Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

2021 сл. хр. защо Исус не идва?


Препоръчан отговор

преди 2 часа, ncl написа:

Това не е ли тавтология

РАзбира се, че не. :) Има много християни, които са умерено вярващи. Това вярването и религиозността не е като "бремменна ли си - да, или не".

Сред всички вярващи, по всички религии... има умерени и фанатизирани. С комунистите - беше същото. Русофилите - пак така.

Фанатизирането условно започва, когато вживяването в това, в което се вярва, премине определена граница, отвъд която "няма връщане назад". Света на фантазията става по-реално, от реалното и добива значението на единствена реалност.

Тук е въпроса да спомена, че въз основа на това импровизирано опростено описание, фанати-зирането може да се реализира и без религиозна база, без някаква форма на колективна идеология. Но по-честите случаи - става на основата на колективна договорена фантазия/приказка/идеология/митология... Това си го носим хората още от времената на маймунките. Има си механизми, има си основания, има анализ на процесите... но не е темата тук за това.

Но най-особеното е... че фанатика никога няма усещането че е такъв. Точно обратното - той вижда наоколо си фанатици, заблудени, неосведомени, глупави хора... дето просто не разбират "истината" като него. Изглежда му че всичко му е ясно, че той "мисли", че всичко това е подкрепено с аргументи, доказателства и всички те са изключително очевидни и ясни... и само да ги покаже на околните и те ще разберат колко са неразумни или заблудени. Докато той "знае истината".

Въпреки всичко това е налице съвсем прост начин за проверка за фанатизъм... това е "наличието, нивото и дълбочината на СЪМНЕНИЕТО" :) Отношението към противоречията и несъвпаденията, към парадоксите и несъответвията... Ей такива сравнително простички неща, доста лесно проверяващи се дори и през форуми.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Как може хем да вярваш, хем да се съмняваш в това, в което вярваш?! Не е ли противоречие?! Или противоречия от вида, че Земята е създадена за 6 дни?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, ncl написа:

Как може хем да вярваш, хем да се съмняваш в това, в което вярваш

Е това не го може фанатика. Точно в това е разликата с "Умерения" - той може да си позволи и да се съмнява. Докато Фанатика не може да си го позволи. 

Вярването и съмнението са антиподи и изпълняват ролята на взаимни регулатори. В случая СЪМНЕНИЕТО в собствената правота, във възможността да се заблуждаваш... "държи" човешкия субект от регулация да не "пропадне" невидимо към фантазиите си и така да стане неадекватен за действителните процеси, които се случват около него.

ФАНАТИЗЪМ - идва от "фантазия". Конотацията е - субект с висока степен на ФАНТАЗНО ОБУСЛОВЕНА психична типология.

Всички имаме фантазии и това е качество на психиката при хората. Но фанатика целият му вътрешен свят е изместен от фантазиите му. И точно в това е уловката - за него фантазиите не са фантазии, а истина, те са неговата житейска реалност. Той ги чувства, той ги преживява - и така една част от мозъка се заблуждава че това е "истинско".

Това не става изведнъж, става постепенно и е невидимо за Фанатика, неспособен да го осъзнае. Има много общо с множество от симптомите на психиатрични заболявания... И не само там е общото...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Или пък "умерения" не е вярващ. Има доста такива от тези т.нар номинални християни. Има някаква сила, нещо, но може и да няма. Как може такива хора да са вярващи?!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 26 минути, ncl написа:

Как може такива хора да са вярващи

Всички хора сме "вярващи" - в нещо. Започваме живота си в условия на инстинктивна среда и взаимодействия, без никаква възможност да я осъзнаваме, както и да осъзнаваме себе си. В началните етапи на развитието просто няма налице каквато и да е възможност за осъзнаване. Така, че формираме личностите си в условия на емоционалност, страсти, страхове, преживявания  - всички те подкрепени от мощния механизъм на оцеляването, като се запомнят в паметта преди всичко тия преживявания, които са негативни. Идеята на природата е маймунката да не допуска да повтори нещо, което  я застрашава...

Същите механизми работят и досега, макар че няма джунгли и тигър да дебне зад храстите. Но инерцията е огромна и същите генетично заложени механизми са приоритет и с тях започваме всички живота си.

