Едни търсят спасение в Христос.

Други го търсят в Буда .

Трети го търсят , и те не знаят къде и какво търсят....

Нарича се модел на идеализъм !

Пък то спасение няма ! 

Като всеки идеал този модел е недостижим , невъзможен !

Иначе няма да е идеал .

Идеалът служи само за ориентир , за посока !

Следва простият извод - вашата вяра ви тласка към занимание с глупости......Губите си времето и живота !

 

Т.е. Вярата не е нито едното , нито другото или третото за което се пише тук.

Вярата е съвкупност от модели (матрици) за знание (2+2=4) и незнание (а дали е само 4).

Вярата не "умува" върху знанието - знае се и толкова ! Доказано е ! Вече се вярва ! (2+2=4)

База сигурни данни !

Вярата обяснява незнанието - вярва се , че е така и толкова ! Не е доказано , но се вярва ! (2+2 не е само 4)

Перспектива на развитие !

Вярата произвежда движещата знанието сила , превръщайки знанието в практика за превръщане на незнанието в ново знание !

Когато се докаже , че 2+2 не е само 4 (там каквото е) , незнанието се е превърнало в ново знание .

След не много време , това пак се превръща във вяра - доказано е ! Вече се вярва ! Станало е база сигурни данни !

Т.е. Вярата има две качествено различни степени - доказана (база) и недоказана Вяра (перспектива).

Вярата е необходима на всеки различен от "маймунката".

По друг начин стои въпросът с практиката - кой , какво практикува.....

Редактирано 12 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Значи светът и човекът нямат себеприрода, следователно светът и човекът нямат себеприрода. Перфектно! Ама и аз така: светът и човекът имат себеприрода, следователно светът и човекът имат себеприрода.

 

Аз съм удовлетворен от съществуването и от възможностите, които то ми предоставя. А познаването на себеприродата не е вяра. Вярата може да разишири познанието и да му осигури поле за развитие, за разгръщане, но вярата сама по себе си е само необходимо допълнение на знанието. Иначе без вяра развитието ни би се осъществило десетократно по-бавно.

Това няма как да знаеш, освен ако не си достигнал нирвикалпа самадхи (разбирай запазване на съзнанието по време на пралайя). Но пък и достигналите го свидетелстват, че нещата отвъд прага на първичната материя, принципно не се различават от нещата тук. Твоя си работа на кое ще повярваш - на написаното от мен по-горе или на твърденията на школата, която подкрепяш, но без вяра няма как да минеш. Темата която се засяга надхвърля прекалено много възможностите ти (моите също) за познание и разбиране.

 

Не вярвам. Но съм склонен да се съглася с теб, ако вярата в себеприрода наистина подпомага по-бързото откриване липсата на такава. Иначе ми е пределно ясно, че дори учените да разкрият напълно природата на релаността (че няма себеприрода), и да го подкрепят със 100 експеримента, пак ще има вярващи в себеприродата. Докато при будизма не е така, може и без вяра, не си го разбрал правилно, лично Далай Лама заяви че ако учените докажат, че доктрината за прераждането в будизма е погрешна (за мен не е погрешна просто се разбира погрешно), то будистите би трябвало да се откажат от нея, въз основа на научните факти. Схващаш ли разликата? Вие като не сте достигнали нирвикалпа самадхи, що свидетелствате, че някой свидетелствал, че някой нещо знае за първичната материя? То по тази логика експерти относно произхода на Вселената след Големия взрив трябва да са момчетата от ИД, а не учените

 

 

 

Пък то спасение няма !  

Като всеки идеал този модел е недостижим , невъзможен !

Иначе няма да е идеал .

Идеалът служи само за ориентир , за посока !

Следва простият извод - вашата вяра ви тласка към занимание с глупости......Губите си времето и живота !

 

Т.е. Вярата не е нито едното , нито другото или третото за което се пише тук.

Вярата е съвкупност от модели (матрици) за знание (2+2=4) и незнание (а дали е само 4).

