този ни съм го чувала ни го познавам ни искам да го знам

а за кого пишеш?

а за кого пишеш?

за Бог - Баща ни, Създателят ни и Всичко

колко пъти да повтарям не четеш ли

за Бог - Баща ни, Създателят ни и Всичко

колко пъти да повтарям не четеш ли

ти пишеш за всичко друго,но не и за Създателя,това,което пишеш е чист сатанизъм!

ти пишеш за всичко друго,но не и за Създателя,това,което пишеш е чист сатанизъм!

обратното - ти пишеш за оня рогатия

прочети си всички копипейстчета от ония книжки

Наистина ли си виждал много агонизиращи хора? Изпитваше ли състрадание към тях, или мислеше как да преодолееш страха си? Този страх е инстинктивен, обаче има и други страхове, които не са и те ни тормозят къде повече. Хората се се страхуват и от различни неща, днес например пак не можах да мина покрай едно голямо куче, после се стреснах от плъх. Втората реакция беше прекогнитивна, както я наричат, но първата не беше. В първия случай имах време да помисля и пак да си кажа - не днес и не сега. Понякога няма възможност за избор обаче и или не се отъждествяваш, или продължаваш да спиш и те отнася бързият влак.

Ти например би ли прекарал известно време насаме с буен психичноболен? Това е възможност за самоусъвършенстване.

Така си е.

Страхът е голям проблем за човек - страх от болка/страдание, страх от смърт, от живот, щото е непостоянен, болезнен. Страх от това да не спреш да съществуваш.

Всъщност всички страхове са метаморфози на основния страх в човек - да не спре да съществува, въпреки че страхът от живота и болезнеността му, дето самоубийците и подобни на тях го имат, изглежда да не е страх от смърт, което ще рече, че болката може да бъде толкова голяма и непоносима, че да надмогне над страха от смъртта.

При мен лично т.н. санскари започнаха да излизат по твърде явен начин от преди шест до осем години. През какви ли не страхове съм минавал, някои от които са ме държали и направо са ме разтърсвали в продължение на седмици, на месеци дори.

"Страх и скърцане със зъби", както е писано.

Ето с тези неща човек бива да се справи, ако иска да живее в любов, защото страха блокира любовта и прави човека скован, напрегнат.

А това справяне става с промяна в отъждествяването. Отъждествяването пък е променя, като пристигне осъзнаването.

В това отношение Буда, пък и не само той, посочва двете най-големи причини за страданието - неведението и отъждествяването с аз-а, с мимолетното, нетрайното, непостоянното.

Затова практика му е майката.

Страхът има и хубави страни - подтиква те към това да се променяш, да еволюираш, а също така те и предпазва, стига да не те предпазва прекалено, та да се залостиш в черупката си.

"Страхът Божи придава мъдрост."

Всъщност всички страхове са метаморфози на основния страх в човек - да не спре да съществува...

Ти не съществуваш реално бе пич, събуди се, ако съществуваше реално нямаше да умираш, тогава за какъв страх говорим?

Ти не съществуваш реално бе пич, събуди се, ако съществуваше реално нямаше да умираш, тогава за какъв страх говорим?

След като не съществувам, с кой говориш?

Кого призоваваш към пробуждне?

И нима съществува спящо състояние?

... тогава за какъв страх говорим?

Говориш? Говорите? Кои сте вие и кога разговаряхте за страховете?

И не се ли впрягаш твърде много в несъществуващи неща, в нереалността? Защо е това твое впрягане? Страхуваш ли се? Загрижен ли си? За кого?

Ако те зашлевя ще се впрегнеш, или ще продължиш да се правиш на умен, че видиш ли не било реално?

Не ви ли омръзна с подобни комплексарски его игри?

Редактирано 21 септември 201411 г. от rurk (преглед на промените)

Колсото по-пусто е съзнанието , толкова е по-близо до бог .

Най-близо е безсъзнанието....! 

.....аз си му казвам празноглавие....

... ако съществуваше реално нямаше да умираш...

Кой ако съществува?

Кой няма да умира?

Аз?

Етернализъм?

