Нека всеки да каже какво мисли за Библията и дали вярва във всичко написано в нея.

Дали според вас всичко което е трябвало да влезе в Библията е влязло или е написано само най-угодното за онова време?Обективна ли е тя или субективна?

Според мен стадото така се води.....със умишлено насочване на вниманието към едната страна на въпроса.....

Библията е откровение на Бог за човека.Да познае своя създател.Написано е най необходимото от Божията мъдрост достъпна за човешкия род.Открит е пътя който човек трябва да изварви за премине успешно от земята до рая.Началото на показване пътя е от-Битие3:15.Наречена е вечната книга-за всички времена.Не сме стадо ние сме създадени по Божия образ единсвено във цялата вселена.

Библията е откровение на Бог за човека.

Ха стига, ве!!!

Ти сериозно ли?...

Алиах моят духовен учител Йехова ми каза, че той не е един бог а са много. Даде ми пример за това ето: нали вие човешките индивиди един човек сам не може да построи една къща или блок; вие сте създадени по божий образ и подобие, значи и ние боговете един бог няма също така ми казва той и ние боговете общо създадохме вселената и всичко живо. Говорим с духовния ми учител по Библията и стигнах до заключението, че и там в духовните разговори на светите личности, не искам да всявам на всички моето мнение, напротив то си е само мое, ако искате вярвайте, ако не искате не, че и в Библията в духовните разговори присъствал Сатана. Както пише и Елена Блаватска, тя мислела, даже че Йехова е Сатана, но моят духовен учител Йеова ми каза, че той Сатана се е месил във всички духовни разговори между хората. Даже и при мен се беше намесил също така, аз познах по делата после, бях много нервна и агресивна. По това се познава когато се намесва Сатана. Когато правиш добри дела са от добрите богове. А когато правиш лоши постъпки като агресивност и нервност,нападателност,като крещиш, тогава е от Сатана. По Библията стигнахме до

IV-та книга на царете. Бавно става защото разговарям и по книгите на Елена Блаватска, защото моят духовен учител ми беше казал да разговаряме не само по Библията, но и по нейните книги на Ел.БЛ., защото едното ми от многото превъплъщения ми е че съм била Елена Блаватская.

Алиах моят духовен учител Йехова ми каза, че

...

IV-та книга на царете. Бавно става защото разговарям и по книгите на Елена Блаватска, защото моят духовен учител ми беше казал да разговаряме не само по Библията, но и по нейните книги на Ел.БЛ., защото едното ми от многото превъплъщения ми е че съм била Елена Блаватская.

Скъпа марушка, ти във всяка тема ли ще ни разясняваш, че си превъплътената Елена Блаватска? И мислиш че след като ти си вярваш, ние също ще повярваме?

Тва човешкото его е лоша работа

По темата: Не вярвам дословно на всичко в Библията.Имало е доста промени в тази свещенна книга. Някои неща вътре дори ми се виждат абсурдни и доста противоречиви. Примери ще дам по-късно...

Редактирано 1 септември 200818 г. от Sirius12 (преглед на промените)

Ето едно ярко противоречие за Христос, който уж носи Любовта на света в себе си,,,а тука не е тка.

Матей 10:35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

Значи, някой/Църкавта/ е искала да ни накара да вярваме в Бог, но със страх от Него. Който ако не слушаме, ще ни наказва.. Какъв Бог на любовта е тогава? Ето противоречие...

А всъщност Бог казва ,че обича вскичките си чеда еднакво....?

Тази книга писана и дописвана от човешка ръка, не може да бъде реалната представа за Бог.

Грешката на хростиянсвтото идва от търсенето на Бог извън нас, някъде "горе в небесата" .

Неразбирането че "Божия храм е вътре в нас" /дори Исуус го е казал!/, вече отклонява истината и вярната посока. От там идва и недоразуменията и грешното тълуване на библията.

"Царството Божие вътре във вас е! "- Ето я цялата истина за Бог събрана в едно просто изречение.

А за да стигнем до вътрешното божие царство, трябва да опознаем първо себе си, нашата душа. И след като опознаем Истината, тя ще ни напарви свободни!

А къде е Истината? В никакъв случай не е в небесата и Бог не се рее на някакъв облак. Истината вътре във нас е...Там е Божията мнъдрост, там е храма на Бог...

Затова 500 години преди да се появи Учителя и Спаситела на човечетсвото Христос, се явява Буда. Неговото учение носи Светлина и Прозрение за вътрешното Аз, душата и нейната мъдрост. Той ни учи как да навлезем вътре в себе си за да открием Истината.Как да пречистим себе си и душата от лошо пороци като завист, омраза, его. Чак когато постигнем това прочистване вътре в себе си, тогава откриваме място за Господ.