 

А ако няма спасение и няма и живот . Ти стигни до първо до 4-ри: жив, не-жив, жив и не жив, нито жив - нито не-жив, тогава умувай нататък, че още си в първи клас реално.

Редактирано 12 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Едни търсят спасение в Христос.

Други го търсят в Буда .

Трети го търсят , и те не знаят къде и какво търсят....

Нарича се модел на идеализъм !

Пък то спасение няма ! 

Като всеки идеал този модел е недостижим , невъзможен !

Иначе няма да е идеал .

Идеалът служи само за ориентир , за посока !

Следва простият извод - вашата вяра ви тласка към занимание с глупости......Губите си времето и живота !

 

Т.е. Вярата не е нито едното , нито другото или третото за което се пише тук.

Вярата е съвкупност от модели (матрици) за знание (2+2=4) и незнание (а дали е само 4).

Вярата не "умува" върху знанието - знае се и толкова ! Доказано е ! Вече се вярва ! (2+2=4)

База сигурни данни !

Вярата обяснява незнанието - вярва се , че е така и толкова ! Не е доказано , но се вярва ! (2+2 не е само 4)

Перспектива на развитие !

Вярата произвежда движещата знанието сила , превръщайки знанието в практика за превръщане на незнанието в ново знание !

Когато се докаже , че 2+2 не е само 4 (там каквото е) , незнанието се е превърнало в ново знание .

След не много време , това пак се превръща във вяра - доказано е ! Вече се вярва !

Вярата има две качествено различни степени - доказана и недоказана Вяра (движеща сила ).

Вярата е необходима на всеки различен от "маймунката".

По друг начин стои въпросът с практиката - кой , какво практикува.....

 

Между другото как доказваш вярата?

В смисъл колко неща, от тези, в които почти всеки вярва днес, ти лично си ги доказал за себе си? Или просто си повярвал понеже някой го е написал в някоя книга или го е показал по телевизията?

Или пък си повярвал понеже група експерти са го казали или потвърдили? Тоест вяра на две стъпки - първо вярваш, че определени хора са експерти понеже така им викат (Експертите ) и после вярваш на каквото кажат, понеже все пак са експерти?

Това е доста интересен проблем - например има хора, религиозни, които ще ти кажат, че всички тези полети в космоса и ходене на Луната са лъжи и пълна измама.

Аз, а предполагам и ти, смятаме, че са верни, но, ако не сме летели в космоса, как можем да сме сигурни и дали всъщност не става дума за вяра? Как мислиш?

Докато при будизма не е така, може и без вяра, не си го разбрал правилно, лично Далай Лама заяви че ако учените докажат, че доктрината за прераждането в будизма е погрешна (за мен не е погрешна просто се разбира погрешно), то будистите би трябвало да се откажат от нея, въз основа на научните факти.

 

Бравос, не знам дали го е казал наистина, но пък нямам причини да се съмнявам в думите ти. И какво излиза, че самият Далай лама не знае има ли прераждане, няма ли? Страшен учител, няма що!

Бравос, не знам дали го е казал наистина, но пък нямам причини да се съмнявам в думите ти. И какво излиза, че самият Далай лама не знае има ли прераждане, няма ли? Страшен учител, няма що!

 

Хвани се за думата и ти сега, изглеждаше ми малко по-разумен. Това е пример, не виждаш ли, който и с друга доктрина можеше да се изведе. Далай Лама е много по-наясно с будизма от теб, и от мен,  изобщо не прави тази грешка да се съмняваш в това, дори само ако осъзнаеш разликата в практиките ви, даже и блог имаш по темата, да се излагаш още по-масирано в нета. Аз се съмнявах в прераждането до преди година някъде, защото още вярвах в съществуването на реален "Аз", който да се преражда, след това съмненията ми отпаднаха.

