Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Любовният заек Георги Господинов Ще се върна след малко, каза, и остави вратата отворена. Вечерта беше специална за нас, върху печката къкреше заек, беше нарязала лук, кръгчета моркови и скилидки чесън. Не си взе връхната дреха, не сложи червило, не питах къде отива. Тя е такава. Никога не е имала точна представа за времето, закъснява за срещи, просто така каза онази вечер - Ще се върна след малко, и дори не затвори вратата. Шест години след тази вечер я срещам на друга улица, и ми се струва уплашена, като някой, който се сеща, че е забравил ютията включена или нещо такова... Изключи ли печката, пита тя. Още не съм, казвам, тези зайци са доста жилави.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Фрагменти Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук. И някак небрежно, по детски живея. Блян сътворявам от форма и звук. После въздишам и чезна по нея. Случва се често. Събарям стени. Има в жив

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

Публикувани изображения

ЧУВСТВО ЗА БАВНО ИЗЧЕЗВАНЕ Слязохме в бара. Посрещна ни вяло дансингът като вдовец. Нямаше никой - ни келнер, ни дявол, а отгоре се чуваха гласове. Магнитофонът, невидим, броеше нашите и без това броени дни и примигваха слепи прожектори с ослепителни светлини. Те безшумно се сгромолясваха в притъмнелите огледала. Като кубчета лед разпиляха се незащитените ни тела. Аз почувствах как изчезваме - бавно, всеки на своя стол, как политаме, как се стопяваме като подпалени фигурки от станиол. Изведнъж ми се стори, че ние сме призраци с пуловери, с дънки, с палта и смутено усещах под ризата изплъзването на плътта. В мен се наежваше далечна ултразвукова тишина и гаменски търсих убежище в твоите колена. Може и да сме опитни зайци с програмиран живот и смърт. Много им здраве на цивилизациите отвъд. Аз просто исках да скрия в сянката притъпените си сетива. Нека ни мислят за всякакви. А какви сме? И ние не знаем това. Ние танцувахме... С последни сили обикаляхме дансинга в кръг. Някъде долу се движеха нашите сухожилия, кости, мускули, стави и кръв. Георги Рупчев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Слон и муха

Веднъж един огромен слон

се влюби... "Как така?" "Нагон!"

...се влюби... "Но в кого?" - Ха-ха,

в изящна мъничка муха.

Мухата прецени без труд:

уви, прекрасният мамут

е за жених май преголям...

И скри се... "Де?" "Съвсем не знам!"

А влюбеният слон - ни пил,

ни ял, ни спал - и се стопил.

Тежал накрая килограм.

(Dan chaqe malheure cherchez la femme.)

И като онзи тъжен граф

умрял с такъв предсмъртен лаф:

"Ще дойде пролет не за мен!"

Бил слонът от муха свален.

Оттук - пардон! - на никой слон,

макар да може по закон -

муха не му е нему еш.

Слоници - колкото му щеш...

Николай АГНИВЦЕВ

* * *

Ситуация

Те така е тука,

който го не знае:

заек вълка чука,

а вълкът си трае.

Вук КАРАДЖИЧ

* * *

Произход на една епиграма

Вицът се съчета

с Неучтивостта

и от любовта на двамата

пръкна епиграмата.

Игнац КАСТЕЛЛИ

* * *

Вярно, че куцат изкуствата наши...

Ала кой ги пердаши?

