пфуу, нищо съществено няма пак

какво мезе бре ..ми размера има значение това си е истината.

 

Ти да видиш аз какъв левент бях в предишния си живот, ама накрая само Анфиса остана да ми прави чай.

пфуу, нищо съществено няма пак

Какво например? Разкажи някой предишен живот. Аз веднъж сънувах, че се намирам в тялото на някакъв дъртофелник през осемнайсти век във Франция. Живеех в селски замък с олющена розова боя, отпред се въргаляха прасета на черни петна. Виждах си само ръцете и краката, ръцете ми бяха старчески и с много мръсни дантелени ръкави. Освен мен, "знаех", че в къщата живее някаква си дъртофелница Клементин и някакъв дебелак селянин Андре. Имах книги, глобус и телескоп и бях пълен досадник, защото ставах с кокошките да се радвам на мирозданието. Поне така разбрах от Клементин, тя не ми беше жена, а икономка. По-откачен сън не съм имала. Виждаж, помирисвах, вкусвах, знаех всичко за това място, въздухът не може да се сравни с днешния. Съвсем различен е. Очаквах гост - сегашния си съпруг. С него продължаваме разговори, започнати тогава и все му се връзвам на теориите, въпреки че знам, че не е прав... и т.н.

Интересно ли ти е? Съмнявам се.

Като се събудих имах 39 градуса температура от гангрена на зъб, страшна работа.

Ти да видиш аз какъв левент бях в предишния си живот, ама накрая само Анфиса остана да ми прави чай.

Какво например? Разкажи някой предишен живот. Аз веднъж сънувах, че се намирам в тялото на някакъв дъртофелник през осемнайсти век във Франция. Живеех в селски замък с олющена розова боя, отпред се въргаляха прасета на черни петна. Виждах си само ръцете и краката, ръцете ми бяха старчески и с много мръсни дантелени ръкави. Освен мен, "знаех", че в къщата живее някаква си дъртофелница Клементин и някакъв дебелак селянин Андре. Имах книги, глобус и телескоп и бях пълен досадник, защото ставах с кокошките да се радвам на мирозданието. Поне така разбрах от Клементин, тя не ми беше жена, а икономка. По-откачен сън не съм имала. Виждаж, помирисвах, вкусвах, знаех всичко за това място, въздухът не може да се сравни с днешния. Съвсем различен е. Очаквах гост - сегашния си съпруг. С него продължаваме разговори, започнати тогава и все му се връзвам на теориите, въпреки че знам, че не е прав... и т.н.

Интересно ли ти е? Съмнявам се.

Като се събудих имах 39 градуса температура от гангрена на зъб, страшна работа.

а така, мерси - обичам да чета преражданици

а така, мерси - обичам да чета преражданици

Кажи за някое от твоите прераждания, Хайди.

леля хайди, е била котарака в чизми

Защо в чизми?

Свирил ли си на някакъв инструмент? Аз съм. На ramus му липсва оркестъра, знам какво е.

Уитнес, проектираш си твои неща, през твой си образ на рамус.

 

Започнах живота си с пеене, почти след като съм проговорил. по-малко от две години след това вече съм пял на международен фестивал, който през 1972 и още доста години беше сред най-известните естрадни фестивали в БГ и се правеше лятото, в Слънчев бряг. С това си останах най-малкия изпълнител в цялата му история.

После свирих на пиано повече от 25 години, до естрадния отдел на консерваторията в София. Живота ми направи поредното си представление да ме изправи пред самия мен си и да се припомня - след като толкова години оставих сериозните занимания с музика, така се стекоха обстоятелства, по толкова хитър и магичен начин се преплетоха, че отново се върнах към пеенето, макар да е в хор. Научих за пеенето неща, които никога не съм докосвал, докато ме смятаха за певец...

 

Никога не съм свирил в оркестър, от малък не се вписвам в колективни занимания - тясно ми е. И никога не съм имал сантимент в това.  Може би затова сега съм сред хора, за които дори нося отговорност - по-голяма шега и ирония, живота досега не ми е спрятал. Но именно затова са истинските приятели - като Живота.

