени заболявания... и НЕ са толкова в лична драматична постановка, колкото са хора, които са си ок с гените, физиологията...

Няма никаква предопределеност - това е просто твоят начин да защитиш начина по който си намерил "своето обяснения и описание" - според своя си проблем.  Което си е ок за теб си. Обаче тук тематата е в раздел ПСИХОЛОГИЯ, а тя се основава на познание и за да е налице такова, се изисква компетентност.

Твоите си изразявания са си според теб си. Повечето така разбират 'форумите' - споделяме си какво си чувстваме, кво ни вълнува, какво ни изглежда... За емоционални цели - е чудесно, облекчително... защото това е част от т.н. "социални рефлекси". Но откъм практическа страна няма никаква стойност. Ама - СЪВСЕМ НИКАКВА.

Ако практическата страна се запълва с облекченията и личните вътрешни и чувствени движения - сигурно е ок. Но от гледна точка на познанието, на промяната, на технологията за такава промяна, за тактиката и стратегията на такава промяна... всичко това е едно голо нищо. Именно от тези две разлики произхождат и дълбоките дисонанси, които се пораждат сред емоционалнните момченца и момиченца, търсещи и намиращи сред КАЛДАТА средството да се почувстват по-добре и да получат облекчение, утеха, да си споделят сред самотата и обсебващото усещане че са неразбрани, че са самотни...

Има цели раздели за такива хора, но те си държат да се компенсират дори сред раздели, сред които става въпрос за познание, а то няма нищо общо с мераци, желания, потребности, комплекси... Познанието ги разглежда, анализира, прави дисенция на процеси, връзки и взаимодействия, създава схеми - всичко това за да се разработят концепции които да предложат изменения и решения.

=====================

НЯМА НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ за ЕМОЦИОНАЛНО РАЗРЕШЕНИЕ на никой проблем. Това е един от основните извори на драмите в емоционалното ниво. Позитивното самосугестиране е пряк провал на тия положения, но от друга страна - чрез терапевт доста хора се повлияват - как точно, и според какво - е съвсем друга тема, но така или иначе това е само маскировка на симптомите, а не е лечение на "болестта".

ЕМОЦИИТЕ не могат  да бъдат контролирани или управлявани от други емоции. Контрол на емоциите.. не е възможен от нивото на емоциите. Емоциите по принцип нямат никаква нужда от 'контрол' или да бъдат управлявани...

За ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ХОРА дори и думичката "МИСЛЕНЕ" е компрометирана от техния начин по който си я определят. Така е и с "РАЗБИРАНЕТО'... Но извъм емоционалния свят и маймунките пред огледалата си, има и друга реалност, за други хора, които са израснали маймунката в себе си.

БЛОКИРАНЕТО сред ЕМОЦИОНАЛНИЯ СВЯТ, е лакмус че някъде, някога... нещо се е случило и естествените механизми за справяне с него не са били достатъчни за да го "асимилират" и израснат. Смисъла да се разкрие какво се е случило не е облекчителен, а да се даде "възможност" за събуждане на деятелен импулс към изменение, пък промяна... Ако го няма - безкрайни разкривания да са - си е пак това, и си остават само повторенията и измислиците.

преди 42 минути, _ramus_ написа:

много обичат всички вживени сред фиксацията си да постулират за "реалност" и че реалностите били едни, истината е една... И, разбира се - тяхната версия, но по този начин не е версия, ами те са говорителите на "едната и всеобщата реалност".

Действителността е една. Реалностите са колкото са съзнанията и зависи от възможности за сетивно регистриране и осмисляне. Реалността може да бъде и илюзорна за разлика от действителността. Всъщност по отношение на Абсолюта реалността е винаги илюзорна в някаква степен. Но пък за теб е важна поредната порция внушения. Не че ще компенсираш липсите си по този начин. Но то вече е и навик, автоматизъм протичащ без нуждата да му обръщаш особено внимание. Толкова празно многословие. Явно си в "подем".

 

преди 4 минути, Just a Stranger написа:

Реалността може да бъде и илюзорна за разлика от действителността.

За монолог пред огледалото - сигурно е ок. За друго  - не става освен за проповед пред маймунки събрани около огледалата си. За САПИЕНС - още бая има да скачаш по "висши сфери"

преди 2 минути, _ramus_ написа:

За монолог пред огледалото - сигурно е ок. За друго  - не става.

Написаното пак е глупаво, но поне е кратко. Иначе за разликата между действителност и реалност, всеки може да си потърси. Е в уикито няма да стане, но има и други места.

преди 4 минути, Just a Stranger написа:

Иначе за разликата между действителност и реалност, всеки може да си потърси

Бебчо, ти, щото "потърси ли", или "си намери" твоята версия? Точно ти да говориш за "разлики", че и чак да ги обясняваш... Проблема никога не е в понятията, а в глупавините на изречението, с което ги дъвчеш. 

Почеши се под мишниците, където вероятно те сърби - и щото "имаш желание" да го направиш. Важното е да не пада залъгалката, заради която почват ония инфантилни повторения от рода на "празните приказки". Пък то "приказките ли" или маймунката ли... А може огледалото да е виновно.

преди 4 минути, Just a Stranger написа:

Действителността е една. Реалностите са колкото са съзнанията ...

 

За това което искам да кажа няма общоприети термини, няма съгласие......... все още.
  Говориш за действителност, Физическата Действителност в локалността , тази в някакъв кратък Интервал е всъщност Локалната Истина, но  тази локална истина не е само една, имам в предвид Физически, ако щеш Научно в клона наука Физика и нейните разклонения. Как да ме разбереш........ В <краткия интервал> на това което за нас е <време> много-много вероятно има клонящи към безкрайност низ, брой Събития, които са извън нашия обсег на взаимодействие като с материални системи. Съществуването на материя без познати за нас характеристики и невписваща се в нашето Научно възприятие за пространство и време , такова съществуване е <незаобиколимо> ..................примерно това е т.н. скрита материя-физика , която стои в основата на <чудатостите> в нано -квантовия свят и приближения към  немислими порядъци къмто планкова дължина и пр. Както и състоянията, бих казал <новите материални полета> които интригуват от десетилетия в <недрата> на свръхмасивни черни дупки.
 

преди 9 минути, laplandetza написа:

За това което искам да кажа няма общоприети термини, няма съгласие......... все още.

но е важно да напишеш как "ти си съгласен с него". Невярващия!!! но пък "скритата материя-физика" не е скрита за дълбокия ти революционен взор... Колегите революционери, в дълбоката сянка, ли ти разкриха тия вселенски "скрити" тайни?

Тя затова учителката списа за "българския професор', дето бил за Нобел, но някъде в бъдещето, когато щели да го оценят. А всичко се оказа обикновен фейк, "копиран някъде от виртуала", с който тя, обаче си "обяснява" в играта си на "съгласие".