Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Ти никога не ще се примириш

със своя скучен, сив съпруг!

Спокойно няма в нощите да спиш

и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш, че далече или близко,

щастлив или нещастен, аз живея

и весело или от скръб потискан,

на твойто дребно щастие се смея...

Давид Овадия

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Фрагменти Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук. И някак небрежно, по детски живея. Блян сътворявам от форма и звук. После въздишам и чезна по нея. Случва се често. Събарям стени. Има в жив

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Публикувани изображения

Жди меня, и я вернусь.

Только очень жди,

Жди, когда наводят грусть

Желтые дожди,

Жди, когда снега метут,

Жди, когда жара,

Жди, когда других не ждут,

Позабыв вчера.

Жди, когда из дальних мест

Писем не придет,

Жди, когда уж надоест

Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,

Не желай добра

Всем, кто знает наизусть,

Что забыть пора.

Пусть поверят сын и мать

В то, что нет меня,

Пусть друзья устанут ждать,

Сядут у огня,

Выпьют горькое вино

На помин души...

Жди. И с ними заодно

Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,

Всем смертям назло.

Кто не ждал меня, тот пусть

Скажет: - Повезло.

Не понять, не ждавшим им,

Как среди огня

Ожиданием своим

Ты спасла меня.

Как я выжил, будем знать

Только мы с тобой,-

Просто ты умела ждать,

Как никто другой.

Автор : Константин Симонов

***************************

Не жалею, не зову, не плачу,

Все пройдет, как с белых яблонь дым.

Увяданья золотом охваченный,

Я не буду больше молодым.

Ты теперь не так уж будешь биться,

Сердце, тронутое холодком,

И страна березового ситца

Не заманит шляться босиком.

Дух бродяжий! ты все реже, реже

Расшевеливаешь пламень уст

О, моя утраченная свежесть,

Буйство глаз и половодье чувств!

Я теперь скупее стал в желаньях,

Жизнь моя, иль ты приснилась мне?

Словно я весенней гулкой ранью

Проскакал на розовом коне...

Автор: Сергей Есенин

Редактирано от MELL (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ревност

Измъчваш се, в огън изгаряш,

душата ти в мъка топи се.

и в своята горест дори не съзнаваш -

за мене единствена ти си.

Душата ми плаче! Таз болест прокъсва

последната нишка между ни.

В мъчителна болка сърце се разкъсва

от тежки, безмилостни думи.

И тръгваш по пътя без да желаеш.

Пътека оставяш открита.

И искаш да мисля, че просто нехаеш,

погребваш любов недопита.

Stelt

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С цигара в устата и яростна небрежност, раздаваш чар и свойта топлина, на прокълнати от бога изчадия нелепи. Даряваш ги с частица от вълшебната душа. Аз те чакам с чаша пълна със копнежи, тост повдигам – за теб и любовта. Все още кътам искрица от надежда, на обещанието твое вярвам до сега. Пиян от мъка. Сълза гореща. Дали пред мен си, дали сънувам чудеса? Не! Образ е това на глухите стремежи. ................... Една роза от твойта градина ми спомня за чудно лице, една роза макар и бодлива, тя топли студени ръце. Една роза толкоз красива и малка като кокетно лале, тя моята стая опива. Една роза – едно малко дете. Една роза – но роза насила, не от тебе, не от две нежни ръце. Тя губи своята сила, искам роза от твойто сърце. .............. Цялата вселена за мене ти си във всичко виждам образа ти мил, луната малка е твоята усмивка, пръскаща сред мрака искри от светлина. Звездите светят както очите ти прекрасни, а душата ти е чиста както бистра, ручейна вода. Където се обърна – света със теб сравнявам. Гора шумяща е кестенявата коса. Както слънцето пламтящо даващо живот навреде, сърцето ти излъчва вълшебна топлина. Красотата ти неземна чутовно ме пленява, че не може се равнява с нищо на света Иван Раднев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въжен

------------------------

Хиподил

Позволи си да си мост

избери си да си въжен

докажи им, че си прост

излъжи ги, че си длъжен.

Набеди се, че си бог

забрави, че си безсмъртен,

изгуби се в облог,

направи се на покъртен.

Представи си че си връх

покажи се, че си снежен

покажи им, че си плъх

направи се на небрежен.