Йежи ЛИТВИНЮК

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На богинята на милосърдието от медальона

Хай Дзъ

дишам, дишаш

ние сме две малки стъкленици

изпълнени с опалващ дъх

Богинята постави ни един до друг

Богинята

е една жена от Изтока

която иска да помогне

и помага единствено веднъж в живота

ала и туй веднъж стига

чрез нея

и чрез мен самия

ръцете ми откриха теб, твоето

дихание

две малки алени платна

които трепкат в моите устни

Богинята знае

тя обитава бамбуковия лес

Богинята знае всичко

тя знае за тази вечер

и вижда всички добри помисли

Богинята знае че морска е водата

с която мия твоите клепачи

тя знае че сега при мен ти дишаш, дишаш

Богинята го е желала

поискала го е от все сърце

и ме е накарала да се родя

накарала е по израсналото мое тяло

да увиснеш като прилив мокра ти.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Молитва

Не искам да премествам планини,

но Господи, за вяра ти се моля,

която тихо в мене да ръми,

да напоява ум, сърце и воля.

Че слаба е ръката ми, която

пред образа Ти вечер ме прекръства.

На малки хора като мен им стига

пред огледалото спокойно да се бръснат :-)

Да бъде нежен пламъкът Ти. Бавно

животът ми до бяло да очиства,

да влезе слънцето във Твойта стая

и като книга Ти да ме разлистиш.

И дай ми, Боже, винаги да помня

на самотата старата измама;

когато лампата гася, да зная,

че в тъмното със Теб сме двама.

И чудно ми е… Мисля си за края.

Дали и в ада ще ме топли тази мисъл:

че чувал съм камбаните на рая,

че Господ някога ме е обичал?…

Ще дойде ден и час, и Твоят огън

в средата клечицата тънка ще прекъсне.

Ще се търкулна като въгленче тогава

и кротко ще опаря Твойте пръсти.

Пламен Сивов


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Една звезда над върховете мина

и изгоря в далечната тъма.

Hавярно горе - сред звездите сини

остана друга векове сама.

Сама - сред необятната вселена,

сама - сред върхове и късен дъжд.

И мислех си за тебе и за мене.

И колко страшно стана отведнъж.

Евтим Евтимов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Катя Вълчева - Луната

Май луната нещо ми влияе...

Всяка нощ ме кара да мечтая...

Като нежна ласка тя стои смълчана

и говори само със лъчи от слама...

Във небето лудо тя играе

и ми пее във неземна гама...

А когато дойде утрото най-сетне

в мен се крие и ми шепне...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Hад боровете плисна черен дъжд,

дори в сърцето с капка ме удари.

И стана тъмно сякаш отведнъж.

Изгубиха се сините върхари.

Протягах аз през тъмното ръка,

но всичко бе и страшно, и смълчано.

Единствената жива светлина

в гората беше ти. И ти остана.

Евтим Евтимов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

това са любимите ми откъси от Дон Жуан на Байрон

Герой ми липсва! Чудно: всеки ден

По някой нов герой се появява,

Но с вестникарски шум удостоен,

Спечелва само мимолетна слава;

Такива хубавци не са за мен;

За мене Дон Жуан герой остава –

Герой, на всички ни добре познат,

Без време слязъл в огнения ад.

“Любов! В пустинното усамотение

на щастието с безопасността

е царството на твоето желание

и твойта власт е висша и света!”

Пригладил с длан косите й атлазни,

Към устните й той възви уста;

Не бяха те над любовта си властни,

Полузабравили опасността.

Сърце, не ще си никога за мен

Пак моята единствена вселена

Мой идол беше – вече повален;

Без радост и без болка спотаена,

Живея от илюзии лишен;

Изпълва те безчувственост студена;

От разума изместено си ти –

Отдавна той в гърдите ми тупти.

Бе влюбена Хайди – и бе любима;

Боготворейки – бе боготворена;

Душите им любов неугасима

Сплоти в една, от жар изпепелена,

Ту пламваща от страст непобедима,

Ту грохваща напълно изтощена;

Сърцето й не би могло оттук

Нататък да тупти за някой друг.

Любов, любов! Антоний бе твой роб;

Катул, Хораций – твои ученици;

Назон – наставник, твой слуга – Езоп;

Сафо – умница, нейните девици

Ги чака ненаситният й гроб

(скалата й зове самоубийци)

Богиня си на хорската злина,

Любов! Не те наричам сатана.