В душа и сърце пълно с омраза, ненавист и злоба, няма място за Госпд . Там вече успешно се е настанил Дявола.

Буда е знаел за бъдещото появление на Хрсотос,затова е трябвало да подготви сърцата ни за неговото появяване.

Неговото учение е било Вътрешното познание на душата, истината за Бога, ... очистване на душата.

След това вече Хритос идва, за да влее любов в сърцата ни, /ако те обаче са отворени за Него/ и да ни научи да се обичаме. Но за да сме готови за тази Любов и за да може да я приемем, първо трябва да се очистим вътрешно , етоест е трябвало да ОПОЗНАЕМ СЕБЕ СИ...Кои сме ние, и защо сме тука. Това са били уроците на Буда.

Докато не разберем учението на Буда ...няма да разберем правилното значение на думите на Хрситос..."Царството Божие вътре във вас е!"

Църквата много старателно се старае да ни отклони от тази истина, защото няма да може да ни контролира като овце.

Защото веднъж опознали Истината, ние вече няма да се ръководим от Църката, а ще приемаме мъдрост директно от Бога.

И ще се свързваме с Бог чрез сърцето ни, което вече ще е оторено за Бога..а не чрез Църквта.

Редактирано 2 септември 200818 г. от Sirius12 (преглед на промените)

Прав(а) си, че Библията е опорочавана от човешки ръце, но неподходящ пасаж избра да го доказваш, защото в този има много смисъл и точно него църквата не би променила (последното - само според мен)...

Значението тук е същото, като "Продай всичко и ме следвай". Тоест "Не можеш да служиш на двама господари едновременно".

(цитатите са ми по памет)

След като намеси и Буда има ли смисъл да говорим за Христос?!

И след като учението на Христос и християнството се крепи и базира на свещ. Писание и свещ. Предание как може да търсиш ключа към Христос в друга религия, при друг учител, при друг ръководител?!

За да опознаеш Христос е добре да опознаеш първо неговото учение и чак тогава да градиш някакъв храм в себе си, щото ако не си опознала учението, как ще градиш храм за някого, като дори не го познаваш?!

Освен това, твърденията, че Библията е умишлено променяна е чиста проба клевета и не се подкрепя от никакви доказателства.

Редактирано 2 септември 200818 г. от hrisko_96 (преглед на промените)

Освен това, твърденията, че Библията е умишлено променяна е чиста проба клевета и не се подкрепя от никакви доказателства.

Как го казваш, след като въобще не си се опитал да потърсиш? Или мислиш, че ако се е случило би го намерил в официално публикувано признание на институцията църква? Намери нещичко за Никейския събор поне.

Достатъчно съм чел по темата, но все пак след като някой твърди, че Библията е редактирана и т.н. е добре да каже на какво се базира твърдението.

Най - лесно е когато не ти изнася да кажеш, че то било така, ама сега вече не е...

Намери нещичко за Никейския събор поне.

Като например ...

Много добре знам кога и как е съставена Библията. По онова врме, в първите години след Христос, за Него не са били написани още никакви евангелия/животописания (било то канонични или не). Всичко е било във формата на предания за Иисус, иформация, получена от апостолите по време на проповедите им. С времето се увеличил и броят на християните, а с това малко по малко започнало част от преданието да се изопачава на места, нещо като развален телефон, което провокирало написването на евангелията от апостолите с цел избягване точно на тоя момент с изопачаването. Продукт на това изопачаване са и неканоничните евангелия, които били много по време на Никейския събор. Това поставило нуждата от отхвърлянето им и избирането на някоплко канонични, истинни евангелия. А критерии за това били автора, времето на написване, свещ.Предание( вкл. писанията на св. Отци) и др. Останалите били анатемосани като неканонични и антихристиянски и за да не заблуждават хората, тъй като те са много податливи към отклонение от правата вяра, били заличени.

Редактирано 2 септември 200818 г. от hrisko_96 (преглед на промените)

Достатъчно съм чел по темата, но все пак след като някой твърди, че Библията е редактирана и т.н. е добре да каже на какво се базира твърдението.

Най - лесно е когато не ти изнася да кажеш, че то било така, ама сега вече не е...

Като например ...

Много добре знам кога и как е съставена Библията. По онова врме, в първите години след Христос, за Него не са били написани още никакви евангелия/животописания (било то канонични или не). Всичко е било във формата на предания за Иисус, иформация, получена от апостолите по време на проповедите им. С времето се увеличил и броят на християните, а с това малко по малко започнало част от преданието да се изопачава на места, нещо като развален телефон, което провокирало написването на евангелията от апостолите с цел избягване точно на тоя момент с изопачаването. Продукт на това изопачаване са и неканоничните евангелия, които били много по време на Никейския събор. Това поставило нуждата от отхвърлянето им и избирането на някоплко канонични, истинни евангелия. А критерии за това били автора, времето на написване, свещ.Предание( вкл. писанията на св. Отци) и др. Останалите били анатемосани като неканонични и антихристиянски и за да не заблуждават хората, тъй като те са много податливи към отклонение от правата вяра, били заличени.

