Шишарката е кодовото име на Епифизата в конспиративната теория за "третото око".

Между другото, центърът на съзнанието се локализира в сърдечната чакра. Ветровете, които се движат през каналите са отговорни са различните емоционални и ментални състояния, казано най-общо. Мозъкът е свързан най-вече с нервната система и тялото, а комуникацията се осъществява чрез центъра в гърлото, както може да се предположи. Интересно е, че в тибетската Ваджраяна се работи с пет центъра, а не със седем, както е в индуистката тантра. Започва се трите горни, а не се вдига Кундалини. Централният канал не преминава през гръбнака, а през центъра на тялото.Т.нар. тибетска йога (то има много системи в различните приемствености) слабо напомня хатха-йога. Асаните са доста динамични и необичайни, както и пранаямата. Изобщо има доста разлики.

Редактирано 17 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Слабото ни място,на живите същества,се състои в това,че ние сами произвеждаме своите халюцинации.Това което наричаме съзнание за самите себе си,не е нещо повече от лични мисли.Сатори не означава край на илюзията.Да си придаваш умен вид и после да станеш пълен идиот е съдбата на човека.  - Кодо Саваки

Редактирано 17 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

 

Това е историята на възрастен мъж от Норфък, Англия, на име Артър Флауърдю, който от дванадесетгодишна възраст виждал в представите си необясними картини - нещо като голям град, заобиколен от пустиня. Най-често му се явявал някакъв храм, който му се струвал изсечен в скала. Тези странни картини не преставали да му се явяват, особено когато играел на морския бряг, недалеч от дома, с розови и оранжеви камъчета. Колкото повече растял, толкова по-ясни ставали подробностите от този град - виждал и други постройки, разположението на улиците, войници, тесен каньон, през който се стигало до града.

Много по-късно съвсем случайно Артър Флауърдю гледал по телевизията документален филм за древния град Петра в Йордания и с изненада разбрал, че именно това е мястото, което носел в съзнанието си в продължение на толкова години. По-късно твърди, че дотогава не е виждал даже книга за град Петра. Все пак виденията му станали известни и едно негово появяване в телевизионно предаване привлякло вниманието на йорданските власти. Те му предложили да замине за Петра заедно с кинооператор, който да заснеме реакциите му в града. Единственото му излизане в чужбина преди това било кратко пътуване по френското файбрежие.

Преди заминаването си Артър Флауърдю бил представен на световноизвестна археоложка и авторка на книга за град Петра, която го разазпитала обстойно и била стъписана от пълнотата на познанията му Според нея някои от подробностите би могло да бъдат известни само на археолог, специализирал в този район. Екип на Би Би Си заснел неговото предварително описание на Петра, за да може впоследствие да бъде сравнено с истинския град.

Артър Флауърдю описал подробно три места от видението си странна вулканична скала край града, малък храм, в който - Флауърдю бил убеден в това - самият той бил убит през първото столетие преди Христа, и една необикновена постройка в града, която била добре известна на археолозите, без да могат да определят за какво е служела, археоложката не помнела да има подобна скала и се усъмнила в съществуването й. Когато показала на Артър снимка на мястото, където някога се издигал храмът, била смаяна от факта, че той бил в състояние да посочи разположението му съвсем точно. След това Флауърдю спокойно обяснил за какво е била използвана постройката с неизвестно предназначение - според него това било караулното помещение, в което и служел преди две хиляди години.

Значителна част от описанията на Артър Флауърдю се оказали верни. При приближаването към Петра той посочил странната скала, а когато влезли в града, без дори да погледне картата, завел екипа право в караулното помещение и показал каква е била системата за охрана. Най-накрая отишъл на мястото, където според него бил убит от вражеско копие през първото столетие преди Христа. Показал къде се намират и за какво са служели и други, все още неразкрити от разкопките обекти.

Археоложката, която придружавала екипа, не била в състояние да обясни познанията за града на този най-обикновен англичанин. Ето думите й:

Той знае твърде много подробности и голяма част от тях са добре известни археологически и исторически факти. Само ум, много по-различен от неговия, би бил в състояние да изработи и поддържа измама с мащабите на неговите спомени - поне тези, които ми разказа. Не мисля, че е измамник. Не смятам, че е в състояние да мами с такъв размах.4

Кое друго, освен прераждането, би могло да обясни изключителните познания на Артър Флауърдю? Може да се възрази, че е чел книги за град Петра или дори че е научил всичко това по телепатичен път, но остава фактът, че част от информацията, която е бил в състояние да даде, е била неизвестна даже за експертите.

Съществуват и смайващи случаи с деца, способни съвсем спонтанно да споделят факти от предишен живот. Някои от тях са описани от доктор Иън Стивънсън от университета във Вирджиния. Един от тези случаи привлякъл вниманието на Далай Лама и той изпратил специален свой представител, за да разпита детето и да потвърди истинността на фактите.

Името на детето било Камалджит Коур, дъщеря на учител сикх от щата Пенджаб в Индия. Един ден, когато били на панаир недалеч, момичето неочаквано поискало от баща си да го заведе в някакво село, отдалечено на известно разстояние. Бащата се изненадал и попитал защо. „Тук нямам нищо - отговорило детето. - Това не е моят дом. Моля те, заведи ме в онова село. Веднъж карахме колелата си с моя съученичка и ни блъсна автобус. Тя умря на място, а аз имах рана на главата, на носа и ухото. Най-напред ме отнесоха до близка къща и ме сложиха да легна на пейка отпред. След това ме закараха в селската лечебница. Течеше много кръв. Родителите и роднините ми също дойдоха. В лечебницата не можеха да ми помогнат, така че решиха да ме закарат в Амбала. Лекарите казаха, че не мога да оздравея, и помолих близките си да ме занесат у дома." Бащата бил изумен, но момиченцето настояло и той се съгласил да отидат до селото, макар да смятал, че става дума за детска приумица.

Отишли в селото и момиченцето разпознало мястото още с приближаването. Посочило къде точно е връхлетял автобусът и помолило да се качат на рикша. След това казало накъде да вървят. Спряло рикшата пред някаква къща, за която твърдяло, че принадлежи на бившето му семейство, а бащата, който все още не вярвал на детето, разпитал съседите дали там наистина живее семейство, което е изгубило дъщеря. Те потвърдили всичко и казали на стъписания баща, че Ришма, дъщерята на семейството, била на шестнадесет години, когато умряла в колата на път от лечебницата за дома.

Бащата много се притеснил и пожелал веднага да се прибират, но Камалджит влязла в къщата и помолила да й дадат ученическата й сним­ка, която й доставила истинско удоволствие. Когато дошли дядото и чичовците на Ришма, Камалджит ги разпознала и изредила имената им безпогрешно. Посочила стаята си и показала на баща си другите стаи в същата. След това поискала учебниците си, двете си сребърни гривни и двете си панделки, както и новия кафяв костюм. Лелята потвърдила, че всичко това е принадлежало на Ришма. После Камалджит посочила къщата на чичо си и разпознала още предмети. На следващия ден се срещнала с останалите роднини и когато станало време да се качват на автобуса за дома, отказала да си тръгне и заявила на баща си, че иска да остане. В края на краищата той успял да я убеди да се приберат.

Семейството започнало да съпоставя фактите. Камалджит Коур била родена десет месеца след смъртта на Ришма. Макар че още не ходела на чилище, често се опитвала да чете и успяла да си спомни имената на всички съученици на Ришма от ученическата снимка. Освен това винаги искала да носи кафяви дрехи. Станало ясно, че Ришма била получила нов кафяв остюм, с който се гордеела, но нямала време да го носи. Последният спомен на Камалджит от предишния й живот били светлините на колата, с която тръгнали от болницата към дома малко преди да умре.

Виждам как човек би могъл да опита да опровергае този разказ, например може да се твърди, че семейството на малкото момиченце с някаква користна цел е накарало детето да излъже, че е превъплъщение на Ришма. Роднините на Ришма били богати фермери, но пък семейството на Камалджит също не било бедно, тяхната къща била една от най-хубавите селото, с двор и градина. Впечатлява фактът, че всички в нейното семейство били много притеснени от случилото се и се питали „какво ще си помислят хората". За мен най-показателен е фактът, че макар близките на Ришма да не познавали добре собствената си религия и дори не били наясно дали сикхите приемат прераждането или не, всички били напълно убедени, че Камалджит Коур е тяхната Ришма.

Бих посъветвал тези, които искат сериозно да се занимават с въпроса дали е възможен животът след смъртта, да проучат вълнуващите изповеди на хора, преживели близки до смъртта състояния.

 

regresia.weebly.com

Правила на форума

2.1 Писането на български език с кирилица е задължително.

 

оляхте се, един на английски, друг на руски

И какво от това, че липсва обективен критерий? Това не доказва нито, че преживяванията (не спомените, защото при регресията няма припомняне) са фалшиви, нито, че са истински. По-горе посочих, че в много случаи става дума имено за фантазни преживявания, но не винаги това е така.

–––––––––––––––

...

 

Ами как "какво от това, че липсва обективен критерий" ?!  

Как различаваш кое е е фантазия, кое е истинско ?

Какви са ти критериите ?

e за теб и за други може да са митове и легенди, за други истината

 

я ми обясни какъв "спомен" може да имаш от този си живот сегашния, който е бил в Средновековието да речем

ти в Средновековието сега да си била - не нали

 

Спомени от ранното детство, примесени с огромна доза въображение, видяно по филми, прочетено в книги и пр. и си готов дори с детайлно описание на замъка, в който, уж, си живял, с дрехите и бижутата, които си носил и т.н. 

Спомени от ранното детство, примесени с огромна доза въображение, видяно по филми, прочетено в книги и пр. и си готов дори с детайлно описание на замъка, в който, уж, си живял, с дрехите и бижутата, които си носил и т.н. 

ясно - аз съм била индийка значи

или индиец - пастир на слонове може би

ясно - аз съм била индийка значи

или индиец - пастир на слонове може би

 

Как стигна до този извод, че и ясен при това - за мен е мистерия. 

 

Между другото, центърът на съзнанието се локализира в сърдечната чакра. Ветровете, които се движат през каналите са отговорни са различните емоционални и ментални състояния, казано най-общо. Мозъкът е свързан най-вече с нервната система и тялото, а комуникацията се осъществява чрез центъра в гърлото, както може да се предположи. Интересно е, че в тибетската Ваджраяна се работи с пет центъра, а не със седем, както е в индуистката тантра. Започва се трите горни, а не се вдига Кундалини. Централният канал не преминава през гръбнака, а през центъра на тялото.Т.нар. тибетска йога (то има много системи в различните приемствености) слабо напомня хатха-йога. Асаните са доста динамични и необичайни, както и пранаямата. Изобщо има доста разлики.

 

То в самата веданта се ползват различни практики, какво остава, ако тръгнем да сравняваме с будизъм и други системи.

Аз никога не съм се занимавала с "вдигане и сваляне" на Кундалини - това е за кундалини йогините и сахаджите, както и за някои раджа йогини, но никога не са ми били преподавани подобни практики. Нямам афинитет към тях. Основно са ми били преподавани техники във връзка с прана.

В аюрведа първо са систематизирани тези неща, а в Тибетската медицина има най-много информация по тези въпроси, тъй като тя е сборник от многообразни практики, приемствености и техники, включително китайски, не само индийски. Те са подходящи за лечители. Там пък без учител съвсем си загубен.

Но думата ни беше за "третото око" и попаднах на текст на български в тази връзка, където се споменава за някакви тибетски техники в "Третото око" на Т. Лобсанг Рампа, стр 36, 37, 38: 

 

 

Те поставиха на челото ми компрес от билки и здраво го стегнаха. Лама Минжиар Дондуп беше един от тях. Махнаха компреса, почистиха и избърсаха челото ми. Един лама като Херкулес седна зад мене и взе главата ми между коленете си. Вторият взе кутия, от която извади инструмент от лъскава стомана. Този инструмент приличаше на шило, но не беше кръгъл, а завършваше във формата на U и върхът му беше фино назъбен. След като го огледа, ламата -о стери­лизира върху пламъка на лампа.

- Операцията ще бъде болезнена - каза моят Водач, като ми взе ръцете - и е много важно да запазиш цялото си съзна­ние. Няма да трае дълго. Постарай се да бъдеш колкото се може по-спокоен.

Пред очите ми имаше цял куп инструменти и различни видове течности от билки. "Добре, Лобсанг, момчето ми -мислех си, - ще ти светят маслото по един или друг начин...-Нищо не можеш да направиш, затова стой мирно."

Ламата, който държеше шилото, погледна към другите:

- Готови ли сте? Хайде, слънцето точно залезе.

Той натисна назъбения връх по средата на челото ми и завъртя дръжката. За минута имах усещането, че ме бодат тръни. Времето като че ли спря. Върхът проби кожата и проникна в плътта ми, като разбира се ме болеше, но кога­то стигна костта, последва леко разтърсване. Монахът уси­ли натиска, като леко въртеше инструмента, за да могат зъбците да захванат челната кост. Страданието не беше остро: просто един натиск, придружен от тъпа болка. Не мърдах, защото лама Минжиар Дондуп ме гледаше: по-скоро бих предпочел да предам Богу дух, отколкото да мръдна или викам. Имах му доверие и той ми имаше доверие и зна­ех, че той може само да има право във всичко, което върше­ше. Той наблюдаваше операцията много отблизо и леки движения на устните му издаваха напрежението на духа му. Чу се леко пропукване: върхът беше проникнал в костта. Веднага ламата, който беше нащрек, се опита да натисне. Той държеше здраво дръжката, докато моят Водач му по­даде парченце от дърво, много твърдо, съвършено чисто, обработено на огън и с билки, което го правеше твърдо като стомана. Той вкара това парченце в U на шилото и го хлъзна, докато стигне до дупката на челото ми. Сетне той леко се отдръпна, за да може моят Водач да застане срещу мене. При знак на съгласие той вкарваше все по-дълбоко и по-дълбоко парченцето дърво в главата ми. В един миг имах любопитното усещане, че ме дупчат, че ми гъделичкат кос­тта на носа. Това усещане не изчезна и долавях различни леки миризми, които не можех да определя. Миризмите изчезнаха и добих впечатлението, че натискам еластично було или че ме бутат върху него. Изведнъж бях ослепей от светкавица.

- Спрете! - заповяда Ламата Минжиар Дондуп.

За момент болката беше много силна, изгаряше ме като бял пламък. Пламъкът намали силата си и угасна. Беше заместен от пъстри спирали и от нежен дим. Металният инструмент беше внимателно изваден. Парченцето дърво трябваше да остане на мястото си две или три седмици -1 време, през което щях да бъда в тази стая почти в пълна] тъмнина. Никой нямаше да може да дойде да ме види с изключение на тримата лами, които всеки ден щяха да; продължават да ме учат. Докато не бъде извадено парченцето дърво, щяха да ми дават да ям и да пия само толкова, колкото да мога да живея.

- Сега ти си от нашите, Лобсанг - ми каза моят Водач, като завиваше около главата ми парче платно, за да държи парчето дърво. - До края на живота си ти ще виждаш хората такива, каквито са, а не такива, каквито искат да изглеждат.

Беше любопитно да се види как тримата лами се къпеха в златист пламък. По-късно разбрах, че те дължаха тази зла­тиста аура на чистотата на живота си и трябваше да очак­вам да видя как аурата на по-голямата част от хората има съвсем друг вид.

Когато това ново сетиво беше развито под умелото ръководство на ламите, открих светлинните излъчвания, чийто извор беше в центъра на аурата. Впоследствие, спо­ред силата и цветовете на аурата, бях способен да опреде­лям състоянието на здравето на някого. Също така в зави­симост от начина, по който цветовете се променяха, можех да разбера дали ме лъже, или ми казва истината. Но не само човешкото тяло беше предмет на моето ясновидство. Да­доха ми един кристал, който и сега притежавам и с който редовно се упражнявах. Няма нищо магическо в тези крис­тални топки. Те са само инструменти. Един микроскоп или един телескоп по силата на някои естествени закони могат да направят видими предмети, които нормално са невиди­ми. Същото е и с кристалните топки. Те служат за фокус на Третото око, с което е възможно да се проникне в подсъзна­нието на съществата и да си припомним фактите, които се събират там. Всички типове кристали не са удобни за всич­ки. Някои получават по-хубави резултати със скален крис­тал, а други предпочитат стъклена топка. Има и такива, които използват чаша с вода или обикновен черен диск. Но каквато и техника да се използва, принципът си остава същият.

През първата седмица след операцията бях в почти пълна тъмнина. На осмия ден влезе една много слаба светлинка, която постепенно се усилваше. На седемнайсетия ден светлината беше нормална и тримата лами дойдоха, за да извадят парченцето дърво. Беше много просто. Пред­ната вечер бяха измили челото ми с течност от билки. Как­то по време на операцията, един лама постави главата ми между краката си. Ламата, който ме беше оперирал, с ин­струмент хвана края на дървеното парченце. Усетих сил­но разтърсване и всичко се свърши - дървото беше изваде­но от главата ми. Ламата Минжиар Дондуп направи ком­прес на малката дупка, която оставаше на челото ми, и ми показа парченцето, което беше станало черно като аба­нос. Ламата хирург се насочи към един малък мангал, на който го изгори с различни видове тамян. Димът от дърво­то, смесен с дима от тамяна, потегли към тавана: първият етап на моето посвещение беше свършил. През нощта, когато заспивах, в главата ми се блъскаше вихрушка от мисли: сега как щях да видя Цу, когато виждането ми не беше същото? Какъв щеше да бъде външният вид на май­ка ми и на баща ми сега? Толкова въпроси, които засега щяха да останат без отговори.

На другия ден ламите се върнаха и направиха подробен преглед на челото ми. Решиха, че трябва да се върна при дру­гарите си, но половината от времето си щях да прекарвам с ламата Минжиар Дондуп, който щеше да засили обучение­то ми със специални методи.

Другата половина щеше да бъде посветена на класната работа и на службите не поради възпитателната им стойност, а за да ми се даде уравновесено схващане за нещата. Малко по-късно щеше да бъде използвана и хипнозата за моето обу­чение. Но в момента мислех само за ядене! През седемнай­сетте дни бях на точно определени порции и трябваше да наваксам. Оставих ламите само с една мисъл в главата. Но в коридора срещнах силует, обвит в син дим, напръскан с ярко; червени петна. Извиках силно уплашен и се върнах в стаята. Ламите ме гледаха изненадано: бях по-скоро мъртъв, отколкото жив.

- Един човек гори в коридора - извиках.

Ламата Минжиар Дондуп излезе бързо. Когато се върна, той се усмихваше:

-  Лобсанг, това е само един метач, който се е ядосал. Аурата му е като дим, защото не е еволюирал. Червените петна са холеричните му мисли. Ти можеш да идеш да търсиш храната, която така силно желаеш, без да се страхуваш.

Хипнотизиращо беше да видя отново момчетата, които смятах, че добре познавам, а всъщност въобще не съм позна­вал. Достатъчно ми беше да ги погледна, за да прочета ис­тинските им мисли, автентичната обич, ревността или без­различието, което им вдъхвах.

Не стигаше само да видя цветовете, за да зная всичко: трябваше да се науча да ги интерпретирам.

За целта с моя Водач се настанявахме на спокойно мяс­то, от което можехме да наблюдаваме хората, които влизаха през главните порти.

- Лобсанг - ми казваше Лама Минжиар Дондуп, - гледай човека, който идва...Виждаш ли цветната нишка, която треп­ти над сърцето му? Този цвят и това трептене са признаци на белодробно възпаление.

Или за един търговец:

- Гледай чертите, които се движат, или мигащите петна.-..Нашият брат Бизнесмен си мисли как ще изиграе тия глу­паци монасите и си спомня, че вече го е правил. За пари хо­рата не се спират пред никаква низост!

Или друго:

- Погледни внимателно този стар монах, Лобсанг. Един светец в пълния смисъл на думата, но той приема в буквал­ния смисъл всичко, което казват нашите Писания. Забеляза ли как е обезцветено жълтото на аурата му? Той не е дос­татъчно еволюирал, за да разсъждава сам.

И така нататък - ден след ден. Но най-полезна беше спо­собността на Третото око при болните в тялото и при ду­шевноболните.

- По-нататък - ми каза една вечер ламата - ще те науча да затваряш Третото око, когато поискаш, защото ще бъде нетърпимо да имаш винаги пред очите си тъжния спектакъл на човешките несъвършенства. Но засега си служи с него постоянно, както си служиш с физическите си очи. Ще ти покажа и как да го отваряш и затваряш лесно, както го пра­виш с другите.

 

Очевидно става дума за някакъв съвсем друг тип сетивност и възприятие, малко като при Нео във филма "Матрицата", след като "прогледна".

Но се учудих, че това отваряне на третото око става механично, с чук и длето?

 

Ако този източник бъде обявен за евтина спекулация, ето един сайт на английски, който също дава любопитна информация за това как тибетците определят кой човек чия реинкарнация е: http://www.tenzintulku.com/index.php/en/my-story

 

И едно филмче на английски в тази връзка:https://www.youtube.com/watch?v=D6m-UL93nXA

 

Разбира се, ако всичко това е вярно и децата -карнации на велики лами си спомнят такива подробности като броеници, звънчета и прочие, как така се получава, че забравят толкова важни неща като ученията и писанията и им се налага да ги учат наново?

Редактирано 19 май 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Как стигна до този извод, че и ясен при това - за мен е мистерия. 

ми като тебе - нали примесено от филми казваш че е

е обичам индийски филми значи в предишния си някой си живот съм живяла там

https://www.youtube.com/watch?v=ozVD1p5RO2U

Абсолютно.В Библията  е наблегнато:"Най -много пази сърцето си,защото от него са изворите на живота"

Сърцето е куха мускулна помпа, ако някой вижда нещо повече, евала.

Сърцето е куха мускулна помпа, ако някой вижда нещо повече, евала.

Абсолютно, и няма нищо, ама нищо общо със съзнанието.

Сърцето е куха мускулна помпа, ако някой вижда нещо повече, евала.

 

Зависи с каква нагласа гледаш на тези неща.

Според Ведите сърцето е мястото, където е Атман - душата.

Преди да е била "отворена" или пречистена сърдечната чакра, израз на което е безусловната обич и единство, човек не може да работи с по-горните чакри и да постигне просветление.

В Махаяна будизма сърцето също не е случаен символ, както и в аврамическите религии.

Зависи с каква нагласа гледаш на тези неща.

Според Ведите сърцето е мястото, където е Атман - душата.

Преди да е била "отворена" или пречистена сърдечната чакра, израз на което е безусловната обич и единство, човек не може да работи с по-горните чакри и да постигне просветление.

В Махаяна будизма сърцето също не е случаен символ, както и в аврамическите религии.

Значи, за да видим "нещо" първо трябва да имаме нагласа да го видим, после трябва да прочетем книга в която пише,че такова "нещо" съществува, за да можем да постигнем просветление според....Съзнание, душа, личност нямат вътрешна същност,която е неизменна, постоянна, самостойна - следователно са пусти.

Редактирано 20 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

3 – годишно момче си спомни минал живот, назова убиеца си и показа мястото, където е бил погребан

 

 

3 -годишно момче от Голан,  в граничната зона между Израел и Сирия, заяви че е било убито с брадва в предишния си живот. То показало къде убиецът е скрил тялото и там наистина намерили човешки скелет . То също така показало къде е скрито оръжието на убийството. Там разкопали и намерили брадва.

Момчето принадлежи към етническата група Друзи, а в тази култура съществуването на прераждането се приема като факт. Но в днешното общество се възприема като мит. Въпреки това, неговата история, с последващо  откриване на реални доказателства, изненада дори скептиците .

Момчето е родено с дълъг, червен белег на главата. Друзите вярват, че рождените белези са свързани с предишния живот и смърт. Когато момчето започнало да говори, казало на семейството си, че е било убито от удар по главата с брадва.

 

Старейшините помолили момчето да ги заведе в  къщата на предишния си живот, ако го помни. Момчето знаело, че е живяло в близкото село и те отишли там. Когато пристигнали в селото, момчето си спомнило името, което имало в предишния си живот.

Когато пристигнали в това село и разпитали неговите жители, било установено, че преди 4 години там е  изчезнал човек. Местните хора казали, че той е изчезнал безследно.Момчето си спомнило и името на убиеца. Когато  се сблъскало с този човек, предполагаемият убиец пребледнял, но не признал за убийството.

 

После момчето казало, че може да покаже на старейшините и мястото, където е погребано тялото. На същото място бил намерен скелет на мъж с рана на главата. Те също така намерили и оръдието на убийството.Сблъсквайки се с тези доказателства , убиецът признал за престъплението.

 

 

http://www.burgasnovinite.bg/Tri-godishno-momche-d-si-spomni-koi-e.html

 

 

3 – годишно момче си спомни минал живот, назова убиеца си и показа мястото, където е бил погребан

преродено за възмездие

На границата между живота и смъртта 

Видях пред себе си тунел,а в края му светлината на един друг свят

 

Милиони хора се докосват до смъртта, а след това се връщат в света на живите. Те твърдят, че са напуснали физическото си тяло и са посетили други светове и реалности. Дали това са екстремните мисли на агонизиращите им мозъци, или наистина са надникнали в отвъдното? За съвременната наука човешкото съзнание все още е голяма мистерия.Наемни убийци са натоварени да ликвидират грузинския дисидент Родоная Григориевич. Екзекуцията е извършена по всички правила на изкуството. Младежът е блъснат с кола, после колата се връща и минава втори път през тялото. Костите му са натрошени, в приложението към смъртния акт докторите от Тбилиси отбелязват, че вероятна причина за смъртта са многобройните фрактури на черепа и на гръбначния стълб. Транспортиран в моргата, трупът е поставен в хладилна камера в очакване на аутопсията. Три дни по-късно, когато съдебният лекар започва да разрязва замразеното тяло, очите на Родоная се отварят. Патологът ги затваря и продължава дисекцията, но очите отново се отварят. Става ясно, че мъртвецът е жив.Фактът, че грузинецът е оцелял, сам по себе си е интересен, но по-изключителна се оказва разказаната от него история. Като се издигнал над тялото си, Родоная попаднал в свят от светлина, неподвластен на физическите закони, сред който можел да пътува във времето и в пространството, да вижда през стените и да чете мислите на другите.Естествено е, че лекарите не обърнали особено внимание на "спомените" на пациента от отвъдното, но Родоная бил в състояние да докаже част от онова, за което говорел. Той например споделил, че по време на своите "премествания" е чул гласа на едно новородено в съседен корпус на болницата и се явил там. След като изследвал бебето с изострените си възприятия, етерният дух на Родоная открил, че то има сериозни дефекти на едната бедрена кост. След отменената аутопсия грузинецът съобщил своята "диагноза" на лекарите от болницата. Очевидно било, че по никакъв начин не е могъл да знае нищо нито за бебето, нито за дефекта му, но рентгеновото изследване показало, че е прав. Засега единственото обяснение за феноменалното му прозрение остава разказаното от грузинеца.Родоная Григориевич, който "умря" през 1976 г., днес е ръководител на методистки център и живее в Тексас. Той е един от многото хора, които твърдят, че са изпитали уникално преживяване по време на кратката си екскурзия до смъртта.Наричан опит извън тялото, завръщане от отвъдното, преживяване близко до смъртта или състояние на почти-смърт - феноменът се проявява, когато умиращият човек получава видения за следземен живот, преди отново да се завърне сред живите.През 1926 г. основателят на Обществото за пси-изследвания сър Уйлям Барет от Великобритания представя обзорна научна студия, посветена на виденията на умиращи. Болшинството от специалистите гледат скептично на възможността за връзка с отвъдното, но редица неоспорими факти карат нови и нови учени да изследват материята. Квантовата теория преобърна доста наши представи за природата на нещата и в началото на ХХІ в. стотици изследователски колективи от целия свят като английската Асоциация за научни изследвания на аномални явления, групата на молекулярния физиолог Марио Маркус от германския институт "Макс Планк", групите на американските психиатри Кенет Ринг, Елизабет Рос, Реймонд Муди и мн. др. проучват т.нар. преживявания извън тялото. Според изследвания на американски специалисти през последните десетилетия само в САЩ са регистрирани близо 13 милиона души, преживели някаква форма на състоянието завръщане от смъртта. Подобни опити да погледнат смъртта право в очите и да потърсят какво се крие зад нея правят специализирани научни екипи от Великобритания, Китай, Индия, Заир и др. Записват се виденията на хора с различна култура, националност и религия, възкръснали след състояние на клинична смърт, и всички те с невероятна последователност разказват за почти идентични преживявания в зоната на здрача.Обикновено виденията при състоянието почти-смърт започват с усещането на умиращия, че напуска своето тяло. Той се издига над физическата си обвивка и известно време наблюдава света отвисоко, след което попада в тунел с кадифена тъмнина. В края на тунела мъждука светлина. Приближава се към светлината, като по пътя среща свои починали близки и приятели. Вижда като на филм целия си досегашен живот с радостите и грешките му, после навлиза в светлината. Изпитва усещане за спокойствие. Стига до някакъв праг или бариера и сред сиянието се появява божествена фигура или адско видение. Тогава разбира, че трябва да се завърне в своето тяло, за да довърши земния си път. И отново се връща към живота, зареден с любов и духовност.Фактът, че разказите на хората, надникнали в отвъдното и върнали се към живота, си приличат, подсказва, че зад тези свидетелства наистина има нещо реално. Остава въпросът дали се срещаме с някаква духовна трансформация на преминаване от телесно към астрално състояние, или това са ефектите от патологични физико-биологически промени?Психоложката Сюзън Блекмор от университета в Бристол твърди, че някои от случаите на преживяванията близко до смъртта могат да бъдат обяснени с ефектите на аноксията, т.е. на намаления приток на кислород в мозъка. "Когато смъртта приближава - казва Блекмор, - способностите на мозъка намаляват, но той продължава да произвежда модели и изображения на света, базирайки се на спомени и фантазия. И тъй като това са своего рода сънища, нищо не пречи да изглеждат като видени от високо!"Болшинството от специалистите възразяват, че аноксията може да доведе до различни халюцинации, но не и до феномена преживяване извън тялото. Може би отговорът трябва да се търси в действието на ендорфините (вещества аналогични на морфина), произвеждани от мозъка в моменти на голямо затруднение и усилие. С подобни субстанции се обяснява т.нар. коридорна еуфория - онази смесица от екзалтация и енергия, предизвикваща атлетите към рекорди и тушираща болката при костни травми в момента на инцидента. Но ако пред лицето на смъртта ендорфините действат като успокоителни хапчета, дадени ни от природата в подготовката за "големия сън", къде тогава да потърсим обяснението за ужасяващите сцени, разказани от почти половината от преминалите през състоянието на почти-смърт."Издигнах се над тялото си! - разказва един от пациентите на сърдечносъдовия патолог д-р Морис Маулингс. - Гледах операционната зала отгоре. После някаква сила ме трасна към едно тъмно място в задушаваща и тежка атмосфера. Усещах, че ме наблюдават демони или може би чудовища. Започнах да крещя, че искам да изляза, а после отново бях всмукан в моето тяло!"Английският невролог Питър Фенуик провежда необичаен експеримент, като поставя различни предмети и символи на по-високи равнища над операционната зала. Хирурзите са поразени, че някои от пациентите, изпаднали в клинична смърт и след това върнали се към живота, точно описват нещата, които не биха могли да видят от операционната маса.При този сблъсък между науката и метафизиката има само факти, но не и научни обяснения.През 1982 г. кинооператорът Мелен Бенедикт умира в болницата от неизлечим рак. В състояние близо до смъртта, продължило 90 минути, съзнанието му преминало в някаква паралелна реалност, изпълнена със светлина, след което се върнал към живота. Науката би могла да обясни този случай, ако я нямаше една подробност: лекарите констатират, че ракът на Бенедикт е напълно изчезнал.Случаите на необяснимо оздравяване след клинична смърт водят до мисълта, че менталният феномен излизане от тялото може да провокира физически промени.В книгата си "Смърт и съзнание" парапсихологът Дейвид Ланд твърди, че екстрасенсорните възприятия стават по-мощни с отслабването на влиянието на мозъка. И че именно това се случва при преживяванията близо до смъртта - тялото умира, мозъкът вече е безполезен, но съзнанието, духът продължава своя път.След като умира, Родоная Григориевич попада в свят от светлина, неподвластен на физическите закониОтделящата се от тялото душа и тунелът, в чийто край се вижда ярка светлина, са двата най-често повтарящи се мотива в спомените на възкръсналите 

 

 

http://www.fliorir.com/fulltext/25_Na%20granizata%20mesdu%20zivota%20i%20smartta.htm 

Редактирано 20 май 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Момчето е родено с дълъг, червен белег на главата. Друзите вярват, че рождените белези са свързани с предишния живот и смърт. 

Ако наистина силно вярваш в нещо, до степен на заслепение, може да намериш доказателства във формата на облака, в рожден белег, дори в интернет. Може да накараш иконите да плачат , лечебни кости от светец да лекуват, които след научно изследване се оказват кости от коза и куп други примери. Тъй като няма други сериозни доказателства освен думите на момчето може да се предположи че убийството е разнищено преди това, всеки знае че нищо не може да се скрие на 100%, намират дете с белег и след това му разиграват този театър, така че да го накарат да си признае, утвърждавайки вярванията на племето, част от което е и убиеца. 

Редактирано 20 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ако наистина силно вярваш в нещо, до степен на заслепение, може да намериш доказателства във формата на облака, в рожден белег, дори в интернет. Може да накараш иконите да плачат , лечебни кости от светец да лекуват, които след научно изследване се оказват кости от коза и куп други примери. Тъй като няма други сериозни доказателства освен думите на момчето може да се предположи че убийството е разнищено преди това, всеки знае че нищо не може да се скрие на 100%, намират дете с белег и след това му разиграват този театър, така че да го накарат да си признае, утвърждавайки вярванията на племето, част от което е и убиеца. 

бърабъра сто чадъра

 

то вие неверниците и от гьола китове ще извадите

бърабъра сто чадъра

 

то вие неверниците и от гьола китове ще извадите

Ако се замислиш, не аз извадих чадърите,нито китовете. Не мога да повярвам на всяка боза в интернет. За мен не е важно да съм вярващ или невярващ на всяка цена,а да запазя здравия си разум преди всичко.

Ако се замислиш, не аз извадих чадърите,нито китовете. Не мога да повярвам на всяка боза в интернет. За мен не е важно да съм вярващ или невярващ на всяка цена,а да запазя здравия си разум преди всичко.

ми пази си го, някой да ти пречи

Значи, за да видим "нещо" първо трябва да имаме нагласа да го видим, после трябва да прочетем книга в която пише,че такова "нещо" съществува, за да можем да постигнем просветление според....Съзнание, душа, личност нямат вътрешна същност,която е неизменна, постоянна, самостойна - следователно са пусти.

 

Да, всичко е според нагласите в съзнанието ни, които са опорите на аза.

Всяко едно учение или религия култивира нагласи, Шунята, за които твърди, че са правилните - например добродетелите.

Т.е. култивират се морал и етика, които действат пречистващо и съвсем не са маловажни. Полагат се усилия човек да се превърне в една по-добра версия на себе си. Когато човек стане достатъчно съзнателен, моралът и етиката също отпадат, израстват се, тъй като се осъзнава и техния дуализъм, но законите на Дхарма не отпадат, докато си в тяло. Няма жив човек, който да няма нагласи и който, ако си създаде нова карма, да не му се налага да си плаща за нея още в този живот. А какво остава за сборната кармата на едно общество, където се трупат огромно количество правилни и неправилни нагласи, които се плащат поколения наред. Затова и един просветлен, докато е в тяло, е под законите на карма. Той може да е изчистил личната си карма, но се намира под кармата на народа, етноса, обществото, от които произхожда, както и човечеството, като цяло. Защото всичко е свързано - нашите животи не са само наши, последствията от нашите постъпки не влияят само на нас, нашите думи могат да бъдат почувствани и преживяни от всички. Затова и бодхисаттвите дават обет да се прераждат, докато на Земята не остане и едно непросветлено същество - защото всичко е взаимосвързано.

Редактирано 21 май 201412 г. от дакини (преглед на промените)

бърабъра сто чадъра

 

то вие неверниците и от гьола китове ще извадите

 

Суеверието е много чуждо на мистицизма, но повечето хора не успяват да направят разлика между двете.

Суеверието - сляпата вяра се гради много по-лесно от умозрително-рационалния мистицизъм, който в известна степен също е свързан със субективни и често емпирично недоказуеми явления, но при него не отсъстват логиката, проверката и мъдростта. Докато при суеверието достатъчно е някой, някъде си да е споменал, че някакво дете си спомняло предишни животи и това да се приеме като непосредствено "доказателство" за вяра в прераждането. Само един бегъл поглед върху източниците, които се ползват в подкрепа на прераждането, е достатъчен, за да се установи кои хора са мотивирани от обикновено суеверие и кои не се страхуват да потънат в изучаване на дълбоките води на мистицизма.

Суеверието е много чуждо на мистицизма, но повечето хора не успяват да направят разлика между двете.

Суеверието - сляпата вяра се гради много по-лесно от умозрително-рационалния мистицизъм, който в известна степен също е свързан със субективни и често емпирично недоказуеми явления, но при него не отсъстват логиката, проверката и мъдростта. Докато при суеверието достатъчно е някой, някъде си да е споменал, че някакво дете си спомняло предишни животи и това да се приеме като непосредствено "доказателство" за вяра в прераждането. Само един бегъл поглед върху източниците, които се ползват в подкрепа на прераждането, е достатъчен, за да се установи кои хора са мотивирани от обикновено суеверие и кои не се страхуват да потънат в изучаване на дълбоките води на мистицизма.

да кажеш нещо за доктор Ибън Алекзандър

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1657275

да кажеш нещо за доктор Ибън Алекзандър

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1657275

 

 

Този вече го обсъждах на едно друго място. Отлично човекът се е преориентирал как стоят нещата на пазара и как се изкарват "лесни пари" от суеверни наивници и добър ПиАр на евтини сензации. Ти като някакъв авторитет ли го цитираш? Защото аз имам материали за него, които го описват като некадърен хирург, който е допуснал непоправими грешки при пациенти и, в крайна сметка, е бил осъден да плаща огромни обезщетения: http://www.esquire.com/features/the-prophet Но делата на този евтин мошеник едва ли ще бъдат разбрани от хора, които не знаят английски, уви.