Обърни се на въпрос

изхвърли се на хартия

изтегли се като коз

бий ритник в г*за на тия.

Винаги се целя ниско

винаги гивиря баво

всичко правя без да искам

но се получава гадно.

Болката да мисля късно

винаги поражда яд

радостта да не предвиждам,

е разбиране за свят.

Още още може

още, още дръж...

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато те измислих се уплаших !

Творение от поетичен дим,

създание от слабостта ми страшна,

дошло мен - силния да победи !

Когато те измислих, цял изтръпнах :

не сън - жена родена от жена,

решила с обич свята и престъпна

да ме превърне цял в развалина !

Когато те измислих се побърках :

като вандал със крясък зъл и див,

ти влезе в мен, обра ме като църква.

Но твойта кражба аз благослових.

Да, свята да си, обич огнекрила !

Грабежът ти бе страшен, но свещен

мъжът е в най-голямата си сила

когато е от слабост победен.

Д. Дамянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Едно очакване, че нещо ще се сбъдне,

един копнеж докоснал нежността,

едно дихание на устни недочути,

една ръка събрала радостта.

Една сълза намокрила крилата

на книжен гълъб без очи,

едно дете намерило в нещата

игра, която да боли.

автор - неизвестен /за мен/

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я помню чудное мгновенье:

Передо мной явилась ты,

Как мимолетное виденье,

Как гений чистой красоты.

В томленьх грусти безнадежной

В тревогах шумной суеты

Звучал мне долго голос нежный

И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежной

Рассеял прежние мечты,

И я забыл твой голос нежный,

Твой небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья

Тянулись тихо дни мои

Без божества, без вдохновенья,

Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:

И вот опять явилась ты,

Как милолетное виденье,

Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,

И для него воскресли вновь

И божество, и вдохновенье,

И жизнь, и слезы, и любовь.

1825 г.А.С.Пушкин

:P Влюбена съм в този стих и много често си го рецитирам на глас, сама... Страхотен е!

ето и нещо от мен:

Обичам те!

Аз съм всички онези безброй молекули,

дето вдишваш полекичка с крехки гърди.

Аз във всеки миг там, покрай тебе съм. Чу ли?

Твоят въздух насъщен - и днес и преди.

Дишай, моля те! Дишай ме - няма да свърша.

Не угасвай свещице, не си с похлупак.

Зная, няма сълзите ти как да избърша,

но "Обичам те!" мога и казвам ти пак.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Катрин Муун - Вечност

Възможно ли е да обичаш някой,

Без дори да си видял лицето му?

За усещаш устните му по кожата си,

Без дори да си ги вкусил ни веднъж?

Не си виждал лицето му,

Но все го търсиш из тълпата.

Никога не си чувала гласа му,

Но все пак слушаш шепота

На името си в студената нощта.

Какво е това, което се пробуди в теб?

Защо се чувстваш ти така?

Възможно ли е?

Дали това не е любов, толкова силна,

Че света не може дори да си я представи.

И дори да не е, дори да е измама

Знаеш, че напълно би му се отдала,

Без съжаление, без тъга.

Защото за теб това е вечността!

***

Катрин Муун – Целувка на смъртта

Тъмна нощ, небе без луна.

Млада жена, сама в нощта

Прибира се в къщи,

Върви по самотната улица.

И тогава го видя –

Тъмна фигура след сенки.

Усеща как дъха й секва,

Когато той се приближи,

Когато я докосна със студени пръсти.

Не можеше да се отдръпне,

Да избяга надалеч.

Сърцето й все по – силно затуптя,

Когато доближи лицето си до нейното.

И последното, което тя видя

Бяха чифт хищни зъби,

Показващи се от зловещата усмивка,

Надвесил се над нея

Дарявайки я в целувката на смъртта.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Отново съм край морето,

в мислите си...

реално все по- трудно, става

измъкването...

Все повече се окопавам,

в живота

и по далече остават

вълните!

Но... вътре в мен шуми

прибоя...

пак шляпат босите ми крака, някъде

в плиткото...

а слънцето се е навело, като за

целувка...

Морето, моята вечна

обич,

колко щастие ми е

подарило,

Колко нощи, на сън, ми

говори,

а денем брегове далечни,

мие!

