Модераторите влизаха и изтриха няколко поста, повечето от които бяха на ramus, простотии. А ма на него не му направи и впечатление, и сега изведнъж-възпитан.

Голема пародия, ей...

Тия неща просто отвращават... лично мен, просто ме отвращават, и то откакто се помня.

Oтвращението също е емоционална реакция. Всъщност е една от трите базови реакция или отношения към обекта – привличане, отблъскване и игнориране. Но когато се заявяват две или повече от тях едновремено (напр. отблъскване и игнориране или привличане и отблъскване), то  в това няма нищо необичайно, понеже обичайното съзнание реагира точно по този начин. Неадекватно на ситуацията, нерационално, нелогично и в някакъв смисъл шизофренично.

Редактирано 23 октомври 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

 

Разбира се... Не пречи да има всякакви реакции. Въпроса е да има рационален управляващ фактор. Да е налице системност, опит и изследване, изследващ...  Колкото повече тренировки, толкова по-добре. Затова ги използвах. То е като "мускулна тренировка". както всички тренировки - иска се да се поддържа "тонус"

Забелязвам някакво болезнено желание да се "постави Рамус на мястото му". Някак си ми е странно, че наблюдавам подобни зависимости тук и то изявени от поне 3-4 човека. Да отговориш един два пъти на провокации, донякъде мога да разбера. Но когато продължаваш и продължаваш да отговаряш въпреки очевидната безсмисленост - не виждам смисъл. Освен ако не е налична някаква неизявена нагласа за поддържане на статуквото и от двете страни. Разбира се, потискането на желанието да се отговори на Рамус, също не е най-доброто решение. Добре би било да се осъзнае първо съществуването на въпросното желание, а след това и неговата безсмисленост. Поставяйки себе си в подчинена позиция спрямо желанието си, поставяме себе си и в подчинена позиция спрямо това/този, което/който го предизвиква. И след като Рамус написа, че се упражнява (което не е съвсем вярно - той също е зависим от това да пише), то не остава нищо друго освен и тези, провокирани от него, да се поупражняват малко - най-вече изследвайки границите на своята собствена зависимост от него (или по-скоро от желанието си да му отговорят и то не просто да му отговорят, но да му отговорят така, че Рамус да изпита психическа болка от това).

Shiniasu, ти преди време писа за някаква твоя интерпретация за троицата, и трябва ли сега някой да те поправя, като ясно си пролича, че малко си чел и разбираш?

Така са и други форумни светила, и да търчиме да ги поправяме?

Каквото съм чел и разбрал, то си е за мен. Но ти защо се засегна от предходното ми мнение? Това е което има значение за теб. Побърза да отговориш за да покажеш и докажеш как написаното не се отнася за теб? И колко си независим в това да не отговаряш на провокации? На мен ми е все едно. И аз за разлика от Рамус не се упражнявам. Показах една слабост, която забелязах в няколко човека. Това е единственото, което мога да направя - да я посоча. А кой ще приеме написаното и какво ще направи по въпроса не е моя работа.

Oтвращението също е емоционална реакция. Всъщност е една от трите базови реакция или отношения към обекта – привличане, отблъскване и игнориране. Но когато се заявяват две или повече от тях едновремено (напр. отблъскване и игнориране или привличане и отблъскване), то  в това няма нищо необичайно, понеже обичайното съзнание реагира точно по този начин. Неадекватно на ситуацията, нерационално, нелогично и в някакъв смисъл шизофренично.

Не е съвсем нормална тази реакция, за животно без интелект може би (физическо отвращение), защото ако анализираме себе си, и вземем предвид някои теории и доказателства относно еволюцията на органите ни, системите на човешкото тяло, дори съзнанието, ще установим че не конфликта, не изпъкването на една система над друга, не надделяването на един свръхекспониран (болен в случая) "аз" над другите е характерно за оцеляването ни като вид, а дипломатичното и симбиотично сливане и равновесие между системите, органите и съзнанието ни.

Защото ако всички индивиди бяха като горната дефектирала свръхегоцентрична единица, то нито пиано щеше да има, нито компютър, а само бой по каската в казармата, докато не стане човек, иначе кой би искал да създаде семейство с нещо такова, то няма да има поколение, то няма да има бъдеще.

Редактирано 24 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Oтвращението също е емоционална реакция. Всъщност е една от трите базови реакция или отношения към обекта – привличане, отблъскване и игнориране. Но когато се заявяват две или повече от тях едновремено (напр. отблъскване и игнориране или привличане и отблъскване), то  в това няма нищо необичайно, понеже обичайното съзнание реагира точно по този начин. Неадекватно на ситуацията, нерационално, нелогично и в някакъв смисъл шизофренично.

Емоционалните реакции са нещо напълно естествено. Не бих казала обаче, че емоционалното съзнание е обичайното съзнание, тъй като и то  твори. При някои хора обаче ражда шедьоври, при други простотии. Важното в случая не е да се обрежеш откъм емоции, нито да ги подтиснеш или да станеш безразличен, а да ги канализираш креативно и градивно. Да ги познаваш, да знаеш как работят, как се появяват внезапно и изчезват също така внезапно, до какви дълбини могат да те отведат и какво можеш да извлечеш от тях във вид на опитност. Неадекватното и шизофреничното започва там, където човек губи контрол над себе си и бива завладян напълно от емоцията си. Разликата между човек, който е несъзнателно емоционален и онзи, който е съзнателно емоционален, е доста съществена. При съзнателната емоционалност има един праг, който човек никога не преминава, защото все още държи юздите т.е. налице е самоконтрол. 

Не е съвсем нормална тази реакция, за животно без интелект може би (физическо отвращение), защото ако анализираме себе си, и вземем предвид някои теории и доказателства относно еволюцията на органите ни, системите на човешкото тяло, дори съзнанието, ще установим че не конфликта, не изпъкването на една система над друга, не надделяването на един свръхекспониран (болен в случая) "аз" над другите е характерно за оцеляването ни като вид, а дипломатичното и симбиотично сливане и равновесие между системите, органите и съзнанието ни.

Защото ако всички индивиди бяха като горната дефектирала свръхегоцентрична единица, то нито пиано щеше да има, нито компютър, а само бой по каската в казармата, докато не стане човек, иначе кой би искал да създаде семейство с нещо такова, то няма да има поколение, то няма да има бъдеще.

Верно ли? Какво да ги правим тогава всичките писатели, художници и музиканти, които по никакъв начин НЕ се вписват в графата "дипломатично и симбиотично сливане и равновесие между системите" и всички онези, които имат свръхекспониран (болен в случая) "аз" и са движили западната култура напред? Без тях нямаше да имаме толкова духовни постижения?  

Странно, но повечето хора, които харесвам по някакъв начин, т.е. с някакво тяхно произведение, продукт на болния им аз, са такива, които ти все отписваш: Витгенщайн, Шиле, Достоевски, Караваджо, Уайлд, Луис Карол са тези, за които веднага се сещам. Истерици, педофили, маниаци, самовлюбени, нарцисисти (ей го и Салвадор Дали), хора, които по никакъв начин НЕ могат да се впишат в сливането и равновесието между каквото и да било ... 

Какво, те не се прераждат ли?  

. Показах една слабост, която забелязах в няколко човека. Това е единственото, което мога да направя - да я посоча. А кой ще приеме написаното и какво ще направи по въпроса не е моя работа.

Това е, че и Рамус прави абсолютно същото. До колко е сполучливо или удачно, до колко има смисъл и за кого има смисъл и какъв смисъл намира, зависи от начина на отразяване на четящия. Интересно е обаче да се наблюдава как реакциите върху неговите постове клонят от плюс до минус безкрайност. Уж, всички четем едни и същи думи, но ги изпълваме толкова различно, противоречиво и на моменти антагонистично, че понякога се питам дали хората наистина умеем да се разбираме едни други или само се залъгваме?

Въпросната "групичка", обявила война на Рамус, преди време изпадаха в екстаз от постовете му, то не бяха лайкове, преклонения, уважение. В момента, в който Рамус започна да им обръща внимание на собствените им слабости, "харесването" премина в "омраза". Не, че Рамус се промени, нито постовете му, само обектите на постовете му се смениха. Аз му намекнах преди време, че ако тръгнеш да друсаш някого, който не е достатъчно психически стабилен и интелектуално подготвен, това може да бъде не просто драматично, а и свръхболезнено и неприятно, тъй като… въпреки всички приказки за илюзорността на аза, когато това са само приказки, лишени от лична опитност, думите на Рамус се превръщат в напълно "реална" отрова. Реална за съзнанието. Все едно буквално ти ръсят раните със сол. 

 

Редактирано 24 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Верно ли? Какво да ги правим тогава всичките писатели, художници и музиканти, които по никакъв начин НЕ се вписват в графата "дипломатично и симбиотично сливане и равновесие между системите" и всички онези, които имат свръхекспониран (болен в случая) "аз" и са движили западната култура напред? Без тях нямаше да имаме толкова духовни постижения?  

Ще ги изпратим с почести по живо, по здраво някъде по-далеч от идеалната държава да се прераждат.

Верно ли? Какво да ги правим тогава всичките писатели, художници и музиканти, които по никакъв начин НЕ се вписват в графата "дипломатично и симбиотично сливане и равновесие между системите" и всички онези, които имат свръхекспониран (болен в случая) "аз" и са движили западната култура напред? Без тях нямаше да имаме толкова духовни постижения?  

Странно, но повечето хора, които харесвам по някакъв начин, т.е. с някакво тяхно произведение, продукт на болния им аз, са такива, които ти все отписваш: Витгенщайн, Шиле, Достоевски, Караваджо, Уайлд, Луис Карол са тези, за които веднага се сещам. Истерици, педофили, маниаци, самовлюбени, нарцисисти (ей го и Салвадор Дали), хора, които по никакъв начин НЕ могат да се впишат в сливането и равновесието между каквото и да било ... 

Какво, те не се прераждат ли?  

Никой не е казал, че въпросния индивид е напълно сам, има много други луди, истерици, педофили и маниаци - направете си клуб, какво да ви кажа, само не се прераждайте

Верно ли? Какво да ги правим тогава всичките писатели, художници и музиканти, които по никакъв начин НЕ се вписват в графата "дипломатично и симбиотично сливане и равновесие между системите" и всички онези, които имат свръхекспониран (болен в случая) "аз" и са движили западната култура напред? Без тях нямаше да имаме толкова духовни постижения?  

Странно, но повечето хора, които харесвам по някакъв начин, т.е. с някакво тяхно произведение, продукт на болния им аз, са такива, които ти все отписваш: Витгенщайн, Шиле, Достоевски, Караваджо, Уайлд, Луис Карол са тези, за които веднага се сещам. Истерици, педофили, маниаци, самовлюбени, нарцисисти (ей го и Салвадор Дали), хора, които по никакъв начин НЕ могат да се впишат в сливането и равновесието между каквото и да било ... 

Какво, те не се прераждат ли?  

Така е геният винаги е съществувал на границата с лудостта, но, уви, не всички луди са гениални. Може би защото геният осъзнава собствената си лудост?

"Има само една разлика между един луд и мен. Лудият си мисли, че е нормален. Аз знам, че съм луд." Салвадор Дали

Така е геният винаги е съществувал на границата с лудостта, но, уви, не всички луди са гениални. Може би защото геният осъзнава собствената си лудост?

Докато е в състоянието на "обзетост от музите" едва ли е възможно. Така ми се струва, защото иначе не би могъл да твори. Но когато "центърът на тежестта" на съзнанието премине към по-ниското разсъдъчно отделение на душевното му устройство, ако наистина не е болен и съответните там органи не са увредени, би трябвало да осъзнава състоянията си.

То същото май се получава и при всеки афект, отъждествяването, предизвикано от емоционална буря. Проблемът е, че независимо от какво е предизвикано, приятно или неприятно, системата има начини да го забрави и оправдае... за да го повтаря. Казвам "системата", понеже в общия случай не знам къде да поместя изпълнителя на действията.

Действащият в общия случай би трябвало да се явява просто "центърът на тежест".

Пиша и заради второто изречение - защото НОВОТО се прави да има допирна точка със СТАРОТО... заради самия ОТРАЗИТЕЛ. СУБЕКТА има нужда от това, защото заложената схема от природата е наследена - опознавай чрез вече валидирано. Това има своите основания... но понякога е проблем. Там е въпроса - НЕ ЧЕ НЕЩАТА НЕ СА ТАКА... А въпроса е как и доколко субект е... гъвкав и диниамичен, доколко познава и умело управлява. Принципното ползване НОВОТО СПРЯМО СТАРОТО... лишава НОВОТО от възможността му да бъде НАПЪЛНО НОВО. Това исках да кажа - НОВОТО (като отношение на субекта) да е винаги ОТВЪД ПЕРИМЕТЪРА НА СТАРОТО. Защото е естествен и инстинктивен стремежа към "затваряне" на отражението - за целите на психични потребности, главно от Е-нивата. Мога да го поясня, ако за някого е нужно... На това е нужно внимателно и осъзнато да се поддържа да не се случва, да се пренебрегва неговото невидимо и фино влияние.

Познанието и откриването на "връзки" в него също не е крайна компонента и естествена задължителност. Защото :връзките" също са реципрочни на изразеното в предишното ми изречение. Връзките... идват после, след достатъчно наслагвания...

Искам да обърна внимание колко е деликатна и невидима "границата" и "детайла" - ако човек "избързва" в запълването на "връзки", той винаги "свързва" между звената които вече познава. Следователно, предрешава периметъра им.

ЕВРИСТИЧНОто е подход именно към НОВОТО, като отношение на периметър ОТТАТЪК на вече опознатото. Това определя голямата разлика между "другия" вариант.

 

Ако това, което казваш, е възможно, то ти направи на пух и прах всички причинно-следствени връзки.  Би ли могъл да поясниш?

Докато е в състоянието на "обзетост от музите" едва ли е възможно. Така ми се струва, защото иначе не би могъл да твори. Но когато "центърът на тежестта" на съзнанието премине към по-ниското разсъдъчно отделение на душевното му устройство, ако наистина не е болен и съответните там органи не са увредени, би трябвало да осъзнава състоянията си.

То същото май се получава и при всеки афект, отъждествяването, предизвикано от емоционална буря. Проблемът е, че независимо от какво е предизвикано, приятно или неприятно, системата има начини да го забрави и оправдае... за да го повтаря. Казвам "системата", понеже в общия случай не знам къде да поместя изпълнителя на действията.

Действащият в общия случай би трябвало да се явява просто "центърът на тежест".

Да, в творческия процес азовостта отсъства напълно. Може спокойно да се сравни с медитация - дотолкова човек е откъснат от себе си и света, че дори усещането за време-пространство изчезва. 

Ако това, което казваш, е възможно, то ти направи на пух и прах всички причинно-следствени връзки.  Би ли могъл да поясниш?

Да ето, нещо ми се къса в обяснението точно в присъствието на въпросния СУБЕКТ, зададен като условие. А къде е, има ли го непременно, или не във всеки случай? Във всеки случай ли отсъства, или във всеки Е, или в някои случаи го има, а в други не.

Да, в творческия процес азовостта отсъства напълно. Може спокойно да се сравни с медитация - дотолкова човек е откъснат от себе си и света, че дори усещането за време-пространство изчезва. 

Възможно е да е точно обратното - време-пространството да изчезва именно заради "присъствието", или контрола над останалото от Субекта или Аз-а, понеже тъкмо той се явява тяхното хранилище и създател.  Но този Аз не е "център на тежест", или малък илюзорен аз... ох не ми си мисли нещо  азовете ми идват в повече в момента и се занимават с твърде разнородни дейности, извинявам се ако пиша глупости. 

 

 

Айде малко по-спокойно, да не идеш на почивка...

Редактирано 24 октомври 201510 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Ако това, което казваш, е възможно, то ти направи на пух и прах всички причинно-следствени връзки.  Би ли могъл да поясниш?

Много те моля, колежке МОХИНИ, погледнете си ЛС тук на форума. Породиха се въпроси и съм ги написал, ако може дайте ми знак че поне ги виждате, защото от смяната на софтуера на форума, имам подозрението че не се получават или не се виждат... Имах определени проблеми, писах за тях на админите, някои неща се оправиха, но може би не докрай... Само ми подай обратна връзка, че се четат... Останалото си е твоя работа.

========================================================================================================

Това е сложен отговор... питането е просто, но отговора е доста многопластов и за да се изведе е доста да се порови, на няколко нива:

Причинно следствените връзки (ПСВ) са само отражение на начален етап в развитието. Той до голяма степен е атавистично предпоставен.

Сега - примерна аналогия - атавизъм е да се гледа на света като на плоскост. като на равно поле, което има по него единично, последователно движение. Например - езика е направен да е линейно-последователен във времето. Белия лист, белия екран на монитора се аналогизират с последователности. Това минава и в мисленето - защото първото ниво на отражение има два прости аспекта по които да се разпознае - дуалното определя границите, а линейната му последователност, е задължителна мярка. В едно "равнинно" определено отражение, всичко е на една плоскост. Всичко е само по "едно" и "единиците, се редят в последователност". Живота изглежда така - редят се последователности. Всъщност това е само в отражението, но системата за отражение следва първо базовия модел идващ от наследствата на първичностите ни. Хората се учим да вървим в посока, за да имаме яснота, ни е нужно да подреждаме. Винаги най-простата форма на подреждане е самата идея че "всичко е една нишка, че тя предпоставя да е налице "последователност"". Че едно нещо съществува, по един начин, с едно лице, с едно проявление, че нещата "следват", и това дава достатъчна възможност да ги отразим адекватно. ... Това е много дълъг и сложен процес и е с огромно наслагване през хилядолетията...

Всичко това преминава неусетно и сред самите отражения, но вече в абстрактен смисъл - в моделирането на света, се постулира че има "дуални двойни взаимодействия". че има потенциална или кинетична енергия, че има "черно-бяло", че има ... "причини и следствия". Това не е погрешно, просто е само етап. Например - ВСИЧКИ ПРОЦЕСИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА И СЕГА СЕ ПОЗНАВАТ ОТДАВНА КАТО КОМПЛЕКСНИ - няма система, която и да е, която да не е комплексна. Явлението ОБЛАК е израз на комплексни явления. И до ден днешен не е възможно да се симулира динамиката и многопосочноста на толкова многото взаимодействия, които всяко влияе едновременно на другите чрез непрекъснати обратни връзки. Дори само в условното отграничения набор от характеристики и качества, наречено ОБЛАК.

Човека също е комплексна система. Човешкото отражение - също е комплексно, но съзнанието, като качествено нов етап в него, започва първо с "простото отражение"... а то е максимално изчистеното. Както е геометрията на евклид - тя тръгва от обикновеното землемерене, и стандартни потребности в самия социум, но за даден по-късен етап показва ясно че тя има ограничения и те тръгват още от постулатите. И до ден днешен се използва, в рамките на валидния й периметър... и върши работа. но отдавна хората, които тия същия периметър вече не им е достатъчен и са минали отвъд него. За целите на следващия етап, се създава и надграждане... Римановата... и другите, концепциите се усложняват, постулатите се променят и нарастват, зависимостите между тях се усложняват... Всичко това по естествен начин поражда самата идея за "етажност"... наречена от мен "комплексност". Разглеждането на света и себе си като "комплексни системи" поражда съвсем друга парадигма, съвсем друго отражение, съвсем други постулати - много аналогично с примера за геометриите, който използвах.

Обаче човека му е нужно все още за опростяване, да разглежда в последователности. А те, от своя страна, влекат след себе си и нуждата от "време", то пък - от пространство. За целите на обикновеното човешко ежедневие, за дадени етапи, за дадени периметри на използване...

Сега - всичко това е свързано с идеята за "надграждането". Атавизма повелява чрез предварителните програми, че последователното, означава първо да минеш с една стъпка, за да стигнеш до "следващата". Самата идея за "натрупването" произхожда от всичко описано до тук. Самата идея че "всичко ново" задължително му е нужно "предварително "старо"", за да се обогати "старото", чрез "новото". НО така... когато е налице "проблем в старото", вместо да се "пусне", вместо неговите постулати и опорни точки да са преходни и да преминат по естествен начин към "следващото усложнение", те се застопоряват. Налице е съвсем ясна тенденция към "задържане". Това е много сложен психичен въпрос и няма как тук сред тия възможности да направя пространен анализ и да изведа наново огромна и доста сложна комплексна схема.

И все пак - накратко - създаването на "стъпки" не е обективно явление, нито условие. Това идва от "отражението" на самия човек, от взаимния компромис и конвенс, сред който хората в мнозинството да се обединят според основни опорни критерии, зависимости и потребности. Наличието на някаква задължителност сред "постъпковата" представа за "движение, е атавистична. Всъщност това е израз на начина по който отразяваме света. СЕТИВАТА могат да приемат комплексна информация. МОЗЪКЪТ я прави да е линейно зависима, прави я да е последователна. Това е просто заложено предварително и то си става априори.

Може да върши работа. Може да е предварително валидирано като "полезно", но никога не е било основно... нито единствения вариант. Деленето на "дуалност" и 'границите" и опорните точки... са първите белези които идват априоро. Идват предварително подготвени да дойдат. Те идват, докато още целия отражателен неврален апарат, се подготвя за следващия етап... като дори СЛЕДВАЩ ЕТАП не е коректно от гледна точка на комплексността. Работата е там, че през цялото време всяко твърдение не е единствено. Всяко твърдение тук, не е истина. Нито му е нужно да бъде.

КОМПЛЕКСНО мислене е форма на отражение на вселената и човека, в които основните положения е качеството КОМПЛЕКСНОСТ - постепенно е налице променя от линейно-последователно, към все по-усложяване - например - първо се забелязва че "причина и следствие" в явленията са относителни и всъщност всяко от тях, е едновремено и "другото". После се забелязва за "обратните връзки". После - че те могат да стигнат до "моментални обратни връзки" - едно друго влияещи си непрекъснато помежду си. Каква "причина" или "следствие" тогава могат да са. Нуждата от ЕТАЖНОСТ, поражда огромни сложности за хора и отраженията им, които не са в състояние да са узрели за това. Напълно подобна е аналогията при запознаване с постулатите на КВАНТОВАТА ФИЗИКА, за един типичен класически физик. Или дори - обикновен човек, свикнал с готовата парадигма, която му се предоставя още с раждането си сред социума.

Ето защо... клона на познанието, наречен ЕВРИСТИКА е хибридна дисциплина, съчетаваща някои опити за решения и изходите от проблемите и несъответсъвията. Казуса е сравнително прост - всяко "нещо" е такова, спрямо предварително формиран контекст, сред който то да има смисъл, значение, да се породи и да взаимодейства. Обаче... когато се пораждат нови потребности, или се изчерпват възможностите за адекватност на отражението и се появяват "парадокси", то тогава се налага промяна. Сега - тя е по два основни условни начина - първия е - да се подходи към "създаване на нов периметър", като "стария" определя новия... Това е предпочитания вариант и носи своите си ползи и съответствия.

Но има и друг вариант - ЕВРИСТИчен е подхода, в който е нужно предварително дефиниране на явленията спрямо КОНТЕКСТИТЕ. Когато се поражда конфликт, дисонанс, когато се поражда "затворена ментална посока"... или други "проблеми", в рамките на предварителните готови периметри, не е възможен изход или решение. Заради това се предприемат подходи, които да поставят същото, но сред напълно различен контекст, правила, постулати или аксиоми. Колкото може - по-различен.

събрано накъсо - ПОДХОДИ, при които НОВОТО СЕ ТЪРСИ ЧРЕЗ ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗЛИЗАНЕ ОТ ПЕРИМЕТЪРА НА СТАРОТО. А не като старото се разширява. Защото има казуси, които са предварително нерешими, сред определени дефинирани периметри на разглеждане... Това е само опростено... няма как сред този формат да поясня тази толкова сложна и дълбока материя...

==========================================================================

Докарвам ли го... или въобще не се получава... ?

Колега, погледнах си личните и нищо не открих. Дори ви писах на лични по този въпрос.

Нямам време да чета и участвам сега, но по-късно ще прегледам нещата.

Докато е в състоянието на "обзетост от музите" едва ли е възможно. Така ми се струва, защото иначе не би могъл да твори. Но когато "центърът на тежестта" на съзнанието премине към по-ниското разсъдъчно отделение на душевното му устройство, ако наистина не е болен и съответните там органи не са увредени, би трябвало да осъзнава състоянията си.

То същото май се получава и при всеки афект, отъждествяването, предизвикано от емоционална буря. Проблемът е, че независимо от какво е предизвикано, приятно или неприятно, системата има начини да го забрави и оправдае... за да го повтаря. Казвам "системата", понеже в общия случай не знам къде да поместя изпълнителя на действията.

Действащият в общия случай би трябвало да се явява просто "центърът на тежест".

mania е гръцката дума на койне за поетът (или сибилата), обзет от това божествено вдъхновение. В римския остава израза, че музите са го вдъхновили, но в християнската култура тези значение тотално губят своя смисъл, че дори се натоварват с напълно различен...

Никой не е казал, че въпросния индивид е напълно сам, има много други луди, истерици, педофили и маниаци - направете си клуб, какво да ви кажа, само не се прераждайте

Ха що? Нищо няма да ме спре да се преродя поне още 10-ина пъти ...  

Колега, погледнах си личните и нищо не открих. Дори ви писах на лични по този въпрос.

Нямам време да чета и участвам сега, но по-късно ще прегледам нещата.

Ок, не се гони време, нито за някъде се бърза. Ще гледам да оправим нещата... то като се смени софтуера, предишния път настъпи пълна бъркотия. Аз едновременно сменях при мен, с линукс и се получиха доста проблеми, включително и с други сайтове. Имам идея колко е сложен тоя въпрос, като виждам чий е самия софтуер и че при уеб ъпдейти от такъв тип резултатите са доста... непредсказуеми, особено когато се запазват БД. Но вече има обратна връзка и това е достатъчно, другото ще го реша.

Да ето, нещо ми се къса в обяснението точно в присъствието на въпросния СУБЕКТ, зададен като условие. А къде е, има ли го непременно, или не във всеки случай? Във всеки случай ли отсъства, или във всеки Е, или в някои случаи го има, а в други не.

Възможно е да е точно обратното - време-пространството да изчезва именно заради "присъствието", или контрола над останалото от Субекта или Аз-а, понеже тъкмо той се явява тяхното хранилище и създател.  Но този Аз не е "център на тежест", или малък илюзорен аз... ох не ми си мисли нещо  азовете ми идват в повече в момента и се занимават с твърде разнородни дейности, извинявам се ако пиша глупости. 

по принцип, всяко изменение на състоянието на съзнание (особено с достатъчна "амплитуда" на изместване) поражда странности в изживяванията, защото се изменят основните опорни точки на 'предходното състояние". Фокуса се измества, старите опорни точки "зависват", време, пространство, скорост... всичко се променя в отражението ( в принципен смисъл, налице иначе е безкрайни възможности и нюанси). Най-големи проблеми се създават от факта, че субекта не може да направи разлика между РЕАЛНОСТ и отражението му за нея, вътре в себе си. За него - това е едно и също. И настава значителна бъркотия, голяма част от която се вижда и тук сред темите.

Редактирано 24 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

по принцип, всяко изменение на състоянието на съзнание (особено с достатъчна "амплитуда" на изместване) поражда странности в изживяванията, защото се изменят основните опорни точки на 'предходното състояние". Фокуса се измества, старите опорни точки "зависват", време, пространство, скорост... всичко се променя в отражението ( в принципен смисъл, налице иначе е безкрайни възможности и нюанси). Най-големи проблеми се създават от факта, че субекта не може да направи разлика между РЕАЛНОСТ и отражението му за нея, вътре в себе си. За него - това е едно и също. И настава значителна бъркотия, голяма част от която се вижда и тук сред темите.

Ето, поставяш субекта като нещо разбиращо се от само себе си, а така нещо не се връзва. Ако субектът е множество и само фокусът се мести от едно отражение в друго отражение на реалността, каквото и да е тя, познаването ѝ (от този, такъв множествен субект) е невъзможно. Всяка част от психичния ни апарат едновременно и независимо от другите дава собствено отражение и времето за всяка "тече" с различна скорост, например за части от секундата в тялото ни протичат огромно количество процеси, които ние не осъзнаваме, но те също са контролирани от съзнанието на инстинктивния ум. Този ум например чий е? Къде е субектът, стоящ зад инстинктите, емоциите и разсъдъчните действия?

 

Сега... поставям субекта... като нещо което е зависимо от всичко сред вселената, дори и като "субект", защото сред подбрани критерии, се явява същото и "обект". Както и ВСЕЛЕНА

Ако вземем че СУБЕКТ и ВСЕЛЕНА, то те са взаимно зависими. Но те всъщност са едно и също нещо в две различни проявления. Всичко останало е така.

Сега - гледам думите ти, в които си формулирала казуса си не за първи път. Но за първи път питаш нещо подобно, и имам намерението да бъда коректен. Това са въпроси над които съм работил много години, протичали са множество изследвания. За целите съм си създал разширения на езиковите и понятийни инструменти. Имам решения, някои са изпробвани, други - са хипотезни, трети - вече "видяни" или пък са "догадки". Налице е практика по изменение на състоянието на съзнание - комбинирал съм различни практически линии и посоки.

Как да го изкажа, като се искат много думи и трябва да те приканя да го погледнеш и зачетеш внимателно. Лесно е да се формулира въпрос... но отговора му... е сложно нещо, особено на "някои въпроси" - както са твоите. Особено когато са налице големи разлики между нас.

И така - твоите думи, Субектът е множествен. Моята дума е КОМПЛЕКСЕН.

Субектът разполага на "всяко относително ниво" с различни дефиниции, защото са налице различни отражения. Разликите в отраженията създават и различни "Отражаеми". От това се поражда и самото относително понятие СУБЕКТ. Понеже е комплексно, то е хем за един ОТРАЖАЕМ - в схемата ОТРАЗЕНО-ОТРАЖЕНИЕ, хем за ЦЯЛОТО, което дори не е коректно да се нарече "сбор", макар че за целите на изказа тук, се налага да го ползвам. КОМПЛЕКСНОСТ не е просто сбор от много нива или "плоскости на разглеждане". То е качествено различно и като такова не е просто сбор. Както БЕЗКРАЙНОСТ не означава безкрайна бройка "крайности", а нещо качествено различно. Обаче когато не е налице друга възможност за аналогия и за някакъв субект не е налична друга възможност или опитност, той използва описание на непознатото, чрез познати на него елементи. За това вече попита МОХИНИ. Въпроса е, че това не е адекватно и веднага поражда объркване. Не е идеята само да достигнеш до компромисна концепция и подредба на вече познати елементи, само и само да постигнеш сред нея 'твоята версия за "ред" и свързаност.

КОМПЛЕКСНОСТ не може да се използва за субекти, които работят с двумерни отражения. За тях то не е съответствено и се налага непрекъснато да се подвеждат, защото е налице нещо като "проектиране", нещо като опростяване, елементаризиране. И винаги ще се налага това да е "знание" отвън, не от тях. На това те не могат да откликнат и възникват възможности за задължително изкривяване. На нивото на което питаш, изглежда наистина че са несвързвани понятия, и че има противоречия. Но тях ги няма на моята точка на същото. На моето отражение. 

Заради това - не е достатъчно само менталния апарат да подаде "достатъчна възможност за обяснение"... някакво си. Казуса е решим, просто плоскостта от която ти задаваш въпроса си е разбираема и напълно коректна от точката която виждаш и отразяваш. Точно си формулирала. Но в самия ти въпрос има смесване между "хем е комплексен", но ми трябва обяснение как така е хем, хем... как е едновременно и така и така... Това е проблема - едновременно е така и така. Ти го виждаш като проблем, защото според опорните ти точки сред които имаш отразителна среда и си ситуирана сред нея, това създава дисонанс, създава неяснота и обърканост. А за мен... в самите ти думи има противоречие и ти го търсиш като отговор при мен, аз да го дам.

Предлагам опит за преразглеждане на собствените ти думи от самата теб - всичко се върти около непрекъснатата евилибристика между "част" и "цяло".

Докато се гледа като на "части" - е едно.

Докато само 'цялото' има значение - вече е друго.

Но когато те са едно и също нещо - вече е съвсем различно. Хем е като сбор от двете, но и  вече много повече...

От една страна използваш понятията си, но вече формирани сред друг контекст. Сега - с въпросите ти, ти използваш същите понятия, с твоя пълнеж, който обаче не отговаря на нивото на което задаваш въпросите си. Всъщност в думите ти не са много въпроси - всичко се върти около едно единствено "ядро". И е нещо като "един отговор".

=================

Май не се получи... има ли въобще някакъв резонанс в това или да пробваме друг подход? Налице са теоретично и други подходи. Доколко биха сработили не съм наясно. А и през форум... така писането... е налице известни играничения.

Накратно може да се опита по "женски" вариант, ако използваш даденостите. Ти си творец - рисуваш, пишеш стихове, това също е чудесно допълва. В състояние ли си да ползваш изменение на състоянието на съзнание, При това е възможно да се променят опорните точки... или най-малкото силно да отслабне влиянието им. При такива "ситуации" принципно е възможно скъсването със стари връзки, които иначе са "невидими" и не може да се изследват и управляват. А при смяна на състоянието на съзнание... става възможно, дори само като 'проблясък', като флашбек. Проблема на човека не е онова, което той нарича УМ. главно заради неговата дефиниция и потребност да намери "причина" за своите си ограничения. Ума - е просто инструмент - важна е "ръката" която го държи, водена от определено намерение, цели и задачи". За хора, които им трябва да намерят лесното обяснение за неудачи и дисонанси - намират веднага ЕГОТО и УМА, защото това повтарят други и като е лесно смилаемо, направо се "попива".

Или... един от подходите е... да се намаляват силата на "връзките" към опорните точки, като систематично и управляемо се "разклащат". Те носят смисъл, имат значение... Но не и извън техния контекст. Когато смисъла на наследения контекст се изчерпва и напират "въпроси", които очевидно не се вместват в него, налице е тежнение което по инстинкт винаги тегли към варианта - да остане старото, като само се нагласи към дисонансите. Това е вече компромис. Оттук започват в цяла поредица, която е "път без изход". От друга страна - природното наследство повелява че 'старото' е вече проверено, то създава яснота, то създава усещане за сигурност, може да не е ок, но поне е познато... ( и т.н.). Именно това определя субекти, които ги притискат вътрешни страхове, травми, да не им е възможно въопбще да имат избор. Защото страхуването задейства задължително изключване на мозъчни зони, в стремежа да съхрани, да изгони "дисонанса", проблема, стимула или дразнителя, отвъд прага на "видимост". За атавизмите, това е "решение" за проблема - като го няма пораждащото го - няма и проблем. За нивото на "животното", това е временна мярка, за краткосрочна инстинктивна защита и вероятно - върши работа. Но само дотам. Съвсем очевидно е, че това не сработва, още повече когато се блокира и от "временно", се зацикля в "постоянно".. Така в дългосрочен план, вместо да е защитно, вместо да защитава, то става точно обратното - зациклянето става деструктивно за личността, за психичния свят... Това е точно като рана, която като се скрие, а не е овладяна и зараснала, тя се възпалява. Възпалението само по себе си е също защитна реакция на физиологично ниво. Обаче вместо да е временно, ако се зацикли... става възможност за "извор" на тотална инфекция. И накрая - от толкова защитаване, резултата е генерално изместване на хомеостазата към деструкция... и "смърт". Коя защита тогава е "защитна"? Но проблема е, че никъде сред това няма УПРАВЛЯВАЩ ЕЛЕМЕНТ - който да поеме нещата - да включи едно, да изключи друго, да има идея за "цялото"... Това, в мозъка, за настоящия момент (говоря в общ план), не е налично и всяка защитна система хаотично включва, наслагват се, изключват, едни други се стартират... докато баланса се наруши и се тръгва към изменения, дали психични, дали физиологични... А дори са и обвързани.

Редактирано 24 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Чревни его-ескизи.

Дрънка врели не кипели. 

Дрънка врели не кипели. 

Егото сведено до планиране и изпълнение жизнено необходими функции е полезно, но поставено на трона на съзнателния процес, като управляващ елемент, фактически се явява регрес към първобитните модели на доминация. То отделя една въображаема конструкция от цялото, обособявайки зона подобна на раково образувание, и подобно него може да се лекува до време, после процеса излиза извън контрол, тогава може би помагат само много силни лекарства или дроги, които да разградят, да размият тази въображаема граница, отделяща го от действителността, неминуемо водейки го към гибел. Примери бол, нищо уникално и артистично няма в целия този шит, циклични колебания, образуващи се и пукащи се мехури, това е същността на сапунката която се разиграва. Доминацията на този тумор не може да се скрие, самия болен не го отрича.

Редактирано 24 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)