Целта на безсмъртието на душата е прераждането....

..В юдаизма фундаменталното вярване в прераждането, т.нар. "гилгул", е съществувало хиляди години. То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850 година, когато източноевропейските еврейски общности е трябвало да се "модернизират", за да бъдат възприети от установените западни институции. Излиза, че вярата в прераждането е била основно и главно течение на юдаизма преди по-малко от два века. В ортодоксалните и хасидистки общности вярването в прераждането продължава и до наши дни. Кабалата — мистичната еврейска литература, водеща своето съществувание от преди хиляди години, е пълна с указания за прераждането."Една душа може да се прероди много пъти в различни тела и по този начин да изправи греховете, извършени в предишни прераждания. По същия начин тя може да постигне съвършенство, недостигнато в предишните прераждания."

Историята на християнството показва че когато то става официална религия в Римската империя, император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа. Очевидно императорът е чувствал, че идеята за прераждането заплашва стабилността на империята. Поданиците, които вярват, че ще имат и друг шанс за живот, биха били по-малко подчинени и послушни, отколкото вярващите в Страшния съд.

През шести век Вторият константинополски събор потвърждава официално акта на Константин, като декларира, че прераждането е ерес. Също като Константин църквата се страхува, че идеята за предишни животи ще отслаби и подкопае нейната растяща мощ, като предостави на нейните последователи твърде много време да търсят спасение. Бичът на Страшния съд е бил нужен, за да осигури необходимото им поведение.

По време на същата раннохристиянска ера други църковни отци, като Ориген, Климент Александрийски и свети Йероним, приемали прераждането и вярвали в него. И гностиците споделяли тази идея. Чак до дванайсети век християнската общност на катарите в Италия и Южна Франция била жестоко преследвана за това, че нейните последователи вярвали в прераждането....

Учението за безсмъртието и прераждането на душата идва от дълбока древност. Ще го открием във вярванията на различни народи и култури, населяващи различни географски райони по цялата планета. Повечето религии на планетата включват прераждането в доктрината си. В безсмъртието на душата е нейното циклично проявление в материалния свят са вярвали древните египтяни, келти, индуси. Това вярване е свободно приемано от ориенталците, то е основен стълб на индуизма и присъства в много клонове на будизма.

Ето и дългият списък от имената на най-светлите умове на човечеството, за което прераждането изобщо не е било спорен въпрос.

Имена на хора, написали най-светлите е вдъхновени страници от човешката история. Те имат различен произход, раса, религия, цвят на кожата. Сред тях са имената на художници, композитори, писатели, учени, откриватели, археолози, историци, философи. Те са представители на всички сфери на човешкото познание.

Сред тях са имената на :

Орфей, Питагор, Платон, Леонардо да Винчи, Шекспир, Нютон, Вектор Юго, Балзак, Толстой, Достоевски, Айнщайн, Елена Блаватска, семейство Рьорих, Едгар Кейси, Некола Тесла, Пако Рабан, Шърле Маклейн,Учителя Дънов, е още, е още....мноооого други!

Достатъчно съм чел по темата, но все пак след като някой твърди, че Библията е редактирана и т.н. е добре да каже на какво се базира твърдението.

Най - лесно е когато не ти изнася да кажеш, че то било така, ама сега вече не е...

И пак специално за хриско96

ЕВРЕИТЕ И ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ СЪЩО ВЯРВАЛИ В ПРЕРАЖДАНЕТО

Изглежда, че в него вярвала както тайнствената секта на есеите, към която принадлежал родът на Исус, така и цялата еврейска езотерична традиция.

По този начин в своята “Война на юдеите” книга 3 гл. 8 историкът Флавий Йосиф се обръща към сънародниците си – “Нима не знаете, че онези, които напускат живота...като са изплатили дълга си пред Бога, спечелват вечна слава...и че душата им просъществува в чистотата и в послушанието, след като им е било отредено място на небето, откъдето след време тя може да се всели в някое неопетнено тяло?”

Вярата в прераждането е била съхранена и в някои кабалистични среди, които твърдели, че Адам се бил превъплътил в Давид и че щял да се прероди още в бъдещия Месия – или според някои други версии – в Сет, Ной, Аврам, Моисей...По времето на Исуса вярата в близкото завръщане на великите пророци на Израел е била изключително разпространена. Тази традиция просъществува и през Средновековието – в “Зохар” се споменава за превъплъщениетона душите. Двама от най-бележитите еврейски кабалистични теолози като Раби Исак Лурия през 16-ти век и Раби Манасех бен Израел рез 18 век проповядвали не само прераждането на душите но и способността на душите да се слеят в едно и също тяло – “Ибур”.

