Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


******* Бояна Петкова Когато нощем се напивам с блусове и хвърлям тежката любов зад борда, душата ми във свлачища и трусове, разкъсана от лунен прах и горда - душата нощем търси болна думите, а сблъсква се навсякъде с мълчание и лута се в мечти и във безумие - открива своето свещено знание... Душата ми, над бездната надвесена, разпуска плитки и лекува рани, поглежда те с очите есенни и капят сълзи в голите ти длани. Когато нощем ме напива самота със вино тежко, огнено и живо, във теб се влюбва моята душа и тръгне ли по пътя е щастлива...

Редактирано от stella_di_notte (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Фрагменти Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук. И някак небрежно, по детски живея. Блян сътворявам от форма и звук. После въздишам и чезна по нея. Случва се често. Събарям стени. Има в жив

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Публикувани изображения

Изгубен някъде в речта или из чувството за слава, сред пустота и нищета през спазми сам се озарявам. Наоколо градът е куп от разглобени залъгалки или един разложен труп, пред който сме еднакво малки. Жесток е този послеслов, но той единствен ни подсеща, че само нашата любов под небесата е безгрешна. По всяка вероятност в нас една неосъзната сила жадува в ненадеен час да се осмисля като милост. Тогава да намерим цвят от тъжна или болна вишна и в него да оставим свят, непокварим като въздишка. Автор: Иван Динков

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ръцете ми кървят.

Защо?!... Не знам.

Не съм светица,

за да нося тези рани,

но блика кръв

и търся светъл храм,

в покоя му да коленича,

мамо.

Ти плачеш в нощите,

когато ме боли

и молиш Бог

в сърцето ми да

влезе.

Да приласкае,

излекува,

причести,

да ми помогне да ме има...

Да живея.

А аз се лутам

в своя странен свят -

виражи

между сенки и реалност.

Взривявам чувства

и не ми е жал,

примамвам демони

със своята виталност.

А аз се лутам...

В мене Бог мълчи.

Кърви венецът трънен на челото.

И раните му вече носиш ти.

О, дай ми ги, пречиста майко свята!

Да си избран,

не е кошмар, а чест.

Аз силна съм.

И мога,

мога,

мога...

И прося болка.

Да е точно днес.

Да заличи в теб

часовете на тревога

и миналото да избистри

като кал, която се оттича

и остава

кристално чистата вода

на извор.

Слез...

Не заслужаваш Стълба на позора.

Ръцете ми кървят.

Ще те прегърна с тях.

Не се моли кръвта да спре.

Не искам.

Не прося милост

и не ме е страх.

Да бъда тайната любов на Бог

поемам риска.

Геолина Стефанова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВОДЕН ПАЯК Уилям Бътлър Йейтс Превод: Владимир Трендафилов Цивилизацията утре за да не рухне стрита, запрете псето, дръжте коня със вързани копита. Сам в щаба, Цезар, господарят, над картата мълчи. Челото - на дланта опряно. Невиждащи очи. Като воден паяк по река умът му пълзи по тишината. От шеметните кули пепел за да остане тук, дори не шаввай в тоя кът, недей издава звук. Дете е тя - сама танцува на малката си сцена. Нозете й напипват стъпка отнейде уловена. Като воден паяк по река умът й пълзи по тишината. Девойките за да узреят за своя пръв Адам, не пускайте децата в близост до онзи папски храм. Там Микеланджело стърчи чак под самия връх. Дланта му по зида снове нечуто като плъх. Като воден паяк по река умът му пълзи по тишината.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Една любов , в която ти си сам.

Годините са окаченото на шията въже...

И всеки миг е поглед пропилян...

И всяка нощ е изтъргувано сърце!

Безсмислени редят се в празнотата дните.

И чужди длани те докосват във съня.

Продай душата си! Спаси очите!

Не искам никога в любов да изгорят!

Не искам вече нощи в болка разпиляни...

Животът е спектакъл изигран!!!

И бих те носила в сърце от рани...

Но никога не искам да си сам.

...

В сърцето ми е твърде сложно,често немислимо

това надбягване,любов, която винаги е в състояние

света да преобърне, и после твърде поносимо

да живея със теб... на една ръка разстояние...

Знам, че имаш много за казване, много причини

да търсиш погледът ми спрял пред твоя отново...

Не казвай, никога, недей, подмини ме...

За тези думи, няма никога да съм готова.

