Ставайки изоморфна с Единното последна спирка идва и за душата...

Не идва.

Тя е Вечна.

Не идва.

Тя е Вечна.

 

 

Остава да го докажеш и да вземеш нобелова премия 

Остава да го докажеш и да вземеш нобелова премия 

Аз съм го доказала -

защото съм се върнала от Там и знам.

Аз съм го доказала -

защото съм се върнала от Там и знам.

Кое подред прераждане ти е това?

Кое подред прераждане ти е това?

не знам

не съм се подлагала на регресия

Преражданията винаги са безкрайно много. Душата не изчезва и не възниква. Тя е вечна, както вселената.

Вярвате ли, че има живот след смъртта?- Аз съм православна християнка. Христос е казал, че душата е безсмъртна. А душата какво е? - Това е енергия! А великият учен Ломоносов е казал: „Нищо не се губи в природата, енергията е вечна!”. Вярвам в прераждането. Тази енергия, като се освободи от едно тяло, отива другаде...

 

Таня Масалитинова

IN MEMORIAM

1922-2014

Преражданията винаги са безкрайно много. Душата не изчезва и не възниква. Тя е вечна, както вселената.

 

Две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост, но за първото не съм сигурен.

 

Albert Einstein, 1879 - 1955

Две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост, но за първото не съм сигурен.

 

Albert Einstein, 1879 - 1955

Щом като Айнщайн го е казал, вярно е. Особено второто!

Щом като Айнщайн го е казал, вярно е. Особено второто!

Прав е великият учен, има безкрайно много хора, които не вярват в прераждането.     

Информация, енергия, материя са обединени от Единна програма във Вселена която ни управлява и е видима по-малко от 1% за нас. Твърдението, че симулиран индивид или група, могат да осъзнаят цялата симулация е ЛЪЖА. Оттук идва и заблудата създавана от религиите, че могат да обяснят ВСИЧКО, подпомагана от ГЛУПАЦИТЕ, които им вярват, защото така е по-лесно...

Колкото повече се развиваме, толкова по-малко вярваме и разбираме, че нищо не знаем и колкото животи да живеем, винаги ще има нещо, което не знаем.Когато хората се опрат на някаква вяра, пък била тя и сляпа, живеят по-лесно, с надежда.Мисля си, че религиите, вярата, че има нещо, надеждата, че там получаваш награда за добрините си тук, ни дават и любов към тези около нас.И аз се съмнявам, но искам да повярвам...

Ако разгледаме вярата в прераждането от чисто психологична гледна точка, то ще открием, че е отличен мотив хората да се опитват да живеят добродетелно и екологично, както и да се отнасят с уважение, отговорност и благодарност към всичко, което ги заобикаля, без да злоупотребяват за лични цели. Както подобава на едни добри стопани - с мисъл за благоденствие и съзнание за последствията от своите действия.

Ако разгледаме вярата в прераждането от чисто психологична гледна точка, то ще открием, че е отличен мотив хората да се опитват да живеят добродетелно и екологично, както и да се отнасят с уважение, отговорност и благодарност към всичко, което ги заобикаля, без да злоупотребяват за лични цели. Както подобава на едни добри стопани - с мисъл за благоденствие и съзнание за последствията от своите действия.

Да, така е, но е утопия...http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F

Има безкрайност...Края на едно винаги е начало на друго...Нашите тела в един момент се трансформират в енергия, от която живеят други организми, чиято енергия в крайна сметка, под една или друга форма се използва от други и така в един безкраен кръговрат.На всички ни е ясно, че телата ни един ден ще са храна за други организми, но това което търсим е къде е съзнанието, душата, Аз-ът т.е. никой не се страхува от смъртта на тялото, а на личността си.Тя е градена с годините и колкото повече я уважаваме, толкова повече се страхуваме да не я изгубим.Страхуваме се за себе си, за близките си, за тези които обичаме.Този страх е заложен във всяко живо същество - насекоми, бозайници, птици, дори и растенията изграждат защитни механизми за да оцелеят.Едва ли си задават същите въпроси, както ние, но страхът е заложен.Модела е един и същ при всички.Раждане, развитие, смърт.Всеки ден ни води все по-близо до края, но всеки ден ние се стремим да избягаме.Колко хора могат да кажат - "Живях, изморих се и искам да си отида" - малко са!Обикновено ни се живее и това е продиктувано от стремежа ни към безкрайността, която отричаме.Преди да се родим не ни е липсвал този живот, но ни е страх да го загубим и да се върнем отново в безкрайността...Страх ни е да забравим и да бъдем забравени, страх ни е, защото не знаем.Искаме да знаем, но ни е страх да научим.Има ли я или не душата?Съня е аналогия на смъртта - ние нищо не помним от него.Все се надявам, че както се будим от сън, така ще се събудим от смъртта си!

.Все се надявам, че както се будим от сън, така ще се събудим от смъртта си!

Бъди сигурен.

Точно така е.

но това което търсим е къде е съзнанието, душата

За да търсиш "нещо" къде е, трябва да знаеш първо какво представлява съзнанието и второ дали съществува душата(какви са признаците й, и дали не е продукт на съзнанието). Ти знаеш ли? Или сляпо вярваш?

За да търсиш "нещо" къде е, трябва да знаеш първо какво представлява съзнанието и второ дали съществува душата(какви са признаците й, и дали не е продукт на съзнанието). Ти знаеш ли? Или сляпо вярваш?

Аз знам.

Сега ще питаш от къде знам - от преражданията си знам.

не знам

не съм се подлагала на регресия

Аз знам.

Сега ще питаш от къде знам - от преражданията си знам.

Като те питах колко са ти преражданията виж горе какво писа, пък сега знаеш. И на мен ми е интересно някой да ми каже нещо от предишен живот, ама все удрям на камък. Питах какво е съзнанието и душата по-горе, които евентуално се прераждат? Отговор знам, защото вярвам в прераждането не ме устройва, но мога да повярвам, ако знам, иначе няма смисъл. Също съм вярвал в какво ли не, бил съм и искрено вярващ, понякога наистина човек трябва да повярва за да тества някоя теория, но идва времето когато тази теория не се потвърждава и се отхвърля от здравия разум, защото ще e доста тъпо да не живеем единствения си живот, ако се окаже единствен, да не мислим, и да чакаме справедливост от "някого", "някъде" след смъртта. Винаги разглеждам и двата варианта като възможни. А то може да се окаже трето

Редактирано 3 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

За да търсиш "нещо" къде е, трябва да знаеш първо какво представлява съзнанието и второ дали съществува душата(какви са признаците й, и дали не е продукт на съзнанието). Ти знаеш ли? Или сляпо вярваш?

Не зная!Нито вярвам сляпо!Опитвам се да разбера и мога само да предполагам, уповавайки се на скромните си знания...Ние контактуваме тук, благодарение на интернет.Обменяме вълни от информация, които се съхраняват и допълват с още информация.Това е аналога, който си правя с душата.Нашите компютри са приемници на информацията и ние постоянно ги ъпгрейдваме за да поемат нова информация.Защо телата да не се разгледат като техен аналог?

Не зная!Нито вярвам сляпо!Опитвам се да разбера и мога само да предполагам, уповавайки се на скромните си знания...Ние контактуваме тук, благодарение на интернет.Обменяме вълни от информация, които се съхраняват и допълват с още информация.Това е аналога, който си правя с душата.Нашите компютри са приемници на информацията и ние постоянно ги ъпгрейдваме за да поемат нова информация.Защо телата да не се разгледат като техен аналог?

Можем да направим тази аналогия, на машини които контактуват с други машини, посредством информация, която се допълва и съхранява на памет, но душа не е необходима за този процес.

Като те питах колко са ти преражданията виж горе какво писа, пък сега знаеш. И на мен ми е интересно някой да ми каже нещо от предишен живот, ама все удрям на камък. Питах какво е съзнанието и душата по-горе, които евентуално се прераждат? Отговор знам, защото вярвам в прераждането не ме устройва, но мога да повярвам, ако знам, иначе няма смисъл. Също съм вярвал в какво ли не, бил съм и искрено вярващ, понякога наистина човек трябва да повярва за да тества някоя теория, но идва времето когато тази теория не се потвърждава и се отхвърля от здравия разум, защото ще e доста тъпо да не живеем единствения си живот, ако се окаже единствен, да не мислим, и да чакаме справедливост от "някого", "някъде" след смъртта. Винаги разглеждам и двата варианта като възможни. А то може да се окаже трето

ама ти май пак не разбра или се правиш че не разбираш или ей тъй да се дърлиш  а

 

не си ги знам, да съм казала че си ги знам

просто знам и съм си се убедила за много неща в сегашния ми живот че са отнякъде от там от преди

ама ти май пак не разбра или се правиш че не разбираш или ей тъй да се дърлиш  а

 

не си ги знам, да съм казала че си ги знам

просто знам и съм си се убедила за много неща в сегашния ми живот че са отнякъде от там от преди

Трудно може да се разбере напълно логика, която не се опира на нищо конкретно или на несъзнавани елементи от ДНК предавана в поколенията. Това което ти е от преди, ти е от майка ти, баща ти, баба ти, прабаба ти и така до, никой не знае колко назад... Не се дърля, търся истината за прераждането и търся някой компетентен по въпроса.

Редактирано 3 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Трудно може да се разбере напълно логика, която не се опира на нищо конкретно или на несъзнавани елементи от ДНК предавана в поколенията. Това което ти е от преди, ти е от майка ти, баща ти, баба ти, прабаба ти и така до, никой не знае колко назад... Не се дърля, търся истината за прераждането и търся някой компетентен по въпроса.

ми не е от тях

не е от никой до нам си кое коляно в родовете

та от къде е тогава

Можем да направим тази аналогия, на машини които контактуват с други машини, посредством информация, която се допълва и съхранява на памет, но душа не е необходима за този процес.

Прав си...Има два варианта:

1.Посочения от теб т.е. раждаме се, събираме информация, предаваме я на тези след нас, те я обработват и допълват, предават я на тези след тях, умираме, но информацията остава и се обогатява с поколенията.

2.Носим информацията постоянно със себе си, като сменяме телата, за да можем да я допълваме

За жалост първия вариант звучи по-достоверно...Много ми се иска да не умира личността ни, но единственото, което може да подкрепи втория вариант е телепатията.Това го казвам, защото ако се приеме факта, че можем да комуникираме с мислите си само, би означавало, че телата ни са вид приемници и съответно предаватели на информация.