Соловите изпълнения са най-голямата свобода за човек, който може да си я позволи и да пробие "оградите си". Всички истински и сериозни неща, човек ги прониква сам. Само сам.

 

Може би от горните писания от "личните ми легенди, някой да ме натъкми като образ на един празен и зает мислител... дето мисли, мисли, извежда. Всъщност в живота си аз съм практик, а не теоретик. Всичко написано е следствие заключения от експерименти. Това ми писане тук също е такова - част от практически занимания със себе си, като използвам останалите пишещи тук.

Тия думи изразяват един Пътуващ, по собствения си Път - с падането и ставането, със загубването и намирането, с грешките и успехите... Докато се сети пътуващия, че... ги няма никои от тия изброените, няма и път... няма го и пътуващия. А какво "има" - отвъд всички тях?... Първо е нужен път... за да го загубиш. Не може да се прескача, няма и нужда. Тук Скепсис няколко пъти ползва аналогията с лодката, лодкарите и реките, които някой си трябва да премине. Но не е така за мен. Няма лодки - заставам пред реката - бурна, мътна или бърза - няма значение. Щом пътя минава през нея - просто нагазвам във водата и поемам някъде, напред. Това да мина с лодка... е нищо и е просто патерица. Пътя не е нещо, през което някой може да ти асистира или прекара, да ти спести или защити. Зная много добре, че за децата, това са жадувани проекции. Защото и аз имам "такова дете" в себе си. Но съм се научил да чувам гласа, друсанията или драмите, изживяванията или извисенията МУ, но не и да ме управлява.

 

Когато се обърна и погледна "зад мен", виждам стъпките на изминатото и всяка дума от написаното е от него. Може Буда, Филанкишиев или Мойсей  да са направили същото, за мен това няма никакво практическо значение. Нито едно групово откритие нямат дълбоката и трансформационна стойност и значение на Индивидуалната Еврика. Няма стойност никаква за мен дали някой "гений" или гуру или просветлен някога, някъде си били измислили или постигнали. Груповия опит е за "групови хора". Да, върши им работа... но за мен тя няма стойност. За мен само собствения ми път има стойност. Само откритието прави Откривателя. Иначе си е просто поредното присвояване. 

 

Това да си добър математик, или каратист или музикант... е нищо. Да си Айнщайн, или Буда е нищо - за мен. За мен всичко, което става в социума няма никаква стойност, защото съм минал през етапи, в които съм се опитвал да се напъхам там... но нищо не ме изразява и минавах и заминавах. Ето така живота ме накара да се погледна сам и да видя какво има там - отвътре.

 

Дали съм прероден и дали било написано някъде, нещо си, дали някой вече "го бил казал", с чудесни думи , е празно... защото мен ме няма. Мен ме има, само когато проникна нещата. Когато вече думите са СЛЕД ЕВРИКАТА. Това е смисъла на това да си откривател. Винаги съм виждал нещата различно, особено.

 

Един живот има стойност не когато го посветиш на нещо, някой... или на идеи или каузи, мечти или цели... Тях ги има, имат значение и стойност, когато ЧОВЕКА ГО НЯМА. Голи проекции... изразяващи липсващ АЗ. Като в притчата за "голия цар и огледалото"... и това че ако не са неговите или груповите очи, той не само е гол... дори е нищо - няма никой, няма и огледало.

 

Думите имат стойност, когато СУБЕКТА чрез тях изразява себе си. Когато си натоварен и се самотовариш цял живот с планините от житейски социални товари... значи че няма никой там вътре. Защото - ако махнеш всичко от социалното - накрая оставаш гол и... разбира се "НИКОЙ". Ако се раждате в отделен и самотен остров... кой, кой ще бъде всеки от вас? За тази сделка е цялата работа. И я защитавате като своя - заради един прост, но гениален мираж.

