"Живели наблизо двама известни Учители. Те били твърде различни по характер. Единият стриктно спазвал всички заповеди на Буда, не пиел възбуждащи напитки и не ядял след 11 часа сутринта; а другият никога не съблюдавал заповедите, ядял, спял и пиел когато си поиска.

Веднъж стриктният Учител посетил другия, а той в това време пиел вино, въпреки че будистите не трябвало да вкусват дори и капка.

— Здравей братко — казал пийналият Учител. — Не искаш ли да пийнеш с мен?

— Аз никога не пия — важно казал стриктният Учител.

— Който не пие, той даже не е човек — заключил дълбокомислено пийналият.

— Нима не ме смяташ за човек, само защото не пия тази отрова — възкликнал гневно стриктният Учител. -- Ако аз не съм човек, то тогава какъв съм, според теб?

— Буда! — отговорил подпийналият Учител."

Тук си в десятката ! 

Вероятно защото не е твое .

И като такова , най-вероятно никак не си го разбрал !

Защото както обикновено , в такива случаи е засукано в мистики ...

 

Ето ти го същото , ама така че да не можеш да сбъркаш :

Постави две кофи пред едно жадно магаре - едната пълна с вода , другата с вино .

От къде ще пие магарето ?

От водата естествено .

А защо от водата ?

Защото е магаре .....!

Редактирано 11 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Имах предвид нещо малко по-различно, тъй като имам усещането, че колегите трудно различават реално от илюзорно. Ще се опитам да го кажа съвсем простичко и семпличко. Нашата реалност е относителна. Нашето познание също. Това не ги прави илюзорни обаче. Свойствата на материята са също така реални, както и относителни, тъй като зависят от средата, в която се намират, например от температурата. Когато наблюдаваме тези материални свойства и ги използваме при строеж на сграда, самолет, кораб, компютър в дадена среда, колкото и относителни да са тези познания, те са напълно реални и достатъчни за построяването им. Но ако в същата тази среда се появи човек, който има само претенция, че знае как нещо следва да бъде построено или казано по друг начин - страда от илюзия за знание, то това не прави цялото останало знание илюзорно.

 

По-напред писах за някои от основните характеристики на знанието и защо е по-висше от вярата. Като добавих, че то има прекрасното свойство да се надгражда и проверява. В йога също непрекъснато се говори колко е важно човек да може да отличи реалните обекти от илюзорните. В източните религи най-големият грях е невежеството, на пиедестал също стои мъдростта или знанието. Ако колегите не разберат защо това различаване има толкова съществена роля, то въпреки цялото им четене и упорство в разни практики, ще успеят да стигнат само до под кривата круша.

 

Благодарение на относителността на реала умовете ни могат да създават привидно коректни и смислени, но въпреки това вътрешно противоречиви логически конструкции. Съществуването на противоречие в никакъв случай не доказва, че реалът е илюзорен. Просто гледната точка е субективна и ограничена. Като в приказката за петимата слепци и слона. Един напипал крака, друг опашката, трети хобота, четвърти ухото, петия тялото и на въпроса какво е слон, изказали противоречиви твърдения. Това не прави слона илюзорен, нито познанието, придобито само от една гл.т. е илюзорно. То е само относително и в случая ограничено. Кога знанието за слона, придобито от допира само с ухото му става илюзорно? Когато човек повярва, че ухото е целия слон.

Много добре изразено...

РЕАЛНОТО от ИЛЮЗОРНОТО.

ПРоблема е фундаментален. И не само "колегите" имат проблема с различаването.

 

Но когато света се извежда вече от слона, стола, масата, храната, огъня и огнищата, семействата, опазването на децата, доставката на храна и защитата от хищници, идва проблема с илюзорното.

 

Защото илюзорното се превръща в реално, когато реала не е достатъчен или неудобен.

 

И ако в примера и описанието със сградата и материалните придобивки  и различаването им, то за другите стойности, сред които се усложнява живота на маймунката, проблема е голям - как да различиш, според кое, как и колко...

 

Как да различиш кое е свобода, бог, кое е свещено, кое е правилно, нужно или потребно. Как да имаш потребност да вярваш и да търсиш в какво, кое, как, колко и в... кой... Как да намериш, след като усещаш че нямаш, че не стига, че не е достатъчно. Как да стремиш, как да виждаш, ако картината на виждането, очите и виждащия са подредени предварително... И виждането е предпоставено в този фрейм... 