През първите пет века на своето съществуване християнството не намирало, че вярата в прераждането би могла да навлезе в противоречие с вярата на Исуса.

Някои от стиховете в евангелията стават разбираеми едва след като ги погледнем през призмата на прераждането.

Колко трудни се оказват за превеждане тези текстове! Ето и още един пример:

Исус казва на Никодим:”Истина, истина ти казвам, ако някой се не роди свише – или изново – не може да види царството Божие – Евангелие на Йоана, 3 гл., 3 ст. Никодим се удивил:”Как може човек бидейки стар да се роди?Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?” Последвалото обяснение, дадено от Исус изглежда е останало напълно неразбрано от преводачите на Библията – различните версии се опитват да отклонят текста, за да го накарат да казва “нормални” истини! Оттук идва и голямото разминаване на различните преводи.

Обаче ако приемем истината за прераждането, думите на Христа стават съвсем ясни.

Ще приведа и един последен пример, почерпен от Евангелието на Матеря – гл. 26, ст.51 – “И ето, един от тия, дето бяха с Исуса простре ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. Тогава Исус му казва – върниножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще погинат.” Но за да се потвърди истинността на Христовите думи е необходимо да мине известно време, след което подобен на бумеранг законът на кармата се връща и определя следващия живот.

Почти всички от отците на Църквата, повечето от които са били прилежно канонизирани за светци вярвали в прераждането.

Свети Йероним /331-420/ потвърждавал необходимостта от съществуването на поредица от животи. Свети Августин е писал – “Нима не съм съществувал в друго тяло, преди да вляза в майчината утроба?” А Климент Александрийски провъзгласил, че прераждането – или превъплътяването – е прието като истина от църковната традиция и благословено от св. Павел. Свети Григорий Нисийски – 331-394, казвал че “безсмъртната душа се нуждае от пречистване и лекуване и ако това не е било сторено по време на земния й живот, тя ще бъде излекувана в някой от следващите”. Св. Юстин - +166 не само че споделял възгледа, че “има души които живеят повече от веднъж в човешкото тяло”, но и проповядвал, че “тези, които са се показали недостойни поради действиятаси по време на земните си прераждания, да се представят пред Божиялик, ще приемат телата на низшите животни!” – Както вече видяхме далеч не всички споделят това мнение. Ориген /185-254/, от когото тъй силно се възхищавал св. Йероним, бил най-известният защитник на вярата в прераждането измежду християните.

Той написал многобройни трактати по въпроса и оказал силно влияние върху възгледите на своите съвременници. Разгледал изчерпателно проблема за неравенството между хората, за неравномерното разпределение на дарбите и морала, което според него се обяснявало с предишните животи. Освен това той направил анализ и на библейската история за близнаците Исак и Яков. И действително, защо ли още в майчината утроба на Ребека единият близнак е представен като добър и обичан, а другия като лош? Ако това бе първото им раждане на земята, то отношението към тях би било повече от несправедливо. Според Ориген, далеч преди да се преродят с помощта на Ребека, двамата имали вече минало – за първия – то било изпълнено с добри дела, а за брат му – с престъпления. Ориген стигнал до заключението, че Чистилището се намирало долу на Земята, а пречистването се осъществявало посредством последователните съществувания и че безкрайният в добрината си Бог дал достатъчно време на хората да станат по-добри. /Той не вярвал в прераждането в животни/. И понеже все още го разделяло съвсем малко време от времето на Първите Апостоли, написал – “Нима не е близко до Разума, че всяка душа по някакви странни причини – според мнението на Питагор, Платон и Емпедокъл – получава тяло според своите заслуги и минали действия?Нима не е логично душите използували своето тяло да вършат добрини, да получат по-съвършено от предишното?”

А в една друга книга – “DE PRINCIPIS” той пише:”Всяка душа – идав на този свят укрепнала от победите или отслабена от пораженията на предишните животи.” Какво по-ясно от това!

Един друг светия – св. Григорий Просветителят – 257-332, също потвърждава, че “извънредно необходимо е душата да бъде излекувана и пречистена и ако това не се извърши по време напрестоя й на земята, ще бъде постигнато в нейните бъдещи съществувания”.

На днешната католическа църква не ще й бъде никак лесно да обвини в ерес всички тези мъдри отци, пред които се прекланят вярващите. /Освен това аз изброих само най-важните измежду тях...Мнозина други като св.Илер Поатийски, Лактанс, Синезиус и т.н. са споделяли същото мнение

КАК ЗАПАДЪТ ЗАБРАВИ ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО?

Как се е случило така, че едно тъй широко разпространено учение е било “изтрито” през последвалите векове?