Нека ни свързва горчиво , кървящо по между ни мълчание,

дните изкупват вината, забравата плаща всичко във брой!

Твърде скъпо бих платила аз, това закъсняло признание...

Ще те пазя в страха си заключен...но никога мой!

Ще дълбае съмнението...колко съм грешна...

любов от пепел ,безумно мечтание!

Не се приближавай, когато те срещна...

Стой...на една ръка разстояние...

Камелия Ангелова

Редактирано от infinity1305 (преглед на промените)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гледаите това!Ще ви хареса(надявам се де) http://www.youtube.com/watch?v=QAV8YTxrCNk не е стихотворение или нещо такова, но го вижте . Много хубав клип и ако не беше на китаиски щеше да бъде още по хубаво!!! Но отдолу го има преведено на англииски !!! Гледаите го :):whist::P

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте всички,преди 2 дни случайно влязох тук и много ми хареса,има много и хубави творби...Снощи ми прещрака и вижте какво написах... Запознанство,среща,погледи,искри това бяхме в началото аз и ти. Ласки,нежност,желание... без болка и страдание. Казват от любовта боли, но в мен дъжд от щастие не спря да вали! А следващото е специално на моя приятел :) Около сърцето си ледена преграда имах, ранявано бе то много пъти. Раздавах чувствата си и нищо не взимах, затова то малко по-малко се срути. Съдбата благосклонна с мене бе веднъж и ме дари със златен мъж... Да те загубя не съм си и помисляла, а дали те обичам...няма и смисъл да мисля. Че те обичам това е ясно... Нима има нещо по-прекрасно!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

Шест кокошки

Шест кокошки съм заклала,

руйно вино съм наляла

Яла любе довечера

ще те чакам на пенджера.

Няма мама, няма тате,

няма кой да ни се кара

яла любе до вечера

ще те чакам на пенджера.

Гащите съм си опрала

снощи вечер на канала

Хем са прани, хем са драни

хем ги нося разкопчани.

Краката съм си изтрила

със Чирпанска керемида

хем са бели, хем дебели

хем са слънце невидели.

Яла любе довечера

ще те чакам на пенджера.

Unknown Artist

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ето няколко на любимия ми автор - Джордж Гордън Байрон

Манфред І действие І сцена

Ти ще спиш, ала без сън

Твоят дух ще бди навън:

И ще виждаш сенки там,

Мисли, що се не отпъждат

Тайна сила те осъжда

Да не бъдеш нивга сам;

Ти си като в чер саван,

Като в облаци развян;

Вечно тъй ще се върти,

Този кръг – и в него и ти.

Ти не виждаш моя лик,

Но ще чувстваш все пак,

Че при тебе в ден и мрак

Близо аз съм всеки миг;

И от таен страх сломен,

Ще обърнеш взор тогаз,

Но ще видиш удивен,

Че съм твойта сянка аз:

Но в свръхземна мощ пленен –

Ще мълчиш ти всеки час.

От гласа на кобен бог

Ти с проклятие си кръстен;

Злобен дух, жесток и строг,

Те заплита в своя пръстен;

Всяка радост и любов

Ти отнема тъмен зов;

Няма да намериш мир

В нощната спокойна шир

И с томление денят

Ще изпълни твоята гръд.

От твойте сълзи лъжовни

Изтръгнах аз убийствен сок;

От червено сърце отровно

Изстисках черен аз поток;

От твоята усмивка аз

Изтръгнах скритата змия;

Изпитах не една отрова,

Но твойта беше най – сурова.

В студа на твоето сърце

И в змийската усмивка твоя,

В лукавството ти и в покоя

Лъжлив на твоето лице;

В изкуството ти, чрез което

Пред всички скриваш си сърцето;

В това, че чужда скръб те радва,

В това, че с Каина си брат –

Заклевам те и нека сявга

Сам ти бъдеш своя ад!

