А когато нямам думи... Какво да направя? КАКВО! Освен да пусна онези толкова топли, нежни и миещи, изпълнени с чиста, човешка обич, водопади от благодарни сълзи... Благодаря ти! Че си с мен, макар и от разстояние! Благодаря ти за прекрасната рисунка! За обичните думи! За човещината ти! За приятелството ти! За дарбата ти! ... Ти знаеш!

А когато нямам думи...

Какво да направя? КАКВО!

...

Младост... Свежест... Крехкост... Чистота и... копнеж... Пустото му Слънце! А после ще ми каже, че не може да рисува цветя...

Учи се... пустото. Благодаря , Нел.... Отлитам, пожелай ми успех... пп Хубав ден ( :

Красиви са, Уиш. Когато татко подаряваше цветя, все чувах да казва – с много обич… И така, когато бях малка, си втълпих, че всеки път, когато се подаряват цветя, се подарява и парченце любов… Първият път, когато подари и на мен, отказах да ги приема, с думите „Недей… Не слагай любовта си в цветя. Запази ми я в теб.“ Мислех, че като подариш цветя, изразходваш любовта си… Трябваше да се отклоня, за да съм ясна като ти кажа, че цветята /които уж не умееш да рисуваш/, са понесли много парченца твоя любов…

Уиш, винаги, когато гледам творбите ти, ставам по-търпелива и нежна... А техниката - толкова е скучна, непонятна и излишна... Благодаря ти, че споделяш с нас.

Ето значи кой ми крадял от търпението, на което така се надявах именно рисуването да ме научи. ( ;

Редактирано 14 май 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Макове!

Много красиви макове, страхотен акварел! Аз така и не се научих да не затлачвам с този материал. Искам да кажа, да не се боря с елемента на случайност.

Благодаря ви. ( : Да,witness, предизвикателство си е акварела, и това май го откривам с всяка следваща рисунка. Възможно е да не е бил твоят материал просто или ако преди това си работила с "по-тежък" такъв, преходът да е по- труден.Забелязвам често това. Аз така открих, че не си допадам с акрила, но след време кой знае... А иначе въобще не се справих с фотото на маковете и голяма част от нюансите са погълнати от това алчно червено, като така се губят част от детайлите, но с четката определено ми е по- лесно отколкото с техниката.

Акрилът е странен, нито темпера, нито масло. Моята техника беше маслото, защото търпи много поправки, е, не до безкрайност. Почти. Последните няколко години рисувах илюстрации. Много, много, много илюстрации... с гваш, акварел и моливи. Оттогава обичам да гледам акварели, но само толкова

Така и предполагах. След масло и темпера е трудно да отпуснеш ръката с акварела, много по- фриволен е. Аз започнах преди година директно с него и въпреки това усещам ,че иска още и още възможност да му дам свобода. Илюстрациите са ми слабост. Имаш ли споделени тук в темата или..?

голяма част от нюансите са погълнати от това алчно червено

Алчното червено прави живота.

А рисунката е дар за човек, който е станал част от твоя живот(и да ме удушиш, все тая, исках да го кажа и го казвам ) и ако не беше тази нейна "алчност", тази настоятелност, упоритост и постоянство... едва ли възторжените ти пръстчета и благодарното ти сърце, щяха да рисуват точно този нюанс.

А и знам какво почувствах когато отворих една голяма, златна кутия и отвътре ме погледнаха две добри, благодарни и предани очи.

Как бих искала да съм там когато я види!

Еее Уиш, маковете и вълка са простоо......нямам думи! Невероятни са! Дано скоро да ти остане време и да ни оцветиш ежедневието,с още нещо изумително.Пък и не само ти....и другите таланти,които видях до сега

Ти недей да скромничиш ами извади твоите рисунки, драсканици и както там ги наричаш. / тук сме ампутирани за сравнения , така да знаеш/ Хвърлих си преди две нощи аз сама ръкавицата , но не ми остава време с тия хубавци покрай мен, дето не спират да ми тропат по прозорците.. ( :

Редактирано 17 май 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Макове!

разнежват ме

Почакай, да видиш следващата...

Добре,показвам,но без да се смеете...много

А, може ли да се смеем тихичко и доволно на този преродил се Рубенс??? Радвам ти се!

Редактирано 17 май 201214 г. от Efe (преглед на промените)

О, и ги кри досега , така ли..? Да видиш бързо рисунките на светло! С теб споделяме една муза, видимо е... ( ; пп между другото сега се загледах и в подписа ти.

Редактирано 17 май 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

пп между другото сега се загледах и в подписа ти.

Да, бе, и аз. Знаем си, че последната дума е на огъня...

Тази Мадона с прекрасна гръд, нежни цветя, самодивска коса и огнена рокля е символ на женското начало

Кой ме гушка тука? М? Май е сестричката на Пипилота, с това луничаво мосленце. М? Хубава ти е картинката!