 

Сигналите с които е свикнала маймунката да се самоопределя, като приема от другите маймунки, се объркват, критериите - също. Опитите да се различи по стария начин, по заученото - са вече напълно компрометирани. Щото грешките са налице и са така от много векове. Инерцията само влошава нещата. И вече от оцеляване, води към точно обратното.

 

И... ухото, слона - вярването... добре написано, точно....

Нооо - как да разбереш че е само ухо, докато само с него разполагаш?

Как като нямаш идея за цялото, би се сетила че това е само част от него?

 

Излиза че отново трябва да "повярваш" - дори в това.

Каква е тогава разликата между повярването в "едното" или "цялото и частите му"? Като въпроса е главно в нуждата от вярване - в каквото и да е. НУЖДАТА и ПОТРЕБНОСТТА, че е решение когато не стига, когато не е достатъчно, че е спасителна, когато се усеща недостиг, дефицит... А това усещане не спира...

 

Как да се отдели разума от света, който маймунката му е изградила. Как разума да се дефинира отвъд наследството и притежателя си, който непрекъснато изисква разума "да му служи"...

 

ХОМО не е само опаковка на разума, а е господаря му - на този етап. ХОМО е господар на САПИЕНС и последния го има просто да му доставя повече, по-добре, да му служи на щенията и потребностите от още, повече, по-широко... Но ХОМО продължава да натиска че той е живота, той е света, той е вселената... Че без ХОМО не може да има САПИЕНС...

 

ЕВОЛЮЦИЯТА е в проста формула - от ХОМО към САПИЕНС

Редактирано 11 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Псевдо-умниците си мислят, че с написаното слово отразяват фундаментални проблеми.

Вярващите вярват, че словото в някаква книга (Библия, Коран, Бхагавад гита, Йога сутра) отразява висшата реалност.

А Буда не е писал, защото нито словото, нито изразяваното със словото се явява реалност.

Абе аз коана го цитирах заради Следа, която имам чувството, че на моменти мисли по логично дори и от мен, което естествено е само илюзия. А Председателя на ТКЗС си напои магарето с вино. Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак.

 

Става въпрос, че канона е забранявал пиенето, но тъй като канона няма себеприрода, както трезвия живее според канона и не живее според канона, така и сарфоша живее според канона и не живее според канона. И двамата са си будисти, като стой та гледай.

 

"РАЗГОВОР С РЪЦЕ
Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма.
В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси.
По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат:
— Иди и проведи разговора в мълчание — посъветвал той брат си.
Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:
— Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи.
— Разкажи ми моля ти се разговорът ви — полюбопитствал баткото.
— Отначало — започнал странникът — аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така гой ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал.
— Къде е този човек — извикал малкият брат, приближавайки се към големия.
— Разбрах от него, че си го победил в спора — посрещнал го големия брат. — Разкажи ми за какво спорихте?
— Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи."

Редактирано 11 септември 201511 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Псевдо-умниците си мислят, че с написаното слово отразяват фундаментални проблеми.

Вярващите вярват, че словото в някаква книга (Библия, Коран, Бхагавад гита, Йога сутра) отразява висшата реалност.

А Буда не е писал, защото нито словото, нито изразяваното със словото се явява реалност.

Буда като не е писал (вярно !) , за какъв Буда тогава говорим ?

Някак си все ти убягва ефектът на пеперудата !

Исках да кажа счупения телефон !

А , бе все едно !

400 години години въобще представяш ли си го що е ?

Я , ми кажи какво е казал Някой Си преди 400 години , нещо което не е писано ....

За пре-пре-преводи пък и дума не отварям !.....

Изтумбил се някой си там някъде и ги реди : " Това е Буда !"....

То хубаво , че Буда още не се е преродил !

Мен ако питаш , от възмущение няма и да се прероди !

Въобще автентичност дебне от всякъде .....от Реджеп най-много оставено за бъдните поколения будисти ! 

Малеииий ! Само като си го помисля , от колко още....! 

Редактирано 11 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

Нооо - как да разбереш че е само ухо, докато само с него разполагаш?

Как като нямаш идея за цялото, би се сетила че това е само част от него?

 

Излиза че отново трябва да "повярваш" - дори в това.

Каква е тогава разликата между повярването в "едното" или "цялото и частите му"? Като въпроса е главно в нуждата от вярване - в каквото и да е. НУЖДАТА и ПОТРЕБНОСТТА, че е решение когато не стига, когато не е достатъчно, че е спасителна, когато се усеща недостиг, дефицит... А това усещане не спира...

 

Как да се отдели разума от света, който маймунката му е изградила. Как разума да се дефинира отвъд наследството и притежателя си, който непрекъснато изисква разума "да му служи"...

