Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

sliderum

Вярвате ли в прераждането? (част ІІ)

Препоръчан отговор


В лудницата хората са по-добре от сумати манафи , които пишат в този раздел.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като е по-добре взимайте направления, не се мъчете да пишете тук, видно е че няма полза от това.

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Джим Кери не ви ли прилича визуално на Джордж Вашингтон?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Джим Кери не ви ли прилича визуално на Джордж Вашингтон?

да, вярно имат прилика


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понякога, в някаква ситуация от живота си, внезапно си спомняш някоя потънала в нищото абсолютно незначителна случка, която никога дотогава не си си спомнял. В този момент виждаш връзката между двете и дори разбираш какво означава за теб. Например, излъгал си за нещо уж дребно баща си и не знаеш какво си му причинил, а след трийсет години си го спомняш, докато и ти страдаш по същия начин. Изскачат точните ти думи, отношението ти в онзи момент, чувството, което те е владяло тогава, обстановката и дори усещанията ти като едно цяло. И други са ми казвали, че много пъти им се е случвало така живо и уж случайно да си припомнят неща от живота си. Което ме кара да смятам, че в нас, каквото и да означава това „в нас”, действително има някаква свръх-интелигентно управлявана прецизна „записвачка”, складираща цялата ни памет и живот до най-малката подробност.

Макар че „складиране” според мен не е подходяща дума, понеже принадлежи само на едната гледна точка, на гледната-точка-във-времето. Според нея сякаш нещо се натрупва малко по малко, момент след момент, а в действителност складът „винаги” съдържа абсолютно всичко.

Следното обяснява донякъде защо написах предишното за винаги пълния склад, и то е - че също така, понякога събития от собственото ти бъдеще, собствено доколкото относителният-свят-във-времето по необходимост се конструира от съзнанието ти, спонтанно се появяват пред вътрешния поглед по същия комплексен начин като лично, субективно изживяване. И вече си предупреден, така да се каже, но най-често може и да не разбереш, или пък изобщо връзката с предупреждаващия е невъзможна. Така че времето е субективна илюзия. Възможно е линиите в тази сложна графика да свързват доста отдалечени (наистина доста, дори векове) моменти във времето. Чии точно няма да спекулирам, защото само толкова знам сега. Сега, в смисъл на обикновеното ни несъществуващо „сега”, не Вечното Сега.  

По този ред и оттук нататък обаче, ни се налага да си имаме работа със смущаващи  неща като предопределението и Провидението, или едно от двете. Но ако това ще ни успокои, „невъзможното за човека е възможно за Бога”.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По този ред и оттук нататък обаче, ни се налага да си имаме работа със смущаващи  неща като предопределението и Провидението, или едно от двете. Но ако това ще ни успокои, „невъзможното за човека е възможно за Бога”.

Това, което наричаме предопределение или провидение, е всъщност Картата на Живота ни - "написана" от самите нас преди да се преродим.

И ако това ще ни успокои - можем да я променяме, имаме избор.

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре, ще притуря още малко информация, без да правя конкретни изводи.

Налага се обаче да започна с това, че предопределение и Провидение не са едно и също. Предопределението е онова, което наричат сляпа съдба или сляпа случайност, макар че случайности няма, разбира се – по-скоро означава причинна обусловеност.

Срещала съм намеци за разликата между двете в няколко различни източника, а има сигурно и много други. Макар че въпросът с предопределението и особено с Провидението си е труден, да не кажем направо нечовешки :) 

 

Например Гурджиев разграничава „закон на случая” от „съдба”. Според него повечето от нас (докато я караме като неразумни машини, задвижвани от външни въздействия) сме подхвърляни от закона на случая, а от съдбата зависи само рождението и смъртта ни. От съдбата неизбежно сме тласкани също така и като части от по-големите организми на народите и разни общности. Това е така, защото съдбата управлява същността ни, но у повечето хора днес тя обикновено е твърде неразвита. Колкото повече човек облагородява същността си и става по-съзнателен и независим от закона на случая, толкова повече е подвластен на съдбата си, на звездната си, или ангелската да я наречем (уточнението е мое, доколкото така съм разбрала), същност. Да се избави човекът от съдбата си според Гурджиев е почти невъзможно, но все пак почти – за това му е нужна много сериозна помощ отвън. Школа, учители и т.н.

 

Също за помощ отвън – отвън на онова, което обикновено разбираме под човек - говори християнският възглед с Провидението и Божия Промисъл. Божият Промисъл, колкото и шантаво да ни звучи, идва до нас от бъдещето, за да ни избави от „сляпата съдба”, дори ако ни подхвърля на пречки и беди заради спасението – на принципа, че е по-добре да си счупиш предварително крака, отколкото да се добереш „благополучно” до ямата и да си разбиеш главата.

 

Според християнските автори, доколкото разбрах, за езичниците всичко било подвластно на Фортуна, но ето какво се намира при сравнително късния Апулей, предаващ чрез еклектичната мешаница на вярванията от това време една явно по- древна традиция, на мистериите. В историята на благородния Луций, превърнат в магаре, животното на Сет, от любопитство и заради невниманието на магьосническата прислужница на име Фотида (светлинка, пламъче) виждаме алегория за очовечаването на „звероподобния” и трансформацията му в „богоподобен” човек. За да отхвърли магарешкия вид, Луций трябвало само да погълне цвят от роза, но докато сам не се обръща с гореща молба към Изида и тя не му известява насън че ще благоволи да му помогне и кога и къде да отиде, за да се избави и т.н, по неволя изтърпява куп смешни и страшни приключения.

Отклоних се доста, но за мен е забавно; та по въпроса, ето какво казва на възвърналия човешкия си образ Луций жрецът на Изида към края, но не съвсем в края, на историята:

 

„Все пак сляпата съдба, като те подхвърли на най-страшни опасности, те изведе от неочакваното нещастие до сегашното блаженство. (…) Ти си приет вече под закрила от друга съдба, но разумна, която осветява дори останалите богове с блясъка на своята светлина. (…) Нека видят безбожниците, нека видят и разберат своето заблуждение: ето, освободеният от предишните мъки Луций се радва на провидението на великата Изида и тържествува над своята съдба!”

 

Има и още нещо, което бях публикувала някъде из тоя раздел, но не ми се рови. От 33 глава на Йов, за застъпника, съветника, тълкувателя, ангела и т.н - Параклет по гръцки.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
 Божият Промисъл, колкото и шантаво да ни звучи, идва до нас от бъдещето, за да ни избави от „сляпата съдба”, дори ако ни подхвърля на пречки и беди заради спасението – на принципа, че е по-добре да си счупиш предварително крака, отколкото да се добереш „благополучно” до ямата и да си разбиеш главата.
 
Шантаво е защото Бог няма нищо общо.
Това е само и единствено наш избор - как ще си чупим краката и как ще си трошим главите.
И за какво спасение иде реч - от кого ще се спасяваме ?!?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И за какво спасение иде реч - от кого ще се спасяваме ?!?

 

От себе си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От себе си.

От себе си ли - и защо ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото "вратата на ада е затворена отвътре". Това е най-краткото обяснение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото "вратата на ада е затворена отвътре". Това е най-краткото обяснение.

ад и врати си правим ние, не Бог

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От себе си.

 

Уит, много обичам да чета твоите постове, защото пишеш интересно и увлекателно. Но…

 

Това е една доста объркваща метафора според мен, която директно внушава комплекс за малоценност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

ад и врати си правим ние, не Бог

Правилно си схванала, метафората на К. С. Луис точно това означава, само че защо спориш ;)

 

 

Това е една доста объркваща метафора според мен, която директно внушава комплекс за малоценност.

И какво от това? Нали всички се стремят към доброто, никой към злото и пътят на връщането започва с обръщане, само че ако е обръщане, към какво си бил обърнат дотогава? Освен това, трябва да си го пожелал от сърце. Тогава не възприемаш като зло избавянето от нещо, от което искаш да се избавиш. Следващата пречка е, че не можеш да се избавиш от нещо, което не познаваш. И пак се обръщаш към себе си, само че не както преди на уж, а сериозно и с друга цел - и тя не е угаждане, но е тънка работа, както сме забелязали вече. Като ръб на бръснач. Къде беше нещо... ето.

 

6. Или друго сравнение: градът е построен и разположен на равнина и е пълен с всякакви блага;

7. но входът в него е тесен и разположен на стръмнина тъй, че отдясно е огън, а отляво - дълбока вода.

8. Между тях, сиреч между огъня и водата, има само една пътека, дето може да се вмести само човешко стъпало.

9. Ако тоя град се даде за наследство човеку, как той ще си получи наследството, ако никога не мине през лежещата на пътя опасност?"

3 кн. Ездра

 

Ама и аз какво ви мъча, в темата за Гурджиев Тук, пък и вече ти е познато.

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Правилно си схванала, метафората на К. С. Луис точно това означава, само че защо спориш ;)

не споря казвам само

че Бог е само и единствено Любов

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

не споря казвам само

че Бог е само и единствено Любов

:)

Да, само и единственото Добро. Или Благо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Задължително ли е,  когато хората се прераждат, да си приличат физически? Както и да си спомнят отведнъж всичко за предишния си живот? Много ще се радвам да получа отговори на тези въпроси..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Задължително ли е,  когато хората се прераждат, да си приличат физически? Както и да си спомнят отведнъж всичко за предишния си живот? Много ще се радвам да получа отговори на тези въпроси..

 

Да си приличат с предишното тяло ли - не, дори и да има нещо общо, всичко си е отново индивидуално.

Колкото до спомените - те не са ни дадени, ние идваме без тях тук в новия си живот. Ако знаехме няма да научим новите си уроци.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Задължително ли е,  когато хората се прераждат, да си приличат физически? Както и да си спомнят отведнъж всичко за предишния си живот? Много ще се радвам да получа отговори на тези въпроси..

за прераждането най-точната дума и лъжеучение!като говориме за душа,живот смърт е най-добре да знаеме какво казва Онзи,който създаде душата и в Неговата власт е и живота и смъртта!земният живот ни е даден, за да се подготвим в него за вечния. пропуснем ли благодатното време на тукашния единствен живот, ние сме загубени навеки!смъртта слага край на всичко земно,повече нищо не може да се направи-ни добро,ни лошо!човек трябва да се покае ,примири с Бога преди смъртта!на душата на 40тия след смъртта се дава временна присъда и чака деня на Съда!прераждането казва -не бойте се! не бързайте да се каете! ако сега грешите, нищо още не е загубено. след смъртта си ще се превъплътите в ново тяло и тогава ще имате възможност да се поправяте. сега си поживейте както ви е угодно! пред вас лежи необозрима вечност, през която вие можете да се превъплъщавате безброй пъти! все накрая ще стигнете до съвършенство!такова учение води до вечна и сигурна смърт!ако е нужно мога и да напускам цитати от Словото!и след като Бог ни е предупредил ,кой ще се изправи пред него да го оспори,да Му каже не си прав,Твоето не е вече модерно еди кой си философ от езическа Индия каза друго! "На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд" (Евр. 9:27).

 

Anne така е в православието!в символа на вярата е казано-Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. И очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят. Амин.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

По-вероятно е човек да запази физическите си черти до голяма степен и в новото си тяло при прераждането. Това се дължи на факта, че тялото и умът на човека са едно цяло - тялоум. И се определят взаимно. Когато човек напусне този живот, той оставя тук и връща на земята нейното земно тяло, от пръст направено - както се връща стара износена и вече непотребна дреха. След смъртта си ако човекът е водил неосъзнат живот, той все още не е изчистил чрез осъзнаване своя ум и неговото подсъзнание. Това натрупано подсъзнание човек взима със себе си и след смъртта си - емоции, мисли, привързаности, желания. При намирането на ново тяло и връщането в света за нов живот натрупаният в предишни животи ум се запазва, но не като спомени, а като качество. Макар, че и по-ярките спомени могат да бъдат възстановени при аналогични обстоятелства в новия живот.

Този запазен ум, който в Древнобългарската йога се е считал за едно по-фино тяло от физическото, си избира физическо тяло, което да му съответства и поради това твърде подобно на предходното тяло, което умът е бил принуден да напусне. В древността нашите деди Просветлените мистици Древните българи, първите хора на земята, са били наясно с тези процеси при смъртта и затова са празнували смъртта като завръщане у дома - с веселие и възхваляващи религиозни химни. Те дори са създали цяла наука как човек да премине отвъд живота, която по-късно са записали с възникването на писмеността, в Книгата на Мъртвите в Древен Египет и Тибет, където са се разселили след Библейския потоп в Черно море през 5504 г. 

Редактирано от Aliya (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По-вероятно е човек да запази физическите си черти до голяма степен и в новото си тяло при прераждането.

 

 

Но ако му трябва съвсем различно тяло в новия живот едва ли ще ги запази.

Също така може и да сменим пола.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако можеше и да помним предишния живот най-добре щеше да бъде!Говорите за неща които не са доказани.Да кат няма знание фантазията се развихря.И вярата става силна. :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много хора имат ярки спомени за предишни свои животи, други ги отключват при регресия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...