на 25 Декември 2015 г. at 13:38, Aliya написа:

Човек с настоящия си живот не може да се оправи, камо ли да връща и теглото на миналите животи... Няма да може да го понесе.

така е, това е една от причините да се връщаме с амнезия

на 22/12/2015 at 16:39, мо_хи_ни написа:

Така е, Мечо, никой не е умен поне, колкото мен! Какво остава да е по-умен. 

Весели праздници!

Весели праздници и на теб!

Хубаво пишеш,харесва ми нарцистичния ти стил,като това което цитирам.

на 19.12.2015 г. at 22:23, Aliya написа:

Миналите животи не се припомнят по желание. Тези спомени ти се дават само, когато си готов за това.

          Минали  животи  се  припомнят  само  когато  си  готов  да  понесеш  тежестта  на  спомените.   Животите  които  можем  да  си  спомним  задължително  са  свързани  кармично  със  сегашната  ни  инкарнация.  Тези  спомени  ни  дават  отговор  защо  сме  това  което  сме.  Тоест  какви  кармични  проблеми  имаме  за  разрешаване.    

         пп  Спомените,  ако  са  истински  винаги  са  негативни!  

Редактирано 3 януари 201610 г. от октим (преглед на промените)

на 03 Януари 2016 г. at 22:08, октим написа:

          Минали  животи  се  припомнят  само  когато  си  готов  да  понесеш  тежестта  на  спомените.   Животите  които  можем  да  си  спомним  задължително  са  свързани  кармично  със  сегашната  ни  инкарнация.  Тези  спомени  ни  дават  отговор  защо  сме  това  което  сме.  Тоест  какви  кармични  проблеми  имаме  за  разрешаване.    

         пп  Спомените,  ако  са  истински  винаги  са  негативни!  

Това няма да ни направи кръста в този ни живот по-лек. И кой може да прецени дали сме готови да понесем предишното ?

        О  съгласен  съм,  че  знанието  е  много  тежко  бреме!!  Затова  тези  които  ни  допускат  до  миналото  ни  го  правят  постепенно,  в  противен  случай  наистина  ще  бъдем  смазани.

преди 42 минути, октим написа:

        О  съгласен  съм,  че  знанието  е  много  тежко  бреме!!  Затова  тези  които  ни  допускат  до  миналото  ни  го  правят  постепенно,  в  противен  случай  наистина  ще  бъдем  смазани.

Но и те са само посредници и не зависи от тях дали ще ни бъде дадено каквото и да било за миналите ни прераждания. Духовният водач и Старейшините преценяват.

 

преди 10 часа, haidukpikaso написа:

Но и те са само посредници и не зависи от тях дали ще ни бъде дадено каквото и да било за миналите ни прераждания. Духовният водач и Старейшините преценяват.

 

        Точно  тях  имах  предвид!!  А  мога  да  твърдя  със  сигурност,  че  те  ни  познават  по-добре  отколкото  ние  себе.

преди 1 час, октим написа:

        Точно  тях  имах  предвид!!  А  мога  да  твърдя  със  сигурност,  че  те  ни  познават  по-добре  отколкото  ние  себе.

Точно така е.

Те ни и разписват пътния лист за всяко прераждане, те знаят с какво ще се справим и кое е непосилно за нас. С две думи дори и да ни се виждат непреодолими и мъчни много трудности в живота ни - щом ги имаме значи че е във възможностите ни да ги надвием.

А да не забравяме че Азът ни е там с тях, и той също участва.

Единствен Бог преценява. И негова е властта над всичко. Не си измисляйте несъществуващи йерархии и не проектирайте земния си свят върху Бога.

Редактирано 7 януари 201610 г. от Aliya (преглед на промените)

преди 7 минути, Aliya написа:

Единствен Бог преценява. И негова е властта над всичко. Не си измисляйте несъществуващи йерархии и не проектирайте земния си свят върху Бога.

йерархии има Там, глупост е да мислиш че Бог върши всичко

преди 8 часа, haidukpikaso написа:

Точно така е.

Те ни и разписват пътния лист за всяко прераждане, те знаят с какво ще се справим и кое е непосилно за нас. С две думи дори и да ни се виждат непреодолими и мъчни много трудности в живота ни - щом ги имаме значи че е във възможностите ни да ги надвием.

