Моята класация: 7. "Любов по неволя" 6. "Отдаването" 5. "Рандеву" 4. "Скандал" 3. "Красавицата и звярът" 2. "Компаньонката" 1. "Прелъстяване" Ако трябва да съм честна харесвам всичките й книги еднакво много, с изключение на "Любов по неволя", но "Прелъстяване" най-скоро го четох, най-са ми пресни впечатленията и ми хареса малко повече от останалите Довечера окончателната десятка и новата тема

Ето я и окончателната десятка от най-добрите книги на Аманда Куик:

10. "Любов по неволя" - с 10 точки

9. "Романтична афера" - 29 точки

8. "Компаньонката" - 36 точки (много жалко, че не успя да дръпне по-напред http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif )

7. "Измама" - 41 точки

6. "Любов и грях" / "Рицарят" - 43 точки

5. "Отдаването" - 45 точки

4. "Рандеву" - 51 точки

3. "Красавицата и звярът" - 53 точки

2. "Скандал" - 76 точки

1. "Прелъстяване" - 107 точки

Толкова по тази доста проточила се класация, новата тема е 10-те най-добри предложения за брак. Пускайте класациите по свое желание с цитати, или само с име на героите и книгите или с кратък преразказ.

страхотна тема

Аууу, супер нова класация, само да се прибера у дома /че сега се подвизавам в София още/ и ще разрушкам личната колекция, за да спретна една десятка.

Ето я и окончателната десятка от най-добрите книги на Аманда Куик:

10. "Любов по неволя" - с 10 точки

9. "Романтична афера" - 29 точки

8. "Компаньонката" - 36 точки (много жалко, че не успя да дръпне по-напред http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif )

7. "Измама" - 41 точки

6. "Любов и грях" / "Рицарят" - 43 точки

5. "Отдаването" - 45 точки

4. "Рандеву" - 51 точки

3. "Красавицата и звярът" - 53 точки

2. "Скандал" - 76 точки

1. "Прелъстяване" - 107 точки

Толкова по тази доста проточила се класация, новата тема е 10-те най-добри предложения за брак. Пускайте класациите по свое желание с цитати, или само с име на героите и книгите или с кратък преразказ.

Само от историческите романи ли могат да бъдат предложенията или може и от съвременните

Само от историческите романи ли могат да бъдат предложенията или може и от съвременните

Да ме видиш колко съм ларш, каквото ти се иска това пиши - може и съвременни и исторически

Да ме видиш колко съм ларш, каквото ти се иска това пиши - може и съвременни и исторически

Благодаря

Все още нямам никакви идеи,само иска да разбера къде точно да се разровя за да си направям киласацията

Е,Петенце страхотна тема за класация!

Ще се леят сълзи, усещам аз... само да видя как ще ги стъкмя тез романтични предложения, като все на бракове по неволя налитам.

Е,Петенце страхотна тема за класация!

Ще се леят сълзи, усещам аз... само да видя как ще ги стъкмя тез романтични предложения, като все на бракове по неволя налитам.

Те там предложенията са най-интересни! Особено ако главния е "насърчен" да направи предложението

Ох, леле, леле. Страхотна тема за новата класация. Да видим дали ще успея да я подредя до края на месеца. .оО

Ох, леле, леле. Страхотна тема за новата класация. Да видим дали ще успея да я подредя до края на месеца. .оО

Нямай притеснения, не съм дала краян срок, защото аз лично се затруднявам да го спазвам, но ще е поне до средата на октомври...но това да не ви спира да "редите" десятки

Хайде аз този път ще сложа началото, доста си поблъсках главата, рових се из книжките и честно казано ми беше много трудно, защото или са бракове по неволя или не е обърнато кой знае какво внимание на самото предложение (или поне на мен не ми е направило кой знае какво впечатление) и това е най-доброто, което можах да измъдря...

1. Лей Грийнууд - Ваялид

Чашата на Джеф застина на половината път към устата му. Той бавно я свали и я остави върху чинийката. От мига, в който беше решил, че трябва да намери Ваялид, откакто беше решил да я последва в Лидвил, бе знаел, че този момент ще настъпи. Бе искал този момент да настъпи и бе направил всичко по силите си, за да се увери, че той ще настъпи. Но сега, когато бе получил онова, което бе искал, отново изпитваше познатото колебание.

— Мога да спя във фоайето на хотела. Не е необходимо да оставам тук.

— Искам да останеш. — Когато Джеф погледна към спалнята, Ваялид продължи: — Вече не съм малко момиченце. Знам какво искам. Знам също, че в спалнята има само едно легло. Искам да го споделиш с мен. Искам да ме любиш. Искам и аз да те любя.

Най-накрая Джеф щеше да разбере веднъж завинаги дали една жена можеше да го обича истински. Ваялид го беше виждала без риза и не беше потръпнала като Джулия Уилкокс. Ваялид се беше грижила за брат си и беше виждала осакатени тела и преди.

Но Джеф не искаше тя да не потръпва само защото знаеше какво да очаква. Искаше Ваялид да го обича, сякаш тялото му беше цяло. Знаеше, че това е напразна надежда, но все пак го искаше. Твърде много други проблеми водеха началото си от празния ръкав на ризата му. Ако можеше да се отърси поне само от този, може би щеше да успее да се справи и с останалите.

Баща му го бе нарекъл страхливец и половин мъж. Липсата на ръката му го караше да се чувства половин мъж. Той не можеше да забрави загубите, които му бе причинила.

Внезапно му се предоставяше възможност да се освободи от тези демони и това го плашеше. Съмняваше се, че някога щеше да намери кураж да опита отново, ако сега не постъпеше по правилния начин. Да си търси съпруга във Вирджиния, не беше правилният начин. Той не обичаше и никога нямаше да обича друга, освен тази севернячка. Ако тя не можеше да го обича по начина, по който той имаше нужда да бъде обичан, всичко друго губеше значението си.

— Сигурна ли си? Ако остана тук тази вечер, връщане назад няма да има.

— Надявам се да е така. Не искам повече да се тревожиш, че някой, на когото държиш, мисли повече за ръката ти, отколкото за теб. Искам да чувстваш, че имаш правото да бъдеш обичан като всеки друг.

— Обичаш ли ме?

— Отдавна.

— И Роуз ми каза същото.

— Какво друго ти каза Роуз?

— Каза, че и аз те обичам.

— А вярно ли е?

— Да.

— Въпреки че съм янки ли?

Джеф не можа да се въздържи да не се усмихне. Не беше единственият, който изпитваше съмнения. Взе чашата на Ваялид и я сложи на масата, след което се премести до нея и взе ръката й в своята.

— Мисля, че те обичам повече тъкмо защото си янки.

Ваялид затвори очи и поклати глава, сякаш не беше сигурна, че го беше чула добре.

— Ще ти се наложи да ми обясниш какво искаш да кажеш с това. Мислех, че проблемът е точно в това, че съм янки.

— Така беше в началото. Тогава бях ужасен от това, че те харесвам. Но толкова много те обичах, че не можех да направя нищо. Дори изповедта пред семейството ми не ми се струваше толкова трудна, колкото да те загубя. Ще ми обещаеш ли нещо?

— Какво?

— Кажи, че ще се омъжиш за мен, и ще остана тази нощ.

— Само ако след една седмица не си променил мнението си.

— Защо една седмица?

— Бракът не е като любовта. Не винаги е разумно едното да последва другото. Искам да си уверен, че те обичам въпреки ръката ти. Същевременно има нещо, свързано с ръката ти, което ме притеснява. Не искам да се ожениш за мен само защото смяташ, че съм единствената жена, която не се интересува дали имаш две ръце или само една. Искам да се ожениш за мен, защото не можеш да понесеш мисълта да не си женен за мен, защото искаш аз да родя децата ти, защото искаш аз да бъда до теб до края на живота ти. Досега всичко в живота ти е било свързано с ръката ти. Но любовта ти към мен, бракът ти с мен и желанието ти да прекараш остатъка от живота си с мен нямат нищо общо с ръката ти. Преди отново да ми поискаш ръката, искам да си забравил за недъга си и никога повече да не повдигаш този въпрос.

Джеф не знаеше какво да й каже. В продължение на години той се бе питал дали някоя жена ще може да забрави, че е инвалид, а сега Ваялид му казваше, че няма да се омъжи за него, ако той самият не забрави. Не знаеше дали щеше да може. След толкова много години чувстваше, че не може да не мисли за недъга си. Той бе държал този товар, вързан на плещите си толкова дълго, че беше забравил какво е усещането без него.

Възможността да се освободи от проклятието, което едва не бе унищожило целия му живот, обаче даваше сили на Джеф. Той щеше да се опита — трябваше да се опита, — но имаше нужда от помощта на Ваялид. Сам нямаше да успее да се справи.

Това беше единствената му възможност и той не смяташе да я пропуска. Но това не беше просто възможност да се освободи от един демон, който беше владял над живота му и беше разрушил всичките му надежди през последните двайсет години. Това беше единствената му възможност да се ожени за жената, която обичаше, единствената, която някога бе обичал. На Джеф не му се налагаше да решава кое е по-важно за него. Невъзможно беше да получи едното без другото.

— Ще те питам днес, утре, вдругиден, всеки ден, докато не кажеш да!

— Сигурен ли си, че можеш да се изправиш пред хората, да не споменавам семейството ти, и да им кажеш, че се жениш за севернячка след всичко, което си казвал за янките?

— Да те загубя, ще бъде много по-лошо.

— Продължавай да ми говориш такива неща и може да не те карам да чакаш цяла седмица.

— Ела тук.

2. Джули Гарууд - Принцеса Алесандра

Херцогинята насочи разговора към темата за най-голямата дъщеря. Това бе последната учебна година на Катрин и тя бе изградила вече хиляди планове за първия бал в живота си.

Кейн не обели нито дума повече през остатъка от вечерята. Същевременно той не сваляше поглед от брат си.

Колин обаче, бе непроницаем като статуя.

Алесандра си отдъхна едва когато сервираха десерта и Колин все още не бе отворил дума за женитбата. Надяваше се, че той е решил да размисли върху всичко отново. Да, най-после се бе вразумил.

— Имахте ли време да разговаряте с Алесандра, сине? — запита херцогинята на Уилямшиър.

— Да — отвърна Колин, — ние решихме…

— Да не се женим — изстреля Алесандра.

— Какво, Колин? Мислех, че всичко е вече решено — намеси се бащата.

— Да, решено е — съгласи се Колин. Той се протегна и покри с дланта си ръката на Алесандра, — ще се женим. Алесандра се съгласи да стане моя съпруга.

В този момент тя заклати усилено глава в знак на отрицание, но никой не й обърна капка внимание.

— Приемете моите поздравления — обяви бащата. — Гуенет, мисля, че трябва да вдигнем тост.

— Не мислите ли, че Алесандра все пак трябва да даде съгласието си? — попита Джейд точно в момента, когато нейният свекър се надигаше с чашата в ръка.

Той се отпусна обратно в стола си и отговори:

— О, да, разбира се.

— Тя ще се омъжи за мен — отсече с твърд и непреклонен глас Колин.

Алесандра се обърна към него:

— Не бих искала от теб да правиш такава благородна саможертва. Нали не желаеш да се ожениш без чувства, за някакви си пет години? Кажи ми какво ще стане с плановете ти?

И без даже да дочака отговора му, тя се обърна към чичо Хенри:

— Не искам да се омъжвам за него чичо, и ти беше този, който ми обеща, че ще имам право на избор.

Нейният наставник бавно поклати глава.

— Да, вярно е, че се съгласих да избереш сама кой да стане твой съпруг. А има ли някаква особена причина, поради която отказваш на Колин?

— Той не е съгласен да направи финансово споразумение с мен, тъй като преследва други облаги.

— Облаги! — възкликна Кейн. — Какви например?

Алесандра се изчерви и погледна към Колин с надежда той да даде някакво обяснение. Колин обаче поклати глава и рече:

— Ти започна всичко това, така че сама го довърши. В очите му се четеше явно искрица на злорадство.

— Е, добре — каза Алесандра, изправяйки се, и тъй като не смееше да погледне Кейн в очите след онова, което бе изрекла, насочи погледа си към стената зад него и произнесе:

— Колин желае… интимност.

Всички присъстващи внезапно онемяха след това признание. Настойникът на Алесандра изглеждаше напълно объркан. Той понечи да каже нещо, но като че ли размисли и се отказа.

— А нима повечето бракове не предполагат интимни отношения? — запита Кейн. — Ако правилно съм те разбрал, намекваш за леглото, така ли, Алесандра?

— Да.

— Е, и?

— Моят брак ще е изключение — заяви тя натъртено, след което добави: — Колин не можа да ми предложи женитба преди да разговаря с баща си и сега вече се чувства задължен да го стори, а честолюбието му е засегнато. Ясно е, че иска да се ожени за мен едва ли не по задължение.

Нейният настойник изпусна една дълбока въздишка.

— Аз наистина ти дадох думата си и ако не желаеш да се омъжиш за Колин, нямам намерение да те насилвам.

Херцогинята нервно си вееше с носна кърпа. Тя се обърна към Джейд с думите:

— Скъпа, мисля че вие двете с Алесандра можете да си поговорите насаме. Ти си по-млада от мен и не дотам консервативна, колкото навярно съм аз, а освен всичко все пак става дума за някои женски работи. Струва ми се, че Алесандра напразно таи някакви страхове… от брачното ложе, а аз не мисля, че съм в състояние да й помогна… тоест…

Тя не довърши молбата си. Размахваше твърде енергично кърпата пред лицето си, а то бе станало червено като жарава.

— Майко, вие сте родила две деца и мисля, че в случая е съвсем уместна вашата помощ — намеси се Кейн.

При тези думи Джейд сръга мъжа си в ребрата, за да го възпре преди да се бе разсмял.

— Мисля, че Морган Аткинс ми подхожда — изведнъж отсече Алесандра, — а ако има нужда от моето наследство, ще трябва да приеме моите условия. От своя страна — нямам нищо против кривокраки деца от него.

— След като няма да водиш интимен живот с мъжа си, как, за Бога, тогава въобще смяташ да родиш деца един ден? — почуди се Кейн.

— Мисля си, че в бъдеще… — заекна Алесандра. Тя изведнъж осъзна колко противоречиви бяха заявленията й, но нищо не й хрумна, за да се измъкне от тежката ситуация. Защо пък ще желае мъж, когото дори не познава? Самата мисъл за това я накара да почувства спазъм в стомаха.

— Джейд, мисля, че обезателно трябва да си поговорите двете веднага след вечерята — напомни херцогинята.

— Добре, майко.

— Някой досега разяснявал ли ти е някакви подробности относно съпружеския живот? — попита Кейн.

Алесандра почервеня от гняв.

— Да, разбира се. Игуменката ме е запознала с всичко, което трябва да зная по въпроса. А сега, можем ли най-после да сменим темата на този разговор?

Настойникът й се осмели да запита:

— И тъй, избрала си Морган за свой бъдещ съпруг, така ли? — И след като я изчака да кимне утвърдително, продължи:

— Много добре. Ще го поканим на вечеря, за да поискаме и неговото мнение.

— Бих искал да поговоря с него — заяви Колин — защото считам, че е редно да бъде осведомен.

— Осведомен за какво? — Кейн бе ухилен до уши — знаеше, че брат му е замислил нещо, но едва ли можеше да предположи какво е то. Само в едно бе сигурен — Колин вече бе решил твърдо да се ожени за Алесандра и нямаше да позволи тя да му се изплъзне.

— Е, синко — какво толкова трябва да узнае Морган? — полюбопитства и майката.

— Че Алесандра и аз вече сме спали заедно.

Херцогинята изпусна кърпата си на пода и леко изписка. Джейд стоеше онемяла с полуотворена от почуда уста. Кейн се захили.

Херцогът, който точно в този момент бе отпил глътка вода, се задави, при думите на сина си.

Алесандра притвори очи и с усилие потисна желанието си да се разкрещи.

— Ти си спал с нея? — изрева бащата с пресипнал от задавянето глас.

— Да, сър — отвърна Колин. Гласът му бе повече от любезен и дори жизнерадостен. По всичко личеше, че начинът, по който баща му изрева никак не го бе трогнал. — Всъщност, няколко пъти.

— Как можеш… — гласът на Алесандра пресекна. Тя бе сразена, не можеше да събере достатъчно сили да изрази поне една мисъл.

— Как мога да лъжа така безогледно? — изпревари я Колин. — Нима не знаеш по-добре и от мен: аз никога не лъжа. Ние с теб спахме заедно, нали?

— Всички погледи се насочиха към нея в очакване тя да отрече лъжата.

— Да — прошепна тя, — но ние…

— Боже мили! — извика наставникът й.

— Хенри, моля те успокой се — да не направиш някоя беля — помисли за здравето си, — намеси се херцогинята, като видя как по лицето на мъжа й избиха петна от вълнение. Самата тя несъзнателно продължаваше да размахва ожесточено кърпата пред лицето си, полагайки големи усилия да запази хладнокръвие.

Колин се изтегна в стола си, наблюдавайки нажежената обстановка с известна досада. Кейн просто не бе на себе си от разигралото се шоу. Джейд се опитваше да го накара да погледне по-сериозно на нещата, като продължаваше да го ръга в ребрата.

— Колин, няма ли да кажеш нещо, за да оправиш цялото това недоразумение? — извика Алесандра, така че гласът й да бъде чут от кикота на Кейн.

— Да.

Тя клюмна с облекчение и благодарност. Но, надеждата й, уви, се оказа напразна.

— Ако Морган действително все още те желае за жена, след като му обясня как сме прекарали тази последна седмица, ще призная, че е по-силен мъж от мен.

— Ти нямаш право да му казваш нищо. — Алесандра направи опит да потисне гнева и раздразнението в гласа си. Тя в никой случай не искаше да изгуби достойнството си, но Колин всячески продължаваше да я унижава. Бе изгубила всякакво присъствие на духа, а в гърлото й се сви една топка поради гнева и напрежението, които избиваха в желание да се разкрещи.

— О, но аз съм задължен да обясня ситуацията на Морган — рече Колин, — това е единствено възможната благородна постъпка в момента. Не е ли така, Кейн?

— Абсолютно прав си. Това е единственият избор в случая.

След това Кейн се обърна към съпругата си:

— Скъпа, мисля, че ангажиментът с вашия разговор на четири очи за брачното ложе отпада при тези обстоятелства.

При тези думи Алесандра се втренчи в Кейн. По ухилената му физиономия не бе трудно да се разбере, че той просто й се надсмиваше.

— Мили Боже, какво ли си мисли Натаниел в този момент? Гледа ме от небесата и навярно дълбоко съжалява задето повери дъщеря си в моите ръце.

— Чичо Хенри, баща ми никога не би съжалил за това. — Тя бе вбесена от това, че Колин успя да постави в такова положение и собствения си баща. — Никакъв грях не сме сторили. Аз действително отидох в стаята на Колин и наистина спах при него, но само защото го поиска от мен, а аз бях изплашена до смърт.

Херцогът се хвана за челото и буквално изстена. Алесандра разбра, че ни най-малко не е оправила нещата, а напротив — още повече бе ги забъркала. Затова се опита да започне отново:

— Аз бях облечена — започна тя, — но той…

Щеше да продължи с обяснението за болестта на Колин, за това как се е отзовала на молбата му за помощ, но в този момент той я прекъсна внезапно:

— Аз пък бях съблечен.

— Стига! — изкрещя бащата и удари тежко с юмрук по масата. Кристалните чаши издрънчаха.

Алесандра подскочи от изненада и насочи поглед към Колин. През целия си живот не бе изпитвала такъв силен гняв. Колин съзнателно бе преиначил нещата в своя полза и сега нейният настойник я мислеше за развратница и лека жена. На секундата реши, че най-доброто, което може да се направи е да се оттегли. Тя захвърли кърпата си на масата и понечи да си тръгне. Колин я хвана преди още да бе отместила стола си назад. Той я прегърна с една ръка през рамото и я притегли към себе си.

— Вие двамата ще сключите брак в следващите три дни. Кейн, ти ще уредиш разрешение за брак, без да се обявяват предварително в църквата имената на младоженците. Колин, ти ще си мълчиш за всичко, което се е случило между вас. Няма да допусна да се разруши репутацията на Алесандра заради твоята похотливост.

— Три дни ли, Хенри? — запита Гуенет. — Църквата е ангажирана за съботата. Не можеш ли да поразмислиш?

Хенри поклати глава и повтори твърдо: „Три дни.“ Забелязвайки, че Колин все още държи ръката си върху раменете на Алесандра, добави:

— Той не сваля ръце от нея, не виждаш ли?

— Но, Хенри…

— Вече е решено, Гуенет. Можеш да поканиш някои от най-близките приятели, ако желаеш, но това е единствената отстъпка.

— Не, татко — намеси се Колин, — не е нужно новината за женитбата да се разнесе преди всичко да е направено. За Алесандра ще е по-добре така.

— Да, бях забравил — призна бащата, — така наистина ще е по-безопасно. В такъв случай тук ще бъде само цялото семейство.

След това, обръщайки се към Алесандра, произнесе заповеднически:

— Искам да дадеш своето съгласие, че ще се омъжиш за Колин. Сега!

— Съгласна ли си? — попита Колин. Той знаеше, че е победил. Алесандра едва-едва кимна. Колин се наведе и я целуна. Тя бе толкова изумена от постъпката му, че дори не успя да се отдръпне.

— Достатъчно — отряза ги Хенри, — да не съм те видял да я докоснеш преди сватбата.

Алесандра се обърна към Колин:

— Ще съжалиш, че си се оженил за мен.

Той не изглеждаше твърде изплашен или разтревожен от подобна заплаха. Иначе нямаше да й намигне закачливо.

3. Джули Гарууд - Венчило с дявола

— Върви и се преоблечи, Мери — намеси се Даниел. — Предпочитам златисто. Ако имаш рокля в такъв цвят, моля те да я облечеш, за да ми доставиш удоволствие. Ако ли не, и бялото ще свърши работа. Аз ще се оженя за теб, Мери.

Леърд Даниел Фъргюсън подхвана Мери миг преди ли се строполи на пода. Не изглеждаше обиден, че бъдещата му невеста припадна. Младият мъж я притисна до гърдите си и избухна в смях.

— Очевидно тя загуби съзнание от щастие, Алек — подвикна той към приятеля си.

— Да, Даниел, виждам — отвърна Алек. В гърдите на Джейми бушуваше гняв. Не можеше да се сдържа повече и рязко се обърна към Кинкейд. Сложи ръце на кръста си и предизвикателно го изгледа.

— Е? За коя от двете близначките смятате да се ожените?

— За никоя.

— За никоя?!

— Върви се преоблечи, Джейми. Предпочитам бяло. Става късно и трябва да тръгваме.

Той съзнателно говореше бавно, за да й даде време да реагира. Бе убеден, че проявява изключителна деликатност.

Джейми си помисли, че навярно е полудял. Стоеше и го гледаше с ужас. Когато най-сетне успя да проговори тя изкрещя:

— По-скоро всичко наоколо ще замръзне, милорд, от колкото аз да се омъжа за вас!

— Току-що описа зимата в Шотландия, момиче. Ти ще се омъжиш за мен!

— Никога!

Точно след час лейди Джейми се венча за Алек Кинкейд.

Носеше черна рокля на церемонията. Изборът й бе открито предизвикателство, предназначено да вбеси шотландеца. Ала Джейми разбра, че планът й се провали в мига, в който влезе в голямата зала. Алек я погледна и избухна в толкова гръмогласен смях, че едва не събори покрива.

Джейми нямаше ни най-малка представа колко много му харесва непокорната й природа. Ако тя знаеше колко много той мразеше сълзите, сигурно щеше да плаче. А тя се движеше като кралица. Кинкейд много добре разбираше колко усилия й струва всичко това.

4. Тереза Медейрос - Твой завинаги - след две предишни предложения за брак, най-накрая третото дава желаният резултат

Тя се уви по-плътно в топлата материя. Страхуваше се да го попита. Страхуваше се да се надява.

— Може би е добре, че те срещнах, защото имам нещо, което ти принадлежи. — Гейбриъл извади от джоба на мундира си неколкократно сгънат лист.

Сесили буквално го изтръгна от ръката му. Не можеше да повярва на очите си.

— Откъде го имаш?

— Слугите във Феърчайлд Парк го намерили под дюшека ти. Бекуит и мисис Филпот ми го донесоха тази сутрин. Когато ти връчих писмата, за да ги изгориш, дори не подозирах, че и ти имаш същите.

— Вероятно е паднало в нощта, когато ти дойде в стаята ми. Знам, че не трябваше да ги вземам със себе си във Феърчайлд Парк, но не можах да понеса мисълта да ги оставя у дома. — Тя поклати глава. Все още не можеше да повярва. — Дори не помислих за писмото. Мислех си, че съм се издала с нещо през нощта.

— О, разбира се, че се издаде. — Онова, което бе станало между тях през нощта, се върна с нова сила. — И аз бях повече от готов да се възползвам от великодушието ти. Но не последната нощ осуети твоя абсурден малък маскарад.

Сесили сърдито вирна брадичка.

— Изобщо не беше абсурден. Не можеш да отречеш, че успях да те заблудя. Единственият проблем е, че измамих и себе си. Внушавах си, че мога да поправя част от злото, което ти сторих, като ти помогна да се примириш със слепотата. — Тя вдигна поглед към него, без да се опитва да прикрива копнежа в очите си. — Но истината е, че бях готова да рискувам всичко, дори да си навлека омразата ти, само за да съм отново близо до теб.

Старата болка отново засенчи очите му.

— Щом толкова си искала да бъдеш близо до мен, защо избяга от болницата? Толкова ли се уплаши, като ме видя? Толкова ли ужасен беше видът ми?

Сесили вдигна ръка и нежно плъзна пръсти по белега му.

— Избягах не защото се ужасих от вида ти, Гейбриъл. Избягах, защото се ужасих от самата себе си. От онова, към което те тласнах, за да осъществя глупавите си момински мечти. Исках да завладееш сърцето ми, като убиеш заради мен най-страшното чудовище. При това изобщо не помислих, че в действителния живот по-често печели чудовището, не благородният рицар. Когато видях какво съм ти сторила, загубих ума и дума. Аз съм виновна, че те раниха и ослепя. Изобщо не можех да си представя, че някога ще ми простиш.

— Какво да ти простя? Че поиска да направиш от мен по-добър човек?

— Че не обичах достатъчно мъжа, който беше тогава. — Тя отпусна ръка. — На следващия ден отново дойдох в болницата, но ти вече не беше там.

Гейбриъл погледна сведената й глава и неволно вдигна ръка да погали меките златни къдрици. В този момент тя беше Сесили, момичето, което бе обичал. И Саманта, жената, която го обичаше.

— Ти беше права — промълви той. — Аз не съм те обичал истински. Помниш ли, ти ми го каза! Аз изобщо не те познавах. Ти беше само сън.

Като чу тези думи, Сесили усети как сърцето й се разкъса на две. По-точно, разчупи се като огромен леден блок. Очите й се напълниха със сълзи.

Гейбриъл повдигна брадичката й с два пръста и я принуди да го погледне в очите.

— Но сега те познавам. Знам колко си смела и глупава — и дяволски упорита. Знам, че си много по-умна от мен. Знам, че хъркаш като малко мече. Знам, че имаш необуздан темперамент и остър език и често ругаеш като улично хлапе. Знам, че ме обичаш и че без теб животът ми ще бъде ад на земята. — Взе лицето й между двете си ръце и в очите му светна нежност. — Някога беше само мечта, но сега си мечта, която стана действителност.

Когато устните му завладяха нейните, във вените й се разля сладостна топлина. Тя го прегърна устремно и отговори на целувката с такава страст, че и двамата се разтрепериха.

Той я отдалечи от себе си и лицето му отново стана мрачно.

— Искам да ти задам още един въпрос.

Подозренията й се върнаха.

— Да?

Челото му се набръчка още повече.

— Наистина ли си виждала безброй мъже без ризи?

Сесили се засмя през сълзи.

— Само вас, милорд. Само теб.

— Много добре. Тогава ще внимавам това да не се промени, ясно ли е?

Тя изписка тихо, когато той внезапно я грабна и я притисна до себе си като малко дете.

Докато я носеше по тясната уличка, тя притискаше глава до рамото му с чувството, че най-после е пристигнала вкъщи.

— Преди да продължим, милорд, настоявам да изясните намеренията си. Какво място ми предлагате: на метреса или на болногледачка?

Той я целуна нежно по върха на носа, после по бузите и в ъгълчетата на устата.

— Предлагам ти да станеш моя съпруга, моя графиня и майка на децата ми.

Сесили въздъхна блажено и се сгуши в него.

— Приемам. Въпреки това очаквам от време на време да ме обсипваш със скъпоценности и други дрънкулки.

Той я дари с похотлива усмивка.

— Само ако преди това си ги заслужиш.

Изведнъж тя се скова в прегръдката му и очите и се разшириха от ужас.

— О, божичко! Знаеш ли какво си помислих? Какво ще каже майка ти?

Гейбриъл се засмя и избърса снежинките от лицето й.

— Защо просто не отидем да я попитаме? — Погледът му стана сериозен. — Това не е само сън, нали? Утре, когато се събудя, ще бъдеш до мен, обещаваш ли ми?

Сесили помилва с нежност лицето му и му се усмихна през радостни сълзи.

— Всеки ден ще се будиш до мен, любов моя. До края на живота ни.

5. Джуд Деверо - Рийган - не мога да пусна цитат, защото трябва да цитирам две, три глави... такова ухажване пада и е много романтично

6. Джоана Линдзи - Твоята магия - след упоритото преследване, Ейми най-накрая получава така желаното предложение за брак

Влезе в салона. Зачуди се дали икономът е отишъл да предупреди Ейми за присъствието му или да търси помощ, за да го изхвърли от къщата. Бузата му пулсираше, кокалчетата на ръцете му горяха, чувстваше стомаха си така, сякаш в него имаше парен чук. Надяваше се поне, че Джеймз също ще хареса насиненото си око, а и сцепената си устна.

Ейми се бе спуснала тичешком надолу по стълбите, затова когато стигна до салона, беше останала без дъх. Нямаше да повярва, че това не е просто някаква шега, докато не видеше Уорън със собствените си очи И ето го… боже господи, тя можеше да се закълне, че вчера Стивън не го е докосвал с пръст!

Без да каже и дума за поздрав, Уорън тръгна решително към нея и накара сърцето й да затупти. Когато стигна до Ейми, той затвори вратата, сграбчи я за ръката и я задърпа към канапето. Тя нямаше нищо против… докато той не седна и не я преметна по корем през коленете си.

— Чакай! — изпищя тя. — Какво правиш? Не, длъжен си първо да ме предупредиш… Уорън!

Отекна първото шляпване.

— Това е, задето нарочно се опитваш да ме накараш да ревнувам — каза й той.

— Ами ако не е нарочно? — простена тя.

— Тогава това е, в случай че не е било нарочно. — Още едно шляпване. — Трябваше да направя това — още едно — още на кораба — пак — когато измами Тайши, за да дойдеш в моята каюта.

Сгреши като каза това, защото то върна богатството на спомените за нощта на споделеното блаженство. Ръката му увисна във въздуха. Вместо да продължи да я удря, Уорън изстена и я обърна с лице към себе си.

— Спри тази врява — каза той сърдито. — И двамата знаем, че не съм те наранил.

Олелията, който вдигаше Ейми, рязко пресекна. Тя се взря в него.

— Но би могъл.

— Не, не бих.

Вратата с трясък се разтвори. И двамата се обърнаха към иконома и казаха в един глас:

— Излез.

— Но, лейди Ейми…

— Беше просто една проклета мишка — прекъсна го тя със съвсем сериозна физиономия. — Вече избяга, но виждаш, че съм взела предпазни мерки. — Тя вдигна крака си горе на канапето, за да покаже какви предпазни мерки е взела. — И затвори вратата, когато излизаш.

Икономът смаяно се ококори, но изпълни нареждането. Ейми се обърна отново към Уорън и видя, че се е намръщил.

— Винаги ли лъжеш с такава невинност?

— Това не е нещо, за което трябва да се тревожиш, след като съм ти се заклела, че винаги ще бъда откровена с теб. Но не очаквам да ми повярваш, какъвто си скептик. Само за да ми отупаш перушината ли дойде?

— Не, дойдох да ти кажа, че ще отплавам.

Стрела в сърцето, жестоко точна. Тя се отмести от скута му. Щеше й се да я беше спрял, но той не го направи.

— Предполагах, че ще е скоро — каза тя.

— И няма да се опиташ да ме накараш да променя решението си?

Това бе нещо средно между въпрос и твърдение. Ейми го прие по-скоро като въпрос.

— Би ли желал да го направя?

— Не би помогнало — подчерта той.

— Знам. Заблуждавах се. И не бях напълно честна с теб, след като нито веднъж не взех предвид твоите чувства. Доста егоистично от моя страна, нали?

Той не очакваше да чуе точно тези думи и те изведнъж го накараха да се почувства странно наранен.

— Какво говориш, Ейми? Отказваш ли се?

Тя се обърна, преди да избухне в сълзи. Наистина беше твърде болезнено.

— Имам ли избор?

Внезапно той се озова зад нея, завъртя я към себе си, пръстите му се впиха в раменете й.

— По дяволите, не можеш да ме изоставиш!

— Какво?

Той не бе имал намерение да казва това. Изобщо не можеше да си представи откъде се взеха тези думи.

— Нямах предвид…

— О, не, престани — прекъсна го тя бързо и сключи ръце около шията му. — Няма да ти позволя да си върнеш думите назад, Уорън Андерсън. Ти сам се издаде и сега искам да го кажеш.

За миг той изглеждаше разочарован. Беше дошъл тук, воден от гнева си, но това бе само извинение и беше време да си го признае. Тя му се усмихваше, чакаше; всичко, което някога му бе обещавала, беше в очите й — смехът, щастието, любовта… Не можеше повече да отрича, че желае това точно толкова силно, колкото желаеше и нея.

Думите, които никога не бе мислил, че ще изрече, не бяха толкова сложни, в края на краищата.

— Ще се оженим.

Тя го изненада, като поклати глава.

— Не, докато не ме помолиш, няма да се оженим.

— Ейми!

— Благодари на бога, че няма да те карам да паднеш на колене за това — добави тя неумолимо. — Е?

— Ще се омъжиш ли за мен?

Тя рязко пое дъх. Чу го най-после, но още нямаше да го остави на мира.

— Какво друго?

— Не знам как го направи, но ти завладя сърцето ми, ума ми, боя се, че дори и душата ми. — И беше абсолютно вярно. Видя го в очите му и в главозамайващо красивата усмивка, с която я дари, преди да добави нежно, почти благоговейно: — Обичам те, Ейми. Всъщност, не мисля, че бих могъл да понеса още един ден без теб.

Тонът й се смекчи, когато тялото й се сгуши до неговото и ръцете му я обгърнаха, за да я притиснат още по-близо.

— Толкова ли беше трудно?

— Господи, да. — въздъхна той, но всъщност не беше така, съвсем не беше.

— Ще стане по-лесно, обещавам ти.

Той вече не се съмняваше в това. Но като знаеше колко мъки й бе причинил, затаи тревожно дъх, преди да попита:

— Какъв е отговорът ти?

Ейми беше твърде щастлива и изпълнена с любов, за да го измъчва повече.

— Знаеш го от месеци, твърдоглавецо. Просто не беше готов да го чуеш.

Облекчението на Уорън се изля във весел смях, в стягане на прегръдката и накрая — в целувка, която трябваше да я изпепели цяла. Така и стана.

7. Джудт Макнот - Уитни, моя любов

Ванеса сложи длан върху ръката на Клейтън и невинно рече:

— Надявам се, че не ми се сърдиш, загдето издадох нашата малка тайна пред една непозната.

— Сигурна съм, че той изобщо не е сърдит, госпожице Стандфийлд — отвърна вместо него Уитни. — Всички ние вършим глупости, когато сме влюбени, нали, ваша светлост?

— Не знам — рязко отвърна Клейтън. — Не съм забелязал.

— В такъв случай или имате много къса памет, или пък предпочитате да помните само онова, което ви изнася. А може би в крайна сметка изобщо не сте се влюбвали.

Той удари чашата в масата и предизвикателно попита:

— Какво означава това?

— Нищо — излъга тя, като го гледаше право в очите. Херцогинята прочисти гърлото си и за пореден път смени темата:

— Кажете, скъпа, много ли променени ви се сториха нещата тук, след като се завърнахте от Франция?

Уитни понечи да отговори с общи фрази, но осъзна, че майката на Клейтън й предоставя дългоочакваната възможност. След като херцогът не й даваше възможност да му обясни чувствата си насаме, тогава щеше да го направи тук, на масата.

— Много променени! — развълнувано отвърна тя. — Щом се върнах у дома, разбрах, че още докато съм била във Франция, баща ми е дал съгласието си да се омъжа за човек, когото изобщо не познавах.

— Колко ужасно! — възкликна херцогинята и я погледна съчувствено.

— Наистина ужасно. Най-вече защото дълбоко в мен е заложен бунтът срещу всичко, което някой се опитва да ми наложи. Мъжът, който щеше да става мой съпруг, беше безцеремонен и се държеше господарски, когато станеше дума за годежа ни, въпреки че във всичко останало беше много мил и внимателен.

— Трудно е за двама души, сключили такъв брак, да свикнат един с друг в началото — съгласи се херцогинята. — А вие как постъпихте, скъпа?

— Тя се сгоди за друг — избухна Клейтън. — За един безгръбначен идиот!

— По-добре от тиранин! — отвърна Уитни. — Но ако трябва да се придържаме към истината, изобщо не съм се сгодявала за Пол.

Отново се възцари мълчание и Стивън беше този, който не издържа този път.

— Мили Боже! Разказвай, не ни дръж в напрежение! — настоя той. — Какво стана после?

Клейтън взе думата:

— Тъй като в Лондон има стотици подходящи за женитба мъже, госпожица Стоун взе решение да провери колко от тях може да подмами да се сгодят за нея.

— Не — прехапа устни Уитни — Била съм сгодена само за един мъж, но той ми беше толкова сърдит, че дори не пожела да ми даде шанс да му обясня, преди да оттегли предложението си.

— Какъв негодник! — възкликна гневно Стивън. — Струва ми се, че този тип е истинско чудовище. Сигурно се чувстваш много по-добре без него.

— Аз… Аз самата съм доста избухлива — призна със заекване тя.

— Значи той е по-добре без теб! — подхвърли Клейтън и хвърли убийствен поглед към брат си. — Стивън, намирам този разговор не само за отегчителен, но и за противоречащ на добрия вкус. Ясен ли съм?

Брат му го погледна с учудване, но кимна и повече не се осмели да повдигне темата.

Щеше да се опита още веднъж да накара Клейтън да излезе от трапезарията заедно с нея, обеща си Уитни. Какво щеше да стане, ако успееше, не й беше много ясно, но искаше да го направи.

— Стивън те попита нещо, Клейтън — прошепна Ванеса.

— Какво? — разсеяно рече той.

— Попитах как се представиха конете ти на последното надбягване.

— Добре.

— Колко добре? — настоя Стивън. — Хванахме се на бас, че три от конете на брат ми и два от моите ще спечелят наградния фонд. Зная, че моите два коня стигнаха сред първите на финала, а научих, че третият кон на Клейтън се е изложил. Това значи, че брат ми е загубил баса и ми дължи триста лири — обясни той на събеседниците си. — Не че го е грижа за парите. Просто мрази да си признае, когато губи. Така и не се научи да приема пораженията.

Клейтън остави вилицата и ножа. Крайно време беше да постави брат си на място. Копнееше за това от часове и сега подходящият момент беше настъпил. Понечи да отвърне, но в този миг Уитни взе думата.

— Много се изненадвам от твърдението ти, Стивън — рече с престорена наивност тя. — Моето мнение е напълно противоположно. Според мен негова светлост приема пораженията, без да окаже дори най-малка съпротива.

Не успя да продължи. Клейтън удари с ръка по масата и чиниите издрънчаха. Целият му гняв се насочи към Уитни. Той скочи от мястото си и процеди през зъби:

— Двамата с госпожица Стоун трябва да поговорим насаме.

Заобиколи масата, хвана стола на Уитни и нареди:

— Ставай!

Тя не помръдна. Клейтън я стисна здраво над лакътя, принуди я да стане и я повлече навън.

Херцогинята с ужас наблюдаваше сцената, а Стивън вдигна чашата си, мълчаливо пожелавайки успех на Уитни.

Когато Клейтън и Уитни се озоваха в коридора, херцогът набързо се разпореди:

— Пригответе каретата на госпожицата. Тя ще си тръгне точно след три минути.

Влязоха в близкия кабинет. Той я избута в средата на стаята и я измери от главата до петите. В погледа му се четеше гняв и отвращение.

— Имаш две минути да ми обясниш причините за твоето неочаквано и нежелано посещение в този дом. Веднага след това ще те настаня в каретата ти и ще поднеса твоите извинения за ненадейното ти заминаване пред останалите.