Катул – римски лирик, възпял дух. и чувствена близост

Езоп – гръцки баснопеец

Уви, любов! Защо да си обичан

Е толкова фатално в тоя свят?

Но имената се покриват с прах;

Колцина безуспешно дирят слава

И от смъртта изпитват страшен страх,

Понеже после нещо не остава.

И аз на гроба на Ахил стоях;

И виждах свят, що в Троя се съмнява;

Така след време ще се усъмним

Не е ли бил измислен даже Рим.

Какво сте, слава и любов? Край нас

Се носите безпир с летеж омаен;

Не знам полярен метеор от вас

По – ослепителен и по – нетраен.

Откриват ви очите ни в захлас

През блясъка ви мощен и сияен;

Той с хиляди бои ни изуми

И ни остави да вървим сами.

Метеор – в този случай значи небесно явление

Туй стига – любовта е суета,

Себичност от началото до края

(освен когато е безумство тя,

влудяващ дух, стремящ се от омая

да обладае крехка красота,

която пали страст – поради тая

причина любовта бе обявена

за “главна сила” в цялата вселена).

Животът е звезда между нощта

И утрото, до хоризонта близка.

Как малко знаем за реалността!

На времето морето вечно плиска

И ни отнася към безкрайността,

Погубва и ни ражда какво иска;

И гробници на рухнали царства

Като вълни се вдигат след това.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Последен

Калин Донков

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен

По-понятна тъгата ненужна-но ярка

Всъщност света ни така справедливо измерен

Просто не може на всеки да бъде по мярка

Нервно живеем, а нервите станаха здрави

Празнично светим- а празника пак ни прескача

Грижата само човек на човека подава

Като излъскано в хиляди длани петаче

Колко наивно закривах от срам синините

Лекувах по лицето тревожните знаци

Мигар са малко онези юнаци, които

Носят усмивка, както се носят мустаци

Нека когато завърша гнева си безвреден

Когато затръшна горчивата своя тетрадка

Най-талантливият вече да не е най-беден

Най-храбрият да не живее най-кратко

Най-красивият да е поне веднъж обичан

Най-нежният да е най-сетне погален

Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен

Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален

Имам да чакам в този живот неизгледан

Дълго ще чакам. Последна е мойта задача

Да се засмея. Но тъй да се смея последен,

Че да се чува как повече

Никой не плаче

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,

земята бих до края извървял.

За две очи, като звезди горещи,

за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,

най-хубавите думи бих редил.

За две сълзи, изплакани за мене,

аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,

по капка от далечен, чакан дъжд.

А ти дойде наистина голяма

и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,

пожари звездни, за да не тъжа,

от мъка - песен, а от песен - мъка

и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отчуждение

В дърветата не виждам никакви дървета.

Клоните са голи без листата, които ги държат сред вятъра.

Плодът е сладък, ала без любов.

Даже не засища.

Какво сега ще стане?

Пред очите ми гората бяга,

пред слуха ми птиците замлъкват,

легло не ми предлага никоя поляна.

Преждевременно съм сита

и гладна съм за време.

Какво сега ще стане?

По хълмовете нощем ще горят огньове.

Да тръгна ли, отново да се приближа до всичко?

В никой път не виждам вече път.

Ингеборг Бахман

1952

* * *

Знаеш ли...?

Знаеш ли, че на прасковите цветовете

отвътре тъжни са?

Защото през нощта

са плакали -

копнели са

по вятъра

и слънцето,

което през нощта не свети.

Знаеш ли,

че също тъй са твоите очи?

Хайнц Калау

1999

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Старо езеро. Жабешки скок - пльок! *** Върху клон, без нито лист по него, гарван - кацнал в тази есенна вечер. *** И по конете даже се зазяпваме, в това прекрасно снежно утро. *** Пъпешите - толкова хладни, с кални точици от утринната роса. *** Кости сред полето... и сърцето ми пронизва леденият вятър. *** Планината Фуджи чезне във воала на дъжда. И този ден си има прелест. *** На коня си сънувах тъжен сън. Събудих се - луна в далечината, над къщите се вие дим. *** Безлунна нощ. А бурята прегръща хилядолетното дърво. *** Изгрев! Скачат дребни рибки - бели искри над водата. *** И кучето бездомно ли е мокро от есенния дъжд? Скимти нощта. *** Пътник - това е моето име сега. Първи есенен дъжд... *** Под зимното слънце язди на коня мойта премъзнала сянка. *** Прохладата направих свой приют - отдъхнах си. *** Огненочервено слънце прави се, че не усеща полъха на есента. *** Снегът, на който радвахме се двама, и днес ли пак вали? *** Ветрилото, върху което пишех стихове, се прокъса в залеза на лятото. *** В мъглата на разсъмване отеква камбанен звън. *** На сух клон кацна гарван. Късна есен. Башо Мацуо

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пусни капка кръв да тече надолу да събере сълза гореща и да мине под венчалния олтар на моето видение в което търся своето спасение За Теб Върни пътеката обратно по която крачех аз със теб за да може да разкажем и на други за това Покледни нагоре в слънцето горещо и мисли за мен който стои смирен пред теб в мъглата Докосни реката в която къпех мойто тяло и трепери със мен в този свят застанал прав пред нас Посрещни нощта прохладна както правех го и аз и разбери звездите малки които падат за нашата любов И тогава този свят не ще устои на младостта с която ни дари

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

рано сутрин

горя в махмурлук

седя в това легло докато слънцето ме

убива

рано сутрин

горя в махмурлук

умирам за бира докато 2 гълъба

правят секс на перваза ми

рано сутрин

горя в махмурлук

аз съм парцал аз не мога да стана

аз съм никакъв поет сега

докато думите са виещи призраци

и вдишванията са трудни

и небето е капак на ковчег

и музиката звучи плашещо в жегата

рано сутрин

горя в махмурлук

и хората изглеждат по-зле отколкото са

и аз изглеждам толкова зле колкото съм

и докато слънцето се двига над ужаса

аз проклинам смеха аз проклинам птиците

аз проклинам лятото

и чашите

и вия

кофти ден и аз горя в махмурлук

но някой ден няма да горя в махмурлук

и тогава звездите ще паднат в краката ми

и децата ще ми носят венци

и момичетата ще ми носят нежност

и лудите ще ми носят пиене докато

махмурлука не дойде отново

все така огнен

и по-безпощаден от

всякога.........

Александър Иванов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я не знаю, что сказать тебе при встрече,

Не могу найти, хотя бы, пары слов.

А недолгий вечер...

Скоро станет ночью тёмною, без снов.

Знаешь ты без слов, и всем давно всё ясно,

Только прячешь взгляд своих счастливых глаз.

И опять напрасно...

Собираюсь я всё рассказать сейчас.

Снова вижу я тебя, который вечер.

Снова вижу блеск твоих счастливых глаз.

Но с тобой не вместе...

Снова будем мы и завтра, и сейчас.

И снова - седая ночь. И только ей доверяю я.

Знаешь, седая ночь, ты все мои тайны.

Но даже и ты помочь не сможешь, и темнота твоя

Мне одному совсем-совсем ни к чему.

