ами... те всъщност къде да са. Къде да са "отишли", та да се "връщат". Човешките неща къде да са, освен при...

Нали, ако се репликира, ще осакати децата си. А те на свой ред, като се превърнат в сексуално зрели, ще осакатят своите деца. И така до безкрай, докато съществува човешкия вид. Аз не разбирам свободата без способността да се носи отговорност и без стремежа към развитие, а просто да се съществува като някакъв генетичен фон, вегетативно, но все пак някакво си там съществуванийце. Кому е нужно? Да бяхме поне като разстенията, а то… някакъв минимален процент от цялото човечество движи, създава, твори, а останалата или го руши, или само паразитира. По-добре да се самоунищожим веднъж и завинаги, щом като вид не сме в състояние да постигнем и въплътим потенциала си. Едните изключения - гениите и мислещите, не са достатъчно количествено, а и според мен никога няма да бъдат, за да се осъществи някаква качествена и съзнателна промяна. 

Напротив ще се прераждам отново и отново, за да не оставям такива като теб да правят това което правиш. Особено ти, толкова ниско си паднал, че ако в предишния форум хората можеха да те прочетат сега, щеше да те оствирят отдавна. Какво стана с теб, нали беше много голям, великия РАМ.....!?!?!

Нищо не знаете, нито от къде идвам нито през какво съм минал, не ми е нужно нито одобрението ви нито на който и да било друг, и като гледам само от колко места се опитахте и двамата да ме обидите или засегнете, сте ми толкова смешни, поне тва да знаехте как се прави. Ти освен по форумите от другате опит трупаш ли? Не няма от къде, ти си продукт само на форум културата, и можеш само това. Аз пък съм продукт на нещастието на простотията и така се получава титаничния сблъсък, Давид срещу Голиат. Можеш спокойно да се огледаш в отражението си спрямо мен, и да научиш още за теб самия. Нали това правиш по форумите, и да видиш че ти нищо нямаш насреща, само злоба, ненавист, омраза, и надуто самочувствие, без никакво покритие.

И както ти казах си един чудесен пример за падение и разруха, вмирисан от вътре, вУнящ. Вмириса всичко наоколо и даже сателитката ти. 

Ся обаще вече излизам, аре ся пак един "приятен" ден с горчив вкус в устата от сутришната пумия. 

Войнстващата посредственост винаги е побеждавала в човешката история. Не защото е титанична, а защото умните хора, за съжаление, имат етични скрупули и принципи, които и ги издигат, и ги правят неспособни на определени постъпки. Докато посредствеността не знае граници така, както не може да разграничи глупост от мъдрост. И не, няма никакво значение от къде идваш, а какво носиш в себе си.

Редактирано 9 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

... Аз не разбирам свободата без способността да се носи отговорност и без стремежа към развитие, а просто да се съществува като някакъв генетичен фон, вегетативно, но все пак някакво си там съществуванийце. Кому е нужно? Да бяхме поне като разстенията, а то… някакъв минимален процент от цялото човечество движи, създава, твори, а останалата или го руши, или само паразитира. По-добре да се самоунищожим веднъж и завинаги, щом като вид не сме в състояние да постигнем и въплътим потенциала си. Едните изключения - гениите и мислещите, не са достатъчно количествено, а и според мен никога няма да бъдат, за да се осъществи някаква качествена и съзнателна промяна. 

Това вегетативно съществуване е наследство от миналото ни, което така лесно няма да забравим. Ами те животните и растенията само това правят. И все пак се осъществява някаква промяна, ама става бавничко. Като се самоунищожим ще започнем отначало. Представи си се пак в първобитно-общинния строй да гониш динозаври. Ама то и дотогава ще трябва да минат два-три милиарда години, които меко казано няма да преминат леко. Гениите и мислещите са достатъчно и се увеличават. Но дори и те не диктуват промените. Промените се диктуват от тези, които вече са преминали човешкия етап,  с уговорката, че не може да се накара глупакът да поумнее насила. Т.е. за момента статуквото ще си остане същото, а ние можем да разчитаме единствено да променим себе си в посоката, която смятаме за положителна.

Тия пък ще променят света...

.................

Бог ми отвори очите; защото видях благородството на вулгарния, привлекателността на отблъскващото, съвършенството на сакатия и красотата на отвратителното.

Шри Ауробиндо

Редактирано 9 октомври 201510 г. от mecholari (преглед на промените)

"Истината" понякога Боляла !

Но да дадем определение на "истината" като явление преди това.

Какво е Истина , драги зрители ? 

Истината е реалното Отражение на Всичко , което ни заобикаля , на Света около нас и вътре в нас .

Тя е Това , което Приемаме за Реална Проекция . Което Приемаме за Идеални Пропорции и се вмества Идеално в собствените ни Представи .