Именно чрез ВЯРВАНЕТО първите хора са преживели по-лесно много от събитията около тях и така са оцелявали по-ефективно през толкова хилядолетия. Именно чрез вярването племето се е сплотявало, колективните вярвания в духове и богове, отвъдното и магичното... са изиграли огромна роля за цялата история на човечеството. Но в сегашно време - от инстинктивни решения за кризисни времена, стават генератори на все по-големи и мащабни проблеми...

С което искам да кажа, че ВЯРВАНЕТО е част от тия вградени в нас начини чрез които ограничения ни капацитет на мозъка в първите етапи на развитието, се опитва да се справи със изменчивостта в условията на всеки човешки живот. Така може, и така прави - инстинктивно го прави...

Но някъде в това развитие се появява възможност за мислене... После - за "осмисляне". Учим се от самата действителност около нас... и чрез взаимодействието си с нея се развива все повече онова, заради което някои ни наричат САПИЕНСИ. Но тук е въпроса - при някои повторяеми условия не желаем "тази действителност" и си правим наша си, която да е по-привлекателна, спокойна, стабилна и устойчива версия...

Осъзнаването ни като човешки същества заварва вече ВЯРАТА в нас, по отношение на много от случващото ни се, по много от преживяванията ни...

Умението да се справим с нейното скрито влияние започва първо от осъзнаването ролята на СЪМНЕНИЕТО. И след това - използването на съмнението за целите на разбиране и различаване - в кое вярвам, кое го знам, кое съм го проверил, кое не е вярно... , но ми е носило досега комфорт, давало ми е усещане за сигурност, яснота... но не се оказва вярно, а е заблуда - социална... или лична... 

Разбира се - всичко това е максимално опростено и импровизирам, за да го изразя по-елементарно. Това е огромна и много сложна тема, но по-важното е -

ЧЕ ТЯ КАСАЕ ВСЯКО ЕДНО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО, БЕЗ НИКАКВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ - вкл мен, теб и всеки друг.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Предполагам от време на време се съмняваш, че може и да не си прав за някои неща. Аз съм сигурен, че за някои неща може и да не съм прав. За други вярвам, че това е истината. Ако това ме прави фанатик - така да е.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 37 минути, ncl написа:

Или пък "умерения" не е вярващ

няма как - вярващ е, но регулира вярата си чрез усъмняване. Право го умерено, защото има потребност от вярването по много свои житейски въпроси и това му носи ползи. Самият мозък намира начини за регулирането си - да потъне сред вярването... или да го "държи на каишка" - чрез усъмняване.

Мислещият рационален индивид - задължително тръгва от съмнението... А не да доказва увереността или убежденията си. УБЕЖДЕНИЯТА са проявления на вече повярваното, на вярата... А защитаването на личните убеждения - вече е път към фанатизъм. по принцип понятието ДИСКУСИЯ - е в ролята хората, които имат съмнения, да получат възможност за "друг тип гледна точка", различна от капана на личната и собствената ( чрез които "вярването" невидимо ги ограничава)

И т.н....

Има и една рядка категория на човешки индивиди, за които ВЯРВАНЕТО спира въобще да има значение. Но такива са толкова редки, че не си заслужава въобще да се говори за тях.

преди 7 минути, ncl написа:

За други вярвам, че това е истината.

Въпроса е - доколко "вярваш". Защо в някои случаи допускаш да се съмняваш, а в други - не?

Защо, какво ги прави особени - тия, дето си "толкова сигурен", след като грешката и самозаблудата е нещо съвсем човешко и естествено? При положение че е и логично - щом по някои въпроси осъзнаваш че "може и да греша",  защо за други въпроси  това да не може да се случи?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 минути, ncl написа:

съмняваш

Има ли съмнение, то ти не си вярващ!!! Да, вярваш в нещо, но то не е вяра!!!

Има и друго: Мнозина които не вярват в нещо в последствие стават фанатици, ако им се случи "чудо". ;) 

Кратко: От невярващ "по-може" да се "произведе" фанатик, защото този който е възпитан в някаква вяра по-е-склонен да се разочарова от нея и да приеме каквато и било друга, за да угоди на егото си, т.е. става "псевдо фанатик". 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 35 минути, _ramus_ написа:

Защо в някои случаи допускаш да се съмняваш, а в други - не?