Сергей Кузнецов

******************************************

Ты меня на рассвете разбудишь

Проводить необутая выйдешь

Ты меня никогда не забудешь

Ты меня никогда не увидишь

Заслонивши тебя от простуды

Я подумаю: "Боже, Всевышний"

Я тебя никогда не забуду

Я тебя никогда не увижу

Не мигают, слезятся от ветра

Безнадежные карие вишни

Возвращаться - плохая примета

Я тебя никогда не увижу

И качнутся бессмысленной высью

Пара фраз залетевших отсюда

Я тебя никогда не увижу

Я тебя никогда не забуду

И качнутся бессмысленной высью

Пара фраз залетевших отсюда

Я тебя никогда не увижу

Я тебя никогда не забуду

Я знаю, чем скорее уедешь

Тем мы скорее вечно будем вместе

Как не хочу, чтоб уезжал

Как я хочу, чтоб ты скорее уехал

Мне кажется, что я тебя теряю

И качнутся бессмысленной высью

Пара фраз залетевших отсюда

Я тебя никогда не увижу

Я тебя никогда не забуду

А.Маршал

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ТАМАРА

В глубокой теснине Дарьяла,

Где роется Терек во мгле,

Старинная башня стояла,

Чернея на черной скале.

В той башне высокой и тесной

Царица Тамара жила:

Прекрасна, как ангел небесный,

Как демон, коварна и зла.

И там сквозь туман полуночи

Блистал огонек золотой,

Кидался он путнику в очи,

Манил он на отдых ночной.

И слышался голос Тамары:

Он весь был желанье и страсть,

В нем были всесильные чары,

Была непонятная власть.

На голос невидимой пери

Шел воин, купец и пастух;

Пред ним отворялися двери,

Встречал его мрачный евну́х.

На мягкой пуховой постели,

В парчу и жемчу́г убрана,

Ждала она гостя... Шипели

Пред нею два кубка вина.

Сплетались горячие руки,

Уста прилипали к устам,

И странные, дикие звуки

Всю ночь раздавалися там:

Как будто в ту башню пустую

Сто юношей пылких и жен

Сошлися на свадьбу ночную,

На тризну больших похорон.

Но только что утра сиянье

Кидало свой луч по горам,

Мгновенно и мрак и молчанье

Опять воцарялися там.

Лишь Терек в теснине Дарьяла,

Гремя, нарушал тишину,

Волна на волну набегала,

Волна погоняла волну.

И с плачем безгласное тело

Спешили они унести.

В окне тогда что-то белело,

Звучало оттуда: прости.

И было так нежно прощанье,

Так сладко тот голос звучал,

Как будто восторги свиданья

И ласки любви обещал.

Лермонтов,М.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Смехът извира от очите ми,

когато ти говоря.

Звъни и пръска тишината,

когато те докосвам.

И, укротен, заспива между нас,

когато те прегръщам.

Аз съм най-щастливото момиче

на света...

Под планина от смях

затрупвам болката.

* * *

Отива си...

Докато я обелваш

от дрехите й -

като орехова ядка

и фантастично бялата й кожа

с горчиво-сладък вкус

просветва в тъмното...

Изплъзва ти се -

къс корава глина,

отронен от ръцете на ваятеля -

небрежно разпилява по стълбището

искри от смях

под тънките си токчета...

Остава само сянката й -

смесица

между цигарен дим,

очакване и лудост,

вградена между слепите стени

на твоята космическа самотност...

* * *

Едното му

коремче

е бременно

с отминалото време,

а другото —

със времето,

което предстои

Като косъмче

е тънка

пясъчната нишка

помежду им —

едно докосване

на Бог —

и ще се скъса...

Весела Димова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Студентския химн (за всички студенти) Публикувано изображение

Gaudeamus igitur

Gaudeamus igitur,

Iuvenes dum sumus

Post jukundam juventutem

post molestam senectutem,

Nost habebit humus.

Ubi sunt qui ante nos

In mundo fuere ?

Vadite ad superos,

Transite ad inferos

Ubi? - ima fuere.

Vita nostra brevis est,

Brevi finietur;

Venit mors velociter,

Rapit nos atrociter,

Nemini parcetur.

Vivant Academia,

Vivant professores !

Vivat membrum quodlibet,

Vivant membra quaelibet.

Semper sint in flore !

Vivant omnes virgines

Graciles, formosae !