----------------

Жената своя пръв любим обича,

А след това обича любовта;

От този навик, който я обрича

Безсилна е да се откаже тя

----------------

Тук често ще можеш

Ту с книгите на древните

Ту в сън и бездейни часове

За потънеш в приятна забрава

На спокойния живот

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Автор: Емили Дикинсън ********************** Не беше смърт - понеже се надигнах - а мъртвите лежаха. Не беше нощ - с извадени езици камбаните звъняха. Не беше лед - защото по месата ми самум пълзеше жадно- Не беше огън - с крак от мрамор отдолу пазех хладно- Но заедно ги вкусвах всичките - и този поглед - с който гледах телата наредени - ми спомняше за мойто. Сякаш живота ми бе кастрен - то рамката го хвана, и дишах само с ключ - и всичко някак среднощно стана - и спряха всякакви тиктакания - и взря се тишината - и първата мъгла затисна бумтежа на земята. То беше - хаос непрекъснат - без шанс - без състезание - без земен знак - да оправдае - самото отчаяние. ************************ Почувствах в своя мозък погребение - вървяха оплаквачите на групи - и крачеха, и крачеха - додето усещането ми на две се счупи. Те седнаха - опелото започна - и също като барабан в тила ми - и биеше, и биеше - додето помислих - че заглъхна мисълта ми. И после чух - един сандък да вдигат - и през душата ми да скърцат - с постоянство - все същите оловени обувки - и после звънна - цялото пространство - сякаш небето бе една камбана - едно ухо огромно - Битието - и аз и тишината - странно племе - разсипано - самотно - и проклето. *************************** Преди очите си да махна - аз гледах весело и лесно - тъй както другите с очите - че само то ми бе известно. Но ако някой днес ти каже - ела да имаш пак небето - повярвайте - от мойта тяжест - би ми се сцепило сърцето! Да имам храста - планината - звездите щедри да се върнат - от пладнето - каквото могат - очите тесни да погълнат. Как слизат птиците надолу - светкавицата как се сипе - пак да ги имам - да ги гледам - такава вест ще ме съсипе! Затуй по-сигурно за мен е - да наблюдавам със душата - докато другите - с очите не осъзнават светлината. *********************** Казват - лекувало времето. Времето не лекува. Мъката - като жилите - със възрастта се подува. Времето е проверката за болестта голяма. То би помогнало само там, където болест няма. ************************* Във три - една едничка птичка - сред тишината сива - поде - с една едничка дума - мелодия предпазлива. Във четири - се вмести опитът - и изпита прогони - и ето, всичко подчини се на сребърни закони. Във седем - нямаше ни сила - ни сечиво - ни длъжност. Присъствието стана място - а между тях окръжност. ************************** Вятърът събра неща от север - върху южните неща - върза изтока за запада - зина със уста - сякаш искаше - четирите посоки да изгълта тая нощ - всичко в ъглите се сгуши - пред ужасната му мощ. Вятърът се върна в къщи - и природата се осмели да намести свойте поданици - и системите си да успокои. Пак над къщите запуши пушек - и се чуваше денят. Колко е интимно - подир бурята птици да летят! ***************************** Стояха планините във мъгла - по-долу спряло бе полето. Вървяха - или чакаха по своя воля - реката и небето- Слънцето се отдаде на почивка - и заниманието му горещо се дръпна от вниманието - здрачът на кулата продума нещо. И сцената на вечерта - така спокойно до нас се спусна ниско - че ний усетихме - колко невидимото - е видимо и близко. ************************* Надеждата е нещо хвърковато - то, кацайки в душата - те намира - и пее свойта песничка без думи - и никога не спира. Най-сладък смях във нея се разнася - и се извива страховита буря, за да убие птичката, която отвътре топлина притуря. Аз чух я в най-студените крайбрежия - дето най-странното море се плиска. Дори сред най-голямата опасност - троха не ми поиска. ************************ Диви нощи - диви нощи! Ако бях с тебе тук - дивите нощи щяха да бъдат нашия лукс! Вятърът е безсмислен. В пристанището съм аз. Свършено е с компаса - и стария атлас! Веслата насред рая - ах, какво море... Да можех - тая вечер - да се закотвя в теб! ********************** Небето не пази тайни - то ги каза на планината - планината - на градините - градините - на цветята. Една птичка - която мина - случайно - подслуша всичко. Ако мога да те подкупя - ще ми го кажеш ли, птичко? Но по-добре да не зная - тайната задържи я! Ако лятото е аксиома - защо в снега има магия? Задържи своята тайна! И да мога, не ща да зная какво правят сега сапфирите - във свежестта на безкрая. *************************** Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха. Ако след година дойдеш - месеците наред ще навия на кълбета в моето чекмедже. Ако векове те чакам - с пръсти ще ги броя - докато паднат пръстите - на голата земя. Ако съм докрай сигурна, че ще те видя отвъд - бих захвърлила живота си - като люспа на път. Но без да разбирам времето, то ме боде - със бяс - една оса прокълната- сама се жиля аз. ********************************* Не съм чувала думата " бягство" - без да ми пламне кръвта- Едно внезапно очакване - усещане, че летя. Но не съм чувала и да просветва затворническият мрак. Аз само детски се търкам в клетката - за да пропадна пак. ***************************** В мъката има нещо тъмно - тя е без памет цяла. Не знае нито кога е почнала - нито кога е спряла. Тя няма бъдеще освен себе си - империята и обхваща и собственото и минало - и мъката предстояща. ************************* То бе една малка, малка лодка - която по залива тръгна. То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна. То бе една хищна, хищна вълна - която с език я прегъна. Така не разбраха големите кораби - че моята лодка потъна. *********************** Ако моженето беше равно на желанието - критерият би бил неважен. Върховното в езика е - безсилието да изкаже. ********************** Ще дойде ли някога утро? И нещо подобно на ден? Да бях планината висока - дали ще го видя пред мен? И има ли тяло на лилия? И птичи пера - отстрани? От славни страни не пристига ли - за мен непознати страни? О, учени и моряци! И мъдри мъже по света! Кажете на малката пътница - къде да намери деня! ****************** Незабележимо - като скръб - лятото - свърши бавно. Прекалено незабележимо - за да изглежда коварно. Една пречистена тишина - дълъг здрач и силуети- Природата прекарва - сама - следобедите иззети- Чужда изгрява сутринта - досадна - и вежлива - като гостенка - която стои - а трябва да си отива. Тъй - без да полети с криле - без кораб - да му помага - нашето лято - с лекота - в красивото избяга. *********************** От какво се прави ливада? Нима не знаеш? Трева - и една пчела - и да мечтаеш. Ако пчелата не пристига - мечтата стига. *************** Да издържим своя дял от нощта - своя сутрешен дял. Да попълним празното на радостта - и на своя провал. Минава звезда подир звезда - някои падат сред път. Минава мъгла подир мъгла - и тогава - Денят! *********************

