1. Точно така. Аз казвам, че няма обективна истина, а само субективни такива и в този твой пост ти не ми слагаш думи в устата. Имах предвид предния ти пост...

2. Казваш, че няма как да има среда, ако няма начало. Аз пък казвам, че ако вселената е безкрайна в пространството, то всяка една част от вселената е среда на вселената. Ако пък вселената е безкрайна във времето, то всеки един момент от съществуването на вселената е в средата на съществуването на вселената.

А Човечеството безкрайно ли е ? Винаги ли сме съществували ние, хората ?А Планетата Земя, дали също е без начало и без край ? 

А Човечеството безкрайно ли е ? Винаги ли сме съществували ние, хората ?А Планетата Земя, дали също е без начало и без край ? 

Не знам.

А, в пространството, земята предполагам да е някакъв там елипсоид или геоид или нещо друго, със съответните там големи и малки оси и компресия, според както ги пише в гугъл. 

Редактирано 11 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Не знам.

А, в пространството, земята предполагам да е някакъв там елипсоид или геоид или нещо друго, със съответните там големи и малки оси и компресия, според както ги пише в гугъл. 

А, според теб, имало ли е еволюция ?

Дай определение за еволюция.

Дай определение за еволюция.

Израстване, усъвършенстване от първичната форма.

Например , човечеството в сравнение с преди сто, двеста, триста, хиляда години, е израстнало, еволюирало е технически.

Не знам, за техническия напредък не знам. Може да е имало забравени периоди в историята, през които техниката е била на по високо ниво. Може да е нямало. 

Безрезервно повярвалия в обективната истина човек е склонен да вярва единствено и само на онези манипулатори, които той е възприел за несъмнени носители на светата обективна истина. 

Споделям, ако е формулирано по този начин. Така навремето диалектико-материалистическия подход към физичния, психичния и социалния свят беше обявен за единствено правилен и научно издържан. После се оказа, че в много отношения е дълбоко погрешен.

Израстване, усъвършенстване от първичната форма.

Например , човечеството в сравнение с преди сто, двеста, триста, хиляда години, е израстнало, еволюирало е технически.

Ми, по Хегел има теза-антитеза-синтез. Така протича еволюирането, според него...

Споделям, ако е формулирано по този начин. Така навремето диалектико-материалистическия подход към физичния, психичния и социалния свят беше обявен за единствено правилен и научно издържан. После се оказа, че в много отношения е дълбоко погрешен.

Ми, по Хегел има теза-антитеза-синтез. Така протича еволюирането, според него...

Аз съм стар човек. Точно диалектическият материализъм е философията, която съм учил, защото на времето само тази философия се учеше. Специалността ми е техническа, но обучението по диалектически материализъм беше задължително навсякъде. А аз съм зубрач. Научих го. И се отвратих. Не веднага, по късно се отвратих, когато натрупах опит и възможности да погледна на света от най различни гледни точки. По късно, вече бях обиколил света, но все още не свързвах варварщините във вече бившия социалистическия лагер с диалектическия материализъм. Постепенно все повече и повече се усъмнявах, но вярата, че вярата не е вярна е нещо страшно. Пречи дори и на най интелигентните хора да мислят самостоятелно и да се осъзнаят. Аз все пак се осъзнах. Или поне така си мислех. Имах както се оказва само един проблем. Все още вярвах в обективната истина. Тази вяра вече не ми пречеше да разбирам света и хората, защото по принцип съм привърженик на самостоятелното мислене и я бях побългарил до неузнаваемост. До такава степен съм заприличал на човек, който не вярва в обективната истина, макар че все още си мислех че вярвам, че в разговори с хора, които повече са се занимавали с философия и религии, се е случвало да ме питат, да не би да не вярвам в обективната истина или да не би да съм повлиян от Дзен Будизма или някое друго източно учение. Тогава от интерес защо ме определят специалистите като човек, който не вярва в истината, започнах да се интересувам първоначално от Дзен, а след това и от други учения, религии и философии. Разбрах, че действително не вярвам в съществуването на обективна истина, както и причините да се справям добре с логическите проблеми, грешките и манипулациите.

Разбрах, че действително не вярвам в съществуването на обективна истина, както и причините да се справям добре с логическите проблеми, грешките и манипулациите.

Много фин е възгледа в будизма и Адвайта Веданта по въпроса. Писах за това в темата за будизъм. Напр. т. нар. Праджняпарамита (санскр.) или трансендентална мъдрост на тиб. се нарича ма цам жен ме. Конотацията е, че това е нещо, което не може да се постигне от дискурсивния (логичния) ум и да се изрази вербално, но може да се преживее. Буквално МА ЦАМ значи: "искам да изразя с думи". ЖЕН МЕ: "но не може да бъде обяснено". Идеята е, че т.нар. абсолютна истина е отвъд всички понятия и гледни точки, каквита са напр. 4-те крайни възгледа за даден предмет/феномен. Те са, че (1) съществува, (2) не съществува, (3) нито съществува, нито не съществува, (4) едновремено съществува и несъществува. Феноменът го има на относително ниво и само луд човек не би се съобразил с това. Но в краен смисъл, той е просто проекция, ментална конструкция, условност и е подобен на илюзия. Пример - книга. Книгата е съставен феномен, т.е. състои се от елементи (страници, корица, мастило и т.н.). Книгата я има - можем да я вземем в ръце, да я четем, скъсаме или изгорим. Отделно от елементите, които я съставят, обаче, няма никакъв трансцендентален обект, който да наречем "книга". Отделните елементи също сами по себе си не са "книгата". Тъй че излиза, че книгата е просто условност, която е създадена от съзнанието на субекта. Затова се казва, че природата на книгата е празнота/пустота.

Редактирано 11 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Всичко това звучи интересно, но Реджеп не се справя с никакви логически проблеми.

Той си мисли, че се справя, а това е съвсем друга бира.В логиката му има само няколко хиляди празнини, както и с будистката неизречимата истина.

Хайде да дам един пример - догаряща свещ - ами тя винаги е догаряща, и след милион години пак е догаряща.

И ако е създадена от съзнанието на субекта, то съзнанието на друг субект защо я създава по същия начин?

Кое формира в тези две съзнания еднакви представи? Нищото ли? Празнотата ли?

Много фин е възгледа в будизма и Адвайта Веданта по въпроса. Писах за това в темата за будизъм. Напр. т. нар. Праджняпарамита (санскр.) или трансендентална мъдрост на тиб. се нарича ма цам жен ме. Конотацията е, че това е нещо, което не може да се постигне от дискурсивния (логичния) ум и да се изрази вербално, но може да се преживее. Буквално МА ЦАМ значи: "искам да изразя с думи". ЖЕН МЕ: "но не може да бъде обяснено". Идеята е, че т.нар. абсолютна истина е отвъд всички понятия и гледни точки, каквита са напр. 4-те крайни възгледа за даден предмет/феномен. Те са, че (1) съществува, (2) не съществува, (3) нито съществува, нито не съществува, (4) едновремено съществува и несъществува. Феноменът го има на относително ниво и само луд човек не би се съобразил с това. Но в краен смисъл, той е просто проекция, ментална конструкция, условност и е подобен на илюзия. Пример - книга. Книгата е съставен феномен, т.е. състои се от елементи (страници, корица, мастило и т.н.). Книгата я има - можем да я вземем в ръце, да я четем, скъсаме или изгорим. Отделно от елементите, които я съставят, обаче, няма никакъв трансцендентален обект, който да наречем "книга". Отделните елементи също сами по себе си не са "книгата". Тъй че излиза, че книгата е просто условност, която е създадена от съзнанието на субекта. Затова се казва, че природата на книгата е празнота/пустота.

Книгата може да я има, може и да я няма. Защото книгата е човешко творение, както и всички мисли и неща сътворени от човека.

Но...отвъд книгата и отвъд нашите мисли, има Първоизточник, който стои в основата на всичко сътворено. И то не пустотата. Защото пустотата не може да твори.

 

Всичко това звучи интересно, но Реджеп не се справя с никакви логически проблеми.

Той си мисли, че се справя, а това е съвсем друга бира.В логиката му има само няколко хиляди празнини, както и с будистката неизречимата истина.

Хайде да дам един пример - догаряща свещ - ами тя винаги е догаряща, и след милион години пак е догаряща.

И ако е създадена от съзнанието на субекта, то съзнанието на друг субект защо я създава по същия начин?

Кое формира в тези две съзнания еднакви представи? Нищото ли? Празнотата ли?

Констатациите и образите са поотделно в съзнанията на двамата. А ако твърдиш, че обективната истина е това, което виждат по голямата част от хората, как си обясняваш баснята за новите дрехи на царя ?

И ако е създадена от съзнанието на субекта, то съзнанието на друг субект защо я създава по същия начин?

Кое формира в тези две съзнания еднакви представи? Нищото ли? Празнотата ли?

