И какво си спечелил от двата анализа?Променил ли съм се?

Истинската ни Природа (Буда Природата) е успокоена, чиста и прозрачна изначално. 

Рам , Великолепний , леко ми е Тъжно да те наблюдавам как се изживяваш като несъзнателна единица , плувайки в крехката идея за Самоличност ,

отдавна напуснала социалния Коловоз .  Конструирайки една самородна Реалност , смело "стъпил " върху въздушна кула от имагинерни шаблончета , също 

като балончета , които ти помагат при издигането да достигнеш малкото прозорче към света Отвън , които Умело се опитваш да рамкираш в семпли и Сиви

стереотипчета и предразсъдъци , тъй щото нямаш Волята и Формулата да ги Приютиш в Съзнанието си и да ги Изследваш в собствена Интерпретация.

Веднага мога да посоча и кой Основен Рефлекс ти пречи при тази Висша Лична Аудиенция със "себе си" - Пиедестала на Марша на Егото ти .

Бе не разбра ли Злато мое , че това ти Затваря Очите и ти подава грешна посока и в Логика и в Мисъл и в Чувства ?

Аз те Обгрижвам нежно защото всичко е плод на Дълбока Емпатия ..принципно ги оставям да плуват по "течението" ..

На Сиренка не можеш да й насмогнеш , ако вземе да пише дълги , щекотливи "Свитъци" ..

Само , че Сирената не намира Вдъхновение в това , за да "вози" по-меко и Удобно Ежедневието си .. разбираш ли ме ? 

Запали сега каминката ..

Налей ни по чаша блестящо червено вино и ми разкажи Приказка за Прераждането ...твоята ...

Ако Успееш да ме Вдъхновиш ..ще ти напиша Историята на Хесус и Мария - Магдалена .. Неписаната ..

 

Първото впечатление изглежда наистина не подвежда. После в един момент се зарадвах, че е майтап, пък то било наистина - сиропираният кич и лиготиите, искам да кажа. Възможно ли е да се държите малко по-сериозно, че ще се изприщим всички и накрая наистина само ти и рамус (и още някой в непреодолима фаза, евентуално) ще си кореспондирате тук на спокойствие без никакви читатели.

А, това е идея, напиши му писмо на хартия. Аз много обичах да чакам пощальона с голямата кожена чанта. Май това време никога няма да се върне.

ще дам един изключително простичък пример: ако един човек има непоносимост към хомосексуални,вероятно той е бил такъв преди и сега неговата задачка е да осъзнае това и да бъде толерантен,но искрено,отвътре в душата си да може да приеме тези хора за същества като всички останали............всъщност това ,което ненавиждаме ,сме ние(били)

трудно е да се обяснява на някой,който не го е преживял

Споменът за миналото въплъщение няма да реши проблема с толерантността. Освен това, че въпросният човек е бил с хомосексуална ориентация в предишното си въплъщение не е чак толкова вероятно, въпреки че е възможно. Във всяко въплъщение ние разполагаме с една част от своите навици, наклонности, предразположения и психични тенденции. Всичките ще ни дойдат прекалено много. Дори и в случаите, когато хора си спомнят фрагменти от миналите си въплъщения, това са само фрагменти. А за времето между въплъщенията да не говорим - това е съществуване, което няма как да осъзнаем, докато сме в грубо физическо тяло. Но главното е, че личността, която се въплъщава е съставена от определена комбинация от психични наклонности. Тази комбинация е в зависимост от кармата, уроците, които следва да се усвоят, средата и др. неща. Един луд примерно - нали никой не мисли, че това е всичко, което е натрупал духът му през поредицата от предишни въплъщения? Не, просто тази личност влиза във въплъщение с една съвсем малка част от всичките си качества, главно поради тежката карма (нейна и на обкръжаващите).

Първото впечатление изглежда наистина не подвежда. После в един момент се зарадвах, че е майтап, пък то било наистина - сиропираният кич и лиготиите, искам да кажа. Възможно ли е да се държите малко по-сериозно, че ще се изприщим всички и накрая наистина само ти и рамус (и още някой в непреодолима фаза, евентуално) ще си кореспондирате тук на спокойствие без никакви читатели.

А, това е идея, напиши му писмо на хартия. Аз много обичах да чакам пощальона с голямата кожена чанта. Май това време никога няма да се върне.

Какъв е този жлъчен писък .. ревност ли е , какво е ? Та чак до изприщване довел ..

Вие всъщност се дразните от 'нежните обръщения" , които използвам към потребителя ли и които набутвате припряно в 'сиропиран кич" ?

Нежна съм по природа - Нежна и Откровена.

Няма да се учудя ако и това ми "забранят" Тук .

А що се отнася до потребителя Рамус , убедена съм , че няма нищо против как ще се обръщам към него .

Единствените , които се дразнят са неговите фенове .

И нима нямахте какво да предложите по темата , а изплувахте онлайн за да "отчетете" моето "участие" .

Не бих си позволила Никога да притеснявам Мъж на ЛС !

Просто това е Извън моя Кодекс .  Всичко , което се случва , се случва Тук и Сега !

Маниаци да пишат в темата Винаги ще има . Това и аз и Вие го знаем много Дълновидно.

Научи се да бъдеш и ти нежна .. не е трудно ..  Ще изглеждаш с една идея по-привлекателна .. 

 

 пък то било наистина - сиропираният кич и лиготиите,

А, това е идея, напиши му писмо на хартия.

Кореспонденция няма да има, нито ме интересуват кодексите нечии. Нито на хартия, нито виртуални... жената е високо на черешите... пардон - насред вселената на ДНК-то си. Тя никога не допускала в-, нито напускала, света си, нито кореспондирала на лс... Това си е нейна работа, общуване не е възможно, нито съм заинтересован. Надявам се да се самоусети и все някога да спре с наивинета, макар че се съмнявам. Достатъчно е да се зачете останалото по другите теми, реакциите на другите четящи...  говори само по себе си...

Самотата насред ДНК-то си е тежко бреме... Но и няма кой да дойде "там"... нито принц, нито просяк... Само сънищата остават... самотни!

Кореспонденция няма да има, нито ме интересуват кодексите нечии. Нито на хартия, нито виртуални... жената е високо на черешите... пардон - насред вселената на ДНК-то си. Тя никога не допускала в-, нито напускала, света си, нито кореспондирала на лс... Това си е нейна работа, общуване не е възможно, нито съм заинтересован. Надявам се да се самоусети и все някога да спре с наивинета, макар че се съмнявам. Достатъчно е да се зачете останалото по другите теми, реакциите на другите четящи...  говори само по себе си...

