Аз не мога без помощна литература признавам! Проучване или приучване на явленията около нас! Те имат зависим произход.Ние хората имаме ли зависим произход? Прагматизма приземява всяка илюзия и реалността се разбира.Но реалността може и да е добра и лоша.Дуалност ли го наричате това?Ако нямаш страх от неизвестното по-далеч ще стигнеш да се очистиш от илюзии да бъдеш неутрален.Логиката избира правилното познание.

Разбира се че имаме зависим произход, освен че всяка наша част зависи от друга, зависим и от външни фактори, за това не ти трябва помощна литература да го разбереш. Какво ще се случи с теб, ако вече искаш да си независим от въздуха на планетата, колко време ще изкараш така независим?

Да прагматизма приземява, разтваря всички илюзии, много хубаво го каза, има такава мудра която показва Буда - Бхумиспарша (санскр. भूमिस्पर्श, bhūmisparśa, "докосвайки земята").

Реалността е такава каквото е, ние с мислите си слагаме категории добра или лоша, не забравяй че всичко е относително и това което е добре за един е лошо за друг и обратно.

Въпреки че те обявяват за какъв ли не, си много по-близо до разбиране Учението на Буда от много други, дето се имат за много умни, именно с непредубедеността си и трезвия поглед на нещата. 

Мозъкът, амигдалата, хипокампуса, епифизата, органът, в който има силициев кристал, фотоклетките, "третото" око, шишарката, ДМТ… Всички просветлени и богове на изток се изобразяват с шишарка на главата, самият  Буда в това число, шишарката в символиката на древните шумери, масонството, християнството, огромната шишарка в двора на папата,  домъкната от Египет и т.н. Декарт твърди, че там се намира душата, според йога е шестата чакра. И какво в тази връзка? Преди векове съзнанието се е контролирало от идеята за греха, сега пък се контролира от идеята за "запушените" чакри във всякакви варианти на запушване. Запушили сме средството за мобилна комуникация с Божественото ли, Уитка?

Я да видим какво пише в Евангелието от Тома:

Ако вашите водачи заявяват че царството е на небесата,

птиците на небето ще са там преди вас.

Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас.

Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.

Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец.

Но ако не познавате себе си, вие сте в бедност, и сте бедност.

Как мислиш, с тези думи за какво правене на 2 в 1 намеква Джизъс?

Исус каза: Когато направите две в едно,

 

и което е вътре, да е като това, което е вън,

и което е вън, да е като това което е вътре.

   И което е горе, да е като това, което е долу,

   и когато обедините мъжкото и женското в едно,

   така, че мъжкото да не е вече мъжко, и женското да не е вече женско,

  Когато направите око на мястото на око,

  и ръка на мястото на ръка, и крак на мястото на крак,

и образ на мястото на образ, тогава вие ще влезете в Царството.

 Когато направите двете едно, тогава вие ставате Синове Божии,

 и ако заповядате на планината да се помести, тя ще се помести.

 

 

Редактирано 14 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Един въпрос: ти какво мислиш за Ади Буда?

Ти какво мислиш? Че е Брахман ли?

 ...И тук идва ползата от прераждането.

Новото въплъщение ни дава възможност да се изчистим, да се изпразним и да започнем наново освободени от неподходящото съдържание с което сме се изпълнили в предишния живот.

Натрупванията, които са били на място остават с духа, привлечени от сходството си с него.

 но духът не е (зависим). Той не е от този свят и не е зависим от нищо в него. Всички положителни качества, които придобиваме, всички познания, цялата съзнателност е като обвивка, която натрупваме около духа, но самият дух остава неизменен.

Имам въпроси - има доста смислени неща, от това, което пишеш тук и следващите. Но има и някои "несъответствия", затова имам въпроси, допускайки съвсем резонно, че проблемите са в фрагментарността им, и интерпретацията ми.

Ако избереш да отговориш, моля изведи контекста на постановките си - според кое, как и къде са всички понятийни пълнежи и аксиомни предпоставки. Това би спестило време, като се запази коректността. Например според същия контекст, кажи каква е разликата в теоретичната ти база, между "дух" и духове, дори и ако поставиш дефинируеми положения за самото понятие 'ДУХ.

Следните въпроси са всеки около същия "център":

1, ПОЛЗА ОТ ПРЕРАЖДАНЕТО - чия полза... Кой и кое определя "ползите"? Спрямо кое и какво?

2,Защо на "духа" му е нужно да се "чисти", как е възможно за духа да има "неподходящо съдържание", според кое и какво... и кого?

3. в същата посока - всички положителни качества... които придобиваме -

Сега - по-нататък написа че "качествата не могат да се придобиват, те са потенциални, като наличност и само се разгръщат" (цитирам според интерпретиран от мен смисъл и насока). Според какво духът има критерии за определяне, кое качество е положително и кое не...?

4. Познанието (познанията - от цитата), те какво са, ако са проява на КАЧЕСТВА на духа, значи че те не се натрупват...

И все пак - духът се явява някак си - хем зависим, ама независим. Нещо като "светлината" - хем частица, хем вълна.

Хем трупа, хем е независим, хем проявява качества, но ги дели на положителни или подходящи, следователно са налични критерии... Въпроса е - кои са критериите?

 

Редактирано 14 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Имам въпроси - има доста смислени неща, от това, което пишеш тук и следващите. Но има и някои "несъответствия", затова имам въпроси, допускайки съвсем резонно, че проблемите са в фрагментарността им, и интерпретацията ми.

Ако избереш да отговориш, моля изведи контекста на постановките си - според кое, как и къде са всички понятийни пълнежи и аксиомни предпоставки. Това би спестило време, като се запази коректността. Например според същия контекст, кажи каква е разликата в теоретичната ти база, между "дух" и духове, дори и ако поставиш дефинируеми положения за самото понятие 'ДУХ.

Следните въпроси са всеки около същия "център":

1, ПОЛЗА ОТ ПРЕРАЖДАНЕТО - чия полза... Кой и кое определя "ползите"? Спрямо кое и какво?

2,Защо на "духа" му е нужно да се "чисти", как е възможно за духа да има "неподходящо съдържание", според кое и какво... и кого?

3. в същата посока - всички положителни качества... които придобиваме -

Сега - по-нататък написа че "качествата не могат да се придобиват, те са потенциални, като наличност и само се разгръщат" (цитирам според интерпретиран от мен смисъл и насока). Според какво духът има критерии за определяне, кое качество е положително и кое не...?

