Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

sliderum

Вярвате ли в прераждането? (част ІІ)

Препоръчан отговор


Виждаш ли, Шунята, как се прави, ако искаш да разбереш наистина колко суетни са всичките ни надежди от собствена, егоистична гледна точка? Гледай и се учи, както се казва. :)

Не съществуват "Аз" и егоистична гледна точка, те просто са погрешно възприятие. Кой тогава гледа, и се учи, и трябва да се спасява? Та ние сме си свободни изначално. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Виждаш ли, Шунята, как се прави, ако искаш да разбереш наистина колко суетни са всичките ни надежди от собствена, егоистична гледна точка? Гледай и се учи, както се казва. :)

Има един важен момент. Вярно е, което казва Шунята (че освобождението зависи от нас), но с едно допълнение – зависи от това дали следваме Дхарма. С други думи, за да не възниква суета се казва, че всички добродетели и мъдростта възникват от следването на ученията, а не се дължат на някакви наши уникални качества.

Това е важен момент. Ако го пренебрегнем ще развием духовна гордост, която е опасна и фина пречка.

"И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?" Йоан 6 : 60

Вчера четох едно изследване за това как пратеници на Ашока са разпространявали Дхарма в елинистичния свят. Не искам да спекулирам, но има интересни съвпадения. Определени будистки концепции отнасящи се до относителната бодхичита ги има и в христянството. Ученията за крайната бодхичита, обаче, ги няма. Много късно стана, за да обяснявам защо е така, според мен. Не че съм наясно, а просто имам някаква идея, която може и да е съвсем погрешна, но е дълго за писане...

Лека на всички!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има един важен момент. Вярно е, което казва Шунята (че освобождението зависи от нас), но с едно допълнение – зависи от това дали следваме Дхарма. С други думи, за да не възниква суета се казва, че всички добродетели и мъдростта възникват от следването на ученията, а не се дължат на някакви наши уникални качества.

Това е важен момент. Ако го пренебрегнем ще развием духовна гордост, която е опасна и фина пречка.

Да, а в християнството всичко зависи от благодатта, тоест от Бога - "без Мен не можете да правите нищо", казва Христос. И "само Бог прави да расте" - Павел. Действаш до предел и не се надяваш на делата си, защото не зависи от теб никога.

Този проблем, естествено, е разглеждан многократно и в писанието, и от подвижниците.

Дори май че е основна тема в разговорите на Иисус с фарисеите, по повод лицемерието им; заслугите и собствената праведност са "богатството", с което не могат да влязат в небесното царство, и т.н.

Не съществуват "Аз" и егоистична гледна точка, те просто са погрешно възприятие. Кой тогава гледа, и се учи, и трябва да се спасява? Та ние сме си свободни изначално. 

Така си мислиш ти. Кои и къде сме "ние", че да сме свободни изначално?

Редактирано от witness (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така си мислиш ти. Кои и къде сме "ние", че да сме свободни изначално?

Няма как да си свободна докато има "ти", "ние", "мое", "твое" и тн. Таке е по-лесно определено, да слагаш етикети, другите правят така, вярваш(погрешно) че нещата имат присъщо съществуване и просто чакаш развръзката. Другият начин, както правилно уточни scepsis е да следваме Дхарма, той е свързан с изследване природата на вътрешните и външните явления. Имат ли същност, пусти ли са? Ще приемем ли по навик това което виждаме за реалност или ще се замислим? А когато започнем да осъзнаваме недуалността на проявлението и пустотата, вече няма да имаме нужда от дуалните представи за обект и субект, Бог и Сатана. 

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има нещо, което никога няма да мога да схвана в тази религия... Бог е създал съществата със свободна воля, а после когато не постъпват според желанията му, започва да ги наказва.

Тогава какъв е смисъла от свободната воля?

Предполагам, че въпросът ми е детински, но все пак да попитам.

Може би ще ти е по-лесно да схванеш, ако го съотнесеш това, към твоите разбирания за карма и сансара.

Ти, ако не практикуваш, а се отдадеш на чувствени наслади, какво ще се случи с теб?

В Писанието затова се казва - ядеш ли от това дърво, непременно ще умреш. Причина-следствие. Няма лъжа, няма и измама.

 

Разбира се, че заблудата и изкушението съществуват още изначално (бебето, като се роди, то е в авидя, а от там се развиват и останалите клеши, като на първо място желанието/копнежа, поради неудовлетворението), както съществува и предупреждението, даденото ясно разяснение за следствието, ако се подлъжеш.

Ако забудата и изкушението ги нямаше, нямаше да го има и свободата на избор, относителната разбира се.

Ако нямаш избор да сгрешиш, значи нямаш свобода и с теб са се отнесли като с роб, без любов, а това Бог не е сторил.

Той не наказва погрешния избор. За такъв избор има просто следствие, сиреч Закон. Всичко, което се случва по-късно в Битие е израз/следствие на този Закон.

 

Именно защото още с раждането си човека е несъвършен, което е и аналогия на състоянието на Адам в Едем - гол и зависим от Божията Благодат.

Тъй се ражда всяко дете и всяко същество на тази земя - несъвършено, слабо, голо.

Тази несъвършенност се изразява и в липсата на абсолютна мъдрост и наличието на воали, която липса е авидя.

Поради нея се получава, както вече съм писал, бездна от неудовлетвореност, която кара човек да търси запълване на тази бездна, но пак поради слепота, прави грешката да смята, че би могъл да запълни, да удовлетвори бездната с външни средства - в случая с чувствени наслади, с нещата, които му носят сетивата, обърнати в посока "навън" и точно тези неща се оформят като опори и служат за такива при обикновения човек.

В слабостта си, още от бебе, той се подпира на тях, защото това получава - от родителите на първо място, под формата на топлина, ласка, любов, закрила, които бебето/малкото дете приема чрез сетивния апарат и ума. В последствие, заедно с ума, тези сетива, сетивния апарат, се оформят като подпорите, известви в Будизма.

 

Но "ядейки от плода на дървото" (дървото е Нервната Система, Централна и Периферна), обръщайки сетивата и ума си в посока външния свят и опитвайки да постигнеш насищане на бездната по този глуповат начин, ти дефакто се проваляш - остаряваш, боледуваш и умираш.

 

Поради неведение (авидя) се чувства несъвършенство, липса, душевна/духовна* празнота (в негативния смисъл на думата), която оформа желанието (тришна/тангха + кама).

Нито Едем-ския Рай, нито новороденото/подрастващо дете са нищо съвършено. Всъщност те двете са напълно аналогични.

 

Библията и въобще Писанията бива да се разглеждат по-дълбоко от обикновенното разбиране, за да може да се схванат правилно. Иначе пред човека остават два варианта - или да ги следва сляпо и да се превърне във фанатик; или да ги отхвърли, пак поради слепота/неразбиране.

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В Писанието затова се казва - ядеш ли от това дърво, непременно ще умреш. Причина-следствие. Няма лъжа, няма и измама.

Битие глава 3

 

3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

3:2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

3:3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

3:4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

3:5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

3:6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

 

Още в 3та глава на библията Всемъдрият, Всеблагият, Сътворилият Вселената, Архитектът на този храм изпълнен със всякакви чудеса, решава да пусне змията(най-хитрото от творенията Му) в центъра му, за по-весело сред наивните и току що появили се на бял свят Адам и Ева. Преди да се появи змията нямали ли сме свободна воля? Не помня да съм ял ябълка, та сега за една свобода, болести, ужаси, смърт и тн. Змията казала на жената никак няма да умрете, все едно е знаела жената какво е смърт, виждала ли е смърт? Бог е Любов, аха, добре. Адам и Ева срещу най-хитрата твар създадена от Бог, справедлива и честна игра. Сигурно е скучно да си вечен или да живееш ужасно дълго, трябва с нещо да си уплътняваш времето.

 

Ето едно стихче от Едвин Сугарев:

 

очите ни

зърна от броеницата ти

боже

нанизани върху връвта на слепотата

 

премятащ ги

и нещо си мърмориш

 

така се отброява вечността

 

Та и лъжа и измама има...ако се вярва на Библията де, лично отдавна нямам респект към тази книга, въпреки че съм я изучавал подробно, и може би поради това.

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Битие глава 3

 

3:1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

3:2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

3:3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

3:4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

3:5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

3:6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

 

Още в 3та глава на библията Всемъдрият, Всеблагият, Сътворилият Вселената, Архитектът на този храм изпълнен със всякакви чудеса, решава да пусне змията в центъра му, за по-весело сред наивните и току що появили се на бял свят Адам и Ева. Преди да се появи змията нямали ли сме свободна воля? Не помня да съм ял ябълка, та сега за една свобода, болести, ужаси, смърт и тн. Змията каза на жената няма да умрете, все едно е знаела жената какво е смърт, виждала ли е смърт? Бог е Любов, аха, добре.

 

Та и лъжа и измама има...ако се вярва на Библията де, лично отдавна нямам респект към тази книга, въпреки че съм я изучавал подробно, и може би поради това.

Ако не си забелязал в Битие са описани две сътворения.

"Змията" и сега е в центъра ти, но пълзи само по "земята ти", защото търпи едно от следствията.

 

В Писанието не се говори за ябълки... нито за круши.

Свободната воля е имало, в относителен смисъл. Има и сега - свободен си какво да ядеш, до колкото си свободен от собствените си самскари, от първичните и вторичните причини.

От страна на Твореца няма нито лъжа, нито измама. Има предоставен избор. Има черно и бяло. Условно приеми, че змията е черното. Ако черното липсва и е налично само бялото - тогава не може да има избор. Избор има, точно защото има и змия. Щом има избор, има и свобода, относителна.

 

Не си изучавал подбробно Писанието.

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Щом има избор, има и свобода, относителна.

 

Не си изучавал подбробно Писанието.

Аха, относителна. Ти си го изучил подробно, и не само писанието, забравих експерт си по всички религии :lol6:  Не ми се спори с "убедени" етерналисти, които поставят вярата пред разума, безсмислено е... а и казах каквото имах да кажа.

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аха, относителна. Ти си го изучил подробно, и не само писанието, забравих експерт си по всички религии. Не ми се спори с "убедени" етерналисти, които слагат вярата пред разума, безсмислено е...

Над 20 години съм го изучавал. Ами не спори, знаи си каквото си знаеш. Дано да ти е от полза! :-)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма как да си свободна докато има "ти", "ние", "мое", "твое" и тн. Таке е по-лесно определено, да слагаш етикети,

Не разбра въпроса, който не беше въпрос. В "ние сме свободни изначално" незабелязано за себе си построяваш възгледа си върху заимствано мнение.

 

Стихчета от Едвин Сугарев? Защо не, макар че те предупредих да не се даваш на поетите. И те не знаят обикновено какво са забъркали, или пък объркали... като в случая. Мое мнение.

Отговарям с виц, разказан някога от Кърт Вонегът:

 

Eдин човек се подхлъзнал, полетял в пропаст, но в последния миг успял да се хване за тънка клонка. Отчаян, започнал да се моли: "Господи, помогни ми."

И внезапно чул гръмовен глас: "Човече, аз съм твоят Бог. Пусни клонката и аз ще ти помогна."

Човекът се огледал, погледнал надолу към ужасяващата пропаст и отново се провикнал: "А бе няма ли някой друг наоколо, с когото да говоря?"

 

 

Вчера четох едно изследване за това как пратеници на Ашока са разпространявали Дхарма в елинистичния свят. Не искам да спекулирам, но има интересни съвпадения. Определени будистки концепции отнасящи се до относителната бодхичита ги има и в христянството. Ученията за крайната бодхичита, обаче, ги няма.

Не че съм наясно, а просто имам някаква идея, която може и да е съвсем погрешна, но е дълго за писане...

Заинтригува ме, ако имаш възможност някой път, обясни малко по-добре. Съжалявам, че съм невежа почти във всички области и по отношение на християнството също, но се интересувам от тези въпроси. На моменти от определени въпроси, които не ми дават мира и ставам малко досадна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

много страшен тоз Бог мале не яж това не пипай онова

:P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

много страшен тоз Бог мале не яж това не пипай онова

:P

мани ,мани и с рога и с  опашка!и като не слушаш потропва с копита! :tongue2:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

мани ,мани и с рога и с  опашка!и като не слушаш потропва с копита! :tongue2:

или със сабя да размахва а

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
В своём наивном воззрении на мир мы цепляемся за ощущение, что есть некое «я»,
которое является хозяином нашего тела и ума – независимым агентом, имеющим свою
собственную, отличную от них идентичность. Те, кто верит в перерождение, могут
представить себе, что именно это «я» проходит через последовательность жизней одной и
той же личности. Даже у человека, который не верит в перерождения, есть представление о
некой неизменной сущности, о «я», которое проходит различные стадии жизни, от детства до
среднего возраста и далее, вплоть до старости и смерти. В нас живёт убеждённость в
существовании того, что во многих или в одной жизни сохраняет свою непрерывность во
времени.
 
Именно это чувство непрерывности приводит последователей многих небуддийских
религий к утверждению о вечной душе, или атмане , едином принципе, неизменённом и
независимом от физических и ментальных составляющих человека, другими словами, об
«абсолютной реальности». Однако буддийские школы учат, что, если человек попробует
посредством углублённого анализа с достаточной строгостью отыскать эту абсолютную
реальность, сущность своего собственного «я», он неизбежно обнаружит, что найти её
невозможно.
 
В таком поиске обнаруживается, что о непрерывности индивидуума можно говорить
лишь на основе его физических и ментальных совокупностей. Например, о старении
человека можно утверждать на основе старения его тела и ума. Поэтому буддисты отвергают
представление о вечном неизменном принципе и утверждают, что представление о «я» как о
чём-то, обладающем такими характеристиками, всецело является порождением ума,
ментальным конструктом. Все существа имеют врождённое чувство своего «я», однако
представление о вечном, неизменном, едином и независимом «я» существует лишь в уме
тех, у кого возникают мысли по этому поводу. В процессе такого критического анализа
буддисты приходят к выводу, что «я» можно понимать только как относительное явление,
находящееся в зависимости от психофизических совокупностей-скандх.
 
Кроме отрицания концепции существования вечного и абсолютного «я», в буддизме
отрицается также наивное представление о «я» как о хозяине тела и ума. Поскольку
буддисты утверждают невозможность найти какое-либо «я» вне физических и психических
компонентов, это устраняет возможность существования контролирующего их независимого
агента. С буддийской точки зрения, небуддийская концепция «я» как абсолютного и вечного
принципа усиливает ложную привычку верить в некое «я», контролирующее наше тело и ум.
Поэтому (за исключением некоторых подразделов школы Вайбхашика) все классические
индийские буддийские школы отвергают концепцию субстанционально реального,
постоянного, вечного принципа, называемого «я».
 
Далай Лама XIV 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Този цитат на Далай Лама каква връзка има с прераждането. Ти преди да цитираш нещо четеш ли го ? Далай Лама се аргументира, че "аз" няма себеприрода, което е вярно. Но това няма ама никаква връзка с прераждането. Нищо не е казал за прераждането. Разбрахме, че не знаеш, какво означава нещо да няма себеприрода.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Този цитат на Далай Лама каква връзка има с прераждането. Ти преди да цитираш нещо четеш ли го ? Далай Лама се аргументира, че "аз" няма себеприрода, което е вярно. Но това няма ама никаква връзка с прераждането. Нищо не е казал за прераждането. Разбрахме, че не знаеш, какво означава нещо да няма себеприрода.

Разбира се че го чета преди да го цитирам, често и по няколко пъти, за да го осмисля. Но ти най-вероятно не четеш преди да коментираш, защото думата прераждане се използва два пъти в първият абзац, освен ако не разбираш нещо друго под перерождение.

 

Че нещата нямат себеприрода означава че всички явления вътрешни и външни имат зависим произход, и не съществува някаква вечна и независима същност като душа, спусната от Бог, Брахман или част от Абсолют в нас, която се преражда. Нищо не се ражда или умира, а има взаимозависимо възникване. За това говори и Далай Лама, трябва да понаучиш руски преди да коментираш и да четеш по-внимателно, тогава ще дойде и разбирането или няма да дойде.

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбира се че го чета преди да го цитирам, често и по няколко пъти, за да го осмисля. Но ти най-вероятно не четеш преди да коментираш, защото думата прераждане се използва два пъти в първият абзац, освен ако не разбираш нещо друго под перерождение.

 

Че нещата нямат себеприрода означава че всички явления вътрешни и външни има зависим произход, и не съществува някаква вечна и независима същност като душа, спусната от Бог, Брахман или част от Абсолют в нас, която се преражда. Нищо не се ражда или умира, а има взаимозависимо възникване. За това говори и Далай Лама, трябва да понаучиш руски преди да коментираш и да четеш по-внимателно, тогава ще дойде и разбирането или няма да дойде.

Говоря перфектен руски. Ти не разбираш що е зависим произход. Далай лама не казва нищо свързано с темата за прераждането в цитата, който си цитирал. Да, думата прераждане е спомената 2 пъти в километричния цитат, с който си оспамил темата, но това не означава, че думите на Далай Лама са за прераждането. 

 

Далай Лама се аргументира относно относителността на "аза". В целия цитат става въпрос за това. Изобщо не е по темата, и на всичко отгоре цитата е 1000 километра. То така и готварски рецепти да почнем да пускаме.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбира се че го чета преди да го цитирам, често и по няколко пъти, за да го осмисля. Но ти най-вероятно не четеш преди да коментираш, защото думата прераждане се използва два пъти в първият абзац, освен ако не разбираш нещо друго под перерождение.

 

Че нещата нямат себеприрода означава че всички явления вътрешни и външни имат зависим произход, и не съществува някаква вечна и независима същност като душа, спусната от Бог, Брахман или част от Абсолют в нас, която се преражда. Нищо не се ражда или умира, а има взаимозависимо възникване. За това говори и Далай Лама, трябва да понаучиш руски преди да коментираш и да четеш по-внимателно, тогава ще дойде и разбирането или няма да дойде.

Точно това се казва в цитата:

 

Поэтому (за исключением некоторых подразделов школы Вайбхашика) все классические
индийские буддийские школы отвергают концепцию субстанционально реального,
постоянного, вечного принципа, называемого «я».

Няма вечен субстанцианлен "аз".

 

Но Далай Лама започва със следното:

 

В своём наивном воззрении на мир мы цепляемся за ощущение, что есть некое «я»,
которое является хозяином нашего тела и ума – независимым агентом, имеющим свою
собственную, отличную от них идентичность. Те, кто верит в перерождение, могут
представить себе, что именно это «я» проходит через последовательность жизней одной и
той же личности. Даже у человека, который не верит в перерождения, есть представление о
некой неизменной сущности, о «я», которое проходит различные стадии жизни, от детства до
среднего возраста и далее, вплоть до старости и смерти. В нас живёт убеждённость в
существовании того, что во многих или в одной жизни сохраняет свою непрерывность во
времени.
 
Именно это чувство непрерывности приводит последователей многих небуддийских
религий к утверждению о вечной душе, или атмане , едином принципе, неизменённом и
независимом от физических и ментальных составляющих человека, другими словами, об
«абсолютной реальности». Однако буддийские школы учат, что, если человек попробует
посредством углублённого анализа с достаточной строгостью отыскать эту абсолютную
реальность, сущность своего собственного «я», он неизбежно обнаружит, что найти её
невозможно.

С което обяснява за различните вери и учения и че реално (от гледна точка на абсолютната реалност) такъв вечен "аз" няма и то наистина няма.

Далай Лама обаче или не казва пряко, или бърка, че именно някаква обусловеност, приемаща себе си като индивидуалност, се преинкарнира през времето.(

Той говори за това, че няма личност, която да се преинкарнира, но това не е много точно, щото ако няма такава личност (различна личност от формираната в обществото и земния живот), как става натрупването на карма и кой и защо би плащал кармичиня дълг на някой друг?

Значи аз сега мога да си греша, а като пукясам, то изчезвам и това е?!

Кой в другата преинкарнация и защо ще плаща мои прегрешения?

 

Глупости на търкалета.

В Палика-канона Шакямуни в много сутри обяснява за себе си как бил еди какъв си в предишния си живот и като форма и като съзнание и тъй изрежда много животи, в които разказва за себе си.

Тъй, че именно обусловеното съзнание, което се приема като индивидуалност, като "аз" се преинкарнира в поредица от съществувания.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В Палика-канона Шакямуни в много сутри обяснява за себе си как бил еди какъв си в предишния си живот и като форма и като съзнание и тъй изрежда много животи, в които разказва за себе си.

Тъй, че именно обусловеното съзнание, което се приема като индивидуалност, като "аз" се преинкарнира в поредица от съществувания.

Да, факт е че не започваме от нулата, но обусловеният "аз" с който се идентифицира всеки от нас в момента не същият "аз" от миналото, който го предшества. Това е нова личност, обусловена от съвсем други условия, среда, впечатления, спомени, която не помни предишната, с изключение на екстремно редки случаи като просветлените същества. След смъртта личността се разпада на съставните си части, какво продължава никой не може да обясни, тъй като има много видове карма, за една от тях се споменава че се базира на случаен принцип дори, но кой знае със сигурност, никой не се е върнал от там все още да каже нали, може да си спекулирате тук до безкрайност, полза никаква   :) Няма "себе си", няма душа, това са суеверия и страх. Какво да разказваш за себе си, след като ти и в момента в този живот се променяш всеки миг и от днес за утре си различна личност, ако беше просветлен не само на думи щеше да знаеш ;)

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, факт е че не започваме от нулата, но обусловеният "аз" с който се идентифицира всеки от нас в момента не същият "аз" от миналото, който го предшества. Това е нова личност, обусловена от съвсем други условия, среда, впечатления, спомени, която не помни предишната, с изключение на екстремно редки случаи като просветлените същества. След смъртта личността се разпада на съставните си части, какво продължава никой не може да обясни, тъй като има много видове карма, за една от тях се споменава че се базира на случаен принцип дори, но кой знае със сигурност, никой не се е върнал от там все още да каже нали, може да си спекулирате тук до безкрайност, полза никаква   :) Няма "себе си", няма душа, това са суеверия и страх. Какво да разказваш за себе си, след като ти и в момента в този живот се променяш всеки миг и от днес за утре си различна личност, ако беше просветлен не само на думи щеше да знаеш ;)

Първо, след като е факт, ти как го провери? Според какво е факт? Какви са доказателствата ти, че да го обявиш за факт?

 

 

Второ - виждам, че не се прави разлика между социалната личност - име, презиме, фамилия, род, родина, пол, етнос, раса, възраст, социално положение и пр.; и аз-оватна личност, която е чисто и просто обусловено съзнание, както и да я сучеш.

Личност, защото тя се счита за индивидуалност.

 

Първото звено от Зависимия произход е неведението, а неведението може да обвхване кой, ако не дадена същност, дадено съзнание, което наричаме обусловено!?! Това е "аз"-ът, които се преинкарнира. Душата, атма (което е различно от Атман)

Чувството/усещането за "аз", за някаква относително независима от всичко останало индивидуалност, е част от това неведение, от първото звено от Зависимия произход.

Тъй че, този "аз", това усещане за индивидуалност никога не се мени (до преди просветлението). Мени се неговото "облекло", но не и той самия. Той, до край, до просветлението си остава все еднакъв - все еднакво обусловен и все в едно и също разделение, в един и същ дуализъм.

Докато в теб съществува солидното убеждение, че ти си нещо отделно и до като то управлява корена на клетките ти, ДНК-то ти, дълбоко внедрено, то ти ще се преинкарнираш.

Успееш ли да прозреш реалността, че този "аз" е всъщност илюзиорен, като под "прозреш" се разбира не само премяташ това на концептуално ниво, а истински да го разбираш, тогава преинкарнациите спират (така твърдят в Теравада, което според Махаяна и Ваджраяна не е баш тъй) и това е т. н. просветление - въпросното прозрение.

 

Та, идеята ти, освен че не е обмислена добре, е и сама по себе си тъпа.

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Първо, след като е факт, ти как го провери? Според какво е факт? Какви са доказателствата ти, че да го обявиш за факт?

Когато ти докажеш смехориите от предишния си пост относно преинкарнирането на индивидуалния "аз", тогава мога да ти кажа какво имам предвид подробно. 

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато ти докажеш смехориите от предишния си пост относно преинкарнирането на индивидуалния "аз", тогава мога да ти кажа какво имам предвид подробно. 

Въпросните "смехорий" ги има в Пали-канона.

Твърдиш ли, че ги няма там?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпросните "смехорий" ги има в Пали-канона.

Твърдиш ли, че ги няма там?

Разбирането ти на Пали-канона е изкривено от етернализма който те е обзел. Буда учи всичко да изпитваме на база собствен опит, а твърдението ти че си сънувал предишните си прераждания и че си просветлен е смехотворно, защото личи отдалече че не си, не схващаш ли? Пали-канона не е библия или икона за да я целуваш, вярваш или да му се кланяш. Нищо не твърдя относно Пали-канона, не съм бил с Буда, за да знам какво е казал, и какво не е. Всичко минава през личната ми практика като през огън и след това мога да кажа че знам нещо или не го знам, ако имам или нямам достатъчно опит на практика. А ти си ги плямпаш ей така за спорта, доказателства от личен опит нямаш.

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбиране ти на Пали-канона е изкривено от етернализма който те е обзел. Буда учи всичко да изпитваме на база собствен опит, а твърдението ти че си сънувал предишните си прераждания и че си просветлен е смехотворно, защото личи отдалече че не си, не схващаш ли? Пали-канона не библия или икона да я целуваш, вярваш и да му се кланяш. Нищо не твърдя относно Пали-канона, не съм бил с Буда, за да знам какво е казал, и какво не е, всичко минава през личната ми практика като през огън и след това мога да знам нещо или да не знам, ако имам или нямам достатъчно опит или практика. А ти си ги плямпаш ей така за спорта, доказателства от личен опит нямаш.

Шуня, не съм сънувал. :-)

Това е плод на практика.

 

Кое ти е смехотворно на теб, това въобще не е важно.

Фактът е, че Буда говори за предишните (свои) преинкарнации и то в Пали-канона.

 

Фактът е, че ти не познаваш въпросния канон, нито Будизма.

 

Плямпането виж да не е от теб. :-)

Ето ти част от една сутра:

 

«Далее... вспоминаю многочисленные прошлые обители: одну жизнь, две жизни, три жизни, четыре, пять, десять, двадцать, тридцать, сорок, пятьдесят, сто, тысячу, сто тысяч, многие циклы распада мира, многие циклы эволюции мира, [вспоминая]: «Там у меня было такое-то имя, я жил в таком-то роду, имел такую-то внешность. Таковой была моя пища, таковым было моё переживание удовольствия и боли, таковым был конец моей жизни. Умерев в той жизни, я появился здесь. И там у меня тоже было такое-то имя… таковым был конец моей жизни. Умерев в той жизни, я появился [теперь уже] здесь». Так я вспоминаю многочисленные прошлые обители в подробностях и деталях».

 

Сега, би ли обяснил изказа на Шакямуни, че той бил... еди какъв си в предишните преинкарнации?

Говори за "аз"-а.

 

 

Когато нещо не си разбрал, по-добре за теб е да си мълчиш, че излагането ти е голямо. :-)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...