 

 

Напълно резонни въпроси. Ако човек знаеше, нямаше да му се налага да вярва. 

Но не е задължително непременно да повярваш в слона. Можеш да приемеш, че слонът е най-вероятното и адекватно обяснение за обекта към даден момент и това обяснение подлежи на проверка, както и на промяна, ако след време се появи друго, по-вероятно и адекватно обяснение.

По този начин мисловната схема не се затваря в ригидността и арогантността на единствено възможна истинност и остава място за развитие, промяна, въображение и творчество. Достатъчно е човек да хвърли поглед на детските рисунки, изобразяващи слон, за да разбере колко малко, всъщност, знае за самия слон.

 

Никога няма да забравя първият път, когато четох "Малкия принц". В книгата имаше илюстрация, която на пръв поглед изключително приличаше на огромна шапка, но, в крайна сметка, се оказа, че е боа, глътнала слон.   С тази рисунка Малкият принц проверявал дали възрастните успяват да достигнат до същността, но винаги му отговаряли с "Това е шапка". Тогава принцът не разговарял с тези хора за змии, джунгли, девствени гори и звезди, а се приспособявал към тяхното мислене и им говорел за политика, пари, бързи коли и жени.  Така те оставали с впечатлението, че Малкия принц е изключително разумен и приятен събеседник…

 

 

А Буда не е писал, защото нито словото, нито изразяваното със словото се явява реалност.

 

 Трепетно очаквам събитието на твоята вече реализирана Буда-природа, когато най-после ще спреш нереално да ни даряваш с изразното си слово, пишейки от нирвана.

Трепетно очаквам събитието на твоята вече реализирана Буда-природа, когато най-после ще спреш нереално да ни даряваш с изразното си слово, пишейки от нирвана.

Спокойно, не вървя по стъпките на Исус, с парясници не се занимавам, няма време.

Миларепа е споделял прозренията си в песни пред най-обикновени селяни, махаянските сутри също са прозрения за висшата реалност, които се коментират от обикновени хора, донякъде се схващат интуитивно, а кой докъде е стигнал си е негова работа вече.

145. Все существа лишены самосущей природы, существование слов также бессущностно.

Пустотность [всего] либо её незримая сущность от невежд ускользает.

146. «Все существа» и «самосуществование» — также всего лишь людские слова.

И воображаемого не существует, и сну подобна нирвана.

Нет ни того, кто перерождается, ни достигающих нирваны в сансаре.

Ланкаватара сутра

Редактирано 11 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Спокойно, не вървя по стъпките на Исус, с парясници не се занимавам, няма време.

 

Още един нереален постинг…но каква е тази толкова реална миризма?…

 

Прррр-м-м-мистична е тишината на просветления, забулена в загадки и странни звуци, наподобяващи гърмовен пърдеж…но не и реален постинг…

Основен проблем на всеки новоизлюпен просветлен, решил да сподели своите чувства и откровения, под формата на пърдеж, а не на реално слово, е ,че не всички хора на този свят са добронамерени и склонни да съпреживяват пърдежа на просветления. Много от тях, може би от чиста завист?! или пък злоба?! предпочитат да стоят надалече - как смеят да не различат пръднята на просветления от пърдежа на парясника?! Дълг на всеки просветлен е при всеки удобен случай да отстоява и оповестява нереалността на споделено щастие, постигнато в нирвана, като издирва такива парясници и надлежно ги опърдява. 

Още един нереален постинг…но каква е тази толкова реална миризма?…

Не мога да се нарадвам на новата си баня и си взимам душ често, около мен ухае прекрасно, не знам при теб как е, а и не държа да разбера Наскоро се оплака една позната, че в Брюксел след полета нямала вода сума ти време, но карма, тук си имаме всичко.

Редактирано 11 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

От вчера реших, че в мен трябва да са се преродили духът и душата на Великия  Александър Македонски!   А сега трябва да внимавам да не ме приберат в някоя лудница...  Защо да ме прибират!?   И аз искам да съм като идиот - заедно с другите идиоти в тази тема...

Незабавно просветление. Вече на пазара.

 

Калната дата нюз съобщи, че последният жив, просветлен архат е патентовал универсален продукт - незабавно просветление. Какво представлява то? Малка, кокетна на вид кутийка, обкована с кристали на Сваровски, върху която със злато са инкрустирани йероглифите на Шунята. Когато кутийката бъде отворена, тя символично се оказва… празна. Докато с изненада и усмивка купувачът се наслаждава на алегорията, невидимата есенция на просветления архат зашеметяващо го удря в носа и го запраща успешно в Нирвана.  