Редактирано 12 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

Няма вяра, която да не е реактивна. Няма вяра основана на "нови сетива"... Това е просто поредния шаблон за защита на вярващия, като се издокара да раздели вярата на "правилна", точна,... или породена от едно или друго. Това е просто опит за утвъурждение и защита. Подозирам обикновено пристрастие, защото това е типичен белег... но може и да не е това. Не че има значение... за мен. За теб - само ако има значение. При всички положения, вярата дава клетката на живота. За малкия хамстер вътре в нея, това му дава живота, смисъла, целите, границите, реда... и идеята че "разбира и живее". Това е и цената - и на вярата, и на всички клони и маймунки.

 

 

Ами, погледни на нещата от следната гл.т. Във вярата има една несъизмеримост между вътрешния свят на човека и външния /това, което го заобикаля/, т.е. при вярата вътрешното е по-висше или по-важно от външното. Ти в този смисъл, като индивидуалист, оказва се си дълбоко вярващ човек?!

Хвани се за думата и ти сега, изглеждаше ми малко по-разумен. Това е пример, не виждаш ли, който и с друга доктрина можеше да се изведе. Далай Лама е много по-наясно с будизма от теб, и от мен,  изобщо не прави тази грешка да се съмняваш в това, дори само ако осъзнаеш разликата в практиките ви, даже и блог имаш по темата, да се излагаш още по-масирано в нета. Аз се съмнявах в прераждането до преди година някъде, защото още вярвах в съществуването на реален "Аз", който да се преражда, след това съмненията ми отпаднаха.

 

А преди година ако някой ти говореше за прераждане, как щеше да реагираш? Казано иначе, възможно ли е в даден момент да си абсолютно сигурен в нещо, а след година, две или 20 да си точно толкова сигурен в противоположното, при което излиза, че дори според собствените ти критерий си бил сигурен в нещо, което вече смяташ за погрешно? Оттам възможно ли е това, в което си абсолютно сигурен днес, да се окаже грешно утре?

Още един въпрос - ако наистина всичко е толкова пусто, какво значение има какво съм казал аз или пък Далай лама. Нали и той е пуст и думите му са пусти, че и практиката му?

Или пък има значение и не е все едно? Или е все едно?

 

А това конкретно го написах поради две причини - цялата институция Далай лама се крепи на прераждането - нали уж го избират като малък, като преродения предишен Далай лама, та един вид се отрича сам. А според мен го прави, за да се хареса на западняците, които все пак са здраво закърмени с науката, един вид да им се подмаже. Не е действие, достойно за уважение, нали?

Втората причина, която е много сериозна, е че по този начин лицето Далай лама с един замах отрича учението на Буда Шакямуни и това вече определено е сериозен проблем.

Мисля, че би било по-честно, ако откровено си признае, че всъщност не е никакъв будист и си регистрира "тантричен ламаизъм" като запазена марка и да си я ползва със здраве.

...(бел.а. не заслужаваш , ама никакъв отговор !  )

Как мислиш?

Не мисля !

Има други неща за които трябва да мисля....

За космоса вярвам ! (не съм бил там , не за друго) 

Вярвам на доказаното знание на другите , на тези на които може да се вярва .

Вярвам на тези , които не дрънкат врели-некипели....

На недоказаните неща за Космоса не вярвам !

За тях не се знае !

И такава категория има !  

Редактирано 12 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ами, погледни на нещата от следната гл.т.

Във вярата има една несъизмеримост между вътрешния свят на човека и външния /това, което го заобикаля/, т.е. при вярата вътрешното е по-висше или по-важно от външното. Ти в този смисъл, като индивидуалист, оказва се си дълбоко вярващ човек?!

Еее... айде сега. Това провокация ли е или закачка...

Направо съм най-вярващия... От дълбоко, по-дълбоко...

 

Въпросите за вярата и вярването, са много дълбоки, широки и многопластови. Лесно е да се шегувка някой, да играе на опростяване. Но трудното и предизвикателството е да се потопи някой сам навътре - и да откачи клетката и патеричките... Да махне вкопчените си пръсти в опорните си точки, един по един.,.. и това става "на живо", докато маймунката в него агонизира от това, което се случва, защото я лишават от клоните й, от живота й, от всичко, което я прави маймунка, което е наследила милиони години и програми.