Толкова трудно и рядко

срещаме се!

Като стар другар

прегръща ме!

То е всепрощаващо

и пречистващо!

С еднаква нежност и просяка, и царя

обгръща!

Морето, е скъп приятел, никога не ме

критикува,

никога не ме

поучава,

никога не се

надува!

Чака ме със спокойствието на

жена,

която знае, че ще се

върна!

-Прости, за дългото чакане-

ще кажа-

и ще се втурна да го

прегърна!

неизвестен

Прости ми , живот...

Прости ми , живот !

Тъй често проклятия сипех връз теб

и хулех "небесното чудо"

кълнях твоя смисъл щом беше нелеп

откъсвайки бързо зеления плод ,

тоз който обичах до лудост...

Прости ми , живот !

Не вярвах в твоята сила могъща

изливах гнева си в сълзи горчиви ,

защото смъртта щом отнеме не връща,

дори когато скърши последния сноп

на човешката радост от бедните ниви...

Прости ми , живот !

Заклевах се в теб щом се чувствах безсилна

и вярвах , че твоето име е свято ,

когато възкръсвах след глупост наивна ,

потънала в кисела пот се измъквах

на лъжата от мътното блато...

Прости ми , живот !

Повярвай - обичам те !

Бурен , спокоен , прекрасен...

Обичах те даже мъждукащ във мен...

Обичам зората на твоя ден ясен...

Обичам и твоя тайфунен галоп...

Обичам те...Знай , за теб съм родена !

"Прости ми"

Прости ми, че те обичам,

но няма след теб да тичам!

Любовта е нежност - лесно наранима!

Любовта е вяра - много податлива!

Обичам те, а ти бягаш!

Обичам те, а ти страдаш!

Стига ми, че си щастлив,

боли ме, когато си ревнив!

Любовта те прави - слепец разрушаващ!

Любовта те прави - творец сьтворяващ!

Обичаш ме, а аз бягам!

Обичаш ме, а аз страдам!

С всяко прераждане - поставяме ново начало

в борбата на демоните и любовта!

Постоянно бягаме - това е лудост!

Постоянно се тьрсим - това е мьдрост!

Ивелина Колева

Редактирано от aniiv (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Към нея Преди той още да се срещне с тебе, аз вече те долавях като гръм, далечен, приближаваш, неизбежен – ти, всичко туй, което аз не съм. Дали самата аз не те повиках със моето предчувствие и страх? И ти дойде до рамото, в което аз най-безумните си тръпки влях. И твойте топли нощи са пропити с дъха дълбок, със който дишах аз. И всяко твое утро се разпуква от моя сън за неговия глас. И твойта дневна светлина извира от погледа, във който аз горях. И ти живота мой ще изживееш и ще се смееш ти със моя смях. Но както аз тогава те предчувствах, така сега ще ме долавяш ти- един далечен глъхнеш гръм след буря- тя няма никога да отехти. И все така ще те предупреждава: бъди нащрек под тихия покров и ако твоята любов не стига, обичай го със моята любов! Блага Димитрова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичта на морето

Дълбоко смълчаното,

някога бурно, море

разлива водите си

самотно тече…

Морето грешка направи

Веднъж през деня

Небето остави

Да плаче в нощта

Някога то бурно

Водите разливаше

В небе необятно

очите си криеше…

А сега самотно

Сълзи проливаше

И чакаше небето,

което обичаше…

Подводен сън

Подводен сън

Една несбъдната мечта

Вали навън

Бушува моята душа

С капки дъждовни тя плаче

С ветрове силни - руши

Градушки, порои, вихри…

Морето страшно бучи

Отвъд - цари тишина…

Слънцето силно пече

Далеч от оназ тъмнина,

Която морето влече…

Червена роза за спомен

Ще ти дам червена роза,

Сладък спомен от мен

Да те топли в студената зима

В дните пусти без мен…

Когато сълзи напират в очите,

Погледни тази роза - от мен…

Когато в хлад обгърнат се дните

С таз роза освободи ги от плен …

А когато с тихо стенание

Розата плаче в нощта

Знай, че за теб, аз тъгувам,

За теб любов, аз стена в самота…

Вяра Киркова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Жена

- Кажи коя е първата жена

на твоите момчешки дни и нощи?