Редактирано 11 септември 201511 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

....

Пет мъдри, слепи слона обсъждали какви са хората. Не успели да стигнат до единно мнение и решили да определят какъв е човекът с директен опит.

Първия мъдър, сляп слон почувствал човека и заявил : "хората са плоски”.

Останалите мъдри, слепи слонове след като и те почувствали по същия начин човека се съгласили. (:

 

п.п. хареса ми това за пръдните - вярно е, че някои хора избавяйки се от мозъчния си метеоризъм, изпускат умствени газове, които са по- зловонни от тези, които се събират в стомаха.

Абе аз коана го цитирах заради Следа, която имам чувството, че на моменти мисли по логично дори и от мен, което естествено е само илюзия. А Председателя на ТКЗС си напои магарето с вино. Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак.

 

Става въпрос, че канона е забранявал пиенето, но тъй като канона няма себеприрода, както трезвия живее според канона и не живее според канона, така и сарфоша живее според канона и не живее според канона. И двамата са си будисти, като стой та гледай.

 

"РАЗГОВОР С РЪЦЕ

Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма.

В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси.

По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат:

— Иди и проведи разговора в мълчание — посъветвал той брат си.

Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:

— Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи.

— Разкажи ми моля ти се разговорът ви — полюбопитствал баткото.

— Отначало — започнал странникът — аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така гой ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал.

— Къде е този човек — извикал малкият брат, приближавайки се към големия.

— Разбрах от него, че си го победил в спора — посрещнал го големия брат. — Разкажи ми за какво спорихте?

— Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи."

 

Между другото тези дзен коани от Ошо ли ги взимаш или някой друг тантрист? Просто ми е любопитно, защото много приличат на негово/тяхно дело.

 

Това за алкохола и канона е много интересно, защото е повод да посочим отново разликата между теорията и практиката и колко е важно да не се занемарява едното за сметка на другото.

Естествено, че ако човек не (си) задава въпроси защо едно нещо се прави така или иначе т.е. защо например е забранено пиенето на алкохол, то в един момент лесно би пренебрегнал тази забрана, защото не разбира нейния смисъл и я изпълнява без да мисли.

И все пак е по-добре правилата в будизма да се спазват без да се разбират, отколкото да не се спазват - е, само малко по-добре, тъй като има риск рано или късно да бъдат нарушени. В този смисъл двамата "учители" не са никакви учители, може да кажем, че този, който не пие, евентуално има някакви симпатии към будизма и толкова.

А това, че някой си е сложил табела "учител по будизъм", не означава, че разбира нещо от будизъм, нали така?

Буда като не е писал (вярно !) , за какъв Буда тогава говорим ?

Някак си все ти убягва ефектът на пеперудата !

Исках да кажа счупения телефон !

А , бе все едно !

400 години години въобще представяш ли си го що е ?

Я , ми кажи какво е казал Някой Си преди 400 години , нещо което не е писано ....

За пре-пре-преводи пък и дума не отварям !.....

Изтумбил се някой си там някъде и ги реди : " Това е Буда !"....

То хубаво , че Буда още не се е преродил !

Мен ако питаш , от възмущение няма и да се прероди !

Въобще автентичност дебне от всякъде .....от Реджеп най-много оставено за бъдните поколения будисти ! 

Малеииий ! Само като си го помисля , от колко още....! 

 

Това е съвсем резонно. Всъщност за всяка сутра се смята, че съдържа словото на Буда (т.е. представлява запис на конференция-разговор между него и някой друг/други). И в една от сутрите се казва, че не бива директно да отхвърляме дадена сутра или веднага да я подлагаме на дълбоки съмнения, но се изисква да я сравним с останалите, за да видим дали не пропуска, изкривява или направо отхвърля нещата от другите сутри. Тоест доверяваме се, но и проверяваме.

Преводът също е голям проблем - сам по себе си той е трудна задача, а отделно ако се превежда от някой, който не е просветлен, грешките и изкривяванията са почти неизбежни.

В крайна сметка са нужни и просветлени учители, иначе сутрите си остават неразбираеми за онези, които не са натрупали достатъчно добра карма по пътя на Дхарма т.е. всички нас, които не сме просветлени.

Май понятието Бог е някаква илюзия на слабохарактерни хора.  Имам ли място там?   Щом не желая класифициране в подобна група...

...

Е те хорицата също не вярват в написаното, в сутрите - те вярват директно на Буда.

Но на теб ти е невъзможно да разбереш как става този номер, щото все още не си просветлен. :Д

В крайна сметка са нужни и просветлени учители, иначе сутрите си остават неразбираеми за онези, които не са натрупали достатъчно добра карма по пътя на Дхарма т.е. всички нас, които не сме просветлени.

 

Е все пак някаква добра карма имаме, щом като в държава като България, която няма будистки традиции сме се ориентирали по правилния път. Дори да останем на нивото на шраваките (слушателите на учението на Буда), пак е по-добре от простите невежества, които се наблюдават тук.

 

Далее, когда эти заблуждения [восприятия] разделяются на искажённые и не-искажённые, возникают два семейства, первое из коих — семейство мудрых (арья), а второе — простых невежественных людей. [В свой черёд,] Махамати, семейство мудрых делится ещё на три: шраваков, пратьекабудд и будд.

 

Что же представляет собою особость постижения благородного внутреннего знания шраваков? Это сосредоточение ума согласно истине, [гласящей, что] доступное чувственному восприятию непостоянно, объято страданием, бессамостно и пустотно, при чём, в силу полного исчезновения скандх, дхату, аятан, признаков особости и общности объектов внешнего мира, [всё] воспринимается таким, каково оно есть.

 

Ланкаватара сутра

Относно себеприродата всичко е ясно, търсили са я доста по-напреднали от нас, продължават да я търсят някои, ок, но едните са установили че няма себеприрода, а други са си въобразили че има и като ги попиташ къде е, дори убедени атеисти като бай ти Чечи - млъкват.

Сега веселата част: Кармата ми е незаслужено добра, като гледам тука разни селянчета, дето нямат пари за една книга, прочели 2-3 книжки на Ошо от селското читалище, намерили в духовноста своя пристан, които се мислят за Буда, защото са преспали в сламата при животните, ме обзема смирение и благоговение.

Добрата новина е, че имаш цяла вечност да достигнеш до истината. Лошата е, че като гледам, ще я търсиш цяла вечност.

 

Ама той и Ошо е за предпочитане пред това, което съм прочел от теб последните дни. По-добре тичкай наистина да медитираш, вместо само да пишеш за медитация. И не са ли ти казали, че нито будизмът, нито мадхямика в частност имат нужда от пропаганда. Щото твоето си е пропаганда, откъдето и да го погледнеш.

 

Относно себеприродата: който търси - намира. Всъщност въпросът е как човек се проявява, защото светът е проява.

Добрата новина е, че имаш цяла вечност да достигнеш до истината. Лошата е, че като гледам, ще я търсиш цяла вечност.

 

Ама той и Ошо е за предпочитане пред това, което съм прочел от теб последните дни. По-добре тичкай наистина да медитираш, вместо само да пишеш за медитация. И не са ли ти казали, че нито будизмът, нито мадхямика в частност имат нужда от пропаганда. Щото твоето си е пропаганда, откъдето и да го погледнеш.

 

Относно себеприродата: който търси - намира. Всъщност въпросът е как човек се проявява, защото светът е проява.

 

Истината...

 

Ошо е пич, само дето си е преебал сам мозъка като е смесил толкова много учения. Не вярвам да е бил голям медитатор, впредвид историите около него.

 

Думата пропаганда няма същност. Има само зависим произход, който се проявява.  Каузалност.

 

Човек се проявява по същия начин както и светът, а светът се проявява като непостоянен, неудовлетворителен, безсъщностен и пуст.

 

Следователно себеприрода... друг път, при други условия да, но при тези няма как да стане. Ако допуснем съществуването на такава природа, тя ще бъде не-проявена в нашата реалност, защото няма как нито да взаимодейства с нея, нито да се възприеме или отрази в съзнанието ни, което има природата на света, от който произлиза и в чиято зависимост се развива. Следователно ние няма да можем да взаимодействаме с нея по никакъв начин. По-вероятно е да приема, че съзнанието ми се ръководи от някакъв чип с програма "Аз" , отколкото да приема че имам себеприрода. За мен това е откачено състояние - вярата в невидима, несъществуваща себеприрода, която ръководи светоусещането и взимането на решения на даден индивид.

Напълно резонни въпроси. Ако човек знаеше, нямаше да му се налага да вярва. 

Но не е задължително непременно да повярваш в слона. Можеш да приемеш, че слонът е най-вероятното и адекватно обяснение за обекта към даден момент и това обяснение подлежи на проверка, както и на промяна, ако след време се появи друго, по-вероятно и адекватно обяснение.

По този начин мисловната схема не се затваря в ригидността и арогантността на единствено възможна истинност и остава място за развитие, промяна, въображение и творчество. Достатъчно е човек да хвърли поглед на детските рисунки, изобразяващи слон, за да разбере колко малко, всъщност, знае за самия слон.

 

Никога няма да забравя първият път, когато четох "Малкия принц". В книгата имаше илюстрация, която на пръв поглед изключително приличаше на огромна шапка, но, в крайна сметка, се оказа, че е боа, глътнала слон.   С тази рисунка Малкият принц проверявал дали възрастните успяват да достигнат до същността, но винаги му отговаряли с "Това е шапка". Тогава принцът не разговарял с тези хора за змии, джунгли, девствени гори и звезди, а се приспособявал към тяхното мислене и им говорел за политика, пари, бързи коли и жени.  Така те оставали с впечатлението, че Малкия принц е изключително разумен и приятен събеседник…

 

Можеш да приемеш е разумен довод. Това е ментален похват. Просто е за различаване - защото МОЖЕШ да приемеш, но МОЖЕШ И ДА НЕ ГО ПРАВИШ.

 

Докато вярата - НЕ МОЖЕШ ДА НЕ ВЯРВАШ. Можеш само да приемаш, едно или друго. ВЯРВАЩИЯ може да отхвърля всичко друго, само никога приетото за вяра, за фундамент, за основа. Много е лесно да се провери - достатъчно е на вярващ в нещо, да му предложиш да го отхвърли. ПО този начин вярващия сам затваря клетката около себе си, защото всъщност същата клетка за него е живота му. И той е жив, само асоцииран с нея. Без клетката него няма да го има. Без опорите в които той вярва, той е нищо, той е никой, той не е жив и съществуващ. Това му говори маймунката в него... и маймунката НЕ МОЖЕ ДА НЕ ПОСЛУША ГЛАСА ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ.

 

 

 

Това е и проблема - маймунката не е дорасла за да може менталните и разумни похвати да поемат управлението и вече да не е маймунка. Вече от ХОМО да стане САПИЕНС. Маймунката й трябва огледало, трябват й изживявания и емоции, трябват и стимули за мозъчните й химикали от които маймунското мозъче да работи по маймунските си програми. Докато са маймунки ще продължава да им трябва бог, да им трябва да се веселят или страдат, да си одумват изживяванията и да си говорят за тях като съществуващи извън себе си... Докато им трябват огледалата помежду им, едни спрямо други - дотогава ще им трябват и клони - за висене и седене...

 

Иначе е много добре - за менталността и интелигентните похвати, но животното в човека все още държи юздите му. То е и каруцата и кочияша и коня. Имитациите на разум, са само игри, само заучени, щото маймунката една от даденостите й е да имитира и подражава, както и да запомня, да учи и усвоява. НО пътя към РАЗУМА не е нито едно от всички тия. И имитацията на разум не е разума, защото имитирането и подражанието му, е невъзможно. Това не пречи на маймунките да си играят на разумност в игрите си.

 

Всички могат да напишат тук умностите си, и маймунското в себе си. Всички се учат в имитациите кое, как, какво и колко. Но нищо от това не е разум.

И шунята имитира будизъм, и други тук имитират интелигентност, само щото са заучили рецитациите и игрите си и само си търсят нова публика, като дори на тях самите е омръзнала сценката.

 

РАЗУМА не може да бъде програма. Той е отвъд програмирането. Дори менталност или интелигентност, не са още разум, те изразяват само вратата към него. Интелигентния не означава че е разумен. Разумния - задължително включва и интелигентност и менталност... но и много други качества и дадености, както и развитието им.

 

Колкото до Малкия Принц, все пак той е обикновена алегория. Точно колкото дядо Коледа или Мармота с шоколада. Обикновена или необикновена приказка - нито има "принц", нито е "малък", нито "малките принцове" избират рисунките които да показват на "хората"... Това е и самия проблем - как да отличиш приказното след като всеки сам го създава, защото му е потребно, защото то запълва живота от празнотата на живеещите... Заради това вярата я има - не заради дупките в знаенето. Това е обикновен мит, който ти и чеци тук защитавате, защото това е лесния начин, защото това дава бърз и лесен отговор, без много-много да се вниква.

 

ВЯРАТА прави маймунката да е маймунка и да изживява че не е. Нито едно животно не може да вярва. Но докато вярва, то не различно от животното.

Вярата е израз на обикновената психична реактивност на маймунката в нас.

Вярата и вярването ги има още от пещерите, от племената, защото това е лесния начин за взаимодействие и отношение към света. Това е бързия начин за нужните отговори, толкова необходими за да се добие изживяване че контролираш, като знаеш, като предвиждаш, да не се тревожиш от предстоящото. Вярата сплотява племето, кара ги да действат заедно, да са устойчиви... Вярването е обикновено стандартно социално еволюционно явление, като впоселедствие се е ползвало и за инструмент. Но вярата първо е личен момент. Вярата започва в самия човек... тя е първата патерица на която да се опре сакатия, слепия, неможещия, изживяващия страдание...

Редактирано 12 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

.....

Дето ще се правиш на Емануел Кант , по-добре вземи го прочети и обмисли !

Кант просто е подменил  Бог с Чист Разум.....такова е било времето тогава !

Тогава е имало е нужда !

Респективно и ти опитваш същото , но за разлика от Кант на ниво не го докарваш.....

Днес няма нужда !

И в твоя , и в модела на Кант , такъв Чист Разум няма !

Нещо повече - невъзможно е да съществува !

Очевиден е стремежът ти по заобиколен път да се правиш на Бог......

Толкова за маймунката !

Редактирано 12 септември 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

И шунята имитира будизъм...

 

РАЗУМА не може да бъде програма. Той е отвъд програмирането. 

 

Това което ти наричаш имитация, за мен и за още милиони хора по света е приемане на факти след наблюдение и разсъждение. Ето един прост пример, уникалните будистки три характеристики на съществуването: нетрайност, неудовлетвореност, липса на постоянен аз. Това е система, практика, чрез осмислянето на която, плюс наблюдение на реалността, човек се освобождава от грешните заблуди, впити в мозъка му от общество, образование, родители, религии, политически системи и т.н.

 

А системата на рамус каква е? Плъх си гризе сам крака, сврян в тясна дупка и проклина съдбата за нещастието си (перифразирам). Много оригинално, като добавим и постоянната злоба излъчвана към всичко и към всички си просто прекрасен образец за дефектирала програма, която отдавна е отвъд всякакво диагностициране. Ти даже вече не осъзнаваш какви глупости пишеш, според твоите стандарти дори, отвъд програмирането бил разума, чий разум бе, твоя или оня ...

Редактирано 12 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Не виждам нищо маймунско в приказното, поезията и литературата с разни изключения като булевардната литература, но не за тях ми е думата. Книгите също са само относителни обяснения за света, а не абсолютни истини или вярвания. Книгите са носители на гледни точки и действително обогатяват виждането ни за света. Защо? Защото оставят място за твоята лична интерпретация. За твоя личен принос в търсенето на смисъла. За твоето лично достигане до същността. Те стимулират мисленето. Те дори го провокират. Докато четеш една книга, няма кой да ти каже как да възприемеш написаното или какво е искал да каже автора. Трябва сам да се помъчиш и да откриеш нещо с очите на собствения си разум. Сам да се потопиш в пътешествието и да пропътуваш книгата. Да я изживееш и трансформираш в нещо лично. Можеш дори да я надскочиш и тя да стане основа за нещо още по-разумно. Разбира се, че има и други видове прочит, както и мотиви за четене на книги. За да се достави удоволствие, набави ново изживяване, за запълване на време, да си в крак с модата и да можеш да демонстрираш начетоност, защото са задължителна литература и т.н., но тези мотиви не са интересни.

 

Относно маймунското във всички нас - няма какво да се лъжем - в много отношения сме още маймунки. Но и това е относителна истина. Ако успяваме да различим маймунското в себе си, това е не е ли възможно заради появата и покълването на нещо по-разумно?

 

Казваш, че вярата прави живота по-лесен и е реактивна. Отново относително твърдение. Има вяра, която не се базира единствено на празнотата и страха, на очакванията и въжделенията, на недостиците и невежеството. Това е вяра от една съвсем различна честота. Продукт на нови сетива.

 

В крайна сметка, най-висшето знание, до което всеки един от нас успява да достигне, е онова… според вярата му…

Относно маймунското във всички нас - няма какво да се лъжем - в много отношения сме още маймунки. Но и това е относителна истина. Ако успяваме да различим маймунското в себе си, това е не е ли възможно заради появата и покълването на нещо по-разумно?

 

Казваш, че вярата прави живота по-лесен и е реактивна. Отново относително твърдение. Има вяра, която не се базира единствено на празнотата и страха, на очакванията и въжделенията, на недостиците и невежеството. Това е вяра от една съвсем различна честота. Продукт на нови сетива.

