...

естествено че не съм запознат, но каква е връзката?

И как възникват значи? [/quotе]

Ако разбереш че всички неща са пусти, ще спреш да търсиш първопричина, и да задаваш глупави въпроси.

Редактирано 6 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Философия на Средния Път (ММК на Нагарджуна) е главния източник в будизма, както за теоретическо, така и за практическо усвояване на учението за пустотата. Ако някой се изявява като будист и последовател на махаяна, трябва да се запознае с гръбнака на това учение, а не да се цитират само аналекти от 20 век.

 

Как ли пък не!

Нека да изясним нещо - първото и най-важното са сутрите т.е. беседите на Буда Шакямуни, след това идват обетите (да не се убива, да не се краде, да не се лъже, да не се пие алкохол, да не се прелюбодейства и т.н. и т.н. това са само най-основните) и едва тогава - коментарите (шастрите) на просветлените учители.

Трябва да се кара подред!

 

Едно голо разбиране не е от особена полза.

Ако под "пусти" разбираш "нетрайни", да, разбира се, мисля, че не само аз, а и много други хора са наясно, че нещата са нетрайни. (междувпрочем аз вярвам, че има една дхарма, която е трайна, но това е съвсем друга тема)

И какво от това? Нима спираме да се привързваме към всякакви неща, включително и писането в този форум и реакциите на другите на мненията ни?

Това все пак е проблемно - излиза, че нямаш цялостно обяснение за света и всичко в него. Всеки теист би ти казал, че след като не знаеш каква е първопричината, то няма как да отречеш, че тя е Бог.

Не ме разбирай погрешно - аз също като теб смятам, че всичко е причина и следствие и нищо не се дължи на случайността. Смятам също така, че да се вярва в Бог като първопричина е етернализъм т.е. в този случай се счита, че една личност като тази на Бог е вечна, а това е погрешно в будизма.

 

Приведох примера с Буда Майтрея, за да подчертая, че който и да разправя, че е постигнал нивото на буда преди неговото идване, лъже най-безсрамно и ще си понесе последствията.

 

 

Разбира се, че не се е наричал, никой просветлен не би допуснал такава грешка. И за да отговоря на въпроса ти, естествено че не съм запознат, но каква е връзката?

 

 

И как възникват значи?

 

Това фактически е и проблемът - няма как някой да измисли ("измисли" е съвсем условно в случая) нещо повече от Буда Шакямуни - може евентуално да прави коментари върху сутрите с цел да помогне на своите ученици, както и на други хора.

 

Да де, ама така както не признаваш средния път, как успяваш да отречеш етернализма. Нали ако не е средния път, отричането на етернализма  е нихилизъм от всякъде.

И друго. От изложението ти личи, че имаш култ към Буда. Това не ми харесва. Има един Дзен Будистки коан:

 

"Ако кажеш "Буда" измий си устата със сапун"

Как мислиш, към какво насочва този коан.

Да де, ама така както не признаваш средния път, как успяваш да отречеш етернализма. Нали ако не е средния път, отричането на етернализма  е нихилизъм от всякъде.

И друго. От изложението ти личи, че имаш култ към Буда. Това не ми харесва. Има един Дзен Будистки коан:

 

"Ако кажеш "Буда" измий си устата със сапун"

Как мислиш, към какво насочва този коан.

 

Шегуваш се нали?

Аз искрено и дълбоко вярвам в съществуването на средния път, но определено не мисля, че това е тоталният релативизъм, който защитаваш. Между другото, доколкото съм чувал и съм разбрал, откриването на средния път е равносилно на просветление.

Какво е нихилизъм според теб?

 

Твоят коан нещо ме съмнява - значи онези от школата на Чистата земя, които практикуват рецитиране на името на буда са в грешка? Не мисля така!

                               Задача за будисти :  Кой е средния път?

 

 

Насред полето кръстопът.

На кръстопътя – камък.