Vivant et mulieres,

Tenerae, amabiles,

Bonae, laboriosae.

Vivat et Respublica

Et qui illam regunt !

Vivat nostra Civitas,

Maecenatum caritas,

Qui nos hic protegunt !

Pereat tristitia

Pereant dolores,

Pereat diabolus

Quivis antiburchius

Atque irrisores !

превод:

Да се веселим...

Нека да се веселим,

Докато сме млади!

След радостта на младостта,

след мъката на старостта,

чака всички ни пръстта!

Къде са онези, които

живяха преди нас?

Отишли на небето,

Отишли във земята,

Къде? - все пак те бяха.

Кратък е животът ни,

бързо отминава,

бързо идва тук смъртта-

жестоката разправа

не ни отминава.

Да живее академията!

Да живеят учителите!

Да е всеки жив и здрав

на всички ви - слава –

вечна незабрава!

Слава на девиците,

стройни и красиви!

Слава и на дамите –

нежни, обичливи,

добри, трудолюбиви!

Слава на държавата

с нейната управа!

Да живей страната ни,

милостта на Мецанатите,

що ни защитават!

Забравете скърби!

Забравете болки!

Проклет да е дяволът,

всички що ни мразят

и ни се подиграват!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разкъсвам закони.Разчупвам окови.

Отново се готвя за битка.

Борбата за тебе ще бъде сурова,

но - струва си май да опитам.

Борбата ще бъде съвсем нетипична.

Цената е твърде висока!

За твоето кратко и ясно "обичам те"

света ще обърна наопаки.

А ти ме очакваш на другия ъгъл,

учуден защо се сражавам.

Отдавна към мен доброволно си тръгнал.

Но ... аз съм си просто такава.

Недей ме променя!Така съм родена.

Напук на разумната мисъл,

напук на закона оставаш до мене.

БелЯ съм!

Но друга не искаш.

Уенди

* * *

От всичко вече ми е писнало.

Вървя с разсеяна усмивка

и знаеш ли какво си мисля?

За тебе само и за стихове.

Не искам хич да те обиждам!

Не искам да си ми сърдита,

но аз през дрехата ти виждам

и бенчицата на гърдите.

И стихчетата ми буксуват,

и само името ти сричат.

Аз и наяве те сънувам -

да ме прощаваш! - неприлично.

Ох, знам, че всичко е напразно.

Не щеш, не бива и не може.

Ох, няма повече да казвам,

за да не би да се изложа...

sunrays

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. ..................

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Небесата ще се вкаменят след нас

и птиците от скръб ще онемеят.

Душите ще болят от тишина

във шепа спомени ще побелеят.

Природата ще плаче със сълзи от лед,

цветя ще се превръщат в сталактити.

И само огън ще върлува там навред

изпепеляващ и последните искрици.

От стихче.ком

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Празнувам невъзможната ни среща... На масата постилам тишина. Звъни съседът. Бил самотен нещо. Помислил си, че също съм сама. Не съм сама! - усмихвам се смутено, тъй, сякаш има някаква вина. Отива си. Оставам само с тебе. Не се сърди, че той не те видя. Не се сърди, че той не ни повярва. Очи за тебе имам само аз. Защото си измислих този празник. Защото си откраднах този час. Целувам те. Добре е, че те няма. Не бих посмяла, ако беше тук. Ще ми простят ли жалката измама, цветята, подарени ми от друг? Живота си наливам вместо вино във чашата ти. Може да горчи. Дано да имаш сили да изпиеш горчилката на всичките ми дни! ~~~ Камелия Кондова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По дяволите! Присмех. После болка. Попарени, предадени очи. Тъга. А тайната - дълбока. И сълзите притискаш, и мълчиш. Отровени мечти. И смях. Ридания и лепкава утеха. Не си разбран, не си разбран от тях... безумецът във болничните дрехи... stihche.com

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване