Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

sliderum

Вярвате ли в прераждането? (част ІІ)

Препоръчан отговор


В буквален смисъл - едва ли !

В по-вехтите книги е обратно - око за око , зъб за зъб....видели , че до нищо добро не води и опитали нещо уж ново (обратното)....

Смисълът на Христовото е , че това е начин да се прекъсне процеса , без взаимно унищожение - всяко действие предизвиква противодействие. 

В същност и това не е решение ! Най-малкото си е лицемерие , придружено с отлагане и натрупване....

 

Следва да се търси качествено ново решениеедновременно удовлетворяване на страните с еднакви , но противоположни интереси....... 

първото,което казваш око за око се отнася за закона,а един закон за да се приложи и изпълнява има и наказание,както и до днес-има закон,  има и наказателен кодекс!смисълът на Христовото е да прекъсне в зародиш нарушението,още в мислите на човека!в смисъл-в ума на всеки влизат лоши мисли,това е нормално,но трябва да ги пропъдиш!ако ги задържиш в себе си вече си виновен,а ако не само ги задържиш,но започнеш да обмисляш зло и накрая пристъпиш към действие ето това е греха!затова се казва,че Христос промени закона!да изкорениш злото още в зародиш!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Евреите са се оказали малко по- досетливи, когато Исус чул- недочул почнал да проповядва същите правила, евреите взели та го попитали - добре де, убу, ще ме ударят, ще си подам другата буза, ала ако това не спре агресора какво правим. И Исус взел да заеква - ми нека те ударят още седем пъти. Ок - казали евреите - но след тези седем пъти, ако пак не се озапти, какво правим. Исус вече се оказал в патова ситуация - нека те ударят 777 пъти. Може би някои са разбрали, че този човек говори глупости

 

Не подкрепям никой, който е решил да се научи да прощава - и без това не съм срещал такива хора, има ги само из книгите и легендите, в реалността има преструванковци, които обаче колкото и да демонстрират какви велики духовни последователи са, в действителност вътре в психиката им ври и кипи. Само се преструват, че са простили, а вътрешно си мислят - как бих искал да му го върна. Но се стиска човека, защото инак ще излезе, че не е религиозен и ще отиде в ада, Бог ще го накаже, задето се е защитил.

 

Винаги съм се чудела какво е искал да каже Христос с думите: "Ако те ударят по едната буза, обърни другата!".

Не ми се вярва да го е казал в буквалния смисъл.

За повечето хора това което си разказал важи, но има и друг вид хора - може би ти не си ги срещал през живота си - ами НАИСТИНА прощават и им олеква на душата, чувстват се като перце след това. Не е задължително да са религиозни, а прощават заради светлото чувство. Народът хубаво го е казал - "Олекна ми на душата".

А има и обяснение:

Ако подадеш другата буза за шамар (това, разбира се е алегория, както повечето истории в Библията) прекъсваш една причинно-следствена верига т.е. - Ти си започнал и си му "ударил шамар" в миналото или в предишен живот - той ти го връща през настоящия живот - ти ще му го върнеш през следващ живот - и така без край.

Така човешкият род е натрупал отрицателна енергия в аурата на земята - нещо като дявол.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От опит знам, че когато правиш нещо и те "ударят", трябва да "обърнеш страницата".

Не отвръщай на удара с удар.

Не отмъщавай!

Всяко отмъщение поражда отмъщение.

Така разбирам и думите на Христос "Ако те ударят по едната буза, обърни другата!".

 

 

ама и ти ли мислиш че това Исус го е казал

недей така моля ти се

:P

 

Не мисля, защото не съм религиозна.

Но ако приемеш в буквалния смисъл и следваш тези думи, неминуемо ще се превърнеш в жертва.

А кому е нужно това, освен на враговете ти?

Редактирано от Мойра (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

.....Христос промени закона!да изкорениш злото още в зародиш!....

Гледам - изкоренил го ! .....2000 години на изкореняване , малко Му дошли ! :)

Безхаберието ако не беше тъжно , щеше да е смешно !...

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Гледам - изкоренил го ! .....2000 години на изкореняване , малко Му дошли ! :)

Безхаберието ако не беше тъжно , щеше да е смешно !...

за 2000 г. ние трябваше да сме съвършенни,но виждаш,че малко още  ни трябва да се самоунищожиме!за това е казано-ако не можете да не грешите,покайте се за грешките,не ги повтаряйте,не се усъвършенствайте в грях!


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

за 2000 г. ние трябваше да сме съвършенни,но виждаш,че малко още  ни трябва да се самоунищожиме!за това е казано-ако не можете да не грешите,покайте се за грешките,не ги повтаряйте,не се усъвършенствайте в грях!

грешките нали са за да се учим

пък колко сме научили е отделен въпрос

 

а тия 2000г. са един миг по "времето" на Вечността

и не забравяйте също така че Земята като планета не е единственото училище

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой от пишещите тук помни ли предишните си прераждания? И нещо по-лесно: някой помни ли събития от първите 2-3 години на живота си? А земята, както и други космически училища и домове спокойно могат да се отнесат към сферата на психиатрията, говоря като човек който реално не е преживявали подобни събития. Ако има такава непрекъснатост на съзнанието, все някакви спомени трябваше да са останали, дори откъслечни, но разпознати като обективни факти, а не изсмукани от сънища сценки или неуравновесени бълнувания на яве, вследствие на преживяна(или не напълно преживяна) здравословна криза или психичен шок, раздяла, смърт и тн. Но дори и да помни някой нещо, това доказателство важи само за него и за никой друг, следователно няма обективност която може да бъде проверена, при наличието на определени обстоятелства. Ако може да бъде проверена истинността на такова твърдение, кои са обстоятелствата при които може да се провери. Иначе темата се изчерпва с вярвам, не-вярвам, не мога да определя има или няма прераждане на съзнанието като непрекъснат поток от моменти.

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой от пишещите тук помни ли предишните си прераждания? ....  Ако може да бъде проверена истинността на такова твърдение, кои са обстоятелствата при които може да се провери.

Не ни е дадено да помним, тук идваме отново и пишем наново на чист нов бял лист.

 

Хипнотичната регресия, виж темата

https://www.kaldata.com/forums/topic/54356-%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE/?hl=%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Питах дали някой лично го е преживял това? Това което даваш като отговор в линка е:

Писах на Павлина Николова.

До регресия се прибягва в краен случай, при болести най-вече.

Това ми отговори.

 

Това значи ли че човек за да разбере истината трябва да е приритал или да е на смъртен одър, каква ще му е ползата тогава? Несериозно ми звучи някак си...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Питах дали някой лично го е преживял това? Това което даваш като отговор в линка е:

Писах на Павлина Николова.

До регресия се прибягва в краен случай, при болести най-вече.

Това ми отговори.

 

Това значи ли че човек за да разбере истината трябва да е приритал или да е на смъртен одър, каква ще му е ползата тогава? Несериозно ми звучи някак си...

Не разбира се.

Но може да ти отговори на много въпроси - връщането назад.

Ако си в труден период или се измъчваш вътрешно от нещо, ако нямаш покой за нещо...

При регресията също така се срещаш с духовните си водачи, които ще помогнат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не разбира се.

Но може да ти отговори на много въпроси - връщането назад.

Ако си в труден период или се измъчваш вътрешно от нещо, ако нямаш покой за нещо...

При регресията също така се срещаш с духовните си водачи, които ще помогнат.

Не давам пари някой да ми припомни нещо, което самия трябва да знам, ако изобщо се е случило. Буда сам си е припомнил предишните животи, ако това което е стигнало до нас е отговаря на действителни събития. Това с духовните водачи не трябваше да го пишеш, съвсем ме отказа :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Това значи ли че човек за да разбере истината трябва да е приритал или да е на смъртен одър, каква ще му е ползата тогава? Несериозно ми звучи някак си...

Не значи, ала човека прави така, че да значи - уви. Човек трябва да бъде в крайностите, за да прозре истината - инак живеейки, като безсмъртен, просто отлага. Смъртта е абсолютна крайност, когато няма време, когато бъде в положение на краен екстрем, едва тогава човек наистина си дава сметка за това как живее. Онези, които странят от крайностите, никога не достигат истината - самата крайност създава неотложността, няма утре, няма после, няма бъдеще време, или сега, или никога. За това е по- добре да не се чака смъртния одър, че чак тогава да се озовеш в крайността, защото ще е късно и полза едва ли ще има - номера е още докато си жив, да заживееш в крайностите, да съзнаваш, че току следващия момент, може вече да си мъртъв. Нищо не дава такава осъзнатост, както крайността - а няма по- голяма крайност от умирането.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това с духовните водачи не трябваше да го пишеш, съвсем ме отказа :D

Защо - шубе ли те е от тях срам ли ти е ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо - шубе ли те е от тях срам ли ти е ?

Нито едно от двете. Не вярвам в духове, вярвам само в това което разбирам и мога да проверя, другото ми е ненужно и безполезно, ако се гради само на вяра, предположения и манипулации. Не вярвам че някой може да ми помогне да изкореня каквото и да било страдание, тъй като коренът на страданието е в мен самия, следователно никой не може да ми помогне, още по-малко молитви и суеверия, битката започва и свършва в мен. В това вярвам, в което знам и съм проверил, за другите неща няма време просто.

 

АНАТМАВАДА (не-души доктрина) — одна из фундаментальных доктрин буддизма, отличающая его как от индуизма/брахманизма, так и от большинства иных религиозных учений. Буддизм не только отрицает существование атмана — индивидуального субстанциального простого «я», или души, но и считает, что вера в «я» является источником всех прочих клеш — омрачающих аффектов и привязанностей и, следовательно, основной причиной страдания живых существ в круговороте рождений - смертей (см. Сансара). Из отрицания идеи субстанциального «я», восходящего к самому раннему пласту буддизма, следует и отрицание идеи бессмертия или вечности души.
 
Буддизм рассматривает личность (пудгала) как имя для обозначения структурно упорядоченного соединения групп элементов (дхарм). Таких групп (скандх) насчитывается пять: рупа (материальное, или чувственное), ведана (чувство; прежде всего приятного, неприятного или нейтрального), самджня (способность к образованию представлений и понятий, а также к проведению различий), санскара (волевой и деятельный аспекты психики, ответственные за формирование кармы) и виджняна (сознание). Эти группы также не являются субстанциями, поскольку они рассматриваются лишь как совокупности дхарм — элементарных единиц психофизического опыта. 
 
Дхармы в свою очередь не субстанциональны: вопервых, каждая из них является носителем не многих, а лишь одного, собственного, качества, не отличимого от своего носителя, а во-вторых, они мгновенны, постоянно возникая и исчезая в соответствии с принципом причинно зависимого происхождения (пратитья самутпада). Таким образом, личность превращалась в континуум, или поток (сантана), причинно обусловленных элементарных психофизических состояний, и в ней не остается ничего постоянного и неизменного. В связи с доктриной анатмавады буддизм отказывается от понимания перерождений как переселения души из тела в тело, характерного для брахманизма. Теперь перерождение интерпретируется как радикальная перегруппировка дхарм данного континуума. Она эмпирически выражается в появлении нового живого существа, чьи характеристики обусловлены кармой, то есть совокупностью действий умершего существа.  При этом это существо в свою очередь сводилось к определенной конфигурации дхарм, обусловившей характер последующей конфигурации данного континуума.
 
В махаянской философской школе шуньявада (мадхьямика) исходное понимание анатмавады получило название доктрины «бессущностности личности» (пудгала найратмья). Оно было дополнено новой доктриной о «бессущностности дхарм» (дхарма найратмья), согласно которой ни одно из базовых элементарных состояний не обладает самосуществованием, или собственной природой (свабхава). Каждое из них является лишь манифестацией системы причинно-следственных отношений, будучи порождением причин и условий. Соответственно, они не существуют «сами по себе», а поэтому они «пусты» (шунья) и бессущностны (найратмья), будучи лишены внутренней собственной природы.
Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Не вярвам в духове

И какво точно разбираш под духове ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

5-годишно момче говори за миналия си живот

1qua8U7hq.jpg

Люк Руелман е на пет години. Той живее в Синсинати, Охайо (САЩ) и казва, че си спомня предишния си живот, когато е бил 30-годишната чернокожа Пам от Чикаго.

Момчето така упорито говори за предишния си живот, че майка му като свързала всички детайли от „биографията на загадъчната Пам“, решава да проведе разследване;  разгледала множество стари вестници и установява, че такава жена наистина е съществувала.

В един момент Люк започва да говори такива неща: „Когато бях момиче, имах черна коса“, „Носех такива обеци, когато бях момиче.“ „Преди се казвах Пам, но като Пам аз умрях. Отидох до небето и видях Бог. Той ме върна обратно. След това се събудих и се оказах бебе, а ти ме наричаше Люк. “
Pamela Robinson (на снимката долу) загива при пожар в хотел Paxton през 1993 г. Тя наистина е била на 30 години. Момчето казва, че след смъртта душата на Памела се срещнала с Бог и е изпратена обратно на Земята. След това той се ражда момче.пам
Майката на Люк казва, че практически всички факти от историята на Люк се потвърждават.

 

http://nepoznato.energetika-bg.com/2015/02/5-godishno-momche-govori-za-minaliya-si-zhivot/

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изфабрикуваните доказателства за успешна хипнотична регресия или спомени от минали животи много лесно могат да се разобличат. Достатъчно е информацията която е получена да се подложи на подробен анализ и да се види че нито езика, нито фактите съответстват реално на епохата, която би трябвало да описват. 

 

http://en.wikipedia.org/wiki/Past_life_regression

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой от пишещите тук помни ли предишните си прераждания? И нещо по-лесно: някой помни ли събития от първите 2-3 години на живота си? А земята, както и други космически училища и домове спокойно могат да се отнесат към сферата на психиатрията, говоря като човек който реално не е преживявали подобни събития. Ако има такава непрекъснатост на съзнанието, все някакви спомени трябваше да са останали, дори откъслечни, но разпознати като обективни факти, а не изсмукани от сънища сценки или неуравновесени бълнувания на яве, вследствие на преживяна(или не напълно преживяна) здравословна криза или психичен шок, раздяла, смърт и тн. Но дори и да помни някой нещо, това доказателство важи само за него и за никой друг, следователно няма обективност която може да бъде проверена, при наличието на определени обстоятелства. Ако може да бъде проверена истинността на такова твърдение, кои са обстоятелствата при които може да се провери. Иначе темата се изчерпва с вярвам, не-вярвам, не мога да определя има или няма прераждане на съзнанието като непрекъснат поток от моменти.

 

 

Помня, да.

Най - ранния ми спомен от този живот е,  когато бях на 2 годинки ( още не можех да годя тогава), спомням си как стоях в розовата си проходилка, слънцето весело грееше през прозореца, всичко беше толкова тихо и спокойно, животът изглеждаше толкова хубав, стаята - слънчева, широка и тиха, а аз си играех с топчетата на проходилката и се оглеждах блажено наоколо.

 

А от предишния си живот си спомням  една лампа над барака, огради, студ, празнина в душата и огромно чувство за загуба. От малка исках да стана писателка, намирах го за съвсем естествено, исках да съм писателка и нищо друго. Несправедливостите и дискриминацията ме дразнят страшно и скачам като питбул, ако нещо ми забранят. Името Ани и производните му винаги са ми били познати.  С изключение на телевизора, колите и някои играчки, имах чувството, че живота ми е същия, като в едно друго време, но не можех да си обясня кое.  При звън на вратата, направо тичах и се криех някъде, а не можех да си обясня защо. Живея в близост до полицията  моя град и като малка се страхувах от полицаите, но не можех да си обясня защо.

 

Нашите не могат да повярват, че си помня розовата проходилка, но я помня. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А от предишния си живот си спомням  една лампа над барака, огради, студ, празнина в душата и огромно чувство за загуба.

Огради....може би си била в лагер

:lock:

 

А как точно идва този спомен

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Огради....може би си била в лагер

:lock:

 

А как точно идва този спомен

Ами аз живея в близост до три важни сгради в моя град - полиция, банка (тогава имаше само БНБ) и пощата. На сградите на полицията и пощата нощем светят лампи, една лятна вечер с мама излязохме на терасата и се любувахме на приятната и прохладна вечер, аз като видях лампите, ми се сториха познати, незнайно откъде, но ми бяха познати.  Оттам и едно чувство за празнота, за загуба, за едно ужасно време...........

 

Години по - късно, ми се случи нещо изключително странно. Бях в пети клас, гостувах на леля, вуйчо и братовчедите ми в нашия град. Нашите ги нямаше и те ме гледаха. Понеже братовчедите ми близнаци ;момчета) бяха в шести клас, а аз бях любопитна какво ще уча догодина, извадих учебниците им и ги зараглеждах. Стигнах до учебника по литература. Прелиствах и четях, седнала на дивана в хола, а слънцето весело грееше през прозореца. Стигнах до едно произведение - "Задната къща" на Ане Франк и странно, но написаното вътре ми се стори познато, момичето на снимката също, а пък снимката на задната къща виждах за първи път. Дневника на снимката също изглеждаше познат........... Сякаш нещо проблесна в паметта ми........ една маса с покривка и ваза с цветя, столове, прозорци с гледки към зеленина и слънце, широки врати, диван..........

Не по мое желание учех немски тогава, а странното беше, че немския ми беше супер познат, още втората година четях свободно (без сричане) на немски. Все едно роден език............

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами аз живея в близост до три важни сгради в моя град - полиция, банка (тогава имаше само БНБ) и пощата. На сградите на полицията и пощата нощем светят лампи, една лятна вечер с мама излязохме на терасата и се любувахме на приятната и прохладна вечер, аз като видях лампите, ми се сториха познати, незнайно откъде, но ми бяха познати.  Оттам и едно чувство за празнота, за загуба, за едно ужасно време...........

 

Години по - късно, ми се случи нещо изключително странно. Бях в пети клас, гостувах на леля, вуйчо и братовчедите ми в нашия град. Нашите ги нямаше и те ме гледаха. Понеже братовчедите ми близнаци ;момчета) бяха в шести клас, а аз бях любопитна какво ще уча догодина, извадих учебниците им и ги зараглеждах. Стигнах до учебника по литература. Прелиствах и четях, седнала на дивана в хола, а слънцето весело грееше през прозореца. Стигнах до едно произведение - "Задната къща" на Ане Франк и странно, но написаното вътре ми се стори познато, момичето на снимката също, а пък снимката на задната къща виждах за първи път. Дневника на снимката също изглеждаше познат........... Сякаш нещо проблесна в паметта ми........ една маса с покривка и ваза с цветя, столове, прозорци с гледки към зеленина и слънце, широки врати, диван..........

Не по мое желание учех немски тогава, а странното беше, че немския ми беше супер познат, още втората година четях свободно (без сричане) на немски. Все едно роден език............

дежавю

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Looking-from-the-Franks-living-room-into     Същата стая с масата, столовете, покривка и ваза с цветя виждах. Само че от друг ъгъл.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Looking-from-the-Franks-living-room-into     Същата стая с масата, столовете, покривка и ваза с цветя виждах. Само че от друг ъгъл.

Невероятно

Ти си Ане Франк ?

:ohmy:

даже си и приличате

:no-no:

 

drvo-ane-frank-zbog-starosti-ceka-rusenj

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

дежавю

:)

А посещавали ли сте сграда на психиатрия? Въпроса ми е, ако сте посещавали, имахте ли там същото усещане?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А посещавали ли сте сграда на психиатрия? Въпроса ми е, ако сте посещавали, имахте ли там същото усещане?

ако евентуално ходиш, пиши после тука в раздела непременно

да се образоваме

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...