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПЪТЕКАТА Е ИЗВЪРВЯНА П.Пенев Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана. С тъжен ромон звъни на житата светозарната сребърна пяна. Умореният ден догорява, плаче вятърът-сбогом навеки! Свечерява сега,свечерява над смълчаните бели пътеки. Всеки своя пътека си има, всеки бърза и търси човека... И аз имах пътека любима, и аз някога имах пътека! Още крачка-и ето го края!- извървяна е тя,извървяна... Какво с мене ще стане,не зная, но едва ли пак пътник ще стана! Много мили неща аз разлюбих, дори погледа кротък на мама. Имах всичко...и всичко загубих- няма щастие,щастие няма! Сам да бъдеш-така по-добре е, нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмилее, и най-близкото става далечно. Всяка клетва е само измама, всяка нежност крий удари груби.- Нека никога нищичко няма, за да няма какво да се губи. Всеки огън гори-догорява, никой извор во век не извира. Туй,което цъфти-прецъфтява, туй,което се ражда-умира. Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка.- Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка! ...Догорелият ден над гората нека само кърви като рана... Нека тъжно звъни над житата светозарната сребърна пяна... (Невероятно е ...Винаги,когато ми е тъжно,си го припомням)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Автор: Ф. Тютчев

"Последняя любовь"

О, как на склоне наших лет

Нежней мы любим и суеверней...

Сияй, сияй, прощальный свет

Любви последней, зари вечерней!

Полнеба обхватила тень,

Лишь там, на западе, бродит сиянье, -

Помедли, помедли, вечерний день,

Продлись, продлись, очарованье.

Пускай скудеет в жилах кровь,

Но в сердце не скудеет нежность...

О ты, последняя любовь!

Ты и блаженство и безнадежность.

*******************************

"Еще томлюсь тоской желаний..."

* * *

Еще томлюсь тоской желаний,

Еще стремлюсь к тебе душой -

И в сумраке воспоминаний

Еще ловлю я образ твой...

Твой милый образ, незабвенный,

Он предо мной везде, всегда,

Недостижимый, неизменный,

Как ночью на небе звезда...

**********************************

"О, как убийственно мы любим..."

* * *

О, как убийственно мы любим,

Как в буйной слепоте страстей

Мы то всего вернее губим,

Что сердцу нашему милей!

