Щом изобщо не можеш да допуснеш, че може и да няма прераждане, обясни какво се преражда? Коя част от теб се преражда? Но ако си говорим с общи понятия като съзнание, трябва да се уточни неговият "носител".

https://www.youtube.com/watch?v=1avpEwBkPA4

Редактирано 13 юни 201411 г. от rurk (преглед на промените)

размишления/медитации върху:

- скъпоценното човешко прераждане;

- непостоянството;

- закона за причина и следствие (карма);

- страданията в цикличното съществуване.

 

http://anandaproject.net/wp-content/PDFpub/4misli/files/rinpo4e.pdf

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=pKB2l6zhc8M

Редактирано 13 юни 201411 г. от rurk (преглед на промените)

Щом изобщо не можеш да допуснеш, че може и да няма прераждане, обясни какво се преражда? Коя част от теб се преражда? Но ако си говорим с общи понятия като съзнание, трябва да се уточни неговият "носител".

 

Не ме разбираш, но не мога да се изразя по ясно. Не ми харесва казах общо взето, а не че не мога да допусна. Мога естествено. Но не искам. Имам чувството, че се въртим в кръг.

Има вечност и безкрай.Никой не може да докаже обратното.Това е сигурно.Въпросите, които разискваме тук са по отношение егото ни.Вселената е съществувала безброй години преди и ще я има безкрай години след нас.Къде отиваме ние?Тялото е ясно, а душата?Има ли я изобщо душата?Как да разберем?Ще продължи ли да се променя моята личност след смъртта ми?Пътува ли душата във времето?Променя ли душата събитията?

Мога да задавам още куп въпроси, но няма нужда, защото всеки ще има своя отговор на база своето виждане.

Ако обаче поставим нещата по-простичко и ги погледнем реално?

Живите същества следват едни и същи модели - раждат се, живеят, умират.Единственото, което зависи от тях е как ще живеят.А това зависи от средата в която са се развивали.Т.е. физическото и психическото развитие на всяко живо същество се моделира от средата около него.В основата на развитието на всяко живо същество стои страха от смъртта.Свидетели сме на широк набор от примери за това.Изграждат защитни механизми за да се предпазват и удължат съществуването си.Къде е душата?Тяло за което се грижим, подтикнати от страха да не умрем.Въпреки това умираме и се стараем да продължим съществуването на вида.Не ви ли прилича на експеримент на генното инженерство?Все едно сте си взели две клетки и следите развитието им.Те се сливат, разделят, оформят се нови, някои умират, някои се променят.Вие ги наблюдавате, но едва ли се замисляте за тяхната душа.Те са научен експеримент.Какво сме ние?Модела ни е същия като при този експеримент - сливане, разделяне, промяна.Организми от много свързани клетки.На фона на безкрайността сме по-малки и от прашинка.

Не пиша това за да оборвам прераждането, напротив.Аз искам да повярвам в съществуването на душата, но ако погледнем на нас, както гледаме на клетките с които сме в състояние да експериментираме, дали не сме жертва на жесток експеримент?Дали не сме важни само на самите нас, до момента в който ни изключат?

Бих искал да задам няколко въпроса на хората, мислещи, че има "прераждане".

 

Какво разбирате под "прераждане"?

Какво разбирате под "душа"?

След като умрем, телата ни претърпяват трансформация и стават част от всичко. С душата (ако изобщо съществува такова нещо) не се знае какво става - никой не се е върнал от оня свят, за да разкаже. Е, имаше един преди около 2000 години, ама той не се брои.   Ако сметнем, че душата се преражда в ново тяло, то тя очевидно не помни предишното си съществуване - значи започва начисто, един празен бял лист. Какво тогава се е преродило? След като самоличността на персоната Иван Петров вече не съществува - всички мисли, спомени, убеждения, емоции, които той е трупал през живота си, вече ги няма, какво прераждане е това? Аз смятам, че огромната маса от хора изобщо нямат ясна дефиниция за този термин и изобщо в какво точно вярват. Просто както каза колегата по-горе, страхът от смъртта ги кара да си оставят една вратичка, едно вярване, че те няма да изчезнат. Това, разбира се, е плод на егото. Егото за това е его - да се консолидира, да се барикадира в черупката си. Самата мисъл, че може да изчезне, е травмираща за него...

Бих искал да задам няколко въпроса на хората, мислещи, че има "прераждане".

 

Какво разбирате под "прераждане"?

Какво разбирате под "душа"?