Aко разглеждаме страховете, фобиите и параноичните състояния като вторична (производна) емоция и се абстрахираме от конкретния обект, то в светлината на трите отрови – невежество, страстно желание и антипатия/гняв – то страхът произтича от последната. С други думи, страхуваме се от това, че няма да можем да избегнем определени ситуации и обстоятелства, които считаме за неприятни, болезнени, нараняващи. В този смисъл, причината за страха е антипатията, отхвърлянето, гнева. Разбира се, коренът на трите отрови е невежеството или вярата в присъщото съществуване на личността и феномените.

Тонг-лен е ефективна практика срещу подобни невротични състояния. Най-просто е да си представим, че вдишваме нашите и на всички същества страхове във вид на черен дим, който се разтваря в сърдечния център и издишваме радост, щастие и безтрашие под формата на прозрачна, бяла светлина, която изпълва не само на нас, но всички други. Това е много кратко описание, но може да е полезно. Правят го дори в някои западни болници като част от работата с пациенти със сериозни заболявания като рак и подобни.

Редактирано 21 септември 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Или да разглеждаш същността на този, който се страхува... и същността на нещата, от които се срахуваш.

Или просто да наблюдаваш страховете как идват и си отиват.

Редактирано 21 септември 201411 г. от rurk (преглед на промените)

Или да разглеждаш същността на този, който се страхува... и същността на нещата, от които се страхуваш.

Всъщност при тонг-лен правиш и това. Това, което приемаш няма присъщо съществуване. Затова може да го приемаш без да ти навреди и да го разтвориш. Същото и с това, което даваш. С теб и с тези, на които даваш и от които приемаш... Тази практика е сърцевината на ло-джонг и има дълбоки и тайни нива, които се предават само устно. Но дори да се прави само по описания начин е много полезна. Разбира се, не действа мигновено. Трябва време, за да се привикне.

Наистина е необходимо истинска отдаденост и състрадание за да се практикува тонглен.

В тази практика казваш (в случая със сраховете): "Нека със сраха, който преживявам, всички същества да се освободят от страховете си. Нека преживея страховете на вички чувстващи същества от всички светове!"

В тези моменти, ако има кое да те спаси от множеството срахове, които биха могли да изникнат в отговор на отдадеността и молитвата ти, това е точно състраданието, което е еквивалентно на буда природата в теб. И точно то е Светлината на трансформацията, в която сраховете изгарят/се стопяват.

Всъщност при тонг-лен правиш и това. Това, което приемаш няма присъщо съществуване. Затова може да го приемаш без да ти навреди и да го разтвориш. Същото и с това, което даваш. С теб и с тези, на които даваш и от които приемаш... Тази практика е сърцевината на ло-джонг и има дълбоки и тайни нива, които се предават само устно. Но дори да се прави само по описания начин е много полезна. Разбира се, не действа мигновено. Трябва време, за да се привикне.

Да, прилага се/впряга се абсолютната бодхичита в действие.

Преди време беше писал, че тази практика действа най-вече на този който я практикува - развива бодхичата у него, осъзнаването на въпросната абсолют. Това обаче не е съвсем вярно, защото талото и съзнанието ти е "отражение" на всички локи/светове, като думата "отражение" не е съвем точна в случая.

Локите/световете са твоето тяло/съзнание (нама-рупа) и очиствайки него, очистваш локите/световете, а ако очистваш локите/световете - очистваш себе си, защото всичко е взаимосвързано, меко казано.

У човека живеят много страхове!страхът е основа на много беди в характера ни. прави ни  притворени, лъжци, двулични. от този низък страх изневеряваме напълно на характера си с това непрестанно какво ще кажат хората, и така предаваме Любовта на Бога, за да се харесаме на човеците.страха е грях,от него произлизат множество грехове!първата страст е страхът!диагнозата за страха е отдалеченост от Бога!
какво казва Словото за страха?-
“Не бой се малко стадо” (Лука, 18:32)
"В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта" (1Иоан 4:18).
“Не се страхувай, само вярвай” (Марк.5:36)
в Св .Евангелие Иисус 98 пъти е казал-небойте се!човекът, живеещ в страх, се превръща в лесно управляем. той загубва свободата.

 

Забравих, че говоря с просветлен. Благодаря за обясненията, които имаш добрината да споделиш.

У човека живеят много страхове!страхът е основа на много беди в характера ни. прави ни притворени, лъжци, двулични. от този низък страх изневеряваме напълно на характера си с това непрестанно какво ще кажат хората, и така предаваме Любовта на Бога, за да се харесаме на човеците.страха е грях,от него произлизат множество грехове!първата страст е страхът!диагнозата за страха е отдалеченост от Бога!

какво казва Словото за страха?-

“Не бой се малко стадо” (Лука, 18:32)

"В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта" (1Иоан 4:18).

“Не се страхувай, само вярвай” (Марк.5:36)

в Св .Евангелие Иисус 98 пъти е казал-небойте се!човекът, живеещ в страх, се превръща в лесно управляем. той загубва свободата.

Така е.

В Християнството методът на методите е пълното себепредаване в ръцете на Отца, чрез Сина, защото за човека, без помоща Христова, това е непосилно.

Себепредлагането е метода на молитвата,за да се отвори Пътя на Гълъба.

Също така е казано, че този род не излизат, освен чрез пост, молитва и бдение, като бдението е за козните на лукавого (егоистичното съзнание - князът на въздушната власт, който действа нине в синовете на непокорството...).

Постът е за очистим духа, душа и тялото; молитвата за да се покажем готови за силата Божия; а бдението, също така, да бдим за нея, за нейната поява, Таворската Светлина.

Забравих, че говоря с просветлен. Благодаря за обясненията, които имаш добрината да споделиш.

Е, аз пък приемам с благодарност поредната ти ирония и високомерие. Карма. :-) Пожелавам ти щастие!

 Пожелавам ти щастие!

И аз на теб. Защо да е ирония? Ти сам се обяви за просветлен, ако си спомняш...

Имаш ли си вече ученици? Повечето просветлени си имат.

И аз на теб. Защо да е ирония? Ти сам се обяви за просветлен, ако си спомняш...

Имаш ли си вече ученици? Повечето просветлени си имат.

Е, това а се правиш на ударен, че не проявяваш ирония, е още по-красноречиво за его игрите.

Сега виж как пренасяш разговора към разглеждане не на темата, а на събеседника.

Ти например си ми ученик, щеш-нещеш. Дори да отричаш, пак си. Дори да го отхвърляш,то е факт.

Умният човек от вичко извлича поучение и всичко за него е учител.

Макар и познал природата на ума, има какво още да уча, като детайли и това да интегрирам, но темата, както писах, не е за мен.

Ако някой има нужда да си играе тези игри, на мерене на... , то личните съобщения могат да са му в полза. :-)

Ти например си ми ученик, щеш-нещеш. Дори да отричаш, пак си. Дори да го отхвърляш,то е факт.

Учителю!

–––––––––––––

Извинявам се на другите участници за офтопика.

Така си е.

Страхът е голям проблем за човек - страх от болка/страдание, страх от смърт, от живот, щото е непостоянен, болезнен. Страх от това да не спреш да съществуваш.

Всъщност всички страхове са метаморфози на основния страх в човек - да не спре да съществува, въпреки че страхът от живота и болезнеността му, дето самоубийците и подобни на тях го имат, изглежда да не е страх от смърт, което ще рече, че болката може да бъде толкова голяма и непоносима, че да надмогне над страха от смъртта.

При мен лично т.н. санскари започнаха да излизат по твърде явен начин от преди шест до осем години. През какви ли не страхове съм минавал, някои от които са ме държали и направо са ме разтърсвали в продължение на седмици, на месеци дори.

"Страх и скърцане със зъби", както е писано.

Ето с тези неща човек бива да се справи, ако иска да живее в любов, защото страха блокира любовта и прави човека скован, напрегнат.

А това справяне става с промяна в отъждествяването. Отъждествяването пък е променя, като пристигне осъзнаването.

В това отношение Буда, пък и не само той, посочва двете най-големи причини за страданието - неведението и отъждествяването с аз-а, с мимолетното, нетрайното, непостоянното.

Затова практика му е майката.

Страхът има и хубави страни - подтиква те към това да се променяш, да еволюираш, а също така те и предпазва, стига да не те предпазва прекалено, та да се залостиш в черупката си.

"Страхът Божи придава мъдрост."

Бъркаш страх с неосъзнатост. Страхът и смелостта са двете страни на една монета. Хората пари дават за да скачат с бънджи. Проявяват смелост да скочат и пищят от страх докато падат. Говорили са с други скачачи и знаят и за двете усещания предварително и желаят да ги изпитат и затова дават пари. 

 

Това за което говориш е не осъзнатост, не е страх. Дискриминираш страха спрямо смелостта. 

След като не съществувам, с кой говориш?

Кого призоваваш към пробуждне?

И нима съществува спящо състояние?

Говориш? Говорите? Кои сте вие и кога разговаряхте за страховете?

И не се ли впрягаш твърде много в несъществуващи неща, в нереалността? Защо е това твое впрягане? Страхуваш ли се? Загрижен ли си? За кого?

Ако те зашлевя ще се впрегнеш, или ще продължиш да се правиш на умен, че видиш ли не било реално?

Не ви ли омръзна с подобни комплексарски его игри?

Това не са егоигри. Хващаш се за думата. Не разбираш, че не тълковния речник е този, който има монопол над смисъла на думите. Никой, дори и Буда няма монопол над смисъла на думите. Дори и думите на Буда са уязвими от думохващателство и неправилен възглед спрямо думите. Шунята има предвид, че нямаш себеприрода, че няма универсални критерии, по които да бъдат установени, както твоят живот, така и твоето съществуване. Специално за бай Чечи обяснявам - ако си в кутия с капак, докато не отворим капака, ти за нас не си нито жив, нито мъртъв, нито те има в кутията, нито те няма там, нито те има в останалата невидима част от света, нито те няма. Но конкретно за теб, ако си в съзнание си конкретно жив и знаеш къде те има. Ако спиш и сънуваш обаче, може да си всеки, включително и Шунята, който току що получи цицина от етерналистическата тояга, с която ти току що го удари.

И точно то е Светлината на трансформацията, в която сраховете изгарят/се стопяват.

 

Ето пак. Невежесто, не страх. Ако замениш страх с невежество и фразата би звучала по мой вкус. Моя вкус разбира се няма себеприрода, но все пак, при теб от контекста на горните ти постове личи, че бъркаш страх с невежество. 

 

Не е правилен възглед да виждаш съществуването на страха, без да виждаш не съществуването му "Качаяна". 

И аз на теб. Защо да е ирония? Ти сам се обяви за просветлен, ако си спомняш...

Имаш ли си вече ученици? Повечето просветлени си имат.

Ти наистина иронизира, Рурк е прав. Не умението ти да оставаш хладнокръвен по време на нормална обмяна на мнения, си е неправилен възглед от където и да го погледнеш. Нито имаш разбирането, че мнението ти тежи и без да атакуваш и да удряш под кръста конкретния човек, нито имаш разбирането, че твоето мнение, както и мнението на опонента ти нямат себеприрода.

 

Само моето мнение има себеприрода, но това е друга тема     

Колсото по-пусто е съзнанието , толкова е по-близо до бог .

Най-близо е безсъзнанието....! 

.....аз си му казвам празноглавие....

Абсолютизираш активността. Това ти пречи да видиш, че "празноглавието" също няма себеприрода. 

 

Да, без празноглавие, дълбок сън, не може да се живее повече от определен брой дни.

 ....Специално за бай Чечи обяснявам - ако си в кутия с капак, докато не отворим капака, ти за нас не си нито жив, нито мъртъв, нито те има в кутията, нито те няма там, нито те има в останалата невидима част от света, нито те няма..... 

Ти сам го казваш , но очевидно не го разбираш .

Ключът на "загадката" се крие в това " за нас " , което значи вътре в нашите глави. Което значи субективно !

А какво се случва извън нашите глави ? Което значи обективно !

За повечето тук , това "обективно" , е непознато ! Не се знае и разбира ! Нито като същност , нито като понятие обозначаващо същността.

Това , че "за нас" съм в кутията или не съм в кутията никак не значи , че аз съм там , в кутията или кутията е празна .

Това е само "за нас", вътре във вашите глави , а не изобщо .....

Иначе , фактически аз може както да съм в кутията , така и да не съм в кутията за указаната конкретна ситуация.

Т.е. казано с други думи - не се знае !

Ето това "не се знае" подлудява многознайковците . Как така ще кажат , че не знаят ?!!!

Умните , мъдрите , просветлените ако искаш , те го приемат със спокойствие и разбиране като нещо непознато и съществуващо вън и независимо от тях , вън от техните глави....не да си измислят всякакви небивалици !

 

Казано в шеговите форма :

- Гледам , гледам ! Няма нищо ! Пак гледам - пак нищо ! И си казвам : " Аааа! Тука има нещо ....!"

И започва едно смучене от пръстите , обясняване как нищото и нещото е едно и също и/или пък едновреминно ги има или няма...и т.н. , вместо да кажем простото "не знам" или поне "не се знае"...

Е , нали съм просветлен ?! Мога ли да си призная , че има много нещо да не знам , да не ми е ясно и осъзнато !....

 

Горното дава основание да се твърди с увереност , че всеки е просветлен в определени от своите знания и умения граници и е непросветлен извън тези граници....в тъмнината на незнанието (бих добавил и невежеството). За това е казано , че във всеки от нас дреме един буда ....

То тук пък трябва да имаме ясно разбиране за граница , ама нейсе.....

Редактирано 22 септември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Нито имаш разбирането, че мнението ти тежи и без да атакуваш и да удряш под кръста конкретния човек, нито имаш разбирането, че твоето мнение, както и мнението на опонента ти нямат себеприрода.

Това не е атака и удар по кръста. Рурк твърди, че бил познал природата на ума и бил просветлен в будисткото значение на думата. Доказва го като цитира различни тибетски будистки учители или преразказва техните думи като свои. Ти не можеш да видиш това достатъчно ясно, защото не си ги чел. От друга страна, допуска елементарни грешки винаги, когато спре да преразказва и започне да изразява своето разбиране. Как да ти го обясня, тъй че да ме разбереш? В историята на будизма има много малко практикуващи, които открито да са претендирали, че са постигнали осъзнаване. Другите може да са го казвали за тях, но не и те самите. Скромността е част от практиката. Освен това подобно заявление означава нещо много сериозно. Примерно, един Далай Лама е безспорен авторитет в будистките среди, но не можеш да откриеш нито едно негово заявление, в което да казва, че е просветлен.

Когато някой, който никога не е практикувал под ръководство на будистки учители, който никога не е посетил нито едно учение, не е получил нито едно предаване, не е изпълнявал нито една практика и прочие, а е научил всичко, което знае от нета, прави подобни заявления, то има два варианта. Или съзнателно заблуждава с надежда, че някой ще му се върже, макар че не знам каква полза може да извлече от това, или че наистина си е въобразил, че има осъзнаване и че е практикувал нещата, за които пише... В последния случай нещата са твърде сериозни.

Не става дума конкретно за Рурк – има подобни случаи не малко.

Това не е атака и удар по кръста. Рурк твърди, че бил познал природата на ума и бил просветлен в будисткото значение на думата. Доказва го като цитира различни тибетски будистки учители или преразказва техните думи като свои. Ти не можеш да видиш това достатъчно ясно, защото не си ги чел. От друга страна, допуска елементарни грешки винаги, когато спре да преразказва и започне да изразява своето разбиране. Как да ти го обясня, тъй че да ме разбереш? В историята на будизма има много малко практикуващи, които открито да са претендирали, че са постигнали осъзнаване. Другите може да са го казвали за тях, но не и те самите. Скромността е част от практиката. Освен това подобно заявление означава нещо много сериозно. Примерно, един Далай Лама е безспорен авторитет в будистките среди, но не можеш да откриеш нито едно негово заявление, в което да казва, че е просветлен.

Когато някой, който никога не е практикувал под ръководство на будистки учители, който никога не е посетил нито едно учение, не е получил нито едно предаване, не е изпълнявал нито една практика и прочие, а е научил всичко, което знае от нета, прави подобни заявления, то има два варианта. Или съзнателно заблуждава с надежда, че някой ще му се върже, макар че не знам каква полза може да извлече от това, или че наистина си е въобразил, че има осъзнаване и че е практикувал нещата, за които пише... В последния случай нещата са твърде сериозни.

Не става дума конкретно за Рурк – има подобни случаи не малко.

Не съм съгласен, че само сред будистите има просветлени. Така изкарваш, че на изток мислят по логично от нас. Дори те самите не твърдят такова нещо. Разделението изток запад в смисъл на способност за логическо мислене - съществува само на запад. На изток, дори и непросветлените са наясно, че на изток и на запад мисленето си е мислене, и на двете места има хора които разбират и които не разбират от логика.

Смисълът е, че на изток не са манипулирани непросветлените, да вярват че има разлика в мисленето между изток и запад

Не съм съгласен, че само сред будистите има просветлени. Така изкарваш, че на изток мислят по логично от нас. Дори те самите не твърдят такова нещо. Разделението изток запад в смисъл на способност за логическо мислене - съществува само на запад. На изток, дори и непросветлените са наясно, че на изток и на запад мисленето си е мислене, и на двете места има хора които разбират и които не разбират от логика.

Логиката универсално понятие ли е за цялата планета? Виждаш че един термин като прераждането се тълкува по хиляда начина, не виждам защо логиката да прави изключение и да се разделят хората само на разбиращи и неразбиращи от логика. За мен това е погрешно твърдение, тъй като няма абсолютен критерий за правилно и погрешно разбиране на логиката. Освен ако абсолютният критерий не си ти, Рурк или някоя от "знаещите"? 

Това не е атака и удар по кръста. Рурк твърди, че бил познал природата на ума и бил просветлен в будисткото значение на думата. Доказва го като цитира различни тибетски будистки учители или преразказва техните думи като свои. Ти не можеш да видиш това достатъчно ясно, защото не си ги чел. От друга страна, допуска елементарни грешки винаги, когато спре да преразказва и започне да изразява своето разбиране. Как да ти го обясня, тъй че да ме разбереш? В историята на будизма има много малко практикуващи, които открито да са претендирали, че са постигнали осъзнаване. Другите може да са го казвали за тях, но не и те самите. Скромността е част от практиката. Освен това подобно заявление означава нещо много сериозно. Примерно, един Далай Лама е безспорен авторитет в будистките среди, но не можеш да откриеш нито едно негово заявление, в което да казва, че е просветлен.

Когато някой, който никога не е практикувал под ръководство на будистки учители, който никога не е посетил нито едно учение, не е получил нито едно предаване, не е изпълнявал нито една практика и прочие, а е научил всичко, което знае от нета, прави подобни заявления, то има два варианта. Или съзнателно заблуждава с надежда, че някой ще му се върже, макар че не знам каква полза може да извлече от това, или че наистина си е въобразил, че има осъзнаване и че е практикувал нещата, за които пише... В последния случай нещата са твърде сериозни.

Не става дума конкретно за Рурк – има подобни случаи не малко.

 

Е, може би заради това във веданта се счита, че наличието на саттвичен ум е пречка към освобождението, но без саттвичен ум, то е напълно невъзможно. Според ведантичните догми, човек може да се възгордее от знанието, да се привърже към него и към сиддхите, които го съпровождат като ефект от пречистването. Разбира се, ахакамкара винаги може да се самовъзнагради с илюзията, че се е просветлил, когато очевидно преобладава гуната раджас в съзнанието. Необходима е безмилостна искреност към самия себе си, за да се хванеш как се самозаблуждаваш. Осъзнатата лудост не е лудост.

Редактирано 22 септември 201411 г. от дакини (преглед на промените)