Давно ль, гордясь своей победой,

Ты говорил: она моя...

Год не прошел — спроси и сведай,

Что уцелело от нея?

Куда ланит девались розы,

Улыбка уст и блеск очей?

Все опалили, выжгли слезы

Горючей влагою своей.

Ты помнишь ли, при вашей встрече,

При первой встрече роковой,

Ее волшебный взор, и речи,

И смех младенчески живой?

И что ж теперь? И где все это?

И долговечен ли был сон?

Увы, как северное лето,

Был мимолетным гостем он!

Судьбы ужасным приговором

Твоя любовь для ней была,

И незаслуженным позором

На жизнь ее она легла!

Жизнь отреченья, жизнь страданья!

В ее душевной глубине

Ей оставались вспоминанья...

Но изменили и оне.

И на земле ей дико стало,

Очарование ушло...

Толпа, нахлынув, в грязь втоптала

То, что в душе ее цвело.

И что ж от долгого мученья

Как пепл, сберечь ей удалось?

Боль, злую боль ожесточенья,

Боль без отрады и без слез!

О, как убийственно мы любим,

Как в буйной слепоте страстей

Мы то всего вернее губим,

Что сердцу нашему милей!

*******************************

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Детство Аз слънце на ресниците си нося и вятър - на протегнатите длани, и тичам пак усмихната и боса по камъчета бели и огряни. Дърветата коси зелени свеждат и облаци - платна издути, бели - очите ми усмихнати поглеждат, поглеждат ме и птици, полет спрели. Аз тичам като птица волнокрила, по-бърза от лъчите, ветровете, и бисери на радост в мен съм скрила, на детството най-хубавото цвете. Петя Дубарова го е писала на 12 години.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Световната книга Светът-отворена е книга, и всякой може да успее по нещо в нея да прочита и нещичко да разумее. Но онзи пълно я разбира, онзи мъдрец и тайновед, неявни знаци който вижда вред, гдето спира своя глед... Не стига само да прочиташ- и слепий знае да чете: учи се думи да откриваш между самите редове... Чети наопъко в сърцата; избръщай буквите, рови;- търси онуй, което бяга, от голий поглед се бои... И с пръст похващай всяко дело, пред всяка съвест турай свещ;- търси срама на всяко чело и сянката зад всяка вещ... Стоян Михайловски Молитва към Анна Ела на гроба ми, мини със пръсти по буквите на името ми върху кръста, постой минута-две, мисли за своето начало и ще възкръсна аз с душа и тяло, ще бъда жив минута-две, а може ден- докато мислиш ти за мен. Стефан Цанев Сила По-силна съм така. За губене да нямам нищо. Над нищо свое не треперя в страх, не си заключвам нищо със мълчание, не се озъртам да не ме ограбят. Безстрашна аз излизам срещу световете на света. Е, шибайте ме, ветрове! Какво ли повече ще ми отнемете? Не нося тежеста на нищо свое, за да ме огънете. Не моля нищо свое да опазя, за да ме свалите на колене. Не стискам нищо в шепи, за да ме приклещите в окови. Свободна съм сега, с отвързани криле и мисли, за да обхвана всичко. Колкото ти повече ми вземаш, свят, толкова аз повече те притежавам. Никога не си бил така мой, както мой ще бъдеш, свят, когато няма аз и себе си да имам. 1960 Блага Димитрова

Редактирано от mecholari (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Настроение - Петя Дубарова

Препъна се във облака небето

и падна като купола на храм.

Извика нещо с писък самолетен.

А после аз видях, сърдит и ням,

как нощен дъжд приведен подковава

на облака изрязания ръб.

И синя радост в мене разклонява

короната си, мощна като дъб,

защото като палава минута,

внезапно грабната от дълъг ден,

живея аз от никого нечута,

а цялото небе живее в мен.

Редактирано от BuBsiNka (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И трите са много хубави, mecholari. Двете не ги бях чел до сега. Благодаря.

Тези автори имат още много стойностни стихотворения, на мене ми е трудно да избирам като "любими". Запознай се с творчеството им.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

****** Пияна съм от виното на лятото... Разпенено шампанско е морето. И толкова съм млада. Най-богатата. Голямо, като слънце, е сърцето. И стъклени и тънки бреговете, трошат се в полудялото ми тичане... Болят ме от очакване ръцете. Ох. Цялата съм станала обичане. ****** Навсякъде по тялото ми лепнеше сладникавата радост на езика ти. Звездите бяха луди голи грешници. Лианно по луната се увиваха... Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни. И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна. Скалите бяха твърди като лешници. А устните ми шепнеха от...крясъци. Треперех като пламъче не свещ- нахъсено достигаш до бедрата ми. И ставах твоя дива лятна вещица. Болеше...твърдостта на сетивата. Постигаше ме, но не ми се бягаше. Горещо е навън. Отвътре - топло. Вълните тихо мъркаха полягащи, а вятърът приличаше на котка....

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Автор: Георги Константинов Благодаря ти, че ме мразиш искрено, че хвърляш всички спомени зад борда. Омразата създава независимост, а любовта заробва. Сега от мен внезапно се отказваш от моите думи, жестове и книги. Но вдигнеш ли към мен очите мразещи аз чувам звън на паднали вериги. Сега живея леко и естествено, встрани от твоите прищевки странни. И пак отляво е сърцето ми поместено. Лекувам рани. Раздялата сравнявам със възкръсване, със музика от Моцарт със Безкрая... Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ щях да повярвам, че съм в Рая!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

SOS! С МЕН СТАВА НЕЩО ОПАСНО. Момичета, хора- спасете поета! До вчера пред вас стоях захласнат, днес предпочитам да гледам дървета. И все по-дълго се взирам в звездите, търсейки обетована луна... И произнасям имена на птици, вместо човешки имена. 1981 Стефан Цанев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте!От няколко дни се опитвам да намеря едно стихотворение, но не знам автора.Спомням си само - "Поканих самотата на гости...излиза навън и не иска да се прибере, защото самотата я чака в къщи" или нещо от рода.Много искам да го намря.Ще бъда благодарна ако ми помогнете...

Мейла ми е - [email protected].

Благодаря ви предварително...

Редактирано от infinity1305 (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Шагане Шаганэ ты моя, Шаганэ! Потому, что я с севера, что ли, Я готов рассказать тебе поле, Про волнистую рожь при луне. Шаганэ ты моя, Шаганэ. Потому, что я с севера, что ли, Что луна там огромней в сто раз, Как бы ни был красив Шираз, Он не лучше рязанских раздолий. Потому, что я с севера, что ли. Я готов рассказать тебе поле, Эти волосы взял я у ржи, Если хочешь, на палец вяжи - Я нисколько не чувствую боли. Я готов рассказать тебе поле. Про волнистую рожь при луне По кудрям ты моим догадайся. Дорогая, шути, улыбайся, Не буди только память во мне Про волнистую рожь при луне. Шаганэ ты моя, Шаганэ! Там, на севере, девушка тоже, На тебя она страшно похожа, Может, думает обо мне. . . Шаганэ ты моя, Шаганэ. (С. Есенин, 1924)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Кажи на времето да спре и пясъците да се върнат към морето, настръхнало от спомени. Къде да сложа пълнолунната си нежност.. Къде да примиря нозе, косите си къде да примирявам, когато зад очите ми боде неистово..от песъчинки радост, примамили зенИците да бдят, а стенният часовник да ревнува от онзи безминутен свят, където с теб реално съществувам.. Кажи.. да не затваря длани, защото са ми нужни нощем.. Разделите - затварят длани само. Кажи му да не бърза още… Кажи му - ще те чуе …трябва! Не сме готови още да отпратим калинките с щастливите крила на 7 точки… Ето пясъкът изтръпва пак под сенките на фара… И утре Времето ще спре- със сигурност…и безвъзвратно. Тогава ще се сбъднем с теб…"

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ascension And if I go, while you're still here... Know that I live on, vibrating to different measure, -behind thin viel you cannot see through. You will not see me, so you mast have faith, I wait for the time when we can soar together again, -both aware of each other. Until then, live your live to the fullest. And when you need me, just whisper my name in your heart, ... I will be there. (Unknown author) Ще се опитам да го преведа: Възнесение И ако аз си тръгна, докато си още тук... Знай, че живея танцувайки в друго пространство - зад непрогледна тънка завеса, така че ще трябва да вярваш. Аз чакам мига, когато ще можем да се реем отново заедно, грижейки се един за друг. Дотогава ЖИВЕЙ. И когато се нуждаеш от мен, прошепни името ми в сърцето си ... ще съм там. (Неизвестен автор)

Редактирано от drahshta (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване