Аз просто се сетих за Реджи! Като каже и е вярно и не е вярно според обективно е вярно а субективно не щото 2+2 не е равно на 4!

Той беше разбрал нещо от изключителна важност за осъзнаването, че всяко изказване съдържа в себе си логическо противоречие. Дано да е добре, повече от месец не е писал, драснах му на лично, не отговаря.

Опитвал ли си сам да намериш отговор на това, а не да си вземеш от купата с вече готовите отговори на някоя от религиите? Които да ъплоаднеш и след време да идентифицираш като напълно свои, вече срастнали се и превърнали се в неразделна част от самия теб?

В религиите има много отговори, които сама ще ти отнеме прекалено много време да достигнеш. А и не само в религиите. Ако някой е достигнал до истината няма нищо лошо в това, той да сподели опита си, а аз ще го възприема точно до такава степен, до каквато ми позволява съзнанието. И ако ги няма определени учения, които да разширят кръгозора ни, все още щяхме да сме някъде в средновековието. Това става отгоре, от знаещите. Самият факт, че в училищата материята се преподава от учители, а не се разчита учениците сами да преоткрият всичко, което се учи, доказва това. И Буда е наставлявал учениците си, и всички други духовни водачи, учители, Учители или каквото друго се сетиш. Това се прави не защото така изисква традицията, а защото този метод се е утвърдил във времето като единствения водещ до нужните резултати. А когато истината бъде осъзната, изживяна, опитана, тя вече става и наша истина, без значение, че първоначално сме я заимствали от другаде.

Редактирано 9 октомври 201510 г. от Shiniasu (преглед на промените)

И аз не зная, няма как да "зная", нито мога да си го представя, нито името и съвпадения някакви си, въобще имат някакво значение за мен. Бях си добър визуализатор на приказки и фантазности навремето. Не знам кво ми стана и нещо "спъхнах" с тва изкуство. Може да е ефект от чернобил, не знам.

Може пък да са фантазности само в твоята фантазия. И такъв вариант има и здравият разум изисква да се предвижда. Нали уж те интересувал човека, а като ти каже човек нещо за себе си, веднага реакцията е - не ме интересува. Интересен начин да губиш времето на Румен Някой си. Още по-тъпото е, че дори не знаеш какво е онова, което не те интересува и няма значение за теб в случая... но нали напира  отвътре да се пише безспир.

Като чета тук си мисля какво наистина е атавизъм, естествената нагласа на съзнанието ни да е като мушама. Попива само отдолу, а отгоре е непромокаема.

Редактирано 9 октомври 201510 г. от witness (преглед на промените)

Нали уж те интересувал човека, а като ти каже човек нещо за себе си, веднага реакцията е - не ме интересува.

В нашата реалност няма нищо постоянно. Даже възрастните които се имат за много умни, изкуфяват и децата с кофичките и греблата започват да им се смеят и подиграват, а те могат вече само вяло да посягат с патерици, бастуни, на кой каквото му е останало. Или те вече не са интересни.

Даже свойствата на вакуума - фундамента на фундаментите - не се явяват постоянни и независими. При определени налягания, температури и т.н. във вакуума протича фазово превръщане, и неговите свойства кардинално се променят, и съответно се променят свойствата на всички елементарни частици, взаимодействия и т.н.

Има интересни изследвания в трансперсоналната психология, които показват че свойствата на обектите зависят от състоянието на съзнанието на съществата. Това което обикновено ни се струва грубо и непроницаемо, при изменено състояние на съзнанието може да се възприеме като прозрачно и текущо. Поовехтялото протеже на въпросния индивид може да го потвърди с наблюдения от отминалата си младост. 

И така, реално нищо не притежава собствени характеристики, въпреки че на относително ниво ние приписваме на обектите номинални такива. Това означава, че аргументите приведени от будизма за нереалността на личността и явленията, са в унисон със съвременните изследвания, тоест те са верни и днес.

Редактирано 10 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

.. за всеки, който е само от този свят, човекът от друг свят е скандален... Мишел Казнав

Може пък да са фантазности само в твоята фантазия. И такъв вариант има и здравият разум изисква да се предвижда. Нали уж те интересувал човека, а като ти каже човек нещо за себе си, веднага реакцията е - не ме интересува. Интересен начин да губиш времето на Румен Някой си. Още по-тъпото е, че дори не знаеш какво е онова, което не те интересува и няма значение за теб в случая... но нали напира  отвътре да се пише безспир.

Като чета тук си мисля какво наистина е атавизъм, естествената нагласа на съзнанието ни да е като мушама. Попива само отдолу, а отгоре е непромокаема.

Може да не си спомняш нещо - тия думи ги написах на предложението ти, отправено с думичките "представи си.....". И с тях точно това иносказах - че всяко "представи си..." е просто лична фантазия в който фантазьора избира да е такъв.

Ти сега какво изговори - хвана си нещо си, от голямото летене на мислички и го пренесе някъде през мен. Нали уж ме интересува човека, но "същия човек' всъщност  аз не го интересувам. И той не се интересува от себе си, само заради това че е избрал да се нарече според опорните точки на фантазията си.

Нагаждаш ми думички по кривите си отвътре и пишете няколко човека безкрайни форми на някакви странни вътрешни диалози. Всеки си е направил в главичката образчето си за рамус някой си, сложил му е етикета и си му "говори" ли, "говори". И сякаш... с толкова ясната настойчивост, да се наредя и аз до образа за мен, да го оживея, направо да се вживея, само защото той ме е нагласил някъде си сред неговите си  сценарии, сценки, разигравания...

В тема, в която някой пише толкова настойчиво за "осъзнавания", може поне някой да предложи малко сериозност. Поне малко... разбира се, ако въобще е в състояние, и я има в себе си. Съмнявам се, че ако я имаше, тя нямаше въобще да се "покаже"...

Едно уважение към другия, започва първо с уважение към себе си. А същинското уважение, както всичко друго - започва със сериозността на един човек към всяко нещо във вътрешния му свят. Каква демонстрация, и на кое точно е, след като всеки тук е роб на фантазиите си, за които се е хванал да сам да им е заложник. Заради удобство, заради спасение, заради нужди, заради страх... СТРАХ. Един обикновен атавизъм е фантазното да се ползва за СТРАХ и компенсации.