Уитни дълбоко си пое въздух. Знаеше, че ако разкрие страха си пред него, ще го използва срещу нея.

— Искаш да знае каква е целта на моето посещение тук, така ли? Мислех, че е повече от очевидно.

— Изобщо не е очевидно!

— Дойдох, за да ти обясня защо се държах така с теб по време на сватбеното тържество. Когато те видях в църквата, все още си мислех, че сме сгодени и…

— Вече не сме. С годежа е свършено — прекъсна я нетърпеливо той. — Идеята да се оженя за теб беше безумна. Проклинам деня, в който ми хрумна тази мисъл.

— Така е, защото ти не позволи на отношенията ни да се развият.

— Двете ти минути почти изтекоха.

— Клейтън, моля те! Изслушай ме! — извика обзета от отчаяние тя. — Преди много време ти ми каза, че искаш сама да дойда при теб, че не желаеш да имаш до себе си хладна и безразлична жена.

— И?

Гласът й трепна:

— И ето ме тук. Дойдох по свое желание.

Тялото му се напрегна. Очите му се впиха в нейните за секунда. После Клейтън затвори очи и се облегна на камината.

Опитваше се да се пребори с чувствата си, Уитни ясно си даваше сметка за това. Тя чакаше реакцията му, парализирана от страх.

Измина цяла вечност, преди той отново да отвори очи и да срещне нейните. Сърцето й радостно подскочи. Беше спечелила! Господи, беше спечелила! Онова, което видя в погледа му, не можеше да бъде сбъркано!

Но Клейтън не помръдваше. Чакаше тя да направи първата стъпка. Все още не й вярваше напълно. Уитни пристъпи към него. Спря, за да укроти бесния ритъм на сърцето си, после направи още една крачка.

Зачака с наведена глава, но секундите летяха, а Клейтън не предприемаше нищо. Накрая тя вдигна очи към него и умолително прошепна:

— Сега ще ме прегърнеш ли?

Той посегна, спря се, после я сграбчи в обятията си, а устните му жадно се впиха в нейните. Уитни отвърна на целувката с цялата жар, на която беше способна, и се притисна към треперещото му от възбуда тяло.

— Господи, колко ми липсваше! — простена той и отново я зацелува като обезумял.

Не искаше да спре. Не можеше да спре. Страхуваше се, че ако се отдръпне от нея, тя ще изчезне, а болезненото желание ще отстъпи място на болезнена празнота.

Но когато най-после й даде възможност да си поеме дъх. Уитни остана в ръцете му.

— Искаш ли да се омъжиш за мен? — попита дрезгаво той, взрял се в зелените й очи.

Уитни кимна. Не можеше да произнесе нито звук.

— Защо? Защо искаш да се омъжиш за мен? — настоя той.

Тя знаеше какво очаква Клейтън от нея — пълно отстъпление. Беше готова. Пое дъх и изрече:

— Защото те обичам.

Ръцете му здраво я обгърнаха.

— Бог да ти помага, ако не го мислиш наистина, защото никога вече няма да ти позволя да си отидеш! — предупреди я той.

— Ще бъда много щастлива да ти докажа, че не те лъжа — прошепна тя. Копнееше отчаяно за целувките му.

Вдигна лице нагоре и посрещна парещите му устни. Целуваше го така, както Клейтън я беше целувал по време на всичките им срещи, а тялото й тръпнеше от желание и щастие.

— Защо ме накара да те чакам толкова дълго? — замаяно попита той.

Уитни извърна глава по посока на трапезарията, където беше Ванеса.

— А ти не можа ли да почакаш още малко?

— Малка моя — засмя се топло той. — Ти си единствената жена, която е в състояние да причини подобно нещо на горката Ванеса.

Лицето й стана сериозно. Уитни сведе поглед, за да скрие закачливия блясък в очите си.

— Трябва да ти призная нещо и това ще определи твоя избор.

Клейтън отново се стегна.

— Слушам те.

— Когато казах на майка ти, че не умея да свиря добре на пиано, не я излъгах.

Той се засмя и я притегли към себе си.

— Не можеш ли поне да пееш що-годе прилично?

— Страхувам се, че не.

— В такъв случай ще трябва да овладееш други изкуства, за да ме развличаш! — избухна в смях той.

Уитни плъзна длани по тънката риза, покриваща гърдите му.

— Последния път, когато коментирахме липсата ми на опит в тази сфера, ти заяви, че нямаш желание да си губиш времето с някаква си наивна ученичка. Но аз мисля — ако все пак решиш, че имаш време — че ще останеш изненадан от това колко възприемчива мога да бъда.

Клейтън замълча, после рече:

— Може би ще трябва да започнем обучението с това как трябва да реагираш, когато ти казвам, че те обичам?

Уитни щастливо кимна, но в очите й се появиха сълзи.

— Ако искаш да опиташ отново, ще ти покажа, че вече съм научила този урок.

Клейтън повдигна брадичката й и се вгледа в прекрасните й очи.

— Обичам те — промълви.

Тя нежно помилва лицето му и прошепна:

— Аз също те обичам.

— Това, сладка моя, е наистина голям напредък — с усмивка отбеляза той.

Уитни направи опит да отвърне на усмивката му, но сълзите бликнаха от очите й. Клейтън обгърна с длани лицето й и нежно попита:

— Защо са тези сълзи, скъпа?

— Защото до последния момент не бях сигурна, че ще те чуя да ми казваш тези думи отново — призна тя.

Херцогът силно я притисна към себе си.

— Малка моя, обикнах те от нощта, в която двамата играхме шах за пръв път. Тогава ти заяви, че няма да признаеш никой мъж за свой господар, а после, когато спечелих играта, ме нарече коравосърдечен негодник.

Всъщност беше разбрал, че я обича по време на нейния разказ за непокорното малко момиченце, което имало навика да слага черен пипер в кутията за емфие на учителя си по музика.

Стивън почука на вратата на кабинета и влезе. Усмихна се широко на брат си, който още по-силно притисна Уитни в прегръдката си.

8. Джудит Макнот - Преди да те срещна

Обзета от любопитство, Шеридан надникна през прозореца и озадачено сви вежди:

— Това църква ли с?

— Доколкото знам, да. През XVI век е била построена в Шотландия, а после със специално разрешение са я разглобили и пренесли на това място. Сградата с от огромно значение за семейната история на виконта.

— Какво значение би могла да има една църква в историята на някое благородно семейство? — запита го Шеридан.

— Един от основателите на рода на виконта е принудил един свещеник да го венчае за отвлечената от него девойка точно зад тези стени. — Шеридан потръпна и Ники сухо добави: — Всъщност това май се е превърнало в семеен обичай.

— Звучи като история, излязла от готически времена, и изобщо не е забавна! Виждам две карети, спрени встрани, но в тях няма никого. Каква служба могат да отслужват по това време и на такова откъснато от света място?

— Много лична — осведоми я Ники и бързо смени темата: — Я да видя как изглеждате.

Тя извърна лице към него и той се намръщи:

— Няколко кичура са се измъкнали от стегнатия ви кок. Шеридан посегна да докосне прибраната си коса, но Ники беше по-бърз от нея.

— Позволете на мен — рече той, — тъй като нямате огледало.

Той измъкна дългите игли от косата й и буйните червени къдрици се разпиляха по раменете й.

— О, не! — проплака Шеридан.

— Имате ли четка за коса?

— Да, разбира се, но ми се искаше да не…

— Не протестирайте. Ще се чувствате много по-свободна да изкажете възраженията си, ако изглеждате малко по-весела.

— Какви възражения бих могла да имам срещу подобно предложение?

Дьовил изчака кочияша да спре каретата, после скочи на земята и подаде ръка на Шеридан.

— Мисля, че в началото може да имате едно-две възражения — отвърна на въпроса й той.

— Има ли нещо, което не сте ми казали? — попита го тя и неволно отстъпи назад.

Какъв беше този човек, който беше готов да заплати цяло състояние, за да задържи на работа една обикновена гувернантка?

Стори й се, че нещо вляво от нея помръдна, и тя уплашено сложи ръка на сърцето си.

— Какво ви е? — остро я изгледа Никълъс.

— Нищо. Стори ми се, че виждам някого.

— Сигурно е виконтът. Каза, че ще чака някъде тук.

— Тук ли? Че какво ще прави навън?

— Най-вероятно медитира. Моли се за опрощение на греховете си — сериозно отвърна Ники. — Хайде, изтичайте при него и чуйте какво ще ви каже. И, скъпа?

Тя се спря и въпросително го погледна:

— Да?

— Ако наистина не искате да приемете работата, която ви предлага, можете да си тръгнете с мен. Не се чувствайте длъжна да останете, ако не желаете. Ще получавате още много предложения. Е, може би не толкова… съблазнителни като това, но… Запомнете какво ви казвам. Ако решите да му откажете, ще си тръгнете оттук под моя закрила.

Шери кимна и пое по пътеката, опитвайки се да не изцапа обувките си. Приближи се до бялата ниска ограда и отвори вратичката. Озова се в малката горичка, обграждаща църквата. Трябваше да примигне няколко пъти, за да свикнат очите й с тъмнината. Точно срещу нея се очертаваше високият силует на някакъв мъж. Той се беше облегнал на едно дърво, скръстил ръце на гърдите си. Имаше нещо познато в тази стойка, но Шери предпочете да продължи към него, без ла мисли. Притесняваше се от това странно интервю.

Направи три крачки към мъжа, той също пристъпи към нея.

— Страхувах се, че няма да дойдеш.

Тя чу до болка почнатия й глас и замръзна на място.

За няколко секунди краката й сякаш бяха пуснали корени в земята, после Шеридан внезапно се извърна и затича в обратната посока. Гневът и изненадата удвояваха силите й, но въпреки това не успя да му избяга.

Стивън я хвана тъкмо когато стигаше до портичката и я извърна към себе си.

— Махни се от мен! — предупреди го гневно Шери.

Той тихо попита:

— Ако те пусна, ще останеш ли да чуеш какво ще ти кажа?

Тя кимна и Стивън отдръпна ръцете си. В същия миг Шеридан се завъртя и се опита да побегне отново, но графът беше подготвен за подобна реакция, затова със светкавична бързина я улови за китките.

— Не ме карай да те завързвам.

— Не те карам да правиш нищо, противен… развратник такъв! — изкрещя тя и се опита да се освободи. — Като си помисля само, че Ники Дьовил също има пръст в това! Той ме доведе тук и ме убеди да напусна работата си, накара ме да повярвам, че ще ми бъде предложено ново място…

— Аз наистина ще ти предложа нещо.

— Твоите предложения повече не ме интересуват! — избухна Шеридан. — Все още се съвземам от последното!

Той се смръщи при споменаването на непристойното му предложение, но продължи да говори, сякаш изобщо не беше я чул:

— Предлагам няколко имения…

— Чувала съм това и преди!

— Не, не си! Ще имаш и слуги, които ще се подчиняват на най-малкото ти желание, както и пари, които можеш да похарчиш за бижута и скъпи кожи. Ще имаш и мен!

— Не те искам! — извика Шеридан. — Вече ме използва като… като обикновена проститутка. Сега стой надалеч от мен! Господи! — проплака тя. — Толкова ме е срам! Каква банална история: гувернантка се влюбва в господаря на имението. Само че в романите този господар не й причинява онова, което ти ми стори в леглото. Беше толкова грозно…

— Не говори така! — прекъсна я Стивън. — Моля те, не говори така. Не беше грозно, беше…

— Гадно!

— Предлагам ти името, ръката си и всичко, което притежавам.

— Не искам…

— Напротив, искаш — възрази Стивън и леко я разтърси, за да я накара да проумее смисъла на последните му думи.

В гърдите й трепна радост, но бързо замря. Графът очевидно отново страдаше от чувство за вина — този път заради отнетата й девственост — и отново се опитваше да компенсира това с предложение за женитба.

— Върви по дяволите! Аз не съм някоя нещастница, на която трябва да се чувстваш длъжен ла подлагаш брак всеки път, когато те обземе чувство за вина. Първия път, когато го направи, аз дори не бях точната жена!

— Чувство за вина! — повтори той и горчиво се засмя. — Единственото нещо, за което съм се чувствал виновен по отношение на теб, е, че те пожелах от мига, в който отвори очи след произшествието. За Бога, погледни ме и ще разбереш, че говоря истината! — Той повдигна брадичката й, опитвайки се да накара Шеридан да го погледне, но вместо това погледът й се зарея някъде над рамото му. Стивън продължи: — Отнех живота на един млад човек после ми се прииска да отнема и годеницата му! Можеш ли да си представиш как се чувствах? Убих го, а после пожелах годеницата, за която той нямаше да се ожени, понеже беше мъртъв! От самото начало исках да се оженя за теб, Шеридан!

— Не, не си искал! Не и преди да те уведомят, че господин Ланкастър е мъртъв, оставяйки бедната си безпомощна дъщеря сама на голия свят.

— Можех да направя много неща, за да помогна на тази бедна безпомощна дъщеря, но женитбата нямаше да е сред тях. Да ми прости Господ, но само час след като прочетох онова писмо, пих шампанско с брат си в чест на предстоящата ми сватба с теб! Ако не исках да се оженя за теб, щях да пия отровна отвара от бучиниш!

Шеридан прехапа устни, за да не се усмихне. Страхуваше се да му повярва, но не можеше да постъпи другояче, защото го обичаше.

— Погледни ме! — настоя отново Стивън и този път сивите й очи се обърнаха към неговите. — Моля те да влезеш в тази църква по ред причини, но чувството за вина не е сред тях. Вътре ни чака свещеник. Но искам да те помоля за няколко неща, преди да се съгласиш да ме последваш.

— За какво искаш да ме помолиш?

— Бих искал да ми родиш дъщери с коси и с дух като твоите. Искам синовете ми да имат твоите очи и твоята смелост. Ако това не ти допада, кажи ми твоите предпочитани комбинации и аз ще ти благодаря за всяко дете, което ми родиш! Искам да сменя името ти, за да не се чудиш повече коя си или на кого принадлежиш. — Ръцете му се плъзнаха по раменете й. — Моля те за правото да споделям леглото ти с теб всяка нощ. Искам да те накарам отново да стенеш в прегръдките ми и да се събуждам в твоите. — Пръстите му нежно избърсаха двете сълзи, плъзнали по страните на Шеридан. — И последно, бих искал всеки ден до края на живота си да те чувам да ми казваш, че ме обичаш. Ако в момента не си готова да изпълниш тази последна молба, ще почакам до довечера, когато може би ще го направиш. Като отплата за всичко това аз ще изпълнявам всяко твое желание. Що се отнася до онова, което се случи между нас в леглото, в него нямаше нищо гнусно…

— Ние се любихме! — възрази Шеридан.

— Двамата с теб станахме любовници в мига, в който устните ни за пръв път се срещнаха — нежно изрече Стивън.

Той искаше тя да се чувства горда от стореното, а не засрамена или виновна, но осъзна, че тя не можеше да реагира другояче, понеже беше млада и неопитна. В същия миг Шеридан докосна с устни галещата я длан и промълви:

— Знам.

Тази единствена дума го изпълни с гордост. Тя знаеше. Нямаше да има повече преструвки, откази. В сивите й очи той прочете решението й, но въпреки това попита:

— Сега ще влезеш ли вътре с мен?

— Да.

9. Дара Джой - Тази нощ или никога

— Искам да се ожениш за мен.

Джон не знаеше дали да се изсмее на това, или да разбие главата си в тухлената пътека.

Реши в полза на първия вариант. Облегна се на дървото зад пейката, на която седяха, отметна глава назад и от устата му се разнесе мощен гърлен смях.

Хлое търпеливо го изчака да приключи с артистичната си проява.

Като изтри сълзите, избили по очите му, той най-сетне успя да изграчи:

— Какво?

При Джон тайната бе никога да не му позволяваш да разбере, че те интересува по някакъв начин. Хлое бе изненадана — и страшно благодарна — че още нито една жена не се бе сетила за това. И тъй като го познаваше добре — а тя се бе проявила като отличен шпионин в миналото по време на няколко соарета на баба й — също така знаеше, че Джон винаги разкрива само една повърхностна част от себе си пред жените, които ухажва.

Хлое така и не разбра защо той поставя тези бариери пред другите. Знаеше само, че те съществуват. Всички казваха, че Джон доставя огромно удоволствие, но никога не отдава себе си. Никога не се ангажираше емоционално. Жените говореха, че когато лорд Секстън има някаква интимна връзка, той върши работата си съвсем делово.

В светлината на всичко това Хлое винаги бе разбирала, че тяхната особена близост се е зародила само защото Джон никога не я е възприемал като потенциално завоевание. Затова в момента съществуваше опасността той да се отдръпне от нея.

И все пак благодарение на близостта им, тя бе почти сигурна, че би могла да го накара да чувства, че е в безопасност. Ха, в безопасност! Хлое изсумтя презрително. Горкичкият нищо неподозиращ негодник!

Реакцията му на предложението й съвсем не успя да я разколебае. Au contraire. Тя смяташе да довърши започнатото.

— Чу ме добре, Джон. Искам да се ожениш за мен.

Той тръсна глава, както за да прочисти паяжините в мозъка си, така и за да изтрие ужасяващата мисъл от съзнанието си. Женен! Не друг, а той! Сякаш знаеше какво да прави с една съпруга!

Какво си въобразява тя? Затова каза само:

— Да не си се побъркала?

Хлое вдигна ръка, за да го накара да мълчи.

— Моля те, изслушай ме, Джон. Като чуеш какво имам да ти кажа, ще се съгласиш, че ти предлагам чудесен план. От него и двамата бихме спечелили.

Джон вдигна обутия си в ботуш крак върху ръба на пейката, на която седеше, и обви с ръце коляното си. Наведе глава напред и нарочно се ококори с престорен интерес. И въобще не се потруди да скрие присмехулната си трапчинка.

— Онемях от любопитство, любима.

Хлое сви устни при предизвикателната му поза. После започна предварително намислената си реч.

— Както знаеш, винаги съм ти се възхищавала…

— Трогнат съм — той сложи ръка на сърцето си.

Хлое се зарече, че по-късно непременно ще й плати за това.

— Животът ти е пример, на който бих искала да подражавам. Разбираш ли, смятам, че живееш във възможно най-добрия свят.

Джон се облегна на дънера.

— И как така, Хлое?

— Наслаждаваш се на всички удоволствия, които ти се изпречат на пътя, и все пак не си ограничаван от предразсъдъците на обществото.

Джон вдигна едната си вежда.

— Има разлика между…

— Не съм свършила. Макар да съм само на деветнадесет години, не съм толкова наивна.

— Вече намекна за това — той я гледаше заплашително. — И какъв по-точно опит си натрупала…

— Джон, моля те. Въобразяваш си прекалено много — особено пък ако смята, че ще отговори на въпроса му! Истината бе, че нямаше абсолютно никакъв опит. Но това трябваше на всяка цена да скрие от него, ако искаше планът й да успее. — Работата е там, че онова, което открих, много ми хареса и сега бих искала да продължа с това развлечение.

— Развлечение?

— Така да се каже — тя се покашля. — Но докато сега имам практически знания, липсва ми техника. И точно затова на сцената излизаш ти.

— Ти определено си се побъркала — Той се изправи и се надвеси над нея. Това вече бе обидно! Той не можеше да повярва за какво точно го моли тя. Не смяташе, че е нечий инструмент за упражнения — той си бе оръжие за водене на битки! — Каква игра играеш?

— Не е игра, виконте — Хлое извърна лице от него. Мразеше се, че трябва да го кара да вярва на една лъжа. Но то бе съществена част от плана й. — Баба вече говори за балове за представяне в обществото и тям подобни. Но при дадените обстоятелства от това няма никакъв смисъл.

10. Бренда Джойс - Играта

Очите му бяха късчета сребрист лед.

— Ще приключим с този въпрос веднъж завинаги.

— Какво искаш да кажеш?

Вместо отговор на устните му се изписа жестока усмивка. Катрин започваше наистина да се плаши. Лиъм бе побеснял, не разбираше, че всъщност не бе искала да го напусне, а тя не бе готова да разкрие сърцето си пред него, не още. Нямаше ни най-малка представа какво беше намислил.

Вместо да продължи към хълма със замъка, той внезапно сви вдясно по една улица, която водеше към центъра на селото.

— Искам да знам къде ме водиш — задъхано каза Катрин.

Този път Лиъм не я погледна.

— В църквата.

И тогава между стеблата на китка сребристи брези, разлюлени от топлия летен бриз, Катрин съзря прясно белосаната църква с нейната висока сива камбанария и със златния кръст, който се извисяваше към небето. Изведнъж започна да се досеща какво възнамеряваше да направи Лиъм… но сигурно грешеше!

