Добре де, не те ли вълнува, как едни успяват да се зарадват на такива събития, а други не?

Добре де, не те ли вълнува, как едни успяват да се зарадват на такива събития, а други не?

Май тези, които не успяват да се зарадват, остават в отвъдното, а всички останали редовно правят курбан.

Между другото, Свети Петър с ключовете видя ли го? И той какво ти рече, а ти какво?

Не съм го виждала тоя пич-

защото не се прибрах,а останах

Добре де, не те ли вълнува, как едни успяват да се зарадват на такива събития, а други не?

Тежи им че ги дърпате,ако това поне можете да разберете-

ще е добре за тях.

Те мразят думата Сбогом-

те казват Довиждане.

Те са там,у Дома-където и ние ще се върнем някога.

И пак ще сме заедно.

Те не искат да плачем,да носим черни дрехи,жалейки,забрадки.

Те не искат черните пеперуди,които окачваме по вратите.

Искат просто да ги помним и обичаме.

Аз ти вярвам,защото също съм преживял това,което описваш. Бъди силна и смела и не си ги слагай изобщо на сърце и душа тези,които не вярват.

И аз не мисля че сте луди. Това се реални преживявания... сигурен съм. Може ли да ми кажете КАКВО СТЕ ПУШИЛИ бе хора?

И аз не мисля че сте луди.

Това се реални преживявания... сигурен съм.

Може ли да ми кажете КАКВО СТЕ ПУШИЛИ бе хора?

Много по-нормални сме от теб.Май ти трябва да спреш тревата.

Много по-нормални сме от теб.Май ти трябва да спреш тревата.

Вярно е.

Това пасивно пушене ще ме убие някой ден.

...

Аз ти вярвам,защото също съм преживял това,което описваш.

Бъди силна и смела и не си ги слагай изобщо на сърце и душа тези,които не вярват.

Благодаря ти,Swayze

Това и правя.

Георги Калоянчев:

Видях тунела на смъртта, има го!

06.12.2009 г. - Калоянчев се покланя пред мощите на св.Андрей Първозваний

Големият български актьор Георги Калоянчев вече се е срещал със смъртта.

Това признание направи самият той в рубриката “Опасно близо” на тв предаването “Нека говорят”.

“Преди известно време не бях добре и викахме линейка. Изведнъж така ми стана лошо, че видях черния тунел, за който хората разправят. Като се свестих, си казах: Това, дето го разправят, е истина. Видях всичко с очите си”, разказа Калоянчев.

Той призна, че въпреки многобройните си опити да отрича, всъщност вътрешно изпитва страх от смъртта. “Усещам го дълбоко в себе си. Страхувам се и да не вземат да ме изгорят. Гледам обаче да не се оплаквам, защото братята ми например починаха, а аз съм още жив. 86 години не са малко, не всеки живее толкова”, откровен бе актьорът.

Връщайки се към детските си спомени, той не издържа и пророни сълзи. “Плачлив станах напоследък. Преди не беше така. С възрастта обаче взех много да плача”, сподели живата легенда на българското театрално и киноизкуство. Той не скри, че е забелязал отчуждаване от страна на младото поколение. “Видя ли човек над 50 г. – значи ме познава. По-младите актьори не са ме гледали на живо. Аз не ги знам, те не ме знаят”, обясни Калоянчев.

През последните няколко години той се е отдал на гледане на телевизия и четене на вестници. “От време на време излизам на балкона и гледам птичките. Много ми се иска да съм като Стояна Мутафова. Да тичам с енергия наляво-надясно. Физическото ми състояние обаче не го позволява”, каза Георги Калоянчев.

БЛИЦ

Светлина в тунела (2010)

Филм на Клинт Истууд,едно негово виждане за живота след смъртта.

http://hereafter.warnerbros.com/dvd/

Ето я и групата във Фейсбук

http://www.facebook.com/home.php?sk=group_233943443287132

Редактирано 10 юни 201114 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Ай стига бе! Как мене не ме повикаха в тунела и да имам специална мисия да предавам съобщения от Нептун и 40те разбойника.

Ай стига бе! Как мене не ме повикаха в тунела и да имам специална мисия да предавам съобщения от Нептун и 40те разбойника.

Грешен навигатор.

[quote name='haidukpikaso' timestamp='1133960218' post='103039'

(...Изведнъж всичко стана черно,една непрогледна тъмнина.Не виждах,не можех да дишам. Престанах да усещам тялото си-просто го нямах.

Започна да се върти лента. )

Според книгите на тази тематика, лентата се появява преди изтръпването и излизането от астралното тяло.......

(Просто стоеше и чакаше моя отговор.))и аз вярвам в безсмъртието на душите ни, но ако действително Бог "чака отговор", защо го даваме и кога....Питам се от 4 години, защото преживях 2 загуби.....И изпитвам панически ужас да не ми се случат още2 или 3, които НЕ ИСКАМ да преживея!