Демонстрациите на много "зрящи" е само напъна на слепците да се покажат и изживеят като "виждащи". А фантазията не може да замести очите. Няма как. Няма и защо. Обаче слепия само това си има - фантазното на мястото на липсващите "очи". как да остави фантазията, за да си даде шанса да прогледне. Как, като очите се избират да са слепи, защото фантазното вече толкова много е заело тяхното място, че няма как да се остави?

Даже свойствата на вакуума - фундамента на фундаментите - не се явяват постоянни и независими. При определени налягания, температури и т.н. във вакуума протича фазово превръщане, и неговите свойства кардинално се променят, и съответно се променят свойствата на всички елементарни частици, взаимодействия и т.н.

Има интересни изследвания в трансперсоналната психология, които показват че свойствата на обектите зависят от състоянието на съзнанието на съществата. Това което обикновено ни се струва грубо и непроницаемо, при изменено състояние на съзнанието може да се възприеме като прозрачно и текущо. Поовехтялото протеже на въпросния индивид може да го потвърди с наблюдения от отминалата си младост. 

Невероятни еквилибристики на фантазното се докарват главно за да послужат като "доказателства". Първо се взимало "интуитивното ", което показало "правилното", следва АЛИЛУЙА и после се започва да се "доказва" като му се измислят аргументи, чрез подбиране, заместване, пренареждане на каквото падне, квото се докопа.

Тия "свойства на факуума", който бил фундамент на квадрат... Какви са свойствата на вакуума. Кой вакуум - защото това е думичка, която се ползва в различните научни дисциплини по различен начин. Какво е нареченото от мъдреца "фазово превръщане"...

Да не говорим пък за примера за 'трансперсоналната психология"... която въобще не се занимава със свойствата на обектите... Как въобще "изследвания нечии си" (особено пък точно това) трябвало да послужат на някого за "доказателство" че той е прав, че вярата му в правилното е правилна и така той няма как да не е правилен.

Всеки който приеме халюциноген може да обърка отраженията си, но това е проблем на отражението, а не на ОТРАЗЕНОТО. Това е проблем за ОТРАЗИТЕЛЯ. Светът в отражението е един, но извън него, е друг, колеги. Вие не правите толкова простата разлика между "двата реала". Как въобще тогава някой тук се напъва да "говори" за вселената. Чия вселена е тая, за която всеки си бърбори и си води "разговорите си" - един с бог, друг - с буда, трети - с учителя или исус... Чия вселена е тая, сред която вие сте направо мъдреци, богове, учители, поучители и просветители... На кого... като вие сте си сами в нея. Само образи се редят, с образи се общува, с образи и сенки се живее.

Кое въобще ще се намери още да се превърне в жалка пихтиеста маса достатъчно, че да се натъпче в черупчицата на някой си, щото той го вярвал... И НЯМА НАЧИН< ЩОМ ГО ВЯРВАМ, ЩОМ ГО ВЯРВАТ ТОЛКОВА ДРУГИ, да не е вярно, да не е истина. Да прегърнем истината и да я докажем навсякъде, сред вселената, щото това е истината, щото я вярваме че е такава. И понеже вярваме, няма начин да не е истинската истина. Ама щом вярвате, сте сбъркали "реала" с вашия си. Дали колективен, или личен - каквито конструкторите, такъв е и реала, дето си го градят.

Ми вярвайте си, но така сериозното и значимото се навира в кутийката в която всеки си живее, само защото той е с идеята че всичко в живота е, да ти служи да си се изживяваш.

Редактирано 10 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ето до какво е довело ежедневното прилежно четене и пълно осмисляне всички статии публикувaни във вестника от бившото ни комунистическо минало "Работническо дело".

“Неизпълненият план за компоти от череши и круши ще бъде компенсиран с такива от сини сливи, грозде и праскови....Кооперативните стопанства от селата Долна Диканя, Темелково, Друган и Велковци от Пернишки окръг не са предали нито кило от 300-те тона червени домати и 75-те тона зелен пипер. Главно поради това няма да бъдат произведени (реализирани) 650 тона консерви от зелен фасул, домати, паприкаш и гювеч.”

Редактирано 10 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Оставам с впечатлението , че Рамус е на неква много яка трева.

Носи се Ефирно през 5 Измерения и им прави репортажи за несъвършенствата .

Тва буда , исус , дънчо , теа ги е бил на канадска още през 76 ве .. 

 

къде отивате вие с вашите постни вселенки , галактики , крикове и багери .. тва е конструктора на Земята  , палячовци 

 

Като порасна искам да се омъжа за Рамус ..

 

Ми да, и когато това не се получава се превръщат в нещо като теб. През цялото време говориш тук с женския си полов орган, който копнее от нагон. Покрай твоя вмирисан Юпитр обаче си почнала да се вмирисваш и ти. А по гадна воня от вмирисан женски полов орган няма. Проста елементарна проява на женски животински инстинкти си. И подчертавам, това не се отнася за всички жени, напротив. За точно определен вид женски индивиди на който гореспомената е типичен пример. Ся аре покажи и потвърди пак, колко си женска и как ровиш и търсиш. Да ти копна ли любимия ми твой пост. Превърнал се в класика и кулминация на женската ти глупост. Ма така е като влязат в женските в критическата, почват едни изблици, едни безпокойства щот губиш най важното си, нали се сещаш.

това какво общо има с прераждането а

 

Демонстрациите на много "зрящи" е само напъна на слепците да се покажат и изживеят като "виждащи". А фантазията не може да замести очите. Няма как. Няма и защо. Обаче слепия само това си има - фантазното на мястото на липсващите "очи". как да остави фантазията, за да си даде шанса да прогледне. Как, като очите се избират да са слепи, защото фантазното вече толкова много е заело тяхното място, че няма как да се остави?

С подобни "аргументи" можеш да "опровергаеш" абсолютно всичко. Можеш да ги отнесеш към всичко, но какъв всъщност е критерия, че нещо е фантазия, освен собствения ти светоглед. Ти просто квалифицираш като фантазия всичко, което не отговаря на последния. Това е най-обикновена защитна реакция. Нямам нищо против да защитаваш възгледа си, но докато го правиш по този начин не очаквай уважение поне от мен.

Рамус , къде си сърце мое , не спирай .. на 3 мин. съм от 'Кулминацията" 

Записките са важни! Променят се или актуализират! Може всичко да е подредено в каталог! Преписва тук от тях!

направо ми разтегли мастурбацията с това бавно темпо 

Записките са важни! Променят се или актуализират! Може всичко да е подредено в каталог! Преписва тук от тях!

