Отново неистина, Пикаса, Това, което ти си цитирала не е стих на Ралин... римейк по негов стих е, вярно е актуален, но нека проявим малко уважение към автора и оригинала му.

 

Ето го неговият стих:

 

Дядо Тошо, Дядо Тошо,

ти ни управлява лошо.

Взе дъската да ти хлопа -

станахме за смях в Европа.

А априлската ти линия,

цял народ сега проклина я.

В твойте томове дебели,

пълни с врели-некипели,

уж бе рекъл, че ще влизаме

утре сутрин в комунизъма.

И ни лъга със съблазни,

а кесиите ни са празни.

Вместо с пълна демокрация,

ни напълни с бюрокрация.

Вместо с пълни магазини -

пълно с шефски лимузини.

Вместо спорт и физкултура -

гъвкава номенклатура.

Вместо за децата дрешки,

само пленуми и грешки,

за да скриеш със решения

свойте тежки прегрешения.

Само някой да ти гъкне,

и от поста си ще хвръкне.

Само нещо да се чуе -

КДС-то в миг нахлуе.

и правата на човека -

нека пръст да им е лека.

Писал се човек народен,

за народа си негоден.

Нито виждаш, нито чуваш,

ти решил бе да векуваш

под усилена охрана,

ту във Банкя, ту в Бояна,

Учило и недоучило,

за историята чучело.

Що не каза от амвона,

колко получаваш бона,

с колко долари в Швейцария,

си ограбил ти България,

с колко думи многозначни

купи свойте безгръбначни?

Колко върли кожодери

станаха милионери.

Колко ни излезе скъпо

твоето момченце тъпо

и с какво горката нация

тъпче твоята фондация.

Не за твоите охрани

мряха смелите шумкари.

Не за да е лев кафето

сте създавали ОФ-то.

Не за твойта асамблея

е и онзи в мавзолея.

Не да храниме ченгета,

правихме ТКЗС-та.

Не за министерски вили

цял народ е впрегнал сили.

Дядо Тошо, дядо Тошо,

ти ни управлява лошо.

Ти съсипа ни земята

и Родината ни свята.

И дошло ни бе до гуша,

затова сега послушай:

току тръгвай си за Правец,

дето без бръшлян и здравец

на баща ти посред двора,

те очаква прокурора!

 

И нека все пак си спомним, че темата е за социализма, не за предстоящите избори. История, а не политика. Нали така?

 

 

Взаимоспомагателната каса(съвсем точно е името) е организация на доброволни начала, с цел финансово, безлихвено подпомагане на членове от трудовия колектив. Размерът на заема, както и размерите на задължителна сума за право на теглене и членския внос се определяха от членовете на ВСКаса. И до ден днешен съществува подобно безлихвено кредитиране по места, където има кой да организира касата. Тя не е социалистическа привилегия, а е въпрос на желание и  организация. Защо я няма навсякъде ли? - Ами защото се ангажира банкова сметка и човек, който да обслужва касата, преди(в соца) имаше такова раздуване на щатовете, че не представляваше никаква трудност някой да е председател и касиер на ВСКаса и дори да не се занимава с нищо друго, сега, в частните фирми е доста по-натоварено в счетоводствата(или счетоводствата са изнесени).

 

Хубаво е когато говорим за социализма, да не забравяме кой направи пуча на 10-и ноември.

За поста съм ти поставил + като махнем последното ти изречение:  'Хубаво е когато говорим за социализма, да не забравяме кой направи пуча на 10-и ноември" това, което се случи, при нас в България не можеш да го наречеш  ПУЧ ! А за всички други две приказки от мен:  Никога не съм защитавал комунистическия строй, но съм бил толерантен с  "комунистите" Така че, ако го нямаше бай ви Тошо, поне едно 90% от Вас, младите, въобще нямаше да ви има на белия свят! Вярно е, че във форума всеки има право да си пише каквото му душа сака. Но когато не си бил роден и живял в онова време, няма смисъл да изказвате глупавите си мнения. Нел! Това не е към теб, повярвай ми. Но не е и към...Мойра.А момчето с "брадатия аватар" нека се откаже от какъвто и да било коментар. Изглежда е учило нещо и се опитва с необикновени думи да жонглира. Нищо съществено няма в постовете му. И не всички "истини" разказани ни от родителите( визирам бабите и дядовците) представляват реалната истина за живота, по онова време.За дядо ви Тошо, мога да напиша много повече от всеки от вас. Ще спомена само за информация. 2 години съм служил при него. Някои от посещаващите форума го знаят отлично! Да хайдуче, не беше чак толкова лош, след като е направил толкова, че да може в продължение вече на 25 години, непрекъснато да се КРАДЕ!

За поста съм ти поставил + като махнем последното ти изречение:  'Хубаво е когато говорим за социализма, да не забравяме кой направи пуча на 10-и ноември" това, което се случи, при нас в България не можеш да го наречеш  ПУЧ !

 

Благодаря за поправката, но употребявам "пуч" като "бунт, преврат", а който помни онзи пленум на ЦК на БКП е наясно защо употребявам точно тази дума. За мен остава незабравим онзи неразбиращ, пропит с учудване поглед на Тодор Живков и това, че дори не му дадоха две изречения да каже. Както и да е. Прав си, защото думата по-често се употребява в смисъла на военен преврат, в случая имаше партиен преврат...

Нека младите казват каквото знаят и/или са чули, няма лошо, не бъди толкова суров. Моля!