Исторически погледнато, изглежда, че вярата в прераждането е била пожертвана в името на амбициите на императрица Теодора. Последната се надявала да бъде обожествена след смъртта си и не се отнасяла благосклонно към теорията на Ориген за множеството последователни прераждания. Тя убедила своя съпруг – императора – слабоволевия Юстиниан, че Ориген бил еретик и заточнала да се мъчи да го компрометира. Постигнала желаното когато по време на Петия константинополски събор през 553 година Юстиниан накарал подчинените му еписопи да осъдят тезите на Ориген... Още повече че епископите били силно наплашени от страшната императорска двойка – не билали Теодора заповядала убийството на двама папи!

С този Константинополски събор започнала тъмната ера, в която Инквизицията щяла да осъжда християните за техните “ереси” с жестокост и реакционерска философия, напълно противоположни на духа на учението на Христа.

ПРЕРАЖДАНЕТО НА ИЗТОК ОТ СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО “Тези, коитопо време наразцвет разберат що е болка и страдание, го правят, за да изкупят свои думи и постъпки от един предишен живот, думи и постъпки заради които са наказани от Всесправедливия” – из “Тъй рече Заратустра” – или Зороастър.

Влъхвите, посетили някога Исус били зороастрийци – или маздаисти – религия, която се есъхранила до днес ри индийскитепарси.

Приятелю, в Епохата на Водилея сме вече, което значи скок в Духовното съзнание. на човека. Край на заблудите и ограниченията. Прогледни, че не остана много време...

http://lancelote.dir.bg/_wm/library/item.p...e2e00cf6e9e9f6d

Редактирано 2 септември 200818 г. от Sirius12 (преглед на промените)

Хриско, запознаването с единствена позиция, при това нечия, субективна, е по-скоро дезинформиране, отколкото обратното.

И извинявай, но целите човешки, да не говорим пък за императорските такива, които винаги са обвързани с утвъждаване на властта, малко трудно се насочват към чуждо или всеобщо благоденствие. Е, да, църквата инак го би проповядала, но ти сам се съгласи, че християнството не е църквата. А тялото христово на земята наистина е Еклесия, но това не е институция, твърда земна форма, а всички, които се хранят с Христовата плът (хляб на живота, Дух) и пият Христовата кръв (вода на живота, душа).

Сириус, душко, айде върни се на Сириус и пиши в темата за прераждането...не опорочавай и тая тема...

Иначе... запознат съм с другите религии, до колкото това би било полезно...

Четете повече психология, че като не разбирате какво пише в Библията, си ги нагласяте както си щете нещата.

Библията е пълна със символика. А символният език е подсказващ първично образно мислене, където логиката е недоразвита. Логика идва от Логос - Слово.

Четете повече научна литература, а не фантастика на несъзнаваното, писана от човеци, на която други човеци, още по-неосъзнати, се кланят!

Това че Библията или Корана, или Ведите, или която и да е произволна религиозна бумага, са свещени книги, може да го твърди само едно първично съзнание.

Не робувайте на клишета! В 21 век сме, все пак. Четете повече истинска литература!

И мислете повечко! И ако ви се привиждат и причуват духовни учители, спешно се обърнете към психиатър!

Бай!

Редактирано 5 септември 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Целта на безсмъртието на душата е прераждането....

Ами ако душата е смъртна...?

ЕВРЕИТЕ И ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ СЪЩО ВЯРВАЛИ В ПРЕРАЖДАНЕТО

Изглежда, че в него вярвала както тайнствената секта на есеите, към която принадлежал родът на Исус, така и цялата еврейска езотерична традиция.

По този начин в своята “Война на юдеите” книга 3 гл. 8 историкът Флавий Йосиф се обръща към сънародниците си – “Нима не знаете, че онези, които напускат живота...като са изплатили дълга си пред Бога, спечелват вечна слава...и че душата им просъществува в чистотата и в послушанието, след като им е било отредено място на небето, откъдето след време тя може да се всели в някое неопетнено тяло?”

Вярата в прераждането е била съхранена и в някои кабалистични среди, които твърдели, че Адам се бил превъплътил в Давид и че щял да се прероди още в бъдещия Месия – или според някои други версии – в Сет, Ной, Аврам, Моисей...По времето на Исуса вярата в близкото завръщане на великите пророци на Израел е била изключително разпространена. Тази традиция просъществува и през Средновековието – в “Зохар” се споменава за превъплъщениетона душите. Двама от най-бележитите еврейски кабалистични теолози като Раби Исак Лурия през 16-ти век и Раби Манасех бен Израел рез 18 век проповядвали не само прераждането на душите но и способността на душите да се слеят в едно и също тяло – “Ибур”.