направо ми разтегли мастурбацията с това бавно темпо 

направо ми разтегли мастурбацията с това бавно темпо 

направо ми разтегли мастурбацията с това бавно темпо 

извинети да питам мастурбацията кво общо има с прераждането

извинети да питам мастурбацията кво общо има с прераждането

Извинена си !

извинети да питам мастурбацията кво общо има с прераждането

ами как .. Всеки Оргазъм те Възкресява , Преражда те , Възвисява те ...

вие от кога не сте се прераждала , госпожице 

 

вие от кога не сте се прераждала , госпожице 

от 1475 година

Може да не си спомняш нещо - тия думи ги написах на предложението ти, отправено с думичките "представи си.....". И с тях точно това иносказах - че всяко "представи си..." е просто лична фантазия в който фантазьора избира да е такъв.

Ти сега какво изговори - хвана си нещо си, от голямото летене на мислички и го пренесе някъде през мен. Нали уж ме интересува човека, но "същия човек' всъщност  аз не го интересувам. И той не се интересува от себе си, само заради това че е избрал да се нарече според опорните точки на фантазията си.

Нагаждаш ми думички по кривите си отвътре и пишете няколко човека безкрайни форми на някакви странни вътрешни диалози.

Рамусе, имаш сериозен проблем с концентрацията, и то върху пост от има-няма осем реда. Говорех ти за името, което са ми дали майка ми и баща ми. За тяхната фантазия аз не мога да отговарям. Нарочно оцветявам някои думи, за да ме разбереш. Ако има значение за теб, разбира се, не че е важно.

 

Нали уж ме интересува човека, но "същия човек' всъщност  аз не го интересувам. 

Е, добре - интересуваш ме. Добре ли си? Всичко ОК ли е с теб? Как се чувстваш? Или е по-добре да не се чувстваш изобщо? Май последното е ОК, значи всичко е наред, както винаги и т.н.

Представи си майка ти и баща ти да те запишат под име, извадено напълно от традициите на тяхното си време и техния си филм,

Ти сега какво изговори - хвана си нещо си, от голямото летене на мислички и го пренесе някъде през мен. Нали уж ме интересува човека, но "същия човек' всъщност  аз не го интересувам. И той не се интересува от себе си, само заради това че е избрал да се нарече според опорните точки на фантазията си.

Нагаждаш ми думички по кривите си отвътре и пишете няколко човека безкрайни форми на някакви странни вътрешни диалози.

В тема, в която някой пише толкова настойчиво за "осъзнавания", може поне някой да предложи малко сериозност. Поне малко... разбира се, ако въобще е в състояние, и я има в себе си. Съмнявам се, че ако я имаше, тя нямаше въобще да се "покаже"...

Едно уважение към другия, започва първо с уважение към себе си. А същинското уважение, както всичко друго - започва със сериозността на един човек към всяко нещо във вътрешния му свят.

Демонстрациите на много "зрящи" е само напъна на слепците да се покажат и изживеят като "виждащи". А фантазията не може да замести очите. Няма как. Няма и защо. Обаче слепия само това си има - фантазното на мястото на липсващите "очи". как да остави фантазията, за да си даде шанса да прогледне. Как, като очите се избират да са слепи, защото фантазното вече толкова много е заело тяхното място, че няма как да се остави?

И т.н и т.н., или както сам настояваш - трябва да се погрижим за вътрешния си свят, ако се самоуважаваме.

Уф, забравих, че за да се грижим за него, първо трябва да е наличен. Така е според Гурджиев поне - истинският вътрешен свят или "светът на човека", трябва да се е появил вече, преди да е възможна каквато и да е работа върху него. Другите два са светове на механични проявления.

Редактирано 10 октомври 201510 г. от witness (преглед на промените)

Е, добре - интересуваш ме. Добре ли си? Всичко ОК ли е с теб? Как се чувстваш? Или е по-добре да не се чувстваш изобщо? Май последното е ОК, значи всичко е наред, както винаги и т.н.

Диагнозата е невежество. Силен афект му е оказала ситуацията (от предишно съществуване), когато още като сополив младеж на около 30 за първи път е тропнал с крак и е продал пианото на майка си, за да се звери пред компютъра. Също трябва да се отчетат и травмите от невъзможността да изкара още тогава една стотинка, за да си купи компютър без да продава пианото и да се кара с майка си, както и невъзможността да привлече интереса на противоположния пол, а любовни мъки продължават и до ден днешен. Илюзията, че когато навърши пълнолетие на 48 ще може да се държи със всички като с майка си, продължава и сега да му играе лоша шега...

„Неведение се нарича състоянието на афективност от предишното съществуване, доколкото самото неведение се съпровожда от афекти, а проявлението на афектите се нарича неведение” Абхидхармакоша, разд.3, 21.

http://cebudiz.blogspot.bg/2015/09/blog-post.html

Редактирано 11 октомври 201510 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

И т.н и т.н., или както сам настояваш - трябва да се погрижим за вътрешния си свят, ако се самоуважаваме.

Уф, забравих, че за да се грижим за него, първо трябва да е наличен. Така е според Гурджиев поне - истинският вътрешен свят или "светът на човека", трябва да се е появил вече, преди да е възможна каквато и да е работа върху него. Другите два са светове на механични проявления.