А да не забравяме че Азът ни е там с тях, и той също участва.

          Тук  можем  да  навлезем  в  технологична  дискусия.  Монадата  е  неделима   следователно  АЗът  си  е  в  инкарнацията,  тоест  някъде  там  дълбоко  в  подсъзнанието  ни.  Много  хора  смятат,  че  живота  на  Земята  е  вид  училище,  но  не  е  така,  тук  в   света  на  избора  и  свободната  воля  ние  като  инкарнации  полагаме  изпити. 

 

преди 6 часа, haidukpikaso написа:

 глупост е да мислиш че Бог върши всичко

       Ако  Бог  вършеше  всичко  –  То  кой  ще  носи  отговорност  за  грешките  ни?     

преди 33 минути, октим написа:

          Тук  можем  да  навлезем  в  технологична  дискусия.  Монадата  е  неделима   следователно  АЗът  си  е  в  инкарнацията,  тоест  някъде  там  дълбоко  в  подсъзнанието  ни.  Много  хора  смятат,  че  живота  на  Земята  е  вид  училище,  но  не  е  така,  тук  в   света  на  избора  и  свободната  воля  ние  като  инкарнации  полагаме  изпити.

Той е в подсъзнанието, но енергията е Там. Всеки един от нас при прераждането си взима определен процент енергия, в зависимост от това какви уроци има да учи. Другата част си стои у Дома.

       Духът  –  това  е  психичната  енергия  на  съзнанието.  Духът  се  развива  чрез  имплозия  и  така  се  превръща  в  възможност  /качество/.  Има   природен  закон  –  Количествените  натрупвания  се  превръщат  качествени  такива.  

Разве Будда не проповедовал принцип перерождения?Нет, не проповедовал. На самом деле Будда говорил: "Поскольку нет никакого "я", нет и перемещения этого "я"; но есть действия и последствия действий. Эти действия совершаются, но совершающего действия нет. Нет никакой сущности, которая мигрировала бы, никакого "я", которое перемещалось бы с одного места в другое; но есть звук, произнесенный здесь, и эхо, которое возвращается". Можно ли сказать это лучше или яснее?Если принять теорию перерождения и кармы, то неизбежно возникает вопрос: Какая карма была основой жизни первого человека?Именно. Все проблемы возникают только тогда, когда игнорируется основополагающий факт феноменального мироздания: весь проявленный мир представляет собой лишь концепцию. Ничего не создается, ничего не уничтожается. Мудрецы говорили об этом с незапамятных времен. И большинство Мастеров даже не затрагивают тему перерождения в самой чистой форме своего Учения.

Рамеш Белсекар

Ако мълния удари и убие някого, кого ще застигнат последствията от това събитие? Ако някой обаче извади нож и убие друг човек, то той ще си понесе и кармичните последствия. Разликата в двата случая е волята. Кармичните последствия зависят от волята и от степента на съзнателност и разбиране на ситуацията. Това са все индивидуални качества. Как така няма извършител, след като толкова много неща касаещи кармата зависят от индивидуалността?

Лудият няма да носи отговорност дори и за сто престъпления. Разбиращия последствията от действията си носи пълна отговорност за всички ефекти от действията си. Всяко действие започва с волята на извършителя, с неговия избор. От момента в който е направен този избор, което е съпътствано и с мисъл, вече имаме извършено действие, което поражда карма. Дори може да не се стигне до физическо действие - мисълта е в много по-голяма степен действие.

Дамс, дълбоко вярващите са наивни и приемат много неща за чиста монета! Отбраняват своето, реагират реактивно!

Те не могат да допуснат,че са живели в лъжа толкоз години! Великия просветител Буда как така не се е сетил,че Земята е кръгла и се върти около слънцето а не плоска върху три слона? Мъдрец философ 600 г. преди Христа ще казва има ли Аз или не? Вие напред вървите ли или назад се връщате? Бог Творецът е създал тази Земя и какъв се явява Буда да се изказва така?

Познанието било отвъд думите?? За какво са тия сутри?? Аха може би за избраните! Пустотата не била пустота.Оправете си понятията.Нема продължавам за циклична...............!