Самотата насред ДНК-то си е тежко бреме... Но и няма кой да дойде "там"... нито принц, нито просяк... Само сънищата остават... самотни!

Сега ДНК-то ли е, ми то кво ли не беше. Букет си от разнотии, шарении, простотии, просто кич. Ти само и единствено можеш да обсъждаш другите, използваки комбинации от безсмислени епитети..... После те били прости като почната да ти отговарят. Сякаш ти си седя мирен кротък, пък те простите сами се занимават с теб. Толкова ли си прос ти е? Тия номера ще ги придаваш на майка си, дето и продаде пияното. Зад колкото и шарени приказки и думички да се криеш, си оставаш един издребнял, озлобен нещастник. Клюкарка по форумите, типичен селяндурски приом, само че с красиви думички облякан уж. Само тук с тия номера минаваш, и колкото и да се опитваш да се присламчиш към някой, с който да ти говорите умнотии, това не те прави нещо специално. Просто нещо което си научил как се прави от киснене 15 години по форумите, да беше поработил малко, можеше да имаш нещо сега. А нямаш нищо с което можеш да се гордееш, това че някой няма четените от теб простотии, не го прави по малко и по некачествен от теб, е! И колкото и да се жадуваш за респект и уважение, няма, не заслужаваш. Нещастник!

При Рамус има и врати. Веднъж вика на Реджи - Ти ми показа,че това не е твоята врата! Ще влиза ли или ще излиза ли Реджи? Не се разбра! Мъчихме се тука.

И се изказа,че бил голям манипулатор! Упражнения на живо правел!

Пълен въздух под налягане, издухан до безобразие, занимава хората със себе си. Ей смешник рамус, я ходи малко си починеш. Нещастник!

С тази неуместна "превенция" сам си удари шамар по мъжкото достойнство .

Хубаво е да си сваляш 'доспехите , ризницата и меча" , когато говориш за нежния пол.

Един одухотворен неангажиращ маниер го възприе едва ли не за агресивна атака и флирт с пречупен Ефект.

И за какво ми е принц , като 'Батман " е къде , къде по- Вълнуващ персонаж .. освен това сигурно ще знае как да свали Сирена от Еднорога ..

Знам , че ще ти стане тъжно по някое време от липсата ми , ама хайде .. оставям те ..

 

 

.

 

.... освен това сигурно ще знае как да свали Сирена от Еднорога ......

.

 

Ъъъъъъъ, целта на занятието, не е ли да качи Сирена на рога?

Знам , че ще ти стане тъжно по някое време от липсата ми , ама хайде .. оставям те ..

 

Ма той предпочита да си пише със скапалата праскова във "клуб на пенсионера".

Твърдо не вярвам.От друга страна пък някои хора се самоуспокояват-В другия си живот ще гледам да не повторя грешките от този си живот.Втори дубъл.Обаче средата определя характера.Пък и едва ли ще помнят.Не е като да изберат новия Далай Лама който познава вещите на стария,демек,---Спокойно Калинке аз съм.

1.Какъв е този жлъчен писък .. ревност ли е , какво е ? Та чак до изприщване довел ..

 

2.Не бих си позволила Никога да притеснявам Мъж на ЛС !

Просто това е Извън моя Кодекс .  Всичко , което се случва , се случва Тук и Сега !

 

Жлъч, случва се - ако си изтрещял нещо по друга причина без да забележиш и погледнеш тука, и опа повод за разряд, понеже си забравил да се самонаблюдаваш. Нищо интересно.

По точка 2 - какви ЛС, това на нищо не прилича. Не се прави така. Отиваш в парка, трябва да има река, пейки, чайки, гарги, вятърът да свисти в тревите и дърветата. Сядаш под открито небе до някой паметник (най-добре на Л. Толстой), фонтанче, древна развалина и пишеш, после в пощенската кутия, после чакаш отговора с дни. Днешният свят съвсем се бъгнахме с тоя интернет, никаква романтика. Тук и Сега да не ти е фаст фууд.

Не може да има аргументи за "личните усещания". И все пак - такива са нужни, за да се валидират опитите за някакви обяснения на същото. Личните усещания и... формираните "преживявания' пораждат тревожност в изживелия ги. Тя пуска защитни механизми, които трябва да 'обработят' изживяванието. Първото нещо е - да се нагласи то, като се приложи към вече готова житейска схема. Ако такава липсва, веднага се търси подходяща от тия, дето обикалят из социума точно поради същата цел, заради същите потребности.

Отделно, по друга линия, паметовите записи пък работят като слагат именно на изживяването приоритета, и по този начин се "тагва" в паметта.

По друга линия - става друго, затова психичното е сложно, защото е комплексно - мозъкът е комплексна система, паралелна, многопоточна, многопластове, като всички пластове и потоци взаимодействат помежду си. Но нямат управляващо звено и линиите на протичането флуктуират в много широки граници...

Така, когато "изживяването" си намери подходящата среда, контекст, ИЗживяващия се успокоява и дори се поражда "радост", удовлетворение... Тия неща той не може да ги осъзнава, те текат извън неговия обхват. И понеже все пак текат, за него достига само "ехото" им. Това също е нужно да се обясни - обикновено в социума това минава като "интуитивно". Защото има думички и готови схеми, които чудесно пасват на повечето от нуждаещите се от обяснения. На едни - по-емоционални им трябват само общи положения, но за други - по-ментални типове психика, им е нужно по-широки схеми, сред които всяко обяснение да си намери своята ниша спрямо останалото. Такива схеми е трудно да се създадат в рамките на един субект, през неговото битие. Заради това се заимстват пак от готовите такива... за същите цели.

Очевидна е толкова острата нужда на всеки субект, от обяснение на случващото се около него. Това е начин за справяне със страхуването, тревожността и безпокойството, които се пораждат. Всичко това е инстинктивно, а компенсацията му чрез валидни готови описания и обяснения, са за същите нужди. Битката за обяснения, които се "състезават" в своята валидация, е заради самите нуждаещи се. Битките между човешките идологии - са с все същата цел и са израз на нуждата на повечето хора да се идентифицират с обясненията сред които живеят. Битката е да се навре сред подходящата за него схема и приютен сред нея, да придобие усещане за сигурност... точно онова, което всъщност му е потребно.

