И не може да се аргументира рационално - страхотно умиротворение, нема що.

Няма нито нужда, нито желание да се аргументира, нали е умиротворен

Ами такова - не прихващат ! 

Какво да прихванат - едно и също навсякъде, и при всички. То не бе, духовни светове, невидими господстващи из вселената същества, живот след смъртта, тайнствени сили, мистериозни умения и още купища алабалистики от духовния арсенал на вярващите - ма били будисти, християни, окултисти или нещо друго специално свързано със свръхестественото, и паранормалното. Каква разлика, като на всичките рационалното им е нещо толкова неприсъщо, та чак гледат враждебно на него - то от там и науката все им пречи нещо си.. Е не, че нещо, ма да им имам духовността и просветеността - изкривена работа братче.

...

Едно е да не искаш, друго е да не можеш - а третото и четвъртото хептем.

Напротив, всички могат да водят спор с рационални аргументи, но това не е спор за истината.

 

Фанатиците обаче, твърдят че това е спор за истината, като по този начин волно(мъдрите) или неволно(немъдрите) се стремят да въведат в заблуждение опонентите си, че това всъщност е спор за истината.

 

Рационалността по определение предполага една истина, и като така, е нелогично да се използва в спор за истината.

Рационалните разсъждения по определение извеждат следствия или доказват една предварително договорена истина. При рационален спор не се спори за истината, а за пропуски в разсъжденията. Спори се за грешки, които евентуално нарушават рамките на договорената истина.

 

Фанатиците нарочно (мъдрите) или по незнание (не мъдрите) се стремят да наложат спор с рационални аргументи, тъй като такъв спор, по определение, извежда следствия или задължително доказва, ако не се допусне грешка в разсъжденията, тяхната истина.

 

Разбира се опонентите им, ако са достатъчно внимателни, схващат уловката и накрая се стига до кавга или до бой, което също е един от начините да се води спор за истината.

 

Разбира се разумните хора, предпочитат да водят спор за истината, чрез гласуване, чрез жребий или чрез компромиси и договаряне.

Редактирано 5 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Разбира се разумните хора, предпочитат да водят спор за истината, чрез гласуване, чрез жребий или чрез компромиси и договаряне.

А , бе ? 

Ти в съзнание ли си ?

Ама сериозно !

По-голяма глупост от това можеш ли изтърсиш ?

За днес ми стига !

Предостатъчно ми е !

Изчезвам от темата , че малко да се поразмине......!

Редактирано 5 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Фанатиците нарочно (мъдрите) или по незнание (не мъдрите) се стремят да наложат спор с рационални аргументи, тъй като такъв спор, по определение, извежда следствия или задължително доказва, ако не се допусне грешка в разсъжденията, тяхната истина.

И ся ко каза - ако някой успее да докаже рационално твърденията си, то трябва да яде бой, щото бил фанатик. Ма честно?!  Я дай пак, но помисли внимателно в/у това, което си написал, щото този път се изложи здравата.

Рационалността предполага причинно следственост.

 

Рационалните аргументи са следствия от истината. Не може следствията, ако не се допускат грешки, да опровергаят причината си.

Е такива твърдения са направо прелест. Сега каквито и въпроси да се поставят за тези същества, ще почне едно усукване и извъртане, което ви издава отвсякъде. Човека ви представи конкретна житейска ситуация, конкретни и ясни въпроси - на които вместо да признаете, че нямате отговор, почвате с метафизичните алабалистики: думи, думи, думи, а на практика нищо. Нула. И къде е трезвото отношение? Къде е ясния поглед в/у случващото се сега? Нито основа, нито покрив - въображение и интелектуалчене, нищо друго, нищо по същество, нищо действително.

Суеверия до Бога и обратно - това е цялата ви религиозност, която представяте. Нито един от вас и не само - не може да отвърне адекватно на човека, И си мислите, че успявате да скриете незнанието си, зад някакви гръмки думи.

Аха - язвително присмиване, щото си изпълнен с вътрешно щастие. Вервай си - явно поне теб, успяваш да заблудиш.

Тук грешиш. Рядко давам каквито и да е обяснения. Нямам нужда от това някой да ми вярва. А основната идея беше, че дори и да съществува Бог, дори и да съществуват по-разумни същества, то те няма да отнемат правото на хората да решават, колкото и глупави и дори жестоки да са решенията ни. Религията, връзката с Бог, с духовното или кой с каквото го разбира е важна за да посочи на човека идеал към който да се стреми в своето развитие, да посочи определени нравствени норми и добродетели, които ще го издигнат на едно по-високо равнище. Но задължения да спазваме този идеал няма. Има просто действия и последствия - сляп закон от който нищо не може да избяга.

В математиката това е изразено, чрез теоремите за непълнотата на Курт Гьодел.