— Лиъм, спри, това е пълна глупост — извика тя и се опита да издърпа ръката си от стоманената му хватка.

В отговор той я повлече по каменната пътека, край която бяха засадени сини теменуги, сетне по трите стъпала на параклиса.

— Какво си мислиш, че правиш?! — простена Катрин, когато Лиъм блъсна с рамо входната врата. Двете крила се разтвориха рязко и се удариха с трясък от вътрешната страна.

— Време е да се оженим — каза той.

В църквата беше хладно и изумително тихо. Приглушена светлина проникваше през стъклописите на прозорците, украсяващи главния кораб на църквата точно над олтара, пред който бяха застанали Катрин и Лиъм. Не липсваше нито един от богослужебните символи, включително и голямото златно разпятие и по тях Катрин веднага разбра, че църквата е католическа, но това изобщо не я успокои. Напротив, увеличи объркването й.

— Лиъм — промълви тя отчаяно, — аз вече съм омъжена. Много добре знаеш това.

Леденият му поглед я прободе.

— Да, но също толкова добре знам, че бракът ти не е консумиран. Нищо чудно Хок вече да се е развел с теб. Но дори да не е, ти със сигурност си наясно, че папата не признава бракове между католици и еретици. По законите на твоята вяра, Катрин, ти не си омъжена за Хок.

— Но ти си протестант — отпаднало прошепна тя. Започваше да осъзнава, че Лиъм говори напълно сериозно. И, разбира се, че думите му бяха чиста истина.

— Моята вяра си е моя работа — каза той с равен тон. — Но отец Майкъл няма да откаже на молбата ми, защото аз построих тази църква, аз го доведох тук и аз му плащам заплата. Той може да ме покръсти и да ни ожени.

Катрин отвори уста да се възпротиви, но успя единствено да издаде измъчен стон. През съзнанието й като светкавица премина мисълта, че винаги бе искала тъкмо католическа сватба — но, естествено, не с един безбожен пират.

Редактирано 3 октомври 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Мимче, огромни благодарности за страхотните цитати, които ми припомниха едни от най-красивите моменти от до болка любими романи С риск да ме хлопнат с метлата по тиквата, заради зарязаната работа в къщи,се тропнах пред компа, за да се насладя и разтопя от тези толкова умопомрачително вълнуващи моменти. Благодаря, че ги сподели с нас http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мимче, огромни благодарности за страхотните цитати, които ми припомниха едни от най-красивите моменти от до болка любими романи С риск да ме хлопнат с метлата по тиквата, заради зарязаната работа в къщи,се тропнах пред компа, за да се насладя и разтопя от тези толкова умопомрачително вълнуващи моменти. Благодаря, че ги сподели с нас http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Бобчо, радвам се, че са ти харесали, аз с нетърпение ще очаквам твоите цитати, а и на другите, защото именно от цитати съм попадала на най-големите и любими бижута в колекцията на моите прочетени романи http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Ето и моятя класация, трудничко беше, но добре, че Мимето ми припомни някои любими и на мен моменти та си помогнах.

1. Родена в лед – Нора Робъртс – един от най-любимите ми моменти от книгите на Нора. Винаги успява да ме разчувства, но на този си спомням, че почти хълцах първият път.

Грей я чу да плаче още докато изкачваше стълбите. Дълбоката скръб, която усети, го потресе и го накара да забави крачка, преди да застане пред нея.

Видя я: беше седнала на леглото, люлееше се напред-назад, за да намери утеха, а лицето й бе заровено в пешкирите.

Не е хладна или сдържана, отбеляза той. Нито трезво мислеща.

Прокара ръце по лицето си, за да премахне част от умората от пътя и вината.

— Е — започна той непринудено, — признавам, че успя да ме подведеш.

Тя сепнато вдигна глава и Грей успя да забележи дълбоката мъка в очите й и сенките под тях. Понечи да стане, но той й махна с ръка.

— Не, не спирай да плачеш. Напротив, продължавай. Радвам се да видя колко си била неискрена: „Да ти помогна с багажа, Грей. Ще ти приготвя храна за из път. Мога да се справя без теб."

Бриана се опита да спре сълзите си, но не успя. Продължиха да се леят и тя отново зарови лице.

— За малко да ти повярвам. Та ти не се обърна да ме погледнеш. Ей това не е наред със сцената — той застана до нея и дръпна пешкира. — Ти си безнадеждно влюбена в мен, Бриана, нали? Напълно: без номера, обвързвания и тривиални фрази.

— О, върви си! Защо се върна?

— Забравих някои неща.

— Нищо няма тук.

— Ти си тук — коленичи пред нея, взе ръцете й, за да не скрие отново сълзите си. — Чакай да ти разкажа една история. А ти, ако искаш, продължавай да плачеш — разреши й той, когато тя отново направи опит да освободи ръцете си. — Но ме слушай. Мислех, че трябва да си тръгне. Говоря за Макгий.

— Върнал си се, за да говорим за романа ти?

— Чакай да чуеш историята. Смятах за редно да си тръгне. Какво от това, че държи на Талия, както не е държал на никого? И какво, че тя го обича, че го промени, както и целия му живот? Между тях беше свършено. Те са толкова различни във всяко отношение, нали така?

Търпеливо изчака още една сълза да се стече по бузата й. Знаеше, че тя безуспешно се опитва да се овладее.

— Той е самотник — продължи Грей. — Винаги е бил самотник. Какво, по дяволите, ще прави прикован към някаква къщурка в западната част на Ирландия? А тя го остави да си тръгне, защото е толкова упорита, горда и влюбена, че не е в състояние да го помоли да остане. Това ме тормозеше през цялото време. От седмици. Влудяваше ме. И по време на пътуването ми до Дъблин не престанах да го обмислям. Въобразявах си, че така ще те прогоня от мислите си. И изведнъж си дадох сметка, че той няма да си тръгне и тя няма да го остави да я напусне. О, и двамата ще оцелеят един без друг, защото са родени да оцеляват, но никога няма да са завършени и цели. Не и по начина, както са цели, когато са заедно. Затова във фоайето на хотела в Дъблин преработвах края на романа.

Тя преглътна сълзите и обидата:

— Е, решил си проблема. Браво на теб.

— Един от тях. Никъде няма да ходиш, Бриана! — стисна я по-здраво, за да й попречи да побегне. — Когато приключих с книгата, реших, че ще пийна нещо и ще си легна. Вместо това се качих в колата, обърнах я и се върнах тук. Защото бях забравил, че съм прекарал шестте най-щастливи месеца от живота си тук. Бях забравил, че искам да те слушам да пееш в кухнята сутрин и да те виждам, когато погледна през прозореца. Забравих, че да оцелееш, не винаги е достатъчно. Моля те, погледни ме!

Тя вдигна очи, а той изтри една сълза с палец, после преплете пръсти с нейните.

— И преди всичко, Бриана, забравих да ти кажа, че те обичам.

Тя не промълви нищо, защото риданията я задушаваха. Две сълзи тупнаха върху свързаните им ръце.

— Това бе неочаквано и за мен — промърмори той. — Или по-точно шок. Все още не знам как да се справя. Никога не съм искал да изпитвам такова чувство към някого и докато не те срещнах, беше лесно. А сега това значи обвързване, отговорности, означава също, че вероятно мога да живея без теб, но никога няма да се чувствам цял без теб.

Нежно вдигна сключените им ръце до устните си и вкуси сълзите й.

— Реших, че ще се съвземеш бързо, след като ме изпрати по този начин снощи. Това ме паникьоса. Канех се да те умолявам и уговарям и затова, когато те чух да плачеш, бе като музика за ушите ми.

— Искал си да плача?

— Може би. Всъщност да — пусна ръцете й и стана. — Знам, че ако снощи бе поциврила на рамото ми, ако ми беше казала да остана, щях да го сторя. След това можех да кажа, че ти си виновна.

Тя леко се усмихна и избърса сълзите.

— Щях да направя нещата лесни за теб, така ли?

— Не — той се извърна да я погледне. Тя бе така съвършена с късата престилка, косите, изскочили от фибите и стичащите се по лицето сълзи. — Трябваше да стигна сам дотук, така че да няма кого да обвинявам освен себе си, ако нещо не потръгне. Искам да ти кажа, че много ще се старая всичко да е наред.

— Искаш да се върнеш?

Тя стисна здраво ръце. Можеше ли наистина да се надява?

— Малко или много. По-скоро много — паниката все още не го напускаше. Надяваше се да не му личи. — Казах ти, че те обичам, Бриана.

— Чух. Запомних го — надигна се и успя да се усмихне. — Човек никога не забравя първия път, когато чуе тези думи.

— Аз ги чух за пръв път от теб, когато те любих за пръв път. Надявах се отново да ги чуя.

— Обичам те, Грейсън! Знаеш, че те обичам.

— Ще видим дали не ме лъжеш.

Бръкна в джоба и извади малка кутийка

— Нямаше защо да ми купуваш подарък. Достатъчно е, че се върна у дома.

— Доста мислих за това, докато карах от Дъблин насам. Да се върна у дома. Това ми е за пръв път — подаде й кутийката. — Искам да го превърна в навик.

Тя я отвори, залитна и се подпря с ръка на леглото, за да седне.

— Изтормозих управителя на хотела в Дъблин, докато не нареди да отворят магазина за бижута. Вие, ирландците, сте толкова сантиментални. Дори не се наложи да го подкупвам — преглътна. — Мислех си, че ще имам по-голям късмет, ако ти поднеса традиционния пръстен. Искам да се омъжиш за мен, Бриана. Искам да имаме общ дом.

— Грейсън…

— Знам, че не съм стока — продължи той. — Не те заслужавам. Но ти така и така ме обичаш. Мога да работя навсякъде и ще ти помагам из пансиона.

Сърцето й преливаше от щастие, докато го гледаше. Той я обичаше, желаеше я, искаше да остане.

— Грейсън…

— Е, ще се налага да пътувам от време на време — не й позволи да продължи той, ужасен да не би да му откаже. — Но не толкова, колкото преди. А и ти ще идваш с мен понякога. Винаги ще се връщаме тук, Бри. Винаги. Това място значи за мен почти толкова, колкото и за теб.

— Знам. Аз…

— Не можеш да знаеш — прекъсна я Грей. — Аз самият не знаех, докато не го напуснах. Тук е у дома. Ти си моят дом. Това не е капан. Тук е храм. Шанс. Искам да създам семейство тук — прокара ръка през косата си, а тя не откъсваше очи от него. — Божичко, точно това искам: деца, дългосрочни планове, бъдеще. Никой не може да те обича като мен, Бриана. Искам да ти се врека — едва дишаше. — От този ден, от този час.

— О, Грейсън… — произнесе името му, задавена от вълнение. Мечтите явно можеха да се сбъдват. — Аз…

— Никога не съм обичал друга, Бриана. Ще те пазя. Кълна се. И ако приемеш…

— Млъкни най-после — нареди му тя през смях и сълзи, — за да мога да ти кажа „да".

— Да? — Изправи я от леглото и се взря в очите й. — Няма да ме измъчваш и да ме караш да страдам преди това?

— Отговорът ми е „да". Просто да — обви врата му с ръце и положи глава на рамото му. Усмихна се. — Добре дошъл вкъщи, Грейсън.

2.Джейн Еър – Шарлот Бронте – Не знам колко пъти съм я чела тая книга, но момента е наистина запомнящ се.

— Джейн, чувате ли как пее славеят в горичката? Чуйте!

Слушах и конвулсивно ридаех. Не бях в състояние да сдържам чувствата си. Бях принудена да дам воля на сълзите — отчаянието разтърси цялото ми същество. И когато най-сетне заговорих, сторих го само за да кажа:

— По-добре да не бях се раждала на този свят, никога да не бях идвала в Торнфийлд!

— Защото ви е жал да се разделите с него ли?

Дълбокото вълнение, предизвикано от скръбта и любовта, все по-властно ме обземаше, напираше навън и искаше своите права: искаше да живее, да вземе връх над всичко. Да. И да заговори!

— Мъчно ми е да се разделя с Торнфийлд! Обичам го! Обичам го, защото живях в него пълноценно и радостно — макар и за малко. Тук не ме заплашваха. Не ме унижаваха. Не бях принудена да водя жалко съществуване сред нищожни хорица, не бях изключена напълно от живота, в който има светлина, сила и възвишени чувства. Тук можех да разговарям лице с лице с този, когото почитах и от когото се възхищавах — имах възможност да общувам с един необикновен, деен и богат ум. Срещнах вас, мистър Рочестър; и изпитвам болка и ужас при мисълта, че ще бъда напълно откъсната от вас, и то навеки. Разбирам, че трябва да си отида, но това за мен е равносилно на смърт.

— А защо трябва да си отидете? — попита той изведнъж.

— Как защо? Нима сам вие не ми казахте защо?

— Каква причина ви изтъкнах?

— Причината е мис Инграм, благородната и красива жена — вашата съпруга!

— Моята съпруга? Каква съпруга? Аз нямам съпруга!

— Но ще имате.

— Да… Ще имам!… Ще имам! — Той стисна зъби.

— Значи, трябва да си отида… вие сам казахте това.

— Не, ще останете тук! Кълна се, че ще останете!

— А аз ви казвам, че ще си отида! — възразих почти грубо аз. — Нима мислите, че ще мога да търпя положение, при което няма да знача нищо за вас! Нима мислите, че съм автомат, безчувствена машина и мога да живея дори след като изтръгнете от устата ми насъщния ми хляб и ме лишите от глътката живителна вода? Нима мислите, че щом съм бедна, с обикновен произход, скромна и дребна на ръст, нямам душа и сърце? Грешите! И аз като вас имам душа, имам и сърце! Ако бог ми бе дал малко красота и повече богатство, и аз щях да ви причиня страдание, ако бяхте решили да се разделите с мен, както на мен ми е трудно да се разделя с вас. Говоря ви сега, презряла установените порядки, условностите и дори отхвърлила всичко земно; всъщност духът ми говори с вашия дух, сякаш вече сме прекрачили гроба и сме застанали пред божия престол, равни един на друг — каквито сме всъщност.

— Каквито сме всъщност — повтори мистър Рочестър. — Да — добави той, като обви ръце около мен, притисна ме до гърдите си и впи устни в моите, — да, Джейн!

— Да, така е, сър — подех аз, — и все пак не е така; вие сте женен човек или все едно, че сте женен и че сте се свързали с недостойна за вас жена, към която не изпитвате симпатии и която, уверена съм, не обичате истински, защото съм виждала как й се подигравате. Аз бих презряла такъв съюз. Ето защо съм по-добра от вас… Пуснете ме!

— Къде, Джейн? В Ирландия ли?

— Да… В Ирландия. Казах ви всичко и сега мога да отида, където си искам.

— По-спокойно, Джейн; не се дърпайте като обезумяла от страх птичка, която, мъчейки се да се изскубне, губи своите перца.

— Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна.

Направих още едно усилие, изтръгнах се от обятията му и застанах пред него.

— И вашата воля ще реши вашата съдба — каза той. — Предлагам ви ръката си, сърцето си и богатството си.

— Вие играете някакъв фарс, на който само мога да се смея.

— Моля ви да ми станете другарка в живота — да бъдете част от мен, неразделна от мен в живота.

— Вие вече сте направили избора си и трябва да се придържате към него.

— Джейн, помълчете за миг, много сте развълнувана. Аз също ще помълча.

По алеята с лавровите дървета се понесе лъх на вятър и зашумоля в клоните на кестена. Вятърът отмина далеч, далеч — много далеч — и стихна. Единствените звуци, които нарушаваха нощната тишина, бяха славеевите трели. Като се заслушах в тях, аз отново заплаках. Мистър Рочестър седеше мълчалив, гледайки ме с нежен и сериозен поглед. След известна пауза той заговори:

— Елате при мен, Джейн, и нека се обясним и се помъчим да се разберем.

— Никога не ще дойда при вас. Вече съм откъсната от вас, не мога да се върна.

— Но, Джейн, викам ви като своя жена; само за вас съм имал намерение да се женя.

Аз мълчах. Мислех, че той ми се присмива.

— Елате, Джейн, елате при мен.

— Между нас стои вашата съпруга.

Мистър Рочестър стана и с една крачка се изправи до мен.

— Ето моята съпруга — каза той, като отново ме привлече към себе си. — Ето равното на мен същество, ето подходящата за мене партия. Джейн, искате ли да се омъжите за мен?

Аз все още не отговарях нищо и отново се изтръгнах от обятията му. Все още не можех да му повярвам.

— Съмнявате ли се в мене, Джейн?

— Да.

— Не ми ли вярвате?

— Никак.

— Значи, аз според вас съм лъжец? — разпали се той. — Малки скептико, ще намеря начин да ви убедя. Каква любов мога да изпитвам аз към мис Инграм? Никаква, и вие добре го знаете. А тя нима ме обича? Никак. И си направих труда да го докажа: пръснах слух, че състоянието ми не съставлява и една трета от предполагаемото, и след това се явих при нея, за да видя как ще реагира. И тя, и майка й ме посрещнаха хладно. Не искам, не мога да се оженя за мис Инграм. А вас, странното, бих казал дори неземно същество, обичам повече от всичко. Вас — бедната и скромната, вас — дребното, съвсем обикновено момиче, както сама се наричате, вас аз моля да се омъжите за мен.

— Как? Мене ли? — възкликнах аз, започнала да му вярвам, като виждах колко е искрен и непосредствен. — Аз, която нямам нито един приятел на света освен вас, ако вие наистина сте мой приятел, и нито петак повече от онова, което ми плащате?

— Вас, Джейн. Вие трябва да бъдете моя, всецяло моя. Искате ли? Кажете „да", по-скоро!

— Мистър Рочестър, дайте ми възможност да погледна лицето ви, обърнете се така, че луната да го озарява.

— Защо?

— То ще ми каже истината. Обърнете се!

— Ето. Едва ли ще различите на него нещо повече, отколкото на една омачкана, изподраскана страница. Четете, само че по-скоро, защото страдам.

Лицето му беше много развълнувано; то гореше и трескаво потрепваше, а очите блестяха със странен пламък.

— О, Джейн, вие ме мъчите! — възкликна той. — Вашият изпитателен и заедно с това предан и великодушен поглед ме мъчи.

— Защо ви мъчи? Ако не ме мамите и предложението ви е искрено, мога да се отнеса към вас само с благодарност и преданост.

— Благодарност! — рече мистър Рочестър натъртено и буйно продължи: — Джейн, приеми по-скоро предложението ми. Кажи: Едуард — назови ме с малкото ми име, — Едуард, съгласна съм да бъда твоя жена.

— Искрен ли сте? Действително ли ме обичате? Сериозно ли искате да бъда ваша жена?

— Да, искам! И ако е необходима клетва, за да те уверя, ето — заклевам се.

— В такъв случай, сър, аз съм съгласна да се омъжа за вас.

— Кажи: Едуард… моя малка женице!

— Скъпи Едуард!

— Ела при мен, ела при мен всецяло — каза той и добави със силно развълнуван глас, шепнейки ми на ухото и допирайки бузата си до моята: — дай ми щастие и аз също ще те направя щастлива.

— Бог да ми прости! — продължи той след кратко мълчание. — И нека хората не ми се бъркат. Аз я спечелих и ще си я запазя.

— Няма кой да се бърка, сър. Аз нямам роднини.

— Нямаш… и по-добре! — каза той.

Ако го обичах по-малко, сигурно щяха да ми се сторят страшни тонът и екзалтираният израз на лицето му. Но седнала до него, освободена от призрака на раздялата и призована пред райските врати на съединението, аз мислех само за онова блаженство, с което той така щедро ме дари. Той повтаряше непрекъснато:

— Щастлива ли си, Джейн? А аз непрекъснато отговарях:

— Да.

3. Принцеса Алесандра – Джули Гарууд - това предложение за брак е просто култово и фигурира в почти всички класации, не може да се пропусне.

4. Джоана Линдзи – Нежен бунт – също култов момент.

Тя престана да го слуша.

— Предполагам, че мога да се върна у дома и да се омъжа за някой от тамошните арендатори. Какво значение има за кого се омъжвам? Важното е да го направя.

Той усещаше как се проваля и последното му усилие да я отклони от брака.

— По дяволите, не можеш…

Тя все още си мислеше за няколкото останали избраници.

— Това трябваше да направя в самото начало. В края на краищата ще знам какво получавам.

Хвана я за раменете и я принуди да го слуша:

— Няма да позволя да се хвърлиш на врата на някой мръсен фермер! — Преди дори да осъзнае какво ще каже, думите сами се изплъзнаха от устата му. — Ще се омъжиш за мен!