4. Познанието (познанията - от цитата), те какво са, ако са проява на КАЧЕСТВА на духа, значи че те не се натрупват...

И все пак - духът се явява някак си - хем зависим, ама независим. Нещо като "светлината" - хем частица, хем вълна.

Хем трупа, хем е независим, хем проявява качества, но ги дели на положителни или подходящи, следователно са налични критерии... Въпроса е - кои са критериите?

 

А аз имам само един въпрос. Е ли възможно да пишеш с по-голяма честота смислени постове? Като този го брой за смислен.

Начин да разбереш възгледа на Shiniasu е да си представиш още една отделна Реалност. Две сфери, нашата относителната и Абсолютната. Абсолютната има връзка с нашата, но ние с нея нямаме, а можем само да си я представим. Всъщност връзките са две. Как и защо тече процеса? Абсолютната Реалност се самоосъзнава и разбира че в нея има две същности, които си противоречат и пречат непрекъснато, създавайки дискомфорт. Нашите проекции на Ин и Ян. Това е проблем. В себе си тя също забелязва древен артефакт, който е от преди осъзнаването й. Този артефакт, като черна дупка засмуква част от двете субстанции и от другата страна на артефакта започва да се прожектира нашата Вселена, конструирана да се явява нещо като безпристрастен наблюдател, филтър и арбитър на процеса. Човешката цивилизация е само част от целия филм. Нашата Вселена трябва да има и изход и това е втората връзка, през която вече пречистения дух, разбирай единия относително другия, се връща в Абсолютната. Тази връзка не минава обратно през артефакта, а го заобикаля по друг път и се връща в Абсолютната Реалност. И така този процес тече с променлив успех вече колко калпи?

 

Редактирано 14 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Имам въпроси - има доста смислени неща, от това, което пишеш тук и следващите. Но има и някои "несъответствия", затова имам въпроси, допускайки съвсем резонно, че проблемите са в фрагментарността им, и интерпретацията ми.

Ако избереш да отговориш, моля изведи контекста на постановките си - според кое, как и къде са всички понятийни пълнежи и аксиомни предпоставки. Това би спестило време, като се запази коректността. Например според същия контекст, кажи каква е разликата в теоретичната ти база, между "дух" и духове, дори и ако поставиш дефинируеми положения за самото понятие 'ДУХ.

Следните въпроси са всеки около същия "център":

1, ПОЛЗА ОТ ПРЕРАЖДАНЕТО - чия полза... Кой и кое определя "ползите"? Спрямо кое и какво?

2,Защо на "духа" му е нужно да се "чисти", как е възможно за духа да има "неподходящо съдържание", според кое и какво... и кого?

3. в същата посока - всички положителни качества... които придобиваме -

Сега - по-нататък написа че "качествата не могат да се придобиват, те са потенциални, като наличност и само се разгръщат" (цитирам според интерпретиран от мен смисъл и насока). Според какво духът има критерии за определяне, кое качество е положително и кое не...?

4. Познанието (познанията - от цитата), те какво са, ако са проява на КАЧЕСТВА на духа, значи че те не се натрупват...

И все пак - духът се явява някак си - хем зависим, ама независим. Нещо като "светлината" - хем частица, хем вълна.

Хем трупа, хем е независим, хем проявява качества, но ги дели на положителни или подходящи, следователно са налични критерии... Въпроса е - кои са критериите?

 

Ти какво мислиш? Че е Брахман ли?

Аз вярвам в прераждането но не съм сигурен в моята персонална оценка. Може би който се е преродил и е открил това може да ме осветли и терзанията ми относно моята несигурност да изчезнат!

Аз вярвам в прераждането но не съм сигурен в моята персонална оценка. Може би който се е преродил и е открил това може да ме осветли и терзанията ми относно моята несигурност да изчезнат!

Съвет само, внимавай кой слушаш и на кой вярваш тук. Защото вместо да се успокоиш ще те объркат и побъркат.

според мен... ако някой претендира за дискусия, първо трябва да приеме правилото за "изслушване" (внимателен и сериозен прочит). Това означава нещо много просто - ако е наистина прочел, то може да се види лесно няколко прости положения, които съм оставил сред въпросите си.

В комуникацията има просто и ясно правило - първото обръщение да е към определения за насока обект, към който е отправено. Така става ясно смислено и подредено как и към кое се задават въпросите, доколко е коректно и как се постановяват основните положения в самата комуникация, дали е ясен и достатъчен протокола за обмен... и т.н.

Кое в това просто нещо, не се разбра - КЪМ КОЙ СЪМ ОТПРАВИЛ ВЪПРОСИТЕ СИ, на базата на какво, защо, след като съм се постарал да е достатъчно ясно и насочено точно към дефинирания в текста субект и точно неговите идеи, построения и форма на осмислянето им.

Защо се изредиха хора, които нито ги питам, нито са отговорили каквото и да е по зададеното, нито са прочели как съм задал въпросите си, каква е насочеността им. А същите хора претендират за "сериозни дискусии"... Как ще ги водят тия дискусии, след като най-важното очевидно е просто някой да им даде стимул да си напишат веруюто или още по-зле - отношение към нещо си, емотиконизирани като че за детски ясли или за сбирка на блондинки.

В дискусията първото правило е, че дискутират субекти. Субектите се проявяват не само с идеите и концепциите си, а с още много други свои качества, опит, път. Не дискутират идеи, на които субектите да служат като "говорители" или "изразители".

Субектът остава основния и действен участник, съобразно нивото на осъзнаване на себе си, към онова, което го интересува, към целите които си е поставил, към значението което придава на производните на него идеи, концепции и отражения.

Второ просто правило е - не говорѝ излишно. Отговорѝ, каквото те питат, ако работиш осъзнато с периметър и съотносимости, относителности и условности, дефинирай първо интерпретираното от въпроса, контекста сред който го правиш, после съобразно същото, задай и отговора си, като също дефинираш контекста за да изразиш съотносителностите. За напреднали дискутиращи е начина по който изказват мисълта си, способност за вникване на гледната точка на другия в дискусията, способност за независимост към пристрастието си, като поне е наясно с него. Ако такива пристрастия са налице, предварително в договорката за дискусия, трябва да е наличен изказ - към какво точно са пристрастни субектите и кои са собствените им периметри. 

Всичко това се прави и от дори единия участник, ако за другия (ако са двама) е невъзможно. така или иначе осъзнат менталист е лесно да добие представа за периметъра на субекта и неговите нагласи, способности, качества и граници на периметър.

ВСЕКИ ИМА ГРАНИЦИ НА ПЕРИМЕТЪРА СИ, ОБХВАТА НА ОПИСАНИЕТО, ШИРОТАТА НА ОТРАЖЕНИЕТО... Въпроса е обаче в осъзнатото отношение на ясно разграничение кое и какво е "ГРАНИЦА". ДИСКУСИЯТА е именно форма на справяне на влиянието на границите, чрез обогатяване на собствения периметър чрез богатството на различията в гледните точки. За да е налице достатъчна "полза" в тази посока, естествено че е важно качеството на участниците в такъв обмен. Но не непременно задължително.

С всичко това само да напомня, че някои хора претендират за "сериозна дискусия". А не знаят какво означава тя. Не знаят прости неща. Като не ги знаят могат да помислят, да се осведомят и отново да помислят. Дискусия не е сериозна, ако тепърва участниците в нея, се налага да осмислят - защо участват, какво ги интересува, колко дълбоко са способни да навлезнат. В дискусия, както във всичко друго, се изисква да влезнеш подготвен относно себе си, отработил процеси по осмисляне, отражение, реакции и пристрастия. При наличие на афекти и първосигнални реакции... дискусията е невъзможна. Наличието на пристрастие - също прави сериозната дискусия за невъзможна.

И най-важното - целите. Ако за някой е "жизнено важно" да дискутира своите си виждания с други, за целите на доказването на убежденията си, дискусия е напълно невъзможна. Дискусията представлява форма на взаимно условно-договорено поле, в което примерно двама участници се разбират помежду си да участват равноправно, с идея че търсят различна гледна точка от своята. Това не е битка, нито война, нито налагане. Никоя дискусия не се води заради "истината", ако един човек претендира че знае истината, той няма защо да води дискусии, защото неговото участие се обезмисля като сериозно и задълбочено.

и за да е ясно какво влагам, пиша следното - СЕРИОЗНО и ЗАДЪЛБОЧЕНО, наричам онова начинание, или подготовка за него, което да определя практически изменения, промени или трансформация. Всички тия, които определят да се изминава "път". Не се изминава път, ако ще циклиш отвътре в оградата си. За мен, смисъла да съществувам е изменението и промяната - в схващането, осмислянето и отражението към света и себе си. Ако нещо ме доближава или предположително решава редицата проблеми през тия начинания, то значи за мен е СЕРИОЗНО И ЗАДЪЛБОЧЕНО. Не ме интересуват целите като обекти, защото обектите се привиждат през отраженията и  проекциите, като често са взаимно затварящи се едно друго, заради естествения несъзнателен уклон към "затваряне" чрез "крайно определяне". Това не е проблем, ако не се гледа на него като на "животоспасяващо", защото всъщност нищо "не спасява". Има начини за справяне с всякакви ограничителни форми, уклони и импулси, повечето се простират в работата на самия субект със собствения му психичен свят. 

Дискусията не е учебен процес. Тя е многостранен обмен на информация, данни, построения и концептуални схеми за целите на потребностите на самия субект. Дискусията е ментален обмен. намесата на емоционални афекти в нея, я обезсмисля. Намесата на необработени и първосигнални субекти, в дискусия я проваля напълно.

За емоционални обмени, си има други думички... и те не са ДИСКУСИЯ. За хора, които вярват в убеждения, дискусията е възможна само и единствено на полето на предварителните им убеждения. Ако са договорени ( двама човека със сходни убеждения) то периметъра по естествен начин е договорен. Ако не е - за убедения не може да се промени нищо, защото не му е дори възможно, нито желано да напусне периметъра си и да направи допуски чрез "съмнение" в този смисъл на такъв субект не му се налага да "излиза", а точно обратното - потребно му е да валидира допълнително своят предварителен периметър, за целите на окопаването си в него.

Редактирано 14 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Мозъкът, амигдалата, хипокампуса, епифизата, органът, в който има силициев кристал, фотоклетките, "третото" око, шишарката, ДМТ… Всички просветлени и богове на изток се изобразяват с шишарка на главата, самият  Буда в това число, шишарката в символиката на древните шумери, масонството, християнството, огромната шишарка в двора на папата,  домъкната от Египет и т.н. Декарт твърди, че там се намира душата, според йога е шестата чакра. И какво в тази връзка? Преди векове съзнанието се е контролирало от идеята за греха, сега пък се контролира от идеята за "запушените" чакри във всякакви варианти на запушване. Запушили сме средството за мобилна комуникация с Божественото ли, Уитка?

Да си призная от чакри и запушвания много-много не разбирам. Колкото до "контрола над съзнанието от идеята за греха" мисля, че масовото съзнание сега предпочита така да разглежда положението си, и е обяснимо де - защото в действителност нещата са точно обратни. Няма нужда от никакъв такъв външен човешки контрол, понеже той си се осъществява напълно естествено заради факта, че разпокъсаното ни не-само-осъзнато съзнание по начало е контролирано не от някаква "идея за греха", а само и единствено от отъждествяването със самия грях. Това е истинското ни робство и друго не може да има.

 

Я да видим какво пише в Евангелието от Тома:

Как мислиш, с тези думи за какво правене на 2 в 1 намеква Джизъс?

Според мен, щом питаш, намеква за омоусиос - от една субстанция,

Когато направите око на мястото на око,

  и ръка на мястото на ръка, и крак на мястото на крак,

и образ на мястото на образ, тогава вие ще влезете в Царството.

 Когато направите двете едно, тогава вие ставате Синове Божии

което никак не е лесно за изпълнение, сам човекът такъв, какъвто е по природа, не е способен на трансформаци без нещо качествено ново, блажено по природа и със собствена "господарска" воля да се изяви в смъртната му "природната душа", психе, и да го води фактически към самото себе си.. Защото душата е "влажната субстанция", Левиатан, великият змей, единствената материална основа за какъвто и да е процес или осъществяване, всичко е в нейните прегръдки, така да се каже. Но тя е съставена от враждуващи инстинктивни, чувствени и разсъдъчни психични компоненти, които трябва да бъдат хармонизирани и събрани към върха.

20. Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика?
21. Ще вденеш ли халка в ноздрите му? Ще прободеш ли с шило челюстта му?
22. Ще ли ти се много моли и ще ли ти говори кротко?
23. Ще направи ли договор с тебе, ще го вземеш ли завинаги като свой роб?
24. Ще се забавляваш ли с него като с птичка, и ще го вържеш ли зарад момиченцата си?
25. Ще го продават ли другарите по лов, ще го делят ли между хананейските търговци?
26. Можеш ли промуши кожата му с копие и главата му с рибарска вила?
27. Тури на него ръката си и помни за борбата: занапред не ще посмееш.

„Помни битката в тялото.” (Йов 40:27 Септуаг. 40:32-μνησθεὶς πόλεμον τὸν γινόμενον ἐν σώματι)

 

Ти какво мислиш? Че е Брахман ли?

Има някои прилики. Но целта на въпроса ми беше просто да видя какво е отношението му към това понятие. Доста будистки школи по един или друг начин се придържат към идеята, че в основата на всичко съществуващо стои нещо неизменно и необусловено. Дали това ще са дхармите според Теравада, Алайя Виджняна според Йогачаря или Ади Буда, или Дхармакая според някои тибетски школи, във всички тях присъства елемент на необослувеност. Той Шунята по един или друг начин отхвърли част от споменатите учения и исках да видя дали ще отхвърли и това.

Ramus зададе доста въпроси на които не мога да отговоря сега, но ще се постарая по-късно.

Редактирано 14 октомври 201510 г. от Shiniasu (преглед на промените)

докторе,последно в себе си ли да вярва човек/както си декларирал чрез снимката на аватара си/ или в прераждането,че да знаем в каква посока да поемем

Скъпа valkiria1!

Най-после срещнах човек,който вниква в смисъла на написаното. Това никак не е често срещано явление. Затова трябва да се чувствате специална и ви пожелавам да продължавате да намирате отговори на въпросите които ви интересуват.

Имам въпроси - има доста смислени неща, от това, което пишеш тук и следващите. Но има и някои "несъответствия", затова имам въпроси, допускайки съвсем резонно, че проблемите са в фрагментарността им, и интерпретацията ми.

Ако избереш да отговориш, моля изведи контекста на постановките си - според кое, как и къде са всички понятийни пълнежи и аксиомни предпоставки. Това би спестило време, като се запази коректността. Например според същия контекст, кажи каква е разликата в теоретичната ти база, между "дух" и духове, дори и ако поставиш дефинируеми положения за самото понятие 'ДУХ.

Следните въпроси са всеки около същия "център":

1, ПОЛЗА ОТ ПРЕРАЖДАНЕТО - чия полза... Кой и кое определя "ползите"? Спрямо кое и какво?

2,Защо на "духа" му е нужно да се "чисти", как е възможно за духа да има "неподходящо съдържание", според кое и какво... и кого?

3. в същата посока - всички положителни качества... които придобиваме -

Сега - по-нататък написа че "качествата не могат да се придобиват, те са потенциални, като наличност и само се разгръщат" (цитирам според интерпретиран от мен смисъл и насока). Според какво духът има критерии за определяне, кое качество е положително и кое не...?

4. Познанието (познанията - от цитата), те какво са, ако са проява на КАЧЕСТВА на духа, значи че те не се натрупват...

И все пак - духът се явява някак си - хем зависим, ама независим. Нещо като "светлината" - хем частица, хем вълна.

Хем трупа, хем е независим, хем проявява качества, но ги дели на положителни или подходящи, следователно са налични критерии... Въпроса е - кои са критериите?

 

Ако търсим някаква вечна, неизменна и абсолютна същност, то тя е една за всичко съществуващо. В индивидуален план може да се приеме, че всяка индивидуалност си има своя обособен дух, тъй като самата индивидуалност проявява тази вечна, неизменна и абсолютна същност по уникален индивидуален начин според достигнатото ниво на съзнание. Значи същността е една, но проявленията и чрез всяка индивидуалност са различни, а и всяка индивидуалност разбира същността си по различен начин. Разбира се около написаното могат да се зададат множество въпроси, а истината не е толкова проста, но това е което мога да приема за вярно на този етап от развитието си. Няма и не може да има учение, което изразява абсолютната истина и това последното не е мое заключение. С развитието на съзнанието се развива и способността за вникване в истината, който процес е безкраен.

Някои тук знаят, че ако трябва да посоча учение, което следвам, това е Агни Йога, което е с преобладаващо практическа, а не теоретическа насоченост. Наистина, извеждат се някои общовалидни принципи, но не се стига до разглеждането на понятия, които не само, че нямат отношение към развитието ни, но и в действителност са извън всякакви възможности за дори и задоволително разбиране от страна на хората. Може би за някои това звучи прекалено, но ако се приеме съществуването на безкрайността, то трябва да се приеме, че и познанието отнасящо се към нея е безпределно и истината би трябвало да надхвърля многократно всякакви възможности за разбирането й, на един конкретен етап на развитие на съзнанието, какъвто е човешкият.

1. Полза за индивидуалността, индивидуалното съзнание по отношение на възможността му да обхване действителността, да вникне в нея, да я изучи, разбере и да живее в нея по начин осигуряващ по-нататъшно разширение на споменатите способности. Също така и способността да се живее в хармония с останалите индивидуалности, да се подпомогне развитието на по-слабо еволюиралите и да се подпомогне за цялостното развитие на проявената действителност.

2. Духът в абсолютен смисъл няма нужда да се чисти, защото той сам по себе си е целият възможен потенциал (това звучи безсмислено по отношение на безпределното, но други думи не мога да намеря), който може да бъде проявен. Изчиства се индивидуалността, от всичко, което не отговаря на същността на нещата, което не отразява действителността такава, каквато е. В същото време се развива способността на индивидуалността за по-пълно опознаване на действителността (но това вече споменах).

3. Критерий за правилно и неправилно, за добро и лошо е това доколко нещо отговаря на действителната същност на нещата. Всяко нещо, което пречи на развитието на индивидуалността може да се счита за неправилно. Сега тук може да възникне объркване. Индивидуалността, която е проявление на духа се развива. Духът, в смисъл вечната и неизменна същност, която е основа на проявлението, но сама по себе си е извън проявлението разгръща себе си чрез него. За това, че дали имаме разгръщане или развитие, зависи от гледната точка.

4. Абсолютът няма как да е зависим от проявлението. Но все пак трябва да се признае, че и разбиранията ни по отношение на него са ограничени от съзнанието ни и нищо по отношение на абсолюта не може да се твърди със крайна сигурност. Това, което мога да кажа за момента е, че не виждам как абсолютът може да е зависим от проявлението.

- Бъдещия живот съществува, защото аз вярвам в него.

- Да, това, в което вие вярвате, не съществува обезателно.

Не може да е капсулован, след като се проявява. Имаме един безграничен потенциал, който няма посока в която да се измени. Еволюцията и проявлението не са нищо повече от разгръщане на този потенциал в пространството и времето. Обуславящите проявения свят принципи не са нищо повече от израз на природата на нещата. Безграничното няма как да опознае себе си освен чрез своето отражение. То и самото отражение не е извън него, но е и само частично. Отражението винаги е ограничено. Завършекът на цялото начинание е невъзможен. Безначалното не може да има край. Започват и завършват само относителните етапи на разгръщане, но не и съвкупния процес като цяло.

Хм... при повече от 10 прочита на "отговорите", на предишните писания... продължавам да събирам пъзела от понятийни елементи и начина на свързването им.

Между другото - някак си се получи, че "задавайки въпроси" сякаш поемам някаква форма на 'инициатива". Но въпросите ми следват моя начин на опознаване, моите ползи, моите прозрения, или неясноти, те са свързани с мен. На теб ти се полага да направиш най-малко същото, по начин и форма, по които ти определиш.

-------------------

Така - все със същата цел:

1, как се съотнасят взаимовръзките на този текст (от предишен твой пост), с изразеното в "последния отговор"? Опитай да дадеш схемата на взаимодействията и връзките между понятийните ти опорни точки... дух, проявление, безкрайност, пространство време, природа на нещата, принципи, природа... познание...

И... обръщам внимание на едно изречение точно - БЕЗГРАНИЧНОТО няма как да познае себе си, освен чрез своето отражение. Това е фундаментален принцип, но в изречението има един много основен проблем - безграничното не може да е "себе"... Няма как, няма защо... следователно - защо въобще му е нужно "познаването"?

Следващото изречение - всяко отражение не е "извън" безграничното, защото спрямо него "извън" и отвътре, са неадекватни и несъответствени мерки. Но... Отражението "винаги е ограничено, завършекът на цялото начинание е невъзможен"... но няма завършек, защото няма и начална точка. И все пак тия са относителни величини и понятия, и се въвеждат за удобство и спомагателност сред всички конструкции на това ниво на възприятие.

Всъщност самата идея за 'проявления" и "проявено" има едно важно ограничение - спрямо кои критерии ще се смята "съществуване" и "проявеност". Замислял ли си се, че на това се крепи голяма част от конструкцията? Или греша в предположението?

========================

2. и като стана въпрос за опорни точки - правил ли си някога опит да дефинираш и синтезираш в схема най-основните си опорни точки, ама... възможно най-опорните (за теб) до които си способен да достигнеш ментално. Ако да - тогава имам други въпроси.

===================

3. И така - първото изречение от цитата - духа не може да е капсулован, след като се проявява, обаче "проявен" хем е дух (абсолютен потенциал), хем е и проявление - относителна изява на негови точно определени "качества"... Защо точно определени "качества" да е "индивидуалност"?

==================

4. По принцип за мен това е ключов въпрос - пледирам за изостряне на вниманието относно смисъла му:

и така - достигал ли си до невъзможност за обяснение, посока без изход, или несъответствия някъде в приетата от теб схема. Или пък - някъде, където тя има "край" и отвъд това няма възможност за отражение, без значение ментално, концептуално, реактивно... Някъде, където е границата на възможното за обяснение. Ако да - имам и други въпроси...

===========================

Редактирано 14 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

За състоянието на духа отвъд проявения свят аз, разбира се, няма как да бъда пряк свидетел. Ние тук познаваме духа в неговото съчетание с материята (пуруша и пракрити). За същността му отделно от материята ние можем да правим заключения основани на логиката и нищо повече. Разбира се могат да се черпят и свидетелства на по-разумни от хората същества, но естествено само ако първо се признае съществуването им. Ние все още познаваме в съвсем минимална степен проявения свят и няма да е разумно да обръщаме прекалено внимание на непроявения. Има свидетелства, че съзнанието може да проникне зад прага на пракрити (т.е. първоматерията) и че "отвъд" основните принципи обуславящи проявения свят се запазват. Как става това няма как да зная.

Сега, за много хора може да е проблем, че моят светоглед е отворен и далеч не е завършен. Но ако съм убеден твърдо в нещо, то е, че завършен светоглед няма как да бъде верен. Или най-малкото той ще е непълен.

Хм... това е някъде само по "4-ти" въпрос. С останалите как стоят нещата - ще се отложи или не ти се занимава? Би било естествено ако сред всичко това няма за теб нищо полезно, така че само се опитвам да уточня за намеренията ти.

Но казусите ти, изнесени така, имат още отдолу - под тях.

Например - има решение за казуса - отраженията като форма на самоопознаване на "безграничното". Независимо че "всяко отражение е ограничено", процеса не е ограничен, принципа му също. Проблема с " ограничеността на която и да е отражение" всъщност дори не съществува. Но ти не си извел продължението му. А е интересно, защото дори стои в твоите думи. Имам предположение че всъщност ти опираш в границите на самото "учение" от което ти заимстваш и вървиш по неговите схеми на обяснение. А всъщност... това дава начало, дава старт, дава разширение... докато стане тясно. То дава само катализа, дава посока, идея за промяна, изменение, за път... Но всяко нещо опира до граница. Въпроса е - казусите ти са ограничени от самите дефиниции и постулатите, представени така, всъщност затварят хоризонта. Получава се схематичност и следването й, а това е много трудно да се забележи.

Това е основен процес и е наличен като проблем при всички менталисти и концептуалисти. Решение има, решения има - но всички концепции имат роля за самия човек, който ги ползва. Въпроса е - възможно ли му е, когато дойде мига да са тесни, да забележи това, да го осъзнае... да има куража да ги остави и да продължи навътре без тях.

Ето защо, форми на обмен, дефинирани по-горе от мен формално като "дискусия" е частен случай на комуникационни обмени. И са възможности за "решение" на тия казуси. Понякога едно обикновено отражение от подходящ субект, може да доведе до т.н. ефект "уау", до проблясък, пробив... Проблема е да се улови "различността", да се забележи, да се вникне - мига на условното "преди", и условното "след", макар че тия не са функции на "времето" по принцип, а само за удобство.

Разбира се, че в дефинициите за "дискусия", по-горе, бях краен, главно защото всяко нещо, е различно като отражение, функция, роля, смисъл и значение, за различните хора и дори ти си го споменавал няколко пъти. Описанията ми нямат никакъв абсолютен характер, а са само конкретен начин на изказ на нещо спрямо контекст, който се фокусира около теб, в даден момент. Това не може да стане еднолично, нито еднозначно. Всъщност може, но би било твърде ограничено и не е коректно от моя  страна. Понякога няма начин, защото "другата страна" понякога няма въобще представа за ролята си, заслепена от приказката сред която е вкопчена. Дали ще е повече емоционално образна, или повече концептуална, ролята на приказката е съхраняваща среда, сред която да се реализират неизбежни етапи от израстването...

------------------------------------------

 Най-силния момент на думите ти всъщност е края на последните ти думи - за отворения светоглед. Ако това наистина е така... то би могъл да продължи да се "пълни", За разлика от "затворените светогледи", които са израз на инстинктивни пориви и импулси. Заради това са масови и си текат по дефоулт.

А онова, което не видях никъде - е твоята роля... Не по принцип, а точно ТВОЯТА РОЛЯ ЗА КОНЦЕПЦИЯТА ТИ. Точно как, кое, какво и защо е точно за към теб. как ти го съотнасяш към своето 'себе си"... Дали има връзка, дали е налична функция между "мислещия, мисленОто, мисленЕто"... А най-интересното е, че... го има в думите ти. някак си... стои, а още не е стигнало до... изказа, до съзнанието... Именно този странен факт, ми привлече вниманието и се породиха "въпросите". Исках с тях да достигна до... границата ти в обясненията, и то по принцип - а не в понятийните ограничения. Там е работата... че нещото, което имам предвид, стои, ти го пишеш, макар и индиректно, но още не е минало през "взора ти". Написани примерно две положения, а не виждаш "връзката" и взаимодействието им, което би променило цялата схема. Това е любопитно и доста рядко като явление, тук, сред калдата го срещам за първи път, в този доста близък за мен вид, в тази му форма.

Е, всичко си признах. Избора дали да има продължение е само твой. Оставих на масата всички карти на показ.

Редактирано 14 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

А е интересно, защото дори стои в твоите думи. Имам предположение че всъщност ти опираш в границите на самото "учение" от което ти заимстваш и вървиш по неговите схеми на обяснение.

Не, по-скоро съм достигнал до някакви вътрешни моментни граници на разбирането си. А и не твърдя, че винаги се изразявам ясно и недвусмислено. Днешното мнение от по-рано се постарах да бъде максимално ясно. С логически анализ трудно ще ме разбереш. А и на мен ми е трудно да формулирам точния си възглед, до който съм достигнал до голяма степен чрез медитиране върху определени идеи с най-точните думи.

А онова, което не видях никъде - е твоята роля... Не по принцип, а точно ТВОЯТА РОЛЯ ЗА КОНЦЕПЦИЯТА ТИ.

Значи, никой никъде не посочва цялата картина. Посочват се различни детайли, които евентуално мога да осъзная като верни, може да се посочат определени взаимовръзки, но като цяло сглобяването всеки си го прави сам.

Не, по-скоро съм достигнал до някакви вътрешни моментни граници на разбирането си. А и не твърдя, че винаги се изразявам ясно и недвусмислено. Днешното мнение от по-рано се постарах да бъде максимално ясно. С логически анализ трудно ще ме разбереш. А и на мен ми е трудно да формулирам точния си възглед, до който съм достигнал до голяма степен чрез медитиране върху определени идеи с най-точните думи.

Не, логическите анализи са ми с по-малък приоритет, независимо че ти представяш логическа система и схема, по която се водиш.  И която следваш - защото все пак ти написа за себе си като "... учението което следвам". Ползвам много разнообразни подходи и различни типове и видове "анализи"... Това не е толкова важно, макар че съм писал за него на много места, за принципите, механизмите... никой не го коментира. Защото никой не го интересува, при положение че всички имат своите приоритети да са вкопчени в схемите по които са прегърнали и чрез които те възприемат света и градят своята си версия на (ОТРАЖЕНИЕТО СИ НА) РЕАЛНОСТ... Не разбират че е отражение, а всъщност в думите ти беше казано и ги цитирах. Отраженията представят напълно различен контекст на общата картина. Ти ги изрече, а останалото си остана както си го заимствал.

Да, практически, вероятно медитираш и се включват вътрешни преобръщания на "пластове". Може би заради това се поражда, но въпреки всичко... през моите очи, ти си до праг. Няма как да не го забележа. Стана ми веднага интересно, защото е пред очите ми. То е пред очите ти, дори в думите е отразено. А ти не го виждаш. (още). Нямам право да го разкривам. Не е коректно, не е честно... а и би създало проблеми. Нещо повече.. би засегнало нишката на пътуването ти, най-често - като я удължи...

Значи, никой никъде не посочва цялата картина. Посочват се различни детайли, които евентуално мога да осъзная като верни, може да се посочат определени взаимовръзки, но като цяло сглобяването всеки си го прави сам.

кой да я посочва... става въпрос за теб. Няма никакво значение кой, как и защо правил нещо си, след като по принцип това е само предположение. Например варианта някой "да описва цялата картина", но ти да не си в състояние да възприемеш по съответствие, а само до твоята собствена "граница". Дори и да не е така - няма никакво значение, кой как правил и защо - нима не е възможно някой да се съсредоточи, да се фокусира и да поработи, докато изрази своята си "цялостна картина". Това имах предвид, с въпроса си - дали имаш идея колко дълбоки са "основите на всички твои основи". И колко трудно се стига до тях. Но за твоята лична картина и изкарването й на светло, пред взора на съзнанието - особено ако то е в особени "медитативни състояния'' Но изисква много труд, концентрация, последователност и търпение. Обикновено всички хора, когато опитват, се фокусират върху описанията, а не до основите си. С основите е огромно предизвикателство. И твърде минно поле. Защото се изправяш осъзнато срещу хилядолетни механизми в пластовете на подсъзнанието, които застават в защита и дори са готови "на бой".

Защо толкова хора напират за "описания" и концепции, понятия и схеми, като всъщност всички те са производни на Конструктора им. И като производни, те го отразяват, те показват кое е скритото за него, те са израз на онова, което се крие от съзнанието. Устоите и основите, са създадени, когато "съзнанието" не е било налично, или пък - когато защитните пластове поглъщат устоите, в импулса да ги защитят от досега на "съзнанието". Принципа е прост - съзнанието променя. Критичния анализ, може да изменя схеми, защото вече критериите, връзките и отношенията в отражението стават други. А точно тия "схеми" - с функциите на основи и базови устои - са припознати като твоя идентичност. Тя се слива с тях, ползва ги за идентификация, за самоопределяне на образа ти за АЗ и заради туй защитата автоматично се простира над тях и ги покрива от "осъзнаването" в стремежа си да ги/те запази.

Толкова е прост принципа - измененията на съзнанието са тясно обвързани с "базовите устои" и защитните механизми, които ги пазят. Всяка медитация... би "хвръкнала", ако достигнеш до своите вътрешни пластове и ги разкриеш пред осъзнаването, ако ги "осветлиш" за своите висши мозъчни дялове, които преднамерено се държат на дистанция. А всичко това е автоматичен атавизъм. Той също се държи на дистанция от осъзнаването, от анализа, съпоставките, интуицията или прозренията. Така нещо в теб, крие от нещо от теб, спрямо нещо от теб. И всичко това го съдържаш отвътре. И чака някой да му обърне внимание. Да го прозре, да направи първо вътрешните промени...

За медитацията, базовите устои са като една огромна "котва". Котвата е важна само при бурно море, при опасности, при дистрес. Тя затова се създава от атавизмите и готовите генетични програми. Обаче... когато се налага "кораба да пътува", да изминава път, да върви нанякъде, когато се налагат промени, адаптация, изменчивост, развитие...... "котвите" се превръщат в най-тежките спирачки. Това е ключов момент. Странно е, че никой не говори за това... всеки го споменава, защото някъде, някога, някой го бил казал, било написано някъде...

А най-централния момент... е нещо като "невидим" за матричната система от идеологии и митове. Това е централната роля на субекта за всичко, през неговия живот. включително и за собственото му отражение на света. Това, че субекта се намесва в отражението си и го изменя непрекъснато. Една негова неврална система променя отражението му, а други - са програмирани че "това не е отражение, а това е реалността, тя е извън, тя е реала отвън". Отражението никога не е реала. Всъщност оцеляващо е било отражението да е колкото може близко до реала. Но с развитието на мозъка, той придобива възможността да се намесва в отражението и да го променя. Това е огромен и много любопитен "капан". Много интересна и висока летва, която застава пред всеки субект, в пътя му към самоосъзнаване. Тя както е "летва", така може да се ползва за "посоката на вектора" в пътя на един човек...

 

Редактирано 14 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

За състоянието на духа отвъд проявения свят аз, разбира се, няма как да бъда пряк свидетел.

Ти и в проявения свят няма как да го посочиш, нито да си пряк свидетел, защото концепцията която считаш за реална и проява на някакъв висш "Аз" е пуста от истинно битие, тя не съществува нито заедно с петте съвкупности, нито отделно от тях. "Аз-а" е дух - е фантасмагория, халюцинация на отчаяния ум търсещ обяснение, и не е следствие валиден източник на знание (прамана).

Изобщо в будизма категорично се отричат трактовки на нещата като постоянни, елементарно-единични, независими субстанции, обладаващи атрибути. Което е в унисон с четирите аспекта на Първата Благородна Истина:

1. непостоянство

2. страдание

3. пустота

4. безсъщностност

За мадхямика "непротиворечивостта служи за критерии на реалността"

Редактирано 15 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ти и в проявения свят няма как да го посочиш, нито да си пряк свидетел, защото концепцията която считаш за реална и проява на някакъв висш "Аз" е пуста от истинно битие, тя не съществува нито заедно с петте съвкупности, нито отделно от тях. "Аз-а" е дух - е фантасмагория, халюцинация на отчаяния ум търсещ обяснение, и не е следствие валиден източник на знание (прамана).

Изобщо в будизма категорично се отричат трактовки на нещата като постоянни, елементарно-единични, независими субстанции, обладаващи атрибути. Което е в унисон с четирите аспекта на Първата Благородна Истина:

1. непостоянство

2. страдание

3. пустота

4. безсъщностност

За мадхямика "непротиворечивостта служи за критерии на реалността"

Аргументацията ти не е от най-коректните. Тъй като тя се основава на предварително приемане на някои положения от будизма.

 

Аргументацията ти не е от най-коректните. Тъй като тя се основава на предварително приемане на някои положения от будизма.

Е то напълно коректна аргументация няма как да съществува, защото се базира на концепции, вече тези концепции различните хора ги възприемат за правилни или неправилни въз основа на личния си опит. Ако например ти си открил нещо постоянно и независимо, убеден си в това, а аз не съм открил такова нещо и твърдя че всичко е непостоянно и зависимо няма как да се разберем. Тези положения съм ги изследвал, а не вярвам само в тях и не им паля свещи или благовония вкъщи 

Здравия разум не може да приеме съществуването на постоянен дух или душа, ако това противоречи на действителността, защото ако ги приеме вече няма как да се нарича здрав разум, спрямо тази действителност. 

Будиста е човек, който след изследване на феномените установява, че всички неща са лишени от собствено битие, но те съществуват, съществуват условно, характеризирайки се със съчетание на зависимост и пустота. Равнозначността на понятията "зависимо" и "пусто" се счита от Нагарджуна за квинтсентенция на проповядвания от Буда среден възглед или Среден Път.

Ти сега не разсъждаваш с атмана си нали, а с мозъка в който тече енергията на съзнателния процес. Приемаш че има висша сила агни, без която живота би бил невъзможен. Да видим наобратно, грубо разбира се, как стават нещата, съзнанието няма да работи, ако сърцето не работи. Електрическите сигнали (доколкото знам са 8 импулса, които в определена последователност стимулират мускула) се образуват в следствие на химическа реакция, има реакция има ток, която химическа реакция е възможна благодарение на храната или зависимостта ни от външния свят и огромно количество други процеси разбира се.

Какво се опитвам да кажа, зависимо е това което получава своето битие от друго - това от което зависи. Затова няма собствено присъщо битие. Дори да има такъв атман, ти си зависим от него и не можеш да съществуваш без него, нали, а "аз-а" с който сега пишеш не е едно и също с този атман, а зависим продукт или бъркам нещо.

Редактирано 15 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Агни не е някаква висша сила, а огънят в различните му форми на проявление, които са много и засягат почти всички аспекти от живота. Ако трябва да се препише някакво действие на атма, то това е вземането на решения. Атма не е точно атман. За атман малко се говори като изключим някои индийски философски школи. Няма особен смисъл да се говори. В човека проявен, такъв какъвто го познаваме имаме атма, което се отнася до волята; бодхи, което може да се преведе като интуиция, проницателност, мъдрост, разбиране. Умът идва едва след това. Мозъкът не е задължително условие за проявата на ума. И ако в мен има доста съмнения относно това колко будисти действително са достигнали до същността на нещата, то съм убеден, че тези, които са успели да отделят съзнанието си от тялото и да действат съзнателно в по-фини тела са мнозина.

Ти изглежда все още не можеш да схванеш съществената разлика във възгледите ни. Не, това не е дали имаме независима същност. Аз твърдя, че нирвана (без значение точно за какъв тип нирвана става дума) е само временно достижение, бележещо завършека на определен етап от развитието ни. Тя е крайна и след нея започва нов етап съществено различаващ се от настоящия. Аз твърдя, че броят на етапите е безкраен и че съществува безкрайна верига от (класове) същества, всяко намиращо се на съответния етап на развитие. А що се отнася до независимата ни същност, запознай се с школите, които я утвърждават. Там ще получиш подходящата аргументация. На български може да се намери Брахма Сутра Бхашя на Шанкара. На английски и руски сигурно може да се намери всичко останало.

 

Съществената разлика във възгледите е следствие различията в разбирането на прамана или "вярното познание". Твърденията които се явяват следствие индивидуалното разбиране се явяват логични или комични. При прасангика такова животно като "вярно познание" не съществува дори, но се налага да съществува система за някакво познание, защото йогическия опит не може да се предаде концептуално, но просветлени същества като Нагарджуна, Арядева, Чандракирти, Шантидева са положили доста усилия в тази посока. А когато видиш нещата такива каквито са, вече няма въпроси, няма отговори, просто виждаш, което е обратно на нашето положение в момента.

Редактирано 15 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

Толкова е прост принципа - измененията на съзнанието са тясно обвързани с "базовите устои" и защитните механизми, които ги пазят. Всяка медитация... би "хвръкнала", ако достигнеш до своите вътрешни пластове и ги разкриеш пред осъзнаването, ако ги "осветлиш" за своите висши мозъчни дялове, които преднамерено се държат на дистанция. А всичко това е автоматичен атавизъм. Той също се държи на дистанция от осъзнаването, от анализа, съпоставките, интуицията или прозренията. Така нещо в теб, крие от нещо от теб, спрямо нещо от теб. И всичко това го съдържаш отвътре. И чака някой да му обърне внимание. Да го прозре, да направи първо вътрешните промени...

Целта на медитацията е именно достигането на въпросните пластове. Умът не може да го направи. По-скоро този аспект на ума, който използваме в ежедневието не може. А освен умствени има и емоционални пластове, пластове от навици и модели на поведение, от зависимости. И аз виждам какво може да променя в някои от тях, но самата промяна не е никак лесна. Тук нещата не опират само до осъзнаване, само по себе си осъзнаването е достатъчно трудно-достижимо, но и до воля, сила на характера, правилна мотивация и редица други качества.

Да, практически, вероятно медитираш и се включват вътрешни преобръщания на "пластове". Може би заради това се поражда, но въпреки всичко... през моите очи, ти си до праг. Няма как да не го забележа. Стана ми веднага интересно, защото е пред очите ми.

Възможно е. Може да се каже, че развитието е преодоляване на прагове. Границите, които поставяме за да улесним разбирането си за света, съвсем естествено един ден се превръщат в ограничения. Това е и проблемът със следването на някои по-стари учения, които дори и верни ограничават истината до някакъв определен диапазон, който е бил ок за времето си. С новите пък риска е от прекалено многото имитации, които често са изключително далеч от истината. Но такъв е животът и в крайна сметка това ни помага да развием способността си за правилна преценка а и редица други способности.

За медитацията, базовите устои са като една огромна "котва". Котвата е важна само при бурно море, при опасности, при дистрес. Тя затова се създава от атавизмите и готовите генетични програми. Обаче... когато се налага "кораба да пътува", да изминава път, да върви нанякъде, когато се налагат промени, адаптация, изменчивост, развитие...... "котвите" се превръщат в най-тежките спирачки. Това е ключов момент. Странно е, че никой не говори за това... всеки го споменава, защото някъде, някога, някой го бил казал, било написано някъде...

Затова е важно всеки да намери своята основа в духа си. В духа няма ограничения. Той не е тук или там, а навсякъде. Нашата неправилна представа за духа може да се превърне в ограничение. И вероятно не само може, но и действително се превръща. Истината не може да бъде спирачка, а само илюзиите. Базовите ни устои съдържат и двете, и тук е нужно разграничаване.

Съществената разлика във възгледите е следствие различията в разбирането на прамана или "вярното познание". Твърденията които се явяват следствие индивидуалното разбиране се явяват логични или комични. При прасангика такова животно като "вярно познание" не съществува дори, но се налага да съществува система за някакво познание, защото йогическия опит не може да се предаде концептуално, но просветлени същества като Нагарджуна, Арядева, Чандракирти, Шантидева са положили доста усилия в тази посока. А когато видиш нещата такива каквито са, вече няма въпроси, няма отговори, просто виждаш, което е обратно на нашето положение в момента.

Нали се сещаш, че вследствие на концепцията, която изложих, мога да се направят определени изводи, като например това, че въпросните просветлени същества (Нагарджуна, Арядева и т.н.), колкото и да са просветлени по отношение на хората все пак си остават ограничени и си остават хора. Буда може да се каже, че е преодолял това, но ние в действителност не разполагаме с преки негови свидетелства. И аз лесно мога да се позова на свидетелства, които смятам, че произхождат от въпросната верига от същества, която споменах, които да "подкрепят" определено мое твърдение. Но смисълът е нулев. Когато човек се позовава на авторитети в аргументацията си, тези авторитети е необходимо да се признават и от двете страни. В противен случай стойността им като аргументи е нулева.

Редактирано 15 октомври 201510 г. от Shiniasu (преглед на промените)