Дали не е Зовът на сърцето на Елизабет Лоуел?

Дали не е Зовът на сърцето на Елизабет Лоуел?

Тъй вярно!

Новото историческо цитатче: Изплашена от това, което можеше да чуе след малко от него, тя вдигна глава и каза уморено: — Не искам нищо повече да слушам. Пренебрегвайки забележката й, той седна до нея на перваза на чешмата. — Когато бях на двадесет и една години, те обичах с всичко най-хубаво, което имах у себе си — каза той спокойно. — Тогава се плашех от това, колко много съм изпаднал под твоята власт, защото те обичах повече от гордостта и честта си. Той откъсна няколко стръкчета трева и разсеяно ги затъркаля между палеца и показалеца си. — След като те изгубих, ми останаха само гордостта и честта и аз попаднах в техните капани. Когато погледна назад към мъжа, който станах, не го харесвам особено. Ако съм бил обикновено вежлив, то е защото беше под достойнството ми да проявявам грубост. Когато понякога бях надменен, беше, защото да съм дук, даваше форма и структура на един живот, който по принцип беше безсмислен. — Той се обърна и погледна към нея, а твърдият му поглед задържа очите й. — Ти даваш смисъл на живота ми. Излагайки толкова много от себе си пред нея, той по парадоксален начин правеше самата нея по-уязвима. Чувствайки се все по-уплашена, тя сведе клепачи, за да не види той малодушието й. — Не искам да съм отговорна за това, да давам смисъл на живота ти. — Нямаш избор. — Той огъна стръкчетата трева около пръста си като пръстен. — Винаги ще бъде така, независимо дали ще се оженим, или никога повече няма да се видим.

Боже...това е страхотно!

Това не е ли "Падналите ангели" на Мери Джо Пътни?

Абсолютно вярно! Страхотна книжка и един прекрасен момент от нея!!! Ти си наред!

Ихааа, най-сетне и аз да позная. Супер!

А сега цитатче от една историческа книжка:

Щом чу хълцането, ....... спря и я погледна.

— Не се страхувай, мила. Няма да ти причиня болка.

— О, ....... — прошепна с пресекващ глас тя, — ако това е още един от твоите уроци, никога няма да ти простя.

Страхът й го накара да спре.

Истината го заля като вълна ледена морска вода. Изведнъж осъзна къде се намираше — и какво всъщност правеше. Простена задавено, претърколи се настрана и зарови пръсти в гъстата си черна коса.

..... седна до него, без да смее да го погледне в очите. Притисна роклята към гърдите си, поглади зачервените си бузи, попипа устните, подути от целувките му. Бледорусата коса падаше на меки вълни по раменете.

....... задиша дълбоко, за да се успокои, обърна лицето й към своето и я принуди да го погледне.

— Пожелах те от първия миг, в който те видях. Опитах се да стоя далече от теб, но вече не мога. Има само едно нещо, на което искам да те науча — на любов.

— О, .......… — Тя обви с ръце шията му и той я притисна към себе си. После отново впи устни в нейните и я зацелува жадно. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да се отдели от нея.

— Толкова силно искам да те любя, тук и сега. Но моряците са отвън и са убедени, че те измъчвам. — Устата му се изкриви в една от редките искрени усмивки. — Ако не изляза скоро, сигурно ще избухне бунт. — Гласът му звучеше гърлено, дъхът му излизаше равномерно. ..... беше щастлива, че може да го докосва така.

Редактирано 24 март 201016 г. от stasungera (преглед на промените)

Това съм го чела със сигурност, но уви не се сещам. Дали ще може някакво жокерче

Ихааа, най-сетне и аз да позная. Супер!

А сега цитатче от една историческа книжка:

Щом чу хълцането, ....... спря и я погледна.

— Не се страхувай, мила. Няма да ти причиня болка.

— О, ....... — прошепна с пресекващ глас тя, — ако това е още един от твоите уроци, никога няма да ти простя.

Страхът й го накара да спре.

Истината го заля като вълна ледена морска вода. Изведнъж осъзна къде се намираше — и какво всъщност правеше. Простена задавено, претърколи се настрана и зарови пръсти в гъстата си черна коса.

..... седна до него, без да смее да го погледне в очите. Притисна роклята към гърдите си, поглади зачервените си бузи, попипа устните, подути от целувките му. Бледорусата коса падаше на меки вълни по раменете.

....... задиша дълбоко, за да се успокои, обърна лицето й към своето и я принуди да го погледне.

— Пожелах те от първия миг, в който те видях. Опитах се да стоя далече от теб, но вече не мога. Има само едно нещо, на което искам да те науча — на любов.

— О, .......… — Тя обви с ръце шията му и той я притисна към себе си. После отново впи устни в нейните и я зацелува жадно. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да се отдели от нея.

— Толкова силно искам да те любя, тук и сега. Но моряците са отвън и са убедени, че те измъчвам. — Устата му се изкриви в една от редките искрени усмивки. — Ако не изляза скоро, сигурно ще избухне бунт. — Гласът му звучеше гърлено, дъхът му излизаше равномерно. ..... беше щастлива, че може да го докосва така.

Това да не е Пиратът принц ?

Не е. А за жокерче авторката започва с К.

Кендис Макарти -Господарката на моретата ?

Кони Мейсън - Обещай ми вечността ?

Не и на двете.

Капитанът и дивата котка, Кет Мартин

Редактирано 24 март 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Да, позна! Невероятна книжка.

Следващ цитат от историческа книжка

………. се изправи на мястото, където някога се намираше вратата към спалнята им, където бе прекарал най-щастливите мигове от живота си. Дюшекът бе изтърбушен от нечия безмилостна ръка, очевидно при търсене на скрито съкровище. Рамката на леглото и масичките липсваха, може би нацепени за подпалки. Порцелановият умивалник и глинената кана, изписана с красиви рози, се въргаляха изпочупени на мръсния под. Елегантното огледало на …………. бе надупчено от изстрели.

……….. бе силен, горд мъж. Досега нищо не го бе сломило, но сега усещаше, че сълзите всеки миг ще рукнат. Олюля се като зашеметен от внезапен удар, облегна се на напуканата рамка на вратата и стисна зъби до болка, за да не изреве като ранен звяр. Сред тези обгорели стени все още кънтяха страстните призиви на ………… Като че ли чуваше как се разнасят звуците на флейтата й. Искаше да я опази от всичко, за да бъде щастлива, за да се отдаде на любимата си музика. Искаше да постави света в нозете й. Искаше...

Всичко това бе отминало безвъзвратно и никога нямаше да се върне.

Това бе тъжната равносметка на войната. Всичко, което тя притежаваше, се бе превърнало в куп развалини. Каква жалка утеха за ласките, с които го бе ощастливила през тези тъй кратки месеци. ………….. притвори вратата и бавно се отдалечи.

Tя беше посветила живота си на него. Той бе уверен в това така, както знаеше, че никога няма да достигне звездите. Ако ……….. е оцеляла, ще оцелее и той. Но в противен случай ще се превърне в бледа сянка на онзи великолепен мъж, с който тя винаги се гордееше. Защото не можеше повече да живее без нея.

Обърна се и бавно тръгна към коня си, без да обръща внимание на протестите на своя приятел.

Не съм я чела със сигурност, но звучи много вълнуващо. Смятам да поправя този пропуск, така че, момичета познавайте по- бързо

Още един цитат от книгата, в който един здравеняк-мъжанга показно онагледява как се спира устрема на една развилняла се жена:

В гърдите й се надигна гняв. Скочи от каруцата, отиде до ръчната помпа пред къщата и с няколко енергични удара напълни ведрото. След това се насочи към лежащия мъж, който не й обръщаше никакво внимание, и с един замах изля пълното ведро върху него.

Преди Кейд да успее да се съвземе и да отърси водата от косата си, разлютената жена отстъпи една крачка и го обсипа с порой от гневни упреци:

- Заради теб, проклетнико, ще изгубя ранчото! Знаеш ли, че трябваше да работя като робиня на това парче земя, а сега всичко отива по дяволите, само защото ти си седиш тук и окайваш жалката си участ? Дявол да го вземе, съпругът ми изчезна, въобще не знам дали е жив или не, но нямам намерение да скръстя ръце и да го оплаквам. Решила съм да запазя ранчото и ти ще трябва да ми помогнеш!

Той бавно започна да се изправя. Приличаше на огромен звяр. Размърда краката и раздвижи могъщите си ръце, които приличаха на дървесни стволове. Ако не бе заслепена от гняв, младата жена сигурно щеше да се изплаши. В този миг иззад вратата любопитно надникна малка русокоса главица. Без да мисли, тя се хвърли напред, грабна детето и го понесе към каруцата.

Това накара клатушкащия се мъжага да изреве, да се опомни и бързо да скочи на крака.

Докато се качваше в каруцата заедно с детето, то се засмя и обви ръчички около шията й. В този миг разяреният баща връхлетя върху тях. Очите му мятаха убийствени погледи, поразяващи като мълнии.

Младата,самоотвержена жена стисна пушката и я насочи към гърдите му.

- Аз взимам детето и ще го отведа в ранчото. Когато престанеш да хленчиш и се съвземеш, можеш да дойдеш и да си го прибереш.

Кейд злобно я изгледа, но нищо не каза, а само се приближи до воловете. Хвана хомота и с голи ръце го измъкна. След това й хвърли един последен изпепеляващо презрителен поглед и с хомота в ръце се отправи към къщата.

обърках нещо

Редактирано 26 март 201016 г. от djmimo89 (преглед на промените)

Браво моме... покажи му на тоя здравеняк, кой командва вкъщи! Нямам вече изобщо търпение да я познаете!

И аз не съм я чела, но след тези откъси непременно ще се поправя след като я познаете.

Редактирано 26 март 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Майко, тази книжка явно е супер забавна, но за жалост не съм я чела. Така че някой, който я чел бързо да казва как се казва, че няма търпение да си я дръпна.

Още едно жокерче - романът е издаван от "Калпазанов"

"Тексаската Лили"-Патриша Райс

"Тексаската Лили"-Патриша Райс

Мда, точно тя е. Давай следваща загадка, мила

Редактирано 27 март 201016 г. от bobych (преглед на промените)