Така е. Когато "съзнаваното" не е достатъчно развито, изглежда така, сякаш човек е кукла, зад която стои кукловод. Дали този кукловод обаче е Бог, колективното несъзнавано, някакви заложени от природата базисни програми за оцеляване - не е от значение, тъй като не съществува изобщо усещане, че си кукла. Въпросите "кой съм, какво съм, защо съм" все още не са се появили. Когато екзистенциалните въпроси възникнат, човек започва да търси обяснение на тях и да забелязва соето безсилие сам да им намери отговор. Но въпреки привидното безсилие, това са и първите симптоми на наличие на "душевност" или различен тип съзнателност, на която повърхностната информация, получавана от сетивата, не е достатъчна. Самото допускане, че това състояние не е всичко, дава тласък за развитие, който сме нарекли "в търсене на себе си". Този етап се нарича "търсене", именно защото човек търси нещо външно на него, което да му даде обяснение на случващото се вътре в него. Този етап е напълно необходим, без него не може да се продължи по-нататък. Човек следва да се запознае и с гностицизма, и с религиите, и с философиите, и с историята на човешката мисъл, а това го обогатява като гледни точки, въпреки че евентуалните отговори, които може да намери в тях, не са собствените. Това са знанията, необходими ни за натрупване на критична "маса", на вид опитност, които са и основите за прехода в следващия етап. Голяма част от търсещите избират някоя от вече утъпканите преди тях пътеки с надеждата, че именно този път ще ги отведе към себе си. Тази надежда се превръща постепенно в убеденост, а с течение на времето и във вяра, тъй като много лесно човек, който не знае кой е и все още не знае точно какво го мотивира,  може да приеме дадено обяснение за отговор, да реши, че е "намерил" и единственото, което му остава, е да култивира и да се грижи тази вяра да го отведе до "ключа" (към себе си). През този етап много хора или губят вярата си, или решават, че това е максимума, или надрастват вярата си поради осъзнаване за нейната недостатъчност и непълноценност. Собствената вяра започва да ти убива като обувка, която вече ти е станала малка. Някакво все още лишено от достатъчно обяснения, но ясно усещане за "теснота". Проблемът с теснотата е, че изключително малко философии или учения загатват за нея. Религиите имат способността да те издигнат от механичността на инстинктите, но целта им не е да стимулират по-нататъшно развитие, защото… ако човек надрастне този етап, той става напълно непридвидим и неуправляем. И въпреки това почти няма човек днес, който да не е срещал или чувал фразата, че идва един момент, в който трябва да изхвърлиш и разрушиш всичко научено, за да можеш да продължиш нататък. Да поддържаш "незнаещ" ум, да си спонтанен като децата. Споменава се за някаква "чиста", свободна от примеси съзнателност. За някакъв Атман или чист АЗ, който не е егото, за някаква кристалност, за някаква "таковост", за някаква "нирвана". За някакви други "светове". Това е света на "четвъртото" измерение, който ние, с нашето триизмерно тяло и все още недостатъчно трансформиран четиримерен ум, неясно долавяме  като негови откъслечни отгласи, като някакво ехо, като поетичен копнеж, облечени в мъглата на мистерията. Очевидно единици са успявали да "видят" и заживеят в тази "четвърта" реалност, която е логична стъпка от нашата еволюция. Но е невъзможно човек да започне да се развива в "четириизмерността", докато не си е отговорил на въпросите от третото измерение, докато не го е опознал така, както двуизмерността от сегашната ни гл.т. изглежда плоска и недостатъчна. И понеже всеки човек се намира някъде по веригата на всички тези етапи, а съзнанието ни умело се плъзга от 1 към 2, 3 и по-трудно към 4, а след това обратно към 3, 2 или 1, всеки преход в нашата история е бил съпроводен с физическо(материално) унищожение. Прехода към 4 обаче не може да бъде осъществен с добре познатото ни негативно материално рушене. Рушенето е изключително вътрешно и психично и не води към саморазрушаване, а към трансформиране на съзнанието. Това е то "голямото почистване", за което споменават всички мистици и медитатори, Какво включва то - всеки човек следва да открие искренно сам за себе си. В източните религии се говори за нагласи, в аврамическите религии за "грях", но нещата са в пъти по-комплексни и многопластови и трудни за преработка, отколкото човек може да допусне, ако не се потопи в работа по себе си или т.нар. "самопознание". Това положително "рушене" включва и разрухата на вярата такава, каквато е позната в 3-тото измерение, която е изиграла своята еволюционна роля, опазила ни е и ни е дала всичко необходимо за следващата еволюционна стъпка. 

Редактирано 11 октомври 201510 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Научно доказателство за живот след смъртта

Смъртта е депресиращо и неизбежно приключване на живота, но сега учени смятат, че са открили светлината в края на тунела. Заключенията на най-мащабното медицинско проучване върху извънтелесните и близките до смъртта изживявания са, че съзнанието продължава да съществува, дори след като мозъкът е спрял да функционира напълно.

Това все пак е доста спорна тема и доскоро на нея се гледаше с огромна доза скептицизъм. Но учени от Саухамптънския университет са прекарали четири години в изследване на над 2 000 души, прeтърпели сърдечен удар в болници в Обединеното кралство, САЩ и Австрия. Изследователите разбрали, че почти 40% от хората, които са оцелели, описват някакъв вид „съзнание“ по време на клиничната смърт, малко преди сърцата им да бъдат стартирани отново.

Един човек дори си спомнял как е напуснал тялото си и е наблюдавал извършващата се реанимация отстрани. Въпреки, че е бил „мъртъв“ от три минути, 57-годишният социален работник от Саутхамптън виждал действията на медицинския персонал и бил способен да опише звуците от машините.

„Знаем, че мозъкът не може да функционира, след като сърцето е спряло да работи“, казва д-р Сам Парния (Sam Parnia), който е главен изследовател на проучването. Парния е бивш научен сътрудник към Саутхамптънския университет и настоящ в Щатския университет в Ню Йорк.

„Но в този случай съзнателността е продължила цели три минути след спирането на сърцето. Обикновено мозъкът се изключва само след 20-30 секунди. Мъжът описа всичко, което се е случвало в операционната, но по-важното е, че е чул два звукови сигнала от машина, която издава звук на всеки три минути. Благодарение на тази информация сме способни да определим продължителността на извънтелесното изживяване. Мъжът, изглежда, казваше истината и всичко, което описа, се е случило в действителност.“

Много от хората не могли да опишат състоянието с подробности, но все пак наяве излезли някои тенденции. Един от всеки пет души описал необикновено чувство на спокойствие, а една трета от хората изпитали забавяне или забързване на времето. Някои си спомнят ярка светлина или златисто проблясване на слънцето. Други усетили нещо да ги дърпа в дълбоки води. 13% се почуствали извън тялото си, същият брой хора казват, че усещанията им се изострили.

Д-р Парния смята, че много повече хора изпитват подобни изживявания, но ги забравят заради упойките, използвани по време на реанимация. „Вероятно милиони хора по света изпитват такива неща, когато са близо до смъртта, но научните доказателства са, меко казано, двусмислени. Много хора смятат, че това са халюцинации или илюзии, но защо тогава отговарят на истински събития?

Д-р Дейвид Уайлд (David Wilde), който е психолог в Нотингамския университет, също събира доказателства за извънтелесни преживявания с надеждата да открие някакви зависимости.

„Повечето изследвания се насочват към миналото – изживявания  отпреди 10-20 години, но новото се е фокусирало върху сегашни примери и представителната извадка е доста голяма, затова мисля, че можем да му се доверим. Има доста добри доказателства, че такива изживявания наистина се случват, след като хората се намират в клинична смърт. Просто не знаем какво се случва. Нямаме и бегла представа какво става със съзнанието след смъртта и се надяваме това проучване да хвърли научна светлина върху този феномен.“

http://megavselena.bg/nauchno-dokazatelstvo-za-zhivot-sled-smyrtta/

Ех, тази жълта преса как смуче сензации от нищото!

Сам Парния използва тези "преживявания" като доказателство, че човек невинаги е в състояние на смърт, т.е. не е реално мъртъв, след като е бил обявен за клинично мъртъв. Не се знае със сигурност точно кога мозъчните клетки  умират и още колко време след обявяване на "клиничната смърт" може да е налице съзнателност, което пък прави възможно, с нужната техника и познание, човекът да бъде "съживен", ако не страда от терминални заболявания като рак и т.н.

Университет за ангели

Един ден един Ангел се обърнал с молба към Бог:

- Отче, имам проблем.

- Какво те вълнува, Ангел мой? – приветливо се усмихнал Господ.

- Разбираш ли, Създателю, вече ми е трудно да изпълнявам задълженията си на Ангел, защото започнах някак си по-трудно да разбирам хората… От време на време ми се струва, че още малко и ще започнат да ме дразнят! А нали трябва да проявявам ангелско търпение!

- А какво именно те дразни у хората?

- Те през цялото време са недоволни от това, което са, но често не знаят какво точно искат. Те постоянно се оплакват от нещо. Воюват помежду си и унищожават природата. Ненавиждат тези, които са различни. Зависят от чуждото мнение и често не вярват на мъдреците, а на дърдорковци и демагози. Покайват се в църквата само за да могат отново да грешат. Това ме потиска!

- Да, сине мой, положението е сериозно, – погладил Бог замислено брадата си. – Ти си прав, че нещо трябва да се направи. И то веднага! В теб се е появила оценъчност – а това е признак, че преставаш да бъдеш Ангел… Навярно си се заразил от хората!

- И аз това казвам – подтиснато отговорил Ангела. – Струва ми се, че не ми достига нещо в професионално отношение. Чувал съм, че някои Ангели ходят на курс за повишаване на квалификацията. Мога ли да помоля за такова обучение?

- Можеш, сине мой. Има наистина такива курсове и те са много ефективни. Тези, които се учат добре, като правило, достигат до отлични резултати.

- А по какви предмети се обучават там?

- Различни. По най-различни предмети! Бих казал, многостранно образование! Буквално университет за Ангели. Непременно ще намериш там приятели и единомишленици и няма да скучаеш.

- А каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?

- В по-голямата си част е интерактивно. Всичко минава през личния опит, чувства и усещания. Е, ще има и малко теория, макар и от различни гледни точки. И то заради пустия плурализъм и свобода на избор.

- Да, точно това е, което ми трябва. Много искам да отида на такива курсове. Какво е нужно за това?

- Какво е нужно? Само да се запознаеш с условията на прием, сине… Първо, ще получиш тяло, то ти се дава веднъж и завинаги и не може да го сменяш. Може да ти харесва или не, но то ще бъде единственото, с което ще разполагаш до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временно ползване, за един или друг срок. Това ясно ли е?

- Ясно. Няма да има нищо мое, освен тялото. Трябва да го пазя, защото по време на обучението, то ще е едно.

- По-нататък. Ще трябва да се учиш ден и нощ, толкова време, колкото е необходимо за завършване на процеса. Всеки човек и всяко събитие ще станат твои Учители, затова няма смисъл да им се обиждаш.

- А ако те грешат?

- Не съществуват грешки, само Уроци. И Учители. Ти също ще бъдеш Учител за някого. Имай предвид това.

- Аз? Учител??? Но аз не умея! Ами ако не се получи?

- Е, и това може да се случи… Неуспеха е неделима част от успеха. Всеки пропуск може да се проанализира и да се превърне в нов успех.

- А мога ли да се откажа от Урока, ако не се получава?

- Урокът ще бъде повтарян в най-разнообразни форми, докато не го усвоиш напълно. Ако не усвоиш леките уроци, те ще станат по-трудни. Когато ги усвоиш, взимаш изпита и преминаваш към следващия Урок. Извинявай, но такава е програмата.

- А как ще разбера, че Урокът е усвоен?

- Ще разбереш, че Урокът е усвоен по това, че поведението ти и разбирането ти ще се променят. Мъдростта се достига с практика.

- Да, разбрах. Искам по-скоро да достигна до по-голяма Мъдрост!

- Не се лакоми, Ангеле! Понякога малко е по-добре от едно голямо нищо. Ще получиш всичко, което пожелаеш. Подсъзнателно правилно ще определяш колко енергия да изразходваш и какви хора да привлечеш към себе си. Гледай какво имаш и знай, че именно това си и поискал. Твоето „днес” ще е обусловено от твоето „вчера” и твоето „утре” ще е определено от твоето „днес”.

- Но ако сгреша и ако съм избрал не каквото трябва и това създава проблеми?

- Каквото е вътре, това е и отвън. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Когато промениш това, което е вътре, и отвън нещата постепенно ще се променят. Животът ще ти подскаже.

- А как? Как да чуя подсказването?

- Болка – това е начинът, който Вселената използва, за да привлече вниманието ти. Ако на душата или на тялото ти е болно – това е сигнал, че нещо трябва да промениш!

- Нима другите Ангели, обучаващи се в курса, ще ми причинят болка, Отче?

- Помни, че всички сте Ученици при равни условия. Другите – са само твоето отражение. Ти не можеш да обичаш или ненавиждаш това, което е в другите, ако то не отразява твоите собствени качества. Помни, че там има само Ангели, подобни на теб, други същества там просто няма. Така че всяка болка е просто игра, оценка, реакция на твоя ум.

- Трябва ли да зная още нещо, Господи?

- Да. Искам да разбереш, че там където ще попаднеш, няма по-хубаво място от „тук”. „Там” изобщо не е по-добре от „тук”. Миналото трябва да забравяш, а бъдещето не можеш да предвидиш. За теб наистина важен ще е само мига, наречен „сега”.

- Малко ми е трудно да разбера за какво говориш. Но ще се постарая. Но си мисля, че Учителите ще ми разтълкуват всичко, нали?

- Не прехвърляй отговорността върху Учителите или някого другиго. Учителите ще ти зададат програма, но ще се учиш ти. Колкото искаш да усвоиш, толкова и ще остане с теб.

- Ще се постарая да науча всичко, което е възможно!

- Да, Ангеле мой! Прави най-доброто, на което си способен и няма да сбъркаш.

- Но ти, Господи, нали ще ме ръководиш както и досега? Или ще трябва да се уча по книги и конспекти?

- Няма да те оставя нито за миг, сине! Ще бъда с теб и във теб. Но ще бъдем далеч един от друг и ще ти се наложи да се научиш наново да ме чуваш. Но мога да те утеша – всички отговори се намират в теб. Ти знаеш повече, отколкото е написано в книгите и конспектите. Всичко, което трябва да правиш е да се наблюдаваш, да слушаш себе си и да се доверяваш на себе си. Така че, ако не си размислил, сега ще те транспортирам до мястото на обучение!

- Добре! Благодаря, Отче! Готов съм. Само да не забравя всички тези наставления!

- Е, тук вече те чака изненада, малкия, – засмял се Създателят. – Знаеш ли, същността на преподготовката на Ангели се състои в това, че те наново, от чисто белия лист влизат в програмата. Ти ще забравиш всичко, което ти наговорих досега. И ще си го спомниш тогава, когато бъдеш готов… Е, тръгваме ли?

- Тръгваме! – решително тръснал с криле Ангелът и съзрял отворилия се пред него тунел, затворил очи и се спуснал в бездната. В пълната неизвестност. Но той се доверявал на Бога и затова и не се замислил. Впрочем полетът му не е бил много дълъг…

..Раздал се вик, и някъде на Земята се родил още един човек.

Университет за ангели

Един ден един Ангел се обърнал с молба към Бог:

- Отче, имам проблем.

- Какво те вълнува, Ангел мой? – приветливо се усмихнал Господ.

- Разбираш ли, Създателю, вече ми е трудно да изпълнявам задълженията си на Ангел, защото започнах някак си по-трудно да разбирам хората… От време на време ми се струва, че още малко и ще започнат да ме дразнят! А нали трябва да проявявам ангелско търпение!

- А какво именно те дразни у хората?

- Те през цялото време са недоволни от това, което са, но често не знаят какво точно искат. Те постоянно се оплакват от нещо. Воюват помежду си и унищожават природата. Ненавиждат тези, които са различни. Зависят от чуждото мнение и често не вярват на мъдреците, а на дърдорковци и демагози. Покайват се в църквата само за да могат отново да грешат. Това ме потиска!

- Да, сине мой, положението е сериозно, – погладил Бог замислено брадата си. – Ти си прав, че нещо трябва да се направи. И то веднага! В теб се е появила оценъчност – а това е признак, че преставаш да бъдеш Ангел… Навярно си се заразил от хората!

- И аз това казвам – подтиснато отговорил Ангела. – Струва ми се, че не ми достига нещо в професионално отношение. Чувал съм, че някои Ангели ходят на курс за повишаване на квалификацията. Мога ли да помоля за такова обучение?

- Можеш, сине мой. Има наистина такива курсове и те са много ефективни. Тези, които се учат добре, като правило, достигат до отлични резултати.

- А по какви предмети се обучават там?

- Различни. По най-различни предмети! Бих казал, многостранно образование! Буквално университет за Ангели. Непременно ще намериш там приятели и единомишленици и няма да скучаеш.

- А каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?

- В по-голямата си част е интерактивно. Всичко минава през личния опит, чувства и усещания. Е, ще има и малко теория, макар и от различни гледни точки. И то заради пустия плурализъм и свобода на избор.

- Да, точно това е, което ми трябва. Много искам да отида на такива курсове. Какво е нужно за това?

- Какво е нужно? Само да се запознаеш с условията на прием, сине… Първо, ще получиш тяло, то ти се дава веднъж и завинаги и не може да го сменяш. Може да ти харесва или не, но то ще бъде единственото, с което ще разполагаш до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временно ползване, за един или друг срок. Това ясно ли е?

- Ясно. Няма да има нищо мое, освен тялото. Трябва да го пазя, защото по време на обучението, то ще е едно.

- По-нататък. Ще трябва да се учиш ден и нощ, толкова време, колкото е необходимо за завършване на процеса. Всеки човек и всяко събитие ще станат твои Учители, затова няма смисъл да им се обиждаш.

- А ако те грешат?

- Не съществуват грешки, само Уроци. И Учители. Ти също ще бъдеш Учител за някого. Имай предвид това.

- Аз? Учител??? Но аз не умея! Ами ако не се получи?

- Е, и това може да се случи… Неуспеха е неделима част от успеха. Всеки пропуск може да се проанализира и да се превърне в нов успех.

- А мога ли да се откажа от Урока, ако не се получава?

- Урокът ще бъде повтарян в най-разнообразни форми, докато не го усвоиш напълно. Ако не усвоиш леките уроци, те ще станат по-трудни. Когато ги усвоиш, взимаш изпита и преминаваш към следващия Урок. Извинявай, но такава е програмата.

- А как ще разбера, че Урокът е усвоен?

- Ще разбереш, че Урокът е усвоен по това, че поведението ти и разбирането ти ще се променят. Мъдростта се достига с практика.

- Да, разбрах. Искам по-скоро да достигна до по-голяма Мъдрост!

- Не се лакоми, Ангеле! Понякога малко е по-добре от едно голямо нищо. Ще получиш всичко, което пожелаеш. Подсъзнателно правилно ще определяш колко енергия да изразходваш и какви хора да привлечеш към себе си. Гледай какво имаш и знай, че именно това си и поискал. Твоето „днес” ще е обусловено от твоето „вчера” и твоето „утре” ще е определено от твоето „днес”.

- Но ако сгреша и ако съм избрал не каквото трябва и това създава проблеми?

- Каквото е вътре, това е и отвън. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Когато промениш това, което е вътре, и отвън нещата постепенно ще се променят. Животът ще ти подскаже.

- А как? Как да чуя подсказването?

- Болка – това е начинът, който Вселената използва, за да привлече вниманието ти. Ако на душата или на тялото ти е болно – това е сигнал, че нещо трябва да промениш!

- Нима другите Ангели, обучаващи се в курса, ще ми причинят болка, Отче?

- Помни, че всички сте Ученици при равни условия. Другите – са само твоето отражение. Ти не можеш да обичаш или ненавиждаш това, което е в другите, ако то не отразява твоите собствени качества. Помни, че там има само Ангели, подобни на теб, други същества там просто няма. Така че всяка болка е просто игра, оценка, реакция на твоя ум.

- Трябва ли да зная още нещо, Господи?

- Да. Искам да разбереш, че там където ще попаднеш, няма по-хубаво място от „тук”. „Там” изобщо не е по-добре от „тук”. Миналото трябва да забравяш, а бъдещето не можеш да предвидиш. За теб наистина важен ще е само мига, наречен „сега”.

- Малко ми е трудно да разбера за какво говориш. Но ще се постарая. Но си мисля, че Учителите ще ми разтълкуват всичко, нали?

- Не прехвърляй отговорността върху Учителите или някого другиго. Учителите ще ти зададат програма, но ще се учиш ти. Колкото искаш да усвоиш, толкова и ще остане с теб.

- Ще се постарая да науча всичко, което е възможно!

- Да, Ангеле мой! Прави най-доброто, на което си способен и няма да сбъркаш.

- Но ти, Господи, нали ще ме ръководиш както и досега? Или ще трябва да се уча по книги и конспекти?

- Няма да те оставя нито за миг, сине! Ще бъда с теб и във теб. Но ще бъдем далеч един от друг и ще ти се наложи да се научиш наново да ме чуваш. Но мога да те утеша – всички отговори се намират в теб. Ти знаеш повече, отколкото е написано в книгите и конспектите. Всичко, което трябва да правиш е да се наблюдаваш, да слушаш себе си и да се доверяваш на себе си. Така че, ако не си размислил, сега ще те транспортирам до мястото на обучение!

- Добре! Благодаря, Отче! Готов съм. Само да не забравя всички тези наставления!

- Е, тук вече те чака изненада, малкия, – засмял се Създателят. – Знаеш ли, същността на преподготовката на Ангели се състои в това, че те наново, от чисто белия лист влизат в програмата. Ти ще забравиш всичко, което ти наговорих досега. И ще си го спомниш тогава, когато бъдеш готов… Е, тръгваме ли?

- Тръгваме! – решително тръснал с криле Ангелът и съзрял отворилия се пред него тунел, затворил очи и се спуснал в бездната. В пълната неизвестност. Но той се доверявал на Бога и затова и не се замислил. Впрочем полетът му не е бил много дълъг…

..Раздал се вик, и някъде на Земята се родил още един човек.

 

Университет за ангели

Един ден един Ангел се обърнал с молба към Бог:

- Отче, имам проблем.

- Какво те вълнува, Ангел мой? – приветливо се усмихнал Господ.

- Разбираш ли, Създателю, вече ми е трудно да изпълнявам задълженията си на Ангел, защото започнах някак си по-трудно да разбирам хората… От време на време ми се струва, че още малко и ще започнат да ме дразнят! А нали трябва да проявявам ангелско търпение!

- А какво именно те дразни у хората?

- Те през цялото време са недоволни от това, което са, но често не знаят какво точно искат. Те постоянно се оплакват от нещо. Воюват помежду си и унищожават природата. Ненавиждат тези, които са различни. Зависят от чуждото мнение и често не вярват на мъдреците, а на дърдорковци и демагози. Покайват се в църквата само за да могат отново да грешат. Това ме потиска!

- Да, сине мой, положението е сериозно, – погладил Бог замислено брадата си. – Ти си прав, че нещо трябва да се направи. И то веднага! В теб се е появила оценъчност – а това е признак, че преставаш да бъдеш Ангел… Навярно си се заразил от хората!

- И аз това казвам – подтиснато отговорил Ангела. – Струва ми се, че не ми достига нещо в професионално отношение. Чувал съм, че някои Ангели ходят на курс за повишаване на квалификацията. Мога ли да помоля за такова обучение?

- Можеш, сине мой. Има наистина такива курсове и те са много ефективни. Тези, които се учат добре, като правило, достигат до отлични резултати.

- А по какви предмети се обучават там?

- Различни. По най-различни предмети! Бих казал, многостранно образование! Буквално университет за Ангели. Непременно ще намериш там приятели и единомишленици и няма да скучаеш.

- А каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?

- В по-голямата си част е интерактивно. Всичко минава през личния опит, чувства и усещания. Е, ще има и малко теория, макар и от различни гледни точки. И то заради пустия плурализъм и свобода на избор.

- Да, точно това е, което ми трябва. Много искам да отида на такива курсове. Какво е нужно за това?

- Какво е нужно? Само да се запознаеш с условията на прием, сине… Първо, ще получиш тяло, то ти се дава веднъж и завинаги и не може да го сменяш. Може да ти харесва или не, но то ще бъде единственото, с което ще разполагаш до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временно ползване, за един или друг срок. Това ясно ли е?

- Ясно. Няма да има нищо мое, освен тялото. Трябва да го пазя, защото по време на обучението, то ще е едно.

- По-нататък. Ще трябва да се учиш ден и нощ, толкова време, колкото е необходимо за завършване на процеса. Всеки човек и всяко събитие ще станат твои Учители, затова няма смисъл да им се обиждаш.

- А ако те грешат?

- Не съществуват грешки, само Уроци. И Учители. Ти също ще бъдеш Учител за някого. Имай предвид това.

- Аз? Учител??? Но аз не умея! Ами ако не се получи?

- Е, и това може да се случи… Неуспеха е неделима част от успеха. Всеки пропуск може да се проанализира и да се превърне в нов успех.

- А мога ли да се откажа от Урока, ако не се получава?

- Урокът ще бъде повтарян в най-разнообразни форми, докато не го усвоиш напълно. Ако не усвоиш леките уроци, те ще станат по-трудни. Когато ги усвоиш, взимаш изпита и преминаваш към следващия Урок. Извинявай, но такава е програмата.

- А как ще разбера, че Урокът е усвоен?

- Ще разбереш, че Урокът е усвоен по това, че поведението ти и разбирането ти ще се променят. Мъдростта се достига с практика.

- Да, разбрах. Искам по-скоро да достигна до по-голяма Мъдрост!

- Не се лакоми, Ангеле! Понякога малко е по-добре от едно голямо нищо. Ще получиш всичко, което пожелаеш. Подсъзнателно правилно ще определяш колко енергия да изразходваш и какви хора да привлечеш към себе си. Гледай какво имаш и знай, че именно това си и поискал. Твоето „днес” ще е обусловено от твоето „вчера” и твоето „утре” ще е определено от твоето „днес”.

- Но ако сгреша и ако съм избрал не каквото трябва и това създава проблеми?

- Каквото е вътре, това е и отвън. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Когато промениш това, което е вътре, и отвън нещата постепенно ще се променят. Животът ще ти подскаже.

- А как? Как да чуя подсказването?

- Болка – това е начинът, който Вселената използва, за да привлече вниманието ти. Ако на душата или на тялото ти е болно – това е сигнал, че нещо трябва да промениш!

- Нима другите Ангели, обучаващи се в курса, ще ми причинят болка, Отче?

- Помни, че всички сте Ученици при равни условия. Другите – са само твоето отражение. Ти не можеш да обичаш или ненавиждаш това, което е в другите, ако то не отразява твоите собствени качества. Помни, че там има само Ангели, подобни на теб, други същества там просто няма. Така че всяка болка е просто игра, оценка, реакция на твоя ум.

- Трябва ли да зная още нещо, Господи?

- Да. Искам да разбереш, че там където ще попаднеш, няма по-хубаво място от „тук”. „Там” изобщо не е по-добре от „тук”. Миналото трябва да забравяш, а бъдещето не можеш да предвидиш. За теб наистина важен ще е само мига, наречен „сега”.

- Малко ми е трудно да разбера за какво говориш. Но ще се постарая. Но си мисля, че Учителите ще ми разтълкуват всичко, нали?

- Не прехвърляй отговорността върху Учителите или някого другиго. Учителите ще ти зададат програма, но ще се учиш ти. Колкото искаш да усвоиш, толкова и ще остане с теб.

- Ще се постарая да науча всичко, което е възможно!

- Да, Ангеле мой! Прави най-доброто, на което си способен и няма да сбъркаш.

- Но ти, Господи, нали ще ме ръководиш както и досега? Или ще трябва да се уча по книги и конспекти?

- Няма да те оставя нито за миг, сине! Ще бъда с теб и във теб. Но ще бъдем далеч един от друг и ще ти се наложи да се научиш наново да ме чуваш. Но мога да те утеша – всички отговори се намират в теб. Ти знаеш повече, отколкото е написано в книгите и конспектите. Всичко, което трябва да правиш е да се наблюдаваш, да слушаш себе си и да се доверяваш на себе си. Така че, ако не си размислил, сега ще те транспортирам до мястото на обучение!

- Добре! Благодаря, Отче! Готов съм. Само да не забравя всички тези наставления!

- Е, тук вече те чака изненада, малкия, – засмял се Създателят. – Знаеш ли, същността на преподготовката на Ангели се състои в това, че те наново, от чисто белия лист влизат в програмата. Ти ще забравиш всичко, което ти наговорих досега. И ще си го спомниш тогава, когато бъдеш готов… Е, тръгваме ли?

- Тръгваме! – решително тръснал с криле Ангелът и съзрял отворилия се пред него тунел, затворил очи и се спуснал в бездната. В пълната неизвестност. Но той се доверявал на Бога и затова и не се замислил. Впрочем полетът му не е бил много дълъг…

..Раздал се вик, и някъде на Земята се родил още един човек.

Чудесно ! "Бисери" поднесени под формата на Притча.  Сега , на който са му "Отворени Вратите в Съзнанието' ще си "свери часовника".

Останалите .. на поправителната 'сесия".. 

Положително е бил Войн на Светлината , авторът на тази Иносказателна Притча , Блестяща и Верна с Оригинала !!!

Редактирано 11 октомври 201510 г. от _sirena_ (преглед на промените)

Мдаа, бая скучно стана, пуканките свършиха, а и зацикли сценария от повторения

Тя и светлината и тя има нужда от воини... вероятно заради битката й със тъмното... Че закъде без битки, без воЙни, за които трябват "воини"... Светлината, бог... то на сички им трябват воини... Те воините направо си пъплят и си чакат кауза към която да се присламчат. Щот воин без кауза, е като кафе, без вода... А и на всяка кауза, няма начин без "воини" в битките й с други каузи.

Как въобще е възможно, на тия детски глупости да се дава място за толкоз крясъци. То и дядо коледа и мармота още увиват шоколади за слушкащите... и златната ябълка и спящите красавици, (дето сънуват как са "красиви, умни, мъдри, живеещи) се спрягат още сред "воините на светлина някоя си". Направо са цяла армия - все избрани, на бели коне, красавци и красавици, от велики, по-велики... От устата им само "бисери" се сипят... и само за "отворените съзнания"... Ама само за тях.,..

Един спряга вакуума, друг - воини на светлината и още за училището си реди брътвежите. Ама страшна притча забъркал "воина, ей"... добре че съзнанието ми още не е отворено като на някои други тук. Няма толкова отворени...... няма. Възхищавам се на мастурбиращите красавици, дето вече са вишисти и отдавна са минали сесиите... Направо вече са и след държав... опс - след вселенския си изпит, дори докторат вече имат. С кетап от бог, учителите, вселената, светлината, херувимите, ангелите с крилца...

Едни се пишат за наполеони, нефертити, други - си говорят с бог... и бог им говори. А трети - са си воини на светлината... и са си сред своите си бисери. Би-сери след би-сери. Ей това са "различните"... дето живеят някъде в небесата си. Иначе те са сички много велики... много умни, нагодени, нагласени и с много царски дрешки пред огледалата си. Нагласени, като за пред форум.

---------------------------

- уит, нещо не върви четенето, не върви комуникацията... Нещо... не става. Не знам с кой си говориш, редиш ме някъде в някакви твои си неща, спориш, говориш си нещо си. Добре. Не е интересно, но щом на теб ти стига да си говориш с образите си, добре. Аз в твоя свят няма как да дойда, да си говориш с "мен" там. И да дойда... няма да ти хареса, щото образи се редят много по-удобно. реплики се нагласят, обличат се удобно с дрешки, наконтват се я като призрак, враг или воин... или просто като някой си от твоите образи, по готови сцени. Пък друго е с жив човек, някакъв си. Дето да не е според нито един образ, да не е толкова "прозрачен", да ти е толкова ясен. Не че нещо... не че е драма. Но просто не става.

Не че нещо, с всички думички от тия, просто да ти напомня че не съм там, където ме разиграваш, и с прочита, и с драмите тук-там... изблиците или клеймата... нито една форма на жив диалог... Между другото... не само с мен де... Но на много хора тук не им прави впечатление - те са си така по принцип и няма с кво да направят разлика...