 

Не ме е научил Буда на това, нито Исус, ЛаоДзъ, Питагор, ОШО или Бах - за да го открия.  Само минах през тях и всеки един ми "показа" неговите следи през живота си. А не моята истина.

Не ми трябва индийски, санскритски, ивритски, английски или български думички, за да намеря и открия собствената си истина. И да видя, че вселената се вижда само през мен. Не през груповите очи, а през моите, когато са "големи". И за да видя всички "истини" се наложи да ползвам всички видове "очи" - малки и големи, болни или здрави, тъмни или светли, през всеки един от вас, тук, или другаде.

 

 

В почти пълен смисъл аз съм социо-пат. Никоя принадлежност няма никакъв смисъл за мен... и не съм нито съпруг, нито баща, нито българин или европеец. Не съм будист, християнин или ню-ейджист. Не се кланям на никого, нямам учители, не съм учител, нито ученик. Не съм музикант, философ, дори психолог или физик. Използвах ги, защото така или иначе живея в среда - и я използвам, вместо да я отричам или боря. И това е проста форма на мой лозунг - вместо да се бориш или отричаш, бягаш или криеш - по-добре го използвай. Всичко около мен е просто дадености, от които виждам възможности - всеки човек, всяко събитие, всяка дума. Включително тук - моите думи, вашите такива... сайта, форума... интернет,... Всичко е онова, което ЖИВОТА ми предлага - да се възползвам.

 

Според приетата идея що е нормална психика, аз съм и психопат. Ако е зависело от някои хора досега да се ме освидетелствали и да съм сред решетки и хапчета Хората трудно издържат такива като мен около себе си. И го играят на наранени, защото нищо от мен, не се движи според представите и сънищата им сред които те имат взаимна конвенция.

 

Е... какъв съм бил в предишни прераждания - не ме интересува, защото няма практическа стойност. Имал съм сънища - да, имам ги и сега, Отделял съм се астрално. Имам проникновения, вече съм свикнал с тях. Разбирам за повечето хора неща, които те дори не могат да докоснат, особено - за себе си. "Факсове и мейли от кораба-майка" и на мен не ми липсват.

Нищо не ми пречи да се изживея на всякакъв. Но ми е "малко", тясно, наивно и... непотребно.

 

Имам само сега, имам само себе си. Това ми е "всичкото". С това работя, с това живея, това имам - Това ми е "всичкото". Не знам кой съм аз, и няма значение има ли ме или ме няма. За очите с които четете това, аз съм просто някакви графични символи от екрана на монитора. Може да не съществувам, може и да съм бот, бог или талпа. Може да съм поредния тиквеник или изживяващ се гуру. глупак или изкусен лъжец. Минавам и заминавам и за никого няма стойност... освен за мен. Защото няма друга отговорност, освен моята. Отговорност за ЖИВОТА МИ и... АЗ.

Няма съдби, няма случайности или карми, няма и прераждане или предзнаменования, няма идоли или теории, няма каузи или свещености, няма контрол или плашене, няма влияния или игри, няма власт или съчувствия, няма убеждения, страсти или вяра... Всички те минават и заминават - въпроса е ИМА ЛИ НЕЩО КОЕТО ДА Е ОТВЪД ТЯХ?

 

Само аз съм... АЗ и един Живот - за приятел. За мен това е "всичкото". Другото е просто "малки неща"

==============

 

Ваша работа е да прочетете тия ми думички и да ги нагласите според вашите си мерки. И ще го направите колкото и да твърдите обратното.

Според повечето от хората, такъв като мен въобще не би трябвало да съществува. Като "жирафа и шопа" - аз съм едно невъзможно животно и... "нема такова", защото ако има... това всява смут сред мерките на договореното във вашия свят. Не, не съм извънземен, просто... не знам какъв съм. И не ме интересува дали "знам". Знаенето го оставям на изживяващите се за "знаещи"... Че без него... какви ли ще бъдат?

 

==========

Скепсис, ето така се редят думите "сами".

Същото е като да свириш, без ноти , в момента "идва" - директно в пръститеи ти самия не знаеш защо се движат, как и какво се "свири".