Смехът на Розалин изведнъж секна. Осъзна, че това, което й се струва толкова забавно, за Антъни е голяма обида. Очите й се бяха насълзили от смях. Той се бе отдалечил от нея. Тя го загледа — седнал на леглото, небрежно облегнат на единия си лакът.

Той не изглеждаше обиден. Беше прекалено зает с мисълта, която неволно се бе изплъзнала от устните му. Добре поне че глупавият й смях не го разсърди. Всъщност тя изобщо не би го обвинила, ако се беше разсърдил. Всичко беше толкова нелепо. Да се омъжи за него. Наистина. Най-прославеният женкар в Лондон. Вероятно той се е объркал.

Смехът й подейства добре. Мислеше какво все още й пред стои. С небрежна усмивка се приближи към него, наклони глава и се опита да привлече вниманието му.

— Имаш рядък талант да повдигаш настроението на хората. Никой не може да каже, че ти липсва чар. Но е ясно, че не умееш да правиш предложения за женитба. Мисля, че думите ти трябваше да прозвучат като молба, а не като заповед. Знаеш ли, че твоето предложение звучи абсурдно?

Той нищо не каза. Повдигна очи и срещна погледа й. Тя се почувства неудобно.

— Ти си права, скъпа моя. Мисля, че съм загубил ума си. Но аз рядко постъпвам по установения ред.

— Е… — тя придърпа обшитата си с хермелин наметка и се загърна изцяло с нея. Този жест издаваше нервността й. — Достатъчно време ти отнех.

Той седна и положи ръце на коленете си.

— Все още няма да ходиш никъде. Не и преди да ми отговориш.

— Да отговоря на какво?

— Ще се омъжиш ли за мен?

Зададен по всички правила на етикета, този въпрос не звучеше толкова абсурдно.

— Но ти се шегуваше — каза тя с почуда.

— Боя се, че не се шегувам, скъпа. Аз самият съм изненадан не по-малко от теб, но съм съвсем сериозен.

Розалин стисна устни. Това изобщо не беше забавно.

— Този въпрос не подлежи на обсъждане. Аз не мога да се омъжа за теб, така както не мога да се омъжа и за Джорди.

Смехът й можеше да бъде разбран. Реакцията на искането му да се омъжи за него беше твърде безобидна в сравнение с неговата собствена изненада. Въпреки че не беше обмислял тези думи, Антъни изведнъж осъзна, че мисълта за брак, която досега го беше ужасявала, сега вече му се струваше привлекателна.

5. Твоята магия – Джоана Линдзи – няма да се повтарям, Блеки вече е посочила откъса.

6. Горещо утро – Сандра Браун

Той изруга тихо, после вдигна пръст към нея.

— А сега ме слушай, малка госпожице, и слушай добре. Ти си едно разглезено хлапе. Упорита като муле. Твърдоглава. Безразсъдна. И горда. Но в този спор губиш, Бенър. Ние ще се оженим. Днес ти припадна, за Бога! Това може пак да се случи. Хората ще започнат да говорят и операцията може да бъде оправдание само за известно време. — Той замълча, за да си поеме дъх. — Много скоро някой ще открие истинската причина. А когато започне да ти личи? Какво мислиш да правиш тогава?

Устните й се разтрепериха:

— Ще измисля нещо — каза смело тя.

— Няма да има нужда, защото дотогава ще сме женени — очите му светнаха. — И като твой съпруг ще убия всеки, който промълви лоша дума за теб.

Той се изправи в цял ръст и добави строго:

— Сега иди да се облечеш в подходящи за сватба дрехи, защото отиваме в града. Днес. Това е всичко. И още нещо — продължи той, като разцепи въздуха с пръст. — Ако още веднъж ме удариш, както оня ден, добре ще си платиш.

— Обичаш ли ме, Джейк?

Кроткият въпрос отне всичката му твърдост. Раменете му се сведоха. Строгите линии около устата забележимо омекнаха. Той се спусна на едно коляно пред стола и сложи ръце върху нейните, без да обръща внимание на кожените работни ръкавици, които все още носеше.

Поклати глава и тихичко изрече:

— Ако не те обичах, бих ли се държал така с теб?

Тя водеше битка с усмивката му, но загуби:

— Ако съдех само по предложенията, то трябваше да приема предложението на Грейди. Неговото беше много по-романтично и прелъстително. — Тя посегна надолу и свали шапката му. Пръстите й преминаха през косата му, бяла като лунната светлина. — Той дойде да ме ухажва с цветя и бонбони и ми каза, че съм красива. Каза, че Бог е лишил Небесата от един ангел, като ме е изпратил на земята.

— Този тъпак е казал всичко това? — усъмни се скептично Джейк.

— Нещо в този дух.

Той разглеждаше лицето й. После захапа ръкавицата, издърпа я със зъби и сложи ръка на бузата й. Когато заговори, гласът му трепереше от вълнение:

— Мисля, че си красива. Ти си жена. Аз споделих с теб леглото си. За първи път това за мен означава нещо. Искам да заспивам до теб всяка нощ и да се събуждам до теб всяка сутрин. Искам да гледам как кърмиш моето бебе.

Той се наведе и нежно целуна гърдите й, после притисна лицето си в меката плът. Спусна глава надолу и я зарови в скута й.

— Когато докторът ми каза, не можех да повярвам. Бях твърде обезпокоен да не те загубя. Дори не можех да мисля за бебето. Но по-късно, докато седях до теб, когато ти спеше, аз мислих за него и усетих такава топлота в себе си, че ми се прииска да плача. Никога не съм мислил, че ще имам свое собствено дете. Ако е момче, надявам се, че ще замести Люк. А ако е момиче, ще убия всеки кучи син, който й направи това, което аз ти направих. — Той леко целуна корема й, после вдигна очи към лицето:

— Реално погледнато, не съм подходящ за съпруг, Бенър. Нямам какво да ти предложа. Но съм готов да превивам гръб, за да направя от това място нещо за нас и нашето дете. Сега, ако си съгласна да приемеш един такъв скитник, ще бъдеш мисис Джейкъб Лангстън, преди да настъпи нощта.

7. Преди да те срещна - Джудит Макнот

8. Уитни моя любов – Джудит Макнот

9.Сбъднати мечти – Нора Робъртс - тук ми се искаше да посоча и трите книги от поредицата, но не знам дали може. Просто трябва да се наизустят от представителите на мъжкия пол, ако решат да правят предложение за брак. След подобни предложения, отказът е сведен до нула.

10. Пламъци – Сандра Браун. – това не е точно предложение за брак, но аз си го интерпретирам като такова.

— Слизай. — Пресегна се и я измъкна навън. Подпря я на колата, пъхна ръце под косата й и я заклещи, за да я целуне силно и изпитателно.

— Не ща да ходя в Аляска — заяви ненадейно, когато се отдръпна. — Там е вълчи студ, освен това бас държа, че не могат да различат пилешка пържола от крокодил. А тук ми предлагат предостатъчно чартърни далавери, дори повече отколкото съм в състояние да поема. Пък до езерото има едно страхотно местенце, дето от край време съм му хвърлил мерак. Просто ми се струваше жива разсипия да го купувам, без да имам жена и деца.

Тя притисна лице към разгърденото му яке и пое топлото му ухание, докато платът на ризата му попиваше щастливите й сълзи. После изви глава назад и попита:

— Дали ще доживея мига да ми кажеш, че ме обичаш?

— Вече го сторих. Ама ти не си чула.

— Слушах най-внимателно — промълви пресипнало тя.

Той сниши глас до настойчив шепот.

— Тогава кандърдисай ме да не тръгвам, док. — Връхчетата на пръстите й изпърхаха по веждите му, по носа. После проследиха извивката на прекрасните му устни.

— Как да те накарам да останеш?

— Кажи да.

— На какво?

— На всичко. По нататък ще добавим въпросите.

п.п. Слава богу, че се наложи да посоча само половината цитати, иначе 20 страници нямаше да ми стигнат.

Редактирано 10 октомври 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Ето я и моята десятка макар и да не е с цитати, защото си признавам, че ме домързя да извадя такива. ;д Пък и някои вече ги има по-горе. Истината е, че ми беше доста трудно да си подбера десятката, но накрая успях. Има толкова много предложения за брак дето ги харесвам, ама... не става всички да влязат в класацията. ;д

1. „Принцеса Алесандра” Джули Гарууд – страхотно предложение и определено незабравимо.

2. „Твоята магия” Джоана Линдзи – няма какво да кажа освен, че Ейми беше толкова настоятелна, че просто съм се скъсвала от смях от хъса й. Ама накрая си спечели...

3. „Уитни, моя любов” Джудит Макнот – леле, мале... бяха страхотни и двамцата.

4. „Венчило с дявола” Джули Гарууд – мхм, мхм... има ли нужда от коментар?! Страхотно предложение.

5. „Преди да те срещна” Джудит Макнот – страхотен роман, много нежен и прекрасен.

6. „Рийгън” Джуд Деверо

7. „Сянката на бурята” Дебра Диър – то брак по неволя да не бе... хах, тези двамата бяха просто уникални.

8. „Да целунеш ангел” Сюзън Елизабет Филипс

9. „Скандал” Бренда Джойс

10. „Тази нощ или никога” Дара Джой

Да се включа и аз 10. "Див и опасен" - Тами Хоуг Лъки нищо не чуваше. Стоеше пред нея, усещаше, че новите му обувки го стягат и се питаше дали ще остане без единствената жена, която истински е обичал. — Липсваше ми — заяви той внезапно. Серена го погледна смаяна. Почувства, че сърцето й ей сега ще спре. Дъхът й поне наистина секна. — Ужасно ми липсваше, Серена. — Но защо не дойде при мене? Цялата болка на последните месеци сега се надигна и я стегна за гърлото. — Не можех. Нямах какво да ти предложа. Не исках да дойда при тебе като несретник. — Но аз и такъв те обичах! Погледът на Лъки улови нейния и го закова така, в очакване на отговора й. — Опитвах се през тия месеци да те забравя — каза беззвучно Серена. — И успя ли? Серена мълчеше. Гледаше го, мразеше го, задето й причини толкова болка, задето сега срутваше всички стени, които тя бе иззидала камък по камък, нощ след нощ през последните седмици. Мразеше го, защото й ограбва мнимото спокойствие. Лъки се наведе над нея, сложи коляно на пейката и се опря с два ръце на облегалката, отляво и отдясно на главата й. — Забрави ли ме, Серена? — Гласът му изведнъж прегракна. Серена направи опит да се извърне, но той хвана брадичката й и вдигна лицето й, за да вижда очите й. — Не — прошепна тя с треперещ глас. Една сълза затрепка на миглите й и се отрони надолу по бузата. С това се отрони сякаш и последната й надеждица да запази гордостта си. — Не. — И какво, по дяволите, правиш тук с друг мъж? Ревността просто скърцаше като пясък в гласа му. Серена се ококори. — Дейвид? Той ми е само приятел. Работим заедно. — Приличате на влюбени. — Глупости! — изфуча Серена. — А освен това, не те засяга! Лъки отстъпи назад и сложи ръце на кръста си. Мракът в погледа му ставаше все по-гъст, очите му станаха черни като нощта. — Засяга ме и още как! — Така ли? — Серена вдигна вежди иронично. — И защо, ако мога да попитам? — Защото те обичам! — сопна се гневно Лъки. Изведнъж стана абсолютно тихо. Серена го гледаше, без да може нито да издаде звук, нито да помръдне. — Обичам те! — повтори Лъки тихо, вече без гняв. Без да откъсва поглед от Лъки, Серена бавно се изправи. — Вече се бях отчаяла — прошепна тя. — Толкова дълго те чаках… — Тя поклати глава. Сълзи напълниха очите й и замъглиха всички образи. — Кажи го пак! — примоли се тя, когато той я взе в прегръдките си. — Моля те, повтори какво каза! — Обичам те! Обичам те!… — всяка дума бе целувка. Лъки я притискаше към себе си, вдъхваше насладата от близостта на тялото й. — Je t’aime, ma cherie, je t’aime! Той я притисна бурно и целуна устните й. След безкрайните месеци без нея той просто чувстваше, че губи свяст от жажда и глад. Езикът му докосна нейния, вкусваше сладостта й, пиеше без насита… Откъсваше уста само за миг, за да поеме сълзите по бузите и по миглите й. — Не плачи, скъпа! Не плачи! Всичко ще се оправи. Серена не можеше да издържа повече. Вълнението бе твърде голямо, самообладанието я напусна. Тя скри лице в широкото му рамо и се разрида неудържимо под напора на чувствата. Беше се вкопчила в Лъки, търсейки неговата сила, изпълнена с безкрайна благодарност към Бога, че може отново да го държи в ръцете си. — Омъжи се за мене, Серена! — Гласът му бе напрегнат и дрезгав. — Нужна си ми. И да обърна живота си на сто и осемдесет градуса, пак няма да има никаква стойност, ако ти не си при мене. Омъжи се за мене! Серена вдигна глава, погледна го и успя да се усмихне с треперещи устни. Това е един суров мъж, своенравен и горд. Животът с него няма да е нито лесен, нито скучен. Но животът й без него нямаше никаква стойност. Добре, любовта й взривява границите на здравия разум, но какво общо има разумът с любовта?! Не очите й, а нейното сърце съзря какво се крие под неговата броня, сърцето й именно разбра, че този мъж заслужава обич… — Омъжи се за мене, Серена — повтори отново той. — Да — прошепна Серена. — Искам да имаме деца… — Да… — Усмивката й стана по-широка. Тя хвана ръката му и я сложи на заобления си корем. Не беше нужно да казва повече. Лъки прочете останалото в очите й. В сърцето му затрептя топлина, като си я представи с дете на ръце, с едно тъмнокосо бебе, което суче от гърдите й. Животът заслужава да се живее! А той почти се беше отказал!… 9."Жрицата" - Патриша Грасо — Моля те, подпиши го, съкровище — настоя Ричард. Кийли се усмихна извинително и се обърна към херцога. — Ваша светлост, може ли да поговорим за кратко на четири очи? — Хвърляйки кос поглед към графа, тя рече: — Обещавам ви след това да подпиша. Херцогът и дъщеря му се отдалечиха на няколко крачки от останалите. Кийли се повдигна на пръсти и започна да шепне нещо на ухото на херцога, без обаче да изпуска графа от очи. Ричард я наблюдаваше, сигурен, че тя се опитва да спечели време. Но малката нямаше да напусне залата, преди да е подписала договора, дори ако за целта се наложеше да сграбчи ръката й и сам да води перото. Неочаквано херцогът се ухили широко. Той й кимна и отведе дъщеря си обратно при графа. — Девъро, дъщеря ми току-що ми обърна внимание на нещо, на което ние, мъжете, гледаме като на дреболия — обясни херцогът. — Но аз съм убеден, че това е от изключителна важност за всяка бъдеща невеста. — За какво става дума? — сърдито попита Ричард. Херцогът се покашля и потисна една усмивка. — Кийли смята, че все още не сте й направили истинско предложение за женитба Тя би искала да поправите този пропуск — при това, демонстрирайки искрени чувства. — Това е пропуск, който лесно може да се поправи. — Ричард погледна Кийли в очите. — Елате, госпожице. Да седнем пред камината. Повеждайки я през залата, Ричард със смущение установи, че в тях са вперени стотици любопитни погледи. И в най-налудничавите си сънища не се бе виждал да се обяснява в любов на едно красиво, макар и своенравно, уелско момиче, при това пред свитата и прислужниците на херцог Лъдлоу. Но какво, по дяволите, можеше да стори? Нищо! Ричард наблюдаваше Кийли с ъгълчето на окото си. В този момент тя, изглежда, се наслаждаваше на своя триумф. Графът реши да й достави това удоволствие. След като веднъж се закълнат във вечна вярност, той също щеше да има своите мигове на триумф. Кийли седна в едното кресло пред камината и изкусно надипли роклята си, преди в очакване да се обърне към Ричард. Ричард коленичи и се усмихна — гледка, която накара много от дамите сред публиката да въздъхнат с нега. Широко ухилен, той взе дланите й в своите. — Заслужаваш да ти издърпам ушите — изфуча той през зъби. При тази заплаха теменужено сините очи на Кийли станаха огромни. Тя едва не се разсмя от уплаха. — Ако дръзнеш да се засмееш, ще те сложа на коляното си и ще ти хвърля един хубав пердах, какъвто заслужаваш за този цирк. Кийли веднага се овладя. — Госпожице Кийли, малко хора излъчват такова душевно благородство — поде Ричард на висок глас, който достигаше до най-затънтеното кътче на огромната зала. — Скъпа госпожице, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга и графиня? Цялата зала избухна в гръмки аплодисменти. Сега бе ред на Кийли да се смути. Тъй като не успяваше да издаде нито звук, тя само кимна в знак на съгласие. — Отговорете, скъпа моя — заповяда Ричард. — Всички тези хора очакват вашия отговор. — Да — едва доловимо прошепна Кийли. — По-силно. — Да, ще се омъжа за вас. Отново избухнаха аплодисменти. Без да обръща внимание на зрителите, Ричард се изправи и предложи на Кийли ръката си. Когато момичето стана, той я дръпна в обятията си. Устните му се притиснаха към нейните и се сляха с тях в дълга, интимна целувка. Хората на Талбот и стражите пощуряха и избухнаха в диви аплодисменти и подсвирквания с пръсти. Когато погледна в лицето годеницата си, Ричард усети, че сърцето му е обхванато от пожар. — Време е да подпишеш договора. Кийли сложи подписа си върху документа и вдигна поглед към графа. Скоро щеше да бъде негова съпруга. Ричард извади нещо от джоба си и го вдигна високо, така че всички да го видят. — Годежният ти пръстен, скъпа моя. При вида на бижуто дъхът на Кийли секна. Пръстенът представляваше златна халка с шест безценни камъка. — Каква прелест! — възкликна госпожа Даун. — Браво, Девъро! — Робърт Талбот потупа графа по рамото. Ричард виждаше единствено Кийли. — Всеки от тези камъни има символично значение, съкровище — обясни Ричард. — Смарагд, хризоберил, хелиотроп, аметист, топаз, цитрин. Ричард посегна към лявата й ръка и постави пръстена на средния й пръст с думите: — Pour tous jours. — Какво значи това? — попита Кийли. Мъжът погали брадичката й. — Завинаги. 8."Набелязана мишена" - Марлис Мелтън — Може ли да ви помогна с багажа, госпожо? — Не, благодаря, мога… — тя повдигна поглед нагоре и с изумление видя Джо да стои пред нея с хитра усмивка на лицето. Беше облечен цивилно, с ботуши и дънково яке, в които изглеждаше толкова мъжествен и красив, че главата й се замая. — Джо! — извика тя. — Какво правиш тук? — Чакам някого — отвърна той и зелените му очи пронизаха нейните. — Един много специален човек. — О! — успя да потисне порива да се хвърли в обятията му. Беше ли си намерил вече друга? — Имах предвид теб, Пени — продължи той с безпокойство, че тя просто стои там, обхваната от съмнения. — Мен? — пистата сякаш се раздвижи. — Но аз не трябваше да се прибера с този полет. Мъжът пъхна ръце в джобовете си. — Не се опитваш да ме избягваш, нали? — той погледна неловко зад нея. — Не, разбира се, че не. Как ме откри? Шокът отстъпи място на усещането, че се носи над земята. — Снощи събудих доста хора — обясни й, усмихвайки се отново. — Наистина ли? Тя погледна надолу, за да се увери, че все още е стъпила на земята. — Ти… ъъъ… не си прочела още транспаранта ми, нали? — попита той. — Транспарант ли? Въпросът му я накара да се обърне, за да проследи погледа му. Имаше доста плакати и снимки, люлеещи се в ръцете на множеството наоколо. Прочете онези, които можеше да види: ДОБРЕ ДОШЪЛ ВКЪЩИ, ХАРИ! ТАТКО Е МОЯТ ГЕРОЙ. ОБИЧАМЕ НАШИЯ ГЕРОЙ. Над всички обаче се издигаше огромно платно с надпис. Чак сега видя, че е опънато на два пръта и двама здрави мъжаги с каменни лица и скриващи очите им бейзболни шапки го държат високо над тълпата. Там пишеше: ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН, ПЕНИ? Кръвта се дръпна от лицето й. Обля я въодушевление, което я замая. — Аз ли? Не можеше да повярва. — Не познавам друга Пени — каза Джо и се насили да продължи да се усмихва — или поне никоя като теб. Стори ми се, че ми каза, че ме обичаш, когато заминаваше — добави смутено. — О, Джо — въздъхна тя и покри лицето си с ръце. С периферното си зрение забеляза някакво дете да я снима. — Не беше нужно да заминаваш, за да ме накараш да осъзная, че те обичам, Пени — продължи Джо сърдито. — Вече го знаех. Това, за което не си давах сметка, беше, че те искам в живота си, до края му. Затова направих това тук — обясни, кимайки към платното. — Пък и Гейб и Лутър ми дължаха услуга. За нейно удивление той извади кадифена кутийка от джоба на дънковото си яке и коленичи пред нея. Пред Бог и пред всички останали улови лявата й ръка. Пени се олюля. Сред стоящите достатъчно близо, за да забележат сцената, се възцари тишина. Момиченцето с камерата се засмя, докато я държеше пред очите си. Джо отвори кутийката и я погледна. Няколко диаманта проблеснаха на сутрешното слънце, но любовта, блестяща в очите на Джо, бе това, което накара сърцето й да спре. — Медена Пени — започна той с натежал от вълнение глас, — ще ме направиш най-щастливия човек на света, ако се съгласиш да се омъжиш за мен. — Ооо — въздъхнаха няколко жени в тълпата. — Вижте надписа, който е направил — посочи един мъж. — Хайде, госпожо! — обади се старшината, който бе седял до нея в самолета. — Не можете да го разочаровате сега. — Завинаги? — прошепна Пени. — Завинаги — кимна Джо, докато камерата в ръцете на детето продължаваше да примигва. Коленете на Пени потрепериха. Сълзи напираха в очите й, когато се наведе напред, за да попита: — В Скрита камера ли съм? — Какво? Не, това е Малъри, хлапето на Гейб. Тя настоя да дойде с нас. — Е, в такъв случай добре — Пени се усмихна на момичето, а след това каза на Джо с треперещ глас: — Бях твоя през цялото време, Джо. За мен ще е чест да се омъжа за теб. — Какво му отговори? — попита някой от събралите се наоколо. — Чухте ли я какво каза? — Мисля, че се съгласи. — По дяволите, по-добре да е казала „да“, иначе ще си го заведа вкъщи — изкикоти се по-възрастна жена. С щракване на камерата, Малъри засне най-перфектната целувка на света. 7."Падналите ангели" - Мери Джо Пътни Като позна кутията, тя се опита да му я върне. — Със сигурност не мога да задържа тези изумруди. Те са твърде скъпи. Той вдигна вежди. — Ако ти бях дал цветя, щеше да ги приемеш. Каква е разликата? — Поне пет хиляди лири — отсече тя. — Може би и доста повече. Той положи ръка върху нейната, която почиваше на кадифената кутия. — Цената няма значение. Има значение само това, че са от сърце, нито повече, нито по-малко, отколкото биха били цветята. Топлината, която се разля по събраните им ръце, отслаби съпротивата на Маги. Истината беше, че тя искаше тези изумруди не толкова заради красотата им, колкото заради това, че бяха от Рафи. — Много добре — каза тя тихо. — Ако наистина искаш да ги задържа, така да бъде. — Бих искал да ти дам много повече. Думите му отприщиха изблик на ярост. Защо трябваше да казва това и да развали всичко? Тя скочи на крака, оставяйки бижутата и недоволния Рекс на пейката. — Не искам да ми даваш нищо повече — каза тя през зъби. — И това е много. Вземи си тези проклети изумруди и ги дай на жената, която ще изрази възхищението си така, както ти искаш. С изправен гръб тя пристъпи на светло под слънцето и откъсна една роза от храстите. И докато късаше тръните от стъблото, си казваше твърдо, че няма да изгуби присъствие на духа. Още едно решение, обречено на провал. Рафи се приближи зад нея и положи ръце на раменете й. Макар че в допира му нямаше нищо явно чувствено, неговата близост невъобразимо лесно подкопаваше добрите й намерения. Той произнесе с дълбокия си, разтапящ глас: — „Ела, живей със мен, бъди ти моя обич, и всички удоволствия при нас ще дойдат…” Тя се изскубна и се обърна към него едва когато се отдалечи на безопасно разстояние. — Проклет да си, Рафи Уитбърн, вече минахме по този път! Няма да ти бъда любовница! Той можеше пак да се приближи до нея и да пусне в действие всички омайващи оръжия на сетивата, за да се опита да промени намеренията й, но не го направи. Вместо това каза тихо: — Не те моля да ми станеш любовница. Моля те да станеш моя жена. 6. "Разбивач на сърца" - Джули Гарууд Изведнъж й се прииска по-бързо да напусне Париж. Звънна в авиотранспортната компания и изтегли напред часа на полета си. Можеше да спи в самолета. Стана от леглото и започна отново да събира багажа си. Тъкмо бе затворила чантата, когато някой почука на вратата. Сигурно бяха донесли чая. Тя грабна една носна кърпичка пътьом и отиде да отвори вратата. — Просто го сложете… Ник стоеше в коридора и я гледаше сурово. Лорен застина. Не можеше да продума, не можеше да помръдне. Той изглеждаше ужасно. Косата му падаше върху лицето, дрехите му бяха смачкани, сякаш бе спал с тях, погледът му — измъчен. Но в този миг Лорен си помисли, че наистина е красив. — Дори не си сложила веригата на вратата? За какво си мислеше, като отвори? Беше ли заключила? Тя не му отговори. Просто стоеше там, вторачена в него, със смаяно изражение. Ник забеляза, че е плакала. Очите й бяха зачервени и подпухнали. — Ето как се заключва вратата — показа й той, след като влязоха. Сега тя беше в ръцете му. Ник си пое дълбоко дъх и онова чувство на паника, което го беше преследвало през цялото време, изведнъж изчезна. Лорен се намираше само на една крачка от него и светът отново придобиваше смисъл. — Как ме намери? — Аз съм от ФБР. Такава ни е работата. Намираме хора, които се опитват да избягат. По дяволите, Лорен, как можа да ме напуснеш така? Без да кажеш една дума, просто си опакова багажа и се премести в Париж? Какво ти става, по дяволите! Не разбираш ли какво ме накара да преживея? Не можеш да кажеш на някого, че го обичаш и след това да избягаш. Това просто е дяволски жестоко. Лорен се опитваше да следва мисълта му, но Ник говореше така бързо и яростно, че я затрудняваше. Защо според него беше заминала за Париж? И какво го караше да си мисли, че тя бяга от него? Смяташе да му поиска обяснение за това веднага щом успееше да преглътне факта, че той наистина стои пред нея, въпреки че се държи като един много очарователен идиот. — Аз ще напусна работата си — каза съвсем сериозно той. — Ако трябва да го направя, за да те накарам да се омъжиш за мен, тогава, за бога, ще напусна. Едва сега Ник забеляза, че тя носи фланелката, която й беше купил. Това извика в съзнанието му най-различни вълнуващи спомени. Лицето му се озари от чаровна разтапяща усмивка. След това посочи с пръст фланелката и каза: — Ти ме обичаш. Опита се да я прегърне, но Лорен се отдръпна. — Не можеш да напуснеш работата си. — Да, мога — каза той. — Ще направя каквото поискаш, за да се почувстваш в безопасност, но трябва да престанеш да бягаш. Където и да отидеш, аз ще те последвам. По дяволите, Лорен, никога повече няма да позволя да ме напуснеш. Тя вдигна ръка да се предпази от него, когато той се опита да я прегърне. — Аз не бягах. Ти ме изостави, не помниш ли? — Да, но после аз се върнах, а теб те нямаше. Томи дори не искаше да ми каже къде си отишла, но аз го накарах. Тя започваше да загрява. Брат й беше станал сватовник. — И какво ти каза той? — Че си се преместила в Париж. Направо се побърках, като разбрах, че си толкова далече — призна си той. — Ти трябва да бъдеш част от живота ми. Искам всяка вечер да се прибирам у дома при теб. Искам да остареем заедно. Нуждая се от теб, Лорен. Тя отново се разплака. Този път Ник я привлече в прегръдките си и я стисна здраво. Целуна я по челото и прошепна: — Ще се омъжиш ли за мен? — Няма да се омъжа за човек, който не може да се задържи на работата си. — Тогава ще приема поста на координатор, който ми предложиха. — Не. Онова, което вършиш, е прекалено важно. Трябва да ми обещаеш, че ще продължиш да го правиш. — Сериозно ли говориш? — Обичам те, Николас. — Тогава няма да напусна работата си. Той повдигна брадичката й и се наведе към нея. Целуна я страстно, за да й покаже колко много я обича. — Омъжи се за мен, Лорен. Избави ме от този нещастен живот. Изведнъж тя се досети за нещо и отново го погледна слисано: — Как пътува дотук? Но той не желаеше да й позволи да избегне въпроса му. — Омъжи се за мен — повтори Ник. Тя се усмихна. — Искам да имам деца. — Аз също — каза той. — С теб искам всичко. Ще бъда баща, който ще се притеснява за тях, но при положение че ти ще си им майка, постоянно всичко ще е наред. Докато ти си до мен, ще направиш всичко. Обичам те, любима. Лорен трескаво го целуваше по шията. — Вече знам, че ме обичаш. — И кога установи това? Лорен се надяваше децата им да имат неговите сини очи. Бяха толкова красиви. — Когато те видях на вратата. Ти си се качил на самолет и си прелетял над океана заради мен. Той се засмя. — Видя ми се по-ужасно да те загубя. Пък и не беше чак толкова лошо. — Да не би да си преодолял фобията? — Разбира се — неуверено изрече той. Тя се усмихна, целуна го нежно и прошепна: — До дома ще пътуваме с кораб. 5. "Нежен бунт" - Джоана Линдзи 4. "Тази нощ или никога" - Дара Джой 3. "Венчило с дявола" - Джули Гатууд 2. "Онази нощ" - Линда Хауърд – Къде, по дяволите, беше! - изрева той. – В Ню Орлиънс - отговори тя с мек тон, макар че усещаше как всички ги слушат с притаен дъх. – Толкова ли ти беше трудно да ми кажеш къде ще бъдеш? - попита безцеремонно той. – Ходих на погребението на г-н Плезънт. Настани се на стола срещу нея и гневът му се поуталожи. Заклещи краката й между своите под масата и взе двете й ръце. – Из... изплаших се - запъна се той. - Не си съобщила, че напускаш, а Рюбин те видял, че прибираш в багажника на колата куфар. Даже го накарах да отключи стаята ти, за да проверя дали нещата ти са там. – Не бих напуснала града, без да ти съобщя - каза тя, тайничко развеселена от идеята, че може изобщо да напусне този град. – По-добре да не ти хрумва - измърмори той. - Виж сега - започна, но млъкна. - Ах, да му се не види, тук не е най-подходящото място, но имам още много документи за оправяне и не зная колко време ще мине, преди да ми просветне. Ще се омъжиш ли за мен? Успя да я втрещи. Даже нещо повече. Отпусна се назад, смаяна и онемяла. Грей искаше да се омъжи за него! Тя не се беше осмелявала дори да си го помисли. С тяхното объркано минало... при деликатната ситуация с майка му и сестра му... е, като че ли не беше невъзможно. Той очевидно възприе реакцията й като отказ и черните му вежди се сключиха. И тъй като беше Грей, незабавно взе мерки да получи каквото иска. – Длъжна си да се омъжиш за мен - изрече достатъчно високо, за да го чуе всеки в ресторанта. – Бременна си с моето момиченце. То има нужда от баща, а ти - от съпруг. Фейт зяпна. Очите й станаха кръгли от ужас. – Чудовище! - изкрещя тя и скочи. Не беше бременна и много добре го знаеше, тъй като преди три дни, точно навреме, започна цикълът й. Пред очите й се завъртяха размазани лица, които се бяха вторачили в нея, а Грей я гледаше със злорадо задоволство и й се усмихваше, забавлявайки се с нейното смущение. Може би усети заплаха в очите й, но не реагира достатъчно бързо. Тя грабна чашата чай и я плисна в лицето му. – Не съм бременна! - изкрещя отново. Грей се измъкна отмястото си и изтри лицето си със салфетката на Фейт. – Възможно е, но ако искаш да забременееш, е по-добре да се омъжиш. – Омъжи се за него - пригласяше Холи, надвесена от бара. Смееше се от сърце. - И му направи живота ад. Изпроси си го след този номер. – Ами да. Изпросих си го. ... – Има още нещо, което исках да ти кажа - прошепна той. - Обичам те, мила. Трябваше да ти кажа отдавна, но взеха да стават разни работи. Прииска й се да го удари или да грабне друга чаша чай и да я плисне в лицето му. Вместо това каза: – Да. 1. "Принцеса Александра" - Джули Гарууд

Така, след голямо мотане:

1. "Падналите ангели" - Мери Джо Пътни

— Животът е тъкан с взаимно преплитащи се нишки — изрече тя бавно. — Ако не бяхме дошли във Франция… ако татко не беше убит… ако не бях започнала да работя с Робин… кой знае какво щеше да се случи в Париж тази седмица? Варен може би щеше да успее със заговора си, и Европа отново щеше да стигне до ръба на войната. Затова може би смъртта на баща ми не беше така маловажна, както изглеждаше навремето.

— Надявам се да си права. Има известно успокоение в това, да вярвам, че от трагедиите на миналия ти живот е произлязло нещо добро. — Той извади кадифената кутия от джоба си и й я подаде. — Другата причина, да дойда тук, е, че искам да задържиш тези неща.

Като позна кутията, тя се опита да му я върне.

— Със сигурност не мога да задържа тези изумруди. Те са твърде скъпи.

Той вдигна вежди.

— Ако ти бях дал цветя, щеше да ги приемеш. Каква е разликата?

— Поне пет хиляди лири — отсече тя. — Може би и доста повече.

Той положи ръка върху нейната, която почиваше на кадифената кутия.

— Цената няма значение. Има значение само това, че са от сърце, нито повече, нито по—малко, отколкото биха били цветята.

Топлината, която се разля по събраните им ръце, отслаби съпротивата на Маги. Истината беше, че тя искаше тези изумруди не толкова заради красотата им, колкото заради това, че бяха от Рафи.

— Много добре — каза тя тихо. — Ако наистина искаш да ги задържа, така да бъде.

— Бих искал да ти дам много повече.

Думите му отприщиха изблик на ярост. Защо трябваше да казва това и да развали всичко? Тя скочи на крака, оставяйки бижутата и недоволния Рекс на пейката.

— Не искам да ми даваш нищо повече — каза тя през зъби. — И това е много. Вземи си тези проклети изумруди и ги дай на жената, която ще изрази възхищението си така, както ти искаш.

С изправен гръб тя пристъпи на светло под слънцето и откъсна една роза от храстите. И докато късаше тръните от стъблото, си казваше твърдо, че няма да изгуби присъствие на духа.

Още едно решение, обречено на провал. Рафи се приближи зад нея и положи ръце на раменете й. Макар че в допира му нямаше нищо явно чувствено, неговата близост невъобразимо лесно подкопаваше добрите й намерения.

Той произнесе с дълбокия си, разтапящ глас:

— „Ела, живей със мен, бъди ти моя обич, и всички удоволствия при нас ще дойдат…”

Тя се изскубна и се обърна към него едва когато се отдалечи на безопасно разстояние.

— Проклет да си, Рафи Уитбърн, вече минахме по този път! Няма да ти бъда любовница!

Той можеше пак да се приближи до нея и да пусне в действие всички омайващи оръжия на сетивата, за да се опита да промени намеренията й, но не го направи. Вместо това каза тихо:

— Не те моля да ми станеш любовница. Моля те да станеш моя жена.

Маги бе смятала, че нещата не могат да станат по—лоши, но грешеше. Рафи й предлагаше да осъществи най—дълбокото желание на сърцето си, но думите му отключиха в нея замайващ пристъп на страх и болка.

Без да посмее да се вгледа в дълбините на тъгата си, тя каза твърдо:

— Правите ми голяма чест, ваша светлост, но и двамата знаем, че когато мъже като тебе се женят, те избират богати, красиви, осемнадесетгодишни девици. — Тя се изсмя остро. — Аз не съм нито едно от тези неща. Опасните приключения могат да действат като наркотик, не позволявай на няколкото дни вълнения да объркат преценката ти.

Въпреки недвусмисления й отказ Рафи усети искрица надежда. Марго не беше казала, че не го обича, поради каквато причина бе отказала на Робин и която причина бе единствено от значение.

— Аз не съм „мъже като тебе”. За добро или за зло, аз съм единствено и само Рафаел Уитбърн — каза той с възможно най—разумния си тон. — Имам и достатъчно пари за двама души или дори за сто души, затова състоянието не е от значение. Красота? Тя е в очите на този, който гледа, а в моите очи ти си най—пленителната жена, която някога съм срещал на този свят. Винаги си била. И винаги ще бъдеш… Колкото до годините — той скъси разстоянието помежду им и улови погледа й, стараейки се да я убеди, — единствената осемнадесетгодишна, която съм срещат и която не ме е отегчавала до смърт, си ти… и жената, в която си се превърнала, е дори още по—неустоима, отколкото момичето, което беше.

2. "И тогава ти дойде" – Лайза Клейпас

— Трябва да поговорим за някои неща — каза, като се опитваше гласът ѝ да звучи нормално. Изкашля се, за да прочисти гърло. — Ще бъда откровена.

— За разнообразие? — промърмори той с блеснал поглед. Не си спомняше някога да е била откровена с него.

— Имам предвид пари и задължения.

— А, да. — Седна срещу нея, а тя се опита да покрие скута му. — Моите пари, твоите задължения.

Тя кимна утвърдително с неудобство. Поведението на Алекс ѝ се струваше странно: радостта му будеше любопитство, а усмивката в ъгълчетата на устните я смущаваше.

— Снощи спомена за пет хиляди — каза.

— Имаш право.

Лили прехапа устни.

— Все още ли смяташ да ми ги дадеш?

— Казах, че ще го направя.

— Срещу какво?

Изведнъж Алекс не знаеше как да ѝ каже какво иска. Щеше да е по—лесно в някоя по—романтична обстановка. Но тя го гледаше нетърпеливо и хапеше устни от напрежение. Очевидно страстта и обожанието, които го изпълваха, не срещаха взаимност. Реши да ѝ отвърне в същия тон, като че ли говорят по работа.

— За начало, искам да споделяш леглото ми.

— Очаквах го — каза сухо тя. — Чувствам се поласкана, че струвам толкова много пари.

Отговорът изглежда зарадва Алекс.

— Ще струваш още повече, когато усвоиш някои основни принципи.

Лили отвърна поглед, но не достатъчно бързо, за да не види той блясъка на изненада и объркване в очите ѝ. Дори не ѝ бе минало през главата, че може да съществува и още нещо, освен това, което вече бяха правили. Алекс се усмихна и погали голото ѝ рамо.

— Няма да ти отнеме много време.

— Бих искала да се установя в някоя къща — каза Лили. — Трябва да е достатъчно голяма за празненства, в добър район…

— Тази харесва ли ти?

Предложението му да използва фамилна собственост означаваше, че ѝ се подиграва. Погледна го накриво.

— А защо не Рейфорд Парк? — изстреля. — Ако предпочиташ… — Хвърли му умоляващ поглед. — Не разбираш ли колко е трудно това за мен? Ти го намираш за забавно, но аз искам да приключим веднъж завинаги. Да говорим сериозно.

— Аз съм сериозен. — Притисна я към себе си и я целуна. Устата му беше топла и примамлива. Отвърна му без да мисли. — Ще отворя сметка на твое име в банката. Не мисля, че ще възразиш срещу сумата. Ще имаш карета на твое разположение. Ще можеш да пазаруваш във всички магазини, в които поискаш. И въпреки, че не би трябвало да го правя, след като толкова ти харесва, ще ти разреша да играеш в Крейвън’с. Но няма да ти позволя да носиш неприлични рокли и ако обърнеш внимание на някой друг, ще извия красивото ти вратле. Ще спиш с мен всяка нощ и ще ме придружаваш, когато отивам в провинцията. Що се отнася до лов, стрелба и всички дейности, от които, изглежда, изпитваш удоволствие, ще ти позволя да ги практикуваш, но само в мое присъствие. Свършено е със самотната езда. Няма да допусна да рискуваш живота си. — Лили стоеше като вкаменена. Условията му бяха трудни за преглъщане от жена, която никога не позволяваше да ограничават свободата ѝ. Но не възрази. — Не искам да прекалявам — продължи Алекс. — Ако го направя, ти със сигурност ще ми го кажеш.

— Трябва да знаеш едно нещо — каза тя почти задавяйки се. — Аз… ще взема мерки да не забременея. Не искам деца.

— Добре.

