Наличието на светци в дадена религия я прави езическа. Куайшите също вярвали, че Аллах е единствен бог, но както се вижда по-горе почитали светци, което било осъдено като идолопоклонничество. В такъв смисъл християнството е езическа религия. Много често сме свидетели на почитането на тези светци, като се създават техни икони, тези икони се целуват, окачат се в домовете и църквите, изпращат се молитви към тях...

На първо място това е аршина по който мерят НЯКОИ хора в исляма. Не бива да забравяме, че това е начинът на църквата да обясни и изтълкува чудесата, извършвани от набожни и посветени на Бога хора. Ако исляма има друго обяснение - ще се радвам да го чуя. Защото аз се сещам за Фатима, дъщерята на Мухаммад и Хадиджа. Тя е високо ценена заради големите си морални добродетели. Това, което някои евреи наричат Ръката на Мириам, някои араби хамса, а в ислямската традиция е известно, като Ръката на Фатима, е амулет срещу уроки, който е много популярен сред някои мюсюлмани, така, както иконите сред много християни. И се вярва, че той може да има чудодейни свойства за защита от злото и защитава носещият го така, както се вярва, че иконите защитават дома. И по подобен начин употребата на някои икони - това си е обективната истина - стига до крайности, граничещи с чисто амулетната употреба. Но доколкото светостта по природа е присъща само на Бога, а тази на светците е светост по благодат, то логично е да се заключи, че след като на обикновения човек светостта е неприсъща, той може да потърси пример за постигането й и упора в молитвите си, когато вярва, че не е постигнал добродетел достатъчна, за да получи Божията благословия (защото Бог е милостив, но и строг - кога проявява едната или другата черта на характера си е трудно да се каже). В този смисъл проблемът е въпрос на гледна точка и интерпретацията, която ти предлагаш е фундаментално невярна според християнската теология. Задълбочени аргументи в тая насока не мога да ти предложа, защото наистина проблема не ме е занимавал.

Ти ОБАЧЕ отново премълча въпроса за атрибутите на Аллах: седемте атрибута (живот, знание, всемогъщество, воля, слух, зрение и говор), които имат освен другото и свое собствено битие и според муатазилитите също са ширк. И въобще като цяло се интерпретират по множество различни начини от различни течения в исляма. Ето ти аналогия на това как по нечий аршин една доста значителна група хора, дето се имат за много монотеистични, са чисти идолопоклонници. Ха сега кажи, от къде на къде другите трябва да вземат твоята истина за авторитетната!?

И много тактично пак ми заобиколи въпроса за ширка на евреите. Не знам дали го прочете, ама аз ще те попитам пак, да не би пък да си го пропуснал: къде юдеите твърдят, че Узайр е син на Аллах?

Наличието на светци в дадена религия я прави езическа. Куайшите също вярвали, че Аллах е единствен бог, но както се вижда по-горе почитали светци, което било осъдено като идолопоклонничество. В такъв смисъл християнството е езическа религия. Много често сме свидетели на почитането на тези светци, като се създават техни икони, тези икони се целуват, окачат се в домовете и църквите, изпращат се молитви към тях...

Не съм съгласна,това е твое виждане.Това,че във вашата религия няма други почитани фигури освен Аллах,не означава,че другите религии трябва да бъдат копие на вашата Както сам ми беше написал в джамиите няма статуи икони и такива неща,нали затова има разлика в религиите.Ако всичко беше едно към едно всички хора щяхме да изповядваме едно и също,не мислиш ли?Трябва да има толерантност,а не поради това,че не разбираш нашите символи,икони и изобщо смисъла на нашата религия,да я третираш като езическа!

Редактирано 21 февруари 200818 г. от baby_an (преглед на промените)

Според теб излиза, че няма нищо храм. Ще поживеем, ще умрем и тогава ще видим истината. Ако християнството беше толкова право, колкото го описваш, нямаше да се появи исляма. А ти щом толкова си мислиш, че не е грях да почиташ светци, почитай си. Това е било строго забранено от Пророка (с.а.с.). В един хадис той казва, че хора от неговата общност в бъдеще ще направят харама халлал. И аз съм свидетел на това.

Според теб излиза, че няма нищо храм. Ще поживеем, ще умрем и тогава ще видим истината. Ако християнството беше толкова право, колкото го описваш, нямаше да се появи исляма. А ти щом толкова си мислиш, че не е грях да почиташ светци, почитай си. Това е било строго забранено от Пророка (с.а.с.). В един хадис той казва, че хора от неговата общност в бъдеще ще направят харама халлал. И аз съм свидетел на това.

Още веднъж те призовавам към толерантност,никой не нарича религията ти езическа нали?А това,че в твоята религия няма и други светци,не значи че и в нашата не трябва да има.Значи щом в църквите има икони на Дева Мария и разни други светци,това е ерес така ли?И това което ви е забранил Вашият Пророк Ви го е забранил на ВАС мюсюлманите,не на НАС християните,нали така?

Редактирано 21 февруари 200818 г. от baby_an (преглед на промените)

И това което ви е забранил Вашият Пророк Ви го е забранил на ВАС мюсюлманите,не на НАС християните,нали така?

Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е изпратен като пратеник до всички хора и джинове от началото на мисията му до края на света. Това включва и вас християните. А иконите и светците сте си ги измислили вие и вашата църква.

Иисус (а.с.) не се е разпореждал да правите икони, кръстове, светци и да им се молите. Поправи ме ако греша!

Според теб излиза, че няма нищо храм. Ще поживеем, ще умрем и тогава ще видим истината. Ако християнството беше толкова право, колкото го описваш, нямаше да се появи исляма. А ти щом толкова си мислиш, че не е грях да почиташ светци, почитай си. Това е било строго забранено от Пророка (с.а.с.). В един хадис той казва, че хора от неговата общност в бъдеще ще направят харама халлал. И аз съм свидетел на това.

Добре де, ти пак не ми отговори за евреите и техният ширк. Да не би да не го виждаш добре?

Къде юдеите твърдят, че Узайр е син на Аллах?

И още - след като днес няма "истински християни" според критериите свързани със светците и иконите според теб, тогава какво ще кажеш за протестантството или анабаптизма, например!? Има и други християнски доктрини, където твоите критерии са задоволени, но аз вземам тия за пример на прима виста.

Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е изпратен като пратеник до всички хора и джинове от началото на мисията му до края на света. Това включва и вас християните. А иконите и светците сте си ги измислили вие и вашата църква.

Аз пък никъде в Библията не съм срещала името на Вашия пророк Мухаммед,а също така и никъде не пише,че е Наш пратеник

Ваш, наш, мой, твой това разделение е основа за всички страдания по света.

Вселената е една цялост, всяко нещо е взаимосвързана и взаимозависима част от тоталността.

Но всеки човек има право на свободен избор за това коя религия да изповядва.И това,че другите не изповядват тази която аз съм избрала,не ги прави неверници ,езичници и прочие.

Редактирано 22 февруари 200818 г. от baby_an (преглед на промените)

нещо,което трябва да се види, не ме обвинявайте,че не е по темата.Ако не ме разберете,то тогава няма да има и нужда ,дори и да го обесня с думи.

Аааааааааааа, моля, моля...

То е вери нещо, което вери трябва да се вери чуе!

Аз пък никъде в Библията не съм срещала името на Вашия пророк Мухаммед,а също така и никъде не пише,че е Наш пратеник

Йоан, 14: 16: ”И аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, да бъде с вас до века.” Гръцката дума параклетос, която се схваща от християните като ”Светия Дух”, може да се прочете и като периклютос - гръцкия еквивалент на Мухаммад ”Възхваляван”.

Да не забравяме, че Библията е написана поне 150 години след Иисус и не отразява с точност думите му, освен това в Библията са намерени доста несъответствия при вариантите ѝ от различни епохи, породени от грешки, погрешни схващания и изменения при преписването ѝ. За повече информация относно допусканите грешки в копията на Библията виж Др. Морис Бюкай - Библията, Коранът и Науката (PDF)

ПП Тези, които са държали Библията, т.е. църквата, са нямали сметка от появата на Мухаммед и може дори те самите съзнателно да са изменили оригиналния текст. А юдеите са знаели много добре за пристигането на последния пратеник, но когато Мухаммед (с.а.с.) се появил, те се отметнали от него, защото той бил арабин, а те очаквали пратеника да е евреин, обявли го за шарлатанин и все още очакавт "последен пратеник".

Редактирано 22 февруари 200818 г. от Trax (преглед на промените)

...Ако християнството беше толкова право, колкото го описваш, нямаше да се появи исляма. ..