Залезе тя при изгрева си още

С нетрайна романтична светлина.

- Кажи коя е нежната жена,

Която ти все още не забравяш?

- Забравям я. Вълната се смалява,

когато дойде другата вълна.

- Кажи коя е тъмната жена,

която те направи суха пепел?

- Държа един угаснал въглен в шепа

и в него няма капка топлина.

- Кажи коя е вечната жена,

която в теб до края ще живее?

- Не чуваш ли? Тя моя син люлее

със свойта вечна песен: - На-ни-на.

Разпятие

Щастливо двата пътя си вървяха,

опасваха света околовръст...

Но се пресякоха. А се не сляха.

И ме разпънаха на кръст -

за да вървя към теб като обречен

и да усещам всеки божи ден,

че си при мен, когато си далече,

и че съм сам, когато си при мен.

автор: Найден Вълчев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сърцето никога не бърка Сърцето никога не бърка, никога не води до провал... Дори във радост или болка, дори и да не си разбрал... То пътя към дома ще ти покаже, с тънък лъч ще ти го освети, враговете ти с любов ще смаже, ще ти покаже всъщност кой си ти... Затвори очи и се заслушай - сърцето с мисъл ще ти проговори. Помисли и го послушай... То път към вечността ще ти отвори... PurpleANGEL

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Приказка за една Любов

Спокойно Слънцето изгря,

Аз не обичам неговия блясък

В нощта блестеше, свистеше заря

Някъде врата затвори се с трясък

И кажи ми как да продължа

да те обичам страстно, безрезервно, диво

името ти в болка да мълвя

и да те допускам в ежедневието си

и без тебе тъй мъгливо…

Ето…отново идва с усмивка деня

Но аз… и ти чакаме друго

За нас той не е идеален и свят

В нощта ние търсим своето чудо…

И кажи ми как да продължа да те мразя

Когато споделяме този устрем, стремеж

Когато душите си не можем да опазим

На любовта от зверския, безпощаден метеж…

На плажа

Помниш ли когато телата ни се сляха

В онази вечер тъй нежна и вълшебна

Звездите за нашата любов шептяха

За красотата й несравнима и безмерна

Луната осъществяваше нашите мечти

Стоновете ни вятъра с крилете си понасяше

От очите ни от любов търкулнаха се сълзи

Мъката от живота ми с устни ти отнасяше

Морето със страстта ни ведно се разля

Последен тласък, зов от рая, стенание

Телата ни топли, завинаги допрени така

Споделяха любовта си в нежно мълчание

Устни целуваха се, отпиваха, опиянени

От извора неземен любовта избликваше

Нощта закриляше ни с нежност окрилена

Звездичка една на душите им откликваше…

На Сърцето му Целувка

Когато животът ти от студ скован е

Повикай я във мислите си

И нека топличка целувка да положи

На сърцето ти от живота изморено

Да може да го стопли, съживи

За миг…да бъдеш с нея

Заедно - две души

Танцуващи под облачно небе

Природата да призоват

Със светкавиците да се слеят

Сълзите им в дъжд да се превърнат

Болката в бушуващ океан…

Чувстваш ли Силата?

Вълните борят се с Страстта

А в небето, в Урагана…

Тихо е…

…но нека само на сърцето ти

Феята целувка да положи…

Вяра Киркова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Със червена луна

ме простреля небето!

Търколи я — със взлом

се прицели в сърцето ми

и вълчицата в мен

се измъкна от скришното:

под краката ми — Рим,

а Нерон е излишен!

Огънят заживя

във око на светулка.

Кротка, жълта луна

спи в небесната люлка...

Млечно бял коловоз

от високото слиза,

сребърник /за кадем/

свети в лунната риза...

Трийсет дни по един —

засребряват фатално,

глътка подлост + вино

и Бог е продаден!

На зелена луна

Съвестта ми проглежда:

Юда, на колене

пред Олтара — надежда!

* * *

С думи-убийци

се стреляме. Залп!

Мъртви са двете

светулки в очите ми...

Точен е изстрелът —

право в целта

/за оцелели след боя

не питайте/.

Двама не стигат

за тази война —

думи-куршуми

ни целят и в гръб.

Падат звездите —

една по една

гаснат в следите

от нашите стъпки...

С толкова страст

се сражаваме! Виж —

рухват стените

на общата крепост,

а под руините

хлипа зазидана

моята сянка —

залогът за вечност...

С думи-куршуми

убиваме! Фрас!

Толкова бързо

умират светулките...

Много е просто —

сценарий за фарс,

крепост за двама

и обич — до лудост!

След съвестта и стиховете

едва ли има треди ад!

Елица Виденова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прости ми “Аз исках просто да те видя” Давид Овадия Извини ме! Извини ме, че така те преследвам, и непрестанно след тебе аз ходя, че неслучайно “случайно те срещам” противно на твоята воля. Извини ме ако много досаждам с присъствие близко до тебе, след като каза ми ясно, че искаш да бъдеш далече. Аз моля, прост ми, че тайно, понякога гледам те скришом. Ти не искаш с мен да говориш, а аз нахален отново, със сто въпроса дотягам. Ти не искаш за мене да чуеш, а аз идвам отчаян и искам от тебе усмивка. Прости ми! Извини ме защото, когато аз идвам при теб, и с мойто присъствие дразня, когато със поглед досаждам, когато съм ненужен, когат съм нахален ... тогава аз идвам без корист: Аз искам само да видя очите ти - толкоз вълшебни и искам само да чуя, гласът ти, със малко надежда, която да топли сърцето, като огън – до следваща среща. Аз моля те прости!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

БАЛАДА - Георги Ангелов Ето, каретата спира в сребистия мрак вратите отварят слуги достолепни, във фрак. По витите стълби надменният шлейф шумоли, тя застава на прага и стихва роякът пчели. Мъжете я гледат - секунди премерен захлас. Разстрелват я дамите с укор, от упор в анфаз. Балът кипи, а на трона - поредният крал мисли, извърнат с досада: "Какъв карнавал". Шайка бездарници, хищна побъркана гмеж. Кукли, не хора, където и поглед да спреш. Но учтиво усмихнат към свитата кима едва. Навън снегът влиза в хилядолетните си права. Навън, зад прозорците, бели, изящни следи оставят нестигнали още земята звезди. Единствен ги вижда от своя мизерен килер гладен, премръзнал студент. И прелиства Волтер.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

СРЕЩА

Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността,

А можеше нима да се разминем ?

От пътища кръстосан е света

и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознат,

аз нямаше да знам, че съществуваш,

аз нямаше да чувствам топлината

на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани

да пия от очите ти успокоени.

О, това не можеше да стане

виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността

един на друг сме били просто нужни

и сме се търсили, събра ни любовта,

защото не можеше да бъдем чужди.

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най тъжен и злочест

От парещите въглени на мъката

Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти

И притъмнява в тези две очи

Сам слънце си създай и от лъчите

Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си

И си зазидан в четири стени

От всички свои пътища премазани

Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души

Загубил всичко, не загубвай себе си

Единствено така ще го решиш.

ЛУННА СОНАТА

Дамян Дамянов

В тази бяла лунна тишина

кой ли свири лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак...

Не плачи! Нали и ти си птица!...

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!...

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай - долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната.

КОГАТО СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ И ТИ

Дамян Дамянов

Когато си помисля, че и ти

ще си отидеш някой ден от мене

и подир тебе пътните врати

ще се полюшват празни и студени,

и небесата ще се вкаменят,

и птиците от скръб ще остареят,

а аз ще стана празен кръстопът,

по който само ветрове ще веят,

едно небе ще смазва моя гръб,

в гърдите си ще нося тежък камък

и хорските усмивки ще са скръб -

когато си помисля, че те няма.

Когато си помисля...Не, не, не!

Но ти си тук - усещам те във здрача.

Заспивайки на твойте колене

ще се насмея и ще се наплача...

Сърцето ми събрано на юмрук

полека се отпуска в твойте пръсти.