Най-общо, формиращата причина е сходната кармична нагласа, която произтича от сходните кармични отпечатъци. Те водят до прераждане в определено състояние (напр. човешко) и оттам до сходен начин на възприятие.

Книгата може да я има, може и да я няма. Защото книгата е човешко творение, както и всички мисли и неща сътворени от човека.Но...отвъд книгата и отвъд нашите мисли, има Първоизточник, който стои в основата на всичко сътворено. И то не пустотата. Защото пустотата не може да твори. 

В това ти вярваш. Разбира се ако дадеш определение за пустота, може и аз да разбера в какво вярваш. 

Но...отвъд книгата и отвъд нашите мисли, има Първоизточник, който стои в основата на всичко сътворено. И то не пустотата. Защото пустотата не може да твори. 

Де го чукаш, де се пука. Щом имаш нужда от Творец, който да е първопричина, то аз нямам нищо против.

–––––––––––––––––––––

Инак, идеята е, че понеже нещата нямат същност в абсолютен смисъл, те могат да се променят. "Същността" в случая се дефинира като нещо неизмено и независещо от условия и причини. Ако даден феномен има такава същност, то той не би могъл да се променя. Не би имало нито движение, нито ставане (развитие).

Редактирано 11 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

В това ти вярваш. Разбира се ако дадеш определение за пустота, може и аз да разбера в какво вярваш. 

 

Само че Скепса вярва в Пустотата. Според мен, пустотата е небитие.

Де го чукаш, де се пука. Щом имаш нужда от Творец, който да е първопричина, то аз нямам нищо против.

–––––––––––––––––––––

Инак, идеята е, че понеже нещата нямат същност в абсолютен смисъл, те могат да се променят. "Същността" в случая се дефинира като нещо неизмено и независещо от условия и причини. Ако даден феномен има такава същност, то той не би могъл да се променя. Не би имало нито движение, нито ставане (развитие).

Тук не става въпрос дали аз имам нужда от Творец или не.Въпросът е -  дали светът може да съществува в този му вид без Първоизточник - Творец ?

Редактирано 11 декември 201312 г. от Aumi (преглед на промените)

Най-общо, формиращата причина е сходната кармична нагласа, която произтича от сходните кармични отпечатъци. Те водят до прераждане в определено състояние (напр. човешко) и оттам до сходен начин на възприятие.

И как преди да има човек - има човешко състояние? Това ми се вижда като елементарна спекулация.

Само че Скепса вярва в Пустотата. Според мен, пустотата е небитие.

Тук не става въпрос дали аз имам нужда от Творец или не.Въпросът е -  дали светът може да съществува в този му вид без Първоизточник - Творец ?

Всъщност света, сам по себе си, е немислим без Творец, той е абсурден.

И как преди да има човек - има човешко състояние? Това ми се вижда като елементарна спекулация.

Не съм сигурен, че разбрах въпроса ти... Има най-схематично 6 сфери - адски състояния, прети (гладни духове), животни, хора, асури (полубогове) и деви (богове). Но това е съвсем общо, защото даже в животинския свят има огромни разлики между един делфин и едно насекомо. В резултат на кармичните отпечатъци, потокът на съзнанието (умът като континиум от мигове на осъзнаване) попада/преражда се в някоя от тези сфери.

––––––––––––––––––––––––––––––

Всъщност всички начини, по които разните същества възприемат своите собствени проекции са различни, но просто тези, които имат близки/сходни кармични отпечатъци възприемат сходни (съгласувани) реалности. Популярно това се нарича "колективна карма".

Редактирано 11 декември 201312 г. от scepsis (преглед на промените)

Напълно подкрепям това мнение.

Няма логика, светът и всичко в него, да няма Първоизточник - Творец !

Да, има огромни разлики, има толкова огромно разнообразие от животински видове, че само един Велик Разум и Дизайнер, би могъл да сътвори това огромно и неповторимо разнообразие от видове в Природата.

 

Почети малко Richard Dawkins

Почети малко Richard Dawkins

И какво казва този Докинс ?

И какво казва този Докинс ?

 

Дава отговори на въпросите ти. Ще разбереш защо не е нужен Велик Разум и Дизайнер, за да е налице това огромно разнообразие от животински видове.

Дава отговори на въпросите ти. Ще разбереш защо не е нужен Велик Разум и Дизайнер, за да е налице това огромно разнообразие от животински видове.

Гледала съм негови клипове и не съм съгласна с нещата които казва.

Докинс обективист ли е ? Може ли линк

Докинс обективист ли е ? Може ли линк

http://www.bhss-org.com/bg/dawkins_delusion.php