Разбира се, че като всяко нещо и социализмът си има привърженици и противници, но можем да се опитаме максимално обективно да разказваме какво е било-тези, които помним на онези, които "берат" плодовете на миналото, разбира се и ние сме от берачите. Но сме и от сеячите, така че...

...не беше чак толкова лош, след като е направил толкова, че да може в продължение вече на 25 години, непрекъснато да се КРАДЕ!

Както се пънеш , да знаеш че си в дълбока грешка !

Направиха го тези на кръглата маса , а по това време бай Тошо вече беше с ограничени права.

Ако те интересува конкретно , това го е измислил (тази Коституция) А.Лилов и сие. 

И както се вижда , добре го е измислил . 

А  А.Луканов и П.Младенов (защото иначе танковете ще дойдат! ) го превъплатиха в практика .

Само тези от палатките се опълчиха тогава , ама кой от народа ти ги разбира тези работи....

 

Това беше цената за мирния преход - трансформацията на политическата власт на бившето БКП в икономическа....

Пък за държава и народ кой да мисли? Важно е ненаситния търбух да се тъпче...

Добра цена....за някои !

В пустинята да ги пуснеш - пясък няма да остане !

Още я плащаме и ще плащаме докато не се събудим за истината.

Редактирано 22 септември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

най-добре е танковете да дойдат мда

само дето нема вече танкове

35 питанки за живота ни през соца, чийто отговори някои „забравиха”

 

Автор: Мирослав Иванов

 

Взех да се чудя,  защо като сме били първенци в света едва ли не по всичко, всички чакаха на мама и тате от село да напълнят багажника на каталясалия Москвич с буркани? 

Защо ли в нашия плод-зеленчук постоянно имаше нектари някакви в бирени бутилки, но като пуснеха домати и пипер ставаше опашка?

Защо месото в месарницата беше винаги с кокал...

Защо прясното мляко все течеше, а киселото беше с полуотворени капачки...

Защо когато лютеницата уж беше уникална, всички варяха лютеница есента...

Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха....

Защо в месарницата миришеше на мърша, а в плод-зеленчука на гнилоч...

Защо капачките за буркани бяха по-ценни от валута наесен (Дори в зората на "демокрацията" БСП подкупваше пенсиите с капачки за буркани, вместо с кебапчета, ако си спомняте )

 

 

Защо да видиш Мерцедес беше на късмет, а АЗЛК (заводското наименование на Москвича) се превеждаше на народен език Ах Защо Ли те Купих?

Защо баба ми, работила цял живот в текстилна фабрика получаваше почти до последно 65 лева пенсия, които не стигаха за нищото, което дори го нямаше по магазините

Защо 9/10 от къщите бяха неизмазани, а за паркет се чакаше повече отколкото за нова кола?

Защо в панелките винаги имаше мухъл, дограмата духаше отвсякъде и имаше само 1 модел кухненски шкафове?

Защо в магазините за обувки ставаше празник като пуснеха номерата 42 и 43, но за сметка на това беше пълно с номера 46 и нагоре ?

Защо дамските превръзки приличаха на детските памперси?

Защо социалистическата ни пералня Перла 05 постоянно й гореше мотора ?

Защо имаше режим на тока зимата и режим на водата лятото?

 

 

Защо имаше обществени бани?

Защо в неделя най-често срещаната гледка по улиците беше мъж легнал под кола с отворен преден капак?

Защо автобусите бяха мръсни, течаха отвсякъде като валеше, а зимата беше по-студено от навън?

Защо българските безалкохолни бяха супер, ама всички се редяха на опашка при циганите за сиропите

Защо училищната зъболекарка ми извади зъба, вместо да го лекува?

Защо в детската градина си премазах пръста, а другарките ме наказаха и дори не ме пратиха на лекар?

Защо ябълките в магазина все бяха малки и полуизгнили?

Защо алкохолът беше супер, ама всички си варяха домашна ракия и вино?

Защо почивните станции приличаха на казарми?

Защо имаше въшки (и то масово) ?

Защо здравеопазването беше върха, а масово имаше епидемии от шарка?

Защо от дъвки идеал и дъвчащи бонбони падаха пломбите?

Защо времето при соца се изразяваше с лага "сушата, кишата и Гришата " ?

 

 

Защо нямаше престъпност, а се крадеше всичко и навсякъде?

Защо барман беше уважавана професия, а инженер беше синоним на балък?

Защо граничарите застрелваха тези, които бягаха, а не тези, които влизаха в държавата? Сигурно защото нямаше от вторите ?!

Защо в болниците беше абсолютна мизерия?

Защо беше забранено да се внасят западни лекарства, дори ако от това зависеше живота на човек?

Защо много хора си заминаха заради сгрешени лекарски диагнози?

Защо ?

п.п. Забележете, че дори не съм споменал бананите  Ама като се замисля, то и социалистическите банани май бяха по-хубави от сегашните...

35 питанки за живота ни през соца, чийто отговори някои „забравиха”.....

Да припомним отговора тогава ! 

Защото всяка една идея , бивайки превърната в системна практика може да бъде опорочена до неузнаваемост обръщайки я на обратно .....твърдейки , че в същност това представлява идеята.

Защото такава порочна система , привежда в съответствие със себе си (опорочава) съзнанието както на управляващи , така и на управлявани.

 

Ако става дума за комунизъм , той предполага много висока степен на самосъзнание , така че опорочаването да не може да се случи .

Т.е. необходима е висока степен на самоконтрол от всеки и още повече в управляващите.

А нищо такова няма ! И няма как да се случи !

За това комунизмът си остава утопия !