"историкът Флавий Йосиф" както добре се знае ,не е членувал нито в "тайнствената секта на есеите" ,нито пък да е олицетворение на "цялата еврейска езотерична традиция." Така че неговото мнение по въпроса с прераждането не може да послужи като потвърждение на идеята,че "ЕВРЕИТЕ И ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ СЪЩО ВЯРВАЛИ В ПРЕРАЖДАНЕТО "Трябва да посочиш други източници,защото ако се спрем на Библията,като исторически документ,то бързо ще стане ясно ,че първите християни са вярвали във възкресението,а не в прераждането.

Някои от стиховете в евангелията стават разбираеми едва след като ги погледнем през призмата на прераждането.

Като например тези:

Йоан 11:14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.... 23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. Йоан 12:1

А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Колко трудни се оказват за превеждане тези текстове! Ето и още един пример:

Исус казва на Никодим:”Истина, истина ти казвам, ако някой се не роди свише – или изново – не може да види царството Божие – Евангелие на Йоана, 3 гл., 3 ст. Никодим се удивил:”Как може човек бидейки стар да се роди?Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?” Последвалото обяснение, дадено от Исус изглежда е останало напълно неразбрано от преводачите на Библията – различните версии се опитват да отклонят текста, за да го накарат да казва “нормални” истини! Оттук идва и голямото разминаване на различните преводи.

Хм! Така ли си представяш прераждането?По този ли начин става?

Обаче ако приемем истината за прераждането, думите на Христа стават съвсем ясни.

Ще приведа и един последен пример, почерпен от Евангелието на Матеря – гл. 26, ст.51 – “И ето, един от тия, дето бяха с Исуса простре ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. Тогава Исус му казва – върниножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще погинат.” Но за да се потвърди истинността на Христовите думи е необходимо да мине известно време, след което подобен на бумеранг законът на кармата се връща и определя следващия живот.

Вижда се ,че познаваш много добре библейските текстове,искам обаче,да ти насоча вниманието към друг текст,който има връзка с цитираното,това е казал Исус изправн на съд пред Понтий Пилат на следващата сутрин "36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. "

Колкото и опити да се правят идеята за прераждането не може да се съчетае с библейския текст.Там са описани девет случая на възкресения,мъртви хора,които са оживявали,а прераждането е нещо съвсем различно.Ето думи на пророк Исая,записани стотици години преди Исус да се роди- 26:19 Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат...

Ами ако душата е смъртна...?

Душата е смъртна и преходна,Духа е безсмъртен.Има разлика между Дух и Душа,и това е една от тях.

Душата е смъртна и преходна,Духа е безсмъртен.Има разлика между Дух и Душа,и това е една от тях.

От къде е тази увереност?Обясни ако можеш.

Душата е смъртна и преходна,Духа е безсмъртен.Има разлика между Дух и Душа,и това е една от тях.

Смъртен си ти! Но душата ти не е.

Душата е само една малка частица от Духа. Дух и Душа са едно и също нещо, само че първото е несъизмеримо голямо, а второто е онова, което е като капката в океана, при който винаги се завръща... където и да е странствало.

Сириус 12 аз не искам да изглеждам във вашите очи нахална с изказванията си, аз си вярвам, пък който иска да не ми вярва това си е негово право. Нито се гордея с нещо за да казвате, че нещо се възвисявам. Напротив винаги правя прегледите за миналите животи безплатно. Това значи че не съм егоистка, а искам да помогна с нещо на хората. След като не ме познавате нямате право да казвате за "егото ми". Не искам да се хваля,хората, които ме познават, те ще кажат за мен. Защото хваленето е също лоша човешка черта.

От къде е тази увереност?Обясни ако можеш.

Да, и на мен ми е интересно!

Днес прочетох следното изречение:

"Поради урагана Хана,преминал през Хаити,загинаха над 500 души."

Как бихте коментирали?

Редактирано 6 септември 200818 г. от arenas (преглед на промените)

Днес прочетох следното изречение:

"Поради урагана Хана,преминал през Хаити,загинаха над 500 души."

Как бихте коментирали?

Ще го коментирам така: Тука души не е употребенео в духовен аспект. Тъй като само едно ударение поствано другаде и променя целия смисъла на думата.

Душ-И ... ударениетео в случая е на И, и това е в духовен аспект.

ДУ-ши... ударението е на У , тогава значението е съвсем друго. Означава - Хора.

На уроците по български език едно време, в училище ни беше обяснено различното значението на думата.

Редактирано 7 септември 200818 г. от Sirius12 (преглед на промените)

Да, и на мен ми е интересно!

Временни са световете и системите от светове,както и галактиките,но Космосът е вечен,защото съществува в Безпределността.Космосът и Духът на човека са по природа безпределни.

Сутрамма,душата,е актьорът а жвотът е сцената.И трябва да се разбере ,че всичко ставащо на сцената е временно,както и всяка изпълнявана от Сутрамма роля.

Приемайки текущия живот за единствена реалност,допускаме фатална грешка,защото приемаме призраците за действителност.Ще отмине неизбежно и ще изчезне като дим,а Сутрамма,актьорът,сменила облеклото и грима,отново ревностно ще се вживява в новата си роля,забравяйки предишната,приемайки отново за реалност поредния призрак на Мая.Мъдроста учи да се разбира преходността на всяко заобикалящо нещо,за разлика от това,което наричаме Вечна Основа на Живота.Защото върху нея се изгражда твърдината на Духа,неговата обител,съществуваща вечно.

Агни Йога

Навсякъде в Агни Йога се говори за безсмъртието и непреходността на Духа.Душата е просто инструмент за кристализирането на Духа.

Приятна вечер скъпи съфорумци.

Временни са световете и системите от светове,както и галактиките,но Космосът е вечен,защото съществува в Безпределността.Космосът и Духът на човека са по природа безпределни.

Сутрамма,душата,е актьорът а жвотът е сцената.И трябва да се разбере ,че всичко ставащо на сцената е временно,както и всяка изпълнявана от Сутрамма роля.

Приемайки текущия живот за единствена реалност,допускаме фатална грешка,защото приемаме призраците за действителност.Ще отмине неизбежно и ще изчезне като дим,а Сутрамма,актьорът,сменила облеклото и грима,отново ревностно ще се вживява в новата си роля,забравяйки предишната,приемайки отново за реалност поредния призрак на Мая.Мъдроста учи да се разбира преходността на всяко заобикалящо нещо,за разлика от това,което наричаме Вечна Основа на Живота.Защото върху нея се изгражда твърдината на Духа,неговата обител,съществуваща вечно.

Агни Йога

Навсякъде в Агни Йога се говори за безсмъртието и непреходността на Духа.Душата е просто инструмент за кристализирането на Духа.

Приятна вечер скъпи съфорумци.

Привет!

Да душата е само една относителност. Душата е лукс. Много Учители споменават за това.

Душевното тяло на хората е като в зародиш, като семе - нужно е да бъде посято на добра почва, да покълне, да израсте и да даде плод.

В Библията за душата е написано много. Едни я губят, други я печелят, у трети все още не е развита...

Пък у тези в които е, тя си има своята структура, вид.

Душата е билетчето, с което си осигуряваш Пътя към Дома и който не се потруди за обгрижване на "собствената си" душа...

Йеремия 1

16. Аз плача, окото ми излива вода, защото се отдалечи от мен Утешителят, който би оживил душата ми.

Псалми 23

2.; 3. На зелени пасища ме успокоява, възвръща душата ми.

Йоан 15

13. Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си.

...

Библия - Душата

Ще припомня този цитат от Бхагаван Шри Раджниш:

Когато поглеждам в очите ти, никога не те откривам там – като че ли отсъстваш. Ти съществуваш отсъствайки и в това е същността на цялото страдание. Можеш да живееш без изобщо да присъстваш, ако не присъстваш, съществуването ти се превръща в бреме. А точно това се случва с теб. Затова, когато погледна в очите ти, изобщо не те откривам там. Все пак трябва да дойдеш, трябва да бъдеш. Ситуацията е налице – трябва да бъдеш тук във всеки момент – но все пак не си.

Да осъзнаеш това отсъствие, означава да започнеш пътешествието към медитацията, към преодоляването. Ако осъзнаеш, че по някакъв начин отсъстваш – съществуваш, но не знаеш защо, не знаеш как, не знаеш дори кой съществува в теб. Това неосъзнаване поражда страданието, защото когато не разбираш, каквото и да правиш предизвикваш страдание. Не това, което правиш е основното; важно е, когато го правиш дали присъстваш или отсъстваш.

Каквото и да правиш, ако можеш да го правиш присъствайки тотално, животът ти ще стане екстатичен; той ще се превърне в блаженство. Ако правиш нещо без да присъстваш, отсъствайки, животът ти ще е страдание - длъжен е да бъде. Адът означава твоето отсъствие.

Затова съществуват два типа търсещи: единият тип винаги се стреми да открие какво прави. Този тип е на погрешен път, защото въпросът не е изобщо в това, какво да се прави. Въпросът е в съществуването – какво да бъдеш, как да бъдеш. Затова никога не разсъждавай от гледна точка на правенето и действието, защото каквото и да правиш, ако отсъстваш, то ще е безсмислено.

Дали ще се движиш в света или ще живееш в манастир; дали ще действаш в тълпата или ще отидеш на някое усамотено място в Хималаите, е без значение. Ще отсъстваш тук, ще отсъстваш и там и каквото и да правиш - в тълпата или в усамотение – ще ти носи страдание. Ако не си тук каквото и да правиш е погрешно.

Вторият тип, точния тип търсещи, не търси какво да прави, а търси, как да бъде. Първото нещо е как да бъдеш.

Един човек дошъл при Гуатама Буда. Бил изпълнен със състрадание, с любов и попитал Буда: „Какво мога да направя, за да помогна на света?”

Разправят, че Буда се разсмял и казал на човека: „Не можеш да направиш нищо, защото те няма. Как можеш да направиш нещо, когато те няма? Затова не мисли за света. Не мисли за това, как да служиш на света, как да помогнеш на другите. Най-напред бъди – и ако си, тогава каквото и да правиш, се превръща в служене, превръща се в молитва, превръща се в състрадание. Твоето присъствие е повратната точка. Твоето биване е революцията.”

...

Гюрджиев обичал да повтаря на своите ученици: „Не ме питайте, какво да правите. Не можете да направите нищо, защото за да направите нещо, най-напред се нуждаете от себе си. А след като те няма, кой тогава ще го направи? Можеш да мислиш за правенето, но не можеш да направиш нищо.”

...

Много нещо трябва да се разруши – всичко, което е погрешно, всичко което е неистинско. Преди да се появи истинското, фалшивото трябва да си отиде; то трябва да престане. И това са едни фалшиви представи – че ти си. Това са едни погрешни представи – че ти си душа, атман, Брахман. Не че не си, но тези представи са погрешни.

Гюрджиев трябвало да настоява, че в тебе няма душа. Противно на всички учения той твърдял: „Човекът няма душа. Душата е само една възможност – може да бъде, може и да не бъде. Може да се постигне. Ти си само един зародиш.”

И това ударение е нещо хубаво. Възможността съществува, потенциалът съществува, но все още не се е превърнал в реалност. А ние продължаваме да четем Гитата и Упанишадите, и Библията и да мислим, че сме душата – семето счита себе си за дърво. Дървото е скрито в него, но трябва тепърва да се разкрие. И е добре да помниш, че може да си останеш семе, и да умреш като зародиш – защото дървото не може да се появи, не може да израсте от само себе си. Трябва да направиш за него нещо осъзнато, защото единствено чрез съзнанието то израства.

Съществуват два вида растеж. Единият е безсъзнателен, естествен растеж: ако са налице необходимите условия, нещото ще порасте. Но душата, атмана, вътрешното същество, божественото в тебе е един друг вид растеж. Той може да израсте единствено чрез съзнанието. То не е естествено, то е свръхестествено.

Ако го оставиш само на природата, няма да порасте, ако го оставиш просто на еволюцията, няма да се развие. Трябва да направиш съзнателно определено нещо, да направиш съзнателно усилие за него, защото единствено чрез съзнанието то израства. След като веднъж съзнанието е фокусирано там, то започва да се развива.

Редактирано 7 септември 200818 г. от rurk (преглед на промените)

Ще го коментирам така: Тука души не е употребенео в духовен аспект. Тъй като само едно ударение поствано другаде и променя целия смисъла на думата.

Душ-И ... ударениетео в случая е на И, и това е в духовен аспект.

ДУ-ши... ударението е на У , тогава значението е съвсем друго. Означава - Хора.

На уроците по български език едно време, в училище ни беше обяснено различното значението на думата.

Да! По принцип съм съгласен,но имам някои съмнения.Например-не съм сигурен,че думата "дýши",която означава хора, няма произход от "душá".Ами ако двете думи имат общ произход,а?Става малко объркано,а за да объркам нещата още повече ще използвам и два примера.Библията знаем е написана основно на два езика-Ст.Завет на староеврейски ,а Новия на гръцки.А пък думите,които са преведени като 'душа'(бълг),съответно са 'нефеш'(стевр.) и 'психи'(гръцки)

Пример от Стария завет:Исус Навиев 11:11 И колкото души имаше в него, убиха с острото на ножа и ги изтребиха като обречени; не остана нищо, което дишаше; и изгори Асор с огън.

В оригинал използваната дума е 'нефеш'

Пример от Новия Завет:1 Петрово 3:20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, то ест, осем души, се избавиха чрез вода.

А тук 'осем души'= 'осем психи'

Или нещо в училище не са ни дали правилния пример за да разберем разликата между две думи с различно ударение или нещо куца в нашето разбиране на думата "душа"

Нека всеки да каже какво мисли за Библията и дали вярва във всичко написано в нея.

Дали според вас всичко което е трябвало да влезе в Библията е влязло или е написано само най-угодното за онова време?Обективна ли е тя или субективна?

Според мен стадото така се води.....със умишлено насочване на вниманието към едната страна на въпроса.....

Написана от хора за хора (наивни при това)!