— Не го казвай, ако мислиш обратното.

— Ако не исках, нямаше да кажа „добре” — изръмжа той, давайки си сметка за важността на проблема.

След време с търпение ще открие причината за страховете ѝ. И в случай, че чувствата ѝ не се променят, ще го приеме. Хенри ще продължи с фамилната традиция, ако той няма наследник.

— И когато се умориш от мен — продължи Лили глухо, — ще ми позволиш да запазя всичко, което си ми дал.

Според това, което беше чула, такива бяха нормалните условия между държанките и техните покровители. Щом бе задължена да влезе в този свят, трябваше да се грижи за интересите си. Мълчанието на Алекс я обезпокои.

— Има нещо, което все още не съм ти обяснил — каза той накрая.

Лили потисна едно нервно потреперване.

— Не знам какво ще да е. С парите ли е свързано? С къщата? Ако става дума за приятелството ми с Дерек Крейвън, не трябва да се притесняваш, знаеш…

— Лили, млъкни. Чуй ме. — Алекс си пое дълбоко дъх. — Опитвам се да ти кажа, че не искам да си моя любовница.

— Не искаш… — Гледаше го неразбиращо и започна да кипи от гняв. Беше ѝ се подигравал през цялото време? Ставаше дума за план, целящ да я унижи? — Тогава за какво, по дяволите, говорихме?

Алекс прегъваше и заглаждаше края на чаршафа, като че ли беше задача от особено значение. После вдигна решително глава и я погледна в очите.

— Искам да бъдеш моя съпруга.

ГЛАВА 10

— Твоя съпруга — промърмори Лили.

Всичко е било шега… жестока игра, която е планирал през нощта, когато го държа вързан за леглото. Може би, въпреки всичко, все още я искаше за любовница. Той ще диктува правилата, ще си играе с нея, ще я измъчва. Питаше се дали ще я презира така, както тя се презираше. Толкова я болеше, че ѝ бе трудно да се ядоса.

— Ти, с перверзното ти чувство за хумор…

Накара я да замълчи, поставяйки ръка на устата ѝ.

— Не, по дяволите! Не е шега. Искам да се оженя за теб.

Лили захапа ръката му и той я отдръпна като ужилен.

— Няма защо да ми го предлагаш. Вече се съгласих да ти стана любовница.

Алекс невярващо гледаше белезите от зъбите ѝ по ръката си.

— Уважавам те прекалено много за това, бясна лисицо такава!

— Не ти искам уважението. Единственото, което ми трябва, са петте хиляди либри.

— Всяка друга би се почувствала поласкана от предложението ми. Дори благодарна. Предлагам ти нещо по—добро от една скандална връзка.

— Предполагам, че е така от твоята лицемерна гледна точка! Но не се чувствам поласкана и още по—малко благодарна. Или ще съм ти любовница, или нищо.

— Ще бъдеш моя съпруга — каза той твърдо.

— Искаш да съм твоя собственост! — обвини го Лили и се опита да се освободи.

— Да. — Хвърли я на леглото и легна отгоре ѝ. — Да. Искам всички да знаят, че си моя. Искам да носиш името ми и да разполагаш с парите ми. Искам да съм вътре в теб, да съм част от мислите ти, от тялото ти… Искам да ми се довериш. Искам да ти дам онова мистериозно нещо, което ще те направи щастлива. Страх ли те е? Добре, защото и аз се страхувам. Мислиш ли, че ако можех да го предотвратя, щях да се чувствам така? Не си най—лесната жена на света… — Млъкна рязко.

— Не знаеш нищо за мен — каза тя. — Боже! Май наистина ти се е размътил мозъка!

— Не смятам да плащам за грешките на Хари Хиндън, нито на онова другото копеле, който и да е той. Не съм те предавал, Лили. Веднъж те попитах защо мразиш мъжете. Свободна си да презираш всички останали, но не и мен.

— Мислиш, че мотивът за отказа ми са неуспешните любовни истории от миналото? — Гледаше го, като че ли е някой ненормален. — Бих могла да живея известно време, може би няколко години, според проклетите условия и обществени норми… Но вярваш ли, че съм способна да се окова по този начин за цял живот? И освен това, срещу какво? Заради привилегията да ти предоставям тялото си всяка нощ? Признавам, че ми е приятно, но не си заслужава заради едното удоволствие да жертвам всичко, което ценя.

— Приятно — повтори развеселено той.

Погледна го предизвикателно.

— Тежиш ми — каза. — Не мога да дишам.

— Обясни ми сега колко си щастлива. Наслаждаваш се на свободата си, за да можеш да играеш в Крейвън’с и от това да преживяваш? Не ми казвай, че понякога нощем не се чувстваш самотна, че не се нуждаеш от приятел и съчувствие…

— Имам всичко, което ми трябва. — Опита се да издържи на пронизващия му поглед, но не издържа и отвърна глава.

— Аз не — отговори Алекс с дрезгав глас.

— Тогава потърси си друга — каза му отчаяно. — Има стотици жени, които с радост ще се омъжат за тебе. Жени, които се нуждаят от това, което ще им предложиш, които ще те обичат…

— Няма друга като теб.

— О? И откога се превърнах в толкова важна за теб? — Погледна го отново и видя усмихнатото му лице. — Кое е толкова смешно?

Алекс отмести малко тялото си и хвана брадичката ѝ, вече сериозен.

— От самото начало се привличаме. Създадени сме един за друг. Мисля, че щяхме да се намерим, дори и ако живеехме на различни континенти. Ти също усещаш тази химия помежду ни.

— Сигурно четеш Байрон — промърмори тя. — Говориш такива романтични глупости…

— Ти ме избра.

— Не е вярно!

— Забърка се с мен, въпреки многото ти познати от клуба, от баловете, от ловните събирания. Провокира ме, появи се в дома ми, напъха си носа в работите ми, предотврати женитбата ми, измами ме да дойда в Лондон, където ме върза за леглото си, заложи тялото си срещу парите ми… За Бога! Има ли нужда от повече обяснения? Влезе ли в живота на някой друг така, както направи с мен? Не мисля.

— Причината за всичко беше Пени — каза Лили с тънък глас.

Алекс ѝ се усмихна подигравателно.

— Тя беше само извинение. Направи го, защото ме искаше.

— Самонадеян глупак! — възкликна тя и се изчерви.

— Мислиш ли, че всичко е плод на моето въображение? Кажи ми тогава да се махна от живота ти.

— Искам те далеч от себе си — веднага отговори тя.

— Кажи ми, че последните две нощи не означаваха нищо за теб.

— Разбира се, че не!

— Кажи ми, че не искаш повече да ме виждаш.

— Аз… — Не можа да продължи.

Той нежно погали косите ѝ.

— Кажи го — прошепна. — И ще те оставя на мира.

Лили опита отново.

— Аз никога…

Не можеше. Но и не можеше да му позволи да ѝ усложнява живота. Мисълта да го загуби ѝ причиняваше необясним страх. Очакваше още думи от него, нещо, което да наклони везните в една или друга посока. Но Алекс не мислеше да я улеснява, продължаваше да я измъчва с мълчанието си. Опита се да подреди мислите си. Ако той беше покорен и можеше да го води за носа… Оставаха ѝ малко възможности да си върне Никол.

Сърцето ѝ биеше учестено и затрудняваше говора ѝ.

— Ще…? — Навлажни устни и се застави да продължи. — Наистина ли ще си тръгнеш, ако те помоля? Просто така?

Алекс проследи движението на езика ѝ по устните.

— Не — отговори почти без глас. — Само исках да проверя дали си способна да ми го кажеш.

— О, Боже! — Лили се засмя, едновременно уплашена и облекчена. — Мисля, че не мога.

— Защо?

Започна да трепери. Винаги смело бе посрещала проблемите и загубите и никой, дори и Джузепе, не бе успявал да сломи защитните ѝ сили. Само Алекс.

— Не знам — извика и се хвана за главата. — Не знам.

— Скъпа. — Покри с леки целувки шията и раменете ѝ и я притисна към себе си.

— П—предпочитам да съм ти любовница — изхлипа тъжно тя.

— Всичко или нищо. Така стоят нещата между нас. — Отметна косата ѝ от лицето и ѝ се усмихна. — Освен това, единственият начин, по който ще накарам Бъртън да ми стане иконом, е като се оженя за теб. — Целуна я. — Кажи да. Кажи го, скъпа — прошепна.

2. "Тес" – Ейми Фетцър

— Разреши ми да ти помогна, Дан — прошепна тя срещу устните му, останала без дъх, но той поклати глава. — По дяволите! Не знаеш ли какво голямо значение имаш за мене? — извика тя и впи пръсти в мускулите на ръцете му. — Не си ли разбрал досега, че съм готова да направя всичко за тебе?

Пръстите му се вплетоха в косата й и отметнаха главата й назад.

— Всичко ли, Тес?

— Да — отвърна тя и очите й се напълниха със сълзи.

— Омъжи се за мене тогава.

Тес се вгледа в очите, зелени като морска пяна. Тя знаеше, че трябва да вземе решение сега — или да загуби всичко.

— Да — прошепна тя с въздишка.

Дан покри устните й с неговите, отне й дъха, целуваше я, докато коленете й се подгънаха, после бързо я завъртя и тя видя, че се намират в църковен двор и към тях върви човек в кафява роба.

Тя го погледна над рамо с широко разтворени очи.

— С-сега ли? — заекна тя.

Дан не й даде възможност да мисли дълго — с ръка на гърба й той я подтикна нежно към свещеника.

4. "Принцеса Алесандра" – Джули Гарууд /Мисля, няма нужда да пускам цитат, тъй като присъства в някои от горните класации. :cool:/

5. "Розата и херцогът" - Мери Джо Пътни

Беше направил всичко, зависещо от него, за да запази самообладание, да й се възхищава, без да допуска нещата да се задълбочат. Беше опитал да бъде почтен и да не й причини болка.

По дяволите почтеността. Той я желаеше и безскрупулната кръв на рода Кениън казваше, че трябва да я има дотогава, докато все още диша.

Осъзна, че цената щеше да бъде висока. Щеше да му струва гордостта, защото нямаше как да скрие нарастващата си слабост. Невероятното удоволствие, което бяха изживели току-що, нямаше да ги съпътства до края. Колкото и силна да бе свързващата ги страст, щеше да дойде ден, когато нямаше да бъде в състояние да я люби, и този момент щеше да бъде безкрайно горчив. Желанието му да я има щеше да нараства все повече и повече заедно със слабостта, и това бе най-горчивата мисъл от всички.

Но си заслужаваше да бъде с нея, дори на такава цена. Несъзнателно се бе отнасял с нея като с парниково цвете, като с крехък цвят, неспособен да понесе и най-лекия ветрец. Както се държеше с Луиза. Но Розалинд беше силна. Беше оцеляла на мръсната крайбрежна улица, макар и съвсем мъничка. Беше се приспособила към нелекия живот на пътуващия театър, беше се превърнала в душа и сърце на своето семейство и на трупата. Нейната мъдрост, здрав разум и жизненост й бяха помогнали да преживее не едно изпитание. И за щастие малоумният й съпруг я бе излекувал от романтичните илюзии.

Сега двамата бяха свързани от приятелство и страст. Това бе достатъчно. Макар да не го обичаше, може би за нея нямаше да бъде кой знае какво бреме да сподели живота и леглото му в продължение на няколко седмици. Наградата щеше да бъде сигурност за нейното семейство.

Погали я нежно по влажната от пот коса, докато обмисляше откъде да започне. Не искаше да пропусне нещо, тъй като нямаше време за ухажване.

Най-сетне реши, че най-добре би било да я попита. Тя беше достатъчно интелигентна, за да оцени предимствата на предложението му. И може би с достатъчно добро сърце, за да остане при него от съжаление…

Младият мъж трепна при тази мисъл, но разбра, че би приел дори съжалението, стига да не я изгуби.

— Розалинд — прошепна той.

Тя отвори очи и го погледна със замечтана усмивка.

— Да?

Стивън усети, че се разтапя. Напомни си да не се отклонява и обяви хладно:

— Имам едно предложение. Би ли се омъжила за мен?

Глава 15

Да се омъжи ли? Тя го погледна безмълвно, изгубила способност да говори от изненада. Херцогът се усмихна тъжно и продължи:

— Няма да бъдем достатъчно дълго съпрузи, а и не ни свързва любов. Но затова пък има приятелство. — Погледът му се премести към полуразголената й гръд. — И определено — желание.

Смутена от напомнянето за собствената й страст, Розалинд седна и се заоправя, докато опитваше да си събере мислите.

— Това е… неочаквано.

Усмивката му стана по-широка и закачлива.

— Струва ми се, че правилните думи са: „Сър, това е толкова неочаквано.”

Актрисата се разсмя и отчасти преодоля изумлението си.

— Е, наистина е изненадващо. — Започна да маха полепналите по косите си сламки. — Действително ли искаш да се оженим?

Изражението му стана сериозно.

— Осъзнавам, че не е кой знае колко привлекателно ди се жениш за умиращ мъж. Но ще има компенсации. Сами след няколко месеца ще се отървеш от мен. Няма да искам да бъдеш до мен до самия отвратителен край. Дори ще настоявам да заминеш. — Поколеба се за момент, преди да продължи. — Аз съм богат човек. Ще направя нужното, за да подсигуря финансово и теб, и твоето семейство.

Розалинд отпусна ръце и го загледа учудено. Дори така, както бе легнал на една страна, с полепнали по дрехите и косите сламки, той излъчваше властност. Джентълмен, при това, както бе заявил току-що сам — богат.

Очевидно си бе изгубил ума. Сериозно ли мислеше, че тя е толкова продажна, та да се омъжи за него само заради парите му? Че би приветствала радостно бързото си овдовяване? И че, ако се оженеха, щеше да се съгласи да я отпрати, за да не бъде до него в смъртния му час? Ако вярваше във всичко това, защо тогава, за Бога, я искаше за съпруга?

В този момент се сети за една възможна причина.

— Ако се надяваш да имаш наследник, ще те разочаровам — заяви без заобикалки тя. — Изглежда съм бездетна.

Това няма значение. Моят брак продължи доста години, но нямахме деца. Причината може да се дължи в еднаква степен както на мен, така и на моята съпруга.

Трябваше да му се признае, че не винеше жена си, но Розалинд бе искрено озадачена. Пъстрото котенце, което се бе приближило при нея малко по-рано, сега се появи внезапно до тях, като се придвижваше внимателно с подскоци из сеното. Тя вдигна малкото създание и го постави в скута си.

— Щом не се надяваш за наследник, защо тогава ми предлагаш брак? Като актриса аз съм по-подходяща да бъда любовница, отколкото съпруга. Глупаво би било да позволиш една… една страстна прелюдия да замъгли здравия ти разум.

Стивън се надигна раздразнен.

— Близостта на смъртта прави глупави подобни светски съображения. Аз искам много от теб. Искам твоето време, твоята компания, твоето търпение и твоята страст. Най-многото, което мога да ти дам в замяна, е уважение. — Освен това трябва да прекарам известно време в Лондон, за да уредя делата си. По-лесно ще бъде да те взема с мен, ако сме женени.

— Ами брат ти, сестра ти и другите ти роднини? — възпротиви се младата жена. — Те със сигурност няма да одобрят подобен брак.

Той повдигна вежди.

— Аз съм главата на семейството. Те нямат право да съдят действията ми. Ако не одобряват, могат да вървят по дяволите.

Аристократичното му високомерие беше толкова подчертано, че актрисата за малко не се разсмя. Нищо чудно, че баща й даваше на Стивън само благороднически роли. Но…

— Ами ако не умреш? Докторите често грешат. Ще съжаляваш ли, че си взел жена под твоето социално понижение?

— Ще бъде нужно истинско чудо да се спася, а аз не вярвам в чудеса. — Погледна я съсредоточено. — Но ако това се случи, няма да съжалявам за избора си. А ти?

— Не, и аз няма да съжалявам — отвърна тихо тя.

Но все още не знаеше какво да му отговори. Деловото му държание нямаше нищо общо с изгарящата буйна страст, която ги бе сляла преди малко. Нито пък с любовта.

Тогава се вгледа в очите му и разбра. Ако той беше здрав, двамата нямаше да се срещнат никога и той едва ли би й предложил брак, дори ако по някаква странна случайност се бе влюбил в нея. Но сега бе изправен пред лицето на смъртта, беше самотен и уплашен, ала прекалено горд, за да го признае. Вероятно би предпочел да умре, отколкото да каже, че се нуждае от нея или от когото и да било друг. Сега обаче наистина се нуждаеше от нея.

С брутална яснота осъзна какво щеше да представлява бракът им. Известна радост и много повече тъга. Щеше да го наблюдава как си отива, без да му позволи да разбере колко силно я изтезаваше неговата мъка, тъй като така само щеше да увеличи товара му. Щеше да се наложи да влезе в неговия свят и да бъде силна без утехата на своето семейство. И въпреки подкрепата на Стивън, повечето му роднини и приятели щяха да я презират.

Една разумна жена би поблагодарила и би отказала. Една горда жена би се почувствала обидена от студения начин, по който бе направил предложението си.

Розалинд сведе поглед към котенцето и погали гърленцето му с показалец. Очевидно тя не бе нито горда, нито разумна. Вдигна глава и протегна ръка, после промълви:

— Да, ще се омъжа за теб.

6. "Моят съсед пиратът" – Дженифър Ашли /Книгата не ми е под ръка, за да препиша точната сцена, но ако на някой му се рови, пускана е в играта с цитатите./

7. "Нежен бунт" – Джоана Линдзи

8. "Мечтая за теб" - Лайза Клейпас /Малко изнудено предложение, но много сладко според мен, на Дерек определно му трябваше малко побутване в правилната посока./

9. "Лорд Найтингейл" - Катрин Каултър /Тук предложието направо се беше от страна на главната, подлуди нашия хубавец на макс и накрая не му остана друг избор освен да се предаде./

10. "Тази нощ или никога" – Дара Джой /Дамата отново е инициативна в случая, при това по едно много забавен начин./

1."Ад и рай" - Джудит Макнот

"Каретата на Иън трополеше покрай парка на път към къщата, където бе отседнала Елизабет, но той нищо не забелязваше. Вече две дами, с които се бе запознал снощи, му помахаха, но той и тях не забеляза. Обмисляше как да обясни всичко на Елизабет. Тя в никакъв случай не трябваше да си помисли, че той иска да се ожени за нея от съжаление, тъй като, освен че беше красива, беше и много горда, и от гордост можеше да се противопостави на годежа им. Беше смела и упорита и също така щеше безумно да се разгневи, ако узнаеше, че годежът е факт. Разбира се, Иън не би я укорил. Преди две години тя покори лондонската сцена и по-търсена красавица от нея нямаше. Беше призвана за галантно ухажване. Без съмнение търсеше отмъщение, като му каза, че не го желае, и това не го безпокоеше. Те се желаеха от онзи първи миг на тяхното запознанство в градината; оттогава желанието им избухваше всеки път, щом случаят ги срещнеше. Носеше у себе си невинност и смелост; страст и свенливост; ярост и милосърдие. В балната зала пристъпваше спокойно и царствено; с пистолета боравеше умело; в прегръдките му беше страстна и мила. Беше всичко това и още много повече.

И той я обичаше. Ако беше искрен, щеше да признае любовта си още когато тя се опълчи срещу мъжете в игралния салон — принцеса, презряна и низвергната от тях.

И тя го обичаше. Това бе обяснението за поведението й през онзи уикенд и през трите дни, които прекараха заедно в Шотландия. С тази разлика, че Елизабет нямаше неговия житейски опит и възпитание. Беше малка англичанка, отгледана в провинцията, която мислеше, че най-силното чувство, което двама души изпитват или по-точно трябва да изпитват един към друг, е „трайна привързаност”.

Не знаеше и още не проумяваше, че любовта е дар, който те получиха в мига, когато се запознаха в сумрачно осветената градина. Той се усмихна, когато си спомни как се срещнаха; беше в състояние да излезе срещу мъжете в техния светая светих, но когато флиртуваше с него в градината, от притеснение все си притискаше дланите към коленете. Този спомен беше един от най-нежните.

Иън се усмихна иронично. Във всеки друг момент от своя живот беше хладно пресметлив. Но беше ли замесена Елизабет, онемяваше, ослепяваше или напълно обезумяваше, както сега. По пътя спря в най-модния лондонски бижутериен магазин и направи покупки, от които собственикът — господин Финис Уедърборн, изпадна в нещо средно между екстаз и съмнение в собствения си разум. Най-накрая изпрати с поклони Иън чак до входната врата. Всъщност Иън носеше в джоба си годежен пръстен, но нямаше да го сложи на пръста на Елизабет, докато тя не признаеше, че го обича, или поне, че желае да се омъжи за него. Родителите му се бяха обичали пламенно и всеотдайно, без да го крият. От Елизабет искаше ни повече, ни по-малко, мислеше си той с кисела усмивка, тъй като си даде сметка за странния факт, че от Кристина нито бе очаквал същото нещо, нито истински го бе желал.