Същото е и да се "движиш" - като в танц, в който няма нищо предварително - "сякаш идва", сякаш "отнякъде". А е просто "от мен".

Всичко това съм аз - няма нищо "отвън".

А любопитен ли си да "видиш" какво съм написал в онова - "другото" състояние...

Редактирано 31 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Ако позволиш един въпрос понеже каза, че си свирил на пиано. Учил ли си при проф. Стела Димитрова?

А любопитен ли си да "видиш" какво съм написал в онова - "другото" състояние...

Да, любопитен съм, дори много. Моля, ще ми бъде много интересно, макар че не съм сигурен какво наричаш "друго" състояние. Дали и нещо подобно на това, за което писах? Но аз не съм описвал нищо. Просто посочих къде е ключа, но нямам нивото, за да го дам. Само някакъв ориентир, който може да свърши работа на някого.

ринпоче стегни са ..стига са дръж като рибоче

Kaто шаранче, шахиньо. Ако продължаваш така, ще изгониш всички потребители. Но вие в "Мосад" сте безмилостни. Има, обаче, един детайл, който пропускаш - в друга тема и в това, което си дала като линк се казва, че ramus е бил ученик и съмишленик на ренсей Цветкашки. Имаш ли идея какво означава титлата "ренсей"? Тъй, че по-леко с оценките, моля. Но стига - не е важно какво е писал ramus някога и някъде. Интересно е какво пише сега. Дали е бил най-малкия участник на "Орфея", също не е важно. В постовете му има интересни неща. Няма нужда да го обиждаш, макар че той ще ти каже, че е над тези неща. Може и да е, а може и да не е. Няма как да се види. Обаче, ето какво е казал някакъв суфи: Before you speak, let your words pass through three gates. As the first gate, ask yourself, "Is it true?" As the second ask, "Is it necessary?" At the third gate ask "Is it kind?" Да не решиш, че ти давам акъл или нещо подобно. Просто се сетих и реших, че е подходящо за всички, които пишат тук. За мен - най-вече.

Редактирано 31 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

рамус не е ученик, нито съмишленик на Стоян Цветкашки, най-малко - в ДаДао.

Не го наричам ренсей и нямам нищо общо с тая дума, нито за мен тя има стойност.

Примера в книгата беше експеримент и не го повторихме повече. 

Приятели сме от деца. Това е единствения Странник, който съм срещнал досега. И единствения, с когото съм експериментирал и откривал неща, които дори не можете да си представите и няма как да се опишат с думи.

Не се хваля с тия неща - няма защо, няма за какво, нито пред кого. Не ми пречат ирониите или отношението. Не се засягам... и онова, което се нарича популярно "носи на бъзик".

 

Не ме интересуват провокациите на някого си - на валкирия вече съм написал последните си думи и не е нужно да ги повтарям.

Няма какво да си кажем, нито може да ме заиграе в игрите си. А най-малко пък това да ме откаже или да ме определи дали, какво, къде и кога да го пиша.

Не го пиша с никакво отношение, нито е "отговор" - просто световете са различни. Много различни.

На мен не ми пречи тя по никакъв начин. И децата на адонай са като всички други деца, нищо че те имат нужда да наричат себе си "избрани".

 

пускам линк, който ще го има едно денонощие, после ще го изтрия, щото не му е тук мястото.  Ако не се отваря директно - копи пейст в браузър. -> http://mail.dir.bg/~ramus/Image3.jpg

 

Едва изрових това от някакви стари архиви. Но си спомних че и в изворите.ком имаше такива като валкирия. И като някои други.

-----------

Колкото до "трите врати" - може и да са тия, може да са повече, може и да е само една... Все пак алегориите са пак фантазии... нечии...

Редактирано 31 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

в ДаДао.

Ами беше писал, че ти е бил учител - в материала, който цитира Валкирия. Писал си: "Той ми беше първия учител - човек от който можеш непрекъснато да гледаш и да проникваш в дълбочината му". Не че е важно, но човек не бива да се "отрича" от учителите си, дори когато вече не е техен ученик, според мен. Между другото, направих си труда да гледам клип с избрани моменти от националния турнир по Да Дао 2010 в youtube. Ми, много се разочаровах или по-точно се развеселих. Но има и по-смешни неща в тази сфера, разбира се.

Редактирано 31 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

странни хора сте вие... с тия очи с които първосигнално се чете.

Да си ученик... и да си учител не е игра.

 

 Това да съм ученик или учител не е до роли, а до отношение, до състояние, до осъзнаване. Това са елементарни положения и ми е малко странно да ги пиша - все едно че се връщам в първи клас. Тук се пействат такива възвишени истини, толкова мъдри интерпретации... А това?...

 

Бил ми е нещо, от което съм се учил на себе си. Поредното огледало, пред което съм гледал на света, живота, вселената...

Всеки един от вас тук, всяко написано, всички събития, през които преминавам, са мои "учители". А не личността на Стоян Цветкашки.

 

Вие тук не се учите на нищо, важното е да си играете на игрите си. Да се подбира от контекста е форма на стъкмистика - да се види, което е нужно, набързичко, неангажиращо. Обаче после - ооо, мнения бол. Като в сегашния ни политически или социален цирк.

Редактирано 31 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

няма как валкирия... няма как. Елементарна е играта. И прочита... и отношението и опитите за мъдри съвети. Играй си ги сама. Просто нямаш шанс да ме закачиш на тая кукичка, щото не плувам в тоя гьол.

Редактирано 31 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

многоооо силно маваши гери с левия крак .

Te тва е силно маваши, а не като вашата Крав Магга. Но в маркетинга сте без грешка - признавам:

Бил ми е нещо, от което съм се учил на себе си. Поредното огледало, пред което съм гледал на света, живота, вселената... Всеки един от вас тук, всяко написано, всички събития, през които преминавам, са мои "учители". А не личността на Стоян Цветкашки.

Не, човек, тук категорично не съм съгласен с теб. Да всеки и всичко ти е учител, и огледало. Това го разнищихме по-горе. Но това не означава, че трябва да се отричаш от учителите си. А ти направи точно това или поне така прозвуча. Дори Буда Шакямуни не го е правил. Аз отдавна съм се разделил с моя първи учител в Дхарма, или в Уин Чун, или с учителките ми в детската градина, но никога не бих отрекъл, че са ми били учители и че са ми дали много. Това са важни неща.

айде виж сега един малък мосадчо..много му е хубава катата нали?

Разкош! Браво на лапето!

Не, човек, тук категорично не съм съгласен с теб.

 

Но това не означава, че трябва да се отричаш от учителите си. А ти направи точно това или поне така прозвуча. Дори Буда Шакямуни не го е правил.

Може би е заради привързване към образите, а има и "други" възможности...

Учудвам се малко на изключителната ти увереност, с която "знаеш" кое, какво и как го е правил, казвал или преподавал Гаутама.

Както и да е толкова важно за теб, кой, защо, какво и кога го е казал - защо е толкова важно да е абсолютна истина. Без да коментирам думата "трябва" .

 

 Това са важни неща.

За кого?

---------------

Някак си... от време на време, поради някакви си причини... опираш в границите си. Малко ме изумяваш на колко неочаквани места са те.

В едни моменти си в нещо като "преден фронт" - подаваш адекватни сигнали, широко виждане, вникване...

Но в друг момент... просто пропада всичко това. Зает ли си, бързаш ли, нещо друго ли те ангажира или претоварва?.. Възможностите са много, но не са важни те.

Редактирано 31 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

каъв е тоя мингянин дето се държи за дървото :lol6:

Taйландец. Къв друг? Тия са много "корави". Имам впечатления като бях в Тайланд за три месеца. А Крав Мага е израелското Да Дао, но с много по-добър маркетинг.

За кого?