 

Докато тук се разиграват сценките на спасенията... щото някой си бил загубил близък, друг загубил любим, трети - нещо си друго "близко", сродно... Всеки играе играта на загуба. Добре че е живота... да предава "уроците си" по "отнемането", защото никога няма да се сети маймунката че е вкопчена. Ако клоните на които и сред които живее, не увяхваха, не остаряваха, ако тя самата не беше преходна... щеше да застине в един сякаш вечен делириум. А "загубите" променят всичко. Поне дават шанс, като възможност за провокация на РАЗУМА в маймунката... поне шанс. Живота друго не може и не му е работа да "прави". Докато тук вярващите играят игрите си на непрекъснато вкопчване и състезание кой е по-вкопчен чрез демонстрации на сигурност, на доказвания, да има ли или няма, на добро или лошо... Толкова е западнала маймунската работа, че...

 

Това е и шанса. Колкото повече се вкопават в глупостите си маймунките, толкова повече криза и неадекватност. КРИЗАТА е уникално житейско явление - раздрусва се субекта, чрез друсане на опорните му точки, за които е вкопчен. ВСИЧКИ КРИЗИ СА ИЗРАЗ НА ТОЧНО ТОВА. И единствено така те са възможност, те са житейския начин да се приземява ставащата все по-виртуална маймунка.

ЕСТЕСТВЕНО - САМО ВЪЗМОЖНОСТ. Докато разума спи, маймунката е тази, която го замества. Тя е неговия инкубатор. Тя е неговия медиатор... Тя чака своя миг на зрялост, когато ще е готова (дори физиологично, неврално... ) , достатъчно зряла, за да може разума да премине критичната точка и да започне да измества маймунското в нея. Еволюционно всичко е нагласено, дори маймунските програми.

 

Някои маймунки искрено вярват че маймунката има път към вечността. Но няма какво да е друго - маймунката дори проекциите си привижда  по маймунски. Пак клони, пак други като нея, пак сумтене, грачене, боричкания и дракане... Но най-искреното весело, е когато маймунката си е направила маймунска, дори "ДУХОВНОСТТА'. Дори РАЗУМ, като се каже, някои маймуняци дето по случайност паднали от кайсията, единствено думичката я асоциирали с кого... с КАНТ... И последния понеже бил велик... той квото кажел за разума, това е истината, това е върха...

Странно как въобще е възможно някой да нарече КАНТ разумен. Но не - не било нужно. КАНТ говорил за разума, размишлявал за разума. Само дето... самия КАНТ никога не е бил разумен... за справка по въпроса си има поне общи биографични справки. Повечето от т..н. "мислители" които се спрягат като авторитети по мислителството и философията, всъщност са твърде далеч от нещото, наречено РАЗУМ. ЩОто той... РАЗУМА не е като да ги размишляваш. Не е и като да го измисляш, логизираш или спрягаш по игрите си...

Но пък... една маймунка й е присъщо да играе на всичко. Докато е на клоните, тя просто си играе на живот извън тях, театрално, циркото, с взаимните си номера, но света на маймунките върви към сгромолясване. И под напора на това, вместо разум, маймунското гледа да се вкопчи във всичко, да узурпира каквото докопа, каквото може, става, не-става - много важно. Важната е играта на оцеляване. Оцеляване, дори с цената на пълно изтребление... само и само маймунското да е.

Странно как въобще е възможно някой да нарече КАНТ разумен. Но не - не било нужно. КАНТ говорил за разума, размишлявал за разума. Само дето... самия КАНТ никога не е бил разумен... за справка по въпроса си има поне общи биографични справки. 

Целият свят на опаки , той обаче на терсене !

Я ,върви си измий осрания задник бе ! В тоалетната на психиатрията.....не да се забършеш на бързо в белите , болнични чаршафи.....

Намери се дрисльото къде и върху какво да дриска с "божествения" си задник.....

Редактирано 12 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Стефане... типично по маймунски... И да паднеш още сто пъти от кайсията, приятелю, няма шанс. Проблема е, че след всяко падане, пак на клон гледаш да се качиш.

Още не му е дошло времето. Дотогава ще падаш и ще гледа маймуняка от аватара... Типично по маймунски.

 

Жалко е, че дори КАНТ може да се омаймуни, но пък важното е че маймунския задник въобще не е осран... Може би защото е редовно облизван... Не се знае, нали... Или се вярва...

Редактирано 12 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Вярвам на доказаното знание на другите , на тези на които може да се вярва .

 

И как решаваш на кой да вярваш? И ако си си дал правото да решаваш сам на кой да вярваш, как смееш да оспорваш това право на другите?

И най-вече защо?

И как решаваш на кой да вярваш? И ако си си дал правото да решаваш сам на кой да вярваш, как смееш да оспорваш това право на другите?

И най-вече защо?

Колко по черно да го напиша ?

Ти , че си сляп и глух за знание това го знам още от преди ...и се чудя защо ли изобщо се хабя с такива като теб...

Пък оня ,  другия , той е "божествен"....той е и Папата и Калигула....

...

Редактирано 12 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не мисля !

 

Няма спор

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Шунята е прав бре. Аза като няма себеприрода, какъв е проблема да има прераждане и да няма прераждане. И аз дебело подчертах, че в будизма не става въпрос за валидиране на вярвания и концепции, а за дебатиране на вярвания и концепции, с цел осъзнаване на липсата на себеприрода на феномените.

 

Ланкаватара сутра, Ланкаватара сутра, Ланкаватара сутра. Колко още трябва да ви цитира от нея, за да престанете да твърдите небивалици за разни будистки концепции.

 

"Истината сама се пази. Ако я знаеш и я кажеш на всички, ще я разберат, само тези, които и без това я разбират. Останалите няма да ти повярват."

 

Хермес Трижди Великият

 

Четирижди Великият бих казал, като виждам колко е прав.

Редактирано 12 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

...

Само, че в случая не иде реч за дрискане, а за факти - вярно е това, че на съвсем не малко от авторитетите по "мислителство", разумността им в действителността, в бита т.е. на практика, нещо не изглежда много разумна. И тъкмо конкретно за Кант има доста биографични данни, та да съпоставяш Кант с будистки авторитети, за които си приел (не ти ), че са особено представителни за -  да го кажем - психическо здраве, то си вкарваш автогол по всички параграфи. Случва се - не е кой знае каква болка за умиране.

 Йога сутрите на Патанджали или Самкхя сутра от гледна точка на будизма е едно двойствено учение. 

 

 

Това е единственото смислено изречение от целия ти пост и очаквам да се подплътиш с цитати, а не само със смучене от пръстите? Нали те бива по копи-пейста - дерзай!

==================================================

Рамусе, от друсане - загубване на идентичност никой досега не е станал по-умен! Само ако човек успее да премине на друго, по-широко ниво на идентичност, може да се говори за еволюция в съзнанието. 

 

Шунята е прав бре. 

Ланкаватара сутра, Ланкаватара сутра, Ланкаватара сутра. Колко още трябва да ви цитира от нея, за да престанете да твърдите небивалици за разни будистки концепции.

 

 

 „Магаре, което носи куп мъдри книги, си остава магаре. Колкото и да знаеш за проблема си, в даден момент осъзнаваш, че едно е да знаеш за пътя, друго е да вървиш по него!“

Редактирано 13 септември 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

Само, че в случая не иде реч за дрискане, а за факти ....

 Факт е , че благодарение на Кант западната философска мисъл е направила голяма крачка напред , освобождавайки се от абстракцията за Бог .

Тази крачка хиндуизмът все още не е направил , а автентичният будизм така и си остава неизменно принадлежаща на хиндуизма част...форма на хиндуизъм.

Да кажем еретическа секта  - справка при всеки хиндуист !

Т.е. дрискането за личностните особености на исторически индивид си е чиста проба дрискане и друг етикет няма !

 

...Ама то тук дрискането е едва ли не задължителна норма на поведение...Простено е на простаците !...

Редактирано 13 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Тази крачка хиндуизмът все още не е направил , а автентичният будизм така и си остава неизменно принадлежаща на хиндуизма част...форма на хиндуизъм.

Да кажем еретическа секта  - справка при всеки хиндуист !

 

Не, хиндуистите са еретици за будизма.

 

А хиндуизмът прави опит да претопи будизма, като го приема за една от хиндуистките школи. Там няма еретици, всички са добре приети и няма проблем хиндуист да се позове на Lord Buddha, както би се позовал на Lord Shiva.

 

Та информирай се малко преди да пишеш!

==================================================

Рамусе, от друсане - загубване на идентичност никой досега не е станал по-умен! Само ако човек успее да премине на друго, по-широко ниво на идентичност, може да се говори за еволюция в съзнанието. 

 

 „Магаре, което носи куп мъдри книги, си остава магаре. Колкото и да знаеш за проблема си, в даден момент осъзнаваш, че едно е да знаеш за пътя, друго е да вървиш по него!“

Там е работата - това да "ставаш по-умен" не е никаква еволюция. И не е на съзнанието. Когато УМ носи идентичността, в него програмите за защита го карат да работи като "единствения себе си" И оцеляването се асоциира единствено с УМ-ен. Да си УМен не е нищо. УМНици има навсякъде, имитатори на умност - също.

РАЗУМа включва в себе си УМ, но то е само нужен детайл и не определя останалото.

 

Освен това загубване на идентичност не означава изчезване, защото идентичността не е единственото което е носителя на индивидуалност. Това "заключение" е атавистично и също е плод на маймунското мозъче в ХОМО.

 

Разширението на "друго ниво на идентичност" не е просто разширяване на полето на идентичността, като форма на непрекъснато утвърждаване на предишното, завареното, като само се разширява полето му. Това се прави от всички тук, с цел утвърждаване на заучената идентичност, чрез непрекъснато затвърждаване и доказване на убежденията и отправните точки, на които тя се е вкопчила. Заради това относно РАЗУМА идва и думичката ТРАНСФОРМАЦИЯ, а не изменение или разширение.

 Факт е , че благодарение на Кант западната философска мисъл е направила голяма крачка напред , освобождавайки се от абстракцията за Бог .

Историческите заслуги на някой си са само според тия, които намерили начин да се възползват.

Т.н. "философска мисъл" с нищо не е допринесла за друго, освен за философите. Съвсем просто и очевидно е, че дори сред форума тук, никой не се е освободил от "абстракцията за бог". И че нито е бог, нито е абстракция... Това няма начин да се "освободиш от него".

Освен това - интересно е как е толкова дълбоко вкоренено как "западната философска мисъл" се използва като че тя е животно, със свой живот, раждане, ядене, изхождане... Като че това не е обикновено относително обобщение. Обаче е останало от учебниците и... така ще си остане в главите на Заучилите го. Иначе те хич не дрискат... Но пък като дрискат дружно и един друг ближат задници в доказателство че това е правилното и умното.

Упражняването по абстрактно мислене и зазубрянето и репликирането им, са "философия" само за изживяващите измислители по форумите, дето най-важното е да се правят на даскали от неделни училища.

 

Не е идеята да "учиш някой", когато няма кой да научиш, щото никой не го интересува да се учи. Ученето може и да е важно до определено ниво... Но когато остане вечно, дори в очичките на "уче-ници/ители" те продължават да не са в състояние да го надраснат.

 

Когато даскал е застанал да учи другите, при положение че нито има училище, нито има ученици... то даскала просто стои на обикновена сцена и играе спектакъла си. Публика няма, няма заря, фоерверки, няма аплодисменти... И спектакъл няма...

Но има актьор, застанал пред огледалото на живота си... И реди ли, реди епопеята на несбъднатото и мечтаното и отминалото, на собственото си битие. А то... клони към края си... И това е за всички ни. Така или иначе никой не знае кога му е "края". Но някои са застинали някъде във фризера на времето, повтаряйки плочата на това, което не са могли да преживеят.

Редактирано 13 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Това е единственото смислено изречение от целия ти пост и очаквам да се подплътиш с цитати, а не само със смучене от пръстите? Нали те бива по копи-пейста - дерзай!

„Магаре, което носи куп мъдри книги, си остава магаре. Колкото и да знаеш за проблема си, в даден момент осъзнаваш, че едно е да знаеш за пътя, друго е да вървиш по него!“

Да взема да цитирам, за да ме наречеш после магаре, женска логика, дерзай си ти

Да взема да цитирам, за да ме наречеш после магаре, женска логика, дерзай си ти

Бисер след бисер, ей...

Душицата така и не разбра че вече се самонарече "магаре", отгоре на всичко изманипулиран неусетно за него, по един доста изискан и мек начин... Щото това не е никаква "женска логика", а е обикновена игра на разбиращи с цитиращи "магаренца".

Още навремето имаше една сентенция, че сексистите са такива, поради това, че са изключително лесно манипулируеми от "женското". Тяхната уязвимост ги прави сексисти.

С хомофобите... и всички останали "...фоби" е на същия принцип. Маймунското мозъче в ХОМО не може да спре... Това му повелява природата...

   -защото нали съм си исраелтянче ,та друго не признавам  и хич не се замислям .

 

Те това и самия проблем. Това правят всички - каквито са си... такива си остават, и хич никой не се замисля. Няма и с какво, няма как, няма и защо. Още повече че не е и удобно за никого.

И така си караме - всеки си реди сценката, за да се изиграе "какъвто си е". А иначе - го играе на "замисляне". Поне на имитация.

Редактирано 13 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Общо взето, пътя на всеки си е негова работа. И въобще не ме интересуват пътищата нечии, в личен план. Но тук човеците ми се поднасят напълно самоволно, пишат ми неща, които дори те не знаят че пишат... Аз аз просто... си пиша думички... За какво са ми пътищата нечии, като си имам свой.

 

Всъщност цялата ти тирада, дъще на адонай, е типичната тийнейджърска фраза - не ми съ бъркай, шси правя квот си искам. А мен - нито ме интересува правенето, нито искането на някого.

 

Пет пари не давам нито къде живея или обитавам. Не ме интересуват нито старите трошки, нито надписите им, нито жените или евтиния алкохол. Мястото наречено по политически причини :"българия" всъщност все още е с чудесна природна красота и свобода, която мога да си позволя... да спра насред поляна, в планината, на брега на морето, да остана невидим почти седмица, да не интересувам никого и никъде... Всъщност това ме интересува. Нито адонай, нито правата, нито дали и кой ги "раздавал". Така, че въобще не е "ЖАЛКО" къде живея, и пет пари не давам кой и дали "ме взима насериозно". То сериозното - така или иначе, никъде го няма.

 

Апропо - няма кътче на света, в което да има само рай. Не че не попътувах, но където да ходих, мен хората ме интересуват, не местата. А хората, които срещнах, които внимателно гледах, говорих или сработвах... до един си бяха просто хора като тук. Като махнеш разликите в дрешките, дрънкулките и играчките (буквално и алегорично) те са си - квото е и тук.

Редактирано 13 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Здравей, дъще на Адонай. Отдавна не си се весвала, както и аз. Влязох, за да те поздравя, понеже другаде нямам контакт с теб и се радвам, че си добре. Тъй като, все пак, това не е тема за поздрави, ще коментирам думите ти:

Иначе в една от най старите книги,се казва ,че в началото имало някакво същество "във формата на личност", което се огледало и не видяло нищо друго освен себе си.Първите му думи били "Аз съм" и оттам произлязло и първото му име.

В някои традиционни будистки текстове се казва нещо много подобно, а имено, че в началото на определен вселенски цикъл се появява, но не ex nihilo, а по силата на карма, едно същество, което във Ведите бива наречено Брахман. След него, възникват и други същества, които започват да гледат на него като на върховен Творец на Вселената по силата на това, че са го заварили да съществува, когато те са се появили.

Инак, дори заглавието на темата е крайно безмислено, както и заглавието на другата – "Защо няма Бог?"

все пак Адонай даде това право на човека за свободния избор-кой си ти ,че да го оспорваш?

Че кой е Адонай, че да оспорва някой си рамус... или който и да било друг. при положение че всички били фантоми... Фантомите още не са се научили да спорят, те ползват душиците за тая работа.

 

Колкото до заглавието на темата... ЗАЩО имало (или нямало) бог...

 

На хората е нужно да създадат бог, на когото те самите да са нужни, да играят че служат, за да си създадат посока, цел, смисъл... да оправдаят или отрекат живота или себе си.

На хората е нужно да създадат нещо, което да е повече от тях, да вложат проекцията си на "универсален идеал", към когото да съотнесат своята относителност, незначителност или величие... Колкото повече хора имат образ на идеалното, толкова повече ще са позиционирани сред безбрежието на нищото, сред което плуват.

 

Каквото е нужно на човека, си го създава сам. Тайните на създаването и създателите са тайна и за самите създатели. Това ще е така, докато маймунките още имат нужда от клони, които да създават, за да се правят по инерция на маймунки. Всяка маймунка се улавя инстинктивно за наследеното, подпира се на проявеното преди нея... Така едни и същи клони, служат за опори от хиляди години. Но тия клони вече са проядени, остарели и вече трещят, накланят, чупят... А маймунките тревожно се опитват да създават нови и нови... Без значение дали ще са адонайски, исусови, алахови, ...ошовски или гурджиевски, айнщановски или нютоновски...

 

Всеки търси идеала на който да се опре, който да му послужи за отправна точка, да получи дефиницията за правилно като "лошо или добро", и така да преживява по маймунски... Маймунското е асоциирало "живота" към себе си, като е обсебило маймунката във всеки човек. Тя идва първа, тя се появява, уж да израсте в нещо друго... а никъде и нищо не пораства и... си остава само на клоните, непрекъснато озъртаща и страхуваща се за виртуалните клони и живота сред тях, които е наследила съчинявайки по инерция, квото са я научили "другите маймунки"...

Редактирано 13 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

На хората е нужно да създадат бог, на когото те самите да са нужни, да играят че служат, за да си създадат посока, цел, смисъл...

Не всички хора, обаче, драги Рам. По начало, няма никаква логика в съществуването на първопричина. Винаги съм се чудил как идеята за това, че каузалния процес може да бъде прекъснат, за да се постулира първопричина, се приема толкова безкритично. Ако четеш Аристотел, то ще останеш с впечатлението, че в каузалността ad infinitum има нещо погрешно. Но никога не съм успявал да разбера защо това трябва да е така. Съвсем ясно е, че ако има Творец, то той трябва да е или неизменен, което ще рече, че не твори, защото актът на сътворение вече предполага изменение в състоянието на Твореца или че твори, което означава, че се променя (преминава от пасивна в активна или творческа фаза). Което е ОК, но противоречи на дефиницията за Творец, т.е. на качеството, което му се приписва и се нарича "неизменност". Идеята за един променящ се или еволюиращ Творец е любопитна и се защитава от някои, но при всички случаи не съответства на общоприетата представа за Бог в монотеистичните религии... Както и да е. Това беше вметка, за да обясня защо мисля, че тази дискусия е безплодна.

Редактирано 13 септември 201511 г. от scepsis108 (преглед на промените)

В някои традиционни будистки текстове се казва нещо много подобно, а имено, че в началото на определен вселенски цикъл се появява, но не ex nihilo, а по силата на карма, едно същество, което във Ведите бива наречено Брахман. След него, възникват и други същества, които започват да гледат на него като на върховен Творец на Вселената по силата на това, че са го заварили да съществува, когато те са се появили.

Инак, дори заглавието на темата е крайно безмислено, както и заглавието на другата – "Защо няма Бог?"

А горното е крайно смислено

Ако това същество е неизменно, несъставно, то ще бъде и недостъпно за възприятието, но това не пречи да фигурира в традиционните будистки текстове.

Редактирано 13 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)