Смесва различни възгледи, традиции и системи.   

Да така е, но за мен досега друг начин не е имало. Но не познаваш ориентирите, по които се водя. Може да греша, може би не. Ако започна да ви се връзвам, ще се окаже, че съм каквато ме описва Валкирия - един напълно, тотално заблуден, объркан и изгубен човек. Това отдавна си го признах, даже и стихотворение написах с такова заглавие, и какво от това.

Съгласяваш се, че разбирам от поетични уловки, нали?

Това ли писах. За трети път - това не е за теб. Не се опитвай да го разбираш и тълкуваш. За теб това не работи в момента.  

Бе аз използвах образ на Намкай Норбу.

Това е един от малцината, които дават новите дананг-приемствености. Той е наистина изключителен. Има малка група ученици и у нас. Това, което предава не е поезия. Той не съчинява т.нар. дохи (песни на осъществяването). Какъв образ - пропуснал съм. Моля повтори.

Редактирано 4 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Това ли писах. За трети път - това не е за теб. Не се опитвай да го разбираш и тълкуваш. За теб това не работи в момента.

Това е един от малцината, които дават новите дананг-приемствености. Той е наистина изключителен. Има малка група ученици и у нас. Какъв образ - пропуснал съм. Моля повтори.

Не че е нещо необикновено, но ти искаш нещо да работи за теб. Схващаш ли разликата, като казвам, че не е като да пазаруваш?

 

"Напред, в пастта на лъва!" Не знам дали е използван точно от него, но стои в края на тази публикация. В един използван от мен сайт.http://www.theosophy.ru/lib/namkhai.htm

 

проблем с мишката, извинявай

Не че е нещо необикновено, но ти искаш нещо да работи за теб.

За мен работи по обясними причини. Не, да си призная, не те разбирам. Пак да повторя, че не съм те насочвал към това.  

"Напред, в пастта на лъва!"

Свържи се с групата у нас или с някоя друга, ако казаното от Норбу Ринпоче те привлича. Получи ригпа-сел-уанг и други неща, и "скачай". Инак, не мисля, че има някаква полза да го четеш подробно. И все пак, може би има. Признавам си - не знам. Не мога да преценя.

Редактирано 4 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

ааа мило гарги,я кажи къде съм употребила думите напълно, тотално заблудена ,объркана и изгубена за теб.....дай цитат да видя!?!?!

 

пп ти може да имаш такова виждане за себе си,но аз не помня да съм твърдяла такова нещо за теб....

Не си. Сама си го казах, наистина, защото съм тотално побъркана на моменти, ама както и да е. Така ме кара.

 

За мен работи по обясними причини. Не, да си призная, не те разбирам. Пак да повторя, че не съм те насочвал към това.   Свържи се с групата у нас или с някоя друга, ако казаното от Норбу Ринпоче те привлича. Получи ригпа-сел-уанг и други неща, и "скачай". Инак, не мисля, че има някаква полза да го четеш подробно. И все пак, може би има. Признавам си - не знам. Не мога да преценя.

Никой не ме насочва към нищо, сама търся и аз не знам какво. Аз вече я прочетох, е,без молитвите подробно и впрочем ми беше интересно. Струва ми се, че свързвам моята картина, която не е моя, малко по малко. Това ми стига засега.

Блаватска е била посветена в това, така разбрах и е много вероятно, но тя е особен случай. Винаги е предпазвала всички дори от намеци за подобни знания и аспирации към тях. Случаят с Мейбъл Колинс, един безконтролен медиум, вдъхновен от гръцки адепт да напише "Светлина върху пътя" е много показателен - това произведение няма нищо общо с Блаватска, запознали са се след това и Олкът и Бл. разпознават почерка на Иларион Смердис, а коментарите са вероятно на самата Колинс - та Блаватска остро възразява дори срещу намеците, скрити в поетични финтифлюшки от т. 20 на въпросното есе, в които казва, че е скрита "окултната отрова" на черната тантра... По-късно Е.П.Б. я гони по неизвестни причини от ТО, след като тя не издържа изпитанието; но това сигурно звучи доста дивашки на всички.

Всъщност "Светлина върху пътя" е интересна и полезна, стига да има за кого. Махатмите не са имали право да се намесват срещу определени противостоящи сили, много странни са някои неща и не са както си ги представяме изобщо. Ама хич.

Аз вече я прочетох, е,без молитвите подробно и впрочем ми беше интересно.

Ako става дума за сайта, от който тегли намтара на Мила и книгата на Трунгпа Ринпоче, това е съвсем друга група и е ситуирана в Мексико. Имах предвид група на Норбу Ринпоче, която е у нас. Казвам го само, защото се оказа, че си чувала за Намкай Норбу, което не е често срещано извън будистките кръгове. От друга страна, ти наистина си много информирана по всякакви религиозни и духовни теми, тъй че не би трябвало да се учудвам. Инак моя принцип е обикновено да обезкуражавам прекалено ентусиазираните, които се захващат с нещо, което не са проучили дори повърхностно. Също така, се отнасям с подозрение към хора, които изведнъж решават да зарежат това, което практикуват или изповядват, за да се хвърлят в нещо, кооето им се вижда ново и екзотично. Никой за нищо не те препира. След като си на етап проучване на нещата всичко е ОК. Изследвай всичко, което ти хрумне - Библията, кабала, исляма, будизма, Блаватска и прочие. Ако нещо те привлече го пробвай - в смисъл говори с хора, които го практикуват, посети някакъв храм, църква, джамия, синагога, център, прочети повече и се ориентирай. Никога не се захващай с нещо без да имаш представа в какво се въвличаш. От друга страна, проявявай и някакъв кураж, т.е. опитвай различни неща и така имаш шанс по-бързо да видиш какво работи за теб. Това не са съвети - просто споделям опит, който може да ти е полезен.

Редактирано 4 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Я да поспамя съвсем още малко. Поздрав за всички. В момента ми това ми действа добре.

 

 Никой за нищо не те препира. След като си на етап проучване на нещата всичко е ОК. Изследвай всичко, което ти хрумне - Библията, кабала, исляма, будизма, Блаватска и прочие. Ако нещо те привлече го пробвай - в смисъл говори с хора, които го практикуват, посети някакъв храм, църква, джамия, синагога, център, прочети повече и се ориентирай. Никога не се захващай с нещо без да имаш представа в какво се въвличаш. От друга страна, проявявай и някакъв кураж, т.е. опитвай различни неща и така имаш шанс по-бързо да видиш какво работи за теб. Това не са съвети - просто споделям опит, който може да ти е полезен.

Да посетя храм? Такава идея отдавна не ми беше хрумвала. Преди ходех понякога.

Всичко, което рових и търсех напоследък не знам защо ми беше, но или мъглата се прояснява, или съвсем забих през полето, но времето ще покаже. Защо ти се струва странно, че съм чувала за Намкай Норбу. Когато търся, намирам необходимото, както често когато си концентриран над някакъв проблем и мислиш, отваряш речници и книги точно на нужната страница - забелязал ли си? Тези неща трябва да се забелязват.

Когато търся, намирам необходимото, както често когато си концентриран над някакъв проблем и мислиш, отваряш речници и книги точно на нужната страница - забелязал ли си? Тези неща трябва да се забелязват.

Е, моем и да съм от шоплука, ма и тук не ядем доматите с колците, демек - да, разбира се. С Норбу Ринпоче нещата са по-особенни. Първо, той предава съвсем нови неща, които получава като терма и дананг-приемствености. Второ, ги дава много открито. На голяма част от другите тибетски учители това не им допада. Не е в съответствие с традицията и с въпросния лам-рим. Никой, обаче, не отрича неговите качества и осъзнаване. Ако трябва да дам едно не съвсем удачно, но разбираемо за теб сравнение, той постъпва малко като Брус Ли, който отива в Америка и започва да преподава открито на западняците... С две думи, Норбу Ринпоче е много голям учител. Повечето други нямат смелостта да предават Дзог чен по толкова пряк начин. Той е напълно независим, което означава, че е извън всякакви школи, институции, организации, традиции и други такива. Малко са като него.  

Да посетя храм? Такава идея отдавна не ми беше хрумвала. Преди ходех понякога.

Аз понякога влизам в черкви, нищо че не съм христянин.

Редактирано 4 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

ти просто се вмъкваш в кожата на друг и заживяваш неговия живот..това знаеш ли,че си има научно обяснение

олеее не си добре бе жена стига моля те

това си си ти - какъв друг те гони

олеее не си добре бе жена стига моля те това си си ти - какъв друг те гони

Хайди, нали ти казвах да реагираш по-бавно. Първо, четеш. После мислиш и чак след това пишеш. Репликата ти е неадекватна, т.е. не си разбрала какво казва Валкирия. Ай, малко по-сериозно. Друг въпрос е, че отдавна никой не пише по темата, но явно сме я изчерпили. Все пак, това е втора част и всички "за" и "против" вече са казани. Бе спамиме яко, но по взаимно съгласие и с мълчаливото разрешение на модераторите.

Хайди, нали ти казвах да реагираш по-бавно. Първо, четеш. После мислиш и чак след това пишеш. Репликата ти е неадекватна, т.е. не си разбрала какво казва Валкирия. Ай, малко по-сериозно. Друг въпрос е, че отдавна никой не пише по темата, но явно сме я изчерпили. Все пак, това е втора част и всички "за" и "против" вече са казани. Бе спамиме яко, но по взаимно съгласие и с мълчаливото разрешение на модераторите.

каквото съм разбрала - на това съм отговорила

тчк

каквото съм разбрала - на това съм отговорила тчк

Кефиш, както се казва.

Намериш ли промисъл зад случайността тогава будизмът се самоопределя точно в началото като нещо недомислено и незавършено. Губи в сътворението.Няма:

"4. низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високите небеса,

5. Всемилостивия, Който се въздигна на Трона.

6. Негово е всичко..."

Както и :"На Бога се уповавам....

.....Понеже Си избавил душата ми от смърт.".

И това от отваране на Библията и Корана на случаен принцип.

 

Но умирането, раждането и прераждането придобиват така една различна философия и вече нищо не е същото.

Сега остава да кажеш и че вярваш едновременно в сътворението, и в прераждането... Или как. Не те разбрах съвсем.

Мисля, че в момента умишлено отклоняваш въпроса за замисъла на сътворението.

 

4 Царе 2:9 И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

Лука 1:17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

 

В евангелие от Лука е казано за Йоан кръстител. "Прераждане", "вселяване"....  Това не е най-важното.

Мисля, че в момента умишлено отклоняваш въпроса за замисъла на сътворението.

Пак не разбрах. Питах дали вярваш в прераждането. Замисълът на сътворението е ясен само за Твореца, ако приемем, че има такъв. Не мисля, че той би могъл да бъде разбран от тварните същества.

В евангелие от Лука е казано за Йоан кръстител. "Прераждане", "вселяване".... Това не е най-важното.

"Прераждане" и "вселяване" са две различни неща. Моля, опитай да ми дадеш някакъв ясен отговор без цитати - вярваш ли в прераждането или не?

Замисълът на сътворението е ясен само за Твореца, ако приемем, че има такъв. Не мисля, че той би могъл да бъде разбран от тварните същества.

Но ти не приемаш, че има Такъв. Как ще му го научиш?

Когато в молитвите се казва "да бъде Твоята воля", или "инша Аллах", се разбира приоретизация на замисъла на Твореца. А да кажем с библейските "благовестия", Неговия замисъл винаги се изпълнява.

 

Потретвам, прераждането не е приоритетно.

Ясните отговори са като да се молиш в църква като мюсулманин.

 

http://petardanov.com/index.php/topic/3408-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

Но ти не приемаш, че има Такъв. Как ще му го научиш?

Искаш да кажеш, че ти като приемаш, че има Творец разбираш неговия замисъл?

Потретвам, прераждането не е приоритетно.

Това е темата. И аз си потретвам въпроса, без да се заяждам или нещо такова. Просто питам - вярваш ли в прераждането? Да или не. Стига се измъква, моля. ПП Прочетох това, към което си дал линк. Това ли е твоето разбиране? Дънов?

Редактирано 6 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Всякакви претенции за изключителност, за това, че аз съм открил някакъв уникален път, съчетани с опити да убедим другите в това, са крайно съмнителни, да не казвам нещо по-силно.

 

Следвайки определен път, духовна традиция, религия или както и да го наречем, с времето този път става едно с теб. Тогава няма аз и пътя, защото този аз става излишен и остава само пътя. Това е смисъла на "път със сърце".

Вживяваш се че разбираш, Скепсис. Вече попитах, дали това е представата ти за "ученическата ти" скромност? Да си чел, да си запомнил, да си с идеята че разбираш... е едно. Но да разбираш човек, е съвсем друго. И нямаше да е толкова важно или определящо, ако ти самия не беше човек. Просто човек, Скепсис. И проблема за това, че не познаваш себе си, не може да се компенсира с каквито и да са учители, дори и да са от другите измерения много над Буда. НЯма как един учител да те научи на самия теб. Да те научи кой си ти.

 

Говориш за мен, на някой друг, в трето лице, сякаш аз не съществувам. Обясняваш на кого - на Валкирия ли? Или на себе си?

 

Много е важно за теб да ме обясниш на другите, но куца, криво е огледалото. Написаното е просто криво отражение от криво огледало.

Между другото с малки думи, но чудесно си описал представите за типичния път на всеки последовател. Обикновен последовател, Скепсис, ако ще да го раздуеш с най-красивите или логически обяснения. Нямаше да е толкова важно, нито толкова добре да си го написал, ако сам не беше ти в същия този кюп. И тук визирам именно "пътя със сърце". Изглежда че Пътя със сърце, според теб, е просто напред по магистралите на ученията за "истината". С идеята "вижте ме мен, като пример". Това прави всеки последовател, Скепсис. Вижда се толкова лесно, и в тази тема, и в останалите. Вижда се в живота

 

Много е характерно следното явление:

Колкото повече се доказва "колко си прав" и колко е правилно онова, което сам си избрал, е толкова повече подозрително не си ли пристрастен. Всеки Избиращ, в стремежа си да се самосъхрани, прави да изглежда така, че изборът му да е "правилен". И понеже това го прави вътре в себе си, той задължително го изразява и в средата си, спрямо "другите", защото те са образи в главата му.

Това са прости положения и можеше Уитнес да ти ги обясни още по-добре, ако се беше заинтересувал. Защото, както казва тя, " аз се изразявам "сложно"". Можеше Уитнес да ти го обясни, ако я беше попитал, вместо да я наставляваш толкова упорито.

 

Всички сме хора Скепсис, проблема е, че ние хората правим живота в "главите си". И бингото е някой да се научи да проникне в тайната по която "правенето на света" се случва. Защото в главите ни са и "будизма", и "живота", и Исус, Аллах или Адонай. Всичко е само в главите ни, ако нас хората ни нямаше на тази планета, нея нямаше въобще да я интересува Буда, философията или елементалите. Ние хората конституираме образ, който после му казваме СВЯТ, ВСЕЛЕНА... и нагласяме останалите елементи според първоначалната приказка. Единствената но гениална магия, заради която после се случват личните ни приказки, е, че след като го конструираме, същия този свят го извеждаме чрез проекции да е сякаш някъде "извън нас", отвъд онова, което наричаме "себе си".

 

  Ние хората правим света, после се оглеждаме през образа му, който сами конструираме.  Може би смяташ, че това са версии на "преразказ, с елементи на разсъждения" от моя страна. Оприличаваш ме като себе си - просто с други думички, с други насоки, други приказки в главата си. Прочел и повярвал на други разкази за вселената. 

Тук ти изхождаш от себе си - като обикновен последовател. Във версията си на света, която всеки последовател си е конструирал, всички са наредени като на хоро, стиснали са се помежду си и се крепят. Но винаги - само помежду си. И лицемерието е, че всъщност помежду си са обречени да се въртят в кръг, а само ония, които се пускат от хорото рано или късно, пробиват и правят своите си лични пробиви и еврики. И след това ХОРОТО ги следва и ги прави като "свои". Относително е, да, но думата е лицемерие. Точно в хорото, всеки от хванатите за ръце помежду си, си присвоява евриките на тия - отделните и между тях си си размиват въпросите за отговорността. Всички, които са слаби и не са в състояние да направят избора да вървят в собствен път, си отиват в груповите магистрали. Там, помежду си всичко им изглежда по сигурно. После си го донагласят - според тях си. Точно както и ти използваш будизма - преразказ, с елементи на разсъждения. Друго не ти остава - разбира се, ти си го написа сам - "...неща, до които аз сам не мога да достигна..." Това е като по написано в учебник, Скепсис.

 

Вижда се, че доста си вживян и в идеята да напътстваш, да насочваш. Не зная с каква отговорност го правиш, приятелю. Учителите ти ли ти казаха, че толкова разбираш, за да почнеш самия ти да влизаш в тяхната роля? Едно е да отстояваш позиция, да я извеждаш, да я сравняваш по другите позиции, както е типично за форум като този. Но съвсем друго е когато започнеш да мултиплицираш собственото си разбиране, при положение че в него има маса пропуски. Тук пак визирам "пътя със сърце" от описанието на горния пример.

 

Как мислиш - дали "високото самомнение" и "духовната гордост" са привични само до отразения от теб образ на "рамус", или е възможно да извеждаш своята си проекция от себе си, чрез обясненията си за същия тоя "рамус"?

Редактирано 6 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

valkiria1, на 06 Юни 2013 - 09:10 AM, написа: много от твоите писания показват ,че ти просто си узряла за това..

Да не излезе пак, че давам акъл, но и аз мисля така. Човек не бива да се колебае до безкрайност. Виждал съм много такива случаи - "Аз изследвам нещата, проучвам, ориентирам се, за да не сбъркам" Ми, ако сбъркаш - сбъркаш. Ако никога не опиташ, никога няма да сбъркаш, но и никога няма да научиш нищо. И другото, което е важно е, че реда на случването е обратен, т.е. първо правиш стъпка в някаква посока и след това нещата се подреждат от само себе си, а не обратно - чакаш да възникнат благоприятните обстоятелства и тогава правиш стъпката. Така не става. Това е моя опит и моите наблюдения.

Сори, ramus, но изгубих интерес да те чета. Повтаряш едно и също. Разбирам, че имаш нужда да общуваш, но вече ти казах, че по този монологичен, превзет начин не става. Не само с мен, както виждаш. Поздрави и късмет!

Сори, ramus, но изгубих интерес да те чета. Повтаряш едно и също. Разбирам, че имаш нужда да общуваш, но вече ти казах, че по този монологичен, превзет начин не става. Не само с мен, както виждаш. Поздрави и късмет!

Разбира се, Скепсис. Напълно естествено е да загубиш интерес. Така го виждаш - само едно и също. Да, имах въпрос - два пъти. И потъна някъде в "безинтересното". Неудобен е въпроса, разбирам. Но си караш по инерцията - "вече ми каза" , че не бил това начина. Добре че си ти да казваш кои са начините, кои са ми изборите, какви са ми думите и кой какво трябва да прави в пътя си.

 

Не зная, но на няколко човека тук им изглежда, че Уитнес е една изгубена лодка сред бурен океан и мъдреците ще се скъсат да я насочват какво да направи с пътя си. И задължително - с много любов, с много доброжелателство в насочването. Друго си е да си сред удобните магистрали на общоприетите приказки за истината... и да учиш другите какво да правят и накъде да стъпват.

Редактирано 6 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Да, имах въпрос - два пъти.

Моля, задай го, но без цялата орнаментика около него. Питай и ще опитам да отговоря, но ти изписваш толкова много думи, че питането ти се изгубва между тях.

че Уитнес е една изгубена лодка сред бурен океан и мъдреците ще се скъсат да я насочват какво да направи с пътя си.

Огледалото, ramus, огледалото. Ти си този, който насочваш всички, аз просто споделям моя опит, който може да е полезен или безполезен. Казвам как се случват нещата при мен и при хората около мен, но не твърдя, че това е нещо универсално, което трябва да следват всички. Ай, вземи се стегни малко и стига се надува като преоценено лукче.

Искаш да кажеш, че ти като приемаш, че има Творец разбираш неговия замисъл?

"От неговото знание обхващат само това, което Той пожелае."

Също:

Притчи 8 глава

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.   23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.   24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.   25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,   26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.   27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.   28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,   29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.   30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.   31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешки чада.   32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.   33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.   34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,   35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;   36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

 

Scepsis, "Господ дава мъдрост, и каквото и да си пожелаеш ти не се сравнява с нея".

Пътят на мъдростта е най-трудния път.

Това е темата. И аз си потретвам въпроса, без да се заяждам или нещо такова. Просто питам - вярваш ли в прераждането? Да или не. Стига се измъква, моля.

Scepsis, съзнанията на хората са скачени съдове. Проблема при "вселяването" и "прераждането" е, че се съпреживяват ярки моменти. Може да загубиш майка си, брат си, а дъщеря ти да умре от жажда докато те гонят да те убият. Индиянска работа.

Или да те удари ток в някоя подстанция, и да умреш в мъки.

Готов ли си да платиш с тези усещания цената на знанието? Не те видях да предпочетеш "Волята Божия" пред твоята собствена.

 

ПП Прочетох това, към което си дал линк. Това ли е твоето разбиране? Дънов?

 

Дънов разширява кръгозора. В текста, който си прочел "любовта към Бога" е с най-голям приоритет.

Не те видях да предпочетеш "Волята Божия" пред твоята собствена.

Няма и да видиш. Сори, но съм атеист, както знаеш.

Дънов разширява кръгозора.

Според мен просто омешва несъчетаеми неща като прераждането и сътворението в някаква безвкусна смес, но това си е мое мнение. От гледна точка на ортодоксалното христянство или исляма Дънов въвежда вярващите в заблуда. Тъй като не съм нито христянин, нито дъновист, всичко това не ме засяга. Просто исках да знам мнението ти за прераждането. Каза ми го. Много благодаря.

Редактирано 6 юни 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Моля, задай го, но без цялата орнаментика около него. Питай и ще опитам да отговоря, но ти изписваш толкова много думи, че питането ти се изгубва между тях.

Огледалото, ramus, огледалото. Ти си този, който насочваш всички, аз просто споделям моя опит, който може да е полезен или безполезен. Казвам как се случват нещата при мен и при хората около мен, но не твърдя, че това е нещо универсално, което трябва да следват всички. Ай, вземи се стегни малко и стига се надува като преоценено лукче.

Благодаря, за доброжелателния съвет. Приятелски е, мъдър, прям и задължително добронамерен. По будистки. И уроците по реторика си учил в университета. Обигран си, но е плитко. Все пак - за народни форуми и публика става.

Не пропускаш съветите си нито веднъж - вече 4-ти коментар поред. Всички са мъдри, от смирен и скромен будист - за "верния" и "правилния" начин, ту за форума, писането, стила, надувките...   Има и други "щастливци", виждам. 

 

Иначе - да, "огледалото". Само ако можеше сам да разбереш как работи вътре в теб...? Но за това, само учители, учене или четене не стигат.

 

"Въпросът", Скепсис, е реторичен. Ти няма защо да му отговаряш, след като вече не четеш.

Аз вече излезнах от интересите ти, щото не върша работа. Използвам думите ти като пример за много неща, защото има такива, дето четат. За някои не е трудно, за други - нежелателно.

 

" ... - Отиди до върха, внимателно се огледай, отвори взора си и кажи колко широко можеш да видиш света.

- Добре Учителю.

...

 - Е... сега колко е "голям" света, видя ли всичко нашироко, узна ли широтата?

 - Да, светът отвисоко е много голям, Учителю. Отгоре се вижда всичко и много надалеч. Удивен съм колко е голям и шарен света.

 

 - А досети ли се, че колкото си по-високо, толкова по-трудно ще виждаш "малките неща"?

- Да, учителю, забелязах го.

 

- Но това е най-малкия свят - казал Учителя. Там, горе, колкото и надалеч да виждаш, колкото и нависоко си, не можеш да видиш най-голямото нещо. То прави света да е голям или малък.

 - Как е възможно, Учителю, та аз зърнах света да е толкова голям, нима има нещо което да прави света?

- Ще се досетиш ли сам кое е онова нещо, което където и да гледаш, колкото и нависоко да си застанал, е невидимо, но прави всички видими неща. И е безмерно по-голямо от тях?

- разбира се, че това може да бъде само БОГ, Учителю.

- Това е готов отговор, за невиждащите хора. Помисли пак - кое е възможно да е хем скрито, но и да прави всички неща - и Големи и Малки?

- Не мога да отговоря, учителю.

- Там горе, колкото и да е високо или ниско, докато гледаш навсякъде... има едно нещо, което може да се види, но очите няма как да го погледнат. И те са заслепени от "гледката" пред тях. Единственото невидимо нещо за очите е - да видят ОНОВА, което "гледа" чрез тях на света. Без него - светът е най-малкото нещо за "виждане". Онова, което е "ЗАД ОЧИТЕ" прави света да изглежда по един или друг начин. Виждаш света толкова голям, колкото то ще ти позволи...В него е тайната на "виждането"

Редактирано 6 юни 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)