В идеята за прераждане има нещо доста… паразитно. Дори и да са само някакви нагласи, които се прехвърлят от едно тяло в друго, си остава паразитиране. 

Няма нищо паразитно точно в прераждането. Няма използване на чужд организъм като среда на живот. Тялото не би могло да съществува само по себе си без въплътената същност. Паразитизъм може да се открие на много други места - и в обкръжението ни, и в областта на съзнанието.

Нагарджуна разяснява, че всичко съществуващо са само причини и плодове, няма обладател на разума. Такава е действителността. А това което е само умозрително е невъзможно да има статут на съществуващо реално. 

Тогава възниква въпроса: Ако е така, тогава кой преминава от този свят в духовния?

Нагарджуна отговаря: От този в духовния свят не преминава абсолютно нищо. Само от едни съвършено пусти (зависими) дхарми, възникват други пусти дхарми, дхарми които нямат Аз и Мое. Душа от умрелия не преминава в духовния свят, защото няма такова постоянно нещо, което да е независимо от другите причини и условия.

Скандхите всеки един момент се променят. От това следва че те няма как да изчезнат напълно, не прекратяват своето съществуване в самсара, това е невъзможно, а се прераждат, но не се преместват от едно тяло в друго, както им се иска много на някои.

Ако се признаят нещата за непостоянни, мъчителни, пусти и нямащи Аз, то няма да има и бъдещи омрачения. Ако няма омрачение, няма да се изпитват симпатии. Ако няма симпатии - няма да има и гняв. Който не се гневи, не извършва определени деяния. Ако няма деяние, няма привързаност към нещата. Ако няма привързване, не се реализира формиране. Ако няма формиране - няма какво да се роди. Ако няма раждане, няма да възникнат психическите и физическите страдания. Или ако не съберат тези пет причини, няма да възникне и плод за друг живот. Това следва да се нарича освобождение. Също постоянство и прекъсване са крайни възгледи, несъвместими със Средния път. 

В будизма не случайно се дава примера с отражението на луна в малко езеро. Отражението на луната е видимо във водата, но това не е самата луна, а само образ на повърхността, той съществува и не-съществува. Така и с Аз-а, една представа в огледалото на съзнанието (пуста, зависима скандха), сравнително бавно се разсейва, упорит е, но след като се разсее няма никакво основание да се мисли, че ще възникне същия Аз в друго гьолче, при положение че и настоящия е само отражение имащо своите причини, когато причините които го поддържат се прекратят, задуха силен вятър примерно, картинката в гьолчето изчезва. Човек трябва да вижда правилно действителността, иначе освен страдание не може да очаква друго занапред.

 

Тялото не би могло да съществува само по себе си без въплътената същност.

Как става тоя номер, как си взаимодействат? А същността може да съществува без тяло, така ли?

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Тялото не би могло да съществува само по себе си без въплътената същност.

Съвсем ясно е, че не е така - примерите на пишещите сред форума, показват обратното. Маса народ се пръква да "съществува" и чака да се присламчи и да си присвои 'същност". Като "съд" който много силно му трябва "нещо да го изпълни" и съда да придобие значението и съществуването на пълнежа (си). Битките за пълнеж са и идеологиите, които дават същото наготово, сред обясненията, описанията и концепциите - който каквото завлече да си сложи като "съдържание" и с него да се покрие факта, че е "гол съд"... 

А ти с какво си пълен бе, калъф  Погледни себе си.

А ти с какво си пълен бе, калъф  Погледни себе си.

като преразказваше "разясненията" на Нагаржуна и будизма... я ми кажи горното от къде е цитат, щото е коректно, нали - да казваш от кого и откъде цитираш...

Тва е проблема, че като зарежеш цитатите и преразказите, отдолу е голо нищо. Заради същото е важно да приемеш че цитатите казвали точно това - че ако я няма дрешката, отдолу е кухо. Ти си точния пример за това, и е много е вероятно Нагарджуна да е имал предвид точно теб, по-точно - уникалната комбинация от скандхи, която пише тия "разяснения" 

Редактирано 13 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

като преразказваше Нагаржуна и будизма... я ми кажи горното от къде е цитат, щото е коректно..

Коректно се държа с коректни хора, с теб е невъзможно, опитай с Кьониг, но при определени условия...

 

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

уау... отдавна се мъча да преживея тоя стрес...

Ама тая сценка е само за пред форум, докато се надува пред огледалото си и ака зелените си изпражнения с идеята че те също са скандхи и са кухи от съществуване.

Ти нали се сещаш че момата, нарекла се кьониг и разни други никчета, можеше отдавна да ме намери "на живо"... Но е далеч по-важно да си дуе по форума маймунския си осран задник.

Редактирано 13 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Виж, говореше по-горе за коректна дискусия, появи се и пак я осра. Толкова ли не можеш да изкажеш свое мнение, за каквото апелираш от другите? Защо непрекъснато трябва да се гъбаркаш с някой? Това ли е представата ти за нормална дискусия? Какво очакваш, провокираш, следва реакция, това го разбрахме, но какво общо има това с нормална дискусията? Извинявай, но за мен представите ти са извратени, ако имаше някакъв ефект цялата работа, досега да се беше просветлила някаква група твои читатели, но такова нещо не се наблюдава. Или смени тактиката или аудиторията.

Цитираното е от Донец А.. Доктрина зависимого возникновения в тибето-монгольской схоластике - royallib.ru

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

А ти с какво си пълен бе, калъф  Погледни себе си.

Този "цитат" имах предвид, а не горния. Съвсем коректно съм посочил кое визирам за 'цитат'...

Няма смисъл да апелираш да те "извинявам", при положение че не те смятам за "виновен" за нищо.

нормална дискусия е нещо, което е различно от празни приказки. Приказките, които имат смисъл са приказките, които променят правенето и живота на живеещия. Дори самите приказки се пораждат от самия му живот. А не от умозрения и имитации, подражение и запомнени слова на други.

Нормална дискусия - за кого. Ти не си способен на такава "нормална", за теб е важно само да повтаряш вярата си в постулати и да вкарваш всичко сред тях. Самия ти също си сред постулатите си и позиционирането там те лишава от възможност за дискусия. Нито една форма на дискусия нямаш сред форума - нито един пример. Как мислиш дали "твои читатели са способни да се просветлят"... щото и "извратеното" и нормалното е също форма на взаимна договорка

За мен например е НЕ-нормално човек да няма свои независими поглед и изводи в живота си. Да няма свои наблюдения, да няма свое виждане, подплътено с дълбочина, широта... Очевидно обаче за други - е "нормално" друго. Дори шиниасу има нестандартни аспекти на поглед спрямо някои опорни положения, като се опитва да ги види през очите и пречупването на други. Но няма сред форума по-схоластичен участник, който толкова да се е стиснал с вярваното от него.

То дискусите са каквито са дискутиращите участници в тях. Спрямо целите, спрямо нагласите... и спрямо нуждите си от едно или друго... и от един-друг.

Редактирано 13 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ясно, нямаш твое мнение по темата. Търсиш с кой да се заядеш, да ти отговори някой и така до безкрай, или както казва Кьониг, докато някой не те отърве от мъките ти окончателно. Приятно прекарване в тоя свят, той си е само твой, няма никой друг там 

     ...

В будизма не случайно се дава примера с отражението на луна в малко езеро. Отражението на луната е видимо във водата, но това не е самата луна, а само образ на повърхността, той съществува и не-съществува. Така и с Аз-а, една представа в огледалото на съзнанието (пуста, зависима скандха), сравнително бавно се разсейва, упорит е, но след като се разсее няма никакво основание да се мисли, че ще възникне същия Аз в друго гьолче, при положение че и настоящия е само отражение имащо своите причини, когато причините които го поддържат се прекратят, задуха силен вятър примерно, картинката в гьолчето изчезва. Човек трябва да вижда правилно действителността, иначе освен страдание не може да очаква друго занапред.

 

Как става тоя номер, как си взаимодействат? А същността може да съществува без тяло, така ли?

Примерът с луната много точно изразява духа (индивидуалността) и различните личности, които имаме по време на въплъщенията. Без луната не може да имаме отражения. Отраженията не са луната, но в тях са въплътени част от лъчите на луната, които в последствие се завръщат обратно към източника си.

Примерът с луната много точно изразява духа (индивидуалността) и различните личности, които имаме по време на въплъщенията. Без луната не може да имаме отражения. Отраженията не са луната, но в тях са въплътени част от лъчите на луната, които в последствие се завръщат обратно към източника си.

Луната обаче също е зависимо явление, няма постоянна и независима същност, нито лъчите които се отразяват. Изобщо такава индивидуална същност не се наблюдава. Това те попитах горе, как независима същност ще контактува със зависима и какъв е смисъла за твоя въображаем Аз от цялата тази словесна еквилибристика?

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Съвсем ясно е, че не е така - примерите на пишещите сред форума, показват обратното. Маса народ се пръква да "съществува" и чака да се присламчи и да си присвои 'същност". Като "съд" който много силно му трябва "нещо да го изпълни" и съда да придобие значението и съществуването на пълнежа (си). Битките за пълнеж са и идеологиите, които дават същото наготово, сред обясненията, описанията и концепциите - който каквото завлече да си сложи като "съдържание" и с него да се покрие факта, че е "гол съд"... 

Добре се описваш. Насочи критичността, която насочваш към другите, към себе си и може да постигнеш добри резултати. Неизбежно е да се стремим да запълваме празнотите в себе си. Трудното е обаче е да се подмени негодното съдържание с по-добро. Всеки смята това, което вече е приел за най-подходящото. И тук идва ползата от прераждането. Новото въплъщение ни дава възможност да се изчистим, да се изпразним и да започнем наново освободени от неподходящото съдържание с което сме се изпълнили в предишния живот. Натрупванията, които са били на място остават с духа, привлечени от сходството си с него.

Луната обаче също е зависимо явление, няма постоянна и независима същност, нито лъчите които се отразяват. Изобщо такава индивидуална същност не се наблюдава. Това те попитах горе, как независима същност ще контактува със зависима и какъв е смисъла за твоя въображаем Аз от цялата тази словесна еквилибристика?

Е да де, но духът не е. Той не е от този свят и не е зависим от нищо в него. Всички положителни качества, които придобиваме, всички познания, цялата съзнателност е като обвивка, която натрупваме около духа, но самият дух остава неизменен.

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Аз пък много се забавлявам като чета някои от отговорите на Ramus!

 

Е да де, но духът не е. Той не е от този свят и не е зависим от нищо в него. Всички положителни качества, които придобиваме, всички познания, цялата съзнателност е като обвивка, която натрупваме около духа, но самият дух остава неизменен.

Ако е неизменен, значи е капсулован в себе си, застинал, не се движи. Щом е неизменен значи никой не го вижда, нито контактува с него. Той един вид се явява паралелна реалност, която не взаимодейства с нашата, аз така го разбирам това което пишеш. И какъв е смисъла да се натрупва нещо около духа, като след като духа си отиде, това около него се разпада и трансформира в нещо друго. Пак не ми стана ясно основното което питам, как независимото контактува със зависимото? 

не се интересувам от "масата" с която ти се идентифицираш.

Социо... е нещо сложно съставно. В социото има всякакви групи - и по вертикал и по хоризонтал. И никъде сред социото няма да срещнеш някой вкопчен, а да е сериозен човек, със сериозно отношение към себе си. Тия мамини глупости са за пред децата.

Асоциален и социопат нямат нищо общо. Доколко рамус е сред тия категории... това с цитати ти няма как да го докараш доникъде. Между другото именно по мярката на социото, социопата е човек с нужда от социо, а не можещ да си го намери адекватно на него. А тия, дето нямат нужда от социо - те по кви мерки да се премерят - по социални ли. Социалните мерки тръгват от зависимите от социото хора... Още много мъх има, който не е паднал, а вече се опитваш да имитираш познания, с повторение на думички.

Тия общи приказки, дето си ги намерил, не стават само да се цитират. Не е достатъчно някой да повтори думите на друг. Не и за сериозни неща.

Не че и ти "като ги видиш на живо" някой ще "познаеш". Няма как да "познаеш някого" ако ти не се познаваш. Всъщност на теб не точно "познаването" ти е нужно, нужно ти е нещо съвсем друго. И досега като си бил отхвърлян толкова пъти... проблема е че в писмен вид, за форуми не става работата, и си с идея че като се покажеш на живо и някой ще види уникалността ти... и евентуално като шанс.

Има всякакви хора, за всякакви други хора. Но на теб не ти изнася да си сред всякакви хора, искаш точно определени, търсиш ги да са особени, да са ценни, значими... А ти какъв ще си сред тях... дали ти с нещо ще си ценен за тях, какво можеш да им предложиш... освен това да им предложиш колко си чудесен и добър че ти липсва близостта по принцип, че все причината е че си неразбран... ако можеше хората да разберат и видят колко си стойностен. Ако можеше...

Какво да се прави че имаш дефицити, кой да ги изживее вместо теб, кой да учи, кой да се налага да вниква, кой да те "порасне", като това е работата на самия човек към себе си. Кой да те научи да падаш и да ставаш... да лекуваш раните си сам, а не да чакаш и търсиш други някои си...

Редактирано 13 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ако е неизменен, значи е капсулован в себе си, застинал, не се движи. Щом е неизменен значи никой не го вижда, нито контактува с него. Той един вид се явява паралелна реалност, която не взаимодейства с нашата, аз така го разбирам това което пишеш. И какъв е смисъла да се натрупва нещо около духа, като след като духа си отиде, това около него се разпада и трансформира в нещо друго. Пак не ми стана ясно основното което питам, как независимото контактува със зависимото? 

Не може да е капсулован, след като се проявява. Имаме един безграничен потенциал, който няма посока в която да се измени. Еволюцията и проявлението не са нищо повече от разгръщане на този потенциал в пространството и времето. Обуславящите проявения свят принципи не са нищо повече от израз на природата на нещата. Безграничното няма как да опознае себе си освен чрез своето отражение. То и самото отражение не е извън него, но е и само частично. Отражението винаги е ограничено. Завършекът на цялото начинание е невъзможен. Безначалното не може да има край. Започват и завършват само относителните етапи на разгръщане, но не и съвкупния процес като цяло.

Един въпрос: ти какво мислиш за Ади Буда?

Насочи критичността, която насочваш към другите, към себе си и може да постигнеш добри резултати.

Той отвътре е празен. Съществува само като образ, отразен в другите. Когато другите спрат да го отразяват, просто ще изчезне, както образа от огледалото изчезва когато човек се отдръпне от него. Все пак това е само едно привидение, няма нищо реално нито притеснително в това че се появява.

Не може да е капсулован, след като се проявява. Имаме един безграничен потенциал, който няма посока в която да се измени. Еволюцията и проявлението не са нищо повече от разгръщане на този потенциал в пространството и времето. Обуславящите проявения свят принципи не са нищо повече от израз на природата на нещата. Безграничното няма как да опознае себе си освен чрез своето отражение. То и самото отражение не е извън него, но е и само частично. Отражението винаги е ограничено. Завършекът на цялото начинание е невъзможен. Безначалното не може да има край. Започват и завършват само относителните етапи на разгръщане, но не и съвкупния процес като цяло.

Един въпрос: ти какво мислиш за Ади Буда?

Как се проявява е въпроса, а не дали вярваме че се проявява, защото това което се проявява няма как да е неизменно. Ако се проявява значи е в зависимост от проявлението, следователно не независимо и неизменно. Има нужда от отражението си за да се прояви и опознае, както казваш. Защо има нужда да се опознава, нали е неизменно, то е такова каквото е. Не виждаш ли противоречието?

Не съм запознат с този аспект на Буда, ще се запозная и ще пиша.

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Не проявява лоялност дори към близките си.

Продаде пианото на майка си, за да си купи компютър и да прехвърли сферата си на тормоз от нея във виртуалния свят. Все пак лудостта му е отражение, той я възприема за адекватна реакция на действителността в която е израсъл, така че вина има и майка му, възможно е да я е пратил вече на оня свят. Зависим произход. Обикновено на такива природата им забранява да се възпроизвеждат, така че няма страшно, всичко ще приключи относително скоро  

Един въпрос: ти какво мислиш за Ади Буда?

Възникнал от само себе си. Не се наблюдават такива явления. Буда Шакямуни е открил зависимия произход на явленията, а не че е възникнал от само себе си. 

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Как се проявява е въпроса, а не дали вярваме че се проявява, защото това което се проявява няма как да е неизменно. Ако се проявява значи е в зависимост от проявлението, следователно не независимо и неизменно. Има нужда от отражението си за да се прояви и опознае, както казваш. Защо има нужда да се опознава, нали е неизменно, то е такова каквото е. Не виждаш ли противоречието?

Не трябва да разглеждаш проявлението като някакъв волеви акт на същността. Това би означавало начало. Това, което е същност на всичко съществуващо, не е задължително и да е съзнателно. Може да осъзнае себе си само ограниченото и крайното. Безкрайното няма как да го направи, защото как може да съществува съзнание, което обхваща безпределното. То трябва да е извън него, но тогава абсолютното не би било абсолютно, всесъдържащото и всеобуславящото не би било такова. Това, което се осъзнава реално не е същността, а нещо в което същността присъства - частично според достигнатата степен на съзнателност и напълно като потенциал. По отношение на абсолюта - парабрахман, няма как да се отнасят характеристики като съзнателност, индивидуалност и др. под., въпреки че той е в основата на тези неща.

Не трябва да разглеждаш проявлението като някакъв волеви акт на същността. Това би означавало начало. Това, което е същност на всичко съществуващо, не е задължително и да е съзнателно. Може да осъзнае себе си само ограниченото и крайното. Безкрайното няма как да го направи, защото как може да съществува съзнание, което обхваща безпределното. То трябва да е извън него, но тогава абсолютното не би било абсолютно, всесъдържащото и всеобуславящото не би било такова. Това, което се осъзнава реално не е същността, а нещо в което същността присъства - частично според достигнатата степен на съзнателност и напълно като потенциал. По отношение на абсолюта - парабрахман, няма как да се отнасят характеристики като съзнателност, индивидуалност и др. под., въпреки че той е в основата на тези неща.

Проявлението го разглеждам съгласно индийската и будистка логика, в която основна ценност се явява първо пратякша (нагледността, яркостта и непосредствеността на обсъждания обект), а в обекта на нашата дискусия (някакъв неизменен дух) - тя не съществува. Втория инструмент на достоверно познание е логическия извод ануман - в случая няма да какво да се опре логиката освен на множество представи. Третия е сравнението упаман - няма с какво да се сравни. Буда е бил емпирик, а не метафизик. Подобни ментални конструкции нямат никаква реалност, освен като представи, даже не са и отражения, откъсващи ни от истинската такава. От друга страна неведението (неразбирането на реалността) е източника на цялото страдание. То е основната брънка в зависимия произход на нашето съществуване. Затова за мен е жизнено важно правилното познание, очистването на илюзиите, достигане чистото знание, което и се явява Мъдростта.

Ти го разглеждаш по друг начин явно. Ако достигнеш или си достигнал до правилното познание, ти пожелавам да намериш правилния метод и думи с които да го разясниш в някаква степен.

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ето какво искам да отбележа за всички написали или които ще пишат и заявяващи, че знаят какво изследвам, тъй като или са ми били слушатели, или са чули от друг, или са го открили сами: тези, поне според мен, нищо не разбират. Най-малкото, понеже няма и не ще има мой трактат по този предмет. Това не може да бъде изразено с думи, както останалите науки; само ако някой постоянно се занимава и е слял с него целия си живот, у него внезапно, като засияла от прескочила искра светлина, се ражда в душата и оттам насетне отхранва самó себе си. И ето какво още зная: написаното и казаното би било казано най-добре от мен; но зная също така, че зле написаното би огорчило най-много мен. Ако ми се беше открило, че е подходящо да се напише или изкаже в понятна за мнозина форма, то какво по-прекрасно дело бих извършил в живота си от това, да принеса толкова велика помощ на хората, разкривайки на всички писмено природата на реалността? Но мисля, че подобен опит не би бил благо за тях, с изключение на малцина, които и сами с най-малки указания са способни да го открият; що се отнася до другите, то това би преизпълнило някои с несправедливо презрение, а други – с високата, но празна надежда, че са научили нещо важно. (…)

Plat. Epistles 7.341c-e

в пасажа нататък става по-интересно, но ме е срам да превеждам повече

...прескочила искра светлина, се ражда в душата...

Една идея се прескача с друга в главата  Какъв ли е бил смисъла вложен в тези думи от Платон? Първите три реда звучат като Рамус, с извинение че го споменавам, грях ми на устата  Просто е невъзможно ако контактуваш и виртуално с такъв вирус, да не се заразиш. Ще медитирам за очистване на съзнанието си след този тежък за него ден. Приятна вечер.

Редактирано 13 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Първите три реда звучат като Рамус, с извинение че го споменавам, грях ми на устата

Превод е, думите не са точно на Платон; при това извадени са от контекста на конкретни събития и обстоятелства с конкретни хора - Дион, тиранинът Дионисий и т.н. Не касаят точно нас. После за цитираните - там долавям може би, казвам може би, някаква двусмислица, алюзия за житен клас, той носи специална символика в определен елевзински ритуал, но едва ли ти е интересно.

------------

Наричат го още фригите „ожънат зелен клас”, и след фригите атиняните, когато в затворените ритуали на Елевзина показват на допуснатите да наблюдават голямото и чудно завършително тайнство за епопта там: пожънат в безмълвие зелен житен клас. И житният клас за атиняните представя Даващия Светлина от Неизобразимия, велик и съвършен – също като самия йерофант, не наистина скопен като Атис, но станал евнух чрез бучиниш и скъсал изцяло с плътското пораждане, честващ през нощта в Елевзина голямата и неизречима мистерия, край огромен огън ревящ и провъзгласяващ високо: „Господарката роди свят младенец, Бримо (роди) Бримос”, тоест, Силната – Силен. Господарката, казва, е раждането, което е духовно, небесно, от върха.  А Силния е роденото по този начин. Затова тайнството е наречено Ἐλευσíν (ἔλευσις - пришествие) и ἀνακτóρειον (господарско). Ἐλευσíν, защото ние духовните сме дошли отгоре от Адамас, устремявайки се надолу; тъй като ἐλεúσεσθαι, казва, е да идваш (ἐλθεῖν), а ἀνακτόρειον () е да се връщаш (ἀνελθεῖν) на върха. Това говорят, казва, посветените в мистерията на Елевзинците. И е установено освен това от закона посветените в малките мистерии да бъдат отново посветени и в големите. Защото по-голямата участ по-велик жребий спечелва. () А малка, казва, е мистерията на Персефона долу, относно чиито тайни и водещия на оня свят път, който е широк и просторен и отнасящ погубените заради Персефона, е рекъл също и поетът:

 Надолу още под нея е камениста и глуха пътека,

падина кална. Даже по-добре е да води към благородната

горичка на възхитителната, многопочитана Афродита. (Парменид)

 Тази, казва, е малката мистерия на плътския род , и посветените в нея хора след кратко прекъсване са задължени да бъдат посветени и в голямата, небесната. Защото за умрелите там (в нея), казва, e отредено от съдбата да спечелят по-голям дял. Защото тази е, казва, небесната врата и този е домът на Бога, където добрият Бог обитава сам, и където не може да влезе никой нечист, казва, нито душевен или плътски. Но е пазен единствено за духовните, които влизайки там трябва да захвърлят одеждата си и всички да станат женихи, достигайки зрелост чрез девството на духа. Защото тази е девицата, носеща в утробата си и зачеваща, и раждаща син – не душевен, не телесен, а блажения Еон на Еоните. Относно тези изрично е казал Спасителя: „Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират; широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях». (Мат. 7:13,14)

 

9. Но говорят още фригите, че този Баща на цялото е Амигдалос, не дърво, а онзи предсъществуващ бадем, който съдържа в самия себе си съвършения плод, сякаш пулсиращ и движещ се в дълбините му, който разкъсал утробата си на две и породил своето невидимо, безименно и неизразимо дете, относно което разискваме. Понеже ἀμύξαι е като да се разцепи и разпукне на две, също като при възпалените тела, казва,  с нещо набрало в тях, наричани ἀμυχàς (ἀμυχή – скарификация) от лекарите, които ги разрязват. Така, казва, фригите назовават бадема, от който предхожда всичко и беше роден Невидимия, чрез който станаха всички неща и без който нямаше да възникне нищо.

----------

Последното вече не беше Платон, от "Философумена" е.

Редактирано 13 октомври 201510 г. от witness (преглед на промените)

уважението и респекта са две различни категории. И са отношение на субекта към нещата в света му и извън него. Уважението и респекта са низ от огледални проекции, всички от които включват МОЖЕНЕ. включват неща в другия, които той да е в състояние да си даде сметка че са постижения. Къде е твоето постижение за каквото и да е. Кое му е постижението на зеленото лайно, дето се изаква навсякъде, което е като пародия на човек. Той се държи и демонстрира пародията си и с това претендира да го вземат за истински.

То не е до демонстрациите, а в това че когато човек има съдържание, той го изразява. Самата идея за демонстрация, е точно когато субекта "няма" а държи да го видят, държи да бъде забелязан. Като не му достига собствена самооценка, всяко дете я търси в "другите". Тях ги ползва за липсващото си вътрешно огледало. Просто е и съвсем ясно - когато няма какво да изрази, почва да имитира и да изразява квото привижда от други. Това е обикновената сцена на живота навсякъде и навсякъде, както и тук, келешите са най-кресливи, най-викащи, най-играещи и то на всякакви игри, включително и на духовни. Ама най-духовните. Няма значение с какъв отенък се играят, игрите възникват сред матрична среда, сред матрични личности и носят всичко матрично в себе си. Без никакво значение е доколко и как ще си режисират спектакъла си. Едни по-бедно, други - по-цветно... без да има никакво значение за същината. За същината на самия субект.

Плямпайте невежите си глупости навсякъде, акайте си който където свари. Какво ме интересува кой какво имал да изхожда, той каквото си изхожда, значи си го преработва и тва му е в "чревцата". Това яде, с това спи, това приема. Как да скрие миризмата, как да скрие мизерията с която е напълнен. Как да скрие нещастието омразата, агресията и глупостта. Как да скриеш НЯМАНЕТО и дефицита, като ти нямаш никаква власт над него и е точно обратното. Как да го скриеш... как да го прикриеш зад маски и игри, зад заучени мурафети, готови думички, много автори или много запаметени именца от готовите. Какво остава освен да се кланят, да боготворят, да вярват или стремят... а всичко е напълно обречено. Закъде... за кога... та мизерията да се разстеле и в "различните прераждания". Та това е пълна катастрофа. Тя е такава и без преражданията, щото върви хилядолетия и бая хиляди поколения, смърти и раждания... и нищо. Съвсем нищо. Масата идва и си отива и няма свършване - не знам как въобще се лъжат помежду си как било "училище"... как душата учила... Какво да учи - та душата излиза че е пълен дебил. Тя излиза че е с генетични проблеми и девиации, още в зачатък... Къде е бог сред всичко това, всичко можещия и вечния "създател"... Ми да - много карма имало грешна. Като че "сегашната" направо се е изправила отвсякъде.

Простащината развята като байрак, е изпражнение само на простак. И то с идеята кво бил будизма, е подигравка с всичко и будистко и човешко, в името на маймуната, която няма как да ненавижда човешкото, просто защото го стреми, а го няма. Нито има начин да го придобие, и единствено негативизма... Има и благородни хора, няма значение какви са се родили, няма значение средата, условията, възпитанието, няма значение че били без крак или ръка, един бъбрек или без далак... Но когато човек има вътрешно съдържание, ще го изрази при всички положения, ако ще е да е неподвижен или ням... А когато си го нямаш, и да крещиш и ръкомахаш, да се правиш на всякакъв клоун или жертва, герой или хищник... мимикрията не може да се разпростре върху липсата на съдържание. И нямащите съдържание, няма как да прикрият ширещата се посредственост, дори между самите тях. Но по един типичен начин тълпата се оформя винаги пред един общ "враг", някъде пред нея... По един типичен начин същата тъпла ще се принизи за да ползва, ще намери да възвеличи, да се покланя на нужните й идоли, имена, форми ... всичко само и само да живее. И идват и си отиват, а хора не стават.

И всичко това е само заради редките хора, които се пръкват тук-там... Само заради тях целия този цирк си заслужава да се преглътне. Заради толкова редките "искри" и пламъци, на ХОРАТА-ЗВЕЗДИ, които имат достатъчно маса и гравитация, вселената им дава възможността да светят със собствена светлина, запалена в недрата им, в самите тях... докато сами изгарят.

А ХОРАТА-ЛУНИ... им е съдено само да отразяват звездната светлина, на най-близката звезда... Да не говорим за хората-метеорити, комети и всякакви сателити... който е малък, си търси да си намери да кръжи, като ванко-драганко, който съвсем ясно има проблем с изоставянето, с близостта и обичането. Който иначе много знае за жените и мъжете... Ама му трябват за неговите си неща, а не го искат. Изгонят го от едно стадо, той търси друго, щото сам е все едно без глава, без мозък, без каквото и да е, за да съществува. И всичко това и той си го усеща някъде си... обаче как да се живее с това... Как да живееш без да си приет някъде. Как да си жив, ако не гравитираш около по-голяма маса на нещо си. Заради същото толкова като него търсят все "големи маси и гравитации" на идеологии, на концепции, на описания - колкото по-големи... толкова по-ще се захванат за тях - само и само да гравитират, да обикалят нещо си... да придобият изживяване за център, който те никога няма да притежават.  

И да редите глупостите си, посредствения човек си остава такъв. Не защото го казва един или друг. Не и защото на някои колеги не им се иска да вдъхновят, да окуражат децата. Но лудост издигаща се в героичен култ, само защото си е намерила подходяща ниша да се изживява... това е обикновен и гол маймун. Лудостта човешка, е като при всички животни. И с нея, човека застава до тях, депресиите, маниакалността, дори шизофренията, пристрастяването - всичко това го има и при всички бозайници... Това че някой имал мозък, с който да придаде на лудостите си измислиците на хората... не променя маймунското. И маймунската им духовност за прикритие и духовните дрешки с които ще се окичат, докато цитират именцата, буквичките думичките или поклоните на величията им. Лудост е че въобще могат да имитират човешкия свят, сред който те са просто гости и такива ще си останат. Лудост е че същия "човешки свят" го има... защото все повече идва въпроса - ДОКОГА!

Рамус или без рамус, нещата няма да се променят. Проблема е единствено сред сценките, щото рамус пречи на някои маймунки да се вживяват в ролите си и да обръщат на бардака си всичко, до което се докосват. Бардак, с който те инициират живот.

И вместо да са благодарни, че нищичко не са направили в тоя живот и нищичко няма да направят, освен да поемат, смилат, употребяват и изхождат, всичко, сред което им е предложено наготово и главно от "ХОРАТА".. те думкат тъпаните си колко са велики. Колко са умни, колко са можещи... и колко са хора. Няма как... гъсеничките лазят в двуизмерен свят, колкото и да се изживяват на пеперуди, колкото и да имитират че летят... просто си остава да си лазят. 

Wow, е че пък чак толкова съм те настъпал по мазола даже и аз не предполагах. Страхотен пост, яката си се изрисувал с него. Аз само се радвам че съм успял да провокирам това и само ми потвърждаваш че те целя точно в десетката. Кофти ли ти е, а? Така трябва, всеки каквото си е заслужил. Аз съм просто супер радостен от това което виждам, отново потвърждение че си точно този палячо за който винаги съм те смятал. Накрая и аз ще спра да то обръщам внимание, и тогава не та знам кой ще обвиняваш за собственото ти нещастие. Колко си елементарен само, чак на мен си ми глупав. Смятай. 

Само ми кажи ти сериозно ли очакваш след тези писания да те взима някой на сериозно? 

Редактирано 13 октомври 201510 г. от König (преглед на промените)