На камъка пише:

"На ляво, ако тръгнеш - ще ядеш дървото.

На дясно ако тръгнеш - ще ядеш дървото.

На право ако тръгнеш - ще ядеш дървото".

Пред камъка стои богатир и се чуди.

Зад камъка се чува глас:
- Още малко, ако се чудиш, ще ядеш дървото тука...!     

Редактирано 6 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

                               Задача за будисти :  Кой е средния път?

 

 

Насред полето кръстопът.

На кръстопътя – камък.

На камъка пише:

"На ляво, ако тръгнеш - ще ядеш дървото.

На дясно ако тръгнеш - ще ядеш дървото.

На право ако тръгнеш - ще ядеш дървото".

Пред камъка стои богатир и се чуди.

Зад камъка се чува глас:

- Още малко, ако се чудиш, ще ядеш дървото тука...!     

 

Забравил си "назад ако се върнеш, ще ядеш дървото". Не са обхванати всички посоки. За да има стойността на коан, решението трябва да е не само вън от налаганата бай дефолт концепция, но и вън от концепциите за самостойно съществуване на "аз" и "бог"("вселената" за атеисти).

Шегуваш се нали?

Аз искрено и дълбоко вярвам в съществуването на средния път, но определено не мисля, че това е тоталният релативизъм, който защитаваш. Между другото, доколкото съм чувал и съм разбрал, откриването на средния път е равносилно на просветление.

Какво е нихилизъм според теб?

 

Твоят коан нещо ме съмнява - значи онези от школата на Чистата земя, които практикуват рецитиране на името на буда са в грешка? Не мисля така!

 

Да, откриването на пътя е просветлението самото то. Така е. Аз съм го преживял. За форума няма голямо значение, тъй като постовете са така или иначе концепции. Независимо кой ги е писал. И Буда да е писал, свободно можеш да ги опровергаеш или потвърдиш, да ти харесат или да не ти харесат.

 

Да, за "тоталния релативизъм" се говори във философията на средния път. И не се говори за "тоталния релативизъм". Зависи какво разбираш под "тотален релативизъм".

 

Ако цъкнеш на линка към блога на Герджиков, който пратих, ще видиш, че не само аз мисля така.

 

Ще отговоря за нихилизма, но това са концепции, в словото всичко са концепции. Не е много смислено да ги опровергаваш, да ги доказваш, да не ти харесват или да ти харесват.

 

Нихилизъм е вярата в самостойността на не съществуването. Ако си мислиш, че нещо, или бог, или цялата вселена, самостойно не съществува, абсолютно не съществува, абе няма го никъде и толкоз, това е нихилизъм, защото не съществуването няма себеприрода, а ти вярваш в себеприрода на несъществуването.

 

Етернализма е вяра в самостойността на съществуването.

"Погледнато от средния път", етернализъм и нихилизъм е едно и също и не е едно и също, но и това е концепция.

Редактирано 7 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Забравил си "назад ако се върнеш, ще ядеш дървото". Не са обхванати всички посоки. За да има стойността на коан, решението трябва да е не само вън от налаганата бай дефолт концепция, но и вън от концепциите за самостойно съществуване на "аз" и "бог"("вселената" за атеисти).

Не съм "забравил" - това е решението ! Но за "будисти"  , назад да се върнеш е много , много трудна работа , почти непостижимо !.....Което показва кой какъв будист е ! 

 

Ако това което твърдиш е така (виж подчертаното!) :

Сигурно се сещаш , че истината на е както е в задачата !

В задачата действителността е измислена , няма я !

Задачата е абстракция , а не е истина , като всеки коан или подобно .

Тази разлика следва да се прави !

Истината не е абстракция !

Истината е вярно отражение на действителността :

Примерно :

"....На ляво - съкровище ще намериш . На дясно - велик герой ще станеш . На право - за царска дъщеря ще се ожениш . Останеш ли тук - смъртта си ще намериш...." или нещо подобно според действителността на случая .

Каква му е стойността на коана тогава ?

Дръжте си ги за вас коаните или Бог - те са никому потребни .

Всеки живее тук и сега !

От Там никой не се е върнал ! И никой не може да го оспори !

 

П.П. Между теб (не се впрягай , а погледни истината в очите !) и Герджиков , разлика колкото от тук до Луната.....

Редактирано 7 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Как ли пък не!

Нека да изясним нещо - първото и най-важното са сутрите т.е. беседите на Буда Шакямуни, след това идват обетите (да не се убива, да не се краде, да не се лъже, да не се пие алкохол, да не се прелюбодейства и т.н. и т.н. това са само най-основните) и едва тогава - коментарите (шастрите) на просветлените учители.

Трябва да се кара подред!

 

Едно голо разбиране не е от особена полза.

Ако под "пусти" разбираш "нетрайни", да, разбира се, мисля, че не само аз, а и много други хора са наясно, че нещата са нетрайни. (междувпрочем аз вярвам, че има една дхарма, която е трайна, но това е съвсем друга тема)

И какво от това? Нима спираме да се привързваме към всякакви неща, включително и писането в този форум и реакциите на другите на мненията ни?

 

Ако най-важни са беседите на Буда Шакямуни, защо не си ги прочел, или не си ги разбрал, голо разбиране пак е по-добре от никакво разбиране? 

 

Под "пусти" Буда е обяснил, не се разбира нетрайни, а без същност (нихсвабхава). Можеш да намериш в нета и тука някъде във форума Пхена пиндупама сутта СН 22.95 (единствената която съм превел и в която има някои не добре преведени думи, но смисъла е запазен, редактора дето трябваше да прави корекцията започна, ама после се запи май и вече не пише и във форума ) 

 

Веднъж Благословеният бил на брега на река Ганг(1). Там Благословеният се обърнал към монасите:

 

“Монаси, представете си, че тази река Ганг носи със себе си топка от пяна. И човек с добро зрение започне да я изучава, размишлява над нея, щателно да я изследва, и тя ще му се представи пуста, куха, неоснователна, така че може ли вътре в топката пяна да има някаква същност? Точно така е, монаси, с която и да е форма – минала, бъдеща, настояща, вътрешна или външна, груба или фина, низша или възвишена, далечна или близка: монахът я изучава, размишлява над нея, щателно я изследва, и тя ще му се представи пуста, куха, неоснователна, така че може ли вътре в топката пяна да има някаква същност?

 

Надолу се разглеждат и другите скандхи в същия дух.

 

Между другото, доколкото съм чувал и съм разбрал, откриването на средния път е равносилно на просветление.

Реджеп е прав че концептуално просветлението няма как да се предаде, концептуално може да се даде насока, която ако правилно и усърдно се следва да се стигне до (пак в същата сутра):

 

Виждайки така, монаси, обученият ученик изпитва разочарование от формата, разочарование от чувствата, разочарование от възприятието, разочарование от представите, разочарование от съзнанието. Изпитвайки разочарование, той става безпристрастен. Посредством безпристрастието [неговият ум] се освобождава. Когато той се е освободил, възниква знание: “Той е освободен”. Той разбира: “Раждането е унищожено, свещеният живот е изживян, направено е това, което трябваше да се направи, няма да има повече връщане в каквото и да е състояние на съществуване”.

 

Tа така пич, просветлението... (в ключа който ни е даден в ранните сутри) е мълниеносното разочарование, което превръща лишения от илюзии в свободен...

 

А за Мадхямака (средния път) с Реджеп ще си говорим   

Редактирано 7 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

Под "пусти" Буда е обяснил, не се разбира нетрайни, а без същност (нихсвабхава). 

А , бе ?

Някой дава ли си сметка , че понятието "пусти" в будизма , в същност на "човешки" , български  език означава чиста абстракция ?

Само чистите абстракциите са "пусти" , лишени от същност и съдържание , са само форми !

По такъв начин могат да съществуват само в мисленето на човека и никъде другаде !

Примерно абстракция за триъгълник , пирамида......Естествено и съвсем разбираемо е да са "пусти".

На тях можеш да им "принадиш" всичко каквото си искаш !

И като стана дума , гладът и жаждата примерно , като усещане , чувство и/или мислене  , никак не са абстракции , т.е. не са "пусти". Имат си своята същност !.......

Това са мисловни категории които не са чиста абстракция !

Тук всякакви други спекулации , умувания , сипене на премъдрости са пълни глупости....

Всяко нещо което не е чиста абстракция, каквото и да е то , носи същността си в себе си малко или повече....

Хайде , аман от абстракции !

 

Нещо любопитно и забавно (според мен) от друга тема :

https://www.kaldata.com/forums/topic/169019-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3/?view=findpost&p=3197190

Свързано с това :

https://www.kaldata.com/forums/topic/169019-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3/?view=findpost&p=3197266

Редактирано 7 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

А , бе ?

Някой дава ли си сметка , че понятието "пусти" в будизма , в същност на "човешки" език означава чиста абстракция ?

Само абстракциите са "пусти" .

Всяко друго нещо носи същността си в себе си....

Хайде , аман от абстракции !

 

Не пиши за будизъм, моля те. Пусто в будизма означава - възникнало от множество причини и условия (взаимозависимо), и обратно зависимо възникналото е пусто от самобитие (същност). Абстракция е въображаемия ти "аз" Бай Чечи, твоята личност, ама няма вече клетки да го осъзнаят, изпариха се с едни други пари.

 

Та, никой не си дава сметка за това което излиза от дълбините на "душата" ти, това "съкровеното", твоето "самопознание", за другите това са само несъвместими понятия, не знам защо още се мъчиш? То е абстракция, само твоя, която абсолютно никой не го интересува, като го разбереш това, може и да минеш на друго ниво

Да, за "тоталния релативизъм" се говори във философията на средния път. И не се говори за "тоталния релативизъм". Зависи какво разбираш под "тотален релативизъм".

 

Ако цъкнеш на линка към блога на Герджиков, който пратих, ще видиш, че не само аз мисля така.

 

Ще отговоря за нихилизма, но това са концепции, в словото всичко са концепции. Не е много смислено да ги опровергаваш, да ги доказваш, да не ти харесват или да ти харесват.

 

Нихилизъм е вярата в самостойността на не съществуването. Ако си мислиш, че нещо, или бог, или цялата вселена, самостойно не съществува, абсолютно не съществува, абе няма го никъде и толкоз, това е нихилизъм, защото не съществуването няма себеприрода, а ти вярваш в себеприрода на несъществуването.

 

Етернализма е вяра в самостойността на съществуването.

"Погледнато от средния път", етернализъм и нихилизъм е едно и също и не е едно и също, но и това е концепция.

 

Мисля, че си имаш собствени определения за нихилизъм и етернализъм, както и за среден път, които поне според мен нещо не съвпадат с онези в будизма. Може и да има хора, които споделят същите, може и да няма - не знам какво значение има това?

 

Хубаво го казваш "мисля, мислиш" - будизмът е преди всичко практически и емпиричен т.е. мисленето, разбира се, е неизбежно и полезно, тъй като е необходимо да анализираме какво се случва в най-малки детайли, но все пак е крайно недостатъчно.

Иначе ще си говорим за състрадание и в следващия момент пак ще навреждаме на другите, ако решим, че "интересът" ни го изисква, ще приказваме, че "е" и "не е", но ако ни се случи нещо, което не ни харесва, ще изпитаме гняв внезапно забравили за релативизма и т.н.

Казано по друг начин да се развиват теории е едно, да се прилагат тези теории в ежедневието е друго и самото им прилагане ги коригира и променя.

Ако най-важни са беседите на Буда Шакямуни, защо не си ги прочел, или не си ги разбрал, голо разбиране пак е по-добре от никакво разбиране? 

 

Под "пусти" Буда е обяснил, не се разбира нетрайни, а без същност (нихсвабхава). Можеш да намериш в нета и тука някъде във форума Пхена пиндупама сутта СН 22.95 (единствената която съм превел и в която има някои не добре преведени думи, но смисъла е запазен, редактора дето трябваше да прави корекцията започна, ама после се запи май и вече не пише и във форума ) 

 

Веднъж Благословеният бил на брега на река Ганг(1). Там Благословеният се обърнал към монасите:

 

“Монаси, представете си, че тази река Ганг носи със себе си топка от пяна. И човек с добро зрение започне да я изучава, размишлява над нея, щателно да я изследва, и тя ще му се представи пуста, куха, неоснователна, така че може ли вътре в топката пяна да има някаква същност? Точно така е, монаси, с която и да е форма – минала, бъдеща, настояща, вътрешна или външна, груба или фина, низша или възвишена, далечна или близка: монахът я изучава, размишлява над нея, щателно я изследва, и тя ще му се представи пуста, куха, неоснователна, така че може ли вътре в топката пяна да има някаква същност?

 

Надолу се разглеждат и другите скандхи в същия дух.

 

Ами това е същото, Шунята - да няма същност означава да е нетрайно. Ти какво точно разбираш под "без същност"?

 

Горкият редактор - кажи му, че да не се пие алкохол е едно от условията да се прероди пак като човек - да не вземе да се окаже в някой от трите лоши пътя и пак да се наложи да почва отначало?

 

 

Реджеп е прав че концептуално просветлението няма как да се предаде, концептуално може да се даде насока, която ако правилно и усърдно се следва да се стигне до (пак в същата сутра):

 

Виждайки така, монаси, обученият ученик изпитва разочарование от формата, разочарование от чувствата, разочарование от възприятието, разочарование от представите, разочарование от съзнанието. Изпитвайки разочарование, той става безпристрастен. Посредством безпристрастието [неговият ум] се освобождава. Когато той се е освободил, възниква знание: “Той е освободен”. Той разбира: “Раждането е унищожено, свещеният живот е изживян, направено е това, което трябваше да се направи, няма да има повече връщане в каквото и да е състояние на съществуване”.

 

Tа така пич, просветлението... (в ключа който ни е даден в ранните сутри) е мълниеносното разочарование, което превръща лишения от илюзии в свободен...

 

А за Мадхямака (средния път) с Реджеп ще си говорим 

 

Не знам доколко "разочарование" е точна дума, може и да е точна, може и да не е (и аз като Реджеп ), но ако се има предвид премахване на абсолютно всички привързаности, включително и към разочарованието като чувство, то става думи за архатите - малката колесница, Хинаяна, Теравада, наречи го, както искаш.

В Махаяна - пътя на бодхисатвите, нещата са по-различни и не са. (мда, определено е заразно , но в случая е така)

Мисля, че си имаш собствени определения за нихилизъм и етернализъм, както и за среден път, които поне според мен нещо не съвпадат с онези в будизма. Може и да има хора, които споделят същите, може и да няма - не знам какво значение има това?

 

Хубаво го казваш "мисля, мислиш" - будизмът е преди всичко практически и емпиричен т.е. мисленето, разбира се, е неизбежно и полезно, тъй като е необходимо да анализираме какво се случва в най-малки детайли, но все пак е крайно недостатъчно.

Иначе ще си говорим за състрадание и в следващия момент пак ще навреждаме на другите, ако решим, че "интересът" ни го изисква, ще приказваме, че "е" и "не е", но ако ни се случи нещо, което не ни харесва, ще изпитаме гняв внезапно забравили за релативизма и т.н.

Казано по друг начин да се развиват теории е едно, да се прилагат тези теории в ежедневието е друго и самото им прилагане ги коригира и променя.

 

Ами това е същото, Шунята - да няма същност означава да е нетрайно. Ти какво точно разбираш под "без същност"?

 

Виж са, релативизъм не означава нихилизъм, нито нетрайно - означава пусто, това са различни понятия, в главата ти е каша, извини ме не мога да ти помогна, трябва сам. Какво разбирам под "без същност" съм обяснил поне 100 пъти, вече ме обвиняват че говоря едно и също, няма да се повтарям повече, ще ти дам направление, като за тези които не са чели и уикипедия: нетрайно, непостоянно е първия белег на съществуването, а безсубектността - третия.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

 

 

И като стана дума , гладът и жаждата примерно , като усещане , чувство и/или мислене  , никак не са абстракции , т.е. не са "пусти". Имат си своята същност !.......

 

Посочи я тази същност или ще си говорим празни приказки? Хайде, науката е напреднала достатъчно, тази същност сбор от разни молекули дето бъзикат мозъка ли е, получава се някаква реакция между двете ли, някаква представа ли е?

Редактирано 7 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Виж са, релативизъм не означава нихилизъм, нито нетрайно - означава пусто, това са различни понятия, в главата ти е каша, извини ме не мога да ти помогна, трябва сам. Какво разбирам под "без същност" съм обяснил поне 100 пъти, вече ме обвиняват че говоря едно и също, няма да се повтарям повече, ще ти дам направление, като за тези които не са чели и уикипедия: нетрайно, непостоянно е първия белег на съществуването, а безсубектността - третия.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5

 

Да, видях линка, но според теб какво означава, че няма аз (безсубектността)? В чисто практически аспект, разбира се?

Да, видях линка, но според теб какво означава, че няма аз (безсубектността)? В чисто практически аспект, разбира се?

 

Че няма кой да страда, че няма към кой да се отнася това страдание, че страданието е само фикция за един такъв, пуст "аз".

Редактирано 7 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 .....е само фикция за един такъв, пуст "аз".....

В твоята глава наистина е пусто !

Ама пусто ти казвам ! Пълна пустота ! 

По това никакъв спор не може да има ! 

Ти сам го казваш !

Все едно ми казваш : " Празноглав съм ! " , пък аз те оспорвам : " Не си ! Само си много объркан !..."

Да се види това никакъв Буда не трябва ! Даже и той не може да го оспори ....!  

 

А , бе ? Не виждаш ли в какви идиотизми сам се набутваш ?! Пък аз дълбоко се съмнявам , това да има нещо общо с будизма.... 

Въпреки полаганите от теб неимоверни старания , Будизмът все пак го уважавам , че да ти придавам значение към него....!

Редактирано 7 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

3. Безсубектност (Анатман)

Анатта (на пали, анатма на санскрит) е в основата на будисткото учение, че агрегатите, елементите и сферите на човешкото битие (пудгала) не съдържат в себе си такава специфична дхарма като Аз, душа, човек. Материята, казва Буда, не е Аз (тя е анатта), чувствата не са Аз (те са анатта), възприятията не са Аз (те са анатта), нагласите не са Аз (те са анатта), съзнанието не е Аз (то е анатта). Единственото, за което можем да бъдем сигурни, че съществува (асти), казва Асанга, великият реформатор на Махаяна, е идеята за несъществуването на Аза.

 

Така, ... С казаното от Буда няма как да не се съглася. Скандите не са атман. С тъпото заключение на Асанга, няма как да се съглася. Първо трябва да се прави разлика между личността, сформирана от скандите и атман. Въплътената личност, джива, не е атман, а е само частично проявление на атман. Джива разбира се е преходна и обусловена. Атман е индивидуалността. Последната дума е много точна, защото тя изразява неделимостта и единството на човешката същност. Условията определят само различните прояви на атман, но не и самия атман. Едно и също нещо при аналогични условия се проявява по аналогичен начин, при различни условия - по различен, но в същността си винаги остава един и същ. Както огънят може да се прояви като пламък, като електричество, като топлина и т.н. Едни и същи принципи се проявяват по различен начин и сформират цялото разнообразие на проявения свят.

 

Дори погледнато чисто логически едно твърдение, че нещата нямат собствена независима природа, вече представлява (ако го приемем за вярно) един неизменен принцип, който противоречи сам на себе си. Така имаме една обща характеристика за всички неща - да нямат собствена природа, която всъщност се превръща в тяхна природа. Е да де, но като се отрече логиката и като се постави същността извън логиката, всичко се "оправя".

Не съм "забравил"

Ееееее този път наистина ме изненада - баш пък от теб не съм очаквал да преподадеш качествен будистки урок, на будисти.  Съвсем закономерно и с право е да се съмняваш, че представеното тука не е будизъм - защото наистина не е. Сам виждаш колко гола и неподкрепена е философията им. Може да се каже, че с термина "пусто", будизма обозначава, че съществуването, като такова е празно от (чисти) абстракции т.е. че те са само в нашите глави. Но манията по мистериозността чупи умовете на много вярващи - все им се ще, да е по- мистична и тайнствена тяхната религия. Тъкмо онзи ден обяснявах на един, че абстракциите, са просто това - абстракции и не са истина, не са действителност и реалност, което разбира се не значи, че са безсмислени и безполезни, но става голям фал, като се възприемат за истина.

Дори погледнато чисто логически едно твърдение, че нещата нямат собствена независима природа, вече представлява (ако го приемем за вярно) един неизменен принцип, който противоречи сам на себе си. Така имаме една обща характеристика за всички неща - да нямат собствена природа, която всъщност се превръща в тяхна природа. Е да де, но като се отрече логиката и като се постави същността извън логиката, всичко се "оправя".

 

 

 

ААААА, Буда дай ми сили !!! Шегувам се, не съм будист. А и будистите не казват така.

 

Да бре, ако го приемем за вярно да !!! Той и Нагарджуна така казва. Каквото и да приемем за вярно, то вече е концепция. Дори и да е концепцията за неконцептуалното. Дори и да е концепцията за липсата на себеприрода. Дори и да е концепцията за средния път.

 

Средния път обаче, цитирал съм по горе и Нагарджуна е отвъд всякаква концепция, дори и отвъд тази, която в момента предлагаш.

Че няма кой да страда, че няма към кой да се отнася това страдание, че страданието е само фикция за един такъв, пуст "аз".

 

Добре, тогава кой страда?

 

Така, ... С казаното от Буда няма как да не се съглася. Скандите не са атман. С тъпото заключение на Асанга, няма как да се съглася. Първо трябва да се прави разлика между личността, сформирана от скандите и атман. Въплътената личност, джива, не е атман, а е само частично проявление на атман. Джива разбира се е преходна и обусловена. Атман е индивидуалността. Последната дума е много точна, защото тя изразява неделимостта и единството на човешката същност.

 

Какво наричаш индивидуалност (атман)? Това не е ли личността, формирана от скандхите? Каква е разликата?

 

 

Условията определят само различните прояви на атман, но не и самия атман. Едно и също нещо при аналогични условия се проявява по аналогичен начин, при различни условия - по различен, но в същността си винаги остава един и същ. Както огънят може да се прояви като пламък, като електричество, като топлина и т.н. Едни и същи принципи се проявяват по различен начин и сформират цялото разнообразие на проявения свят.

 

Това звучи добре, но продължаваме да не знаем какво е това, което наричаш атман.

 

 

Дори погледнато чисто логически едно твърдение, че нещата нямат собствена независима природа, вече представлява (ако го приемем за вярно) един неизменен принцип, който противоречи сам на себе си. Така имаме една обща характеристика за всички неща - да нямат собствена природа, която всъщност се превръща в тяхна природа. Е да де, но като се отрече логиката и като се постави същността извън логиката, всичко се "оправя".

 

Да, може би не е добре формулирано? Не знам.

Мисля, че всички виждаме, че нещата около нас се появяват и изчезват в зависимост от обстоятелствата т.е. условията, но не мисля, че ни е ясен точният механизъм, по който става това - използването на различни термини не значи, че наистина знаем какво стои зад тях.

Добре, тогава кой страда?

Представата която имаш за себе си.

Будистите са запознати с Първата благородна истина, нали?

Наличие страдания (дуккха, санскр. духкха) объясняется тем, что, во-первых, всё в этом мире невечно и преходяще. Во-вторых, ничто не приносит полного удовлетворения, а потому неизбывно мучение либо телесное, либо умственное. В-третьих, всё пусто в том смысле, что нет никакой надёжной опоры (например, Бога), держась за которую можно быть всегда счастливым. В-четвёртых, нет вечной души, следовательно, нет ничего прочного и внутри себя.

Редактирано 7 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

....Да бре, ако го приемем за вярно да !!! Той и Нагарджуна така казва. Каквото и да приемем за вярно, то вече е концепция. Дори и да е концепцията за неконцептуалното. Дори и да е концепцията за липсата на себеприрода. Дори и да е концепцията за средния път.

 

Средния път обаче, цитирал съм по горе и Нагарджуна е отвъд всякаква концепция, дори и отвъд тази, която в момента предлагаш.

Грубо неразбиране на понятията !

Приемат се за вярно постулат , аксиома , вектор....и т.н. 

Съвкупност от постулат , аксиома , вектор организирани в система - това е концепция !

Истината не се приема за вярна !

Истината се изследва дали и до колко е вярна !

 

Примерно хвърляш шест-странно зарче , с числа от 1 до 6

Истината е , че вероятността да хвърлиш 2 (примерно) е 1/6.

Тук вероятностите са концепция за зарчето и в случая е вярна .

Но ако в твоята концепция твърдиш , че и за 7 ти е вярна концепцията , защото така си приел за вярно....

Аз бих се усъмнил в твоята концепция за зарчето ! 

Сам разбираш - никога няма да я приема ! 

А истината си е все от 1 до 6 - вярно отражение за шест-стенно зарче .

И ако приемеш (без да изследваш !) тази истина в твоята концепция за зарчето - това вече е похвално !

 

Т.е. можеш да измислиш каквато си искаш концепция .

Това обаче никак не значи , че е вярно отражение на действителността , че има връзка с истината.....!

Хайде така да го кажа - концепцията е превозното средство , а истината е товарът .........!

А концепция без истина в нея е :             

Средният път ако не и концепция , какво е тогава ! Нищо , ама под налягане може би , едва ли не...? 

Редактирано 7 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Защо ли наистина Го има?За да може нашите дребни смъртни душици да се чувстват по възвишени кото си задават този въпрос.

Средният път ако не и концепция , какво е тогава ! Нищо , ама под налягане може би , едва ли не...? 

 

Средния Път е концепция, няма какво друго да е, но във всеобщата концептуалност има и практическо приложение. Например виждане на взаимозависимостта и пустотата, отсъствието на собствена същност у бай Чечи, другите и себе си. Все умения които преди това не сме забелязвали, защото нивото ни на осъзнаване е било друго. 

 

За да постигнем осъзнаване на Средния Път, ние също медитираме; това е опустошаване на себе си от всякакво понятийно мислене и различаващо възприятие. Тази опустошеност (шунята) не е отрицателно свойство, а състояние на свобода от препятствия и ограничения, състояние на спонтанна възприемчивост, в която ние се откриваме към всеобхватната природа на реалността от по-високо измерение. После пак сме си в тази реалност, но и не сме

 

Сиреч, можеш да разбереш какво ти пиша, само ако и ти си тука

Редактирано 7 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Продължавам да се питам защо се разисква будизма в тема със заглавие Защо има Бог?!

Всяка друга религия би подхождала на темата.

Може би ви харесва да преливате от пусто в празно? :-)