След като умрем, телата ни претърпяват трансформация и стават част от всичко. С душата (ако изобщо съществува такова нещо) не се знае какво става - никой не се е върнал от оня свят, за да разкаже. Е, имаше един преди около 2000 години, ама той не се брои.   Ако сметнем, че душата се преражда в ново тяло, то тя очевидно не помни предишното си съществуване - значи започва начисто, един празен бял лист. Какво тогава се е преродило? След като самоличността на персоната Иван Петров вече не съществува - всички мисли, спомени, убеждения, емоции, които той е трупал през живота си, вече ги няма, какво прераждане е това? Аз смятам, че огромната маса от хора изобщо нямат ясна дефиниция за този термин и изобщо в какво точно вярват. Просто както каза колегата по-горе, страхът от смъртта ги кара да си оставят една вратичка, едно вярване, че те няма да изчезнат. Това, разбира се, е плод на егото. Егото за това е его - да се консолидира, да се барикадира в черупката си. Самата мисъл, че може да изчезне, е травмираща за него...

Аз искам някой да ме убеди в съществуването на душата.И мене ме е страх, че ако я няма, сме част от гаден експеримент и всичките ни дребни терзания са толкова незначителни.Изчетох много литература на тази тематика, но отговорите сочат към простичката истина, че сме тук за малко и после ни няма, както не ни е имало и преди да се родим.Въпроса е за заложения страх и стремежа да запазим живота.Той е заложен изначално във всяко живо същество и паралелно с това, че на практика, структурата на живия организъм не е различна от структурата на мъртвия, ме кара да се съмнявам, че е възможно да я има така наречената Душа.

Пхена пиндупама сутта: Топка пяна

СН 22.95

 

Веднъж Благословеният бил на брега на река Ганг. Там Благословеният се обърнал към монасите:

  "Монаси, представете си, че тази река Ганг носи със себе си топка от пяна. И човек с добро зрение започне да я изучава, размишлява над нея, щателно да я изследва, и тя ще му се представи пуста, куха, неоснователна, така че може ли вътре в топката пяна да има някаква същност? Точно така е, монаси, с която и да е форма - минала, бъдеща, настояща, вътрешна или външна, груба или фина, низша или възвишена, далечна или близка: монахът я изучава, размишлява над нея, щателно я изследва, и тя ще му се представи пуста, куха, неоснователна, така че може ли вътре в топката пяна да има някаква същност.

 

http://www.theravada.ru/Teaching/Canon/Suttanta/Texts/sn22_95-phena-pinduphama-sutta-sv.htm

 

 

 

 

Живейте си с тъжнотията че ще умрете.

Ваш проблем.

Ние сме били страхливи, пък те смели. Как някой, който си мисли, че ще изчезне може да е по смел.

Пък и какво му е лошото на страха. 

Съхранява те за повече време в един и същ живот и можеш повече да се усъвършенстваш.

Редактирано 13 юни 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Живейте си с тъжнотията че ще умрете.

Ваш проблем.

Къде я видя тази тъжнотия от умирането, само ти си знаеш. Елементите които са събрали в това тяло ще се разделят, който се е родил ще умре, и в това няма никаква трагедия, нито проблем, защото няма КАКВО да умре, освен илюзията за постоянен и неизменен "Аз". 

 

Ние сме били страхливи, пък те смели. Как някой, който си мисли, че ще изчезне може да е по смел.

Пък и какво му е лошото на страха. 

Съхранява те за повече време в един и същ живот и можеш повече да се усъвършенстваш.

Който е разбрал поне малко от учението на Буда, не може да си мисли че ще изчезне, и не се хваща като удавник за сламка, за "прераждането" . Ние умираме и се раждаме всеки един момент, погрешно последната загуба на съзнание се нарича "смърт", а и самата "смърт" е извън нашата опитност, защото никой не може да се осъзнае или се усети като мъртъв, освен в сънищата и халюцинациите. Лошото на страха от смъртта е, че е безсмислен, донася ненужно страдание, оковава, но на някои им харесва, защото поддържа илюзията им че тяхното "Аз" е живо и винаги ще бъде живо.

Редактирано 14 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ние сме били страхливи, пък те смели. Как някой, който си мисли, че ще изчезне може да е по смел.

Пък и какво му е лошото на страха. 

Съхранява те за повече време в един и същ живот и можеш повече да се усъвършенстваш.

Остави ги - ще ги изядат червеите и ще изчезнат. Край.

Ние нали пак и пак ще живеем.

Отново и отново.

Няма по-голяма сила от тази - да знаеш че си безсмъртен и вечен.

Няма по-голяма сила от тази - да знаеш че си безсмъртен и вечен.

Да, малко като оня виц за едни ваши колеги произхождащи от Индия, на които повечето им роднини умират, след като кажат репликата "Глейте са к'во ше направа!" и така до безкрай   

Редактирано 14 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ние умираме и се раждаме всеки един момент

 

Е, да де. Това е логиката на отрицанието. Таблицата за истинност на отрицанието съдържа равен брой нули и единици, равен брой истини и лъжи. Ако светът пулсира на тактове, както пулсира тактовия генератор (или как там се казва) в компютъра, то всеки такт е ново отрицание. А той пулсира, защото отрицанието го кара да пулсира. Да изчезва и възниква. Виж какво става, когато с всеки такт отричаш. Да вземем числото 5, двоично 101.

 

not 101 = 010 not 010 = 101 not 101=010 not 010=101 not 101 = 010 и така нататък и така нататък. 

 

Предполагам схвана идеята на неподходящият ми от програмистка гледна точка трибитов пример. Сега, най вероятно в природата всичко става на слоеве и на степени. Сиреч, ние се прераждаме, както докато сме живи, както ти казваш, но се прераждаме и след като умрем за нов живот. Разбираш ли. Ние докато сме живи не сме живи и докато сме мъртви не сме мъртви. Това е зависимият произход.

Ето едно много добро обяснение, което хвърля светлина върху въпроса за Кармата и Прераждането, от което се вижда, че всичко е заложено от някакви невидими космически сили в рожденният ни хороскоп:

 

 

Ведическата астрология разглежда човешкия хороскоп от гледна точка на кармата, като действена причина за повтарящите се въплъщения на обусловената душа (прераждане). Джьотиша-шастра хвърля светлина върху тъмните полета в бъдещето, основавайки се на закона за карма, който е основополагащ за ведическата традиция. Според този закон, човек получава добрите и лоши резултати от миналите си дейности и желания, докато не постигне равновесие и регулиран живот, в синхрон с ведическата Вселена и мъдрост. Според този вечен закон, душата (атма), нашето вечно „аз”, попадайки в материалния свят бива заключена във фината обвивка на грубото тяло (линга шарира).

 

Кармата може да бъде разгледана и описана в следните три категории: карма-санчита (намираща се в латентно състояние, подобно на семето преди да бъде засято), карма-прарабдха (даваща плодове в момента) и карма-агами (създаваща се в момента, която ще даде плодове в бъдеще). Това, че звездите са подредени по определен начин в мига на нашето раждане, не означава, че те са виновни за евентуалните ни бъдещи страдания. Нашата вече „изработена” карма, формирана в съответствие с тези три категории, ни дава възможност да се родим при точно определена комбинация на небесните тела, която позволява всичките ни минали дейности и желания да получат своя естествен и законен резултат. Това, разбира се, е тясно свързано с науката за живота и здравето – Аюрведа. От кармата зависят здравословното състояние, дълголетието, просперитета и много други показатели в човешкия живот.

 

В мига на смъртта душата напуска грубото материално тяло и се отправя към новото си местонахождение, водена от Свръхдушата (Параматма) така, както човек сваля връхната си дреха и облича нова. Новото тяло, в което душата намира подслон, е резултат от сложната комбинация на желания, мисли, чувства и действия в миналия й живот. Процесът на раждане и смърт (самсара) продължава до тогава, докато душата не достигне освобождение (мукти) от всички материални желания и качества. Това може да се осъществи чрез следване метода на получаване на знание, описан във ведическата литература. Според Ведите, знанието, описано в тях, може да бъде предадено без изменение от себепознала се душа, по пътя на ученическата последователност. В „Чандогя Упанишад” (6.14.2) се казва: „ачаряван пурушо веда” – този, който следва ученическата последователност от духовни учители (ачарии), знае нещата такива, каквито са. В „Мундака Упанишад” (1.2.12) се казва: „тад-вигянартхам са гурум евабхигачхет”, за да разбере трансцеденталната наука, всеки трябва незабавно да се обърне към авторитетен духовен учител (гуру).

 

Разбирайки механизма, по който създаваме своята карма, както и пътя за освобождение от нея, можем да се възползваме от ведическото знание, заемайки се с духовна практика под умелото ръководство на гуру за постигане на желаното съвършенство. Според „Иша Упанишад”, този свят е съвършено устроен и подреден от неговия Творец, на когото, ако служим с любов и преданост (бхакти), ще можем да постигнем смисъла на човешкия живот.

 

http://www.ayurvedabg.com/astro.php

Този, който знае, че тялото е подобно на пяна и е проумял, че то е нереално като мираж, ще строши украсената с цветя стрела на Мара* и никога няма да види властелина на смъртта.

 

*Един от атрибутите на Мара. Стрелата, която пронизва сърцето, поражда страст.

 

Дхаммапада

 

 

или:

 

Колко е дълга нощта за пазача,

Колко е дълъг пътят за изморения пътник,

Колко е дълго лутането през много животи

За глупака, който пропусне пътя.

 

Буда

Редактирано 14 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

сега пък и Мара дойде

 

Всъщност никой нищо не избира.

Всичко си тече в реда на нещата.

Казваш, че нищо не зависи от човешкия разум. Всичко е една програма, по която всички живи живеем.

За растенията, насекомите, птиците, рибите и животните това е така, там всичко си тече в реда на нещата. В този свят няма творчество. Всичко е по инстинкт.

Аристотел казва,че Човек живеейки и взимайки житейските си решения осъществява съдбата си, в което е и неговата трагедия. Това трудно маже да се отрече.

И все пак ... Библията започва с "И каза Бог и ... стана.". Човекът също "говори" ( поставям думата в кавички, защото в Библията под думата "каза" не се има предвид "изговори", а  "каза" в смисъл помислил е, решил е и си е дала дума, (КАЗАЛ  си е) че това ще стане. и при Господа и при Човека нещата става по този начин, един и същ. А този начин на ставане на нещата се нарича творчество. С творчеството си Човекът променя реда на нещата. Разбира се, дотолкова, доколкото може да твори.

Всички умират.Най-сигурното нещо в този живот е смъртта - това е казано също в Будизма.Дори ако се приеме, че преинкарнация съществува, дори там, в този случай, смъртта присъства.Тъй че е много неточно да се аже, че някои от нас ще умрат, а други не.Тъпо е даже.Също толкова тъпо е да се разделят нещата на "ние" и вие". :-) Смъртта ще порази всички ни. Тя е форма на страдание.Според Буда страдание е не само живота, а и самото раждане, смъртта. Всички видове Бардо са страдание. Страдание е дори и относителното щастие, защото то е временно и непостоянно - един ден смършва и поради това вършване и поради твоята привързаност към него, ти страдаш.Относителното щастие държи в себе си характера на непостоянството - това го прави страдание. От друга страна твоео привързване, воето желание да получиш щастие, също е срадание.Едно е да кажеш "Аз съм щастлив!", а съвсем друго е да се разпознаеш като самото щастие - това ти предлага Будизма, Християнството, Исляма (езотеричния), Юдаизма (езонеричния), Хиндуизма.Ти имаш на в предвид край на съществуването, което е нещо различно от смърт, така както я разбираш тази дума.Хората си мислят, че като имат някакво преживяване на прага на смъртта и след като за малко са навлезли в "отвъдния свят", са познали всичко, но те си нямат и представа, че този "отъден свят" завършва с пълно разпадане на индивидуалната душа.Т. н. душа (въпреки, че думата затова нещо е абсолютно неточна и се явява чуждица за тези съшите с бели конци учения, за тъй наречения Ню Ейдж и за езотериката като цяло) минава през различни стадии и точно преди едно нещотам да се преинкарнира, което няма нищо общо с каквато и да е индивидуалност, тя се разпада, душата, при последнаа фаза.Някои го наричат "реката на забравата" изхождаико от следсвието, че след това не помниш.Не че не помниш - спрял си да бъдеш индивидуалност, разпаднал си се. Останала е само една едничка час която носи цялата камара от спомени от всички съществувания, от всичките преинкарнации и от това кой си всъщност, а ти със сигурност в това отношение не си "аз",не си индивидуалност.Индивидуалността, наречи я както искаш - личнотен дух, личностна душа, е самата природа на Илюзията. На Абсолютно ниво такова нещо не съществува и всичко това е Майа, игра на Единствения, който бива наричан с много имена - Буда природа, Дхармакая, Господ Бог, Брахман, Дао, Аин, Аллах...Това е и абсолютната истина. Та край на съществуването в този смисъл няма. Край на съществуването има само и единствено за индивидуаната природа, а самото същетвуване (думата е е напълно точна за да опише въпросното), самото съществуване продължава, но вече ти ни си "ти" ("аз"), не си нидивидуалнот, а си всиобхватност - всичко си и в същото време си нищо.Наричат го СатЧитАнанда, Самадхи, Нирвана и т. н..Ти и сега си Това (Тат твам аси) - 25-тата Татва (таковост), нопоради Лилла не разпознаваш въпросното. Винаги си бил/а слят/а -тялото ти е изградано от химични елементи, образуващи вещества, образуващи форми, но тези химични елементи са навред. Засягат те всеобщите космически закони и ти си им подвластна.Еда единствена коже те далина относително ниво да се почувстваш Едно с всичко, нотова разделение е само в ума ти и се нарича егоцентрично съзнание - съзнание центрирано в идеята за индивидуалност, в идеята за "аз" (его = аз).Колкото до идеята за свободната воля - тя е точно толкова глупава и наивна, относителна истина, колкото идеята за преинкарнация и за съществуването на вечна индивидуалност. :-)

Хората си мислят, че като имат някакво преживяване на прага на смъртта и след като за малко са навлезли в "отвъдния свят", са познали всичко, но те си нямат и представа, че този "отвъден свят" завършва с пълно разпадане на индивидуалната душа.

Това е точно така, разговарял съм с хора които са имали подобни преживявания, виждат тунели, светлини и всякакви "чудесии", по време на упойка или операция, но не всички си мислят че това е доказателство за живот след смъртта, мислещите хора осъзнават, че това са видения само на мозъка, който е притиснат понякога в неудобна ситуация. Да си мислиш, че си познал всичко от такава ситуация е детински наивно и равносилно на това да признаеш всичко което сънуваме за абсолютна истина, а ако случайно се получи някое съвпадение, е тогава някой хитрец може да направи купища пари от наивните, отчаяни и страхливи хора, като им напише книжки с приказки за лека нощ.

 

Ти и сега си Това (Тат твам аси) - 25-тата Татва (таковост), нопоради Лилла не разпознаваш въпросното. Винаги си бил/а слят/а -тялото ти е изградано от химични елементи, образуващи вещества, образуващи форми, но тези химични елементи са навред. Засягат те всеобщите космически закони и ти си им подвластна.Еда единствена коже те далина относително ниво да се почувстваш Едно с всичко, нотова разделение е само в ума ти и се нарича егоцентрично съзнание - съзнание центрирано в идеята за индивидуалност, в идеята за "аз" (его = аз).

Добро четиво за добро утро, но би ли отделял по 5-10 мин. за корекция на правописа?

 

По-добре да живееш един ден

Съзерцавайки

Как всичко възниква и отминава.

По-добре да живееш един час

Виждайки

Единния живот отвъд пътя.

По-добре да живееш един миг

В мига

На пътя отвъд пътя.

 

Буда

Редактирано 15 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Имаме този живот.За отвъд само гадаем.Нека се опитаме да живеем без да ни се налага да съжаляваме за това, което сме пропуснали в търсене на смисъла.Примера съм аз.Откакто баща ми си отиде, прочетох купища литература на тази тема.Колкото повече четях и се интересувах, толкова по-ясно ми ставаше, че нищо не знаем.Дойде момент в който за мене беше без значение, дали ще живея или не.Имам прекрасно семейство, добре заплатена работа, приятели.Постепенно в месеци търсене на доказателство за отвъдния живот, самоунищожавайки се от чувството за вина, за ненаправеното, неказаното, ровенето в спомени, аз се отдалечих от всичко което имам.Ще ми се да има съществуване на съзнанието и след смъртта, но истината е че трябва да се обичаме тук и сега.Докато сме в този живот и на този свят.Да запазим спомените за тези, които са си отишли и да дадем всичко от себе си на тези, които са тук с нас.Какво ако има или няма живот след смъртта?Ако има ще бъде чудесно, а ако няма, какво ще променим?Искаме да знаем, но знаем само, че ще научим едва, когато умрем, но не искаме да умрем, защото ще е завинаги и нищо няма да докажем.Защо гадаем?Какво знаем?

Внимателно изгледах клипчето и за случай известен от 2005 година имаме тези доказателства: Видео в youtube от обикновени детски рисунки, разговори по скайп, посочване на призволно място в морето твърдейки че там е паднал самолета и споменаване имената на две сестри на пилот загинал във войната.Това не са никакви доказателства. Може и да си е чиста постановка на семейството сдобили се дете с толкова развито въобръжение. Следват интервюта, световна известност, безплатни екскурзии в щатите и Япония. 

взЕми измисли и ти нещо да изкяриш некой круиз