Доста се позабавлявах с тази тема.После ми стана жал за някои индивиди. Аз също съм преживявал смъртта на 2 пъти дори.Веднъж на 8/9 г. щях да се удавя и след това на 16 г. при произшествие на една планина. Не съм виждал Свети Петър и компания просто, защото не съм от хората, който вярват в подобни глупости.Мога да ви кажа само, че просто сте сънували аз в един от случаите бях изпаднал в безсъзнание и сънувах.Естествено ако вярваш в богове, врати към рая, светлини и прочие е много вероятно да сънуваш именно това и в последствие ако оживееш и се върнеш в съзнание и... "олее, бях в ада беше бахти и кефа ама много топъл климат и не ми се стоеше и за това се върнах". Просто не ви се иска да осъзнаете, че е само сън! Но естествено всеки си има право на мнение и може да си вярва в каквото си иска!

Преживяванията близки до смъртта (ПБС) са дълбоки психологически преживявания със свръхестествени и мистични елементи, обикновено случващи се на хора близо до смъртта или в ситуации на силна физическа или емоционална заплаха.

ПБС принадлежат към една по-голяма категория от преживявания, които надминават ограниченията на пространството и времето и имат силата да променят живота и вярата на човек. Често се наричат духовно транформиращи, преломни или мистични преживявания.

УикипедиЯ

Доста се позабавлявах с тази тема.После ми стана жал за някои индивиди.

Аз също съм преживявал смъртта на 2 пъти дори.Веднъж на 8/9 г. щях да се удавя и след това на 16 г. при произшествие на една планина.

Не съм виждал Свети Петър и компания просто, защото не съм от хората, който вярват в подобни глупости.Мога да ви кажа само, че просто сте сънували аз в един от случаите бях изпаднал в безсъзнание и сънувах.Естествено ако вярваш в богове, врати към рая, светлини и прочие е много вероятно да сънуваш именно това и в последствие ако оживееш и се върнеш в съзнание и... "олее, бях в ада беше бахти и кефа ама много топъл климат и не ми се стоеше и за това се върнах".

Просто не ви се иска да осъзнаете, че е само сън!

Но естествено всеки си има право на мнение и може да си вярва в каквото си иска!

Присъединявам се изцяло към мнението на този човек. Разбира се, че всеки вижда това, което иска да види. Според мен също няма такива тунели, светлини и т.н, просто това е натрапено в съзнанието ни, че трябва да е така и затова всеки го "вижда". Със същата сила можеше да е футболна топка да кажем.

Разбира се, че всеки вижда това, което иска да види. Според мен също няма такива тунели, светлини и т.н

В голяма грешка си.

И тунела го има.Както има и Бог.

Какво виждат хората в клинична смърт

Какво се случва за малкото минути, докато екипът в реанимацията връща умиращия от небитието? Съществува ли зад тънката граница на живота задгробен свят или просто това са трикове на мозъка, който ни дарява с радост в последните мигове?

Смята се, че за процеса на усещане на извънтелесно съществуване са характерни следните признаци: спиране на всички физиологични функции на организма, нарастващ неприятен шум, излизане от тялото и бързо политане по тъмен тунел, в края на който има светлина, животът минава като на кинолента, близки и роднини, които са отдавна мъртви, посрещат умиращия.

Всички, които се връщат от онзи свят, са с раздвоено съзнание, защото знаят всичко, което е ставало около телата им, докато те са били мъртви за останалите. В същото време те са се опитвали отчаяно да покажат на близките си, че са добре.

Най-странното е, че дори слепи по рождение хора виждат ярка светлина в момент на клинична смърт. Има хипотеза, че по време на смъртта, без да разбираме как, си спомняме момента на нашето раждане.

Какво виждат хората в клинична смърт

Широко е разпространено мнението, че в момента на умирането част от зрителната област на кората на мозъчните полукълба страда от кислороден глад, а областите на тилните части, които имат двойно кръвоснабдяване, продължават да функционират.

В резултат на това полезрението се стеснява и се получава ефект на тунелно зрение. Пред очите на хората преминава целият им живот, защото процесът на умиране стартира със смъртта на новите структури на мозъка и приключва с най-старите.

Възстановяването на функциите им е в обратен ред – първо се събуждат за живот древните участъци от кората на главния мозък, а след тях – новите части.

Често се случва хората, които се връщат от клинична смърт, да променят радикално живота си, защото там са срещнали светещо същество, което им е казало да станат по-добри.

sanovnik.bg

Виждат пътя до Дома.

Душата излита за три минути

Специалисти от цял свят от дълги години се опитват да докажат с помощта на физически експерименти, че душата наистина съществува като субстанция.

Специалисти от Холандия се опитали да разберат кой начин за умъртвяване на лабораторните мишки, за да изпитат възможно най-малко страдания.

Оказало се, че мишките най-лесно понасят обезглавяването, което им доставя четири секунди мъчения. Но в отрязаните глави била регистрирана мозъчна активност.