Ако исляма беше толкова прав нямаше да се появят други религиозни течения след него и самия ислям нямаше да има толкова секти.

ПП Тези, които са държали Библията, т.е. църквата, са нямали сметка от появата на Мухаммед ...

Както и вярващите в Мохамед нямат сметка да признават други пророци.

... последния пратеник,...Мухаммед ...

Всеки му се иска неговия човек да е последния пратеник, но няма никаква логика изобщо да има "последен".

Trax, мило дете, въпросите ми трудни ли ти се виждат или има друга някаква причина да не им отговориш? Да приема ли системния ти опит да ме заобиколиш, като сигнал за манипулация и заблуда в това, което казваш? Защото само при положение, че твърденията ти са заблуда, а не факти, би се опитал да се измъкнеш тихомълком като се правиш на ударен. Иначе, вярвам, ако не беше така, до сега да съм получил ясен и конкретен отговор. Не прави добро впечатление, когато човек бяга от ясно поставените въпроси. Къде си изпари самоувереността ти?

Редактирано 22 февруари 200818 г. от Stalik (преглед на промените)

Прави ми впечатление, че основното противопоставяне идва на плоскостта ислям-християнство... Би ми било интересно да знам каква ще е съдбата на Будизма и будистите например, от гледна точка на Курана и исляма?

Ето още няколко задачки-закачки:

Ако Бог е всемогъщ, може ли да се самоубие?

Бог може ли да богохулства? Или и на него му е забранено? Бог има ли право да се шегува със самият себе си или това ще е грях?

Ако Бог е всезнаещ, това означава, че той предварително знае каква е съдбата на всеки човек и дали ще бъде праведник или грешник в живота си, съответно дали ще отиде в Ада или в Рая. Което означава, че човек не би могъл да има свободна воля по отношение на Аллах. От друга страна ако човек има истинска свободна воля, то Аллах не би могъл да знае как ще постъпи човек... Свободата означава неизвестност. Ако Аллах все пак е Всезнаещ (съответно човек няма свободна воля и не може да избира) на какво основание ще наказва и ще награждава, когато причината (а от там и отговорността) е в Аллах, а не в човека?

И правило ли ти е впечатление един незначителен детайл... В описанито на "нощното пътуване"... Мохамед не моли Аллах да му позволи да остане в Рая, моли го да му разреши да остане при Аллах...

В някъде в Курана имаше текст, по отношение на християните и еврейте, нещо в смисъл: "Защо си мислите, че истината е дадена само на вас?"

ЗАЩО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ИСТИНАТА Е ДАДЕНА САМО НА ВАС?

Trax, мило дете, въпросите ми трудни ли ти се виждат или има друга някаква причина да не им отговориш? Да приема ли системния ти опит да ме заобиколиш, като сигнал за манипулация и заблуда в това, което казваш? Защото само при положение, че твърденията ти са заблуда, а не факти, би се опитал да се измъкнеш тихомълком като се правиш на ударен. Иначе, вярвам, ако не беше така, до сега да съм получил ясен и конкретен отговор. Не прави добро впечатление, когато човек бяга от ясно поставените въпроси. Къде си изпари самоувереността ти?

Няма смисъл да ти повтарям едно и също нещо 100 пъти - Хората на писанието не са всички християни и юдеи - имало е истинска такива, има и неистински такива. В Корана Аллах често говори и за едните такива, и за другите такиваи за това има цяла наука, наречена Тафсир, която изследва Корана и се опитва да отговри на въпроси от вида на кога за кои става дума. Ти обиждаш Корана, като го изкарваш толкова повърхностно четиво и обиждаш мен като ме наричаш дете.

Прави ми впечатление, че основното противопоставяне идва на плоскостта ислям-християнство... Би ми било интересно да знам каква ще е съдбата на Будизма и будистите например, от гледна точка на Курана и исляма?

Ето още няколко задачки-закачки:

Ако Бог е всемогъщ, може ли да се самоубие?

Бог може ли да богохулства? Или и на него му е забранено? Бог има ли право да се шегува със самият себе си или това ще е грях?

Ако Бог е всезнаещ, това означава, че той предварително знае каква е съдбата на всеки човек и дали ще бъде праведник или грешник в живота си, съответно дали ще отиде в Ада или в Рая. Което означава, че човек не би могъл да има свободна воля по отношение на Аллах. От друга страна ако човек има истинска свободна воля, то Аллах не би могъл да знае как ще постъпи човек... Свободата означава неизвестност. Ако Аллах все пак е Всезнаещ (съответно човек няма свободна воля и не може да избира) на какво основание ще наказва и ще награждава, когато причината (а от там и отговорността) е в Аллах, а не в човека?

И правило ли ти е впечатление един незначителен детайл... В описанито на "нощното пътуване"... Мохамед не моли Аллах да му позволи да остане в Рая, моли го да му разреши да остане при Аллах...

В някъде в Курана имаше текст, по отношение на християните и еврейте, нещо в смисъл: "Защо си мислите, че истината е дадена само на вас?"

ЗАЩО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ИСТИНАТА Е ДАДЕНА САМО НА ВАС?

Истината не е дадена само на нас - била е дадена и на вас, но сте я изгубили, скрили и/или променили. Или поне част от нея. Относно другото - Бог е лишен от недостатъци и слабости. Самоубиството е слабост, а богохулството е недостатък.

Нещо не ми допада това "вас" в поста ти. За мен е несъмнено, че Аллах е един и Мохамед е негов пратеник. Което, доколкото ми е известно по критериите на исляма ме прави вярващ...

Не разбрах отговора ти. Аллах може ли да богохулства? Аллах може ли да се самоубие? Да или не?

И за будизма и будистите не ми отговори...

А въпроса за всезнанието на Аллах и свободната воля на човек пък съвсем не ми отговори...

Между другото, май трябва да ти обясня нещо...

Идеята, че един вярващ не може да престане да бъде такъв изобщо не означава, че е забранено да престанеш да бъдеш вярващ или да смениш религията си... Означава, че буквално е НЕВЪЗМОЖНО да загубиш вярата си. Ако е била истинска, разбира се...

Прозряното веднъж е прозряно завинаги...

Редактирано 22 февруари 200818 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Няма смисъл да ти повтарям едно и също нещо 100 пъти - Хората на писанието не са всички християни и юдеи - имало е истинска такива, има и неистински такива. В Корана Аллах често говори и за едните такива, и за другите такиваи за това има цяла наука, наречена Тафсир, която изследва Корана и се опитва да отговри на въпроси от вида на кога за кои става дума. Ти обиждаш Корана, като го изкарваш толкова повърхностно четиво и обиждаш мен като ме наричаш дете.

Ти нищо не си ми повторил. Ти ВЪОБЩЕ не ми отговори на конкретните въпроси. Аз не питам кога какво е имало, а те питам относно сега съществуващите конфесии, където икони и светци отсъстват.

Питам те още Къде юдеите твърдят, че Узайр е син на Аллах? Това ти и веднъж не си ми посочил, камо ли пък да се повтаряш. Или имаш слабосилна памет, или седиш и се опитваш да ме лъжеш по много евтин начин. Отново ти задавам въпросите си максимално ясно. Ако желаеш мога и по-обстоятелствено да ти разясна какво те питам и защо ти всъщност въобще не си му отговорил.

Колкото до Корана - аз не помня къде съм го коментирал в последните си постове. А колкото до теб и обръщението ми - болното ти честолюбие не е въпрос, който ме вълнува.

Заеми се с вълнуващите ме.

Редактирано 22 февруари 200818 г. от Stalik (преглед на промените)

Йоан, 14: 16: ”И аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, да бъде с вас до века.” Гръцката дума параклетос, която се схваща от християните като ”Светия Дух”, може да се прочете и като периклютос - гръцкия еквивалент на Мухаммад ”Възхваляван[/

Ееееееее ами всеки си го интерпретира както е удобно за неговата религия

Ако Бог е всезнаещ, това означава, че той предварително знае каква е съдбата на всеки човек и дали ще бъде праведник или грешник в живота си, съответно дали ще отиде в Ада или в Рая. Което означава, че човек не би могъл да има свободна воля по отношение на Аллах. От друга страна ако човек има истинска свободна воля, то Аллах не би могъл да знае как ще постъпи човек... Свободата означава неизвестност. Ако Аллах все пак е Всезнаещ (съответно човек няма свободна воля и не може да избира) на какво основание ще наказва и ще награждава, когато причината (а от там и отговорността) е в Аллах, а не в човека?

Как точно знанието на Бог оказва влияние върху свободната воля на човека?За да се получи картината,която си представяш е необходимо,човек да знае бъдещето си.Има ли юнак да се похвали с подобно знание?.Именно това знание би могло да вроди някаква пасивност и да осакати така наречената свободна воля.Най-точен пример за липсата на свободна воля е ако Бог предварително ръководи всяко едно човешко действие,тоест на практика да бъдем само роботи изпълняващи дадени команди.Проблема на някои хора,че под свободна воля разбират абсолютна свобода,а това явление изразяващо се във всяко едно отношение е присъщо единствено на Бог.След като приемаш за свобода неизвестността,то следва,че ти си свободен.Разбира се пренебрегвам възможността предварително да знаеш къде ще те "духне вятъра".

Свободата означава неизвестност. Ако Бог е всезнаещ и знае НАПЪЛНО жизненият път на човек то по отношение на Бог човек няма свободна воля. Има само ИЛЮЗИЯ за свободна воля - по отношение на самият човек, защото благодарение на невежеството си, той живее с усещането, че сам избира накъде да върви.

Знам, че това е малко трудно за схващане и обърква хората, резюмирано в едно изречение звучи: свободата е неизвестност. Ако човек има истинска, а не привидна свободна воля, никой включително Бог не може да знае на къде ще тръгне, ако пък някой, дори и Бог има такова знание - въпросната "свободната воля" е привидност, илюзия. Кукли на конци, който си мислят, че са свободни... защото не виждат конците...

В индивидуалното развитие на човек има 3 основни етапа. В първият човек е напълно абсорбиран от "командващият аз". Неговата личност е толкова фрагментрана, че при преминаване през различните състояния споменът за мислите, чувствата и гледната точка от предходните състояния се губи. Човек живее с усещането, че е свободен, че е цялостна и интегрирана личност, но това усещане е само илюзия. И именното ТОВА състояние е адът, за който говори Мохамед.

На следващият етап човек започва да изпитва постепенно нарастващ дискомфорт. Макар и много смътно, започва да осъзнава, че е само сянка на това, което може да бъде. Вътрешните конфликти, който до този момент са били скрити, благодарение на нарасналата чувствителност започват да излизат на повърхността, резултатът е смут, объркване, депресия, чувство за безнадеждност и безпреспектинвност. На този етап "командващият аз" продължава да бъде водещ и да диктува мислите, чувствата и постъпките на човек, който той като цяло продължава да схваща като свои, а не като чужди. Този етап завършва с криза - стига се до точка, в която страданието е толкова дълбоко и непоносимо, че човек или се опитва да избяга от него като се самоубие под една или друга форма (например, като се разболее от тежка болест и се остави да умре) или мобилизира скритите си сили и се изправя лице в лице със страданието. От този момент човек стъпва на Пътя - тарика. Става тарикат :-)

След период на обучение и вътрешно израстване човек навлиза в третият етап. Това, което Мохамед нарича "хакикат", а Исус - "Божието царство". Придобива истинска, а не привидна свободна воля. И няма особено значение дали обучението ще протече като ислямски дервиш, православен исихаст, будист вървящ по "диамантеният път" или индуистки йогин или атеист-психотерапевт. Истината е дадена на ВСИЧКИ и ВСЕКИ има равен шанс да я постигне. Усещането на мюсюлманите, че Бог е дал истината само на тях е просто шега, която Аллах си прави с тяхното вискомерие... Всеки от слепите живее в собствената си мъничка Вселена, всички зрящи споделят една обща Реалност.

Разбирането на човек на Тората, Евангелието и Курана и напълно различно в зависимост от това на кой етап от личното си развитие се намира. Смешното е, че практически всички митрополити, равини, молли, аятоласи, пастори и пр. и пр. и пр. се намират на първият етап и виждат само обвивката, която красива приказка за непораснали деца... Слепци, който си мислят, че виждат и се наемат дори да водят другите... право в Ада.

Редактирано 29 февруари 200818 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Свободата означава неизвестност. Ако Бог е всезнаещ и знае НАПЪЛНО жизненият път на човек то по отношение на Бог човек няма свободна воля. Има само ИЛЮЗИЯ за свободна воля - по отношение на самият човек, защото благодарение на невежеството си, той живее с усещането, че сам избира накъде да върви.

Знам, че това е малко трудно за схващане и обърква хората, резюмирано в едно изречение звучи: свободата е неизвестност. Ако човек има истинска, а не привидна свободна воля, никой включително Бог не може да знае на къде ще тръгне, ако пък някой, дори и Бог има такова знание - въпросната "свободната воля" е привидност, илюзия. Кукли на конци, който си мислят, че са свободни... защото не виждат конците...

В индивидуалното развитие на човек има 3 основни етапа. В първият човек е напълно абсорбиран от "командващият аз". Неговата личност е толкова фрагментрана, че при преминаване през различните състояния споменът за мислите, чувствата и гледната точка от предходните състояния се губи. Човек живее с усещането, че е свободен, че е цялостна и интегрирана личност, но това усещане е само илюзия. И именното ТОВА състояние е адът, за който говори Мохамед.

На следващият етап човек започва да изпитва постепенно нарастващ дискомфорт. Макар и много смътно, започва да осъзнава, че е само сянка на това, което може да бъде. Вътрешните конфликти, който до този момент са били скрити, благодарение на нарасналата чувствителност започват да излизат на повърхността, резултатът е смут, объркване, депресия, чувство за безнадеждност и безпреспектинвност. На този етап "командващият аз" продължава да бъде водещ и да диктува мислите, чувствата и постъпките на човек, който той като цяло продължава да схваща като свои, а не като чужди. Този етап завършва с криза - стига се до точка, в която страданието е толкова дълбоко и непоносимо, че човек или се опитва да избяга от него като се самоубие под една или друга форма (например, като се разболее от тежка болест и се остави да умре) или мобилизира скритите си сили и се изправя лице в лице със страданието. От този момент човек стъпва на Пътя - тарика. Става тарикат :-)

След период на обучение и вътрешно израстване човек навлиза в третият етап. Това, което Мохамед нарича "хакикат", а Исус - "Божието царство". Придобива истинска, а не привидна свободна воля. И няма особено значение дали обучението ще протече като ислямски дервиш, православен исихаст, будист вървящ по "диамантеният път" или индуистки йогин или атеист-психотерапевт. Истината е дадена на ВСИЧКИ и ВСЕКИ има равен шанс да я постигне. Усещането на мюсюлманите, че Бог е дал истината само на тях е просто шега, която Аллах си прави с тяхното вискомерие... Всеки от слепите живее в собствената си мъничка Вселена, всички зрящи споделят една обща Реалност.

Разбирането на човек на Тората, Евангелието и Курана и напълно различно в зависимост от това на кой етап от личното си развитие се намира. Смешното е, че практически всички митрополити, равини, молли, аятоласи, пастори и пр. и пр. и пр. се намират на първият етап и виждат само обвивката, която красива приказка за непораснали деца... Слепци, който си мислят, че виждат и се наемат дори да водят другите... право в Ада.

Още първото ти твърдение е грешно,а то е,че свободата е неизвестност,особено казано толкова общо без да се вмъкне в строго специфична ситуация.Много добре разбирам какво се опитваш да кажеш,но за мен то е лишено от всякаква логика и напълно пречупено през твоя светоглед.Кажи ми ако днес реша утре да не отида на работа и Бог знае това,то как свободната ми воля е нарушена?Виждам,че вмъкваш и елементи от суфизма,но преди всичко се въздържай да даваш оценка за други хора,които дори не си виждал.Заради добрата атмосфера ще се въздържа да коментирам оценката ти за свещеници и т.н.,които ти с проницателния си поглед бързо успя да ги категозираш едва ли не като слепи и заблудени.Това не ти прави чест.Ако има дума,която да е най-близка до свободата,то това е знанието.Ако отвориш отделна тема твърде вероятно е да събуди интерес.От гледна точка на исляма човек избира по какъв път да поеме и какво по-голямо доказателство за свободната ни воля от всекидневната ни гавра с Бог и това,което е създал?!

Още първото ти твърдение е грешно,а то е,че свободата е неизвестност,особено казано толкова общо без да се вмъкне в строго специфична ситуация.Много добре разбирам какво се опитваш да кажеш,но за мен то е лишено от всякаква логика и напълно пречупено през твоя светоглед.Кажи ми ако днес реша утре да не отида на работа и Бог знае това,то как свободната ми воля е нарушена?Виждам,че вмъкваш и елементи от суфизма,но преди всичко се въздържай да даваш оценка за други хора,които дори не си виждал.Заради добрата атмосфера ще се въздържа да коментирам оценката ти за свещеници и т.н.,които ти с проницателния си поглед бързо успя да ги категозираш едва ли не като слепи и заблудени.Това не ти прави чест.Ако има дума,която да е най-близка до свободата,то това е знанието.Ако отвориш отделна тема твърде вероятно е да събуди интерес.От гледна точка на исляма човек избира по какъв път да поеме и какво по-голямо доказателство за свободната ни воля от всекидневната ни гавра с Бог и това,което е създал?!

