Ти сам го казваш , но очевидно не го разбираш .

Ключът на "загадката" се крие в това " за нас " , което значи вътре в нашите глави. Което значи субективно !

А какво се случва извън нашите глави ? Което значи обективно !

За повечето тук , това "обективно" , е непознато ! Не се знае и разбира ! Нито като същност , нито като понятие обозначаващо същността.

Това , че "за нас" съм в кутията или не съм в кутията никак не значи , че аз съм там , в кутията или кутията е празна .

Това е само "за нас", вътре във вашите глави , а не изобщо .....

Иначе , фактически аз може както да съм в кутията , така и да не съм в кутията за указаната конкретна ситуация.

Т.е. казано с други думи - не се знае !

Ето това "не се знае" подлудява многознайковците . Как така ще кажат , че не знаят ?!!!

Умните , мъдрите , просветлените ако искаш , те го приемат със спокойствие и разбиране като нещо непознато и съществуващо вън и независимо от тях , вън от техните глави....не да си измислят всякакви небивалици !

 

Казано в шеговите форма :

- Гледам , гледам ! Няма нищо ! Пак гледам - пак нищо ! И си казвам : " Аааа! Тука има нещо ....!"

И започвам да си смуча от пръстите , да обяснявам как нищото и нещото е едно и също и/или пък едновреминно ги има или няма...и т.н.

Е , нали съм просветлен ?! Не може да се признае , че има нещо да не знам , да не ми е ясно и осъзнато !....

 

Горното дава основание да се твърди с увереност , че всеки е просветлен в определени от своите знания и умения граници и е непросветлен извън тези граници....в тъмнината на незнанието (бих добавил и невежеството).

То тук пък трябва да имаме ясно разбиране за граница , ама нейсе.....

Колко време стана висиш в темата за будизма и не си разбрал, че обективното няма себеприрода. Дали съществува или не съществува нещо извън нашите глави няма как да разберем със сигурност. Това не е фалшифицируемо твърдение. Не може да се докаже научно нито едното, нито другото. За това най великите логици в света, включително и Буда и Нагарджуна и Декарт и Нилс Бор и други като тях, приемат, че нещата съществуват и не съществуват. Това е правилният възглед. Точно за това говори и Буда в качаянагота сута, като казва, че тези, които са безкритични към съществуването на обективното, не са способни да видят  не съществуването на обективното, докато тези, които са безкритични към не съществуването на обективното не са способни да видят съществуването на обективното.

 

Да, точно разбиране за граница. Границата е граница и не е граница. Това е правилното разбиране за граница. Ако не се подходи критично към границите, няма как да се мисли адекватно за неограниченото.

 

Не съществува рационален критичен подход към границите. Може само при добро желание да се изработи инстинкт за правилно мислене и правилно критично отношение към границите.

Не съм съгласен, че само сред будистите има просветлени.

Влагаме различни значения в думичката "просветление". Имаме различни критерии.

Е, може би заради това във веданта се счита, че наличието на саттвичен ум е пречка към освобождението, но без саттвичен ум, то е напълно невъзможно. Според ведантичните догми, човек може да се възгордее от знанието, да се привърже към него и към сиддхите, които го съпровождат като ефект от пречистването. Разбира се, ахакамкара винаги може да се самовъзнагради с илюзията, че се е просветлил, когато очевидно преобладава гуната раджас в съзнанието. Необходима е безмилостна искреност към самия себе си, за да се хванеш как се самозаблуждаваш. Осъзнатата лудост не е лудост.

Така е. Осъзнатият не трупа карма, дори и ако работи като касапин.

Е, може би заради това във веданта се счита, че наличието на саттвичен ум е пречка към освобождението, но без саттвичен ум, то е напълно невъзможно. Според ведантичните догми, човек може да се възгордее от знанието, да се привърже към него и към сиддхите, които го съпровождат като ефект от пречистването. Разбира се, ахакамкара винаги може да се самовъзнагради с илюзията, че се е просветлил, когато очевидно преобладава гуната раджас в съзнанието. Необходима е безмилостна искреност към самия себе си, за да се хванеш как се самозаблуждаваш. Осъзнатата лудост не е лудост.

То е така, но при положение, че има сидхи, а не си ги фантазираш. Ако има, то може да се родиш като някои от низшите гялпо (нещо като демони).

Така е. Осъзнатият не трупа карма, дори и ако работи като касапин.

Така е само, че това означава да си Тилопа напр., който е ядал сурова риба в определен момент от живота си. На това ниво няма разграничение между чисто и нечисто. Само че това с нас няма нищо общо. Не става дума някой просто да има интелектуално схващане за липсата на характеристики на феномените.

Редактирано 22 септември 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Така е. Осъзнатият не трупа карма, дори и ако работи като касапин.

 

Също така не изпитва психологическа нужда да твърди, че е осъзнат. Той е осъзнат, за какво му е да го афишира, за него не е нещо особено или специално, а нещо напълно естествено, като дишането. Да си чул някой да се гордее от това, че умее да диша?

 

То е така, но при положение, че има сидхи, а не си ги фантазираш. Ако има то може да се родиш като някои от низшите гялпо (нещо като демони).

Така е само, че това означава да си Тилопа напр., който е ядал сурова риба в определен момент от живота си. На това ниво няма разграничение между чисто и нечисто. Само че това с нас няма нищо общо. Не става дума някой просто да има интелектуално схващане за липсата на характеристики на феномените.

 

Точно така. В живата практика се установява докъде се простира въображаемото разбиране и къде, всъщност, започва реалното. Когато за първи път скочих с парашут, бях изключително доволна от себе си. Възгордях се. Дълго време дуех бузи и си се четках за постижението. Един ден, докато пиехме кафе с приятели-летци в кафенето на аедромчето, видях как едно бабе на 70 се приземи с парашут. На тези години, когато страхът от смъртта е изключително силен, тя се беше метнала за първи път в живота си с парашут. В този момент разбрах, че нищо не съм постигнала и че скочих не толкова, за да докажа на себе си, че мога да преодолея страха си, а заради кика от преживяването. И за да мога да се изфукам пред приятели. Докато в нейния случай мотивът беше съвсем различен - тя се опитваше да се сблъска лице в лице със смъртта. Да се подготви за нея.

Влагаме различни значения в думичката "просветление". Имаме различни критерии.

Да, и мисля, че отдавна го уточнихме. Ти вярваш, че отсъствието на просветление може да се докаже, чрез не познаването на определени конкретни практики, докато аз вярвам, че подобно виждане е несъвместимо с правилното разбиране на критичното мислене, тъй като конкретните практики не би следвало да имат себеприрода. За това се и караме. Или поне аз. Не може да се докаже кой от двама ни е прав. Истината е въпрос на вкус.

 

Дори и мислители, които твърдят, че обективното твърдо си съществува и за тях не можем да кажем, че са неправи, всъщност можем, но това означава, че и те са прави и не прави, тъй като и ние сме прави и неправи.  Къде е разликата тогава. Защо считаме нашия възглед все пак за правилен. Защото ако допуснем, че ние сме прави, то както ние сме прави и не прави, така и те са прави и неправи. Докато ако допуснем, че те са прави, то в такъв случай те са "обективно" прави, а ние сме "обективно" криви (каквото и да означава това), което е дискриминация и неправилен възглед.  

“Не бой се малко стадо” (Лука, 18:32)

 

айде пак се почна със смешките

какво стадо бре аз да не съм овца я

Също така не изпитва психологическа нужда да твърди, че е осъзнат. Той е осъзнат, за какво му е да го афишира, за него не е нещо особено или специално, а нещо напълно естествено, като дишането. Да си чул някой да се гордее от това, че умее да диша?

 

Надявам се, че ти поне съзнаваш, че това е само едно мнение, което няма себеприрода (вярно е и не е вярно). Въпреки, че е твоето мнение.

Надявам се, че ти поне съзнаваш, че това е само едно мнение, което няма себеприрода (вярно е и не е вярно). Въпреки, че е твоето мнение.

 

Естествено. Да дишаш или да не дишаш е едно и също. 

 Ти вярваш, че отсъствието на просветление може да се докаже, чрез не познаването на определени конкретни практики, докато аз вярвам, че подобно виждане е несъвместимо с правилното разбиране на критичното мислене, тъй като конкретните практики не би следвало да имат себеприрода.

Не практики, а знаци. Те, разбира се, са пусти и нямат себеприрода. Това не означава, обаче, че е все тая дали ги има или ги няма. Критичното мислене, както посочих много пъти, е само помощен инструмент. Затова и никоя будистка школа не твърди, че просветление се постига само по пътя на аналитичната медитация или изводното познание (анумана), навсякъде се говори за т.нар. пряко йогическо възприятие (йога-пратякша).

Естествено. Да дишаш или да не дишаш е едно и също. 

Да е едно и също и да не е едно и също е едно и също и не е едно и също     

 

За съжаление и горното е едно и също и не е едно и също. 

 

Няма най малка и най голяма матрьошка. Но и имането и нямането на най голяма и най малка матрьошка няма себеприрода.

Критичното мислене, както посочих много пъти, е само помощен инструмент. Затова и никоя будистка школа не твърди, че просветление се постига само по пътя на аналитичната медитация или изводното познание (анумана), навсякъде се говори за т.нар. пряко йогическо възприятие (йога-пратякша).

Няколко поста по нагоре и аз това казвам. Че критичното мислене не може да се рационализира, а може да се изгради само усещане и инстинкт, при силно желание у съответния човек. И друг път съм го казвал в много постове по различен начин. В същност основно за това пиша.

Редактирано 22 септември 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Не практики, а знаци. Те, разбира се, са пусти и нямат себеприрода. Това не означава, обаче, че е все тая дали ги има или ги няма. Критичното мислене, както посочих много пъти, е само помощен инструмент. Затова и никоя будистка школа не твърди, че просветление се постига само по пътя на аналитичната медитация или изводното познание (анумана), навсякъде се говори за т.нар. пряко йогическо възприятие (йога-пратякша).

 

Това със знаците обаче, е много трики куесчън. Имам една позната, която навсякъде и във всичко вижда знаци и знамения. Разбира се, това си е чисто суеверие, тъй като тя не практикува йога, а търси непрекъснато доказателства, които да потвърдят заблудите й. При йога е точно обратното - непрекъснато човек се стреми да се освободи от заблудите си. Тези знаци, за които говориш, не са знаци, а следствие от практиката. Затова на тях не се гледа като на постижение или доказателство, а естествено изменение на съзнанието. Ако обаче търсиш знаци, за да разпознаеш по тях истински учител, твърде е вероятно да се заблудиш. Оня ден гледах един много готин фокусник - Динамо. Такива невероятни неща умее, че първата ми мисъл беше - този човек има сиддхи. Е, не успях обаче да си самовнуша, че е някой прероден махасидха, хванах се навреме.

За повечето от Вас са останали само формите .

И жонглирате с тях съвсем произволно и както Ви падне.

В същност това е проблема !

Що е форма ?

Нека да си го представим !

Примерно форма за празна стъклена чаша , стъклото на която изтънява , изчезва , се стреми към нула , но никога не може да я постигне.

Така остава само формата !

Един път чашата е празна , лишена от съдържание - можете да си налеете каквото си искате в нея.

Втори път стъклото на чашата го няма , самата форма е лишена от съдържание - стъклото от което е направена.

Това е "чиста" , теоретична , мисловна форма.

 

От тук нататък можете да си я "мачкате" както си искате .

Тя може да бъде и всичко друго което можете да си измислите.

И понеже всеки държи на своето (луд умора няма !) , това никак не води до истината , че чашата е стъклена и че е празна . 

Т.е. макар и необходимо , само формите никак не са достатъчни за да се получи познание и адекватна практика за света в който живеем.....

 

Народът го е казал на прост и ясен език :

Що е "гола вода" ?

Таратор без краставици , на който липсва и киселото мляко !

Много "гола вода" се лее тук !.......

Редактирано 22 септември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Много "гола вода" се лее тук !.......

 

Бачо, ти да нямаш очаквания "жива вода" да почне да се лее, та така се възмущаваш? 

Разрушаването на афектите е дълъг процес и става постепенно - не мигновенно. И замърсената вода не се пречиства за две минути, а отнема доста време. Но може би смяташ, че само ти от пишещите не си гола вода?

Ако обаче търсиш знаци, за да разпознаеш по тях истински учител, твърде е вероятно да се заблудиш.

Почти сигурно е, че ще се заблудиш, особено ако си начинаещ.

Бачо, ти да нямаш очаквания "жива вода" да почне да се лее, та така се възмущаваш? 

Разрушаването на афектите е дълъг процес и става постепенно - не мигновенно. И замърсената вода не се пречиства за две минути, а отнема доста време. Но може би смяташ, че само ти от пишещите не си гола вода?

Не се възмущавам , а се забавлявам...

Иначе има истина в писаното тук от теб .

Имам претенцията да съм айрян (нито гола вода , нито таратор).....все е нещо !

За краставицата може и да помислим. Пък и копър и чесън може да добавим ако не ти е сложно....

Редактирано 22 септември 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Влагаме различни значения в думичката "просветление".

Еврика!

римляни 8

19. Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,

20. защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,

21. с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

 

 тука се говори за съдбата на животните!

Напълно осъзнавам, че не е за всеки работа да тълкува писанието, защото дошлото чрез Светия Дух само от Светия Дух може да бъде схванато. По тази причина според св. Игнатий Брянчанинов с основание ще горя в ада заради заниманията си в последно време

Но все пак, като едни обикновени невежи, може да поумуваме над него, пък и кой ли ще ни спре - и без това щом отвориш текст веднага започваш да "превеждаш" едновременно с четенето; освен ако не се науча да спирам мислите си, но това без помощ няма как да го науча.

 

Така; сега за животните. Или тварите, създанията, творението, каквото трябва да означава думата κτίσις. Може да причислим и животните и всичко в космическия порядък по принцип, и човека като природно създание. В случая по-логично ми се струва да е последният, защото как неразумните животни биха могли с нетърпение да ожидат прославянето на синовете Божии, или пък да се надява някой, че животните ще се освободят от робството на тлението? За което се изисква да живеят не по плът, а по дух и чрез духа (благодатта) да умъртвяват плътското. И при хората хич не е лесно, за животните да не говорим.

Така си е.

Страхът е голям проблем за човек - страх от болка/страдание, страх от смърт, от живот, щото е непостоянен, болезнен. Страх от това да не спреш да съществуваш.

 

"Страх и скърцане със зъби", както е писано.

"Страхът Божи придава мъдрост."

----------------------------------

Говориш? Говорите? Кои сте вие и кога разговаряхте за страховете?

Наистина когато се омешат всички религии получаваме - компот. Ето нещо от сутрата която спомена днес scepsis, Сутра Поучения Вималакирти. 

 

Он сказал мне: ≪Достопочтенный Субхути, не питай страха в отношении всех дхарм, [имеющих такое же] бытие, [как] иллюзия [и] иллюзорное творение. Почему же? Потому что все те слова тоже [имеют] такую же природу и мудрые, соответственно, не [ питают симпатии, не] привязываются к словам и не боятся их. Почему же? Все те слова не имеют слов и полностью свободны. А также, все дхармы [имеют своим] признаком полную освобожденность≫.

Редактирано 22 септември 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

 

Така; сега за животните. Или тварите, създанията, творението, каквото трябва да означава думата κτίσις. Може да причислим и животните и всичко в космическия порядък по принцип, и човека като природно създание. В случая по-логично ми се струва да е последният, защото как неразумните животни биха могли с нетърпение да ожидат прославянето на синовете Божии, или пък да се надява някой, че животните ще се освободят от робството на тлението? За което се изисква да живеят не по плът, а по дух и чрез духа (благодатта) да умъртвяват плътското. И при хората хич не е лесно, за животните да не говорим.

преп. Григорий Синаит пише: Тварта, която сега е променлива и непостоянна, първоначално не е създадена тленна, но после била подчинена на тлението,  --покорявайки се на суетата, според Писанието.... или  св. ап. Павел -

и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега (Рим. 8:19-22).

  смъртта, както на човеците, така и на тварите, се появява след грехопадението.знаеме,че тварите бяха поверени на човека,той им даде имена,които стоят и до днес! а след престъплението, когато човекът се уподобил на животните (Пс. 48:13), когато той позволил на неразумната похот да господства над разумната душа и станал непослушен спрямо Господнята заповед, подчинената твар се опълчила против поставения от Твореца началник-човека!

в друга тема написах по подробно,но  срещу Божието всемогъщество се изправи  човешкото слабоумие,поруга се всичко Свято!поредната хула срещу Твореца.

Има нещо, което никога няма да мога да схвана в тази религия... Бог е създал съществата със свободна воля, а после когато не постъпват според желанията му, започва да ги наказва.

Тогава какъв е смисъла от свободната воля?

Предполагам, че въпросът ми е детински, но все пак да попитам.

Има нещо, което никога няма да мога да схвана в тази религия... Бог е създал съществата със свободна воля, а после когато не постъпват според желанията му, започва да ги наказва.

Тогава какъв е смисъла от свободната воля?

Предполагам, че въпросът ми е детински, но все пак да попитам.

Не е детински въпроса, защото са си го задавали християнски философи от Блажени Августин насам. Появява се парадокс който ти прави впечатление. От гледна точка на Божието Всеведение нещата вече са се случили и не може да се избегне предопределението, и започва да се увърта че някои неща са предопределени, други зависят от нас, но все пак са се случили и става малко объркване. Всъщност спасението ни не зависи от нас, а от Божията милост, за която трябва да се молим, и си чакаме страшния съд. И накрая май се получава, че свободната воля е илюзия. Изниква и друг интересен въпрос: Знаел ли е Бог че човека ще съгреши създавайки го?

Редактирано 22 септември 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преп. Григорий Синаит пише: Тварта, която сега е променлива и непостоянна, първоначално не е създадена тленна, но после била подчинена на тлението,  --покорявайки се на суетата, според Писанието....

 

в друга тема написах по подробно,но  срещу Божието всемогъщество се изправи  човешкото слабоумие,поруга се всичко Свято!поредната хула срещу Твореца.

Можеш ли да кажеш къде си писал, ако не те затруднява? Григорий Синаит уточнява ли, където си го прочел, какво разбира под "твар" - животни, човек, или изобщо всичко създадено? Ако не те затруднявам, подай ми къде си писал по-подробно.

Ама не се горещи толкова, за каква хула срещу Твореца говориш

Ние всъщност, ако разглеждаме сами себе си като слабоумни, каквито сме в сравнение даже с някои развити човеци, нежели пред всемогъщия Творец, какво друго да очаква Той от нас?

 

Има нещо, което никога няма да мога да схвана в тази религия... Бог е създал съществата със свободна воля, а после когато не постъпват според желанията му, започва да ги наказва.

Тогава какъв е смисъла от свободната воля?

Предполагам, че въпросът ми е детински, но все пак да попитам.

Доста лош въпрос Ама ти не за пръв път го задаваш. Точно аз не съм който би те осветлил, но днес по една случайност се задълбах в посланието на Павел до Римляни и там видиш ли, две-три глави все с него се занимава, във връзка с ролята (разбирай - Божия промисъл за) на еврейския народ за спасението чрез вяра и оправданието на езичниците. Нещата се оказаха много сложни, но все пак логични... от Божия гледна точка. В край на краищата, гледната точка е хепи енд и си съответства на обещаващото начало.

Даже се размислих за Калвин и докъде е докарал нещата в Женева, както и всички омразници, но и той е бил сигурно така предопределен, призван, или не знам... за да се спасят някои, с книгите си окачени на кръста в пламъците.

 

А за свободната воля имам нещо под ръка на о.А. Кураев от една беседа, ако те интересува - аз го ползвам като гид в тия богословски джунгли понякога, макар че даденото едва ли ще ти отговори на въпроса

 

За всеки седящ тук човек, даже невярващ, не християнин, главният въпрос при приближаването до религията е – ако наистина има бог, както казвате, то как да съвместя моята свобода и съществуването на вашия бог? Ако има бог, как мога да бъда аз? Ако има божествено всемогъщество, то какво означава моята свобода? Вече в началото на петото столетие от християнската история римският философ и поет Боеций обострено изразил проблема така: „Кое божество между истини две разпали война?” Под две истини той има предвид двата догмата на християнската вяра – първия догмат за божественото всемогъщество – „косъм от главата ви няма да падне…”, - и втория догмат, догматът за нашата свобода и отговорност. Как да се съвместят, ако даже косъм не пада без волята на Бога, то къде е свободата ни? На теоретично ниво християнската философия, за всички тези векове, така и не е дала отговор, както няма отговор и в „Матрицата”. Но на нивото на практиката имаме великия отговор на Тома Аквински, той звучи така: „Трябва да се молим така, сякаш всичко зависи само от Бога, а да работим така, сякаш всичко зависи само от нас.”…тоест не можем да кажем, че деветдесет процента зависим от Бога и десет процента от нас самите, не, вярно е и едното, и другото на сто процента – на сто процента всичко зависи от Бога и на сто процента сме свободни. Как да съвместим това в рамките на нашия евклидов ум, ако ползваме термина на Достоевски, не го можем… Трябва да излезем от матрицата на нашия свят, да погледнем отстрани и чак след това от този опит, може би следсмъртен, опита на духовния поглед, да разберем как е в действителност.

Редактирано 22 септември 201411 г. от witness (преглед на промените)

Не е детински въпроса, защото са си го задавали християнски философи от Блажени Августин насам. Появява се парадокс който ти прави впечатление. От гледна точка на Божието Всеведение нещата вече са се случили и не може да се избегне предопределението, и започва да се увърта че някои неща са предопределени, други зависят от нас, но все пак са се случили и става малко объркване. Накрая се заявява че не зависят от нас, а от Божията милост, за която трябва да се молим, тъй като от нас нищо не зависи, и си чакаме страшния съд. И накрая май се получава, че свободната воля е илюзия. Изниква и друг интересен въпрос: Знаел ли е Бог че човека ще съгреши създавайки го?

Фактически Августин много се колебае дали да потвърди свободната воля, но в крайна сметка го прави, понеже трябва да опровергае някои ереси. Най-последователни са Лутер и Калвин, които отричат свободната воля като несъвместима с предопределението... Писал съм за тези неща в други теми – в раздела за филсофия.

 Нещата се оказаха много сложни, но все пак логични... от Божия гледна точка.

Хи-хи... От Негова може и да са. Приемам в смисъл, че ако има бог, то неговите цели са трансцендентни за моя ограничен разум.

 Всъщност спасението ни не зависи от нас, а от Божията милост, за която трябва да се молим, и си чакаме страшния съд. И накрая май се получава, че свободната воля е илюзия.

Виждаш ли, Шунята, как се прави, ако искаш да разбереш наистина колко суетни са всичките ни надежди от собствена, егоистична гледна точка? Гледай и се учи, както се казва.

Хи-хи... От Негова може и да са. Приемам в смисъл, че ако има бог, то неговите цели са трансцендентни за моя ограничен разум.

 

"И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?" Йоан 6 : 60