Пожелавам ви да ви се яви Христа и ще забравите Буда и ще се кланяте даже!

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Разликата в двата случая е волята. Кармичните последствия зависят от волята и от степента на съзнателност и разбиране на ситуацията. Това са все индивидуални качества. Как така няма извършител, след като толкова много неща касаещи кармата зависят от индивидуалността?

Дишането ти зависи ли от волята и индивидуалността ти? Мислите, действията? Това което наричаш себе си, воля, индивидуалност е част от невъобразимо големия механизъм на тоталността. Няма индивидуални качества и извършител. Ти си една безлична и безформена марионетка, която сънува нощем, денем, милиони животи, заблуждавайки се от цикличността и повторенията, че притежава воля и индивидуалност. От теб нищо не зависи, ти си абсолютно зависим, наречи го карма ако искаш  

И ще продължаваш да си зависим в съня си, както пълзящата сянка от облака горе. Индивидуалността ти е илюзия, временно отклонение, а от негативите, страданията на това отклонение можеш да се освободиш само, ако осъзнаеш абсолютното отсътвие на индивидуална същност при теб и при всички останали феномени.

Ако разбереш, че не съществуваш постоянно и реално, а само като сянка и илюзия, ще се освободиш от всички вълнения и безпокойства, и ще ти остане само невероятното усещане за тотална свобода.

В Древен Египет Бог на прераждането и смъртта е бил Анубис, изобразяван с вълча глава. Древноегипетският Бог Анубис (Анъбаз) е известен като Бог Ану(ъ)бат също така. Анъбаз и Анъбет са древнобългарски наименования на небето, които означават именно това: Божествена, Небесна Душа (Аз). За небесни души са се смятали всички Древнобългарски жреци на Бога Слънце Бал. Те са изпълнявали своите духовни мистерии по скалистите български светилища на Бога Слънце, като са се окичвали с животински маски, включително и с вълчи глави, какъвто е и случаят с Анубис / Анубат Небесния Аз. Самите жреци са били обоготворявани навсякъде по земното кълбо, където Древните българи са се разселили след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. пр. хр. Много от Древноегипетските, Древноамериканските и Древноазиатските богове са именно образи на Древнобългарски жреци, разнесли Древнобългарското мистично познание, духовност и развитата Каменна цивилизация по света.
Анубис е бил почитан като бог на отвъдния свят, който е балсамирал телата на умрелите и е претеглял заедно с Върховния Бог дали една душа е готова да премине в света на мъртвите. По време на първата Древноегипетска династия (c. 3100 – c. 2890 BC) Анубис е считан за защитник на гробовете и балсаматор на мъртвите. По-късно по време на Втората династия (c. 2055 – 1650 BC) Анубис е изместен от Озирис (ОЗаРаАз - Озаряващата душа) като Бог на Отвъдния свят.
Изобразяван е в черен цвят, символ на смъртта и прераждането.  

 

преди 10 часа, Shiniasu написа:

Как така няма извършител, след като толкова много неща касаещи кармата зависят от индивидуалността?

Няма субстанционален (присъщо съществуващ и незменен) извършител.

"Царят казал:

– Почтенни Нагасена, какво се преражда?

– Името и формата (нама–рупа), велики царю, се прераждат – отвърнал тхерът.

– Как, нима това същото [eдинство от] име и форма се преражда?

– Не, велики царю, не се въплъщава същото [eдинство от] име и форма. С това [eдинство от] име и форма [съществото] извършва дела, добродетелни и недобродетелни, а чрез тях се преражда друго [eдинство от] име и форма.

– Ако, почтени Нагасена, не се преражда същото име и форма, то [съществото] навярно се освобождава от [резултата] от делата си, така ли е?

– Ако нямаше ново прераждане, то би се освободило. Но след като се преражда, велики царю, то не се освобождава – изрекъл тхерът.

...

– По този начин, велики царю, това име и форма, което завършва със смъртта, е едно, а това име и форма, което се преражда, е друго, но второто е възникнало от първото и затова [съществото] не се освобождава от [резултата] от делата си."

Милинда Панха (Въпросите на Милинда), Книга II: Въпроси за свойствата, Глава 2.

ПП Името и формата (нама–рупа) е обобщено название на петте агрегата или съвкупности (скандхи), т.е. форма (рупа), усещане (ведана), възприятие (самджня), нагласи (снскара) и съзнание (виджняна), в контекста на 12-те звена (нидани) на вътрешното зависимо възникване (пратитя–самутпада). Нама–рупа е 4-то звено.

преди 24 минути, Aliya написа:

Много от Древноегипетските, Древноамериканските и Древноазиатските богове са именно образи на Древнобългарски жреци

 

По-скоро са изображения на Анунаки.

Редактирано 23 януари 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Дишането ти зависи ли от волята и индивидуалността ти? Мислите, действията? Това което наричаш себе си, воля, индивидуалност е част от невъобразимо големия механизъм на тоталността. Няма индивидуални качества и извършител. Ти си една безлична и безформена марионетка, която сънува нощем, денем, милиони животи, заблуждавайки се от цикличността и повторенията, че притежава воля и индивидуалност. От теб нищо не зависи, ти си абсолютно зависим, наречи го карма ако искаш  

И ще продължаваш да си зависим в съня си, както пълзящата сянка от облака горе. Индивидуалността ти е илюзия, временно отклонение, а от негативите, страданията на това отклонение можеш да се освободиш само, ако осъзнаеш абсолютното отсътвие на индивидуална същност при теб и при всички останали феномени.

Ако разбереш, че не съществуваш постоянно и реално, а само като сянка и илюзия, ще се освободиш от всички вълнения и безпокойства, и ще ти остане само невероятното усещане за тотална свобода.

Аз не нося кармични последствия за дишането си, както и за всички животоподдържащи подсъзнателни процеси - забележи процеси, не действия. Същия аналог на тези автоматични и несъзнателни процеси се наблюдава и във вселената разглеждана като цяло. Как може да наричаш волята, която поражда действията недействителна, а действията породени от волята действителни? При всички случаи извършителят е много по-истински от извършените от него действия.

Сега, ако си истински будист, ще ти е ясно, че след като си обусловен и съставен, е абсурдно да говориш за тотална свобода.

преди 1 час, scepsis108 написа:

Няма субстанционален (присъщо съществуващ и незменен) извършител.

"Царят казал:

– Почтенни Нагасена, какво се преражда?

– Името и формата (нама–рупа), велики царю, се прераждат – отвърнал тхерът.

– Как, нима това същото [eдинство от] име и форма се преражда?

– Не, велики царю, не се въплъщава същото [eдинство от] име и форма. С това [eдинство от] име и форма [съществото] извършва дела, добродетелни и недобродетелни, а чрез тях се преражда друго [eдинство от] име и форма.

– Ако, почтени Нагасена, не се преражда същото име и форма, то [съществото] навярно се освобождава от [резултата] от делата си, така ли е?

– Ако нямаше ново прераждане, то би се освободило. Но след като се преражда, велики царю, то не се освобождава – изрекъл тхерът.

...

– По този начин, велики царю, това име и форма, което завършва със смъртта, е едно, а това име и форма, което се преражда, е друго, но второто е възникнало от първото и затова [съществото] не се освобождава от [резултата] от делата си."

Милинда Панха (Въпросите на Милинда), Книга II: Въпроси за свойствата, Глава 2.

ПП Името и формата (нама–рупа) е обобщено название на петте агрегата или съвкупности (скандхи), т.е. форма (рупа), усещане (ведана), възприятие (самджня), нагласи (снскара) и съзнание (виджняна), в контекста на 12-те звена (нидани) на вътрешното зависимо възникване (пратитя–самутпада). Нама–рупа е 4-то звено.

По-скоро са изображения на Анунаки.

Както споменах, не може действията да се приемат за съществуващи, а извършителят за несъществуващ. Тук аз изобщо не повдигам въпроса дали съществува неизменна същност в основата на човека, а съпоставям действията с извършителя им. Ако приемем съществуването на едното (действието), не можем да отхвърляме съществуването на другото (извършителя).