За Всеки - Истината е Персонална ! И Изхожда от Собствената му Енергийна Същност !

Дотук нещо неясно ? 

Така , продължаваме нататък ..

Какво се получава на практика , когато се сблъскат различните 'Истини" на безбройните Структури - Душици?

Да направим малко "пренатална диагностика "

Всяка Структура /Душа  идва на тази планета за да Еволюира , това е Безспорно , както и да не ви се нрави и да не ви "изнася" .

Та Пътя , който Изминава по тази Програма , в никакъв случай не е Лесен .

Еволюира се Непременно чрез Болка и Страдание ! Това е Космичен Механизъм ! Той Задвижва "колелата" и МОТИВИРА !

Болката и Страданието и те са Персонални ! Зависят от това , какво имаш да Отработваш в Космичната Програма.

Сега нека го онагледя , за да бъде по-лесничко :

Представете си снимка от скенер на "пациент" със здравословни проблеми.

Специалистът прави снимката , разглежда я , вижда "проблемите " и назначава подходящо лечение и терапия.

Ето това се получава на практика , при Създаването на Всяка Ваша Космична Програма .

Създава се Определена Схема И карта , по която да Преминете за да Развиете , Осъзнаете , Преодолеете !

Там , където по "схемата" има "оголени нервчета " , тоест ключови акценти за 'усвояване" .. Там почти Винаги се появява 

Болка и Декомпресия ! Неминуемо е !  Някои Структури , обаче се срамуват от тази Болка ! Те я скриват Дълбоко във себе си и 

не желаят Другите Структурки да я видят , защото ще ги помислят за слаби , безсилни , "кекави" .. А когато си в един такъв общ 

"социален миш-маш"  , всеки иска да демонстрира "великолепие , сила , индивидуалност по-висока от другите" , да "опакова ' "АЗА СИ" възможно

във най- прекрасната "кутийка " за да се "предложи" във същото това "обществено струпване социално"  .

Така неусетно стигнахме и до основния КЛЮЧ. 

Когато тази "болчица" , която крием и сме заровили дълбочко уж в дебрите на личната си необятност и смятаме , че сме я скрили дълбоко , за да не я види

 

никой и никой да не се досети , какво всъщност крием в пазвата си ..  Тя ..в ОПРЕДЕЛЕНИ моменти сама ИЗСКАЧА ДА СЕ ЗАЯВИ !

Какъв е принципа ли ?

НЯКОЙ НИ НАСТЪПВА В РАНИТЕ !

Когато Боли , какво прави "човека" - ВИЕ , СКИМТИ , ДРАЩИ , охка  , СТЕНЕ !

В случая със двойката - нарциси , наблюдаваме Точния Пример .

Някой е стъпил в Раните им . Някой е видял Болката им . Някой е Извозил Собствената им Истина на СВЕТЛО и ги е УЯЗВИЛ.

Нямаше иначе да скимтят и стенат така жално , в горчиви опити да си Покрият разголената плът ..

Бавничко .. Освобождавайте се бавничко от негативите , натрупани по Пътя си ..

Боли , Боли  .. колко да ви Боли ? 

Научете се да падате и да Ставате !  Не крийте Болката - ОСВОБОЖДАВАЙТЕ Я ..

"Истината" понякога Боляла !

Но да дадем определение на "истината" като явление преди това.

Какво е Истина , драги зрители ? 

Истината е реалното Отражение на Всичко , което ни заобикаля , на Света около нас и вътре в нас .

Тя е Това , което Приемаме за Реална Проекция . Което Приемаме за Идеални Пропорции и се вмества Идеално в собствените ни Представи .

За Всеки - Истината е Персонална ! И Изхожда от Собствената му Енергийна Същност !

Дотук нещо неясно ?

Е истина разбрахме какво е - отражение на всичко, вътре, вънка, а лъжа какво е тогава? Щот понякога си мислиш че нещо е истина, направиш крачка в грешната посока и вземеш та починеш

никой и нищо не "диктува" развитието, нито света. Самата идея за "начало" е типично атавистична. Носи се още от пещерите, защото е обикновено следствие на плоските представи, че "нещо поражда друго нещо"... А някъде трябва да има "начало" и нещо да е породило всичко други "неща" и да е "преди", други да са "след".

Човека обособява първичните си форми на отражение в система от първични връзки - за да отида там, ми е нужно да стъпвам, трябва ми "време", после "скорост", после пространство... Всичко това са представни форми нужни на самия човек, отразяващи неговата стойност, неговото ниво на отражение, и способностите му да отразява. Линейно-последователното са най-първичните основни форми на представите на реала - начин да свържем различните типове сетивна информация, в някакво подобие на обща схема. Всички понятия служат за същото. Тук някои хора просто нямат идея какво, кое и от кого са си взели схемите на мислене, напълно неспособни да ги осмислят и осъзнават.

Явленията стават такива, след опита на човека да се самоопредели сред отразена от него форма на "реалност". Етикетите, речта, словото - всичко това произхожда от прости нужди, продиктувани от атавизми.

Да, може да е естествено че си ги носим. Може всичко да е, но отговорността, че ги ползваме, си е на Ползващия ги. Докато няма алтернатива, всичко е наред - има си някой, нещо си, и си го ползва. То става проблем, когато се появи възможността за избор, защото са се появили "две" възможности. Но... при избора, винаги тежи наследството. А това дори не е избор, заради неговата естествена заложена предрешеност.

Проблема не е в наследството, изхода е в неговото израстване. Толкова е просто наблюдението - обобщението, наречено РАСТЕЖ, всъщност нищо не унищожава, нито се появява нещо "ново" - латентностите се проявяват насред различните си етапи. Докато не се прояват, те са латентни, само като възможност, като застинал, замръзнал потенциал, за нещо си. Да се израсне не означава да изчезне. Не означава че всички атавизми изчезват тутакси. Проблемите, несъвместимостите, решенията или каквото и да е - не са никъде другаде, освен косвените жертви, цената на начина по който маймунката се опитва да оцелява, по някои от подадените "жокери" на природата. Много от тях е имало, и те не са донесли нищо, освен оцеляване - примера за това са мравките - милиони векове... и нищо. Пак са същите, неизменността, застинала в тяхната форма на оцеляване... си е само дотам. Това е също един от жокерите на природата. Това не е диктуване, нито е нужно "ръкйоводство", управление. Никой, нищо не управлява, ако не е наличен РАЗУМ. А той... това явление, това обобщение - е също само потенциал, само заложена възможност.

Всеки човек е потенциален създател и унищожител. Всеки човек е вселена, сред която се решава "бъдещето" на всяко проявление. Всеки един е среда, сред която всеки миг ЖИВОТА дефлорира сам себе си, чрез кое, какво и как да се прояви.

Не е нужно нещо да се унищожи, да изчезва, да се появява. Нее нужно въобще каквото и да е "начало", нито "край" - това са си обикновени патерички, каквото са всички други като него - за сакати и лишени от собствени ходила, хора. Докато не е "пораснал" разум, се налага да се кара по заученото, по програмираното. Това, само по себе си, също е част от прост и естествен сценарий. 

Това, че се въвеждат различни типове опорни точки, не прави запълването между тях да е истина. В никое положение. Опорните точки, на които се конструира реала, идват наготово, по програмата на природата - имитация и подражание. Все пак атавизмите са ехото на оцеляването на животинките, това им е смисъла и предна-значението.

Това, че някой си размислял за "истината" не го прави истинен. Няма по-голям аршин за атавизмите от простите форми, наречени "надежди", вяра, любов, желания, воля... все признаци породени от обобщения. После превърнати от имитаторите в символи за неща, които да си запълват на свобода, пак напълно несъзнателно.

Прост и обикновен критерий за "разум" е появата на възможност за самоотражение - от отражение,на простия принцип виждам, видяно... се получава ВИЖДАМ - ВИДЯНО - ГЛЕДАЩ. Това е двойното отражение. Това толкова еднотипно и очевидно идва дори сред физиката - цялата квантова физика е парадоксална, съотнесена към класическата. Тя носи една "невъзможност" и заложена форма на отрицание - че носителя на всичко, определя "всичкото". Не само "наблюдателя определя наблюдаваното и проявеното". Нещо много повече, много по-тотално - СЪЗНАНИЕТО създава вселената, няма вътре и вън, няма горе и долу, дуални двойни, следователно няма и причина следствие, времето било относително, скоростта - също, пространството било също относително... За тия неща не е нужна ФИЗИКА. Тия неща си ги носим в себе си. Това е следващата форма на отражение на вселената и реала - комплексния. При него не е възможно атавизмите да управляват или да пораждат нещото си, наречено от себе си ХОМО. За комплексната форма на отражение, е нужно ново качество на отражение, породено от възможността да го изрази самия Притежател. Това е РАЗУМА. ЗАложен, но чака проявлението си, чака етапа си. Чака, да го "доживеят" и да го открият. Спрямо него маймунките са просто "децата", които порастващи ще стигнат някога си до него.