Само за едно нещо не се тревожеше — каква ще бъде реакцията на Елизабет, когато установи, че вече е сгодена за него, или още по-лошо, когато открие, че на практика е бил принуден да я купи. Нямаше как да знае за първото, а за второто нямаше смисъл изобщо някога да научава. Изрично беше предупредил чичо й да не се намесва и че това е само негова работа.

Всички къщи по Промънад Стрийт бяха бели, с декоративни порти от ковано желязо. Не можеха да се сравняват с неговата на Ъпър Брук Стрийт, но улицата беше хубава, виждаха се елегантни мъже и жени, които се разхождаха.

Щом кочияшът дръпна юздите пред къщата на Камерън, Иън видя, че тук вече имаше две карета и не забеляза файтона зад себе си. Ядосано си мислеше за неизбежния сблъсък с иконома на Елизабет, когато чу Дънкан да го вика по име и се обърна изненадан.

— Пристигнах тази сутрин — взе да обяснява Дънкан, като хвърли подозрителен поглед на две контета, които с превзета походка минаха покрай тях. — Твоят иконом ми каза къде да те потърся. Помислих си… ами това е… чудех се какво става.

— И тъй като моят иконом не знае — заключи Иън развеселен, но леко ядосан, — ти реши сам да наминеш при Елизабет и да видиш какво можеш да научиш.

— Нещо такова си помислих — каза викарият кротко. — Елизабет гледа на мен като на приятел, надявам се. Затова имах наум да я навестя и ако ти не си тук, да й кажа една добра дума за теб.

— Само една ли? — меко попита Иън.

Викарият не винаги бе сговорчив, особено когато въпросът опираше до морал и справедливост.

— Като зная поведението ти спрямо нея, много държа само на една. Как мина срещата с дядо ти?

— Доста добре — отговори Иън, но умът му бе обсебен от предстоящата среща с Елизабет. — Той е тук, в Лондон.

— И?

— И сега вече можеш да се обръщаш към мен с „милорд” — саркастично отговори племенникът.

— Дойдох тук — продължи неумолимо Дънкан, — за да те нарека „младоженеца”.

Лека досада за миг помрачи лицето на Иън.

— Никога не се отказваш, нали? Вече трийсет години сам се справям с живота, Дънкан. Мисля, че и сега ще се справя.

Вуйчо му прояви благоразумието да се покаже сконфузен:

— Да, точно така. Да си тръгвам ли?

Иън прецени каква благословия е присъствието на Дънкан и махна с ръка.

— Не, и след като си тук, ти се оправяй с иконома. Той не дава да припаря покрай него.

Дънкан почука, като шеговито погледна Иън. След минута вратата се отвори и икономът учтиво погледна Дънкан, който отвори уста да се представи, а после — Иън. За най-голямо изумление на Дънкан вратата за малко не защипа носовете им. Точно преди да се затръшне, Иън я блъсна и икономът полетя с все сила назад.

С нетърпящ възражения глас каза:

— Кажи на господарката си, че съм тук, или сам ще я открия.

Възрастният човек го погледна разярен и много оскърбен, прецени, че не може да се мери по сила с него, и се запъти към една стая, от която долитаха приглушени гласове.

Дънкан иронично се подсмихна.

— По интересен начин се опитваш да спечелиш благоразположението на прислугата на Елизабет.

Гостите възприеха различно съобщението на Бентнър, че: „Торнтън насилствено нахлу в къщата и е тук”. Вдовстващата херцогиня бе очарована, Джулиъс изглеждаше облекчен и поразен, Александра стана по-бдителна, а Елизабет, която още не бе уведомена от чичо си за целта на визитата, изглеждаше онемяла. Само Лусинда не показа никакво чувство, но остави бродерията си и погледна към вратата.

— Въведи го тук, Бентнър — нареди Джулиъс и гласът му прозвуча прекалено високо в напрегнатата тишина.

Елизабет се смая, когато видя, че заедно с Иън в Дневната влиза и Дънкан и още повече, когато Иън пренебрегна всички и дойде право при нея. Той изпитателно се взря в лицето й.

— Надявам се, че снощното изпитание не ви е сломило — каза той с нежен глас, като взе ръката й и целуна пръстите й.

— Благодаря ви, чувствам се отлично — отговори тя, опитвайки се да не обръща внимание на парещата тръпка, която премина по ръката й. Иън неохотно я пусна и Елизабет се зае да ги запознае.

Независимо от привързаността си към Дънкан Елизабет се подсмихна на себе си, когато го представи. Всеки изрази същото учудване, както и самата тя, когато разбра, че Иън има вуйчо свещеник. Чичо й зяпна, Алекс го погледна втренчено, херцогинята се намръщи недоверчиво срещу Иън, докато Дънкан й целуваше ръка.

— Да разбирам ли Кенсингтън — попита тя Иън, — че сте свързан с човек със свещенически сан?

В отговор Иън подигравателно се поклони с иронично вдигнати вежди, а Дънкан, който искаше да разведри обстановката, се пошегува без особен успех:

— Този факт винаги има своеобразен ефект върху хората.

— Не е толкова трудно да се досети човек защо — рязко отвърна тя.

Иън щеше да я скастри грубо, но присъствието на Джулиъс Камерън го притесняваше, а след миг го вбеси. Чичо й безцеремонно съобщи:

— А сега, след като всички сме се събрали, вече няма причини да премълчаваме новината. Бентнър, донеси шампанско. Поздравления, Елизабет. Вярвам, че ще бъдеш добра съпруга, та да не си харчи човекът останалите пари.

Стана много тихо, всички се вкамениха, а стаята пред очите на Елизабет сякаш се завъртя.

— Моля? — едва се отрони от устните й.

— Сгодена си.

Тя цялата пламна от гняв.

— Нима? — с ледено спокойствие попита, като се чудеше за сър Франсис ли става дума или за Джон Марчмън. — За кого?

За нейно изумление чичо Джулиъс се обърна към Иън, който го гледаше убийствено.

— За мен — отсече Иън, без да сваля очи от чичо й.

— Край, всичко е уредено — предупреди я Джулиъс и после, понеже предположи, че и тя ще се зарадва да научи, че струва нещо, изразено в парични единици, добави: — За тази привилегия той плати цяло състояние. Не се наложи да дам и шилинг.

Елизабет нямаше представа, че двамата вече са се срещнали, и погледна объркано Иън.

— Какво казва той?

— Той казва — напрегнато изрече Иън, като още не му се вярваше, че всичките му романтични планове рухват, — че ние сме сгодени. Документите са подписани.

— Защо вие… вие арогантен и непоносим… — Тя се задави от сълзите, които обливаха лицето й. — Защо не си направихте труда поне да ме попитате?

Иън се обърна към Елизабет. Тя така го гледаше, че го заболя сърцето.

— Нека да отидем някъде насаме и да го обсъдим — предложи й той, приближи се до нея и я хвана за лакътя.

Тя подскочи като опарена и се отскубна.

— О, не! — избухна, цялата трепереща от възмущение. — Защо се загрижихте за чувствата ми сега? Правите ме за смях от мига, в който спрях очите си върху вас. Защо не продължите?

— Елизабет — намеси се кротко Дънкан, — Иън просто се опитва да постъпи както трябва, след като научи за печалното положение…

— Млъкни, Дънкан — ядосано му заповяда Иън, но беше твърде късно. Очите на Елизабет се разшириха от ужас, че той постъпва така от съжаление към нея.

— И за какво „печално положение” става въпрос? — попита тя, а великолепните й очи се изпълниха с ярост и обида. — Мислите ли, че аз съм в това положение?

Иън я подхвана за лакътя.

— Елате с мен или ще ви изнеса оттук.

Щеше да го направи и Елизабет се отдръпна, но кимна.

— Не се съмнявам — каза.

Иън отвори първата изпречила се пред погледа му врата, дръпна Елизабет вътре и затвори вратата. Тя застана сред стаята и се извърна към него.

— Чудовище! — изсъска. — Как се осмелявате да ме съжалявате!

Точно от подобно заключение Иън се опасяваше и точно такава реакция очакваше от гордата красавица, която в Шотландия го заблуди, че животът й е низ от флиртове и приеми и че обитава истински дворец. Като се надяваше да разсее гнева й, той се опита да й обърне внимание на смисъла на думите.

— Има много голяма разлика между съжалявам за нещо и съжалявам някого.

— Как се осмелявате да си играете на думи с мен! — с треперещ от гняв глас каза тя.

Иън се почувства горд от проницателността й. Веднага усети, че иска да я подведе.

— Извинявам се! — смирено изрече той.

Тръгна към нея, а Елизабет отстъпи крачка—две и се блъсна в някакъв стол. Застана срещу него и свирепо го погледна.

— Само истината може да ни помогне в подобно положение — промълви той и сложи ръце на раменете й. И тъй като знаеше, че тя ще му се изсмее в лицето, ако й признае любовта си, й каза онова, в което щеше да повярва.

— Истината е, че те желая. Не съм преставал да те желая от първия миг, в който те видях, и ти го знаеш.

— Ненавиждам тази дума — избухна тя и се опита да се измъкне от ръцете му.

— Съмнявам се, че знаеш смисъла й.

— Зная, че я употребявате всеки път когато ми се налагате.

— И всеки път, когато го направя, примираш в прегръдките ми.

— Няма да се омъжа за вас — ядно каза Елизабет, като бързо премисляше как да намери изход. — Не ви познавам. Не ви вярвам.

— Но ме желаеш — усмихна й се той.

— Престанете да го повтаряте, да ви вземат дяволите! Желая съпруг на възраст, казах ви — дрънкаше тя безсмислици, само и само да го отблъсне. — Желая сама да управлявам живота си. Това също ви го казах. А вие сте ме проследили и… и сте ме купили.

Тя замлъкна, а очите й блеснаха от сълзите.

— Не, не е така — уверено каза той. — Сключих споразумение с чичо ви.

Сълзите й рукнаха.

— Аз не съм беднячка — извика тя. — Не съм беднячка — задавено повтори. — Имам… имах зестра, по дяволите! И щом сте били толкова глу… глупав да се оставите да ви изиграе, така ви се пада!

Иън се разкъсваше между желанието да се разсмее, да я целуне или да убие безсърдечния й чичо.

— Как се осмелявате да правите сделка без мое съгласие! — гореше от възмущение тя, а сълзите капеха от великолепните й очи. — Аз не съм движимо имущество, без значение какво смя… смята чичо ми. Ще измисля начин да се омъжа за Билхейвън — вън от себе си изкрещя тя. — Ще измисля как да запазя Хейвънхърст без помощта на чичо ми. Нямахте право да се пазарите с него. Не сте по-добър от Билхейвън!

— Така е — призна Иън, като изгаряше от желание да я грабне в прегръдките си и да отнеме мъката й, и тогава изведнъж се сети как да сломи съпротивата й и да я накара да забрави унижението си. Спомни си колко гордо им разказваше в Шотландия за своите умения да се пазари с продавачите и се зае да я спечели за едно наддаване.

— Както казахте, притежавате всички качества да се пазарите. — После взе да я изкушава: — Ще се пазарите ли с мен, Елизабет?

— Не — сряза го тя. — Сделката е сключена. Не приемам условията. Край на наддаването.

Щеше да се засмее, но вместо това решително каза:

— Вашият чичо има намерение да се отърве от вас и от разходите по къщата, която толкова обичате, и нищо не е в състояние да го спре. Без негова помощ няма да запазите Хейвънхърст. Разказа ми всичко с най-големи подробности.

Въпреки бурния жест на отрицание Елизабет знаеше, че това е истина, и чувството за неизбежна гибел, което не допускаше, я сломи.

— Един съпруг е единственото възможно решение на проблемите ви.

— Как се осмелявате да предлагате мъж като решение за неприятностите ми — развика се тя. — Вие сте причината за тях! Баща ми проигра на комар цялото семейно богатство; брат ми изчезна, след като ми остави още дългове; годеникът ми ме изостави при първия слух за скандала, чиято причина бяхте вие; а чичо ми се опитва да ме продаде! Доколкото съм разбрала — заключи тя, — мъжете служат само като партньори за танц и за нищо друго. Вие сте противни и ако се замисли човек, което рядко се случва, може само да се поболее.

— За съжаление друг избор жените нямат, ние сме алтернативата — отбеляза Иън. И тъй като на никаква цена нямаше да се откаже от нея, добави: — В случая аз съм вашата алтернатива. Двамата с чичо ви подписахме брачен договор и парите смениха собственика си. Но независимо от това аз желая да се пазаря с вас за условията.

— И защо бихте го направили? — надменно попита тя. Във въпроса й усети същата враждебност, с която се сблъскваше, когато преговаряше с някой горделив мъж, принуден от обстоятелствата да продава нещо, което му е скъпо. Подобно на тези мъже Елизабет се чувстваше безсилна и от гордост щеше да си отмъсти, като го измъчи докрай.

В търговски преговори Иън не издаваше позициите си и не разрешаваше опонентът му да се възползва. С Елизабет имаше намерение да действа по същия начин

— Искам да се пазарим — любезно отговори той, — заради което всеки се пазари — вие имате нещо, което аз желая. — Отчаяно се стараеше да й докаже, че не е безсилна и че не е с празни ръце, затова добави: — Безразсъдно го желая, Елизабет.

— И какво е то? — предпазливо попита тя, а прелестното й лице вече изразяваше по-скоро изненада, отколкото негодувание.

— Ето това — пресипнало прошепна той, притисна я силно до себе си и бавно пое нежните й устни в неустоима целувка, чувствено ги галеше със своите, нагаждаше ги към своите. Въпреки че упорито отказваше сама да го целуне, тялото й се отпусна и стана по-податливо и Иън веднага й доказа колко безразсъдно и силно го желае. Сграбчи я още по-силно, устните му още по-жадно се впиха в нейните, ръцете му се плъзнаха от гърба към бедрата й. Откъсна устните си от нейните, пое дъх на пресекулки и прошепна:

— Безумно го желая."

2."Отровни думи" - Джоана Линдзи

3."Розата и херцогът" - Мери Джо Пътни

4."Принеса Алесандра" - Джули Гарруд

5."Гордост" - Джудит Макнот

6."Уитни,моя любов" - Джудит Макнот

7."Венчило с дявола" - Джули Гарууд

8."Скандал" - Бренда Джойс

9."Нежен бунт" - Джоана Линдзи

10."Твоята магия" - Джоана Линдзи

Редактирано 1 ноември 201015 г. от The Duchess (преглед на промените)

1. Тереза Медейрос - Твой завинаги

2. Джоана Линдзи - Нежен бунт

3. Джоана Линдзи- Твоята магия

4. Дара Джой - Тази нощ или никога

5. Джуд Деваро - Черният отмъстител

6. Джоана Линдзи - Чаровникът който я укроти

7. Джаклин Рединг - Изкушенията на съдбета

8. Кони Мейсън - Женкарят и разбойничката

9. Кристина Скай - Индия

Пете, ако имам време да се помисля - ще сложа още една бройка и ще се опитам да пусна цитати от някой.

Моята класация:

10. "Сърце от лед" - Джуд Деверо

9. "Твой завинаги" - Тереза Медейрос

8. "Твоята магия" - Джоана Линдзи

7. "Принцеса Алесандра" - Джули Гарууд

6. "Нежен бунт" - Джоана Линдзи

5. "Гордост" - Джудит Макнот

4. "Затъмнение" - Стефани Майер

3. "Отровни думи" - Джоана Линдзи

2. "Перлата на любовта" - Кристина СКай

1. "Падналите ангели" - Мери Джо Пътни

Край на класацията за най-добро предложение за брак, ето ги победителите:

10. "Тази нощ или никога" на Дара Джой с 11 точки.

9. "Гордост" на Джудит Макнот с 12 точки.

8. "Преди да те срещна" на Джудит Макнот с 13 точки.

7. "Отровни думи" на Джоана Линдзи с 17 точки.

6. "Твой завинаги" на Тереза Медейрос с 19 точки.

5. "Уитни, моя любов" на Джудит Макнот с 20 точки.

4. "Падналите ангели" на Мери жо Пътни с 24 точки.

3."Нежен бунт" на Джоана Линдзи с 33 точки.

2."Твоята магия" на Джоана Линдзи с 36 точки.

1. "Принцеса Алесандра" на Джули Гарууд с 55 точки, както си личи по броя на точките абсолютен фаворит

Следващата класация започва от днес и е валидна до 12 декември, а темата й е "10-те най-дразнещи героини". Ще помоля да не изреждате най-омразните си книги, като "Шантал", "Морийн" и т.н. - щом са толкоз плюти, значи за тях е ясно, че цялостната им идея за нищо не става - идеята е друга, книгите са ви харесали, но поведението или някоя постъпка, или разсъжденията на главната са ви подразнили. Давам пример с моята класация, в която ще присъства Уитни от едноименния роман, много харесвам книгата (както всичко на Макнот), но страшно се дразнех на Уитни как се беше заплеснала по онзи мухльо и не обръщаше внимание на Клейтън.

Хайде пак аз да сложа началото, че Петето отново е измислила много хубава класация. Голяма част от книжките, които съм сложила в класацията са много хубави, но главната по един или друг начин ми е бъркала в здравето. Не понасям свръх лигли, глезли или прекалено бойните мацки...в случаите, когато е по-мъж от главния ми идва в повече.

Ето ги и моите "дразнителки":

1. Шана - това е героинята, която просто не мога да понасям, толкова е надменна и самолюбива, толкова самовлюбена, че почти се отказах да дочета романът заради нея. За сметка на това Рурк е страхотен и той компенсира негативните впечатления от Шана

2. Жаси от Дивата котка на Хедър Греъм. Не, че съм особено голяма почитателка на този роман, но главната не допринесе да ми хареса. Толкова ме дразнеше с "влюбването си" в приятеля на главния и превзетостта си спрямо главния, че едва я допрочетох

3. Алисия - харесвам този роман, но основно заради Стивън. Алисия се държеше ужасно с него, а той беше толкова миличък и сладък

4. Фийби от Съблазнена с един женкар. За мен това си е едно глупаво същество, което докара само неприятности на главния.

5. Блис отново от същата поредица на Конка - Последният женкар. Също ми късаше нервите до лудост, защото беше толкова безрасъдно смела, че чак дразнеше. Харесвам смели героини, харесвам борбени героини, но тази много ме издразни.

6. Катрин Фитцджералд от Играта на Бренда Джойс. То беше дърпане на главния, то беше чудо... Попиля ми нервната система, даже се омъжи за друг. Ама като се осъзна вече взе да ми харесва.

7. Лаура на Лей Грийнууд. Романът много ми харесва, обожавам и Хен, но нещо в Лаура ме издразни, не знам какво точно...вярно, че е страдала много и е преживяла много сама, просто самото й отношение към Хен явно не ми хареса много, много (в началото)

8. И аз като Петето се ядосвах на Уитни, която беше "влюбена" в оня льольо направо ми идеше да я лопна с нещо по тиквата

9. Софи от едноименния роман ме ядосваше до момента, в който се осъзна и се промени, но наистина давам този глас за нея, защото в началото си беше меко казано ужасна

10. Брена от Зимни огньове - на моменти беше по-мъж от главния, уби мечката, която просна главния в безсъзнание и се оттърва от злодея сама, докато главния отново лежеше в безсъзнание (дойде ми малко нереалистично)

Редактирано 7 ноември 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Ох, без да искам съм точно на темата в момента Една такваз ми лази по нервата две нощи подред, а романа е впечатляващо увлекателен. Малиии, как ще ги вредя всички дразнещи особи в класациятааааа, как съм им набралааа...

П.С.Мимче, много хубаво списъче си спретнала Де да бяха само тези за преглъщане ... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Аз не мога да спретна цял спъсик, защото още нямам бройката за това Но ще напиша някои впечатления. И мен Шана ме дразнеше спер много в първата книга. Добре, че се промени във втората, че чак ме хвана яд какъв мъж е завъртяла /Рурк ми е един от любимците сред мъжките персонажи/ Тук мога да включа и Зарид от Завоевание на Джуд Деверо. Ей, това момиче си повтаряше постоянно, само за враждата между двете семейства. А Търл толкова се стараеше да й се хареса. За сега не мога да се сетя за някоя друга, която чак да ме е издразнила...