Личността се ражда като комбинация от определени сканди. Човек, който в миналото си въплъщение е бил гений по математика, може в следващото да няма понятие от математика - просто ако съответните сканди не влязат в състава на новата личност. Но ако човек никога нищо не е разбирал от математика, то няма как изведнъж в някое прераждане да стане гениален математик. Т.е. той трябва да е развил съответните предразположения и качества в миналото. С това искам да кажа, че скандите, които влизат в състава на личността са индивидуализирани от самия човек в миналото. Преди да постигне просветление, Буда си спомня цялата верига от своите минали прераждания. Ананда също постига подобен спомен. Ако веригата от причини и следствия могат да бъдат проследени в обратен ред и потокът от съзнание да бъде възстановен, то как в същото време се обявява за несъществуващ. Нещо повече в частта, която се отнася до миналото, този поток по необходимост следва да е неизменен. Сега възниква въпросът: съществува ли миналото или не съществува, след като то винаги може да бъде възстановено от знаещите как да направят това, след като е неизменно, и след като настоящето е резултат от него? В крайна сметка какво е индивидуалността? Дори и потокът от съзнание да е обусловен и съставен, то този поток няма как да бъде прекъснат окончателно. Възможно е да бъде прекъснат само временно. Този процес в миналото е неизменен и неизличим, а бъдещото му проявление е в някаква степен неопределено, доколкото бъдещите действия все още не са осъществени. Всеки поток е индивидуален, един поток не може да се смени с друг. Всеки поток сам изгражда себе си. Човек може да промени себе си в бъдещето, но не и себе си сега. Сега той е резултат от миналото, което е неизменно.

преди 37 минути, Shiniasu написа:

Сега, ако си истински будист, ще ти е ясно, че след като си обусловен и съставен, е абсурдно да говориш за тотална свобода.

Не съм истински, именно защото съм обусловен и съставен, и понеже не съм истински съм напълно свободен, ако съм осъзнал непостоянното си илюзорно съществуване. Свободен от себе си във всеки един миг, защото съм различен във всеки един миг. То на човек ако не е истински будист, може да му се прииска да се прероди пак, всеки миг да е на място на което никога не е бил, но да не може да нарече нищо свое, защото е всичко друго, но не и индивидуалност проявяваща воля. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Както споменах, не може действията да се приемат за съществуващи, а извършителят за несъществуващ... Ако приемем съществуването на едното (действието), не можем да отхвърляме съществуването на другото (извършителя).

Къде се твърди друго? Не и в Буда–дхарма. Праджня–парамита сутра: "Следователно Шарипутра, всички дхарми са пустота. Няма характеристики. Няма раждане и няма прекратяване. Няма нечистота и няма чистота. Няма намаляване и няма увеличаване. (...) Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта; Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение."

преди 1 час, scepsis108 написа:

Къде се твърди друго? Не и в Буда–дхарма. Праджня–парамита сутра: "Следователно Шарипутра, всички дхарми са пустота. Няма характеристики. Няма раждане и няма прекратяване. Няма нечистота и няма чистота. Няма намаляване и няма увеличаване. (...) Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта; Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение."

Ако се върнеш малко назад в темата, ще видиш към какво е насочено мнението ми. Става въпрос за един цитат от Рамеш Белсекар. Не знам кой е той, нито доколко е будист, но пък Шунята го е цитирал, затова предполагам, че е.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Не съм истински, именно защото съм обусловен и съставен, и понеже не съм истински съм напълно свободен, ако съм осъзнал непостоянното си илюзорно съществуване. Свободен от себе си във всеки един миг, защото съм различен във всеки един миг. То на човек ако не е истински будист, може да му се прииска да се прероди пак, всеки миг да е на място на което никога не е бил, но да не може да нарече нищо свое, защото е всичко друго, но не и индивидуалност проявяваща воля. 

Доколкото си обусловен и съставен, ти си зависим от това, което те обуславя и от което си съставен. Доколкото тялото ти е съставено от клетки и атоми, които с изключение на няколко постоянни атома, се променят напълно на всеки седем години, ти наистина си различен във всеки момент. Но правилната позиция според мен е да гледаш на себе си като на процес във времето. Тогава ти пак си различен във всеки един момент, но може да се забележи и една приемственост от която не можеш да избягаш. Тогава ще можеш да откриеш и неизменното в себе си наред с променливото, и влиянието на волята ти, и влиянията на средата, върху които нямаш волеви контрол.