 

Не може една система да бъде опровергана, като се изхожда от твърдения, влизащи в рамките на системата.

След като един път са посочили нещо си, то вече са се намесили в правото и живота на хората - какво се измъкват по терлици сега? Не можели - що да не могат. Като са се хванали един път на хорото, че да го играят до край - какви са тези "има, ама няма".

 

............

Да разсъждаваш от позицията на много животи, няма как да разбереш справедливостта - многото животи са отлагане на настоящето. Добродетели нито насила, нито с вярване в празни неща ще изградиш. В обща сметка религиите са вредни, защото снемат отговорността от хората и я прехвърлят на нещо си друго, което на капак не съществува - когато липсва трезвост и се замества със вярвания, няма никакво израстване.

Многото животи не са отлагане на настоящето. Многото животи дават перспектива, която един живот никога не може да даде. За един живот нищо (почти) не може да се постигне. А отлагането не върши работа, защото цената, която се плаща за отлагане е голяма. Но хората си мислят, че няма да я платят, след като не знаят за нея. А и условията в новото въплъщение може да са изключително неблагоприятни за да завършим това, което сме решили да отложим. Следват страдания и т.н., и после се оплакваме от съдбата.

 

Е , нееее !

Това шоу не мога да го пропусна !

Заради теб ми изгоряха филиите в тостера бре !

Такова просветление ме облада , чак заслепение от божествена светлина получих !

.....а филиите ми изгоряха...!

...

С това заявяваш, че природата - или айде съществата, в които вярваш - е сбъркала или по- точно, че нарочно е направила така, та един живот да не стига. Знаеш ли, коя е цената, която плащаме за отлагането - това е единствения живот, който имаме т.е. най- високата цена. Да се пропилява за някакво си хипотетично бъдеще, е меко казано глупаво.

Редактирано 5 септември 201511 г. от sound (преглед на промените)

Който вярва в бог и се присмива на тези, които не вярват в бог е фанатик.

Който не вярва в бог и се присмива на тези, които вярват в бог е фанатик.

 

Буда, чисто концептуално е разделил фанатиците на два вида. Етерналисти и нихилисти.

 

Етерналистите са тези, които вярват в съществуването и отричат несъществуването. Нихилистите са тези, които вярват в несъществуването и отричат съществуването.

 

Аз бих предложил друго определение

 

"Фанатик е този, който си мисли, че спор за истината се води с рационални аргументи."

 

 

Които не виждат Средния път между въображаемите крайности.

 

 

 

Или пък както Пиещият Ракия си мислят, че средният път е по средата между въображаемите крайности.

 

 

Той е навсякъде и никъде, понеже и той е пуст, няма същност, това не е някакъв реален, видим път, а пътя отвъд всички пътища които можем да си представим.

 

 

Не може да се назове и не може да не се назове.

 

Взе да става забавно (за мен).

 

Ама те будистите дето ви четат сигурно проливат реки от сълзи де.

След като един път са посочили нещо си, то вече са се намесили в правото и живота на хората - какво се измъкват по терлици сега? Не можели - що да не могат. Като са се хванали един път на хорото, че да го играят до край - какви са тези "има, ама няма".

Казах, че няма да го направят, не че не могат. А има определени принципи, които и боговете не могат да променят. Това, което е несътворено, е вечно и неизменно. Мога да дам пример за парабрахман и брахман в индуизма. Други примери не мога да посоча. Разбери какво представляват двете понятия и разликата между тях и ще разбереш за какво говоря. Цялата философска система ми е невъзможно да изложа тук. 

......

Няма такива, които да го направят - хората го правим, не някакви богове и същества.

Толкова е очевидно, че ..... Системата, която наричаш религия и духовност, прави следното - първо ти създава идеали, които да следваш, но ги измисля по такъв начин, че колкото и да се стремиш към тях, няма да ги постигнеш. За това са идеали - идеалността е непостижима: идеален свят, идеален живот, идеални хора, идеални обстоятелства.  Та даже не е необходимо да си кой знае колко интелигентен - може да си съвсем простоват човек, пак разбираш, ако щеш и подсъзнателно да е, но разбираш, че идеалът, който са ти дали уж боговете, при всички положения, не може да бъде постигнат в този живот. Но, ако се оставят нещата т.е. лъжите до тук, ще си кажеш - за какво ми е да се занимавам тогава с цялата тази работа. За това се измислят и другите светове - идеалът бива проектиран: идеални светове. Всички системи създават нещо, като рай - там всичко ще е наред, всичко ще е перфектно и съвършено. Един живот имаш, но прави А-Б- В и ще влезеш в идеалното място. Други пък казват - сам виждаш, че няма как да постигнеш идеала в този живот, но имаш още животи, за това прави А-Б-В и ако не в следващия, то в по- следващия живот ще стигнеш идеала.

И така ти биваш уловен в една примка - вместо да опознаваш този живот, вместо да го живееш, да го изследваш, изучаваш, да се наслаждаваш, да го обичаш, почваш да следваш някакви норми дадени ти  разбира се от боговете, защото само така ще получиш идеалното нещо т.е. пропиляваш си живота в следване, а разбирането и осъзнаването ти се изплъзват.

Това е престъплението, което са извършили религиите - всичките са антагонистично настроени към живота, всичките са антижизнени, никоя не е в полза на живота, никоя не говори за живия живот, никоя не споменава и дума за смеха, няма религия, която да приема, чувството за хумор, като форма на религиозна изява, никоя не проповядва в името на радостта от живота. Истинския живот е идеален и е някъде си там - така, че трябва да използваш тукашния, само като средство за постигането на истинския, който е след смъртта и в който най- вече и преди всичко, трябва да вярваш. Не можеш да го разбереш сега, защото си несъвършен, а като такъв и глупав - за това вярвай и следвай каквото ти се каже.

Ама те будистите дето ви четат сигурно проливат реки от сълзи де.

 

Откъде знаеш, като нито си будист, нито плачеш?

Откъде знаеш, като нито си будист, нито плачеш?

 

И е будист и плаче...

Напротив, всички могат да водят спор с рационални аргументи, но това не е спор за истината.

 

Рационалността по определение предполага една истина, и като така, е нелогично да се използва в спор за истината.

Рационалните разсъждения по определение извеждат следствия или доказват една предварително договорена истина. При рационален спор не се спори за истината, а за пропуски в разсъжденията. Спори се за грешки, които евентуално нарушават рамките на договорената истина.

 

Да, това, което е пишеш е много интересно. То обаче ми изглежда като чист продукт на мисленето и съответно е доста теоретично.

На практика ние, разбира се, имаме общи истини. Никой от нас не иска да страда например т.е. да изпитва болка. Всеки би искал да може да диша, да яде, да има любими хора и т.н. Следователно вече имаме договорени истини няма нужда тепърва да ги договаряме.

 

 

Фанатиците нарочно (мъдрите) или по незнание (не мъдрите) се стремят да наложат спор с рационални аргументи, тъй като такъв спор, по определение, извежда следствия или задължително доказва, ако не се допусне грешка в разсъжденията, тяхната истина.

 

Разбира се опонентите им, ако са достатъчно внимателни, схващат уловката и накрая се стига до кавга или до бой, което също е един от начините да се води спор за истината.

 

Ти самият казваше, че Буда и Нагарджуна са печелили дебати, а сега изглежда се отмяташ. Нали разбираш, няма опасност да се спечели дебат с ирационални аргументи?

От друга страна, си прав, че ако участниците не влязат в дебата с идеята да стигнат до истината, а на всяка цена да покажат, че са прави и каквото и да се каже, продължат да повтарят убежденията си, включително с аргумента, че тях спорове и аргументи не ги интересуват, то дебат няма как да се получи и дори е безмислен.

 

Веднъж питах един психолог, който водеше курс по аргументиране, какво се прави, ако въпреки всички аргументи човекът отсреща повтаря "не си прав" без да може да оспори представените аргументи или да представи свои. И знаеш ли какво ми отговори? "Ами никой не би спорил или изобщо общувал с подобен човек". Психологът беше британец.   

 

А до бой се стига, когато човекът не е в състояние да защити възгледите си словесно и това така го вбесява, че вместо да признае, че не е прав, просто налита на бой. Такива хора май също трябва да се избягват.

Мадхямака разтваря в пустотата всякакви възгледи, представи, аргументи - те са въображаеми. Дебатиращите преди много години срещу учени от Мадхямака са познавали учението на Буда и Нагарджуна в подробности, а тук са само необразовани аматьори, с малки изключения, какъв дебат искаш?

Редактирано 5 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ти самият казваше, че Буда и Нагарджуна са печелили дебати, а сега изглежда се отмяташ. Нали разбираш, няма опасност да се спечели дебат с ирационални аргументи? 

 

 

За общите истини право казваш, но това не е спор за истината, а съгласие, и ако евентуално има спор, то той е по правилността, рационалността на разсъжденията. Да, такъв спор се води с рационални аргументи, тъй като имаме обща истина.

 

Не се отмятам. В древна, а и в съвременна Индия, преобладаващата част от хората разсъждават логично и смятат, че спор с рационални аргументи е смислен тогава и само тогава, когато имаме обща истина, а не тогава, когато спорим за истината.

 

Всяка една относителна истина може да бъде спорна или безспорна. Ако приемем дадена истина за безспорна, тогава има смисъл да си проверяваме аргументите един на друг за рационалност, за това дали някъде не бърка някой и не излиза от границите на безспорната истина.

 

Когато обаче истината е спорна, трябва да решим чрез спора, дали да я договорим като обща безспорна истина, или да я оставим като спорна, защото и това е решение - да я оставим да си е спорна - много мъдро решение между другото. Такъв спор задължително се води с ирационални аргументи. Вече ги споменах по горе. Това са компромиси, жребий, гласуване, насилие, или оставяне на спорната истина да си продължи да бъде спорна.

 

Относно дебатите, които са печелили Буда и Нагарджуна. Буда и Нагарджуна приемат истината на опонента за вярна, опонента може да е въображаем. След съгласие с опонента по отношение на истината започват рационални разсъждения, като се внимава да не се греши и да не се излиза от рамките на истината, докато не се достигне до парадокс по отношение на приетата истина.  Същите предания се носят и за Сократ. Но приликите между Нагарджуна и Сократ свършват дотук. Докато Сократ казва "аз знам, че нищо не знам", не заема собствена позиция и определя истините, които водят до парадокс, като невярни, то Буда и Нагарджуна, казват, че са просветлени, и че правилният възглед е средния път, всъщност това е естествения извод до който са достигнали, че всяка една истина напълно естествено води до парадокс, като дори и тази току що формулирана истина, също води до парадокс, тъй като също е истина. Но де факто разсъжденията не могат да спрат до тук и се казва, че твърдението че истината, че всяка истина води до парадокс е също парадоксално - самото то, цялото това, е също парадоксално. И така нататък и така нататък до безкрайност.

 

Преданието онагледява това със съня на Нагарджуна за ступите, които били вложени една вдруга, и колкото пъти той отварял следващата ступа, в нея винаги имало по малка ступа.

Реджепе, Реджепе - да не те чуват ринпочетата, какъв будизъм представяш хаахаххахахахахахха не знам кой те е научил на това, ала добре те е подвел: до безкрайност от повторения ..... която тъкмо будизма отсича още от корена, за да не изпадаш в нея, защото ни среден път ще видиш, ни крайностен, ни никакъв, както и ти се е случило.

 хаахаххахахахахахха

 

 

Ето това е ирационален аргумент. Така се спори за истината. Започваш да схващаш. Фалим !!!

Не - това не е никакъв аргумент, нито спор за каквото и да е било. Просто горните разсъждения иди и ги кажи на някой будистки учител - на тях поне вяра хващаш, та може и да възприемеш каквото ще ти се каже. Все още си със европейската философия - и мога да се обзаложа, че не си положил кой знае какви старания да помедитираш, ако изобщо си и пробвал де.

Та по темата, за тези които не са чели и уикипедия дори

 

С применением отрицательной диалектики мадхьямаки связаны и идеи известного «атеистического» трактата Нагарджуны («О том, что Вишну не мог сотворить мир…»), переведенного на русский язык Ф. И. Щербатским. В этом трактате Нагарджуна высказывает следующие антикреационистские аргументы. Во-первых, теисты говорят, что поскольку всё имеет причину, то и мир в целом тоже должен иметь свою причину, и эта причина — Бог. Однако в таком случае Бог также должен иметь свою причину, она — свою и так далее до бесконечности. Совершенно непонятно, почему цепь причинной обусловленности должна заканчиваться на Боге. Во-вторых, всякое действие предполагает некоторую цель, а наличие такой цели — несовершенство деятеля. Если Бог творит мир — значит, ему это зачем-то нужно, ему чего-то не хватает, а следовательно, он не является совершенным и самодостаточным, что противоречит самой идее Бога. А значит, или Бог не творит мир, или он не совершенен, то есть не является Богом в теистическом понимании. Если же Бог творит мир без мотива и цели, то он подобен маленькому неразумному ребенку, который сам не понимает, что он делает, а это также несовместимо с понятием о Боге. Наконец, идея творения сама по себе внутренне противоречива: ведь если мира нет, то он не мог и появиться, ибо из небытия не может возникнуть бытие, а из ничего — нечто.

 

http://www.theosophy.ru/lib/nagnogod.htm

Редактирано 5 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Не - това не е никакъв аргумент, нито спор за каквото и да е било. Просто горните разсъждения иди и ги кажи на някой будистки учител - на тях поне вяра хващаш, та може и да възприемеш каквото ще ти се каже. Все още си със европейската философия - и мога да се обзаложа, че не си положил кой знае какви старания да помедитираш, ако изобщо си и пробвал де.

Ама той не се е спрял да медитира бе ! 

Не му ли гледаш постовете ?!

Главата му не се спира да "ражда"..... !

Обаче от различна глава медитация , различно се "ражда"....

И "философия" си има , ама е неземна - нищо общо няма с никоя философия !

Редактирано 5 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)