Не съм съгласен. Съществува т.нар. резервирана карма и дори човек да е просветлена душица, ако Господарите на кармата са решили, че трябва точно на него да му се случат нещастия заради големите грехове на някои от живелите преди него по реинкарнационната верига, те ще му се случат - защото няма как да се разкайва за лошите постъпки на умрели до раждането му хора.

Кой е казал, че цялата карма може да се избегне? А и в крайна сметка всичко може да бъде превърнато полза, включително и кармата.

Не съм съгласен. Съществува т.нар. резервирана карма и дори човек да е просветлена душица, ако Господарите на кармата са решили, че трябва точно на него да му се случат нещастия заради големите грехове на някои от живелите преди него по реинкарнационната верига, те ще му се случат - защото няма как да се разкайва за лошите постъпки на умрели до раждането му хора.

Това къде сте го прочел? Доста е объркано...защо той да носи последствията на чуждата карма?

Кой е казал, че цялата карма може да се избегне? А и в крайна сметка всичко може да бъде превърнато полза, включително и кармата.

Никой не е казал. че цялата карма може да се избегне. Изразих несъгласие с това, че "...една част от нея вероятно никога няма да ги застигне. Просто в тях няма нищо останало съзвучно с лошата карма, което да я привлече." Повтарям: ако Господарите на кармата са решили резервираната лоша карма да се превърне в зряла и да се изкупи точно от просветления, той не може да предотврати нещастията, които ще му се случат. Впрочем Лазарев беше написал в една от книгите си, че именно духовно извисените хора често страдат много в земния си живот. А че просветленият ще създава само добра карма, съм напълно съгласен.

Това къде сте го прочел? Доста е объркано...защо той да носи последствията на чуждата карма?

Няма обърканост - просто недоразумение, причинено от различна формулировка. Общоприетата, но неправилна според мен в случая ще гласи: "Човек носи кармичните последствия от действията си в своите предишни животи." Обаче както е казано в Библията, живее се само веднъж. Живялата на земята човешка личност след физическата си смърт не се въплъщава отново, а се издига през астралния и менталния светове до своя висш Аз и се слива с него. Висшият Аз, езотерично наричан още душа, слънчев ангел, присъствие “Аз съм” и пр., е условно безсмъртен. Бидейки проводник на кармичния закон, именно той създава и изпраща за въплъщаване следващата личност, а не предишната умряла. Така че смятам, че правилната формулировка би трябвало да бъде: "Човекът, живял преди мен по веригата на превъплътяване на висшия Аз, част от който съм и аз, е бил еди-какъв си (еди-кой си)." Само много развит духовно индивид, който е осъществил връзка с висшия си Аз и се отъждествява с него, има основание да казва: "В последния (предпоследния, първия и т. н.) от миналите ми животи аз бях такъв (този)." Защото е получил от това всезнаещо за нашите представи същество сведения за всички негови предишни личности. Нещо повече, дадена му е възможност да проникне в съзнанието на всяка от тях, т. е. да чувства и мисли като предшествениците си. Същият ефект се наблюдава при регресия и това е още една причина за погрешното схващане, че човек е живял преди – просто подложилият се на връщане в миналото не знае, че при този процес получава информация от своя висш Аз.

Що се отнася до класификациите на кармата, по показателя време на реализиране - съгласно Блаватска, доколкото си спомням - кармата се подразделя на зряла, скрита (резервирана) и зараждаща се (нова). Зряла е натрупаната преди карма, която се изплаща (отработва, изчиства) от дадена личност през земния й живот. Резервираната карма е натрупана в предишни въплъщения, но няма да се изчиства в настоящото, а в бъдещи. Зараждаща се е кармата, която се създава всекидневно от действията, чувствата и мислите на човешкия индивид.

Редактирано 22 август 201511 г. от Admetos (преглед на промените)

...