Системата остава без контролен механизъм .

 

Т.е. грешката се състои в предпоставянето на съзнанието пред битието в конструкцията на системата - грешка допускана масово в човешкото съзнание по обясними психологически причини .

Иначе е добре известно , че мечката играе според тоягата , а не обратното .

Защото когато тоягата играе според мечката се раждат чудовища (малко е , че е мечка , ами и с тояга !  ).....

Когато обаче кажеш на някого , че битието определя съзнанието , а не обратното - той или не разбира , или се прави на ударен с мокър парцал у главата , мислейки си повърхностно че така не му изнася....

 

Що се отнася до "експериментът" наречен социализъм , той издържа на напора на времето само 70 години.

Издържа , защото все пак имаше в системата някакъв партиен контрол от долу на горе .

Сега няма никакъв контрол ! Контрол от управляваните над управляващите !

А съзнанието е все по същия начин твърде ниско !

В скоро време предстои разпадане и на тази система .....

За това тогава "бананите" бяха по-хубави от сегашните....

Редактирано 27 септември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

35 питанки за живота ни през соца, чийто отговори някои „забравиха”

Автор: Мирослав Иванов

 

Чета ги тези питанки, една по една и виждам едно важно нещо - около половината от тях са валидни и днес. За тези години демокрация, неокапитализъм или както там се нарича, не сме "дръпнали" значително.

За Тодор Живков се знае и много и малко. Той е третият български държавник по продължителност на своето управление в цялата над 13 вековна история на България.

Цар Петър управлява България от 927 до 969 г. Това е най-дълго управлявалият български държавен глава - 42 години.

След него е цар Иван Александър с 40 години управление - от 1331 до 1371 г. 

Тодор Живков  държи властта само 33 години, от 1956 до 1989 г.  Свален е от власт чрез партиен преврат, извършен под диктовката на Москва.

Наистина си беше диктатуара, но поне имаше работа за всички и нямаше такава престъпност като днешната и никой не ровеше по кофите!  Еее липсваха банани, портукали и т.п., редяхме се на опашки за телевизори и хладилници, чакахме с години за кола и т.н. Заплатите не бяха големи, но стигаха да вържеш двата края. А сега какво? БЕЗРАБОТИЦА, БЕДНОСТ И ПРЕСТЪПНОСТ.Не хваля соца, но не харесвам и днешния див български и варварски капитализъм! А дали нявга ще се оправим? - адано, ама надали докато управниците ни не станат  БЪРГАРОФИЛИ, а не да са крадливи русофили, американоэили и т.п. фили. Все пак надеждата последно умира и си надявам на по-добри времена. И дано не стане като оня виц от Тошово време: ТЖ "Драгарки и другари, от социализЪма до комунизЪма ни дели само една крачка..." . Глас от публиката: "А до кога ще стоим разкрачени?"  

https://www.youtube.com/watch?v=X3WZ8MZR_kg

Носталгията по имало едно време.....(виж коментарите)

 

Тодор Живков разговаря с Нери Терзиева
Тодор Живков разговаря с журналисти 1991
Тодор Живков - последното интервю (1997г.)
10 култови изказвания на Тодор Живков

Бай Тошо е герой, България можеше да оправи той!

https://www.youtube.com/watch?v=X3WZ8MZR_kg

Носталгията по имало едно време.....(виж коментарите)

 

 

гова е грандиозно!това е100 пъти по красиво от откриването на олимпиадата в лондон!!!знае ли се кои да режисьорите!

"Банани" - статия на Пламен Каменов публикувана в сп. "Общество и право", м. IX/1989 год.

 

Публикуваме този текст на Пламен Каменов. Написан е преди 10 ноември. И успява да излезе на бял свят в септемврийския брой на юридическото списание “Общество и право”.

Дъщеря му Боряна, която познавате от екрана на БНТ, си спомня :

“След десети го четоха по радиото, имахме запис у дома. Слушала съм го като дете. И се чудех какво пък толкова с тия банани… За него и други текстове баща ми печели по-късно награда на СБЖ за цялостно творчество. Но важното е именно, че излиза преди 10-ти.”

 

 Случката би могла да мине за смешна… Бях на опашка за банани – стотина души, всеки от които следеше да не бъдат накърнени правата му. Кротко пристъпвах към заветния щанд, когато до ушите ми стигна английска реч. Говореха мъж и жена, той – лошо (дори аз го разбирах добре). Тя попита за какво чакат тия хора и в отговор чух: „Дават банани“.

След, което тя рече: „О, остави, по-добре да си купим отнякъде…“

Смейте се, де!

Настигнах ги. Българин, отскоро женен за канадка. Нямало да ѝ каже истината за бананите, макар че и двамата знаехме: това е нещо, което не може да се скрие. Защото утре гостенката пак ще попита: „За какво чакат тия хора?“

Пред мебелния магазин. Или пред обувния. Пред месарницата. Пред аптеката. Пред книжарницата. Пред бакалията. Пред райсъвета. Пред…

Откакто се помня, почти 30 години вече – вися по опашки.За всичко. През цялото това време ме убеждават, че живея в общество, което се характеризира с непрестанна грижа за човека, за разлика от онова, загниващото, дето има една единствена цел: да го тормози и експлоатира.

Откакто се помня слушам за битите негри в ЮАР, за измъчени американски индианци, за прегладнели английски безработни, за съсипани гастарбайтъри… (Любопитен детайл: хората, които просто разобличават проклетия капитализъм, още по-яростно воюват да останат колкото се може по-дълго в него.)

 

Знам наизуст колко нови Българии сме построили, каква тежка промишленост имаме и как трябва да се понапънем, ако искаме да влезем в комунизма. Знам, че единственото ни желание е да има мир, затова не отказваме да продаваме оръжие на нуждаещите се. Знам, че съсипваме природата, но това не ни пречи да свикваме международни екофоруми. Знам…

Кога за пръв път помислих, че нещо не е наред в иначе стройното ни, розово всекидневие? В казармата. Служех на границата, където постоянно ни обясняваха каква надеждна преграда сме за агресори, шпиони, диверсанти и тям подобни. Само че…. Никой отвъд за две години време така и не прояви интерес. Виж, обратното се случваше – и когато спасявахме някой мераклия от евентуалния тежък живот в чужбина, получавахме отпуск, а той отиваше в затвора. Нямахме представа, че съществува някаква Харта за правата на човека и бяхме спокойни….

Уволних се и тръгнах да покорявам света. Много скоро разбрах, че това може да стане само ако мисля едно, говоря друго и върша трето. Но не покорих нищо . Конкуренцията се оказа жестока.

Все по-често се хващах, че мълча. Несправедливо уволниха колега, на когото дължах много. Мълчах. Назначиха отгоре некадърник. Мълчах. Дойде високопоставен чиновник, обясни ни колко добре си живее българският народ. Посъветва ни да не прекаляваме с храната, да даваме здрав отпор на империалистическите централи и повече да ходим пеш. След което седна в мерцедеса (движението по булеварда бе спряно) и ни остави приятно развълнувани. Пак мълчах, но лицемерно се успокоявах с факта, че поне не ръкоплясках…

 Баща ми получи инфаркт, после инсулт… Трябваше да се купуват лекарства, но ги нямаше в аптеките. В обикновените. Лекарите казаха да търсим връзки в Правителствена болница. Или във Военната. Или в тази на МВР. Там имало. Там и в стаите не лежали по десет души. Може и така да е. Ние не намерихме връзки, но купихме долари – по курс, с пъти по-висок от официалния – и взехме лекарствата от валутната аптека. Аз пак мълчах…

Мълчаха и хората около мен. Ако все пак заговаряха – беше в кръчмата или кухнята. За сметка на това, някои хич не мълчаха. Шумяха. Обещаваха. Един министър на всеослушание заяви, че народът не бива да се вълнува: повишаване на цените не се предвижда. Това беше в събота, а в понеделник магазините осъмнаха с нови ценоразписи. След този случай за учителите стана страшно трудно да обясняват защо лъжата е лошо нещо…

Непрекъснато нещо у нас се реорганизира. Усъвършенствува. Една невидима машина бълва постановления, разпореждания, укази – те вече са толкова много, че създателите им не знаят техния брой. Но това не попречи понастоящем най-употребяваната дума в българския език да е „няма“!

Живеем като в сън. Забравихме да се усмихваме. Когато някой пострада кротко се утешаваме, че лошото е отминало нас. Непрекъснато чакаме да се случи нещо, да се събудим – но ако може без да полагаме усилия за това. Така – сиво, тъжно, свито – минава животът. Е, не съвсем без радости: някой си купува секция „Вики“, друг – капачки за буркани, трети – гуми за колата, която вече не помни рождената си дата. А особено щастие изпитват индивидите, получили ключ за панелната кутийка, именуваща се дом…

 Как стана така, че успяха да ни убедят: бъдете доволни от малкото. Бъдете еднакво бедни. Туряйте крак на всеки, който не марширува в крак. Не гледайте какво се върши, слушайте какво се говори. И да има грешки – те са си наши, родни, социалистически. А щом е така, защо да търсим виновни, защо да се питаме не може ли да се живее иначе? Нали и сега сме си добре…

Нали ни обещават, че ще се оправим още повече…

Голямо нещо е историята – дори само за това, че от нея човек може да научи как се именува времето и да рече: ето, аз живях през Възраждането, например. Или в епохата на революциите. На деколониализма. На…

Как ли ще бъде наречено нашето време? Има ли го въобще това време? Наше ли е?

Боже, колко много неща могат да се пръкнат от едни нищо и никакви банани…

Пламен Каменов

Септември, 1989 г.

Общество и право

 

публикувано на сайта "Спомени за народната Република"

Живеем като в сън. Забравихме да се усмихваме. Когато някой пострада кротко се утешаваме, че лошото е отминало нас. Непрекъснато чакаме да се случи нещо, да се събудим – но ако може без да полагаме усилия за това. Така – сиво, тъжно, свито – минава животът. Е, не съвсем без радости: някой си купува секция „Вики“, друг – капачки за буркани, трети – гуми за колата, която вече не помни рождената си дата.

Септември, 1989 г.

 

 

колко актуално и днес нали

Октомври, 2014 г.

За онанизма, съпружеския секс, ревността и изневярата през 60-те

 

из списанието-институция „Жената днес”

 

Бр. 8/1963 г.

Въпроси, по които малко се говори:

Особени усилия трябва да се вложат в борбата за изкореняването на онанизма, или т. нар. „самотен порок” – полово задоволяване по неестествен начин, разпространено повече сред момчетата и по-малко сред момичетата. С необходимата деликатност и сериозност, а не със заплахи и бруталности трябва да се обясни, че половото самозадоволяване не е неизлечима болест, а вредна, но преодолима привичка, която изтощава организма и уврежда здравето и може да доведе до самовнушена полова импотентност. (...) Затова се препоръчва в случаите на умерен онанизъм привидно да не го забелязваме, но да променим дневния режим на детето, като включим в него някои противодействуващи мерки. Децата и подрастващите трябва да се приучат да спят на полутвърдо легло (дъски под дюшека), при умерена температура и леки завивки, като ръцете бъдат над тях. Да не се допуска излежаване след събуждане от сън. (...) Да се носят удобни дрехи, които не пристягат тялото, да се избягват подправките, преяждането, безделието, еротичните възбуди – танци, филми и пр. Много полезно действа физическият труд и физкултурата на свеж въздух. Да се избягват колоезденето и ездата.

д-р Петър Милев, научен сътрудник в Педагогическия институт при БАН

 

Бр. 6/1967 г.

Хигиена на брака

Като норма за здрави съпружески двойки се считат 1-2 полови сношения в седмицата. Най-подходящото време е преди сън. Когато единият от съпрузите или и двамата са уморени, допустимо е полово сношение сутрин. Дневното полово общуване не е препоръчително.

Физиологическа потребност у повечето хора е да се удовлетворяват напълно с един полов акт. Прекаляването в това отношение изтощава нервната система и в крайна сметка става причина за полово безсилие.

проф. А. Б. Прайсман

 

 

 

 

 

 

 

 

Бр. 7/1967 г.

Ревността и изневярата

А какво поведение трябва да имаме, когато сме установили, че другарят или другарката ни са си позволили извънбрачна връзка? (...) Ако нашият другар в брака просто се е увлякъл и ако това не е смутило искреността и дълбочината на неговите чувства към нас, ние би трябвало може би с разбиране да му подадем ръка. Защото да се греши е човешко. Истинската любов е несъвместима с надутата поза на накърнено честолюбие. Ревността е анахронизъм и несъмнено ще дойде времето, когато хората няма да могат да разбират нито мъките, нито поведението на Шекспировия мавър.

д-р Тодор Бостанджиев

 

"Банани" - статия на Пламен Каменов публикувана в сп. "Общество и право", м. IX/1989 год.

"... Знам наизуст колко нови Българии сме построили ..."

Като чета текста и се сещам една мисъл:

Като сме построили няколко Българии - за що за нас оставихме най-лошата (бета-версията) и къде са другите?

 

Варненец събра ретроколекция от епохата на социализма
 
https://www.youtube.com/watch?v=_kGalPa_xs8

Уникален ретро музей е направил Цветан Атанасов от Варна.  Цветан е роден във Варна на 18 януари 1970 г., бивш спортист. В него той е събрал цялата история на соц-а. По проекта е работил екип от над 50 души - реставратори, монтьори, тенекеджии, художници, скултори. Засега музейната сбирка може да бъде видяна само в интернет, защото музеят си няма дом.
Най-впечатляващ е автопаркът - там са събрани култови модели от миналото, които са перфектно реставрирани. Сред най-ценните находки е лимузина, возила партийни величия като Тодор Живков и Цола Драгойчева, Волга от кортежа на Чаушеско и военен джип от 1943 г., ремонтиран цели 5 г. Колите живеят нов живот и палят безотказно.

http://tv7.bg/%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE-%D1%83%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_l.102_i.10175590.html#.VDZwPVcxjgF      http://www.bulgarica.com/2014/07/29/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80/       https://www.facebook.com/RetroMuseumBg

Варненец събра ретроколекция от епохата на социализма

 

Уникален ретро музей е направил Цветан Атанасов от Варна.  Цветан е роден във Варна на 18 януари 1970 г., бивш спортист. В него той е събрал цялата история на соц-а.

Малко е заякнал Дългия Цецо-Казака ама същия сладкодумец си е останал като му чух гласа.

До колкото го познавам бих се радвал и 30% да е истина. Майстор на късия разказ е спор няма.

Малко е заякнал Дългия Цецо-Казака ама същия сладкодумец си е останал като му чух гласа.

До колкото го познавам бих се радвал и 30% да е истина. Майстор на късия разказ е спор няма.

съдейки по сайта му е истина

Ценни съвети за секса и личната хигиена през соца

 

Книгите от соцвремето са пълни с любопитни съвети и коментари. Предлагаме ви откъси от “Мъжът и жената интимно” и “Дом, семейство, бит”.

 

 

- Сексуалният живот на мъжа и жената представлява една обективна реалност.

- По отношение на сексуалното възпитание на младежите съществуват ясни и категорични партийни постановки.

- Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот!

- Половите затруднения не са изолирано явление. 44% от жените най-често не достигат до задоволяване.

- Желанието да бъдем щастливи и в най-интимния човешки контакт е изпълнимо. Това, че неговото изпълнение още не е станало действителност за всеки гражданин на нашата страна е предизвикателство към науката.

- Ленин е казал в един разговор с Клара Цеткин: “В сексуалния живот се проявява не само даденото от природата , а и култивираното.”

- Девойката обича с цялата си личност, без разрив между любовта и секса.

- Подготовката за брака не е само педагогическа мярка. Най-добра подготовка дава образцовият във всяко отношение семеен живот на родителите. Това е възможно само в едно общество с безупречен морал, освободено от експлоатация и потисничество.

- Личното бельо не трябва да се преносва повече от една седмица, а при усилена работа повече от четири дни.

Спомените ми от (НЕ)развития социализъм

 

 

Автор: Васков

 

Вече 25 години у нас неминуемо се разгарят спорове „за“ и „против“ онези времена. Като всеки, който се е „докоснал“ до тях, аз също си имам мнение. Но вместо да го натрапвам на другите, ще разкажа това което аз лично помня от времената на Народната република. Внасям уточнение, че това, което Ви разказвам е от 1983 година насетне.

Та:

 

Магазините в онзи период бяха огромни и се обслужваха от много продавачки. Но ... бяха празни. Т.е. имаше разни работи от първа необходимост и множество боклуци, които стояха на рафтовете с години, без някой да ги погледне.

В социалистическите магазини човек можеше без особени проблеми да се снабди с хляб, кисело и прясно мляко, сирене. Имаше и кренвирши и салами. Но ... кашкавалът беше рядкост. Направо си беше събитие да го видиш вкъщи (в магазина няма как да го видиш, защото чуе ли се, че има, веднага се извиваше опашка и ... свършваше). На пазара и в „плод-зеленчук“ човек можеше да си купи плодове и зеленчуци, но ... при твърди ограничен избор. Банани и портокали ... нямаше. Появяваха се за нова година, 1-ви май, девети септември и 7-ми ноември (но не всяка година). През останалото време разказвахме за това колко портокали сме яли преди една година или слушахме разказите на тези, които са били в Либия и цъкахме с език, невярвайки, че някъде под слънцето може да има банани и портокали извън горепосочените дати. А мандарините ... толкова бяха желани, че по едно време в детското предаване на кака Лили се беше появила една песен „Мандарините у нас идват само с дядо Мраз“, която песен държа рекорда по гледаемост с месеци.  

       

 

 

Месо.

По принцип не беше проблем да се купи месо почти през цялата година. Само че под месо разбирайте салам „Кучешка радост“ и някакви кренвирши. Любимата на всички ни луканка беше много евтина, но ... я имаше 2 или 3 пъти в годината (около посочените по-горе дати) и за да се снабдиш с нея, задължително трябваше: 1. някой да ти каже в кой край на града ще се продава (че то си беше направо непредсказуемо кой магазин ще се окаже „печеливш“); 2. да отделиш поне 3-4 часа за тогавашните социални мрежи – опашките. Луканката беше евтина, но ... аз лично много добре си спомням как в един павилион срещу Виенската сладкарница в Габрово имаше целогодишно луканка срещу ... 20 лева килото. Инак, ако я искаш на държавната цена – минаваш през социалните мрежи.

 

Безалкохолно.

Е, това беше голяма ценност. Безалкохолно просто нямаше в магазините. Никога няма да забравя как една година изкарах няколко часа в габровските „Хали“, чакайки на опашка (явно отнякъде сме били разбрали, че ще има безалкохолно) и ... накрая горд като Цар Освободител се запътих към вуйчо ми с две пълни торби с малки лимонадени шишета с отровнозелена „бреза“. За цяла седмица бях героят на родата. Иначе, си беше абсолютно постижение да пиеш безалкохолно, което в огромния процент случаи беше боза (тя поне се намираше) или, ако имаш късмет, лимонада (малко преди 10.11.1989 вече се появи почти навсякъде). Чак в края на комунизма се появи по-масово „Алтай“. 

 

Бирата

я обичаха всички, ама я нямаше по магазините. И тя като безалкохолните и кашкавала се появяваше случайно ту в тоя, ту в оня магазин и всеки беше пуснал връзки, за да му кажат кога в кой край на града ще може да се снабди. Освен това в бирата плуваха някакви парцалчета (боклуци), затова умниците като мен я навдигаха срещу слънцето и стискаха палци продавачката да се съгласи да им подмени бутилката ако случайно (45% от стоката) се окаже, че някоя бира е с парцалчета. От този период остана и един тарикатски навик – да си поръчваш бирата в зелени шишета, който и днес някои чаровни алкохолици свято тачат. Причината за този мистицизъм е в това, че през зелената бутилка по-ясно се вижда дали има, или няма парцалчета.

 

Ех ... колко обичам шоколад. А тогава още повече го обичах, защото го имаше два-три пъти в годината. През останалото време се продаваше един горчив и противен марципан. Ако щеш... за другото чакаш Нова година, 1-ви май или 09-ти септември.

 

За безалкохолното писах, но Кока-колата си заемаше специално място в съзнанието на хората, затова ще я уважа отделно. Като цяло, се носеха едни слухове – колко е отровна, как разяжда всичко до ден днешен някои автомонтьори, за да се покажат специалисти поливат клеясали болтове с кола. Идеята е, че толкова токсично вещество може да разяде всякакви материи и вещества. Странното беше, че пазейки народа от тази гадна отрова, членовете на партията и другите люде с връзки, се надпреварваха не само да я пият, ами и да се фукат пред останалите колко литра са успели да изпият на купона у еди кой си.

 

Тук правя вметка за произхода на термина купон и защо не е празненство или парти (както казват англичаните). Ами защото през комунизма доста често се е налагало да се купуват разни ценни неща с купони. Та, събират се хората да се веселят и всеки носи нещо, купено с неговите купони: един луканка, друг кашкавал и т.н. Купоните веселяха хората...

Хумана... младите не знаят значението на тази дума, но аз съм се редил на опашки и съм чакал с часове, защото майка ми е чула, че в тази или в онази аптека ще носят хумана. Хуманата беше сухо мляко, което се даваше на малките деца – нещо като сегашните „нан“, „аптамил“, „фризолак“ и т.н. И, както се досещате (или помните), хумана нямаше никъде.

 

Тоалетна хартия... Че за какво ти е тоалетна хартия, вестник „Правда“ върши работа (както казваха тогава). И добре, че беше вестникът. Нямаше човек с какво да си обърше .... Тъй, де. Не знам дали някога ще забравя празните стойки за тоалетна хартия, под които имаше едни джобчета с ... нарязани вестници. Инак, самата хартия не беше непознато понятие. Просто (както всичко останало) я нямаше и се налагаше да се чака на опашки за нея.

 

Дрехи имаше.

Ама бяха едни дрехи ... Не че бяха от изкуствени материали (каквито са сега), естествени си бяха. Ама бяха груби и грозни модели и (както всичко останало) ги имаше отвреме-навреме. Не си спомням дали и за тях се е чакало на опашки, но си спомням колко доволна беше майка ми затова, че е снабдила семейството с бельо, та този неин ентусиазъм явно е бил провокиран от поредния престой на някоя опашка (трябва да я питам). Помня обаче какво костваше да се снабди човек с хубав анцуг. В Габрово завод „Буря“ произвеждаше грандиозни количества изключително качествени анцузи, които ... бяха за износ. Само най-големите гъзари и връзкари можеха да се накипрят с такъв. Точно преди промените майка ми беше направила дипломната работа на някакъв кадърник с връзки, та като част от заплащането се беше появил един „буренски“ анцуг, с който бях много горд.

 

Всичко нашенско си беше хубаво, ама като чуеш, че някой имал нещо вносно и очите ти ставаха на паници от завист. Тогава не съм си задавал въпроса, но го приемах като даденост, просто защото това беше неписан закон за цялото общество: вносно=качествено, западно=свръхкачествено.

 

Борихме ние капитализма с нашата продукция, а Корекомите бяха пълни с хора. Кореком бяха магазини, в които човек (ако има ... западна валута) може да си накупи от прогнилия капитализъм техника, дрехи или шоколади. Ако знаете само колко вървежни бяха "корекомските яйца" (днешният kinder surprise)... Всяко дете, което имаше такова, беше много гордо. Само че за да си част от миропомазаните, трябваше родителите ти не само да имат долари и/или марки, ами и да решат да отделят от ценния ресурс да ти купят – едното яйце беше 60 цента и можеше да се купи само с банкноти. Монети не вървяха и по тази причина не връщаха ресто ако си купиш само едно яйце.

 

Книгите ...  също бяха кът. Да си купиш хубава книга беше възможно само ако си абонат на книжарницата (така и не разбрах как се става абонат) и при положение, че с въпросната книга си вземеш още няколко съветски книги - "свръхинтересни". Някъде около 1986-7 година си купих от антикварната книжарница първите три тома на „Винету“ и „Съкровището в сребърното езеро“. Дадох всичките си пари, които бях спестил от цяло лято бране на билки (над 50 лева). После реших да си събирам колекцията на Карл Май. Като излезе „Олд Шуърхенд“, се опитах да си я купя – имаше я в книжарницата. Само че ... ядец... Оказа се, че било само за ... абонати?!? Та, трябвало да чакам 30 дни да видим дали абонатите ще оставят нещо и тогава. Изчаках 30-те дни, на 31-вия сутринта отидох – книгите бяха приготвени, само че беше затворено (бях отишъл рано сутрин - преди училище). Минах след училище и .... всички вече беше продадено. Рев ... да не Ви разправям.

 

Колите ...

имаше само и единствено соц. Дотук добре ... ама за да си купиш кола, трябваше да се запишеш в някакъв списък и да чакаш десетина години. Купуването на кола в семейството беше щастливо събитие, като раждането на дете. А да си купиш втора употреба, беше много по-скъпо, отколкото да си купиш нова. Защо? Защото новата я чакаш десет години, а старата я вземаш веднага. А какъв филм беше с намирането на авточасти ... тук и опашките не помагаха – само връзки.

 

Колите бяха ценни, но транспорт имаше. Друг е въпросът че никога не знаеш кога и дали ще дойде транспорт. Висиш си като прани гащи на спирката... някой път идва след 3 минути, друг път след два часа – система няма, но винаги си изненадан (поне в Габрово беше така). Ако решиш да ходиш някъде с влак пък ... и, пази Боже, да имаш едно-две прекачвания ... 14-15 часа път не ти мърдат.

 

Жилища имаше за всеки ... ама под условие. Гордостта на социндустрията – панелките се строяха със замах, само че как ги даваха ... никой не знае. Моето семейство чака 9 години, докато го одобрят за жилище. Дадоха ни едва когато майка ми забременя с брат ми. При това защото някой, за който било предвидено, се отказал от него. Тук няма да навлизам в детайли, че разни наши съседи с по едно дете и по-малко чакане получаваха по-големи апартаменти. Уж се разпределяше по справедливост ...

 

Здравеопазването си беше достъпно. Тук две мнения няма. Много добре помня как през соца отидох в Първа поликлиника, почуках на първия кабинет и ... ми оправиха зъбите, без да ме питат какъв съм и що съм. Друг е въпросът как ги оправиха. И през соца въпреки безплатното здравеопазване ако искаш да те обслужат качествено, трябваше да идеш някъде и да платиш на някой – по-добър. Инак ... не знам какво ставаше инак. Знам обаче, че лекарските грешки през комунизма не се брояха за нещо лошо. Колко пъти съм чувал хората да казват „Лекарите го объркаха, лека му пръст“. Не знам дали са търсили отговорност в такива случаи, аз лично не съм чувал, а по начина, по който го говореха, бях останал с впечатление, че „объркването“ не е ненормално явление.

 

 

Образованието беше сериозно. Още от първи клас, та всяка година, учих как Ленин през живота си излъгал един-единствен път (като счупил някаква ваза) и как Георги Димитров в затвора с белезниците научил немски, после научил закона на немски (това всичкото за три месеца) и най-накрая се появил и размазал Гьоринг в съда, като му казал, че фашистите са диваци и варвари (никой не си задаваше въпроса как така в най-вараварската държава Германия можеш публично да обидиш някой и да те оправдаят). Учил съм и за Митко синът на отряда (Палаузов), битката при Жабокрек, фашистите и чорбаджиите и т.н. Като цяло не беше лошо образованието – останалите работи: математика, български и т.н. си ги учихме, като хората.

 

Учиха ни, че е лошо да се вярва в Бог. Във втори клас, малко преди Великден другарката Минчева заплаши, че само да хване някой да ходи с дядо си и баба си на църква ...

След 10 ноември другарката Минчева първа хукна на църква...

Междувременно станахме чавдарчета, носихме сини връзки. После станахме пионерчета и ни закачиха червени. А само да забравиш да си сложиш връзката ... даже не ми се мисли какъв Содом и Гомор наставаше.

Пионерчетата си имаха и специален шеф – дружинната ръководителка. Нашата дружинна завлече класа ни с 200 лева при разпада на пионерската организация (които бяхме събирали цяла година). Не знам дали и другите класове получиха този нагледен урок по комунистически морал, или само ние останахме докоснати).

 

Почивките.

Супер евтино беше да отидеш на почивка. Тук няма спор. Ако успееш да се уредиш на почивна станция, цената ти беше по лев и нещо на ден – пълен пансион. Единственият проблем беше, че много често имаше трудности да пуснат двамата съпрузи по едно и също време в отпуска (спомням си много такива диалози, и то не само удома, но и като сме ходили на гости), но и това се оправяше с почерпка или с мили очи. 

 

 

Петилетката за три годни беше един основните девизи по онова време. Не знам защо хората са си мислели, че могат постоянно да преизпълняват по този начин нормата, но днес си давам сметка, че това е много добра визуализация на поговорката „през куп за грош“. Правиш го там да го видят, пък после, че се срутило – майната му.

 

Бригадите си бяха вълнуващо преживяване за всеки. Независимо дали си ученик, студент или работник, задължително всяка година по няколко седмици отиваш на полето да помагаш при събирането на реколтата.

Никой не питаше как може при такава добра организация и механизация да се налага и такава ангария – просто си беше даденост. Казвам ангария неслучайно. Чувал съм, че на разни хора са им плащали, ама на мен лично за 4 бригади са ми платили само веднъж – след последната, и то може би защото междувременно дойде 10 ноември. 

 

Часпром или частпром

(предполагам, че идва от частна промишленост) беше заклинанието за пари. Работиш си там в завода, строиш социализЪма, ама все гледаш как да направиш нещо на частно, и то с държавния инвентар. Тоя ти поискал да му струговаш това, оня ти поискал да му боядисаш онова. Тези работи не минаваха през държавата, а се плащаха кеш. И ... всеки се натискаше да му го направят частно (да даде повече пари). Правете му сметката какво е било качеството ако ти го свършат по редовния начин...

Оттогава датира и разглезеността на строителите – всички ги ухажваха, а те само сучеха мустаци и викаха „швидим“, чакайки да дадеш повече.

Между другото, оня буренски анцуг, дето го споменах по-горе е придобит в резултат на частпром.

 

През комунизма имаше Телевизия: първа и втора програма.

Първа програма имаше сутрешно предаване: от 08:00 до 12: 30 и след това от 17:00 докъм полунощ (в понеделник имаше само следобедно).

Втора програма пък беше само следобед. И ... само глупости даваха. Неслучайно всички помнят свръхсериалите „Седморката на Блейк“; „Робинята Изаура" (която си беше долнопробна и нискокачествена бразилска сапунка), „Нашественици“ и т.н. Даже и като спрат тока, ходиш при някой приятел от другия край на града да ги гледаш, или при комшията, който има акумулатор от кола, на който си е закачил телевизора и е гъзар дори когато няма ток. Защото и тока спираше постоянно, без на хората да им прави впечатление – стига да са уведомени. Това се обясняваше адекватно с „режим“.

Та за телевизията. Даваха само мъдрости, коя от коя по-мъдри: телевизионен неделник, телевизионен справочник и ... всякакви ей такива, дето се чудя кой ги гледаше. А в петък вечер нямаше „По света и у нас“, а имаше „Время“, по което от Съветския съюз бодро ни поздравяваха „Здравствуйте дарагие таварищи“...

 

Ей това помня на прима виста от златните времена на бай Тошо. Другото са разкази, които не съм ги живял или видял лично и не мога да потвърдя със сигурност дали са били така. Ако се сетя за още нещо, ще го добавя към разказчето.

 

Източник: http://drugi.blog.bg/

Какво скри Тодор Живков от досието си?
 

Кой свали Тодор Живков, но остави комунистите на власт?
 

Спомените ми от (НЕ)развития социализъм

 

 

Автор: Васков

 

тоя автор васков може да си разпринти спомените и при липса на тоалетна хартия,така както е нямал през соца  да си ги използва!

тоя автор васков може да си разпринти спомените и при липса на тоалетна хартия,така както е нямал през соца  да си ги използва!

Що? Малко пресилва някои неща, но като цяло е доста точен. Зависи къде е живял човек по тези години...

Що? Малко пресилва някои неща, но като цяло е доста точен. Зависи къде е живял човек по тези години...

всъщност може и да се шегува!няма как да разбереме!да е жив и здрав!