Да, проблемът за аргументацията на личните усещания е тема, с която и Витгенщайн се занимава покрай проблемите на философията на езика. В крайна сметка се оказва така, че езикът е структура, матрица ако щете, която се научаваме да използваме и да се изразяваме. Затова понякога е трудно да изразиш с общи символи нещо, което чувстваш като оригинално и само твое преживяване (затова обаче езикът има други решения на проблема, като метафората например). С другото съм съгласен: на подобни разсъждения се крепи и цялата антропология (визирам Леви-Строс, така че по-конкретно май трябва да кажа структурна антропология, а и самият т.нар. структурализъм). 

За схемите също съм съгласен, казано според речника на Фуко, всеки субект си намира смисъл към определен/и дискурс/и; именно тези практики за него а смислени (да бъде християнин, да бъде политик, да бъде учител и т.н., т.е. да приеме създадения смисъл на полето, в което се намира ако трябва да перефразирам Пиер Бурдийо). 

Затова са ми странни тези езикови опити за изразяване на нещо извън опита, не само когато става дума за тема като "прераждане на душата", но и с много други философски теми. Обикновено във философските текстове се използват едни и същи метафори и една и съща образност за да се назоват подобни абстрактни същности (Бог, душа, субстанция,съзнание). Странното обаче е, че в много от случаите зад подобно означаващо се намира не нещо сигурно, а нещо проблематично. Ей това се опитвам да разбера, за да се опитам да проумея такива теми.

Радвам се, че с теб говорим на един и същ език! :) 

Сега с него ли се захвана, толкова ли имаш нужда да си изявяваш. Баткото от осми клас отишъл в детската градина да им се прай на голям биткаджия. бахти кви болни работи пишеш пич. Ти си една отрова, отровил си себе си с негативизъм и деструктивизъм и го леш колкото можеш, от сигурна дистанция на топло от сгъналата ти къща. Никъде на вън не можеш да говориш така на никой, заради това си пълна мишка, само от тук си голям. На вън не получил никакво признание, никаква оценка каквато си мечтаеш. Ами разбери щом не я получаваш, значи не я заслужаваш. Колкото и да драпаш за това. Пълен смешник си, мишок гладен и згънал. Иди изкарай някой лев, иди общувай малко с хора да се видиш колко си неспособен да го правиш, и как един като нас щи казва, и командва. Ако си ми общак на обекта ща пукна от гонка, за 10 лв. надник на ден, щот това само заслужаваш. Мишок гладен.

Пълни простотии, взимай си ги и оди да пасеш овцете. Има много свободни места за овчари, в труд и работна сила. И можеш на овцете да се прайш на голям колкото искаш. Ама и за падарин сигурно не ставаш, то и за това се иска качества. Сгънал нещастник!

Чакай, чакай ... с _ramus_ мисля, че говорим на сходен език и той никак не се заяжда, нито ме поучава! Не искам да се заяждам и с теб, а просто да се получи нещо като диалог (все си мисля, че 100% диалог, в гръцкия смисъл като "диа" + "логос" не е изцяло възможен откъм разбирането), в който да не присъстват обиди. Иначе за много от нещата _ramus_ е прав и съм съгласен с него. 

Понятията, които ползваме си имат история, контекст, различни смисли, с които са били натоварвани и е хубаво когато се обсъжда подобна (абстрактна) тема не просто да се привеждат някакви доказателства и/или тези към проблема, а да се опитаме да поразсъждаваме над понятията и тяхната употреба; проблемът за споделимостта на подобен род опит също е важна. Защо някой намират език и могат да говорят за душата си и миналите си животи, а други не успяват? Определено състояние на съзнанието ли е (визирам темата "шамани" от антропологията)? Можем ли да говорим за подобни усещания като за "факт"? Ей такива неща всъщност ми се иска да дискутирам с някого!  

Да, проблемът за аргументацията на личните усещания е тема, с която и Витгенщайн се занимава покрай проблемите на философията на езика. В крайна сметка се оказва така, че езикът е структура, матрица ако щете, която се научаваме да използваме и да се изразяваме. Затова понякога е трудно да изразиш с общи символи нещо, което чувстваш като оригинално и само твое преживяване (затова обаче езикът има други решения на проблема, като метафората например). С другото съм съгласен: на подобни разсъждения се крепи и цялата антропология (визирам Леви-Строс, така че по-конкретно май трябва да кажа структурна антропология, а и самият т.нар. структурализъм). 

За схемите също съм съгласен, казано според речника на Фуко, всеки субект си намира смисъл към определен/и дискурс/и; именно тези практики за него а смислени (да бъде християнин, да бъде политик, да бъде учител и т.н., т.е. да приеме създадения смисъл на полето, в което се намира ако трябва да перефразирам Пиер Бурдийо). 

Затова са ми странни тези езикови опити за изразяване на нещо извън опита, не само когато става дума за тема като "прераждане на душата", но и с много други философски теми. Обикновено във философските текстове се използват едни и същи метафори и една и съща образност за да се назоват подобни абстрактни същности (Бог, душа, субстанция,съзнание). Странното обаче е, че в много от случаите зад подобно означаващо се намира не нещо сигурно, а нещо проблематично. Ей това се опитвам да разбера, за да се опитам да проумея такива теми.

Чакай, чакай ... с _ramus_ мисля, че говорим на сходен език и той никак не се заяжда, нито ме поучава! Не искам да се заяждам и с теб, а просто да се получи нещо като диалог (все си мисля, че 100% диалог, в гръцкия смисъл като "диа" + "логос" не е изцяло възможен откъм разбирането), в който да не присъстват обиди. Иначе за много от нещата _ramus_ е прав и съм съгласен с него. 

Понятията, които ползваме си имат история, контекст, различни смисли, с които са били натоварвани и е хубаво когато се обсъжда подобна (абстрактна) тема не просто да се привеждат някакви доказателства и/или тези към проблема, а да се опитаме да поразсъждаваме над понятията и тяхната употреба; проблемът за споделимостта на подобен род опит също е важна. Защо някой намират език и могат да говорят за душата си и миналите си животи, а други не успяват? Определено състояние на съзнанието ли е (визирам темата "шамани" от антропологията)? Можем ли да говорим за подобни усещания като за "факт"? Ей такива неща всъщност ми се иска да дискутирам с някого!  

Всъщност... да започна:

- че не говорим на един и същ език. Все още не. Но провеждаме взаимен процес по опознаване на изразеното, ползвайки комбинирани похвати. Единствения канал за връзка се намира сред буквичките които всеки оставя за себе си. В тия буквички се носи кода на самия Ползващ ги. Именно така, непознати хора, стигнали до определено ниво на компентентност, започват да търсят "своя взаимен протокол" за обмен.

Първо се търси самия "протокол"... първо се опознава отсрещния - по начина по който той изразява всичко. Ако самия ти познаваш как ти изразяваш, кое изразяваш, защо така, кое, как и защо го поражда, как излиза, как се формира... ще приложиш същото познание като принципи към протоколите на другия... но това означава "адвансд нивото" да е разбрало достатъчно за собствения си протокол. Ти четеш от известно време какво пиша, кое, гледаш как го пиша, кое ползвам, как боравя, докъде се простира... и маса други елементи. И постепенно нагаждаш интерпретацията на прочетеното към своя си механизъм на отражение.

Във всеки от тия (условно) етапи на взаимно нагаждане на протокола, всеки ползва за основа първо своето отражение. Във всеки от тия етапи са налице възможности за изкривяване, несъответствия, грешки - които водят до неадекватност. И все пак - евристичните похвати, достатъчно овладяни и изпробвани, дават сред тия процеси най-добри резултати, поради самата си специфика и принцип - да се подходи максимално изчистено към нова информация, към нов и непознат, който я поражда.

Комуникацията е информационен обмен. Но той е пряко зависим от страните, които участват в него. налице е вътрешно психичен обмен... налице е и междуличностен обмен, налице и междуиндивидуален обмен... Въобще - комуникацията е етикет за медииращ процес при който условно две страни обменят информация помежду си...

Най-честата грешка, която води до нарастване на несъответствието и адекватността в комуникацията е... избързването на изводите и дори напълното пренебрегране на опознавателния процес, по нагласянето на взаимния протокол. Субект, който самия той не е извел как, защо и по какъв начин работи комуникационно със себе си, вътрешно-психично, как въобще сработват различните му негови вътрешно комуникиращи звена, на какъв език общуват... няма как да реализира внимателен и задълбочен анализ на "сигналите на друг субект". Просто е - не разполага с нужното познание. А то не става с книга, не става с четене и научаване. Не става и да се заимства, защото това е сбор от уникални характеристики и детайли. Не е възможно да се напише това в книга, чрез слово... Нужно е да се навлезе в него от самия субект. Няма как друг субект, да навлезе сред собственото ни вътрешно съществуване. Не може да те води за ръка, не може да ти показва, не може да го направи вместо теб...

Всичко това го пиша, по отношение на самата насока на повечето теми сред този раздел на форума - това е т.н. "духовност", която предполага самия субект да се обърне към самия себе си за опознаване. Да разбере че всичко, което се случва около него се отразява през него и че той самия влияе на това отражение, като го изменя за своите си цели и потребности. Това тече по презумпция, това тече автоматично. Няма субект, който да идва "научен" на това - всички идваме от изходното положение че това вече е изградено, то работи... то функционира. И на фона на всичко това - тепърва се прониква и опознава как работи, защо работи, каква му е функцията, значението, смисъла... После - как може да се използва, за какви цели, по какви посоки, направления... Какво е отношението на субект към напълно новото... как той го отразява, как ползва вече наученото, натрупаното... Как да се ползва то, ако не е налице вникване в процесите. Как е възможно да се опознае, и управлява, ако не е налице въобще дори отношение към вникване. Ако не са подготвени всички предишни вече, задължително натрупвания - субекта да му е възможно да се обърне към себе си (защото за това са необходими доста дадености, включително физиологични, неврални, функционални и въобще НЕ е възможно "всеки" да го реализира), да му се породи интерес...

Всичко това, което пиша, не се съотнася до имена и концепции. Пиша неща, които внимателно съм обмислил сам. Не цитирам, не заимствам. Щом ми е възможно нещо да го осмисля самостоятелно, не ми е нужно да ползвам готовите схеми. Има моменти когато се обръщам към тях за справка, за съпоставки, за допълнения, за... още много други неща. Но съм видял твърде много пъти, как ползването на схемите наготово... са и капан за Ползващия ги... Особено когато той не владее, нито управлява процеса. При повечето хора това е просто изява на стандартен социален инстинкт - то идва наготово и се случва наготово, то си тече... Това е повелила природата, когато все още други механизми - на самоуправление - още не са се породили, още не са нараснали достатъчно, за да "поемат управлението". Защото пък - избързвайки или прескачайки узряването - се случват доста проблеми, много от които необратимо деструктивни.  Затова природата е заложила предварително "простия начин". Заложила го е за да замества "другото", докато него го "няма". Обезпечила е "липсата" му достатъчно... и дори е програмирала да се стигне до него, всеки по своя си "темп"...

Но същинския ЕВРИСТ опитва първо самостоятелно да подходи към непознатото за него. Като за целите си той работи по две направления - чрез практиката си подобрява и отработва самите подходи. А пък те - от своя страна - непрекъснато подобряват самата практика. Заради това няма значение ЕВРИСТ към какво ще се насочи, защото той работи по начина по който отразява и непрекъснато работи насред самото отражение. Практиката на евриста е след работата му по отражението - става въпрос за понятието ЕВРИСТ, но в неговия по-различен аспект - идеята че "новото" зависи от подхода на "НОВОСТ", към непознатост... за да се реализира опознаване.

Голямата неадекватност тук, че всеки подхожда към света, с идеята че вече го познава. Всеки е устремен инстинктивно да разширява полето си на валидиране, като дори приемайки от социото готовия начин по който то е приело да функционира. А всъщност НЕ Е НАЛИЦЕ ВЪОБЩЕ СОБСТВЕН ОПИТ - заедно със концепциите и идеологиите от социума се присвоява и социалния опит. и той се приема априори инстинктивно и за личен такъв. Заради това само малцина тук имат приоритет към определянето - КОЕ Е ВСЪЩНОСТ МОЯ ОПИТ... като поне първо разграничат осъзнато личния опит, пред социално приетия.

Втория голям проблем за неадекватностите в общуването е... че увлечени от предпоставката " аз вече познавам света и просто говорейки ще го валидирам и само разширявам предварителното сигурно постановено", субектите няма как да постановят че е налице нещо НОВО... Неусетно и напълно несъзнателно, те вече са решили че "познават" и че "новото" са просто дребни елементи, с които задължителната предварителна щампа, ще се разширява и допълва. За целите на общуването си, социалните личности вече са решили кое е "живота, света и те самите" спрямо специално разработена версия на конвенс. А това е напълно погрешен постулат за опознаването на НОВОТО в света. 

ЕВРИСТА се различава относително по това, че за него НОВОТО е винаги все още НЕОПОЗНАТО. че НОВОТО е оттатък границата на вече познатото. А не отвътре в нея. Заради това, все някога, един ЕВРИСТ... достига до простия и очевиден извод - че света винаги ще е нов... ако самия ОТРАЖАТЕЛ има такова отношение към себе си. Ако се приеме че "границите" са само временни и условни, че са нужни, но е важно да са преходни. И че "границите не са никъде другаде" освен в самия ОТРАЖАТЕЛ. Постепенно интереса му към самия себе си, става приоритет, защото лесно е при опитване и експерименти, да се схване тясната взаимовръзка че смяната на огледалото в ОТРАЗИТЕЛЯ, сменя картината на цялото отражение. Колкото повече се изменя ОТРАЗИТЕЛЯ, реципрочно се мени и ОТРАЖЕНИЕТО... 

Но това е напълно невъзможно, ако приоритета е винаги междуличностните обмени в рамките на предварителния инстинктивен и автоматичен социален контекст. И личните потребности от валидиране на Взетия наготово социален опит, нагласен за целите на природата - като личен опит. Това е вече въпрос на самия субект. На това, което той е, до което е узрял, до което му е възможно да се докосва...

ОТРАЖАТЕЛЯ определя отражението. Това е извод от наблюдения, и е при всички положения - той е валиден навсякъде и сред всичко в битието на който и да е субект. За това няма граница, няма периметър - щом е налице субект, е налице форма на отражение. И субекта разполага само с него. Всичко хора разполагаме само с отраженията си на света, а не със света. Проблемите и работата... всичко е свързано само с отражението - включително и относно самите "себе си"...

Редактирано 23 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Понятията, които ползваме си имат история, контекст, различни смисли, с които са били натоварвани и е хубаво когато се обсъжда подобна (абстрактна) тема не просто да се привеждат някакви доказателства и/или тези към проблема, а да се опитаме да поразсъждаваме над понятията и тяхната употреба; проблемът за споделимостта на подобен род опит също е важна. Защо някой намират език и могат да говорят за душата си и миналите си животи, а други не успяват? Определено състояние на съзнанието ли е (визирам темата "шамани" от антропологията)? Можем ли да говорим за подобни усещания като за "факт"? Ей такива неща всъщност ми се иска да дискутирам с някого!  

Свободно може да се говори на всякакви теми, но не с всякакви хора и не навсякъде. Религиозните среди са място, където не може да се говори свободно, но добрият ритор може (в зависимост от целите на разговора) да провокира, тоест да подразни или да тушира. Освен това религиозните хора не са хора, на които можеш да говориш. Те предимно искат да говорят...

Според мен е редно да мислим не в рамките на определения, а в ситуационно позиционални триизмерности. Tолерантността е в способността ни да разберем. Но е недостатъчно, защото да си разбрал не означава да си се споразумял.

Благодаря и на _ramus_ и на мо_хи_ни за доуточненията и коментарите (особено на _ramus_). За съжаление повечето теми, които отварям в този форум винаги преминават в някакви лични нападки и мерене на ...  

Надявам се да намеря онази жена за която говорех и да продължим темата с прераждането (става дума за едно руско предаване, което гледах за мъж, който твърдеше, че се е преродил, но бяха поканили и специалисти. Мъча се да открия клипчето, но за сега без резултат... ). 

Рамус, границите могат да бъдат разгледани и като допирни точки между понятията. Новото винаги има допирна точка със старото. Границите са необходими заради процеса на опознаване на даден обект в неговата единственност или отношението му към други обекти - в тяхната двойнственост.. Но познанието не приключва само с това. То следва да прерастне в откриването на свързаност между всички на вид отделни понятия и ваимодействия между тях, но тук вече се проявява индивидуалността на всеки човек - в начина на подредба на обозначенията и връзките между тях или в т.нар. миро-глед.

Всъщност... те "хората" са просто участници. Ако са налице "участници", мястото е тяхна функция. Религиозните хора са просто мнозинство и е естествен порива им да се лишава от възможност за различна от тяхната гледна точка. Затова те насищат всяко комуникационно пространство със идеологията си, чрез непрекъснати повторения, които им служат за утвърждаване на вече приетото. Това е типична структура и динамика на вярващия субект... Наличието на "различна гледна точка", на различно отношение... поражда веднага защита, защото създава проблем за тях и реакцията им е напълно естествена... и инстинктивна. Като аз лично не виждам защо обаче трябва да е ОПРЕДЕЛЯЩА.

Мисълта ми е, че ако са налице комуникиращи звена, това би било без значение, защото няма никаква задължителна връзка, която да определя един форум. Дори сред всякаква среда, сред каквито и да са условия, сериозни и задълбочени хора намират начина да реализират потенциала си. В случая - какво значение би имало кой е форума или темата... Ако е налице комуникация между такива, тя веднага би станала независима от "обстоятелствени" подробности и каквито и да е посегателства от религиозни или пристрастни личности. В края на краищата така или иначе сред един и същ реал живеем, сред едно и също време и е налице досег. Въпроса е - доколко ще е определящ и доколко субект, може да е независим от това.

Рамус, границите могат да бъдат разгледани и като допирни точки между понятията. Новото винаги има допирна точка със старото. Границите са необходими заради процеса на опознаване на даден обект в неговата единственност или отношението му към други обекти - в тяхната двойнственост.. Но познанието не приключва само с това. То следва да прерастне в откриването на свързаност между всички на вид отделни понятия и ваимодействия между тях, но тук вече се проявява индивидуалността на всеки човек - в начина на подредба на обозначенията и връзките между тях или в т.нар. миро-глед.

Така е... всъщност всяко нещо може да бъде "разгледано " всякак. Ново... и старо... са само понятийни начини за обозначение. Цялата работа е в подхода и отношението на субекта спрямо тях. А не в самите понятия.

Пиша и заради второто изречение - защото НОВОТО се прави да има допирна точка със СТАРОТО... заради самия ОТРАЗИТЕЛ. СУБЕКТА има нужда от това, защото заложената схема от природата е наследена - опознавай чрез вече валидирано. Това има своите основания... но понякога е проблем. Там е въпроса - НЕ ЧЕ НЕЩАТА НЕ СА ТАКА... А въпроса е как и доколко субект е... гъвкав и диниамичен, доколко познава и умело управлява. Принципното ползване НОВОТО СПРЯМО СТАРОТО... лишава НОВОТО от възможността му да бъде НАПЪЛНО НОВО. Това исках да кажа - НОВОТО (като отношение на субекта) да е винаги ОТВЪД ПЕРИМЕТЪРА НА СТАРОТО. Защото е естествен и инстинктивен стремежа към "затваряне" на отражението - за целите на психични потребности, главно от Е-нивата. Мога да го поясня, ако за някого е нужно... На това е нужно внимателно и осъзнато да се поддържа да не се случва, да се пренебрегва неговото невидимо и фино влияние.

Познанието и откриването на "връзки" в него също не е крайна компонента и естествена задължителност. Защото :връзките" също са реципрочни на изразеното в предишното ми изречение. Връзките... идват после, след достатъчно наслагвания...

Искам да обърна внимание колко е деликатна и невидима "границата" и "детайла" - ако човек "избързва" в запълването на "връзки", той винаги "свързва" между звената които вече познава. Следователно, предрешава периметъра им.

ЕВРИСТИЧНОто е подход именно към НОВОТО, като отношение на периметър ОТТАТЪК на вече опознатото. Това определя голямата разлика между "другия" вариант.

Мохини, погледни си ЛС, породиха се някои въпроси... не мога да разбера дали е проблем в софтуера на форума или е друга причината да не отговаряш

 

Редактирано 23 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Благодаря и на _ramus_ и на мо_хи_ни за доуточненията и коментарите (особено на _ramus_). За съжаление повечето теми, които отварям в този форум винаги преминават в някакви лични нападки и мерене на ...  

Надявам се да намеря онази жена за която говорех и да продължим темата с прераждането (става дума за едно руско предаване, което гледах за мъж, който твърдеше, че се е преродил, но бяха поканили и специалисти. Мъча се да открия клипчето, но за сега без резултат... ). 

Сега... разбира се, ние сме различни. Но въпроса е, че каквото и да е "предаване" не е възможно да бъде "доказателство", нито като извор на същото. Ти в телевизия работил ли си... или пък поне да имаш приятели там.. Телевизията няма за цел да бъде доказателство за нещо. Но идва от старо време, социалното внушение, че "щом го дават по телевизията, значи това е правилното". Това беше ехо от други времена, а и социалния организъм има нужда от уеднаквяващи сигнали непрекъснато... иначе би се разпаднал.

И досега, внушението е толкова силно и чувам през цялото време някой да казва "казаха по радиото", "даваха го по телевизията". Но отдавна вече всичко може да се каже и даде... по които и да са медийни канали, включително и интернет.

Телевионното внушение борави със приоритетен зрителен образ. а това го прави много по-силно сугестивно. ПО един много естествен начин, подходящи компентентни хора нагласят подаденото да се приеме, като познават добре и в детайли начина по който се възприема, по който се отразява, като се прицелят сред тънко-уловените сигнали на "нужди" в реципиента. Това е цяла, сложна наука, хибридно познание, изведено от колективни усилия, чрез комбиниране на доста клонове на познанието. Колежката МОХИНИ може доста да каже по това, защото според нейните думи, тя се занимава в социален план с него. Налага се да го ползва, да го преподава, да го учи... да го владее... Може да се забележи и сред думите й.

Със всичко това, искам да кажа, че някакво "предаване" каквото и да е то... не е възможно да се вземе сериозно като "доказателство" за една или друга сериозна теза или казус. Може да се чуят аргументи... но ако вземем конкретиката - как и защо да не се допусне, че в предаването отделни елементи или групи от такива, не са режисирани и подбрани за целите на пораждането на "достоверност" в зрителя?

Пряко и директно "доказателство" по отношение на ПРЕРАЖДАНЕТО... няма как да има. ПРЕРАЖДАНЕ е обобщено название на множество представни и описателни концепции. Като целта на нито едно от тях е да придаде "истина". Популярността на едно или друго от типовете описания, зависи от контекста на социокултурни, исторически или други особености. Отделно към тях се прибавя влиянието на социалните потребности - от морал, от етика, от принципи. Когато един човек живее според представи, които излизат отвъд неговия "живот", това предоставя друг контекст и друго значение на съществуването му. Всичко има значение, всичко има роля, спрямо средата и контекста.

Ти специално беше предложил преди време, да напишеш за понятието ДУША - как през годините и историята се изменя, как му се придава значение, как и защо се мени неговия контекст, спрямо кои критерии и как... Това би било за мен доста любопитно и полезно...

Редактирано 23 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Сега... разбира се, ние сме различни. Но въпроса е, че каквото и да е "предаване" не е възможно да бъде "доказателство", нито като извор на същото. Ти в телевизия работил ли си... или пък поне да имаш приятели там.. Телевизията няма за цел да бъде доказателство за нещо. Но идва от старо време, социалното внушение, че "щом го дават по телевизията, значи това е правилното". Това беше ехо от други времена, а и социалния организъм има нужда от уеднаквяващи сигнали непрекъснато... иначе би се разпаднал.

И досега, внушението е толкова силно и чувам през цялото време някой да казва "казаха по радиото", "даваха го по телевизията". Но отдавна вече всичко може да се каже и даде... по които и да са медийни канали, включително и интернет.

Телевионното внушение борави със приоритетен зрителен образ. а това го прави много по-силно сугестивно. ПО един много естествен начин, подходящи компентентни хора нагласят подаденото да се приеме, като познават добре и в детайли начина по който се възприема, по който се отразява, като се прицелят сред тънко-уловените сигнали на "нужди" в реципиента. Това е цяла, сложна наука, хибридно познание, изведено от колективни усилия, чрез комбиниране на доста клонове на познанието. Колежката МОХИНИ може доста да каже по това, защото според нейните думи, тя се занимава в социален план с него. Налага се да го ползва, да го преподава, да го учи... да го владее... Може да се забележи и сред думите й.

Със всичко това, искам да кажа, че някакво "предаване" каквото и да е то... не е възможно да се вземе сериозно като "доказателство" за една или друга сериозна теза или казус. Може да се чуят аргументи... но ако вземем конкретиката - как и защо да не се допусне, че в предаването отделни елементи или групи от такива, не са режисирани и подбрани за целите на пораждането на "достоверност" в зрителя?

Пряко и директно "доказателство" по отношение на ПРЕРАЖДАНЕТО... няма как да има. ПРЕРАЖДАНЕ е обобщено название на множество представни и описателни концепции. Като целта на нито едно от тях е да придаде "истина". Популярността на едно или друго от типовете описания, зависи от контекста на социокултурни, исторически или други особености. Отделно към тях се прибавя влиянието на социалните потребности - от морал, от етика, от принципи. Когато един човек живее според представи, които излизат отвъд неговия "живот", това предоставя друг контекст и друго значение на съществуването му. Всичко има значение, всичко има роля, спрямо средата и контекста.

Ти специално беше предложил преди време, да напишеш за понятието ДУША - как през годините и историята се изменя, как му се придава значение, как и защо се мени неговия контекст, спрямо кои критерии и как... Това би било за мен доста любопитно и полезно...

За телевизията съм съгласен. Просто от нещата, които съм чел/гледал по тази тема (защото едно време, в 9 и 10 клас четях езотерична литература - и до сега не знам защо?!?!) ми се видя някак най-автентично. От 100% да кажем около 15% което за мен си е много. Затова го дадох като пример. 

Относно понятието "душа" обещавам да напиша скоро коментар - предупреждавам, че ще е нещо скромно, не очаквай много - толкова си мога.  

Нещастника само тва чака, някой да ми каже че е велик, и гледай кво става. Бълва горд, опиянен от възхвалата. Толкова си елементарен.

Ти де одиш ма булка, липсваше му тука на Юпитер. Ама не може гравитацията е по силна от всичко. Особено за тези дето само знаят да гравитират наоколо.

Аве пич ти си тотално объркан, даже не знаеш какво правиш. Ето прочети малко ако не си чел достатъчно. Някой му са начетоха вече достатъчно.

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2310.0

Само с този си тон и употреба на език показваш, че нищо не си научил от това си прераждане.  Като гледам как в този форум от линка ти се пише на шльокавица и какви "компетентни" мнения се изказват, направо се чудя ... няма да казвам на какво... 

Да ти кажа така: "Za vsiako neshto ima prichina i sledstvie, osven za Bog, koito e Pyrvoprichinata." (http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=47.0) мислех в 1 курс... от тогава (2006/2007) минаха вече почти 10 години. Слаба ракия бе това, което прочетох за няколко минути. Съжалявам.  

И да, видях с каква цел ми посочи линка. Мога да ти кажа, че рамус ми се вижда доста по-смислен от доста други коментари, които в голямата си част са обидни и/или иронични (тук визирам и конкретно теб! ). Защо си мислиш, например, че по темата прераждане само ти и определени потребители сте компетентни? Помните всичките си животи? Знаете повече от другите? Или сте 17-то ниво на съзнание, което ние, простосмъртните, не можем никога да достигнем? В случай че е последното, че пробвай се да говориш с думи ясни и за простия народ. Доколкото знам всички т.нар. учители, просветени и др. (когато не говорят с афоризми, което впрочем понякога ме дразни в източния начин на мислене, но само понякога, неща от сорта на: "Вдигнах дясната си ръка и предизвиках цунами като ударих муха" - това е измислено и е иронично) са намирали език да говорят на простия народ. Пробвай и ти без обиди и ирония, а?  

За телевизията съм съгласен. Просто от нещата, които съм чел/гледал по тази тема (защото едно време, в 9 и 10 клас четях езотерична литература - и до сега не знам защо?!?!) ми се видя някак най-автентично. От 100% да кажем около 15% което за мен си е много. Затова го дадох като пример. 

Относно понятието "душа" обещавам да напиша скоро коментар - предупреждавам, че ще е нещо скромно, не очаквай много - толкова си мога.  

Само с този си тон и употреба на език показваш, че нищо не си научил от това си прераждане.  Като гледам как в този форум от линка ти се пише на шльокавица и какви "компетентни" мнения се изказват, направо се чудя ... няма да казвам на какво... 

Да ти кажа така: "Za vsiako neshto ima prichina i sledstvie, osven za Bog, koito e Pyrvoprichinata." (http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=47.0) мислех в 1 курс... от тогава (2006/2007) минаха вече почти 10 години. Слаба ракия бе това, което прочетох за няколко минути. Съжалявам.  

И да, видях с каква цел ми посочи линка. Мога да ти кажа, че рамус ми се вижда доста по-смислен от доста други коментари, които в голямата си част са обидни и/или иронични (тук визирам и конкретно теб! ). Защо си мислиш, например, че по темата прераждане само ти и определени потребители сте компетентни? Помните всичките си животи? Знаете повече от другите? Или сте 17-то ниво на съзнание, което ние, простосмъртните, не можем никога да достигнем? В случай че е последното, че пробвай се да говориш с думи ясни и за простия народ. Доколкото знам всички т.нар. учители, просветени и др. (когато не говорят с афоризми, което впрочем понякога ме дразни в източния начин на мислене, но само понякога, неща от сорта на: "Вдигнах дясната си ръка и предизвиках цунами като ударих муха" - това е измислено и е иронично) са намирали език да говорят на простия народ. Пробвай и ти без обиди и ирония, а?  

Само че си сбъркал, тази забележка трябваше да я направиш, на господина преди да наговори всичките глупости за много от нас тук. Я прегледай малко неговите постове няколко дена на зад. Ти къде беше тогава? Аз съм само реакция на неговите простотии, и сега колкото да се опитва да се мазни наоколо и да се прави на разбирач, това не ми дреме. 

И вземи прочети малко повече и неговия раздел там, преди да дрънкаш и ти неподготвен, Виждам че и ти си жертва на насладата и опиянението от възвишените приказки и разговори. Пълни глупости са това, особено това което пише тоя болния. И особено някъв дет ми дреме по цял ден пред компа от 15 г. згънал гладен мишок, да ми обяснява. Кво може да ми каже тоя е, на кво може да ме научи? На наглост, безсрамие, липса на чест, достойнство? На тва ли е? Аве аре моля ви се, малко по сериозно. Дечица мишоци, църкайте насам натам. 

Редактирано 23 октомври 201510 г. от König (преглед на промените)

 

Само с този си тон и употреба на език показваш, че нищо не си научил от това си прераждане.

Има едно нещо, наречено "тотал игнор".. Просто е. Тук има хора, които целта на участието им е да привличат внимание. Не че имат с какво, но като нямат си измислят каузи, фантазии, и крясъци, с които да обяснят защо и как нямат нито тежест, значение или съдържание. Но това е единствения им начин - иначе са си просто незабележими, особено сред контекст на интелигентни хора. То това е и цялата работа.. От гъсеницата може да стане пеперуда и да полети... някога, някъде. Но от "червейчето" няма как да се случи същото. Това е предварително безнадеждно и вече предрешено.

Та... Това си е тяхна работа. А на други е - да си подбират самостоятелно което е от значение за тях. Всъщност е съвсем просто...

Редактирано 23 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Има едно нещо, наречено "тотал игнор".. Просто е. Тук има хора, които целта на участието им е да привличат внимание. Не че имат с какво, но като нямат си измислят каузи, фантазии, и крясъци, с които да обяснят защо и как нямат нито тежест, значение или съдържание. Но това е единствения им начин - иначе са си просто незабележими, особено сред контекст на интелигентни хора. То това е и цялата работа.. От гъсеницата може да стане пеперуда и да полети... някога, някъде. Но от "червейчето" няма как да се случи същото. Това е предварително безнадеждно и вече предрешено.

Та... Това си е тяхна работа. А на други е - да си подбират самостоятелно което е от значение за тях. Всъщност е съвсем просто...

Не си преписвай значимост чак толкова, какво ти е интелектуалното на теб е? Ти си тотално болен, май само ти не го знаеш. Ти си създаваш всичките тия фантазии и ги праиш да изглеждат тука истина, в името на кауза та ти да си големия разбирач. Никакво желание няма да се харесвам на теб пък смециално, ако имах щях да ти се мазня, както го прави колегата с лайковете. Напротив, от такива като теб ми се драйфа. И пълен игнор, това ли те научиха книжките за психари. Трябваше много по отдавна да го направиш, ама как като и ти не можеш, сърбите отзад яката и не можеш, колкото и да ми се прайш на велик. Мишок гладен, ходи искарай някой лев, поработи малко. Паразит. Аре ся пак един лек и от мен.:-)

Четох го ramBus толкова е бил сплескан психически в казармата, че след нея е ходил на сбирките на църквата на петдесятниците, да му лекуват раните. Сигурно това нарича "тотален игнор".

Майко мила, кви са страсти, кви са емоции и кви екзистенциални драми са в тази тема. Напомнят на епичните сблъсъци между футболните фенове от агитките. Ако човек чете отстранено, без изобщо да е в час с темата, то ще се чуди кой за какво и с кого се бори. Понеже лексиката е различна, но реакциите в много случаи (не във всички, наистина, но твърде често), са огледални. Така е, защото, уважаеми съфорумци, за да има кукичка, която да се закачи за нещо, трябва да има и пръстенче или халка. Тези двете (кукичката и пръстенчето) се обуславят, взаимополагат и взаимопораждат. Няма никакво значение дали играем ролята на кукичката или на пръстенчето.

Има едно нещо, наречено "тотал игнор".. Просто е.

Просто е Рам, но не съвсем, понеже след това решение, което даваш на въпроса, следва коментар и оценка. И така отново създаваш пръстенче, за което някой да се закачи. Простотата не е толкоз проста. Простота, според мен, в случая значи "игнор", без коментар.

Илюстративно, има два типа поведение в такива ситуации, което се онагледява от тези котки. Човек, може да се избере на коя от двете иска да подражава: https://www.facebook.com/100006096610200/videos/1641494869397051/?pnref=story

Редактирано 23 октомври 201510 г. от scepsis108 (преглед на промените)

 

Това е насочено точно към човека, за когото е казано. Той разбра добре и съвсем ясно (сисоне). Съвсем очевидно използвах ясно простия знак за насоченост - ника, чрез формата на "цитирай". Тук масово всеки се изживява че си говори с мен и че говоря на него и самостоятелно всеки се упражнява да си привижда квото си му е в сънуваното... Само и само да си води "диалозите" с образи и сенки.

Няма нужда да подражавам на който или което и да е. Тотал игнор е просто решение на конфликтни положения, породени от разлики в комуникационни нива. Това че "някой си щял да се закача" - си е негов проблем и въобще не е моя работа. Няма нищо по-лесно от това да не обръщам внимание на незначителността. Тя така и така е незабележима.

Тотал игнор е просто решение на казуса в която и да е тема. Докато нямаше други участници, за известно време ми беше забавно да карам някои маймунки да играят по свирката... Толкова е еднобразно че се изчерпа и вече дори не ми е смешно. Отработвах и реакции, интерпретация... правих си моите си неща...

Нямам време за губене, нито някой е възможно да спаси липсващите години и условия на някои хора, нито липсващи родители, нито възпитание, нито има спасение от живота им. Да се оправят, това си е техен проблем. Никой не може да влезне вместо тях през вратата... Нито лицемерието, нито арогантността, нито простащината, превърната в демонстрация покрита с някакви си представности че било заради... че било "реакция"... Простащината никога няма "причина", и не й е нужна такава. Тия неща просто отвращават... лично мен, просто ме отвращават, и то откакто се помня. Това си и отработвах, като го превръщах в смешно, главно за самия себе си. Живея и съм живял сред хора, които имат идеи, имат смисъл, имат значение. Имам честта да познавам и да комуникирам с чудесни и значими личности. Това за мен е интересното. Хора, които имат вътрешен огън, имат вътрешна гравитация, хора, които имат съдържание и независимост, които извървян път, идеи, креативност и творчество, от двата пола, от различни "възрасти". Няма аналог с какво да се сравни и опише, естествеността в общуването със значими и интелигентни хора... Колкото по-... толкова повече. А "останалото" - просто дори няма да го забележа. Независимо че ми се налага да стъпвам сред него и да внимавам да не го сгазя неволно.

Няма нищо по-лесно от това да не внимаваш за мравките, докато вървиш. Проблема е - когато е нужно да внимаваш. Докато мравките се правят на дракони и се се изживяват че дишат огън... това отпада като проблем на "ходещия".

Има решения за всякакви несъответсъвия и неадекватности - особено комуникативни. В края на краищата, нито админите, нито модераторите надничат тук и се получава масово нарушаване на правилата на форума. Това никого не притеснява, включително и мен. Така, че никой няма как да ми отнеме свободата да правя каквото реша за правилно. Живота и Живеещия в него, са си мои и е моя отговорността за тях. Смислените неща за мен са единствено оправдани за живота ми. Другото... са атавизми. Щом са важни за доста хора - ми тяхна работа. 

Редактирано 23 октомври 201510 г. от _ramus_ (преглед на промените)