Според някои това е доказателство, че душата съществува. Преди две години в американска клиника била направена енцефалограма – картина на електрическата активност на мозъка – на седем пациенти, които умирали от инфаркт

След като тези хора починали, мозъкът им сякаш се взривил, той излъчвал мощни електрически импулси, които жив човек не е в състояние да произведе.

Човешкият мозък направо избухва от електрическа активност три минути след спирането на сърцето. Активността продължава не повече от три минути.

Не е ясно какво точно става с мозъка в това време. Много хора вярват, че точно това е моментът, в който душата, която носи даденият човек, излита от тялото.

Някои учени смятат, че след тези три минути, известни като вълната на смъртта, връщането към живот е напълно невъзможно, но нови опити с животни доказват обратното.

До неотдавна се смяташе че мозъкът, лишен от кислород, се уврежда необратимо. Но гениални учени успяват да върнат към живот лабораторниживотни, след като сърцето им не е биело петнадесет минути, без това да нанесе вреда на мозъка им.

sanovnik.bg

Доста се позабавлявах с тази тема.После ми стана жал за някои индивиди.

Аз също съм преживявал смъртта на 2 пъти дори.Веднъж на 8/9 г. щях да се удавя и след това на 16 г. при произшествие на една планина.

Не съм виждал Свети Петър и компания просто, защото не съм от хората, който вярват в подобни глупости.Мога да ви кажа само, че просто сте сънували аз в един от случаите бях изпаднал в безсъзнание и сънувах.Естествено ако вярваш в богове, врати към рая, светлини и прочие е много вероятно да сънуваш именно това и в последствие ако оживееш и се върнеш в съзнание и... "олее, бях в ада беше бахти и кефа ама много топъл климат и не ми се стоеше и за това се върнах".

Просто не ви се иска да осъзнаете, че е само сън!

Но естествено всеки си има право на мнение и може да си вярва в каквото си иска!

така мислиш,защото не си си видяла свитото и безжизнено тяло на земята.

След като тези хора починали, мозъкът им сякаш се взриви

--------------

ако е това което съм изпитал,по-добре го отложете максимално във времето,че такъв зор не е за изпитване.

много по силно е от усещането на първата глъдка силна ракия.усеща се импулс които се движи по червата и влиза в стомаха.

Редактирано 13 септември 201114 г. от nikolela (преглед на промените)

Всичко,абсолютно всичко е възможно.Какво значи ще ни помислят за луди.Всъщност казваме луд на човек който отрича реалноста с която повечето сме свикнали и живеем и се ръководим от нейните закони.А тяхното АЗ,тяхното съзнание, отхвърля,отрича,отказва да приеме тази реалност и си изграждат своя и си живеят в нея.В техните очи сигурно ние сме луди.

Аз не съм преживяла смъртта, но приемам разказите на хората които са я преживяли за нещо нормално и не ги смятам за луди. Това, че не мога да си обясня нещо, не означава, че то не съществува.

В друг форум публикуван разказ по същата тема:

"... ...

Искам да кажа, че не се уплаших и не изпитах този ужас, защото съм видял нещо или някой, който да ме уплаши, а изпитах този ужас (умножен по 1000) от това, че дойдох на себе си и че животът ми е бил напълно празен до този момент. Нямаше нито едно нещо, което да съм направил досега, и то да има стойност от другата страна на бариерата, т.е. за вечността. Усещането беше, че се намирам на много тъмно, студено и враждебно място и то съвсем сам, без някой от който можеш да очакваш помощ. Нямаше нищо скрито от живота ми, съвсем ясни бяха и мотивите за нещата, които съм извършил.

Всъщност, като малък бях добро момче според разбиранията на този свят. Помагал съм много, старал съм се винаги да върша правилните неща, бях отличен ученик, добър студент...., но се оказа, че нищо от това което съм вършил, докато бях в тялото, нямаше стойност тук. Оказа се, че дори участието ми в този кървав инцидент – да помогна за залавяне на убиеца, въпреки че не бях от живущите в общежитието, да, дори това нямаше никаква стойност.

Разбрах, че там стойност имат нещата, които тук, на земята, са извършени само от ЛЮБОВ. Оказа се, че всъщност нито едно дело, което съм извършил на земята, няма стойност оттатък и аз отивам съвсем гол. Разбрах също, че промяна може да има само, ако продължа да съм в тялото. Без да съм в тялото си тук на земята, нищо повече не можеше да се промени за цялата вечност. Разбрах също, че никой друг не е виновен за моето положение – нито родителите ми, нито близките и приятелите ми, нито комунизма...., а начина ми на живот и по-скоро отношението ми към живота и околните.

Аз, обзет от този ужас, от новодошлото разбиране за напразно пропиления ми живот, много силно пожелах да се върна в тялото си и веднага усетих, че тялото ми се разтърси силно и чух, че едната от сестрите казва: „Появи се пулс!“, след това и другата: „Появи се кръвно!“

... ..."

Източник:

http://forum.all.bg/...e/2#Post2802669

Редактирано 25 септември 201114 г. от Aldebaran 87АТ (преглед на промените)