Вярата в Бог е най-важна. Там не може да има съмнение. Във всички останали случаи мога да приема,че не съм прав.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 минута, ncl написа:

Вярата в Бог е най-важна.

Я си оправи понятията!

Вярата - по принцип - не изисква доказателства!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 59 минути, _ramus_ написа:

Има и една рядка категория на човешки индивиди, за които ВЯРВАНЕТО спира въобще да има значение. Но такива са толкова редки, че не си заслужава въобще да се говори за тях.

Не си заслужава, защото вярването, както и разумността са въпрос на консенсус.

преди 40 минути, jhoro написа:

Я си оправи понятията!

Вярата - по принцип - не изисква доказателства!

Следователно можеш да си вярваш в каквото си искаш.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Следователно можеш да си вярваш в каквото си искаш.

А не е ли така?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не можеш да повярваш в каквото си искаш. Преди вярата е допускането, а преди и след допускането е натрупване на потвърждаващи възможността на повярваното опитности. 

Аз примерно колкото и да искам да вярвам, че съзнанието е плод на биолигична еволюция, не мога. Житейските ми натрупвания не кореспондират с подобно допускане. Не е въпрос на желание. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 часа, ncl написа:

Вярата в Бог е най-важна. Там не може да има съмнение

Вярата в Бог като Творец, или вярата в така наречените свещени писания, писани от хора, но наложени като Божие Слово?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 3.12.2021 г. в 1:54, Mediterranean написа:

Но лошото е, че милиони, даже може би милиарди хора не вярват в Него и не се разкайват за греховете си. Те ще бъдат съдени и те няма да получат място в Рая.

А защо не приемем, че има милиони добри и праведни хора, следващи други религии. Справедливо ли е, само вярващите в Христос да влязат в Рая и да имат Вечен живот?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 3.12.2021 г. в 1:54, Mediterranean написа:

Но лошото е, че милиони, даже може би милиарди хора не вярват в Него и не се разкайват за греховете си. Те ще бъдат съдени и те няма да получат място в Рая.

Както казваш "ще бъдат съдени". От Бог. Но ти вече ги осъди. Помисли над това.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, _Aumi_ написа:

А защо не приемем, че има милиони добри и праведни хора, следващи други религии. Справедливо ли е, само вярващите в Христос да влязат в Рая и да имат Вечен живот?

има ограничен брой места

първите печелят 

и там е шуробаджанащина 

господ е българин

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 14 часа, ncl написа:

Вярата в Бог е най-важна. Там не може да има съмнение.

и защо точно пък това вярване "да не може да има съмнение" - кое пък да го прави толкова "важно"? :)

 

преди 14 часа, jhoro написа:

Вярата - по принцип - не изисква доказателства!

Не изисква, но когато си повярвал, за "мозъка" идва намаляването на емоционалния негативен фон от това "че се страхувам, че търся сигурност...", защото това е вградения инстинктивно начин по който да си го набави.

Именно в това е "кукичката" - една част от мозъка дирижира "съзнаваната". Цялата работа е че така мозъка си осигурява преживявания, без които иначе няма да функционира адекватно. Една част - инстинктивната, несъзнаваната, дирижира 'съзнаваното' за да не "пречи" на вече направеното изместване във възприятията и реализацията на ползи... (защото с повярването се случва точно това... в стремежа да се запази "ползата" )

След повярването идват мигове, в които "само да повярваш" не е достатъчно... и почва една непрекъсната игра от типа "искам да вярвам, защото ми носи полза, защото ме кара да се усещам по-сигурен, дава ми стабилност, става ми ясно"...

Но идва следващ миг - и пак си припомняш, и следващ миг... и пак... мозъчните мрежи от които всичко това зависи, им е нужно затвърждаване на "връзките", защото оставени стават по-нестабилни. И уж вече "намерен начина и решението", но чувственият човек веднъж като е докоснал "лесното решение" няма как да го "остави просто ей така", защото си някакъв си "късен етап на развитието" бил поставял всичкото вече несъзнателно направено на "изпитание" дали било "вярно". И това се решава най-лесно като се "нагласи че има и 'доказателства', има логика... Само и само рационалното новопоявено ядро да се 'приспи' и да не застрашава вече създадените "хапчета да се чувствам добре".

Всичко се върти около едно едничко ядро - "искам да се чувствам добре". По-добре... по-добре. Всеки миг това е важно, защото е твърд алгоритъм на най-старите мозъчни дялове и невронни мрежи вградени за оцеляване.

Именно оттук идва и горното, написано чудесно и съвсем точно - НЕ мога да се усъмня в най-важното... (бог, доброто, комунизма...) защото именно това е основата чрез която "се чувствам добре" и ако го усъмня... ще изгубя "чувстването добре и отново ще се върна в страх ме е и се тревожа...". Последното задържано дълго време, има огромен негативен дори деструктивен за човека ефект... и инстинктите си търсят начина за неговото избягване и за тях няма никакво значение какви са последствията...

Ето това е в основата на горното "има неща в които не мога да се усъмня"... (защото рискувам да загубя нещо, което ми е "най-важното" за... ) и които никой вярващ няма дори да си позволи да прочете, дори и силно да се напъва. :) Дори и "да минат очите по буквите" - се изменя интерпретацията, включват се защитни ресурси, отхвърляне... и всичко друго... но да не се допусне "разклащане" на нужната "опорна фантазна конструкция". Именно тя е най-важното за всеки вярващ и основното около което се върти неговата деятелност. Това задава и основните мотиви за писане на религиозните хора - без значение кой в какво си е привидял че "като повярва" и си решава съвсем лични чувствено-емоционални негативни проблеми.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Но ти вече ги осъди. Помисли над това.

Ти също вече си отсъдил - над това ще помислиш ли? Едва ли - точно толкова колкото и "въпросната" въобще ще "помисля"... но ти й задаваш въпроси, над които ти самия няма да допуснеш да разгледаш...

преди 11 часа, Just a Stranger написа:

Житейските ми натрупвания не кореспондират с подобно допускане. Не е въпрос на желание. 

Разбира се - защото интелектуалният елемент за теб е важен. Той е вече налице и е нужно да се 'завърти" в схеми за да не създава пречки и опасности от решението на проблема "не ми е добре".

Заради това за теб "желанията" са нещо точно определено и фиксирано, защото е предпоставено на интелекта какво да е, за да не застрашава общата конструкция. Така каквото и да се появи като "смущаващо" то вече има готови решения и начини за неговото туширане и отрицание, или пък потвърждение (което правиш толкова повторяемо вече години сред калдата).

Налице са ти отработени с години модели и схеми за овладяване на възникнали "противоречия, които всъщност се разпознават като "застрашаващи" в интелектуалната направена конструкция. Това е търсено и реализирано с много ресурси и ако е нужно цялата вечност би продължило... само и само да се задържи и съхрани "Онова, което е най-важното" ( "май прешъс" :) )

Инстинктивните процеси вече са въвлекли интелектуалните качества в играта си да осигурят изход от "не ми е добре, страдам" и около това се върти "поддръжката на повярваното" в интелектуален план. Заради това по-интелентните хора им се налага да си "направят" някаква по-интелигентна конструкция, за да тушират "неизвестните" и да приспят възможността интелигентността да "пречи" до степен че да докара 'усъмняване".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ще започна с някои общи според мен положения. Вярата винаги се отнася до непознатото за индивида; до това, с което той не се е срещал пряко в достатъчна степен за да може да каже, че го познава и разбира. Повярваното знание е опосредствано знание. То е заместител на индивидаулния опит - временен заместител, ако е налице стремеж за действително познание и разбиране. Значението на вярата е евентуално да подготви човека, да му даде някаква предварителна представа (разбира се непълна); да спести някои напразни търсения и отклонения в които неподготвеният в някои области може сериозно да се омотае. Но така или иначе идеята е в даден момент повярването да бъде потвърдено в живота и да се утвърди като знание.

В случая с вярата в Бог и споделянето на определени религиозни догми (използвам тази дума, въпреки че за доста хора тя носи негативни асоциации) има за цел да даде представа на хората за тази част от реалността, която те за момента няма как да видят и опознаят сами. Но дори и непознавайки я, поведението ни тук и сега, в бъдеще ще доведе до съответните последици. Неблагоприятни ако действията ни са общо-казано недуховни, и в този смисъл повярването и съответстващите му действия, ще спестят на човек доста страдания. Разбира се и в двата случая - и като повярва, и като не повярва, - човекът ще има възможността на индивидуалната опитност. Вярата няма да отнеме тази възможност. 

Да, има риск повярваното да е погрешно или погрешно разбрано. В крайна сметка пътят всеки си го определя сам и израства в него както с правилните, така и с погрешните решения.

А съмнението се отнася до вече повярваното или наученото (защото последното също може да съдържа повече или по-малко грешки и да е неправилно разбрано). То, както и вярата, се поражда в зависимост от съответните основания. Последните може да са различни за всеки отделен човек и с различна тежест. Съмнението е ок, ако повярваното или знанието към което се отнася е преобладаващо погрешно. Но лично за мен е по-удачно повярваното да се изпита докрай в живота, дори и да е свързано със заблуди. Дори и да доведе до страдание. Животът ще предостави възможност повярваното да бъде изпитано и след време постройката или ще устои, или ще се срути. Е да, за тези, които считат, че разполагат само с един живот, написаното ще е неприемливо. Проблемът с отдадените на една вяра до степен на фанатизъм е, когато започнат да проектират изискванията към себе си като изисквания към другите. Тогава религиозните догми прерастват от нещо, което самите те се очаква да следват, в нещо, което се опитват да наложат като правило за всички. В този случай проблемът е в лините убеждения свързани с вярата и с религията, а не с вярата по принцип.

За мен съмнението има смисъл в момента, когато нещата са на кантар. Когато вярата не се е развила. Всъщност тя се утвърждава истински и благодарение на съмнението преодолявайки го. Или пък умира, ако съмнението надделее. Разбира се с времето човек може да намери нови основания за съмнение и отново да подложи вярата на изпитание. Но не смятам за удачно да търси основания за съмнение преднамерено. Има риск да види такива основания, там където такива реално няма. По-добре за мен е ако човек следва вярата си и изчака въпросните основания да дойдат като резултат от извървения път. В крайна сметка само разширеното съзнание и развит интелект могат да доведат до правилна ориентация, и докато нужното развитие не се осъществи, човекът ще се заблуждава и ще греши.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Да, има риск повярваното да е погрешно или погрешно разбрано.

съвсем грешни са ти всички предпоставки и извеждания.

Вярата не може да се съчетава с "разбирането". Когато в началото на живота на всеки човек се реализира "повярваното" въобще не е налична когнитивна възможност за ментални интерпретации.

Вярата идва винаги първо в живота. ВИНАГИ! предпоставките за това са много и по много линии.

Отново си намери повод да си изразяваш интелигентни конструкции, които са определени преди това от вярване. Но всичките ти конструкции са проблемни. Това е вече години по форума. Личните ти възможности да си съставяш нагласации сред представно-фантазните си схеми са ограничени. За теб - може и да ти изглежда че вършат работа, но извън тази ти заблуда - са пълни с проблеми и несъответствия.

Основното сред цялата ти кошничка е утвърждението и съхранението на повярваното. За да стигнеш до там, че да пишеш следното:

преди 1 час, Just a Stranger написа:

А съмнението се отнася до вече повярваното или наученото

:) Цялата схема, принаждаща някакво специално ментално значение на "повярваното" е напълно погрешна. Това не ти пречи да си я стъкмяваш и утвърждаваш, но е проблемна сред всички звена. Тази схема ти е нужна на теб, но при пряка съпоставка и критичен анализ, който ти не няма как да посмееш да направиш - тя гърми.

Няма досега сред форума случай, в който да имаш внимателно обмислени и изведени положения. Степента до която го правиш за да ти изглежда на теб "правилното' и така "безопасното за вярванията ти" - издават нивото на което оперираш с тия.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

съмнението има смисъл в момента, когато нещата са на кантар.

Всяко извеждане, особено ако ти е по-дългичко и в него се опитваш да събереш повече елементи от житейската ти картина, винаги стига до логически и смислови абсурди. За теб те не са такива, защото няма и как да са - след като ти сам си си автор, режисьор и сценарист на стъмистиката, нейната цел е да ти състави представна картина в която вярването да остава в центъра и ядрото.

Повтаряш своите си основни положения години вече сред калдата и те само изглеждат размишления. На теб това ти е достатъчно, но при пряк контакт с друга ментална призма, познания, в друг мащаб на широта - и ти остава само да задържаш при теб си илюзията колко са ти правилно съставени сценариите. Именно в това е проблема ти с рамус сред калдата и заради това разиграваш защитните си интрументи. 

Няма как вярата да се съчетава с висококогнитивни операнди като МИСЛЕНЕ, АНАЛИЗ и особено - СИНТЕЗ. Докато приоритета е насочен към СЪХРАНЕНИЕ, при това несъзнавано дирижирано - каквато и да е интелектуална дейност, каквито и похвати да избира, нейната роля се свежда само до ПОТВЪРЖДЕНИЕ на вече повярваното. Нямаш коментар в който дори "наужким" да опиташ да представиш основните си постулати във условен вид и да предположиш че "не са верни" и може да се заблуждаваш с тях. Налице са всички предпоставки... но силния напън към отстояване, особено при пряк сблъсък с дисонанс, прави видими усилията и ресурсите, които си готов да влагаш, но вярването да се запази НА ВСЯКА ЦЕНА.

Синдромът "май прешъс" е типичен и чудесно описан символично-образно в поредицата за Хобитите, през уникалния си герой... Личното усещане за "нещо, без което никой не може, нещо което ако го изгубиш... значи че умираш, че няма да те има"... е нещо, което е видимо и различимо дори сред тия теми на калдата - през едни и същи хора.

Няма значение че имитираш размишления по темите на форума - всички те са компрометирани и определени от повярваното от теб. Винаги! Нямаш нито едно изключение, що се касае до основното ядро. Всичките ти думички и усилия са насочени само към едно... Ето това прави фанатика и силно се обостря, в условия на негови дисонанси, с които заучените и репетираните положения за справяне, не смогват, защото не са достатъчни, нито имат потенциала да се справят. И насред дисониращи положения, си достатъчно интелигентен за да схванеш че "има проблем" и че се поражда безсилие да го решиш. И гърмиш емоционално... После - пак... и пак... и така години вече.

В общи линии всеки човешки субект, стигнал и преминал границата на "фанатизирането" вече не може да си позволи да изгуби 'своя прешъс". Същият вече се е слял с неговата личност, основал е неговите кодове, неговото отношение, виждания, той се идентифицира с убежденията си и всеки сигнал, който застрашава всичката тази нагласация - се бори с всички възможни средства. А средствата сред форума са твърде ограничени...

И поривите и импулсите за съхранение на личността в която е скрит и работи вече "май прешъс" са точно с ролята на "животоспасяващи". И са точно такива, защото така повелява "маймунката" сред всеки от нас. Тя така е оцелявала, така ще оцелява и занапред. Това е светът, това е живота й... 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Налице са ти отработени с години модели и схеми за овладяване на възникнали "противоречия, които всъщност се разпознават като "застрашаващи" в интелектуалната направена конструкция. Това е търсено и реализирано с много ресурси и ако е нужно цялата вечност би продължило... само и само да се задържи и съхрани "Онова, което е най-важното" ( "май прешъс" :) )

Ами то всеки организъм е това, което описваш. Пътят е или към развитие, или към деградация. И с мисловните модели е така. Ти искаш да убия модела или евентуално да го променя, докато аз нямам основания да го направя, а промените се стремя да са в избрана от мен посока. Но и това цитираното изказано от теб също съдържа определен мисловен модел. Ти също си го изградил на базата на някакви основания, но аз виждам ограничения в него (ограничения от моя гледна точка, които не е задължително да са ограничения за друг). Т.е. този модел в този си вид не би могъл да намери среда за живот в моята психика, освен след известни корекции.

Надявам се начинът на изразяване, който използвам да е разбираем, тъй като сравненията, между мисловните модели и живите организми, които правя вероятно изглеждат необичайни.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Всичко се върти около едно едничко ядро - "искам да се чувствам добре". По-добре... по-добре. Всеки миг това е важно, защото е твърд алгоритъм на най-старите мозъчни дялове и невронни мрежи вградени за оцеляване.

Това е непълно. То кореспондира само с животинската част от човека. Да се чувства добре човек може винаги. Не е задължено да го прави в зависимост от външните и вътрешни условия кореспондиращи с даден изграден в миналото навик. А ако тези условия не са налице, да се чувства недобре. Аз предпочитам термина астрал или лунно наследство във връзка с наследените от миналото навици и модели, които не съответстват на последващото развитие на съзнанието и по всякакъв начин се стремят да го задържат за да оцелеят. От гледна точка на човека, той би следвало да прецени, кои негови желания, навици и зависимости не кореспондират с търсения от него образ, които иска да изгради за в бъдеще и да ги отстрани. Това решение би следвало да е вътрешно, осъзнато, защото притежавайки самосъзнание, времето на несъзнателното развитие остава в миналото. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 40 минути, Just a Stranger написа:

Ти искаш да убия модела или евентуално да го променя, докато аз нямам основания да го направя

Не ме интересува никакво "убиване". Просто ми приписваш непрекъснато твои проекции, свързани със защитаването на повярваното.

Ти си по-голямото множество, а не повярваното. Когато теб те е имало и си почнал житейският си път, още е нямало дори "повярвано". То идва после - за да закърпи някои основни положения по разклатеното емоционално-чувствено дете... Всички деца ползват това, но идеята е да го израснат, като го ползват в случай на нужда. Но не вовеки веков. Нужно е разделяне с детското, но ако детското е наранено и с множество проблеми... то не може да израсне, защото не е способно да се справи.

Личната илюзия е, че повярваното и личността - са едно и също. И всяка атака към повярваното - е аката към личността и импулса "да се бори или бяга до кръв". Вече защитните игри са стартирани и нуждата ти да съхраниш "основния си постановен двигател, ядро, защитна черупка и житейска представа" те прави фанатик. Само това - преживяването че "вече без него ти си нищо"... Ей това е синдрома "май прешъс"...

Фанатика преживява трансформация на своята нереализирана и уязвима личност, като вкарва в нея готова и формирана фантазна картина. Това само изглежда че я съживява. Но усещането за стабилно и неуязвимост... прави тази уязвима личност все едно че е намерила "своя прешъс". И няма да се раздели с него... защото някъде в дълбокото наднича оня първичен страх... че отново ще се върнеш в онази първична уязвимост и нараненост, несигурност, страх и болка от конфликти и неприемливости.

Това са проблемите на вярата. Дава преживяване, придава значение... с някаква доза повярване. Колкото са по-големи дефицитите - толкова по-голяма доза е нужна за да ги тушира и прикрие сигналите им.

На теб ти е нужно да утвърдиш че има значение... защото ти вярваш че трябва да има... защото чувстваш че има. Знаенето и разбирането на това значение идва чак последствено, докато преди него вече цялата картинка от процеси вече е протекла и 'бетона се излива' за да се докара до усещането за "вечност". - "ограждам и защитавам... и искам вечно да съм неуязвим така".

Всички останали бърборизми - особено относно развитието... са наивни - сред горната картина. Но са ти нужни, за да поддържаш илюзията си за значението, смисъла, правилността и стабилността на... повярваното. Без него - сякаш губиш всичко това...

====================

Кой си ти някъде оттатък вярванията ти? Какво е имало преди тях, какво има "отвъд"?

Ако теб те няма никога няма да го има вярването. Но защо вместо с някакво вторично значение, като допълнение, вярването се превръща в основния материал на личността?

Защо тя е останала толкова слаба, незначителна, толкова неразвита, за да позволи спасително да се 'слее' с една вторична конструкция, сред която е намерила подслон и съхранение?

преди 40 минути, Just a Stranger написа:

Т.е. този модел в този си вид не би могъл да намери среда за живот в моята психика,

точно в това е въпросът - преди да ги има "тия модели" е имало нещо, на което те да се 'закачат'? :)

В състояние ли си "да оставиш напълно модела" ... да изоставиш твоя "прешъс"? .......

Изправил си ми своя прешъс тук сред форума и той играе ролята на всичко за теб и се вживяваш в него сякаш друго няма, сякаш той е вселената и вселенското... Той е застрашен и ти се гърчиш в защитавания и отстояване, а нямаш средства за това, защото твоя прешъс е хванал на каишка всичките ти интелектуални възможности... за да не му пречат.