Как да придадеш съзнателност на несъзнателното. Как да се изиграеш сам себе си, като си придадеш на атавизмите, без които не можеш, дрехите на "избори". Като каквото и да го правиш, то се изразява с несъзнателности, схеми, модели, аршини, мерилки и опори... идващи от същото, от "предишните", от другия, другите, от тия "преди теб'. Ти го предаваш на "тия след теб", защото така е повелила природата... Повторението не носи нищо, не носи живот, защото лишава от връзката с непрекъсната и естествена изменчивост на средата. Да мислиш като "другия", да усещаш, да говориш, да правиш, да вярваш, да изразяваш... или да си чувстващ като него. Да си като другия... означава че нещо не е както трябва. Колкото повече... толкова повече.

Най-естественото нещо за индивидуалиста е различността, да си сам, да носиш цялото в себе си.

Най-естествсеното нещо за социалната личност, е да е близка с другите. Да е като тях, да ги усеща зад гърба си да се опира на тях, да ги копира, да ги влачи, да я влачат с тях, да бърбори или да си обменят брътвежи... Това за маймунката е живота, за индивидуалиста - е наивност. Това не е форма на отрицание, защото всяка форма на предишна "възраст' решава че тя е крайна. А формата не е същноста. Но формата си присвоява да е същност. Формата привидята като идентичност за маймунката, си е отново форма на атавизъм. По-горе за пример, някои споменаха за имената, за думите... А символите не са нищо повече от спомагателни способи за опори, когато не са налице други такива.

Формата няма нищо общо към същността. Но атавизма на маймунката говори че някога, някъде, за да се реагира бързо и оцеляващо, формите са сплетени с функцията и съдържанието им. Такава е формата на "врага", нищника, - няма време, няма мислене, няма нищо, освен оцеляване. И така си остава.

Така е с всичко останало. Проблема с неопределеностите настава за всички, за които те са толкова нужни. Всяко явление, което би довело до объркване на отражението, объкрва самия ОТРАЗИТЕЛ и маймунката в него, му казва програмирано, че това е "опасно". И го стопира пак с готовите си програми. Говоренето, реакциите, емоционалностите, чувстванията... За един субект, изграден от техните "форми" и прояви, той разполагта само с тия опорни точки. Как да му споделиш, че всичко това е етап, че ще си отмине. Че отминаващото го носим в себе си, както ние самите също сме отминаващи. Обаче държим - държим всичко да държим, да го владеем, да го ползваме... А това вместо да оцелява, убива всичко - първо около нас, после - вътре в нас. Оцеляването е проблем, защото доведено до една изгубена и атавистична крайност, сама по себе си, означава че за да оцелееш, е нужно да унищожиш застрашаващото те.

 

Кой е ЖИВОТА, ако я няма маймунката, която да си го мери, рисува или гради, според очичките опашката и нуждата си от дървета, клони и листа...

Редактирано 9 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

никой и нищо не "диктува" развитието, нито света. Самата идея за "начало" е типично атавистична. Носи се още от пещерите, защото е обикновено следствие на плоските представи, че "нещо поражда друго нещо"... А някъде трябва да има "начало" и нещо да е породило всичко други "неща" и да е "преди", други да са "след".

Не знам какво си писал надолу. Това, което си написал в цитираното не е задължително вярно. В много случаи е, но това не го превръща в правило. Много неща имат начало и в много от тези случаи началото е поставено от някой целенасочено. Това са факти. Земята като планета също си има начало. Сега, тук може да се спори единствено около това доколко присъства елементът на волята в това начало. Има и неща, които нямат начало, но те са вечни и неизменни. Ти разбира се няма как да си представиш, че зараждането на планетата и еволюцията на нея са планирани. Науката обяснява така добре целия процес поне около образуването на планетното тяло. И в действителност описва правилно това, което вижда на физически план. Всичко изглежда сякаш воля не е нужна, а естествените процеси си вършат добре работата. И наистина си я вършат. Волята всъщност не може да направи нищо съществено срещу принципите на природата, а само в съгласие с тях. В това е и ключът.

А в света на феномените винаги едни неща са преди и други след. Времето само по себе си не е нищо повече от последователност от събития, което дадено съзнание възприема. Дори и за несъздадените неща може да се приеме условно, че са "преди".

а на теб, защо толкова ти е нужно "правилното". Защо толкова ти е нужно и "вярното". Не, земята като планета няма "начало". Начало и край имат относителни точки за пораждане на форми. Земя, е само символ, обозначение на обобщителни критерии за нещо си. нали виждаш - ЗЕМЯТА (като планета). А планетата... после системата, после "историята", после - от какво е "направена". породена ли е формата или същността. Кога и в какъв момент е нужно "начало". После - "край". Това е само за евентуалния наблюдател, и начина му да сложи "ред" в отражението си.

Не може да съществува никакъв елемент на ВОЛЯ - защото ВОЛЯТА е също обикновен парапет, също обобщение по въведени критерии. Няма как да има воля, ако не се въведат предварително всички типове обозначения. А те са нужните за човека. Нужните за отразителя.

Воля... не е нищо, а обикновено нарицателно. Това че е групово прието, не го прави нито "правилно", нито :вярно". Прави го само да е удобно, докато тече нуждата от нещо си.

Докато нуждата е непрекъснато "опирането" са и нужни опорните точки да се представят като "истини". Пак - заради нуждата от тях. Това е проблема - как да се израсне НУЖДАТА от опори. Как въобще да се изучат нуждите, като са надлежно прикрити, вътре в Нуждаещите се.

Волята е като всичко останало - нито е ключ, нито е врата. Просто се отразяваш през тия, неща, като си представяш че те са "нещо" отвъд теб, отвън теб, отвъд породителя им. На него много силно му е нужно да обяснява света, защото атавизма го пришпорва все "навън", все някъде, защото оттам се чака опасността. Там има нужда, да го определя, да гомери, да го отразява - оттам идва страшното.

 

Редактирано 9 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

а на теб, защо толкова ти е нужно "правилното". Защо толкова ти е нужно и "вярното". Не, земята като планета няма "начало". Начало и край имат относителни точки за пораждане на форми. Земя, е само символ, обозначение на обобщителни критерии за нещо си. нали виждаш - ЗЕМЯТА (като планета). А планетата... после системата, после "историята", после - от какво е "направена". породена ли е формата или същността. Кога и в какъв момент е нужно "начало". После - "край". Това е само за евентуалния наблюдател, и начина му да сложи "ред" в отражението си.

Под "земя" тук пишещите (може би единствено с изключение на теб) имат предвид нещо конкретно и то си има своето начало. Останалото са излишни допълнения, които нямат отношение към разговора.

Не може да съществува никакъв елемент на ВОЛЯ - защото ВОЛЯТА е също обикновен парапет, също обобщение по въведени критерии. Няма как да има воля, ако не се въведат предварително всички типове обозначения. А те са нужните за човека. Нужните за отразителя.

Не е нужно да се въведат никакви типове обозначения. Волята е независима от всичко това. Например дават едновременно филми по два различни канала, които ти харесват. Ти може да избереш да гледаш единия или другия, (или нито един от двата), но не можеш да гледаш и двата едновременно. Кое е това, което влияе на избора ти? Ти ще извършиш избор независимост дали признаваш съществуването на волята, как си я обясняваш и с кой, какво съгласие имаш по отношение на тълкуването й. Волята не изисква критерии, не изисква логика, въпреки че може да се съобрази с тях. Но може и да не го направи.

 

 

Рамус , имаш ли си представа бегла защо си толкова труден за четене и почти Несмилаем ?

Защото си просто една фина чувствителна фотоклетка , която е направила снимки на поредица "кадри " и така ги е "наслоила " в един образ" 

че се е получило КАКАФОНИЯ на взаимоизключващите се Явления , Понятия , Процеси , Механизми .

За да те разбере някой е нужно да ползваш Неговия Език , да рисуваш с четчица , използвайки меки и Подходящи цветове.

Твоята Концепция е макет на множество "интегрални схеми " наслоени една върху друга - нищо повече.

Не казвам , че Някъде Там по Веригата не се отличава и некое правилно свързано "звено" .. Има го .. но като цяло не може очакваш да ти 'СВЕТНЕ' 

лампата , защото няма как да се Получи , след като няма Необходимото ВЯРНО свързване .

Всеки е микро Вселена - ВЯРНО С ОРИГИНАЛА !

В твоята Микро Вселена обаче е такава сбирщайн от понятия , изследвания , теории , наблюдения в търсена на "кутията на Пандора" , че се е Превърнала 

във Взрив от НЕСЪВМЕСТИМИ ВИБРАЦИИ !

Само Уморяваш очите на онези , които се "впрегнат" от любопитство да те четат.. 

Думи , думички , Думища ... вплетени в Изкривени през призмата ти картини .. АБСТРАКЦИЯ НА САМОБИТЕН ХУДОЖНИК .

Ти разбираш ли си "текстовете " или си в прогресивна Енерция , забил очила из собствената си Вселена ..

Елементите , Понятията , Опитите , Света .. Вселената не иска много Слова , един "нюанс " можеш да го предадеш и с няколко точни изречения , Важното е 

да носи Точния Печат ! 

Твоята "библия" НОСИ ТОВАР ! Носи в себе си КАКАФОНИЯТА на остри звуци , летящи насам - натам в Пространството ..

Виж аз колко простичко "рисувам" .. колко нежничко "свиря" .. колко грижовно "повдигам завеската" ..

Ти можеш ли така .. 

Критерии за местонахождението ти в Духовен Аспект се Открива във Звука на Мелодията , която Оставяш в Пространство .. във Вибрацията , която 

 

Излъчваш , във кратките , но точни Попадения .  Опитай да се "поставиш" с простички слова , последователно , аргументирано от своя Дълбок Мироглед .

Пробвай , ако ти "стиска" ..

 

късоумно е да се нарече ВОЛЯ нещо, което било някъде отвън и независима от обусловеното от човека.

Волята сякаш расте по клоните, диша с вятъра или чеше крастата с прасетата.

"планетата" Земя, нали сам виждаш че "някои си" имали предвид нещо точно определено. И по него - то имало или нямало нещо си (начало и край). И ако нещо не го определят... те помежду си, нито ще има, нито ще няма, нито "край", нито "начало". Обаче като се хванеш за краищата и началата;... и се почва преди и после, някъде преди началата, или след всички краища. Имайте си предвид каквото си се договорите да е, което е. Но това не го прави "нещото", нито правилното - пак според вашите постановки и договорки... и вярното - също. Вселената защо да й пука за договорките, патериците или проекциите, лични или групови. ОСтавено е ХОМО на самото себе си, следва програмите си.

Спирай си някъде до третото изречение и после си говори... Но е късоумно. С моите или без моите думи пак късоумно ще остане. Това е проблема - че няма надскачане, защото винаги се тръгва от "предишното", готовото, заученото, защото от удобството, до единственото възможното, са причини на кило... И само се репликира.

Какъв е смисъла на мисленето да повтаря и затвърждава. И пак - както "ЗЕМЯТА", не е проблема никъде другаде, проблема е ПРОБЛЕМНИЯ. Такова му е мисленето, отражението, защото той по тях се оглежда и съставя образа си на КОЙ СЪМ АЗ.

Редактирано 9 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

И повече са... много повече. Въобще ако се ползва "количеството" за мяра.

Колега Рамус, заяждаш се с хора които не са те провокирали по никакъв начин, освен че са имали наглостта да си позволят да изкажат мнение по дадена тема. Това за много умно ли се има или за късоумно?

Редактирано 9 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

По-скоро 7 милиарда клишета и шепа гениални, но самотни мутации. Самотни не както повечето хора са свикнали да го разбират, а по смисъла на единствеността на човек, на който му се налага да живее сред бавно развиващи се.

Колега Рамус, заяждаш се с хора които не са те провокирали по никакъв начин, освен че са имали наглостта да си позволят да изкажат мнение по дадена тема. Това за много умно ли се има или за късоумно?

 Къде и как па видя заяждане?!  

Никога ли не си се хващал колко интелектуално безсилен можеш да бъдеш, когато си изправен пред въпроси, решението на които многократно надвишава възможностите ти? 

Редактирано 9 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Част от мъдростта и гениалността е да разбираш защо светът е такъв какъвто е, а не да се жалваш, че не е такъв, какъвто ти се иска. Второто си е просто неовладяна детинска емоция. Друга част от мъдростта е да осъзнаеш колко малко знаеш в действителност и то не защото си глупав, а защото не си поставил предел пред възможностите си.

късоумно е да се нарече ВОЛЯ нещо, което било някъде отвън и независима от обусловеното от човека.

Волята сякаш расте по клоните, диша с вятъра или чеше крастата с прасетата.

"планетата" Земя, нали сам виждаш че "някои си" имали предвид нещо точно определено. И по него - то имало или нямало нещо си (начало и край). И ако нещо не го определят... те помежду си, нито ще има, нито ще няма, нито "край", нито "начало". Обаче като се хванеш за краищата и началата;... и се почва преди и после, някъде преди началата, или след всички краища. Имайте си предвид каквото си се договорите да е, което е. Но това не го прави "нещото", нито правилното - пак според вашите постановки и договорки... и вярното - също. Вселената защо да й пука за договорките, патериците или проекциите, лични или групови. ОСтавено е ХОМО на самото себе си, следва програмите си.

Спирай си някъде до третото изречение и после си говори... Но е късоумно. С моите или без моите думи пак късоумно ще остане. Това е проблема - че няма надскачане, защото винаги се тръгва от "предишното", готовото, заученото, защото от удобството, до единственото възможното, са причини на кило... И само се репликира.

Какъв е смисъла на мисленето да повтаря и затвърждава. И пак - както "ЗЕМЯТА", не е проблема никъде другаде, проблема е ПРОБЛЕМНИЯ. Такова му е мисленето, отражението, защото той по тях се оглежда и съставя образа си на КОЙ СЪМ АЗ.

Явно си доста объркан. Аз не бързам. Подреди мислите си, формулирай си добре изреченията и пак пиши.

Част от мъдростта и гениалността е да разбираш защо светът е такъв какъвто е, а не да се жалваш, че не е такъв, какъвто ти се иска. Второто си е просто неовладяна детинска емоция. Друга част от мъдростта е да осъзнаеш колко малко знаеш в действителност и то не защото си глупав, а защото не си поставил предел пред възможностите си.

Пак клишета.

 

Къде и как па видя заяждане?!  

Па викаш това у наше село си е съвсем нормално отношение 

 

Спирай си някъде до третото изречение и после си говори... Но е късоумно. С моите или без моите думи пак късоумно ще остане. Това е проблема - че няма надскачане, защото винаги се тръгва от "предишното", готовото, заученото, защото от удобството, до единственото възможното, са причини на кило... И само се репликира.

Какъв е смисъла на мисленето да повтаря и затвърждава. И пак - както "ЗЕМЯТА", не е проблема никъде другаде, проблема е ПРОБЛЕМНИЯ. Такова му е мисленето, отражението, защото той по тях се оглежда и съставя образа си на КОЙ СЪМ АЗ.

  Дуализмът ръководи повечето психики и е в основата на толкова разпространеното „праволинейно", а всъщност почти роботизирано, шаблонно мислене, а от там и моделираното, стереотипно поведение. Така могат да се обяснят граничещите с глупост постъпки на сравнително интелигентни хора, поставили "наочници" на психиката си и автоматично разделящи останалите на два лагера: добри и лоши, правилно и неправилно мислещи и т. н

Редактирано 9 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Пак клишета.

 

Клишета, ама са верни. А ако търсиш оригиналност, предизвикай я с оригиналност.

 Истината за себе си ли е персонална? За всичко останало е една!Ако ме убедите в този релативизъм ще взема да падна по гръб!

  .. хич не обяснява разбираемо този Рамус , нали ... и си каза , чакай да питам аз Сирена ..тя по-сдъвкано ги "подрежда" ..

Да ти кажа откровено .. досадно ми да пиша , уморява ме този вид комуникация ..предпочитам да говоря ..по-бързичко става обмена , по-хармонично е ..

Повече се абсорбира .. ама като няма друга алтернатива .. 

Питаш ме за "истината за себе си ли е персонална" .

Всяка "истина" за всичко , което се сетиш е Персонална !

ще ти дам пример за да ме разбереш по-Удобно :

Представи си ни 3-мата - аз , Рамус и Ти ..

стоим на едно и също място с фотоапарати в ръце , снимаме .. и поставяме снимките на масата . Говорим за снимка под еднакъв ъгъл.

Поставяме снимките на масата . И ... ОО ..Изненада ! И 3-те снимки са Различни . Какво ще последва логично ?

Въпроси ! Защо е така , нали ? 

Тогава Рамус ще ти каже неговата хипотеза , аз - моята , а ти ще потърсиш друго обяснение на "феномена" ..

Дотук се "развиваме " логично , нали .. ?

Но всъщност Интригуващия въпрос е Защо снимаме различно , след като виждаме едно и също .

Интерпретацията е Различна , приятелю . А тя се определя от "ранга' на Същността . 

Същностите не са еднакви ! Всяка е на Различно Ниво . Всяка е със Уникален Енергиен Код .

Всяка е Тук в това 3-то Измерение за да Учи . Как се Учи ще попиташ ?

Ами поставена в "общност" от много други като нея .  Представи си Земята като една компютърна игра .

всяка Душа , като "играч" , дошла да играе за съответно Ниво и покоряването му. 

Така простичко изглежда .  Екипират те и те спускат . Никой не ти се бърка в "играта" и каквото успееш да минеш се запазва във личният "файл"

Не се Губи ! Има определени Условия , обаче , Пускат те без спомени за "нивата " , които си изиграл до момента. 

Всичко е подредено , няма хаотичност . Ползваш личните си Възможности , Опит , Инструменти .  Каквото си Сътвориш - Това е .

Има жокери , ама дали ще видиш "табелките" , пак ..Относително е .

Всичко , което знаеш, знания , познания , термини , Всичко това Важи само за тази Планета . За това Измерение .

Няма как да се надникне в Друго Измерение , бидейки вътре в него . Когато се Излезе Отвъд - Картината е Съвсем Друга .

и така .. Това , което е полезно за буда , може да не е полезно за вас .. ако ме разбираш , какво искам да ти кажа ..

Всеки си събира собствените зрънца 'Истина" и подрежда собственото си Пъзелче .

Абсолютна Истина не Съществува в 3-то Измерение ! Тя Обхваща само СЪВЪРШЕНСТВОТО .

а то е в ПОСЛЕДНОТО НИВО НА ЕВОЛЮЦИЯТА . 

горе-долу скицирах ... тя Материята е Необятна .. а как не искам да пиша .. ама добра Душа си .. Търсещо пиленце ..

аз обичам пиленцата ..

 

 

 

за лека нощ ....

Па викаш това у наше село си е съвсем нормално отношение 

Старите табута отдавна се износиха и са в период на разпад, а на тяхно място у все повече хора се появява желанието да бъдат някъде другаде, в една друга реалност, където живота не се подчинява на старите и добре познати правила. Осъществяването обаче на тази крачка, на създаването на тази нова реалност може да постави под въпрос целия ти живот, изпълнен с мнима сигурност, с компенсаторни действия, заучени вярвания и стереотипи, която всеки човек е въздигнал до ранга на житейско верою. Да напуснеш стария и добре познат модел на собствената вяра, е най-трудната, но и най-съзидателна крачка. Но за да бъде възможно това е необходимо осъзнаване на ограничението – човек искрено да го признае пред себе си.

 Истината за себе си ли е персонална? За всичко останало е една!Ако ме убедите в този релативизъм ще взема да падна по гръб!

Ако се приеме дефиницията, че истината е вярно отражение на действителността, тя естествено ще зависи от възприемащото я съзнание. Това, което е независимо от съзнанието е действителността. Тук могат да се направят интересни паралели с кармата, която има същия корен (само че на санскрит).

Ако се приеме дефиницията, че истината е вярно отражение на действителността, тя естествено ще зависи от възприемащото я съзнание. Това, което е независимо от съзнанието е действителността. Тук могат да се направят интересни паралели с кармата, която има същия корен (само че на санскрит).

Дефиницията, истината, отражението, съзнанието…Колко много прекрасни думички, в които да бъде облечен страхът от Живота, за да не изглежда толкова безобразен. Ако не ни беше страх да живеем, щяхме ли да си измисляме идеали, идеологии, традиции, обичаи, морали, кодекси на честта, стереотипи за женственност и мъжественост, морали, мерилки, религии и т.н.? Сами изграждаме затвора си, а после, задушени от теснотата на съзнанието си, започваме неистово да търсим освобождение от него. Това е самсарата на ума и тя не е кой знае какъв феномен, бил той и написан на санскрит. И не е нужно човек да прекара 30 години в медитация, за да стигне до тези прости изводи.

Дефиницията, истината, отражението, съзнанието…Колко много прекрасни думички, в които да бъде облечен страхът от Живота, за да не изглежда толкова безобразен. Ако не ни беше страх да живеем, щяхме ли да си измисляме идеали, идеологии, традиции, обичаи, морали, кодекси на честта, стереотипи за женственност и мъжественост, морали, мерилки, религии и т.н.? Сами изграждаме затвора си, а после, задушени от теснотата на съзнанието си, започваме неистово да търсим освобождение от него. Това е самсарата на ума и тя не е кой знае какъв феномен, бил той и написан на санскрит. И не е нужно човек да прекара 30 години в медитация, за да стигне до тези прости изводи.

Предположението, което правиш във второто изречение е много далеч от истината. Но и ти самата вероятно знаеш това. За всички е ясно, че единствената цел на написаното е да засегне някого (вероятно мен, но и всеки друг, който се припознае). Мога да напиша и други неща по отношение на горецитираното, но това няма да е от полза за никого.

Предположението, което правиш във второто изречение е много далеч от истината. Но и ти самата вероятно знаеш това. За всички е ясно, че единствената цел на написаното е да засегне някого (вероятно мен, но и всеки друг, който се припознае). Мога да напиша и други неща по отношение на горецитираното, но това няма да е от полза за никого.

Може ли да попитам точно къде привидя "цел", че и "засягане"? В коя дума, словосъчетание, междуредие…къде? В това, че хората ни е страх да живеем ли? Това е констатация. Тя не е нито добра, нито лоша. Просто факт. 

 Питал ли си се защо кабинетите са пълни със страдащи, маниакални, неврозни, депресирани, малтретирани, биполярни, шизофреници и т.н.? Опитвал ли си сам да намериш отговор на това, а не да си вземеш от купата с вече готовите отговори на някоя от религиите? Които да ъплоаднеш и след време да идентифицираш като напълно свои, вече срастнали се и превърнали се в неразделна част от самия теб? Защото никой насила не ни е карал да вярваме, да копираме и приемаме вече готови отговори за истина. Имаме свободната воля да изберем по-трудния път - онзи, на неутъпканите пътеки. И кого да държим отговорен, ако сме имали възможността за избор, но сме предпочели удобството и илюзорната сигурност на старите рецепти за Живот, написани преди хилядолетия, които са напълно непригодни и неработещи за живота такъв, какъвто е в 21 век? На кого да се обидим и разсърдим? Кого да държим отговорен? Само Мохини ли?