А горното е крайно смислено

Зависи от гледната точка... Описано е в текстове по Абидхарма. Инак, ако изследваш нещата задълбочено, то ще установиш, че в някои сутри и шастри, пише големи безмислици от гледна точка на логиката. Но подобно изследване не е по силите на интернет–будисти, които получават цялото си инфо за Дхарма от УИКИ и рускоезични форуми. Това е тема за напреднали, както се изразява Вал. Не е за хора, които търсят убежище в концептуални модели. Не е тема за деца. Но ако искаш да се ориентираш, то просто прочети главата за праджня–парамита от "Бодхичитааватра" на Шантидева без предубеждения, т.е. като забравиш, че си се самоопределил като "будист". Прочети я като обикновен човек и ще имаш шанса да разбереш за какво говоря.

маймунките...

Всеки търси идеала на който да се опре, който да му послужи за отправна точка...

Маймунките нямат идеали. Те си преследват бананчето чисто инстинктивно. И са готови на всичко за да си го получат.

 

http://www.shutterstock.com/video/clip-3961618-stock-footage-monkey-shakes-branch-monkey-shaking-a-tree-branch.html

 

Това си ти. Нищо по-различно от останалите и също като тях стремящ се да изпъкнеш, но по свой собствен начин. Това може би те прави уникален. Не знам. Продължавай така - клонът може и да издържи.

 

Винаги съм се чудил как идеята за това, че каузалния процес може да бъде прекъснат, за да се постулира първопричина, се приема толкова безкритично.

Ще се повторя от друга тема

обаче за какво прекъсване и какъв казуален процес може да става въпрос при положение, че светът-във-времето съществува единствено в съзнанието и времето като такова се задава от състоянието на съзнанието. Нещата-във-времето нямат никакво самостоятелно битие, а нещо, което няма битие, т.е. не съществува, нищо не може да породи от себе си. "Нищо не възниква от възникващото", казано иначе - помислете над това. 

 

 

Без да си представя явленията извън плоскостта, тоест извън неговото пространство, плоското същество ще смята всички явления, както вече беше казано, за случващи се на своята плоскост. И всички явления, които то смята за случващи се на плоскостта, ще ги смята за намиращи се в причинна зависимост едно от друго, тоест то ще мисли, че едно явление е следствие на друго, случило се също тук, и причина за трето, което също ще се случи тук.

 

 

Ако през плоскостта преминава разноцветен куб, то целия куб и неговото движение плоското същество ще възприема като промяна на цвета на линиите, лежащи на повърхността. При това ако синя линия замени червена, то плоското същество ще смята червената за минало явление. То няма да е в състояние да си представи, че червената линия някъде съществува. То ще каже, че линията е една, но променя цвета си по силата на някакви причини от физичен характер. Ако кубът се премести обратно и след синята отново се появи червената линия, то за плоското същество това ще бъде ново явление. То ще каже, че линията пак е почервеняла.

 

 

Всичко, намиращо се отгоре и отдолу, ако плоскостта е хоризонтална, и отляво и отдясно, ако плоскостта е вертикална, ще бъде за съществото, живеещо на тази плоскост, лежащо във времето, тоест в миналото и бъдещето. Тоест онова, което в действителност лежи извън плоскостта, ще се смята за несъществуващо: или вече преминало т.е. изчезнало, преставайки да бъде, онова, което никога няма да се върне; или бъдещо, тоест още несъществуващо, непроявило се, само възможно.

…

Да си представим, че на плоскостта на двумерното същество е поставена монета и е поставена недогоряла свещ със същия диаметър като монетата. За плоското същество това ще бъдат два равни кръга, тоест две абсолютно тъждествени движещи се линии, и то никога няма да намери никаква разлика между тях. Функциите на монетата и свещта в нашия свят – за него са съвършено terrа incognita. Ако само се опитаме да си представим каква огромна еволюция трябва да извърши плоското същество, за да разбере функцията на монетата и свещта и разликата в тези функции – ще разберем какво разделя плоския свят от триизмерния. Разделя ги, преди всичко, пълната невъзможност  даже да си представи на плоскостта каквото и да е подобно на триизмерния свят с разнообразието на неговите функции.

 

Свойствата на явленията на плоския свят ще са крайно еднообразни, ще се различават чрез реда на появяванията, продължителността, периодичността. Телата и предметите от този свят ще са плоски и еднообразни като сенки, тоест като сенки на съвършено различни предмети, струващи ни се еднакви. Даже ако плоското същество чрез съзнанието си влезе в общение с нашето съзнание, то въпреки това няма да е в състояние да разбере цялото разнообразие и богатство на явленията от нашия свят и разнообразието на функциите на нашите предмети.

 

Плоските същества не биха били в състояние да усвоят най-обикновени за нас понятия.

 

За тях би било много трудно да разберат, че еднакви за тях явления, всъщност са различни – и че от друга страна, явления съвършено отделни за тях в действителност са части от едно голямо явление и даже един предмет или едно същество.

 

Това последното ще е едно от най-трудните за разбиране неща за плоското същество. Ако предположим, че нашето плоско същество живее на хоризонтална плоскост, пресичаща върха на дърво паралелно на земята, то за това същество разрезите на клоните ще му се представят като съвършено отделни явления или предмети. Идеята за дървото с неговите клони никога не може да се появи в неговото въображение.

 

Въобще разбирането даже на най-основните и прости неща на нашия свят ще е безкрайно дълго и трудно за плоското същество.

 

То трябва напълно да преустрои представите си за пространство и време. Това трябва да бъде първата крачка. Докато това не е направено, няма нищо. Докато плоското същество си представя цялата ни Вселена във времето, тоест отнася към времето всичко стоящо от двете страни на неговата плоскост, то никога нищо няма да разбере. За да започне да постига „третото измерение”, двумерното същество, живеещо на плоскостта, трябва да си представи пространствено своите временни понятия, тоест да пренесе своето време в пространството.

…

Ако поставим на плоскостта на двумерното същество петте пръста на ръката си, то това за него ще бъдат пет отделни явления.

…

Да изследваме подробно стъпка по стъпка как плоското същество би преминавало към разбиране на нашия свят, лежащ за него в областта на тайнственото трето измерение, тоест част в миналото, част в бъдещето – би било във висша степен интересно… но, може би, съвършено ненужно. За да постигне света на трите измерения, плоското същество преди всичко трябва да престане да бъде двумерно – тоест трябва да стане тримерно или, иначе казано, трябва да почувства интерес към живота в триизмерното пространство. Чувствайки интерес към този живот, то вече само ще се откъсне от плоскостта си и никога няма да е в състояние да се върне на нея. Навлизайки все повече и повече в кръга на билите по-рано за него съвършено непостижими идеи и понятия, то вече ще стане не двумерно, а тримерно.

 

П.Д.Успенски „TERTIUM ORGANUM”

Маймунките нямат идеали. Те си преследват бананчето чисто инстинктивно. И са готови на всичко за да си го получат.

Идеалите също се създават за да се преследват - точно както бананите. И за най-неразбралите да поясня, че през цялото време използвам алегорията за "маймунката" в чисто психичен смисъл. Ролята на "бананите" в психичния свят, се изиграва от т.н. "наградна система", основана на биохимични сложни комплексни процеси. Въпреки това си е на същия принцип както при всички животни и чрез която повечето от дивите животни човека ги опитомява. Самото ХОМО също се опитомяват взаимно по същата схема. И нарича това "възпитание", и учене.

 

И на мен, като на Скепсис, ми е странно как някои хора общуват с прочетеното от тях. Общуват с нещо и някой създаден от прочита и интерпретацията им. И си говорят с фантомите си - един фантом , във виртуален диалог с друг такъв.

Ролята на прочетеното, само за маймунката в ХОМО е действително. Ролята на отразеното - само за маймунката е "истинско". Това е обикновен маймунски атавизъм.И си е точно инстинктивно и несъзнателно наследено.

=========

КаУЗАЛНИТЕ процеси идват поради самата природа на маймунското ни наследство. Другата природа на същите процеси, е дуалната. И двете са атавистични надграждания на първосигнални отражения.

 

Първична е нужната представа на маймунката, че измененията в отраженията й, трябва да са сред нещо, което тя нарекла в културата си като "време". Било нужно още от зората на ХОМО - от пещерите, племенния огън, хищниците и борбите за ловни територии...

 

Другото нужно към времето - е "пространство" - среда, сред която да се измерва и дефинират измененията в отраженията от света. Идва като наследство от "териториалността"...

 

И третата - за целите на същите дефиниции и ситуиране - освен време и пространство, са нужни "граници" - дефинирани ограничения, които да послужат за отправни точки и дефинирана "територия" сред която да се ситуира достатъчно ефективно. От това - третото - по естествен атавистичен начин, идват и дуалностите - най-простите и първични взаимнозависими дефиниции, които са едновременно и граници за дефинираното.

 

И за да допълня - самата идея за "ИДЕНТИЧНОСТ" също е наследство от маймунката в ХОМО - защото е било важно себеподобните да се разпознават помежду си и особено - да се оформят по принадлежност - чужд (опасен, враг, противник, лош) - "свой"( близък, безопасен, съюзник, сподвижник, добър). Така, с този чисто оцеляващ фактор, са възникнали и първите родово-племенни групи. После прерастват във все по-големи и по-големи групи... и се стига до този съвременен атавистичен хаос - да се опознават по принадлежност - към банди, спрямо вождове, спрямо идоли, спрямо цвят на кожата или външни белези, спрямо вярване към една или друга доктрина или идеология... Спрямо етноси или култури, начин на живот, бит или навици в ежедневието, удоволствия или пристрастяване... въобще в днешно време всичко става за използване на принадлежност към група...

Също така - чисто маймунско наследени са още много други положения в сегашния групов живот, включително и тоя сред форума и темите тук - разпознаването и интерпретирането по признаци... по заучени белези, чрез външните форми. Бързите заключения, повърхността, бързите прочити, липсата на фокус, на липсата на ситуиране извън заучен периметър...

Вярата и вярването... идват още от племенното съществуване и шаманските времена... като компенсация и опит да се опише просто и на маймунски език, положения от света, които да са достатъчно удобни и нужни за маймунката.

 

И всичко това идва от прости маймунски ХОМО атавизми... включително и представата че самата КАУЗАЛНОСТ има причинно=следствен, линейно-темпорален характер. Обаче понятия за комлексност, за относителност, за условност, за пълна ненужност за правилно и истина, за възможности и вероятности, за едновременност, за навсякъде и никъде, за вечност или безкрайност... това не са от света на клоните и вкопчените в тях маймунки. И няма как да им служат.

 

===================

 

Може би заради всичко това, някое си ХОМО, се самонарекло САПИЕНС, ...

А може би заради това, че крайно рядко, през хилядолетията, незнайно и неясно как, "отнякъде" изскачат същински САПИЕНСИ. Уж изглеждат като всички ХОМО-маймунки. И все пак... някак си са качествено различни. И говорили и оставяли следи за маймунките на техния език - чрез атавистичните им идеи-клони - за времето и пространтството и дуалността... Едновременно загатвайки че някъде оттатък всички тия има още от някакъв друг свят. Но не маймунски и няма как маймунката да отиде в друг свят, защото маймунката не може да пътува между световете като маймунка. За да пътува си има цена и тя е проста - за да премине през "вратата между световете" е нужно да не е маймунка. С това, с което и какъвто преминаваш през "вратата", зависи тя накъде се отваря и в какъв свят ще попаднеш. Всъщност е съвсем просто - въпрос на съответствие. С каквато идентичност почукаш на "вратата", натам се отваря самата врата и попадаш точно в този свят, към който принадлежи самата идентичност.

 

Затова въпросните САПИЕНСИ, говорили на маймунски език и нарекли някои неща от другите светове "карма" "нирвана" и "самсара".... и много други... думички. Маймунките нямало как - за тях оставали маймунските им значения, сред света на техните си клони.

Редактирано 13 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ще се повторя от друга тема

Вместо да ми цитираш Успенски, който нямам намерение да чета, щото съм го чел навремето, то кажи с твои думи кое от написаното от мен не разбра, че написа това, което написа.

Идеалите също се създават за да се преследват - точно както бананите.

 

И на мен, като на Скепсис, ми е странно как някои хора общуват с прочетеното от тях. Общуват с нещо и някой създаден от прочита и интерпретацията им. И си говорят с фантомите си - един фантом , във виртуален диалог с друг такъв.

Ето това също е маймунско. И си е точно инстинктивно и несъзнателно - от маймунското в ХОМО.

Мда... Горенаписаното е пример. Не искам да обиждам Уит или който и да е, но наистина е смешно. Пиша нещо си и в отговор получавам цитат от Успенски, Буда, Нагарджуна или Хегел, който няма нищо общо с написаното от мен. И това се счита за дискусия??? То по-добре с гълъбите да си говоря, понеже те гукат без да четат разни книжки.

Зависи от гледната точка... Описано е в текстове по Абидхарма. Инак, ако изследваш нещата задълбочено, то ще установиш, че в някои сутри и шастри, пише големи безмислици от гледна точка на логиката. Но подобно изследване не е по силите на интернет–будисти, които получават цялото си инфо за Дхарма от УИКИ и рускоезични форуми. Това е тема за напреднали, както се изразява Вал. Не е за хора, които търсят убежище в концептуални модели. Не е тема за деца. Но ако искаш да се ориентираш, то просто прочети главата за праджня–парамита от "Бодхичитааватра" на Шантидева без предубеждения, т.е. като забравиш, че си се самоопределил като "будист". Прочети я като обикновен човек и ще имаш шанса да разбереш за какво говоря.

Чел съм я 9та глава няколко пъти задълбочено, но явно съм си губил времето - свалена е от интернет. Те гълъбите текстове по Абидхарма не четат, какво ще си говориш с тях? Ако си ти, тоя път, добре дошъл.

Редактирано 13 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 Идеята за един променящ се или еволюиращ Творец е любопитна и се защитава от някои, но при всички случаи не съответства на общоприетата представа за Бог в монотеистичните религии...

Е, все още никой не е доказал, че идеята за Творец, такъв какъвто е описан в религиозните писания, е вярна.

никоя идея не е доказана като "вярна", освен религиозните. И още - за хората на познанието самото понятие "вярно" е относително и условно.

 

Маниакалното доказване на идеите и идеалите като "верни" и правилни... са само за децата. Въпрос на потребности и нужди.

=========

 

Скепс, при положение че сам виждаш какво е нивото, ми е странно защо се появи отново тук. Отгоре на всичко пишеше по-горе за "дискусия". Странно е дори да се споменава за такава.

Естествено че си имаш мотив, и се радвам че освен колежката МОХИНИ (на моменти, когато е в преден фронт), се намира някой да вдигне малко летвата и да си заслужава да се зачита, да се взима сериозно да провокира и катализира задълбоченост... Останалото е безкрайно повторение, като няма какво да се казва и всички вече рецитации са изрецитирани и само следват безкрайните повторения. И вече през всички теми се повтаря едно и също... вече няма и значение какво се пише, къде се пише, как се пише... Да не говорим че и не се четат.

Чел съм я 9та глава няколко пъти задълбочено, но явно съм си губил времето - свалена е от интернет. Те гълъбите текстове по Абидхарма не четат, какво ще си говориш с тях? Ако си ти, тоя път, добре дошъл.

Его то и примера... Той иначе е "чел". Иначе и форума чете. Обаче как да му обясниш че не е важно какво чете, а СКепсис говореше за това, че очите и четящия определят прочита.

А прочита никога не е написаното.

Прочитащия, никога няма да е АВТОРА на текста.

ПРОЧЕТЕНОТО е отражение на четящия и никога не е НАПИСАНОТО, което пък е отражение на АВТОРА.

 

Прочита се основава на интерпретативни процеси, то е вид декодиране. При положение че липсват адекватност на ключовете и кодовете, как да се декодира адекватно... Обаче ти си вярващ и си основал убежденията си че разбираш какво четеш. Понеже това те осмисля, просто си вярваш и си караш по вярваното. Никой не иска да ти го вземе, вярвай си, но какво да се прави като има различни позиции. И като отпадне вярваното и вярването... и без тях много неща се променят. Естествено - не и за теб, а за този, който може да си позволи да прескочи програмираното пристрастие (на маймунката).

Редактирано 13 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Скепс, при положение че сам виждаш какво е нивото, ми е странно защо се появи отново тук.

Появих се, за да поздравя някои приятели, с които имам контакт само във форума, макар и не в тази тема. Горните ми писаници са инцидентно включване, понеже не се сдържах да не се позабавлявам в пясъчника. Понеже, драги Рам, пясъчникът е тук. Пък ти що нагазваш в него е същото, което ме питаш. Нал тъй?

Тъй е - пясъчник си е. Затова го газя... ама децата се сърдят. Не че забавата ми е мотива, но понякога наистина е весело. А понякога е и тъжно, особено зад маските с които всички тук са сякаш излезли в МОЛ-а - парадни маски и дрешки на знаещи, можещи, любопитни, нахакани, сигурни, доказващи, борещи...

 

Ако извънземните четяха форумите, щяха да заключат че месния водещ животински вид е смесица от богове, академици, световни учители, мъдреци и гении...

Редактирано 13 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Чел съм я 9та глава няколко пъти задълбочено, но явно съм си губил времето - свалена е от интернет.

На какъв език, приятелю си я чел? Ако е на български, то е в нескопосания превод на Федотов. Друг няма. Ако е на руски, то по-добре не чети. Има читави преводи на английски, но най-добре я прочети на санскрит, тибетски или китайски. Ако не знаеш тези езици, то намери читав учител, който да е част от някоя будистка традиция и знае английски или има добър преводач и помоли за коментар. Същото се отнася за Нагарджуна и прочие. Инак, просто си губиш времето като четеш преразкази, които имат малко общо с истинското значение на тези учения. Не казвам това, за да те обиждам. Моля, разбери ме правилно. По този начин, т.е. с четене на статии и книги от нета, просто не става. Но твоя воля. Не отговарям за теб. Ти си този, който отговаряш и решаваш какво да правиш с живота и времето си. Поздрав и успех по твоя път!

 

 

Жалко е, че дори КАНТ може да се омаймуни, но пък важното е че маймунския задник въобще не е осран... Може би защото е редовно облизван...

 

 

Скепс, при положение че сам виждаш какво е нивото, ми е странно защо се появи отново тук.

 

А сега със scepsis си ближете гъзовете един на друг, показвайки по-високо ниво...

ХОМОфилис....

Редактирано 13 септември 201511 г. от mecholari (преглед на промените)

Ако извънземните четяха форумите, щяха да заключат че месния водещ животински вид е смесица от богове, академици, световни учители, мъдреци и гении...

  или от инфантилни деца. Но ЕТ не четат форуми, а гледат какви ги вършим.

Боговете слязоха от небето, за да си играят в пясъчника заедно с децата. Ама проблемът е, че се опитват да играят като богове, а не като деца и на децата това не им е интересно. Сега и въпросът: кой не си е на мястото и трябва да промени нещо - боговете или децата?

Редактирано 13 септември 201511 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Има неща, дето никога не се променят.

 Има неща, дето въобще не са нужни да се променят.

Има неща, дето се променят, пък някои не забелязват. Особено ако са мнозинство, и си играят по пясъчниците. Дори и на будизъм, духовност, просветления... Вярно е, че на пясъчника всичко е само за игри, поне според децата. Но понякога може да се ползва и за друго.

 Но ЕТ не четат форуми, а гледат какви ги вършим.

я гледат, я не... Ако гледат, вероятно вече им е доскучало и са тръгнали към друга планета. Че на тая... сме нещо като "планетата на абсурдите"...

Вместо да ми цитираш Успенски, който нямам намерение да чета, щото съм го чел навремето, то кажи с твои думи кое от написаното от мен не разбра, че написа това, което написа.

Мда... Горенаписаното е пример. Не искам да обиждам Уит или който и да е, но наистина е смешно. Пиша нещо си и в отговор получавам цитат от Успенски, Буда, Нагарджуна или Хегел, който няма нищо общо с написаното от мен. И това се счита за дискусия??? То по-добре с гълъбите да си говоря, понеже те гукат без да четат разни книжки.

Ами добре, но аз не знам ти кое не разбра, понеже Успенски си го чел и то още навремето. Според теб възможно ли е да се предскаже все още неслучило се събитие - не или да. И ако смяташ, че е възможно, как си го обясняваш?

 

Въпросът ми е към всички, разбира се. Ако го смятате за детински, е друга работа... Ще си понеса упреците, още повече, че и без това всички вече получаваМЕ своята награда.

Редактирано 13 септември 201511 г. от witness (преглед на промените)

На какъв език, приятелю си я чел? Ако е на български, то е в нескопосания превод на Федотов. Друг няма. Ако е на руски, то по-добре не чети. Има читави преводи на английски, но най-добре я прочети на санскрит, тибетски или китайски. Ако не знаеш тези езици, то намери читав учител, който да е част от някоя будистка традиция и знае английски или има добър преводач и помоли за коментар. Същото се отнася за Нагарджуна и прочие. Инак, просто си губиш времето като четеш преразкази, които имат малко общо с истинското значение на тези учения. Не казвам това, за да те обиждам. Моля, разбери ме правилно. По този начин, т.е. с четене на статии и книги от нета, просто не става. Но твоя воля. Не отговарям за теб. Ти си този, който отговаряш и решаваш какво да правиш с живота и времето си. Поздрав и успех по твоя път!

Руската преводаческа школа е достатъчно развита, и ако трябва да сравнявам В.П.Андросов с теб, който една редакция на сутра не успя да направиш, въпреки че обеща - губиш убедително. Нищо лично, успех и в твоя път.

Редактирано 13 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Руската преводаческа школа е достатъчно развита, и ако трябва да сравнявам В.П.Андросов с теб, който една редакция на сутра не успя да направиш, въпреки че обеща - губиш убедително. Нищо лично, успех и в твоя път.

Не че не успях, приятелю, ми нямах време. Знаеш ли колко молби за преводи са ми се натрупали? И то на много сериозни текстове като такива от Джамгон Конгтрул, Мипам, Сакя Пандита, Дзонгкапа, Атиша, Джамянг Кхйенце и други, на които изобщо не си им чувал имената. Но денонощието има 24 часа и уви ми е абсолютно невъзможно да преведа или редактирам всичко. Но чети си преводите на Андросов отпреди половин век. Няма лошо. Все ще научиш нещо.

Не че не успях, приятелю, ми нямах време. Знаеш ли колко молби за преводи са ми се натрупали? И то на много сериозни текстове като такива от Джамгон Конгтрул, Мипам, Сакя Пандита, Дзонгкапа, Атиша, Джамянг Кхйенце и други, на които изобщо не си им чувал имената. Но денонощието има 24 часа и уви ми е абсолютно невъзможно да преведа или редактирам всичко. Но чети си преводите на Андросов отпреди половин век. Няма лошо. Все ще научиш нещо.

Не съм им чувал имената , цирка си е същия, маймунките също, иначе ако четеше Уикипедия, щеше да знаеш какво и кога е писал Андросов, без да се излагаш допълнително, основните му трудове са от 21 век, а той и Нагарджуна малко ретро идва, а твоите велики преводи май никой не ги е чел...

Редактирано 13 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Цирка си е същия, маймунките също, иначе ако четеше Уикипедия, щеше да знаеш какво и кога е писал Андросов, без да се излагаш допълнително, основните му трудове са от 21 век, а той и Нагарджуна малко ретро идва, а твоите велики преводи май никой не ги е чел...

Уважаеми потребителю, чел съм Андросов преди изобщо да си чувал името му. Моите преводи не са велики, че да ги чете, който и да е, освен хора, които  се интересуват от тях. Искаш да доминираш като капацитет по будизма в този форум ли? Нямам нищо против. Заповядай и се изявявай.

Бебе...

Успех ти желая.

Ти си го чел, ама си го позабравил, нали внимаваш с чашката, че определено си разконцентриран и не си в предишната форма, ма то нормално нали няма постоянен аз, тогава кой и над кого може да доминира?

20. Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21. В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ".
22. Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.

1 Коринтяни 14

Там е работата - това да "ставаш по-умен" не е никаква еволюция. И не е на съзнанието. Когато УМ носи идентичността, в него програмите за защита го карат да работи като "единствения себе си" И оцеляването се асоциира единствено с УМ-ен. Да си УМен не е нищо. УМНици има навсякъде, имитатори на умност - също.

РАЗУМа включва в себе си УМ, но то е само нужен детайл и не определя останалото.

 

Освен това загубване на идентичност не означава изчезване, защото идентичността не е единственото което е носителя на индивидуалност. Това "заключение" е атавистично и също е плод на маймунското мозъче в ХОМО.

 

Разширението на "друго ниво на идентичност" не е просто разширяване на полето на идентичността, като форма на непрекъснато утвърждаване на предишното, завареното, като само се разширява полето му. Това се прави от всички тук, с цел утвърждаване на заучената идентичност, чрез непрекъснато затвърждаване и доказване на убежденията и отправните точки, на които тя се е вкопчила. Заради това относно РАЗУМА идва и думичката ТРАНСФОРМАЦИЯ, а не изменение или разширение.

 

 

Хайде сега, повърхностен терминологичен спор не ми се води. Щом смяташ, че съзнание, ум и разум са напълно различни неща - окей. От моята камбанария не може да иде дори реч за ум без наличие на съзнание. И всичко е свързано помежду си. Прелива едно в друго, тъй като ако разгледаме ума като отделна реалност на съзнанието, разума като друга реалност на съзнанието, интелекта като трета реалност на съзнанието, идентичността с нейните подреалности, то съзнанието е реалността, в която всички тези реалности могат да съществуват. Директно или индиректно винаги става дума за съзнание. Но това според мен.

 

Всяка идентичност или усещане за аз има способността както да се свива, така и да се разширява. Колкото по-разширена е, толкова е по-пластична, флуидна някак, отворена, приемаща и кооперираща се, без да се влияе лесно. Силата на съпротивление за мен е определяща за това в каква степен човек е стеснил личността си, респективно мирогледа си. 

 

Изменението и разширението са просто други думи за "трансформация". И понеже никога не съм държала на точността на думите, а на долавянето на същнстта, която влага автора в тях или аз в случая, на неписаното между редовете - от моя гл.т. изпадаш в излишна дребнавост. От друга гл.т. съм напълно способна да допусна, че не достигам до същността и важното за теб, както и възможността онова, което е толкова важно за теб, да няма особено значение за мен сега. 

 

Умност нямам представа как може да се имитира, Рамусе. Тук вече се разсмях. Но може и да има изключително добри имитатори на умност, знам ли? Смея се, защото умността я свързвам предимно със скоростта на схватливостта, на умението човек да схваща смисъла. Когато смисълът не е схванат, това е винаги очевидно и няма как да се имитира. Или?

 

А и никой не може да е непрекъснато "умен" и непрекъснато "глупав". Психичните състояния имат своите пикове и спадове, своите закономерности, от които не можем да избягаме. Проблемът с глупостта е само в продължителността на това състояние и е винаги свързана с някакъв контекст. Същото е и с умността - по отношение на какво даден човек показва признаци на знание и опит, и по отношение на какво е очевидно, че липсват такива или са недостатъчни.

Според теб възможно ли е да се предскаже все още неслучило се събитие - не или да. И ако смяташ, че е възможно, как си го обясняваш?

Първо :

Възможно е до някъде и все по-неточно , във все по-общ план във времето.

Въз основа на начин на съществуване на нещото и неговите закони на изменение и развитие .

От там нататък се размива от комулативно нарастващи възможности......

Да кажем метеорологична прогноза за времето за седмица , за месец.....там според методите...

Или умножаване на вероятности (взаимно зависими събития) - в един момент практически стават нула.

 

Второ :

Когато обаче става дума за събиране на вероятности (независими събития) , тогава със сигурност може да се каже , че ако не сега , то все някога нещото ще се случи......

Такъв е случаят когато хвърляме за "ези-тура" примерно - все някога ще се случи точно "ези" или точно "тура"....

Т.е. може със сигурност да се каже , че (ако не се самоизтрепем) все някога на Марс ще стъпи човек - машина така или иначе вече има !

 

В действителността обаче почти не се случват "чисти" прогнози .

Тогава е в сила първото , но въз основа на второто прогнозата става по-сигурна и в по-продължително време .

Примерно като се задава зима , не си приготвяш банските за плажа , а ските за планината....

Това е сигурно - зимата не зависи от лятото , нито пък лятото от зимата . (виж второ)

Друг е въпросът дали сняг ще вали тази зима и в кои дни точно..... (виж първо)

 

За ясновидството , пророкуване и подобни - не се знае (поне аз) !

Може и да го има , но не се знае !

За сега само се подозира , фантазира , измисля.....Доказателства няма !

Редактирано 14 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

21. В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ".

22. Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.

1 Коринтяни 14

 

А в словото в което вярваш има ли я същността на Господ? Негов ипостас ли е? Безипостасно“ (ἀνυπόστατος) ли е? Безсъщностно (ἀνούσιος) ли е?

Редактирано 14 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)