 

Живялата на земята човешка личност след физическата си смърт не се въплъщава отново, а се издига през астралния и менталния светове до своя висш Аз и се слива с него. Висшият Аз, езотерично наричан още душа, слънчев ангел, присъствие “Аз съм” и пр., е условно безсмъртен.

Да, не мисля, че личността се въплъщава, защото личността се изгражда, когато сме в тяло. Тялото способства за реализиране на личността.

 

А този Висш Аз за който говорите, не се ли въплътява в тялото?

 

Според вас, или според нещата които сте приели за истина, излиза, че човешката личност се въплътява, а душата, или Висшият Аз, са нещо отделно от човека, и след смъртта на тялото, личността се слива с Душата.

Наистина доста объркана теория...

Няма обърканост - просто недоразумение, причинено от различна формулировка. Общоприетата, но неправилна според мен в случая ще гласи: "Човек носи кармичните последствия от действията си в своите предишни животи." Обаче както е казано в Библията, живее се само веднъж. Живялата на земята човешка личност след физическата си смърт не се въплъщава отново, а се издига през астралния и менталния светове до своя висш Аз и се слива с него. Висшият Аз, езотерично наричан още душа, слънчев ангел, присъствие “Аз съм” и пр., е условно безсмъртен. Бидейки проводник на кармичния закон, именно той създава и изпраща за въплъщаване следващата личност, а не предишната умряла. Така че смятам, че правилната формулировка би трябвало да бъде: "Човекът, живял преди мен по веригата на превъплътяване на висшия Аз, част от който съм и аз,

Admetos,и за мен тази теория е нова. Имам няколко въпроса, сигурно не би трябвало да ми отговаряш, но може би и за другите които следят форума ще бъде интересно.

"Висшият Аз създава и изпраща за въплъщаване следващата личност":

1. Висшият Аз само по една личност ли изпраща в определен период от време или повече от една.

2. Личността част ли е от Висшия Аз, както се разбира ДА, тогава всяка следваща личност ще е еднаква с всички предишни като част от едно и също нещо, поне в момента на създаване т.е те са еднакви в началото на въплътяването, пуснати са да правят каквото искат и после се връщат различни при СВОЕТО АЗ. Така ли е?

3. Какво значи въплътяване? Кой се проявява в материята, вероятно личността, тя като част от Висшия Аз или душата, също е душа, значи в човешкото тяло има душа, вътре в тялото жиевее душа, или не?

4. Значи човекът това е личността, тогава би трябвало да има много Висши Аз защото има много хора и щом като всеки човек=личност отива при СВОЯ Висш Аз, така ли е?

За съжаление, изводът е че смъртта си е смърт, да неизбежна и край. Тогава по-добре да го "Ударим на живот..." Както казва Емил от Льонеберя, кви са тия добродетели, разкаяния, прошки, и изобщо религии и извисявания...по-добре медитации, че предизвиквали екстаз, или пък по-лесно с хапчета...

Продължават да ми идват на ум и други щуротии

....... изтрих ги, изплаших се да не си сложа грях на душата като ги напиша, прости ми Господи. Спирам до тук.

Редактирано 22 август 201511 г. от Sleda (преглед на промените)

Тъй като съм половин габровец и пестя килобайтовете, ще отговоря на дветв ви на едно място.

Привърженик съм на аркановата езотерична школа на Тибетеца и Алис Бейли, което не означава, че приемам концепциите на тази школа за истина от последна инстанция. Опазили ме боговете да се превърна във фанатик като vanquisher и някои дъновисти и последователи на агни йога!

Висшият Аз (душата, индивидуалността) е отделно същество, което живее на едно от горните, абстрактни нива на менталния свят. Както той създава човешки личности, така на свой ред е създаден от монадата (духа) - още по-висше същество, което живее в света непосредствено под божествения свят. Тибетеца казва, че в слънчевата система има 60 милиарда монади. Четох в едно послание, чиято надеждност обаче не е сигурна, че всяка монада може да създава до 12 индивидуалности едновременно, а всяка индивидуалност - до 12 личности, които да изпраща да се въплъщават едновременно на различни планети. Всички 144 образуват т.нар. монадично семейство.

Личността, т.е. съвкупността от физическо, астрално и ментално тела е част от Висшия Аз, който е вложил в нея т.нар. физически и астрален постоянни атоми плюс менталната единица, които съдържат информация за всички предишни личности, но доволно самостоятелна и уникална, сиреч различна от предишните част, която наистина е пусната да прави каквото си иска. Пък дали тази личност ще прави това, което желае създателят й, зависи от степента на нейното духовно развитие.

Това, което в разговорната реч се нарича душа, всъщност представлява емоционално-умствената нагласа на човека, неговата психика, съвкупността от астрално и ментално тела. Следователно тя не се намира във физическото тяло, просто мозъкът - съгласно правилото, че центърът на съзнанието се базира в най-долния носител (тяло) - приема импулсите от двете по-горни тела.

След смъртта на физическото му тяло човек продължава да живее известно време в астралния свят, като центърът на съзнанието му се е пренесъл от мъртвия физически мозък в астралното тяло, което сега е най-долният носител, а след смъртта и на това тяло следва живот на долните, конкретни нива на менталния свят, и чак след смъртта и на менталното тяло се извършва сливането на личността с Висшия Аз. А дали след това тя продължава да съществува като отделно самосъзнание (аз бях Сульо Пулев и живях на земята в българското село Долно Уйно от 1944 до 1989 земни години) - не знам, но е надявам да е така, поне до сливането на душата с духа.

Тук има все пак известно успокоение, че в човек има безсмъртна частица, но само-съзнанието му евентуално се запазва само след като е постигнал много високо духовно развитие (т.е. Еволюирал).

Накрая споменаваш за "сливане на душата с духа", за дух нищо не си обяснил, но няма нужда.

В основата си всички езотерични учения са подобни, може би дори ще се установи че са еднакви, ако би било възможно да се дефинират и обяснят с възможностите за възприемане и с изразните средства на физическия човек. Те, езотеричните учения се базират на познанията от първа ръка на много напреднали в еволюцията си хора от човешката вълна на живот, които могат да функционират във всички светове (realms) на нашата еволюция.

Аз харесвам Учението на Западната Мъдрост, Космоконцепцията на Макс Хайндел.

Тук има все пак известно успокоение, че в човек има безсмъртна частица, но само-съзнанието му евентуално се запазва само след като е постигнал много високо духовно развитие (т.е. Еволюирал).

Накрая споменаваш за "сливане на душата с духа", за дух нищо не си обяснил, но няма нужда.

В основата си всички езотерични учения са подобни, може би дори ще се установи че са еднакви, ако би било възможно да се дефинират и обяснят с възможностите за възприемане и с изразните средства на физическия човек. Те, езотеричните учения се базират на познанията от първа ръка на много напреднали в еволюцията си хора от човешката вълна на живот, които могат да функционират във всички светове (realms) на нашата еволюция.

Аз харесвам Учението на Западната Мъдрост, Космоконцепцията на Макс Хайндел.

Напротив - посочих в началото, че дух е синоним на монада.

Да, много напредналите могат да функционират ако не във всички, то в няколко свята едновременно. Тибетеца казва, че Учителите могат да бъдат намерени най-вече в менталния - астралния им се струвал тежък.

Учението на розенкройцерите също като това на аркановата школа е добре изложено - структурирано и подробно. Впрочем един познат екстрасенс твърдеше. че Макс Хайндел бил българин.

Чела съм, че Маджаров който е превел и издал първо Космогонията на Розенкройцерите намира връзка между Християн Розенкройц и богомилите. Дали, ама надали..., въобще не важно. Християн Розенкройц е много много високо посветен, Макс Хайндел говори за него с благоговение и при посещенията си в храма им на етерно ниво никога не е е било възможно да го види. За Макс Хайндел, че е бил българин, съвсем не ми се вярва.

Това докъде ще се разпростре човешкия избор зависи от достигнатото развитие на съзнанието. При сегашното състояние на хората едва един на един милион може би имат шанс да издигнат съзнанието си до нивото на висшия аз. Справедливостта изисква шансът за постигане на безсмъртие да са поне пропорционални на шансовете то да бъде изгубено. Не може временни усилия да водят до вечен резултат. Изводите всеки сам нека да си ги направи. Човекът е процес. Разделянето на монадата на много азове само отслабва всеки един от тях и намалява шансовете им за развитие. Бъркат се понятията - духа, божествената искра в човека е част от логоса (ако някой предпочита от Бог), но в момента в който тя е отделена, тя е вече самостоятелна единица, около която започва да се развива индивидуалното съзнание. Тази монада не взема от съзнанието на логоса, а започва да развива отначало свое собствено. Ние сме тази монада. Не можем да се осъзнаем като монада, защото съзнанието ни не е развито до степен да работи в причинния свят. Засега то може да работи само в част от умствения, при животните в част от емоционалния и т.н. Настоящата ни личност е илюзорна, доколкото ние сме монадата, а не личността, която е само една роля. В момента в който съзнанието ни се развие до степен да работи в причинния свят, ние ще видим цялата поредица от въплъщения, като един непрекъснат процес, от поредица от причини и следствия, т.е. ще получим пълна представа за себе си. Тогава ще станем и безсмъртни. Не че сега не сме, но ние не можем да се осъзнаем в нашата същност. Изключенията са твърде малко (при изключително лоши хора в поредица от множество прераждания), а и знанията ни недостатъчни за да ги коментираме. Правилно е да гледаме на себе си като на монадата, защото това сме ние в действителност, а целта на еволюцията за момента е именно това осъзнаване.

Това докъде ще се разпростре човешкия избор зависи от достигнатото развитие на съзнанието. При сегашното състояние на хората едва един на един милион може би имат шанс да издигнат съзнанието си до нивото на висшия аз. Справедливостта изисква шансът за постигане на безсмъртие да са поне пропорционални на шансовете то да бъде изгубено. Не може временни усилия да водят до вечен резултат. Изводите всеки сам нека да си ги направи. Човекът е процес. Разделянето на монадата на много азове само отслабва всеки един от тях и намалява шансовете им за развитие. Бъркат се понятията - духа, божествената искра в човека е част от логоса (ако някой предпочита от Бог), но в момента в който тя е отделена, тя е вече самостоятелна единица, около която започва да се развива индивидуалното съзнание. Тази монада не взема от съзнанието на логоса, а започва да развива отначало свое собствено. Ние сме тази монада. Не можем да се осъзнаем като монада, защото съзнанието ни не е развито до степен да работи в причинния свят. Засега то може да работи само в част от умствения, при животните в част от емоционалния и т.н. Настоящата ни личност е илюзорна, доколкото ние сме монадата, а не личността, която е само една роля. В момента в който съзнанието ни се развие до степен да работи в причинния свят, ние ще видим цялата поредица от въплъщения, като един непрекъснат процес, от поредица от причини и следствия, т.е. ще получим пълна представа за себе си. Тогава ще станем и безсмъртни. Не че сега не сме, но ние не можем да се осъзнаем в нашата същност. Изключенията са твърде малко (при изключително лоши хора в поредица от множество прераждания), а и знанията ни недостатъчни за да ги коментираме. Правилно е да гледаме на себе си като на монадата, защото това сме ние в действителност, а целта на еволюцията за момента е именно това осъзнаване.

Не намирам никакво объркване на понятията. Изложих постановките на аркановата школа. Ако в друга школа няма Висш Аз или той се смята за синоним на монада, ок, различията в терминологията са нормални. Съгласен съм, че в крайна сметка трябва да развием монадично съзнание, но това е много далечна перспектива, първо трябва да постигнем съзнанието на Висшия Аз. Това съм написал в края на следното стихотворение:

 

        ОДА НА РАДОСТТА (НЕ ПО ШИЛЕР)

 

Окултната наука учи (и школата Арканова във частност),

че трябва между радост, щастие, блаженство

разграничение да се направи в смисъл,

че щастието във емоциите се съдържа

(и като тъй астрална същност има),

реакция на личността то представлява,

когато тя благополучие изпитва

в аспекти някакви на своята природа;

а радостта е атрибут на Аз-а, на Душата,

но може и в ума на личността да се постигне,

когато тя се съгласува със Душата –

със нейния (на личността) създател;

общоизвестна истина, а и окултен парадокс е,

че и сред най-големите нещастия на всяка личност

да се познае и усети радостта душевна може –

това е длъжен да разбира ученикът;

блаженството пък на Духа, монадата е свойство,

и няма смисъл върху него да се разсъждава,

преди Душата своето единство със Отца да осъзнае,

а време много има дотогава...

Редактирано 23 август 201511 г. от Admetos (преглед на промените)

Бъркат се понятията - духа, божествената искра в човека е част от логоса (ако някой предпочита от Бог), но в момента в който тя е отделена, тя е вече самостоятелна единица, около която започва да се развива индивидуалното съзнание. Тази монада не взема от съзнанието на логоса, а започва да развива отначало свое собствено. Ние сме тази монада. Не можем да се осъзнаем като монада, защото съзнанието ни не е развито до степен да работи в причинния свят.

Правилно е да гледаме на себе си като на монадата, защото това сме ние в действителност, а целта на еволюцията за момента е именно това осъзнаване.

Понятията са различни и вероятно не се бъркат, въпреки че на пръв поглед изглежда така. Но бих искала да акцентирам на нещо друго:

не звучи много убедително, че "духа, божествената искра в човека е част от логоса (или Бог), но в момента в който тя е отделена тя НЕ ВЗЕМА съзнанието на логоса" - как може да е част от логоса, а да не е част от неговото съзнание? Тук липсва един много важен елемент, Материята (която всъщност си е пак логоса, но в проявление). Материята отделя въплътеното съзнание НА логоса, което е човешкия дух, от всеобщото. Така затворено, то се обръща навътре и става себе-съзнание. Но друго, поне за мен, е много интересно: материята еволюира, а не духа, и материята постепено трансмутира в Добавъчно съзнание и това е целта и смисъла на въплътяването. Иначе монадата би могла да се раздробява в нейния си свят и да се осъзнава там. Така и ценността на физическото ни тяло става ясна, защото често се твърди че то е затвор за душатаот от който трябва да се освободим и е едва ли не грешка в Божия план, възможно ли е да има грешка в Божия план?

Но темата е как да се спасим от сектите, а май започнахме да ги разгласяваме...Край.

Редактирано 24 август 201511 г. от Sleda (преглед на промените)

.....

Значи висшия Аз трупа карма или ...? И същия претърпява духовно развитие?

...Живялата на земята човешка личност след физическата си смърт не се въплъщава отново, а се издига през астралния и менталния светове до своя висш Аз и се слива с него. Висшият Аз, езотерично наричан още душа, слънчев ангел, присъствие “Аз съм” и пр., е условно безсмъртен. Бидейки проводник на кармичния закон, именно той създава и изпраща за въплъщаване следващата личност, а не предишната умряла. Така че смятам, че правилната формулировка би трябвало да бъде: "Човекът, живял преди мен по веригата на превъплътяване на висшия Аз, част от който съм и аз, е бил еди-какъв си (еди-кой си)." Само много развит духовно индивид, който е осъществил връзка с висшия си Аз и се отъждествява с него, има основание да казва: "В последния (предпоследния, първия и т. н.) от миналите ми животи аз бях такъв (този)." Защото е получил от това всезнаещо за нашите представи същество сведения за всички негови предишни личности. Нещо повече, дадена му е възможност да проникне в съзнанието на всяка от тях, т. е. да чувства и мисли като предшествениците си. Същият ефект се наблюдава при регресия и това е още една причина за погрешното схващане, че човек е живял преди – просто подложилият се на връщане в миналото не знае, че при този процес получава информация от своя висш Аз..

 

Това не е казвано в Библията!

Значи висшия Аз трупа карма или ...? И същия претърпява духовно развитие?

Едва ли висшият Аз трупа карма, както го правят създаваните от него личности, преди някоя от тях да премине през съответното посвещение, което слага край на превъплътяванията. Но определено претърпява духовно развитие - докато не се издигне до равнището на съзнание на своя си създател - монадата. На принципа "Каквото горе, това и долу" съотношението монада-висш Аз е много подобно на съотношението висш Аз-личност.

Едва ли висшият Аз трупа карма, както го правят създаваните от него личности, преди някоя от тях да премине през съответното посвещение, което слага край на превъплътяванията. Но определено претърпява духовно развитие - докато не се издигне до равнището на съзнание на своя си създател - монадата. На принципа "Каквото горе, това и долу" съотношението монада-висш Аз е много подобно на съотношението висш Аз-личност.

Каква е целта на този Висш Аз да създава тези личности, които праща да се въплътяват в тела?

Това не е казвано в Библията!

Разбира се, че не е - къде в днешната, редактирана милион пъти Библия има такава сложна космология?! Написах, че там е казано, че се живее само веднъж. (Къде точно беше казано, вече не си спомням.) Може би трябваше да разделя позоваването на Библията и описанието на механизма на реинкарнацията в различни абзаци - за по-ясно. Но нищо чудно в някоя автентична версия на Новия завет - преди поповете да изхвърлят от него концепцията за превъплътяването, да се съдържа тази концепция, макар и изразена доста по-елементарно от съвременната.

Каква е целта на този Висш Аз да създава тези личности, които праща да се въплътяват в тела?

Да еволюира чрез тях, сиреч да измине обратния път до монадата, истинския Божи син.

Но темата е как да се спасим от сектите, а май започнахме да ги разгласяваме...Край.

А, защо не - няма лошо. Нека да се види какво могат да противопоставят сектите на съвременната езотерика. Или се шегуваш, че отделните духовни учения са подобни на верските секти?

 

Да еволюира чрез тях, сиреч да измине обратния път до монадата, истинския Божи син.

Може ли да обясниш каква е тази йерархия, че нещо ми е много объркано?

 

Да еволюира чрез тях, сиреч да измине обратния път до монадата, истинския Божи син.

Съжалявам, този отговор не обяснява защо Висшият Аз създава личности и ги праща да се въплътяват.

Първо: защо трябва да се въплътяват за да еволюират, не може ли да еволюират без да се въплътяват, в техния си духовен свят осъзнаването било неизмеримо по-голямо и по-ясно, логично би било там да еволюират по-лесно.

Второ: защо Висшият Аз трябва да еволюира за да измине обратния път до монадата. Обратно развитие ли е претърпял т.е. инволюция, за да трябва да се връща обратно да еволюира.

В обяснението се губи най-важният елемент, а именно МАТЕРИЯ, тя еволюира и трансмутира обратно в дух- т.е в ДОБАВЪЧНО съзнание, това е целта на въплътяването. Пак повтарям - да се създаде ДОБАВЪЧНО Съзнание. И да не забравяме, че материята е дух в проявление.

А, защо не - няма лошо. Нека да се види какво могат да противопоставят сектите на съвременната езотерика. Или се шегуваш, че отделните духовни учения са подобни на верските секти?

Да, беше само шега!!!

Разбира се, че не е - къде в днешната, редактирана милион пъти Библия има такава сложна космология?! Написах, че там е казано, че се живее само веднъж. (Къде точно беше казано, вече не си спомням.) Може би трябваше да разделя позоваването на Библията и описанието на механизма на реинкарнацията в различни абзаци - за по-ясно. Но нищо чудно в някоя автентична версия на Новия завет - преди поповете да изхвърлят от него концепцията за превъплътяването, да се съдържа тази концепция, макар и изразена доста по-елементарно от съвременната.

Подкрепям, но все пак Библията е единственото документирано изложение на най-новата религия на света, дадена на най-напредналата в еволюцията част от човешкия род. За милиони хора тя е много ценно нещо. Може би трябва да се обяснява, на което най-много се гневят поповете.

Макс Хайндел казва, че ако се чете по-умно, който може де, тя представлява инструкция за посвещаване.

Редактирано 24 август 201511 г. от Sleda (преглед на промените)

Може ли да обясниш каква е тази йерархия, че нещо ми е много объркано?

 

В предишен пост обясних, а и Shiniasu добави пояснения: Бог създава монадите (духовете), те създават индивидуалностите (душите), те пък създават личностите. Отделно от тази човекоориентирана йерархия има окултна йерархия на боговете. Ако ти е интересно, мога да ти дам линк към моя статия по въпроса.

Съжалявам, този отговор не обяснява защо Висшият Аз създава личности и ги праща да се въплътяват.

Първо: защо трябва да се въплътяват за да еволюират, не може ли да еволюират без да се въплътяват, в техния си духовен свят осъзнаването било неизмеримо по-голямо и по-ясно, логично би било там да еволюират по-лесно.

Второ: защо Висшият Аз трябва да еволюира за да измине обратния път до монадата. Обратно развитие ли е претърпял т.е. инволюция, за да трябва да се връща обратно да еволюира.

В обяснението се губи най-важният елемент, а именно МАТЕРИЯ, тя еволюира и трансмутира обратно в дух- т.е в ДОБАВЪЧНО съзнание, това е целта на въплътяването. Пак повтарям - да се създаде ДОБАВЪЧНО Съзнание. И да не забравяме, че материята е дух в проявление.

 

Да, това е точното обяснение - материята да трансмутира обратно в духа. С уточнението, че това засяга само еволюцията на земните хора към душите, но не и на душите към духовете - тъй като (според аркановата школа) материята съществува единствено до етерното ниво, по-нагоре са астралната и менталната субстанции, а още по-нагоре вече всичко е енергия.

А защо е бил нужен целият експеримент с инволюцията - не мога да кажа, Бог си е имал някакви основания.

 

ПП Нещо не е наред със софтуера на портала - емотиконът намигване, който сложих след текста за шегуването, е добавен без моя санкция и към друг мой пост, където не е особено уместен. 

....

А тогава къде се трупа кармата от личностите - във различните й разновидности, които е изброила Блаватска?

А тогава къде се трупа кармата от личностите - във различните й разновидности, които е изброила Блаватска?

Предполагам, че в акаша (вселенската информационна база данни).

На който план е създадена кармата, там става и нейното отработване. Ние създаваме карма най-вече с ума, емоциите и действията си, т.е. кармата няма да надскочи съответните планове. Неизкупената създадена с участието на ума карма например може да ни застигне докато сме в менталния свят, в астралния свят или във физическо тяло.

Явно Блаватска и посочените школи - с които не съм запознат - не знаят къде и как се трупа тази карма? Тогава от къде ли ги знаят останалите неща, които твърдят? Може би, защото са успявали да се "свържат" (в кавички, защото не знам дали употребявам правилната дума) с висшия Аз - възможно ли е висшия Аз, да подведе личността при този "контакт" ?

В предишен пост обясних, а и Shiniasu добави пояснения: Бог създава монадите (духовете), те създават индивидуалностите (душите), те пък създават личностите. Отделно от тази човекоориентирана йерархия има окултна йерархия на боговете. Ако ти е интересно, мога да ти дам линк към моя статия по въпроса.

Да, доста интересна и същевременно много различна теория...която много неясно обяснява нещата.

 

Излиза, че има йерархии на боговете и йерархии на висшите азове.

Има ли и един Висш Бог, Създател на всичко в тази теория или не?

И не разбрах, какъв е смисълът от съществуването на всички тези йерархии?

Редактирано 24 август 201511 г. от Aumi (преглед на промените)