Знаеш ли... Напр. в тибетския будизъм се счита, че Миларепа е постигнал пълна реализация, която е като тази на Буда Шакямуни. Не само той, но той е един от най-известните примери. И дори, когато това се е случило всяка негова песен започва с думите: "Покланям се на моя учител Марпа". Защо? Защото без Марпа Мила не би стигнал никъде. Буда, обаче, е преподавал много разнообразни неща. Има една категория практикуващи, които се наричат Пратйекабуди, т.е. такива, които постигат реализация почти самостоятелно. Няма да описвам техните характеристики. Само ще кажа, че това, до което стигат те е освобождение, но не Просветление. С други думи, това е частично и ограничено осъзнаване. Но не е безполезно. Даже си е ОК донякъде. Не мисли, че се опитвам да те вкарам в някакви калъпи. Споменатите практикуващи не пишат по форуми, не общуват много-много с другите, а са изключително дисциплинирани в практиката си. Просто се сетих, че има и такъв тип "търсачи", както ги наричаш.  

въобще тай-ланд е световен бардак...

Вярно е, но зависи къде си била. Аз живях при едно тайландско семейство. Изкарах един курс по тайландски масаж (не е това дето току що си го помисли ) и им разгледах школите по Муай-тай. Ти си била като туристка. В Индия е подобно - зависи къде си и при кого си.  

продават децата си на дърти педофили

Гадно е, но те са бедни и така са научени. Но не мисли, че си видяла нещата "отвътре" - не си.

Редактирано 31 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

ужасна влага и гадна мръсотия,особено по канала...

Е, голяма си фръцка. Това да не ти е Париж? Да бе, ти беше парижанка - забравих.  

абеее ринпоче,аз такъв пост в въпрос от днес 2.27 не съм писала бре..нещо и ти взе да даваш фира...ееей побърка се покрай рамсито

Сори!!! Оправено е, вече. Спря тока за малко и затова предполагам.

Редактирано 31 май 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

И аз ти благодаря, приятелко! Честта и удоволствието е за мен!

Знаеш ли... Напр. в тибетския будизъм се счита, че Миларепа е постигнал пълна реализация, която е като тази на Буда Шакямуни. Не само той, но той е един от най-известните примери. И дори, когато това се е случило всяка негова песен започва с думите: "Покланям се на моя учител Марпа". Защо? Защото без Марпа Мила не би стигнал никъде. Буда, обаче, е преподавал много разнообразни неща. Има една категория практикуващи, които се наричат Пратйекабуди, т.е. такива, които постигат реализация почти самостоятелно. Няма да описвам техните характеристики. Само ще кажа, че това, до което стигат те е освобождение, но не Просветление. С други думи, това е частично и ограничено осъзнаване. Но не е безполезно. Даже си е ОК донякъде. Не мисли, че се опитвам да те вкарам в някакви калъпи. Споменатите практикуващи не пишат по форуми, не общуват много-много с другите, а са изключително дисциплинирани в практиката си. Просто се сетих, че има и такъв тип "търсачи", както ги наричаш.

Скепсис, защо постоянно е нужно да говориш за Буда? какво, как и защо го бил правил какво бил казал.

Как мислиш - Буда говорил ли е толкова за теб?

Споменатите практикуващи може да са всякакви. И след като са толкова (почти) самостоятелни, защо им е бил Буда, откъде знаеш за качествата им?

Защо целия свят и цялата вселена се натъпкват в едно единствено описание и система от понятия и обяснения, и това да е целия свят?

Едиственото ли е Будизма, за да се измерва с него какво се случва във "вътрешните сфери"? Единственото място ли са будистките манастири, единствени ли са техните думи и познания?

Защо след като сме в България, ти имаш име, имаш живот, те нямат стойност, а трябва да бъдат мерени по нещо, което наричаш Будизъм?

Едва ли Индийци или непалци ходят до България или Египет да учат орфизъм или мистерии (примерно, импровизирам ). Всяко място си има своите особености, всеки човек - също. Защо е толкова важно всички да се равнят по нещо или някого. Защо е толкова важно за теб?

Кажи нещо от собствения си опит и път. Будизма така, както и философията винаги ти служат да се скриеш зад тях, извеждаш ги напред, като щит - защото са признати ли... или защото ти си ги признал за идентичността си? И всеки един от пишещите тук се е скрил зад своя си щит. А никъде ви няма вас - скрити зад него. Собствения път го няма никакъв - никъде не е писан - от вас, от теб. Къде е той - през кое и какво е тръгнал, къде е отишъл. И най-важното - КОЙ Е ПЪТУВАЩИЯ. оцветен е в будизъм ли, къде е твоята собствена, самостоятелна пътека, има ли въобще такава - напълно самостоятелна. Кое измисли, кое откри, кои са твоите собствени еврики?

Какво остава като погледнеш назад?, зад себе си някъде. Кои са стъпките... и кои от тях са твоите. Как ги познаваш кои, кои са?

 

Защо всички сте се скрили зад нещо... един - зад будизма, друг зад адонай, трети - зад коран или библия. четвърти - понеже не се побира, направил своя версия от миш-маш и се чуди как да съвмести несъвместимото? Къде сте ВИЕ - къде е живота ВИ?... Или тук не е мястото, нито времето.,.. нито още няколко причини... нито пък са за писане тия неща.

Но то и в живота е така. Иначе са много духовни всички - но на приказки - като се види какво е ежедневието - там как е? Или да се кланяш или посветиш на писанията или идолите е вид живот. Живот е, да. Но... кой е Живеещия го?

Редактирано 31 май 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Скепсис, защо постоянно е нужно да говориш за Буда? какво, как и защо го бил правил какво бил казал.

Toва познавам, макар и повърхностно. Затова.  

откъде знаеш за качествата им?

Описани са подробно в шест точки. Много по-детайлно, отколкото подозираш.  

Кажи нещо от собствения си опит и път.

Моят опит е повърхностен и само би разсмял някого, но ако имаш конкретен въпрос - питай. Нямам какво да крия. Ще ти кажа, което те интересува.  

Единственото място ли са будистките манастири, единствени ли са техните думи и познания?

Не, не са. Това съм го казвал много пъти.  

КОЙ Е ПЪТУВАЩИЯ.

Аз, но нямам нагласата да се мисля, че съм някой като принц Сидхарта и да занимавам другите с моите собствени прозрения и преживявания по въпросния път. Това би било комично. В твоите постове "Аз" присъства по два-три пъти във всяко изречение. Всички учители, които съм срещал винаги са били безкрайно скромни. До степен, че като се погледна отстрани почвам да се изчервявам. По-горе писах нещо, но не знам дали обърна внимание - имало е хора, които са заявявали открито своята реализация. Буда например. Подобни случаи се броят на пръсти.

Редактирано 1 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

  Ако прераждането се използва като "втори тото шанс" за някой решил да отложи "днешната си работа за утре", това е гаранция на маратонки от битака. Те са "лепени и шити" но ако биеш шут на футболна топка пръстите ти направо цепят кожата. Разбира се, за по-ленивите ученици "повторението е майка на знанието", стига Учителя да има безкрайното търпение да се занимава с тях.

Ако прераждането се използва като "втори тото шанс" за някой решил да отложи "днешната си работа за утре"

Животът е кратък, момента на смъртта е неизвестен. Независимо дали има или няма прераждане, трябва да използваме тази скъпоценна възможност най-пълноцененно. Ако някой гледа на прераждането по гореописания начин, той допуска много глупава грешка. Съгласен съм с теб.

Редактирано 2 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Смъртта е единствения отрезвяващ фактор и дебне постоянно. Приемайки я си правиш харакири. Но не на всекиго му стиска да се реже с дървен меч.

Човек , трябва да живее тук и сега .Не ,да разчита , че в друг живот ще си отложи решенията и проблемите.Попитали Сократ , какво има след смърта , той отговорил Живот.Така както едно цвете увяхва , но мириса му остава и се стеле в природата.