Това че си си намерил фантазно-образна подходяща картинка чрез която да си пораждаш нужното преживяване, не я прави ВСЕЛЕНАТА. Само за част от теб е така -

Въпросът ми е - има ли въобще, останала ли е, "друга"? Тя ме интересува и с нея бих искал да "говорим', а не с някакви пратеници, схеми, посланици, говорители, заместители, разказвачи на приказки или шарени фантазни пажове.

Има ли Я - нещо останало ли е , все още - в това, "другото"?

Има ли "глас", има ли някакъв път за проявление или всичко е вече претопено и завлечено до "прах..."?

Ето това ме интересува? 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 42 минути, _ramus_ написа:

Вярата не може да се съчетава с "разбирането". Когато в началото на живота на всеки човек се реализира "повярваното" въобще не е налична когнитивна възможност за ментални интерпретации.

Може. Това как е било в началото на живота, когато съзнанието не е в достатъчна степен изявено, не е показател за нищо друго, освен за един по-ранен етап от човешкото развитие. Етап в който в детството се повтаря в ускорена форма. 

Зрелият индивид изгражда възгледите си в по-голяма или по-малка степен с разбиране, без значение, че те включват и елементи, които са повярвани. А да повярва човек може и на науката, да не забравяме това. Докато по отношение на знанието можем да кажем, че човек вярва в това което не знае (или поне не със сигурност), то за разбирането не е така. Човек може да съотнесе повярваното към познатото, да потърси допирни точки и точки на разминаване, именно благодарение на разбирането и според степента на разбиране на едното, и на другото. Детето вярва в Дядо Коледа, защото способностите му за преценка и доминацията на желанията му позволяват това. Но психиката на едно дете не може да е критерий за психиката на един възрастен, да не споменавам за огромните възможни разлики от възрастен до възрастен. Обичайното не е показател за възможното да се постигне. Има толкова велики умове, които са вярващи и да се твърди, че в тяхната вяра няма разбиране е необосновано.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, _ramus_ написа:

Изправил си ми своя прешъс тук сред форума и той играе ролята на всичко за теб и се вживяваш в него сякаш друго няма, сякаш той е вселената и вселенското... Той е застрашен и ти се гърчиш в защитавания и отстояване, а нямаш средства за това, защото твоя прешъс е хванал на каишка всичките ти интелектуални възможности... за да не му пречат.

Това че си си намерил фантазно-образна подходяща картинка чрез която да си пораждаш нужното преживяване, не я прави ВСЕЛЕНАТА. Само за част от теб е така -

Въпросът ми е - има ли въобще, останала ли е, "друга"? Тя ме интересува и с нея бих искал да "говорим', а не с някакви пратеници, схеми, посланици, говорители, заместители, разказвачи на приказки или шарени фантазни пажове.

Има ли Я - нещо останало ли е , все още - в това, "другото"?

Има ли "глас", има ли някакъв път за проявление или всичко е вече претопено и завлечено до "прах..."?

Ето това ме интересува? 

Ето това ме интересува - другото дрънкане не ми е интересно с нищо, защото в него си аматьор. за теб е "прешъс", за мен е нищо... Ти си представяш че имаш сила там, но така е само пред огледалото и монитора в неговата роля. Ето защо не ме интересува особено театъра на твоя ПРЕШЪС, нито думите, нито игрите му

Има ли нещо останало "отвъд схемата, сценариите и игрите на образи и сенки" - има ли начин да се "покаже" и да му дадеш думата? Въобще останало ли е "нещо" или вече Прешъса е претопил всичко. Пишеш самия ти вече по модела от светото си писание, говориш думичките, мислиш с образите и схемите му, разиграваш сам сценките на 'Мъдреца и Начинаещия, намерил спасение в в тия приказки'...

Ако ти е нужен тригър - спомни си образите от ХОБИТ - имаше двама, които сложиха пръстена, но намериха сили да го оставят и останат встрани от властта му, от значението му, от магията му... Едно създание си намери своя ПРЕШЪС и той го претопи в себе си. Дори и така - "двата му гласа, през двата му различни образа - издават че магията никога не претопява напълно своя "приемник", а само го контролира, като го ползва за проявлението си...

При теб - останало ли е нещо отвъд магията на повярваното... ?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване