Не вие срам, как може да правите това тук? Този театър? Как може, виждате ли се, колко сте жалки всъщност. Всичко изписано за нас от вас, е валидно и а вас самите. Как може да имате претенции за нещо след като сте такива? Ама един на друг се чешите и така достигате небесата на блаженството и възторга. Това води до просветление определено. Засрамете се!

Надявай се, но не се случва нищо подобно, "Кармата" не е някакъв бог, който да ни "го върне тъпкано", а е просто нашия ум. Нищо подобно на твоите пожелания и заплахи, не се случва при нас. Напротив. 

Е, остана ли Ум след спиртната, бирената фиеста? Карма са всички действия които си предприел, с ума или без ума си. В момента в който се нальокаш вече си създал бъдещата карма, тя вече е там и от нея не можеш да избягаш, никой нищо не ти връща просто акта се развива в бъдещето, той е семето което си посял, тези неща се случват и без пожелания и заплахи, всяко напиване, всяка цигара са пирон в ковчега, това е положението, с визуализации няма да го оправиш, друг живот, в този видяхме алкохоло-будизма ти. Пиша го съвсем съзнателно, не е емоционална реакция

Редактирано 25 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Шиниасу чета го... не е до мен, но ще го репликирам

 Вече плуваме в свои води, а?

   Сега е важно да насочиш въпроса си... към кой е питането. Защото според всеки тук, отговора ще е различен. Ще е близък само с тия, дето го взимат наготово и са си го докарали с повторението, пораждащо им идеята че го разбират.

Ако трябва аз самия да кажа, логичен си в изводите в думите си. Може би, през моите очи... Аз гледам на цялата група АЗ-ЕГО като психични явления (каквито те са). Не им слагам никакви идеологични окраски от никакъв характер. За мен всички готови схеми по това са пристрастни и са подвеждащи. Освен това са и доста наивни. Хората, които ги ползват личи че никога не са се вглеждали по-надълбоко в материята, нито са размисляли критично. Просто си взимат което привиждат като удобно, който каквото има - донаглася и... това става достатъчно. Следва вече фазата на излъчването на същото, като репликации.

А иначе по същността. АЗ и ЕГО - това са психичните обобщения на процесите по идентификация и придобиване и оформяне на идентичност за който и да е субект. Това е много,,, много дълбоко. Не си давах сметка, преди повече от 8 години докъде ще ме отведе това. А съм "още до колене", дето се казва. Това се оказа огромен океан и.,.. най-вече много ключов. Прекъснах преди няколко години, защото се оказа, че образувам към този въпрос, личен периметър на защита. Оказа се, че... дупката е много дълбока и с вникването на това толкова фундаментално явление сред психичния свят, ще се набутам сред неща, които са много... много основни. Чак прекалено. За да не се получи проблем, за да не стане "авария", прекъснах, докато се подготвя... От 3 години отново потеглих, след като поработих върху дълбочината и самоанализа... Открих основите на защитата... и на всички защити и... разни други неща. Извеждах множество пъти, дълбах, експериментирах... Нещата дори не мога да опиша, колко са... както и да е.

ТА... мисълта ми е, че целия психичен свят, се подпира в тайнствените скрити процеси по придобиване, оформяне и поддържане на явлението, наречено от мен ИДЕНТИЧНОСТ. Процесите са комплексни и с изключителна важност за всеки човек. На практика именно в това стоят повечето от спряганите периметри, сред които се образуват проблемите, подсъзнанието, несъзнаваното, съзнанието...

Всичко това... не бих дори го коментирал, още повече че едва ли би имал някой интерес. А и до голяма степен е безпредметно, ако се търсят разни компромисни конвенции... колкото да върви общуване някакво. Но най-вече - е опасно. Опасно е да се играе с огън. Нужна е подготовка. Поне за мен беше така. После направих една "генерална проверка" с много дълбоко "бъркане" от което... голям зор видях. Подготвях се толкова дълго, но ако не бях опитал значи не бях готов да се потопя в дълбокото. Та... така. Може би прекалих с количеството думички, Шиниасу... Или не?

 

Дали си прекалил с количеството думи? - Не повече от друг път. Щом си ги написал вече са добре дошли. Аз лично не съм изпитвал някакво чувство за опасност, но и самите медитативни техники, които съм използвал не предполагат намеса в психичните процеси, които се извършват в по-голяма дълбочина, а само наблюдението и опознаването им. Има неща, които е добре да си останат под прага на съзнанието. Има техники например с които да спреш пулса на сърцето си, но те са ненужни за развитието ни. Процесът се извършва автоматично от тялото ни и няма причина да бъде връщан на съзнателно равнище. Съзнанието обаче си има и горен праг, отвъд който стоят неща, до които никога не сме се докосвали в миналото. Те не са свързани с жизнените ни функции, с наши модели на поведение и мислене, с психични предразположения, с емоционални зависимости и др. подобни. От процесите, които изпълняваме подсъзнателно, автоматично или полу-автоматично има някои в които можем да се намесим сравнително безопасно. Добре е все пак преди да променяме някой модел да сме сигурни, че той е наистина негативен и не носи някои скрити ползи, които не успяваме да забележим. Сега например, да спреш употребата на упойващи вещества е почти сигурно положителна промяна. Или пък да си създадеш навик да ставаш всеки ден по едно и също време без да използваш никакво средство за събуждане. Ние можем да изграждаме и унищожаваме всякакви модели. Остава обаче да се научим да го правим разумно, различавайки полезните от вредните. Ако трябва например да върнеш един процес като ходенето на съзнателно равнище, съзнателно редувайки движението на ляв и десен крак, то това е тотално връщане назад в развитието ни. Сигурно има и базови процеси в нашата психика, които не е добре да променяме. Най-малкото рискуваме да изкараме остатъка от въплъщението си като малоумни. Но пък и тези базови процеси почти сигурно са правилни, т.е. полезни. Като цяло всякакви намеси в дейността на тялото са нежелателни и ненужни. В областта на емоциите можем и трябва да променим много неща и ако ще променяме нещо най-добре е да започнем оттам. Също можем да променим и превъзмогнем много от нашите навици и зависимости. С навиците малко трябва да се внимава, защото те могат да носят и ползи, а не само вреди, но горе долу всеки може да се ориентира в това кое е полезно и кое не.

Шиниасу чета го... не е до мен, но ще го репликирам

За първи път чувам че "учителя трябвало да поема отговорността за развитието на ученика". За мен това е образ на "учител", твърде по детски. 

Това е несъответствено - "учител", който хем да е на висше ниво, хем да "поеме отговорността за развитието на ученика".

Освен това - чии стремежи са "високи". Какво въобще е стремеж, копнеж, целепреследване, целеполагане. Сред всичко това най-важното си остава мотивацията, защото тя полага основите на всичко след нея. Като има мотивация и тя е вече налице - следва начина по който устремения избира целите си, по вътрешните си нагласи, според които се асоциира и самия себе си. Във всички тия елементи има проблеми, на всички нива.

Така, че... задавам въпрос - какво означава Висок стремеж... и "силен стремеж"?

Гледам колко много хора ходят при "учители" и дори получават разни ... учения. Обаче се това ли е критерия за "готовност"? Да не мисли някой че като вземеш ученици... и резултатите са в кърпа вързани щото в учителя е цялата работа, а той е много велик и на "висше ниво".  Как така критичността ти е подминала митовете за учителя и учениците... за това че "подходящия учител се срещал, когато ученикът е подходящ". Всъщност въобще това  не отговаря на нищо сред реала. Това са част от вярванията на множество хора в опита им да изградят фантазна схема, според "новите изисквания" за описателности. Това е повече вид ню-ейджърско и дори коелювско явление, толкова добре подхванато като нужно, за да подаде точните проекции за "духовното"... Толкова романтични, толкова... вдъхновяващи. А всъщност реала е доста суров, и доста по сив, в сравнение с цветните маски, дрешки и проекции, с които се рисува.

Отговорността на учителя е преди всичко за избора на ученик. Когато учиш някого на нещо, това е отговорност, която нараства пропорционално на ценността и възможността за злоупотреба на/с даваното знание. Тук все пак говорим за учител, който може да изведе човека до свръх-човешкото. Сега, не знам как възприемаш подобна възможност, но като цяло това е смисълът на духовното (в частност будисткото) учение. Високите състояния на съзнанието, които се достигат (различните видове самадхи) са свързани с владеенето на способности (сидхи), които трудно можем дори да си представим. Тези сили не са цел, но те неизменно биват развивани наред със съзнанието от един определен момент нататък. А и самото знание, което се овладява само по себе си е достатъчно опасно ако се разпространи сред хората. Сигурно ти звучи като фантастика това, което написах. Но пък попита и аз само споделям това, което знам. Иначе, ако не беше задал въпрос, нямаше да ти напиша горното.

Разбира се ученикът също си носи своята част от отговорността за действията си и това, че учителят също носи отговорност, не отменя отговорността на ученика. Висок стремеж означава такъв за достигане на крайните степени на развитие, които определено учение проповядва. Примерно архат или бодхисатва за две от направленията в будизма.

Аз лично не смятам че "очакването" въобще има връзка със секса. Очакването и трепета, е просто изживяване, породено от проекции на представности... както стои като 'предстояще". Но докато това върви, много друго за 'миговете' минава. Очакването винаги дели човека от сегашния миг, защото е потъване някъде в проекцията на видения за неслучено събитие. И то чрез елементи от представни форми, направени и комбинирани от паметови бележки именно на изживявания. И едни изживявания, заради копнежа, се катализират други изживявания. Нито едните, нито другите са израз на сегашен момент. Ако изживяването започва да определя и сексуалното... сексуалното става негов роб. И се ограничава и става зависимо. Сексуалността не може да се побере само в изживявания... каквито и да са те. Нещо повече - за мен всички типове намеси на изживяващия свят, пречат на разгръщането на сексуалното. В секса така или иначе има изживявания и те са естествени. Но когато се "предпостави" чрез "очаквания" след това всичко по време на самото сексуално общуване, непрекъснато се вкарва и съпоставя в рамката на предварителните очаквания, и фантазиране.  Разбира се, това е ... да го нарека "лично мнение". Но според наученото от наблюдения, лични опити, както и изводи, има много неща, които всъщност пречат на свободата в сексуалното общуване. Но тя... свободата... това се отнася и до всичко друго.

Нещата, в случая, са чисто технически или биохимически.

Имах предвид очакване като anticipation, а не очакване като expectation. Първото е свързано с отделянето на допамин в мозъка, а корените му са в онази част на мозъка, която се нарича малък мозък ( cerebellum) и е свързана с автоматичното, първосигналното, сензитивното, моторното итн. Колкото повече допамин се произвежда по време на периода "антисипейшън", толкова фойерверките по време на секс са по-колоритни. Разбира се, това е характерно само за положителните очаквания.

Нещата, в случая, са чисто технически или биохимически.

Имах предвид очакване като anticipation, а не очакване като expectation. Първото е свързано с отделянето на допамин в мозъка, а корените му са в онази част на мозъка, която се нарича малък мозък ( cerebellum) и е свързана с автоматичното, първосигналното, сензитивното, моторното итн. Колкото повече допамин се произвежда по време на периода "антисипейшън", толкова фойерверките по време на секс са по-колоритни. Разбира се, това е характерно само за положителните очаквания.

Секс Гурото, мане кви работи. Ама явно само малък мозък има в него и единствено, едно много голямо вътре! То и ти срама нямаш!

И се видя че яко тука са на черешата всичките особено събота вечер и неделя. Приказки и дела. Който квото иска да гледа и слуша. Цирка е пълен. Един мазен поздрав и на любимия ми модератор, с най адекватната намеса в модерна история на човечеството. 

И аз чувам за първи път, т.е. чувал съм подобно нещо множество пъти, но то е пълна глупост.

Ти сакън, думата отговорност ти е много чужда, бягаш като дявол от тамян като я чуеш. За къде си тръгна без отговорност ти е? 

За съвест даже и не говоря, те са оперирани от това. Няма я, не съществува. Отговорност, с това да започнат. да носи всеки отговорност за това което върши. Как се получи така че, най простите апелират към "божествата" за отговорност и други съвсем елементарни качества, които отдавна трябваше да се истинската им също. Естествено ако претенциите отговаряха на действителността, ама явно я че не е така. За кво говорим тук въобще, даже и те не знаят. Важното е да се праят, и да го показват. И е явно че тук всеки говори за това което няма, мохи..... горкичкта, рам......коркичкия, скеп.....миля ми той!

Пази боже сляпо да прогледа, колко точно само.

Чакам сега да продаде един апартамент! Пари аз не давам!Чакам голямото наследство, много земи!

Сега, ако правилно се ориентирам, тук се формира групичка от взаимнолайкващи и подкрепящи се участници, която се състои от Шунята, Кьониг и Алекс/Ванко... За всеки влак си има пътници.

Събират се хора с общи интереси! Аз го казах може да пиеме уиски и пури ако искате и обстановката щеше да се промени!

Това казвам и аз. Явно имаш сходни интереси с Кьониг и Шунята. Какви ли са?

Това казвам и аз. Явно имаш сходни интереси с Кьониг и Шунята. Какви ли са?

Уиски пием, не се лигавим с бира, ще те вземем и тебе бе от състрадание, и ти алая-виджняна носиш, с по тоя литър бира си загубил тренинг, така че 200-300 грама и при девите и при мохинитата, да видиш ти едно въздържание  А Кьониг не пие вярно, ако си сипе 2 пръста така от уважение, не е гей за какъвто го мислите, споко

Редактирано 25 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Уиски пием, не се лигавим с бира, ще те вземем и тебе бе споко, и ти душа носиш, с по тоя литър бира си загубил тренинг, така че 200-300 грама и при девите и при мохинитата, да видиш ти едно въздържание  А Кьоник не пие вярно, ако си сипе 2 пръста така от уважение, не е гей за какъвто го мислите, споко

Meжду другото, не спекулирай с бирата. Казах, че понякога изпивам по една или две бири, но то се случва един или два пъти в месеца, когато съм в България. Като се има предвид, че прекарваме по половин година в Делхи, където алкохолът е недостъпен и като се има предвид, че на територията на института е збранена употребата на алкохол, цигари и всякакви подобни, то е очевидно, че в годината изпивам не повече от пет или шест литра бира. Не казвам, че в това има нещо особено или похвално. Инак, Кьониг не е гей. Такова нещо не съм казвал. Но и да е, какво осъдително има в това?

Шунята, просто не си на нивото на никой от тези, с които се опитваш да се закачаш. Нито на моето, нито на това на Рамус или Мохини. Не го казвам, щото искам да припаля пак емоционалния аспект на ума ти, а просто констатирам, че дори при най-леката закачка реагираш агресивно, неадекватно и крайно емоционално. Просто бъди честен със себе си и го виж, ако можеш. Успех в това начинание, както и във всяко друго, ти пожелавам.

Шунята, просто не си на нивото на никой от тези, с които се опитваш да се закачаш. Нито на моето, нито на това на Рамус или Мохини. Не го казвам, щото искам да припаля пак емоционалния аспект на ума ти, а просто констатирам, че дори при най-леката закачка реагираш агресивно, неадекватно и крайно емоционално. Просто бъди честен със себе си и го виж, ако можеш. Успех в това начинание, както и във всяко друго, ти пожелавам.

Благодаря. Не искам и да бъда, нямам такава нужда.

Благодаря. Не искам и да бъда, нямам такава нужда.

OK. Иска ми се да разбереш, че аз наистина не изпитвам никаква антипатия към теб или Кьониг. Може би е трудно да го повярваш, но съм съвършено искрен. Просто трябва да го кажа. Също така, трябва да кажа, че не изпитвам никаква специална симпатия към Мохини или Рамус. Не сме в някакъв общ отбор, който да воюва с вас. Имаме твърде различни интереси и следваме съвсем различни пътища, но това не ни пречи да разговаряме нормално и без да приемаме всяко несъгласие като сигнал за атака. Ти също би могъл да се научиш на подобна безпристрастност, ако малко се постараеш.

Приятна вечер.

OK. Иска ми се да разбереш, че аз наистина не изпитвам никаква антипатия към теб или Кьониг. Може би е трудно да го повярваш, но съм съвършено искрен. Просто трябва да го кажа. Също така, трябва да кажа, че не изпитвам никаква специална симпатия към Мохини или Рамус. Не сме в някакъв общ отбор, който да воюва с вас. Имаме твърде различни интереси и следваме съвсем различни пътища, но това не ни пречи да разговаряме нормално и без да приемаме всяко несъгласие като сигнал за атака. Ти също би могъл да се научиш на подобна безпристрастност, ако малко се постараеш.

Приятна вечер.

Лъжеш, и то много сериозно. Даже и това не те е срам да правиш. Бъди искрен, това ще се оцени повече. По половин година в Делхи? Там си ги научил тези номера сигурно, да лъжеш и да си безотговорен. Това можеш и тук да го научиш в циганските махали. Тук не се сформира никакъв отбор, пак създаваш реалности, за да оправдаеш вашата правота. Ти като ни обиждаше директно, на гейове, комплексари, и ни слагаше на кантара на твоите категоризации пригласяйки на тях, не се ли замисли че ще предизвикаш реакция? И отново ти казвам за кой ли път пореден, всичко тук е резултат на нещо, на някой, И тези реакции са закономерни, толкова ли не можеш да го разбереш с просветената ти картуна? Изтървате се както го направихте и снощи и днес сутринта, да наливате хората тук на два гласа. Ти даже не можеш да се усетиш че, той те използва за собствените си нужди, употребен си да доказва правотата си и че е интелигентен и аджеба интелигенти са му аверите. Той използва всичко и всички, а ти си елементарен защото даже не усещаш какво се случва. И сега се опитваш да ни кажеш че нямал антипатия. Ти ни мразиш откровено, обиждаш ни, и не проявяваш никакъв респек и уважение, и ти си Будист. Това трябва много да те е срам че си направил. Аре другия, е болен, оправдан е, ама ти нямаш никакво оправдание. И никога не съм търсил разговор който ти имаш предвид с теб, от самото начало преди години, не съм изпитвал никакво желание да се харесам на теб, пък камоли на други. Казах го хиляди пъти, ако е так щях да ви се мазня, а защо не го правя? Това е което не ви харессва на вас, къв съм аз че да не ви искам уважението, на вас, големите зрелите, знаещите, ителигентните. Щот въобще не ме интересуват такива като вас, нахални, самовлюбени и заблудени че са нещо. Това което сте е вредено за еволюцията, няма смисъл от това, ще отпадне, ще изчезне. Но желанието и подтика към, истинското, към автентичното винаги ще е живо, защото това е смисъла, а не илюзиите ви. Опитваш се да се изкараш нещо което не си, и това винаги е обречено на провал, имаш много пукнатини още. И един като нас прост но искрен е много по значим от един като вас, лъжлив и измамен. Така че, въобще можеш да си спестиш мазнотиите, никой от "нас" няма нужда от това.

OK. Иска ми се да разбереш, че аз наистина не изпитвам никаква антипатия към теб или Кьониг. Може би е трудно да го повярваш, но съм съвършено искрен. Просто трябва да го кажа. Също така, трябва да кажа, че не изпитвам никаква специална симпатия към Мохини или Рамус. Не сме в някакъв общ отбор, който да воюва с вас. Имаме твърде различни интереси и следваме съвсем различни пътища, но това не ни пречи да разговаряме нормално и без да приемаме всяко несъгласие като сигнал за атака. Ти също би могъл да се научиш на подобна безпристрастност, ако малко се постараеш.

Приятна вечер.

Да пътищата ни са различни, както е различна и кармата ни, разбира се това не пречи да разговаряме нормално, но освен несъгласието, за да има нормален разговор, трябва също твоя милост, даскалицата с атрибутите, и оня калъфа (няма емоция, той наистина е калъф), да спрете да се правите на учители, да поучавате как се постига подобна безпристрастност, колко и как точно да се стараем, да се правите на много културни и напреднали, а в последващ момент да се проявявате като сърдити старчета и да ритате кофичките и греблата на децата, защото те не са деца, за това се иска минимално осъзнаване, което явно нямате. Долния цитат не е за теб, прекалено е елементарна тази практика, за да я разбереш

"Същността на нашата човешка природа, както и природата на всяко съществуване, е да бъде активна. Докато сме живи, ние непрекъснато правим нещо. Но щом мислите: „Аз правя това” или „Трябва да направя това”, или „Трябва да постигна нещо особено”, в действителност вие не правите нищо. Когато се откажете, когато повече не искате нищо или не се опитвате да правите нещо особено, тогава вие правите нещо. Когато в това, в което правите, няма никаква идея за постигане, вие правите нещо. 

Това, което се прави в зазен, не се прави в името на нещо. Може да чувствате, че правите нещо особено, но в същност това е само израз на истинската ви природа, самата дейност успокоява най-съкровеното ви желание. Но докато мислите, че практикувате зазен в името на нещо, това не е истинска практика. 

Ако продължавате тази проста практика всеки ден, вие ще придобиете чудесна сила. Преди да я придобиете, тя е нещо чудесно, но след като я придобиете, не е нищо особено. Това сте просто самите вие, нищо особено. Както се казва в едно китайско стихотворение: „ Отидох и се върнах. Не беше нищо особено. Розан е известен с мъгливите си планини, Секо с водата си ”. Хората мислят, че сигурно е чудесно да се види известна планинска верига, обгърната в мъгла, и водата, за която се казва, че покрива цялата земя. Но ако отидете там вие просто ще видите вода и планина. Нищо особено. 

Своеобразна загадка е, че за хора, които не са имали просветление, то е нещо чудесно. Но ако го постигнат, то се оказва нищо. И все пак, не е нищо. Разбирате ли? За майка с деца не е нищо особено да има деца. Това е зазен. И така, ако продължавате тази практика, вие все повече и повече ще придобивате нещо – нищо особено, но все пак нещо. Може да казвате „всеобща природа”, „буда природа” или „ просветление ”. Може да го наричате с много имена, но за този, който го има, то е нищо и нещо."

Шунрю Сузуки

Редактирано 26 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

"Същността на нашата човешка природа, както и природата на всяко съществуване, е да бъде активна. Докато сме живи, ние непрекъснато правим нещо. Но щом мислите: „Аз правя това” или „Трябва да направя това”, или „Трябва да постигна нещо особено”, в действителност вие не правите нищо. Когато се откажете, когато повече не искате нищо или не се опитвате да правите нещо особено, тогава вие правите нещо. Когато в това, в което правите, няма никаква идея за постигане, вие правите нещо. 

Това, което се прави в зазен, не се прави в името на нещо. Може да чувствате, че правите нещо особено, но в същност това е само израз на истинската ви природа, самата дейност успокоява най-съкровеното ви желание. Но докато мислите, че практикувате зазен в името на нещо, това не е истинска практика. 

Ако продължавате тази проста практика всеки ден, вие ще придобиете чудесна сила. Преди да я придобиете, тя е нещо чудесно, но след като я придобиете, не е нищо особено. Това сте просто самите вие, нищо особено. Както се казва в едно китайско стихотворение: „ Отидох и се върнах. Не беше нищо особено. Розан е известен с мъгливите си планини, Секо с водата си ”. Хората мислят, че сигурно е чудесно да се види известна планинска верига, обгърната в мъгла, и водата, за която се казва, че покрива цялата земя. Но ако отидете там вие просто ще видите вода и планина. Нищо особено. 

Своеобразна загадка е, че за хора, които не са имали просветление, то е нещо чудесно. Но ако го постигнат, то се оказва нищо. И все пак, не е нищо. Разбирате ли? За майка с деца не е нищо особено да има деца. Това е зазен. И така, ако продължавате тази практика, вие все повече и повече ще придобивате нещо – нищо особено, но все пак нещо. Може да казвате „всеобща природа”, „буда природа” или „ просветление ”. Може да го наричате с много имена, но за този, който го има, то е нищо и нещо."

Шунрю Сузуки

С втората част няма как да не се съглася. Когато си постигнал нещо, не след дълго с времето то се превръща в нещо обичайно. Тогава то престава да бъде нещо особено. Хубавото обаче е, че пред нас винаги се откриват нови хоризонти, които да ни изненадат, които да ни вдъхновят и накарат да продължим развитието си. А обичайното, което е било в позицията на необичайното преди да го достигнем, постепенно се превръща в автоматизъм, който дори може и вече да не долавяме съзнателно. Ето, умът, притежанието на който считаме за нещо нормално, за животните е една далечна мечта (казвам "мечта" в преносен смисъл разбира се, защото животните не мечтаят). Ние дори трудно можем да си представим, колко ни е струвало в еволюционен план развитието на ум. Затова че наистина, постигнатото с времето все повече и повече започва да ни изглежда обикновено, обичайно. Но както също така се споменава в текста по-горе, животът е движение - постоянно и безспирно движение, т.е. не се и очаква да се задържаме върху обичайните неща, а да търсим разширяване към необичайните. Това с което не мога да се съглася е, че не трябва да присъства стремеж към развитие. Мисля си, че само търсещите ще намерят, а правилността на мотивите и стремежите изисква ние да сме търсещи, а не нищонеочакващи.

С втората част няма как да не се съглася. Когато си постигнал нещо, не след дълго с времето то се превръща в нещо обичайно. Тогава то престава да бъде нещо особено. Хубавото обаче е, че пред нас винаги се откриват нови хоризонти, които да ни изненадат, които да ни вдъхновят и накарат да продължим развитието си. А обичайното, което е било в позицията на необичайното преди да го достигнем, постепенно се превръща в автоматизъм, който дори може и вече да не долавяме съзнателно. Ето, умът, притежанието на който считаме за нещо нормално, за животните е една далечна мечта (казвам "мечта" в преносен смисъл разбира се, защото животните не мечтаят). Ние дори трудно можем да си представим, колко ни е струвало в еволюционен план развитието на ум. Затова че наистина, постигнатото с времето все повече и повече започва да ни изглежда обикновено, обичайно. Но както също така се споменава в текста по-горе, животът е движение - постоянно и безспирно движение, т.е. не се и очаква да се задържаме върху обичайните неща, а да търсим разширяване към необичайните. Това с което не мога да се съглася е, че не трябва да присъства стремеж към развитие. Мисля си, че само търсещите ще намерят, а правилността на мотивите и стремежите изисква ние да сме търсещи, а не нищонеочакващи.

Според мен акцента с "нищонеочакващи" не е в липсата на мотив или стремеж към развитие, а в това човек да не се подведе и да започне да се мисли за по-специален от другите и да се превърне в арогантен нарцис. Тъй като развитието е напълно естествен процес, а в дзен винаги се е акцентирало на естествеността. С други думи - няма нищо по-естествено от това да постигаш просветление по всякакви въпроси, на които търсиш отговори, по които работиш и на които си се посветил. Но да не се привързваш излишно към резултатите и да не се възвеличаваш излишно, да не се кичиш с тях, което в повечето случаи се наблюдава в "по-успелите" в една или друга сфера хора -  главозамайването.

Ние дори трудно можем да си представим, колко ни е струвало в еволюционен план развитието на ум. Затова че наистина, постигнатото с времето все повече и повече започва да ни изглежда обикновено, обичайно. Но както също така се споменава в текста по-горе, животът е движение - постоянно и безспирно движение...

Да учените казват че има период в който обема на човешкия мозък е удвоил обема си, но понеже това не се е случило когато аз и ти сме били съзнателни, много трудно може да разберем какво е то, но е жизненоважно да разберем. Е, не си мисли че чак нещо необичайно ще откриеш, за по-голяма част от хората необичайно е да живеят в хармония със вселената, мислят го за невъзможно, това също е жизненоважно, за средата част от която си и ти, в която да разгръщаш позитивно въображението си.

Редактирано 26 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Според мен акцента с "нищонеочакващи" не е в липсата на мотив или стремеж към развитие, а в това човек да не се подведе и да започне да се мисли за по-специален от другите и да се превърне в арогантен нарцис. Тъй като развитието е напълно естествен процес, а в дзен винаги се е акцентирало на естествеността. С други думи - няма нищо по-естествено от това да постигаш просветление по всякакви въпроси, на които търсиш отговори, по които работиш и на които си се посветил. Но да не се привързваш излишно към резултатите и да не се възвеличаваш излишно, да не се кичиш с тях, което в повечето случаи се наблюдава в "по-успелите" в една или друга сфера хора -  главозамайването.

Е хем ги знаеш тия неща, а пък действията ти в съвсем друга посока. Ся тва твойто какво е? Това някакъв номер на просветление ли е? Баси измамно лъжливите същности, и грам срама нямат да са такива. 

Дори факта че си жена не те оправдава.

Да пътищата ни са различни, както е различна и кармата ни, разбира се това не пречи да разговаряме нормално, но освен несъгласието, за да има нормален разговор, трябва също твоя милост, даскалицата с атрибутите, и оня калъфа (няма емоция, той наистина е калъф), да спрете да се правите на учители, да поучавате как се постига подобна безпристрастност, колко и как точно да се стараем, да се правите на много културни и напреднали, а в последващ момент да се проявявате като сърдити старчета и да ритате кофичките и греблата на децата, защото те не са деца, за това се иска минимално осъзнаване, което явно нямате. Долния цитат не е за теб, прекалено е елементарна тази практика, за да я разбереш

Въй, постявят ни се условия. Трябвало другите да направят това, трябвало другите да спрат онова, за да може Шунята да се чувства комфортно и да се държи като зрял човек. В противен случай Шунята е безсилен да поеме отговорност за себе си и не отговаря за последствията. Какво стана с кармата, с причинно-следствените връзки, с илюзорността и пустотата, с нямането на себеприрода, след като те се превръщат в много реални форми и същности, когато Шунята го стегне чепика. Всички, оказва се, трябва тук да стъпваме на пръсти и да живеем в постоянен стрес случайно някоя наша дума да не подразни колегата и той да изгуби контрол над себе си и да се сдуха чувствителния му умствен апарат. Това, което колегата не разбира е, че ние нямаме абсолютно никаква власт над него и неговите емоции, интерпретации и отражения. Единственият човек, който би могъл да има власт, е самият той. 

.

 

Редактирано 26 октомври 201510 г. от mecholari (преглед на промените)

Въй, постявят ни се условия. Трябвало другите да направят това, трябвало другите да спрат онова, за да може Шунята да се чувства комфортно и да се държи като зрял човек. В противен случай Шунята е безсилен да поеме отговорност за себе си и не отговаря за последствията. Какво стана с кармата, с причинно-следствените връзки, с илюзорността и пустотата, с нямането на себеприрода, след като те се превръщат в много реални форми и същности, когато Шунята го стегне чепика. Всички, оказва се, трябва тук да стъпваме на пръсти и да живеем в постоянен стрес случайно някоя наша дума да не подразни колегата и той да изгуби контрол над себе си и да се сдуха чувствителния му умствен апарат. Това, което колегата не разбира е, че ние нямаме абсолютно никаква власт над него и неговите емоции, интерпретации и отражения. Единственият човек, който би могъл да има власт, е самият той. 

Какво си мислиш че описваш сега, процесите които се случват в Шунята ли, или процесите които са ти до болка познати? Търсиш някакво обяснение чрез въображаеми образи, в без-образното. Явно доста хора възприемат темите за духовното като вид отходна тръба, духовна канализация за собствените им чревца. Затова понякога е по-добре да нямаш учител.

.

 

 

Редактирано 27 октомври 201510 г. от König (преглед на промените)

Какво си мислиш че описваш сега, процесите които се случват в Шунята ли, или процесите които са ти до болка познати? Търсиш някакво обяснение чрез въображаеми образи, в без-образното. Явно доста хора възприемат темите за духовното като вид отходна тръба, духовна канализация за собствените им чревца. Затова понякога е по-добре да нямаш учител.

Ще повторя още веднъж - никой от нас няма абсолютно никаква власт над твоите възприятия. Единственият човек, който би могъл да упражни някакъв контрол над теб, си ти самият. Онези приказки как някой си бил във властта на някой друг, са само за хора, които отказват да мислят самостоятелно. Дори децата, за които се счита, че в много голяма степен са под контрола на родителите си, успяват да го израстнат и да тръгнат по своя собствен път или да опитат неща, за които предполагат, че родителите им няма да са особено въодушевени. Ние тук не сме ти нито родители, нито сме част от роднините ти, нито сме ти приятели, нито дори сме ти познати - никакви не сме ти. Как може да прехвърляш отговорността за собственото си поведение върху хора, с които нямаш абсолютно нищо общо и дори не ги познаваш? Не усещаш ли какви клопки ти поставя собствения ти ум, когато започнеш да разсъждаваш трезво? Каква духовна отходна тръба бе, Шуня? Съществували тя извън твоя ум?