Да, ти си тук! Усещам, че си тук

по утрото, което пак възкръсва.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Робиндранат Тагор Сърцето ми като паун в дъждовен ден разперва своите пера, обагрени с възторжените цветове на мислите, и в тази си омая дири някакво видение в небето с копнеж по някого, когото не познава. Сърцето ми танцува. А в небесата облаците тътнат, пороен дъжд залива хоризонтите, смълчани, гълъбите тръпнат в своите гнезда, из наводнените ливади крякат жаби и облаците тътнат. Коя ли е онази в княжеската кула, която е разплела тъмнината на косите си и спуснала върху гръдта си синия воал? Тя скача и се втурва диво под внезапните светкавици, а тъмните коси танцуват върху рамената й. Сърцето ми като паун танцува, дъждът барабани по младите листа на лятото, свирукането на щурците кара сянката на старото дърво да тръпне неспокойно, реката е заляла своя бряг и мие селските поля. Сърцето ми танцува.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма те, няма те... —

няма дилема!

Сън вместо истина

идва при мен.

Няма „не искам” —

трябва да взема

крайно решение

на този проблем!

Няма наляво,

нито надясно —

само направо

е верният път.

Просто те искам

и да е ясно:

няма помилване —

аз съм съдът!

***

Прозорецът плени луната —

това е времето на спомените...

Навън палува южен вятър,

в долапа съхнат жадни стомни,

а изворът — във плен на самодива.

Там нощем грее ризата й бяла,

с лице на ангел, устните — коприва,

по залез китка росен е набрала.

Омайно биле — с дявол другарува,

ума погубва, ляга на сърцето

и бяла Дива на мома преструва —

тежко му на магьосания клетник!

Ще чака той Русалската неделя,

да грабне скришом пояса й шарен,

да го запали, за да е със нея...

Но огънят душата му изгаря...

А щом прозорецът плени луната

и се разсъхнат пръстените стомни,

ще броди пак между небето и земята,

венчан до гроб за белия си спомен.

***

Елица Виденова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е една песен.Песен,която прониква дълбоко в душата.Песен на руските емигранти.Песен,с която поздравявам darkterminal качих я тук и нека всички,чувстващи се така да я послушаме сега......

1.Четвертые сутки пылают станицы,

Потеет дождями донская земля.

Не падайте духом, поручик Голицын,

Корнет Оболенский, налейте вина.

2.Мелькают Арбатом знакомые лица,

С аллеи цыганки заходят в кабак.

Подайте бокалы, поручик Голицын,

Корнет Оболенский, налейте вина.

3.А где-то ведь рядом проносятся тройки,

Увы, не понять нам, в чем наша вина.

Не падайте духом, поручик Голицын,

Корнет Оболенский, седлайте коня.

4.А в сумерках кони проносятся к яру,

Ну что загрустили, мой юный корнет.

А в комнатах наших сидят комиссары

И девочек наших ведут в кабинет.

5.Над Доном угрюмым идем эскадроном,

На бой вдохновляет Россия - страна.

Раздайте патроны, поручик Голицын,

Корнет Оболенский, надень ордена!

6.Ах, русское солнце, великое солнце,

Корабль "Император" застыл, как стрела...

Поручик Голицын, а может вернемся,

Зачем нам, поручик, чужая земля.

P.S.Знам,че това не е за тук,но....... Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Миг като вечност

Георги Константинов

Още преди да те срещна в живота си -

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия -

теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! -

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми -

ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мръсна Дума

Както брах в гората бъз,

паднах тутакси по гъз.

Не възставайте срещу ми.

Мразя всички мръсни думи.

Мразя тази дума: гъз.

Ама брах в гората бъз.

---

Всички български деца,

трябва да ядат яйца,

ако имаш ти яйца

ще си имаш и деца,

но не бойте се деца

за утрешните си яйца!

Трендафил Акациев

и двете са написани по памет, да ме извини поета, ако съм объркал неговите рими.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Едно момиче …

Едно момиче ходи по брега.

Лицето му не виждам отдалече,

ала долавям някаква тъга

в походката му и в тази вечер.

Със елегични стъпки то върви.

И сякаш подир себе си развързва

и мята върху здрачните треви

една кордела от любовен въздух.

Момичето я пръсва със ръка

и аз се мъча да й хвана края.

Едно момиче и една тъга.

Тъга по нещо.По какво - не зная.

Ах, кой ли би могъл да разбере

момичето с тъгата мълчалива!

…Едно момиче и едно море…

И сянката, която си отива…

Изпращам ги с очи във вечерта

и мисля: Туй, което отминава,

не е ли всъщност моята мечта,

която вечно гоня през света

дори без сам и аз да я познавам?

Д.Дамянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване