Има ли контекст изобщо, в който знанието да е илюзия?!   

Има - контекста на ПОЗНАНИЕТО, знанието и познанието са относителни отражения, изразяващи самия им ОТРАЗИТЕЛ и ИЗ-ПОЗЛВАТЕЛ.

В никое същинско ПОЗНАНИЕ няма абсолютни стойности. Дори сред ОТО и СТО - въпроса за светлинната скорост във вакуум, е приета че е абсолютна. Но само е приета за такава.

 

Всяко човешко производно борави не с нещата, а със символите за тях. ПОЗНАНИЕТО е низ от организирани и систематизирани символни системи, с които боравим ние хората. И боравим чрез договорки спрямо кой символ, какво относително значение и стойност да му придадем.

 

Залитането по "знанието" и демонстрацията на "знаене", както и психичното явление ВЯРА, е за масата хора които в чисто психически смисъл непрекъснато имат потребност от абсолютни положения, които да са някъде извън тях.

Съвсем просто е защо са им потребни - по простата причина че вътрешния им свят е неустойчив, и търсенето на опорни точки се превръща в самоцел, стремеж, до маниакалност. Това са несъзнателни положения, които голата маймунка просто играе по клоните пред огледалото на живота си...

Редактирано 8 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 Има ли контекст изобщо, в който знанието да е илюзия?!   

 

Да

Е, разбира се и не и това е вярно и не е вярно.

Ако беше помислила малко със собствената си глава съм сигурен, че никога не би задала подобен адски тъп въпрос. Нямам думи.

 

Ако нарочно се опитваш да ме изнервиш, успя. Евалла. Добре, че съм просветлен и не трупам карма.

Редактирано 8 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

За да постигнем осъзнаване на Средния Път, ние също медитираме; това е опустошаване на себе си от всякакво понятийно мислене и различаващо възприятие. Тази опустошеност (шунята) не е отрицателно свойство, а състояние на свобода от препятствия и ограничения, състояние на спонтанна възприемчивост, в която ние се откриваме към всеобхватната природа на реалността от по-високо измерение.

Т.е. Брахман

Защото и Брахма е слязъл от "небесата", като разбрал че след 311 трилиона и 40 милиарда години ще умре и той, и се поклонил на Буда

 

Та къде каза, че се намира Буда в момента? А колкото до Брахма, той ще умре след махаманвантара и пак ще се роди след махапралайя.

 Има ли контекст изобщо, в който знанието да е илюзия?!   

Има !

Рамус ти го обяснява сложно . Дали е вярно е друг въпрос....

Shiniasu - фантастично .

Реджеп - никак .

Ето го просто , нагледно и разбираемо :  

http://vbox7.com/play:efc91e30bf

Казано иначе , чрез знание могат да се създават илюзии .

Ей го един Иисус Христос ! 

Не само знание .....да не ме разбереш погрешно !

Може да е природен феномен  - маранята примерно....

 

П.П. Това , че някои илюзии наричат знание (илюзорно знание) е съвсем друг въпрос.....на незнание !  

Примерно това - знаеш че някъде в пустинята имало град , пък то било Фата-Моргана....!

Илюзорно знание - т.е. самоизмама....! 

Пфуй ! Има колкото си искаш ! 

Ето в клипа - наблюдаващите знаят.......че Динамо ходи по вода ! 

И за Христос знаят ! 

Мен ако питаш , хабер нямат !....

Редактирано 8 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

"Следствието е породено от причини,

но самите причини не са себе породени.

Как е възможно следствие, породено от причини,

да възникне от нещо, което не е себе породено ?"

 

Нагарджуна - Философия на средния път

Причините са породени от аз-а чрез волята. Няма как причините да са себе-породени. Това не означава, че аз-ът като причинител е породен. В резултат от взаимодействието на причините със закона за кармата се появяват следствията. По принцип не е правилно да си представяме веригата от причини и следствия като права линия. Човек създава множество причини с които не създава нови вериги от причини и следствия, а се намесва и изменя вече съществуващи такива. Реално се получава доста сложна плетеница. Но пак повтарям самият човек (по-скоро същността му де - Атман) си остава извън тези вериги.

Редактирано 8 септември 201511 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Да

 

Нирвана!

 

Т.е. Брахман 

Та къде каза, че се намира Буда в момента? А колкото до Брахма, той ще умре след махаманвантара и пак ще се роди след махапралайя.

 

Нито ме интересува Брахма, нито къде се намира Буда в момента.

 

Приятна вечер.

 

62

С точки зрения наивысшего восприятие [подлинного] наслаждения

Появляется лишь при устранении страдания,

Точно так же восприятие страдания

Появляется при вытеснении (подавлении) наслаждения.

63

Кто же направит свои усилия на отстранение 

И от желания получить наслаждение, и от желания избежать страдания 

На том основании, что они несамостоятельны,

Тот благодаря этим [усилиям] познает Освобождение.

64

Кто же познает? С обыденной точки зрения

Говорят, что это ум, но ум ведь не существует 

Без умственного содержимого, [следовательно], из-за бесполезности 

Он и не должен действовать [с точки зрения наивысшего].

65

Именно приняв мир за бесполезный,

Так как подлинная реальность безопорна,

Он (ум), будучи не привязанным к существованию, успокаивается

Подобно тому, как огонь угасает без топлива.

 

Нагарджуна

Причините са породени от аз-а чрез волята. Няма как причините да са себе-породени. Това не означава, че аз-ът като причинител е породен. В резултат от взаимодействието на причините със закона за кармата се появяват следствията. По принцип не е правилно да си представяме веригата от причини и следствия като права линия. Човек създава множество причини с които по принцип не създава нови вериги от причини и следствия, а се намесва и изменя вече съществуващи такива. Реално се получава доста сложна плетеница. Но пак повтарям самият човек (по-скоро същността му де - Атман) си остава извън тези вериги.

 

Цитата не е в този смисъл, в който пишеш. Това е твое виждане. Интересна концепция. Някои неща и аз бих ги казал, някои не.

Редактирано 8 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Въобще не е същото.   След смъртта абсолютно всичко вече е свършило.  Нищо не би и започнало преди това - ако ние с котката примерно въобще не сме се родили. Като Ви чета мненията ми се струва, че съм попаднал в някакъв абстрактен Абсурдистан.

А не, нищо абстрактно не е писано още. Почакай само да започнем да пишем абстрактно

 

А след смъртта си прав, че много неща не са същите. Хората не разбират, че тук е света на причините, а там са светове изключително на следствията (поне за сегашното ниво на съзнанието ни). Затова и единствено тук може да се осъществи развитие.

 Има ли контекст изобщо, в който знанието да е илюзия?!   

Доколкото знанието не може да отразява истината (или действителността) в нейната пълнота, винаги може да се приеме за илюзия. В същото време в частта си, в която знанието се покрива с истината, то не е илюзия.

друго си е да сънуваш как знаеш за всички светове. Брей... тук... там... Тва знаенето е голема работа. Тва абстракциите пък... по-голема работа от тях нема... Само да не се изтърве някой да "пише абстрактно"... че направо омръзна от буквализъм, материалности, практичности и прочее скука...

 Има ли контекст изобщо, в който знанието да е илюзия?!   

Завиждам ти - не съм вярвал, че това твърдение, ще закове така здраво. Без да ти искам разрешение, само те уведомявам, че ще си го присвоя, за други разговори - за което ти отправям искрени благодарности. :Д

Кефи ме самочувствието ти ! 

Добре дошъл от Там !

Вервам ти ! 

 

Думата напреднал за която се хвана, ти и другите двама лайкнали е там точно за това, за да разграничава, да не отговарят аматьори, които нито могат да схванат смисъла на въпроса, нито да отговорят адекватно. Те само джавкат, както когато нощем се разлае някой стар уличен пес и другите помияри започват да му пригласят и става една какафония...

 

Та по времето на Нагарджуна, когато са се водели спорове между различните философски системи и някой от дебатиращите се е хващал за някоя дума, отклонявал се е от смисъла на дискусията, са прекратявали и са посочвали следния пример: 

 

1. Човек хвърля пръчка на уличен пес, помияра се изтичква, захапва с финес пръчката и я носи на човека. 

 

2. Човек хвърля пръчка на лъв, лъва не откъсва поглед от човека, не се фокусира върху пръчката, защото знае че е незначителна, търси смисъла.

 

Така и тук, въпроса който зададох беше за безстрашен лъв, а не за помияри.

 

Между другото, заглавието на Муламадхямака Карика на Нагарджуна в тибетския вариант е Akutobhayā - Безстрашен.

Редактирано 9 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Има - контекста на ПОЗНАНИЕТО, знанието и познанието са относителни отражения, изразяващи самия им ОТРАЗИТЕЛ и ИЗ-ПОЗЛВАТЕЛ.

В никое същинско ПОЗНАНИЕ няма абсолютни стойности. Дори сред ОТО и СТО - въпроса за светлинната скорост във вакуум, е приета че е абсолютна. Но само е приета за такава.

 

Всяко човешко производно борави не с нещата, а със символите за тях. ПОЗНАНИЕТО е низ от организирани и систематизирани символни системи, с които боравим ние хората. И боравим чрез договорки спрямо кой символ, какво относително значение и стойност да му придадем.

 

Залитането по "знанието" и демонстрацията на "знаене", както и психичното явление ВЯРА, е за масата хора които в чисто психически смисъл непрекъснато имат потребност от абсолютни положения, които да са някъде извън тях.

Съвсем просто е защо са им потребни - по простата причина че вътрешния им свят е неустойчив, и търсенето на опорни точки се превръща в самоцел, стремеж, до маниакалност. Това са несъзнателни положения, които голата маймунка просто играе по клоните пред огледалото на живота си...

 

Имах предвид нещо малко по-различно, тъй като имам усещането, че колегите трудно различават реално от илюзорно. Ще се опитам да го кажа съвсем простичко и семпличко. Нашата реалност е относителна. Нашето познание също. Това не ги прави илюзорни обаче. Свойствата на материята са също така реални, както и относителни, тъй като зависят от средата, в която се намират, например от температурата. Когато наблюдаваме тези материални свойства и ги използваме при строеж на сграда, самолет, кораб, компютър в дадена среда, колкото и относителни да са тези познания, те са напълно реални и достатъчни за построяването им. Но ако в същата тази среда се появи човек, който има само претенция, че знае как нещо следва да бъде построено или казано по друг начин - страда от илюзия за знание, то това не прави цялото останало знание илюзорно.

 

По-напред писах за някои от основните характеристики на знанието и защо е по-висше от вярата. Като добавих, че то има прекрасното свойство да се надгражда и проверява. В йога също непрекъснато се говори колко е важно човек да може да отличи реалните обекти от илюзорните. В източните религи най-големият грях е невежеството, на пиедестал също стои мъдростта или знанието. Ако колегите не разберат защо това различаване има толкова съществена роля, то въпреки цялото им четене и упорство в разни практики, ще успеят да стигнат само до под кривата круша.

 

Благодарение на относителността на реала умовете ни могат да създават привидно коректни и смислени, но въпреки това вътрешно противоречиви логически конструкции. Съществуването на противоречие в никакъв случай не доказва, че реалът е илюзорен. Просто гледната точка е субективна и ограничена. Като в приказката за петимата слепци и слона. Един напипал крака, друг опашката, трети хобота, четвърти ухото, петия тялото и на въпроса какво е слон, изказали противоречиви твърдения. Това не прави слона илюзорен, нито познанието, придобито само от една гл.т. е илюзорно. То е само относително и в случая ограничено. Кога знанието за слона, придобито от допира само с ухото му става илюзорно? Когато човек повярва, че ухото е целия слон.

Знанието и не-знанието са взаимозависими, както няма независим Творец и независимо творение, доброто и злото се пораждат едно друго, но взаимозависимото не се ражда реално, то няма независимо съществуване.

 

Ремуса е стигнал до познанието от гледна точка на "аз-а", но дотам, за него няма абсолютните стойности, остава му само да вие като вълк (единак) на месечина.

 

Това което се познава, не съществува докато не е познато, но без него няма съзнание, затова няма нито знание, нито обект на знанието от гледна точка на абсолюта.

 

И стигаме до момента който куца на всички ни, усъвършенстването на медитацията, изкуството на благородните, на лъвовете, не на помиярите. В медитацията чистото съзнание не се опира на знаци, то е спокойно и цялостно.

Редактирано 9 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Имах предвид нещо малко по-различно, тъй като имам усещането, че колегите трудно различават реално от илюзорно. Ще се опитам да го кажа съвсем простичко и семпличко. Нашата реалност е относителна. Нашето познание също. Това не ги прави илюзорни обаче. Свойствата на материята са също така реални, както и относителни, тъй като зависят от средата, в която се намират, например от температурата. Когато наблюдаваме тези материални свойства и ги използваме при строеж на сграда, самолет, кораб, компютър в дадена среда, колкото и относителни да са тези познания, те са напълно реални и достатъчни за построяването им. Но ако в същата тази среда се появи човек, който има само претенция, че знае как нещо следва да бъде построено или казано по друг начин - страда от илюзия за знание, то това не прави цялото останало знание илюзорно.

 

По-напред писах за някои от основните характеристики на знанието и защо е по-висше от вярата. Като добавих, че то има прекрасното свойство да се надгражда и проверява. В йога също непрекъснато се говори колко е важно човек да може да отличи реалните обекти от илюзорните. В източните религи най-големият грях е невежеството, на пиедестал също стои мъдростта или знанието. Ако колегите не разберат защо това различаване има толкова съществена роля, то въпреки цялото им четене и упорство в разни практики, ще успеят да стигнат само до под кривата круша.

 

Благодарение на относителността на реала умовете ни могат да създават привидно коректни и смислени, но въпреки това вътрешно противоречиви логически конструкции. Съществуването на противоречие в никакъв случай не доказва, че реалът е илюзорен. Просто гледната точка е субективна и ограничена. Като в приказката за петимата слепци и слона. Един напипал крака, друг опашката, трети хобота, четвърти ухото, петия тялото и на въпроса какво е слон, изказали противоречиви твърдения. Това не прави слона илюзорен, нито познанието, придобито само от една гл.т. е илюзорно. То е само относително и в случая ограничено. Кога знанието за слона, придобито от допира само с ухото му става илюзорно? Когато човек повярва, че ухото е целия слон.

 

Това е вече друго. Само дето подозренията ти са неоснователни. Никъде нито в постовете на Кьониг, нито на Шунята, нито в моите, не е проявено това относително неразбиране, което визираш. 

 

Проблема ви е, всъщност твоя проблем, бай Чечо е хипер супер хъп тежък случай на безпардонно невежество, че не сте способни да разсъждавате като мъдри хора. Да, конкретна истина, в която не вярвате можете да приемете като вярна, и като интелигентни хора да градите логически конструкции на тази база, но продължавате да си мислите, че сте приели нещо невярно за вярно. А това обезсмисля цялата операция. Прави я да изглежда като несериозна детска игра. Тя е игра, но не е игра. Напълно сериозна и несериозна игра е. Мисленето, истинското правилно мислене е игра и не е игра.

 

Когато изказваш твърдението, че всяка истина е относителна например, това вече не е като да смениш една опорна точка с друга. Не можеш да градиш вече логически конструкции на базата на старшинството на върховенството на истината, и можеш да градиш такива конструкции, но като "равностойни", на правилния възглед, а не като "отричащи" го. Тук се изисква цялостна трансформация, за да успееш да минеш на правилен релативистки възглед.

Абсолютът не е субект, за да има гледна точка. И какво е Абсолют?

 

 

 

Това което се познава, не съществува докато не е познато, но без него няма съзнание, затова няма нито знание, нито обект на знанието от гледна точка на абсолюта.

 

Това, че никога не си посещавал Аляска, не я прави несъществуваща.

 

Броят на песъчинките в Сахара дали е реално или илюзорно число, след като те са толкова много, колкото са, въпреки че лично не си ги броил? Всяка една от тях е реална, а броят им е качество на реалния обект – пустиня. Със или без твоето съзнание те съществуват. 

 

Когато изказваш твърдението, че всяка истина е относителна например, това вече не е като да смениш една опорна точка с друга. Не можеш да градиш вече логически конструкции на базата на старшинството на върховенството на истината, и можеш да градиш такива конструкции, но като "равностойни", на правилния възглед, а не като "отричащи" го. Тук се изисква цялостна трансформация, за да успееш да минеш на правилен релативистки възглед.

 

Проблем няма. Има единствено и само неразбиране поради неспособност за различаване на илюзорно от реално. 

Реалното може да бъде съотнесено само според друго реално, а не спрямо илюзията. Няма по-голяма заблуда, да не кажа глупост, от това да вярваш, че всичко е илюзия, а само нирвана е реална. Защото всичко включва и нирвана: "Самасара е нирвана и нирвана е самасара." Нагарджуна ви го е казал, поне на него вярвайте, докато не успеете да го узнаете.

Абсолютът не е субект, за да има гледна точка. И какво е Абсолют?

 

 

Това, че никога не си посещавал Аляска, не я прави несъществуваща.

 

Броят на песъчинките в Сахара дали е реално или илюзорно число, след като те са толкова много, колкото са, въпреки че лично не си ги броил? Всяка една от тях е реална, а броят им е качество на реалния обект – пустиня. Със или без твоето съзнание те съществуват. 

 

Това е етерналистки възглед. С нищо не е по добър от правилния възглед.

 

Ако е така както казваш, защо в психологията използвате правилния възглед за да помагате на хората. Ани Владимирова не гледаш ли ? Ами човека идва при нея и и казва истината, изповядва се. И сега тя какво, да му каже, ами вярвам ти. Щом си казал няма да ме лъжеш я. Толкова пари си ми платил да се изповядаш и сега да ме лъжеш, не е смислено. Айде отивай си, така е както казваш и нищо не може да се направи, както казваш, защото си пряк свидетел и знаеш по добре истината, която изповядваш.

Редактирано 9 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

И какво е Абсолют?

 

Бауу, бауу, джав, мяууу... хмм, не е това!

Това е етерналистки възглед. С нищо не е по добър от правилния възглед.

 

Ако е така както казваш, защо в психологията използвате правилния възглед за да помагате на хората. Ани Владимирова не гледаш ли ? Ами човека идва при нея и и казва истината, изповядва се. И сега тя какво, да му каже, ами вярвам ти. Щом си казал няма да ме лъжеш я. Толкова пари си ми платил да се изповядаш и сега да ме лъжеш, не е смислено. Айде отивай си, така е както казваш и нищо не може да се направи, както казваш, защото си пряк свидетел и знаеш по добре истината, която изповядваш.

 

Мадхямака разглежда света от две гледни точки - тази на конвенционалната истина и тази на абсолютната истина. Онова, което е валидно за света от конвенционалната гледна точка, не е задължително истина и от абсолютна гледна точка. Както и обратното е валидно. Това, което често убягва е, че тези две истини не са нито различни, нито еднакви, нито могат да съществуват независимо една от друга, нито са равни една на друга. 

Проблем няма. Има единствено и само неразбиране поради неспособност за различаване на илюзорно от реално. 

Реалното може да бъде съотнесено само според друго реално, а не спрямо илюзията. Няма по-голяма заблуда, да не кажа глупост, от това да вярваш, че всичко е илюзия, а само нирвана е реална. Защото всичко включва и нирвана: "Самасара е нирвана и нирвана е самасара." Нагарджуна ви го е казал, поне на него вярвайте, докато не успеете да го узнаете.

 

Проблем няма и има. Не разбирам от хардуер, но да допуснем, че 5волта е 1, а 1волт е 0. Хал хабер си нямам, може и да са ампери и да изглеждам смешен. Може пък стойностите да са различни, ама не ми пука. Вие сте в състояние да допуснете, че може да се приеме, че 1волт е 1, а 5волта са 0, но винаги ще си имате едно наум, че това не отговаря на обективната реалност, да се свети името и. Докато ние ще приемем това без никакви скрупули, и без да се тюхкаме за някаква илюзорна обективна реалност, защото обективната реалност е обективна реалност и не е обективна реалност, но и това е вярно и не е вярно.

Редактирано 9 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Проблем няма и има. Не разбирам от хардуер, но да допуснем, че 5волта е 1, а 1волт е 0. Вие сте в състояние да допуснете, че може да се приеме, че 1волт е 1, а 5волта са 0, но винаги ще си имате едно наум, че това не отговаря на обективната реалност, да се свети името и. Докато ние ще приемем това без никакви скрупули, и без да се тюхкаме за някаква илюзорна обективна реалност, защото обективната реалност е обективна реалност и не е обективна реалност, но и това е вярно и не е вярно.

 

хехехехе

 

Искам да видя как ще приемеш един помияр да ти гризе месата, докато си още съзнателен.

 

Ти се опитваш да прилагаш, не, да налагаш абсолютната гл.т. във всичко и смяташ, че това е правилния възглед. В абсолютната гл.т. си във свои води. Обаче се блъскаш в стената на конвенционалната истина и се мяташ там като риба на сухо. Това е така поради неумението да различаваш, а не защото ти липсва акъл. 

Абсолютът не е субект, за да има гледна точка. И какво е Абсолют?

 

 

хехехехе

 

Искам да видя как ще приемеш един помияр да ти гризе месата, докато си още съзнателен.

 

Ти се опитваш да прилагаш, не, да налагаш абсолютната гл.т. във всичко и смяташ, че това е правилния възглед. В абсолютната гл.т. си във свои води. Обаче се блъскаш в стената на конвенционалната истина и се мяташ там като риба на сухо. Това е така поради неумението да различаваш, а не защото ти липсва акъл. 

 

Сега последно, абсолютът има ли гледна точка, или няма гледна точка. Субект ли е, или не е субект. И някак си смешно и не на място звучат цитатите от Философия на средния път в контекста на защита на възгледа за самостойно съществуване на обективната реалност, който се опитваш да наложиш.

За последен път правя опит. Ако не се схване, то съм напълно безсилна.

Не става дума за налагане на някаква си истина, а за различаване между истини.

Даскалката вместо да ни учи счупи тъпомера.

На 9-ти септември бригадира с ракия медитира.

Нарциса пред огледалото сам със себе си *нанира.

А подсвиркващия козичка на село си избира.

Редактирано 9 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

За последен път правя опит. Ако не се схване, то съм напълно безсилна.

Не става дума за налагане на някаква си истина, а за различаване между истини.

 

И къде сме доказали, че различаваме по зле относителните истини от вас ?

Дотук сме равни.

 

Разликата е, че нямате трансформация и можете да възприемете илюзорността (присъщата относителност) на обективната реалност, само като детска игра, като приемане на нещо невярно за вярно. Там ви куца логиката и това имам предвид като казвам, че не умеете да мислите логически.

Редактирано 9 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

В просташки разговори не участвам. Диалогът за мен приключи.