Свободата е знанието, но знание за това, че нямаш лична свобода...

И не е лишено от логика, а е израз на висша логика на самоосъзналият се човек. Защото само един съзнателен човек може да каже, че няма избор, няма свобода - за пример - той не би си позволил да не отиде на работа, въпреки че понякога му се приисква да има свободата да не отиде... и това е смисълът на най-висшата отговорност - надхвърлянето на кармичните отношения - въобразявайки си, че ние имаме свободната воля да създаваме причини, сме всъщност в лапите на закона на Карма - нейни слепи роботи, които считат въртенето в кръг на едно място за движение напред... Свободата е това да осъзнаеш, че има Една Върховна Първопричина и от там нататък всички сме нейни следствия... които само се мислят за причини, защото не виждат по-далеко...

Или малко по-другояче казано - свободен е този, който е осъзнал, че няма свободна воля във веригата взаимосвързаности, които наричаме отношения. Защото нашето сега е това, което сме били в миналото, а нашето бъдеще е това, което сме ние сега... От Карма не се спасяваш като бягаш, а като си я изплащаш.

И проумелият това човек е вече надскочил себе си, простил се е с местните кармични закони, не робува на раздвоение - там където има избор има поне два пътя... А свободният знае, че няма избор. Защото там, където е Бог, няма свободна воля - има само Една воля - Божията и само тя те води напред. А това е най-сладкото "робство" - свободата като осъзната отговорност.

Редактирано 29 февруари 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Свободата е знанието, но знание за това, че нямаш лична свобода...

И не е лишено от логика, а е израз на висша логика на самоосъзналият се човек. Защото само един съзнателен човек може да каже, че няма избор, няма свобода - за пример - той не би си позволил да не отиде на работа, въпреки че понякога му се приисква да има свободата да не отиде... и това е смисълът на най-висшата отговорност - надхвърлянето на кармичните отношения - въобразявайки си, че ние имаме свободната воля да създаваме причини, сме всъщност в лапите на закона на Карма - нейни слепи роботи, които считат въртенето в кръг на едно място за движение напред... Свободата е това да осъзнаеш, че има Една Върховна Първопричина и от там нататък всички сме нейни следствия... които само се мислят за причини, защото не виждат по-далеко...

Или малко по-другояче казано - свободен е този, който е осъзнал, че няма свободна воля във веригата взаимосвързаности, които наричаме отношения. Защото нашето сега е това, което сме били в миналото, а нашето бъдеще е това, което сме ние сега... От Карма не се спасяваш като бягаш, а като си я изплащаш.

И проумелият това човек е вече надскочил себе си, простил се е с местните кармични закони, не робува на раздвоение - там където има избор има поне два пътя... А свободният знае, че няма избор. Защото там, където е Бог, няма свободна воля - има само Една воля - Божията и само тя те води напред. А това е най-сладкото "робство" - свободата като осъзната отговорност.

Maat,както вече споменах да се направи отделна тема ще е по-добре и нищо против към това как всеки си представя персонално свободната воля или свободата,но просто тук разглеждаме исляма.Съответно ако проявя интерес бих се включил в тема направена за целта,което неменуемо ще доведе до многобройни обяснения кой какъв смисъл влага в думите си.Отношение към постта ти няма да взема,защото изразява твоите представи и разбирания,освен това личност като теб не се опитва да си ги натрапи или да ги представи като универсални,нали.

Maat,както вече споменах да се направи отделна тема ще е по-добре и нищо против към това как всеки си представя персонално свободната воля или свободата,но просто тук разглеждаме исляма.Съответно ако проявя интерес бих се включил в тема направена за целта,което неменуемо ще доведе до многобройни обяснения кой какъв смисъл влага в думите си.Отношение към постта ти няма да взема,защото изразява твоите представи и разбирания,освен това личност като теб не се опитва да си ги натрапи или да ги представи като универсални,нали.

А какво казва Исляма по въпроса за свободата и свободната воля?