 

В крайна сметка, най-висшето знание, до което всеки един от нас успява да достигне, е онова… според вярата му…

 

Няма нищо лошо във философията в която вярваш (самкхя), но тя е само вяра, няма място в темата за будизма, в която я представяш (имитираш бел. рамус) завоалирано (затова са и обвиненията ми към теб за лицемерие и нечистоплътност) спрямо другите будисти. Тук можем да я коментираме, в тази тема и е мястото. Йога сутрите на Патанджали или Самкхя сутра от гледна точка на будизма е едно двойствено учение. Според него съществуват първичната материя (прадхана) и проявлението (паринама). Първичната материя е в основата на вярата ти, която се приема за аксиома, в която аксиома съществува следствието на готово. И понеже първичната материя съществува заедно с битието (проявлението), а гуните предполагат различие между себе си (приема се и себеприрода - тук будизъм няма), разнообразието се проявява от причини и следствия, които реално няма как да съществуват. Оттук идва илюзията че притежаваш някакво знание, от елементите, от плодовете на въображаемото знанието възниква страданието, породено от ума.

 

Вярата изобщо не прави живота на човека по-лесен, тя го прави недорасъл, с такъв светоглед няма как да разбереш и рамус дори. А последното ти изречение олицетворява една катастрофа, следователно трябва да приемеш и варианта че няма да постигнеш нищо така.

Редактирано 12 септември 201511 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Няма нищо лошо във философията в която вярваш ..

Още самото начало е красноречив етикет. Вари го печиго, и да се будиства, то си е откърмено с програмата за "лошото и доброто". Сексистко, традиционно и консервативно... Едно обикновено наивно момче, което го играе на мъдрец главно сред виртуала... Но не е единствено. Таман са се намерили няколко и се подпират взаимно (да се разбира - "лайкват" )

 

Аз-а, дето не съществувал, щото нямал същност, иначе изписва буквички - за добро и лошо, които също нямат същности и не съществуват.

 

Вярата дори "никога не е съществувала"... но по-двойнствено от заблудения вярващ никога не е съществувало. Подобна раздвоеност се поражда от известни увреждания и дефицити от психично естество, провокирани от някои следи от изживявания в детството и миналото.

За увредения това никога не е видимо без медикаменти - той си кара раздвоен, хем е вярващ и във вярата и вярващите няма нищо лошо. Ту Той не е вярващ, също като милиони хора, които никога не са били вярващи а са си чисти практици... И да му го навреш в очите, да го убодеш със собствените му думи, той е зареян някъде сред филма си и по-сляп няма как да бъде.

 

Много е тежко положението, но за щастие това никого не го интересува - най-малко самия раздвоен. Той дори е щастлив че е намерил поредното място на което да се демонстрира, да изрази за пореден път на колко части е и за целите на нещо си отвътре, за което той е напълно сляп, си наглася дето що може, намери и натъкми.  Понеже сега е модерно да не си вярващ и по принцип това се смята главно за недостатъчно сериозно, новите вярващи вече са практици, те са философи, те са математици, логици... и всичкото това чисто познание тяхно вече се лее по форумите и виртуала...

 

Други се правят че не виждат "раздвоения", защото главно те самите са точно като него и се привиждат един друг.

 

А за трети, той е чудесен инструмент - да си кажат на негов гръб квото имат да казват.

Рамус е от последните. Но не е единствен.

Не виждам нищо маймунско в приказното, поезията и литературата с разни изключения като булевардната литература, но не за тях ми е думата. Книгите също са само относителни обяснения за света, а не абсолютни истини или вярвания. Книгите са носители на гледни точки и действително обогатяват виждането ни за света. Защо? Защото оставят място за твоята лична интерпретация. За твоя личен принос в търсенето на смисъла. За твоето лично достигане до същността. Те стимулират мисленето. Те дори го провокират. Докато четеш една книга, няма кой да ти каже как да възприемеш написаното или какво е искал да каже автора. Трябва сам да се помъчиш и да откриеш нещо с очите на собствения си разум. Сам да се потопиш в пътешествието и да пропътуваш книгата. Да я изживееш и трансформираш в нещо лично. Можеш дори да я надскочиш и тя да стане основа за нещо още по-разумно. Разбира се, че има и други видове прочит, както и мотиви за четене на книги. За да се достави удоволствие, набави ново изживяване, за запълване на време, да си в крак с модата и да можеш да демонстрираш начетоност, защото са задължителна литература и т.н., но тези мотиви не са интересни.

 

Относно маймунското във всички нас - няма какво да се лъжем - в много отношения сме още маймунки. Но и това е относителна истина. Ако успяваме да различим маймунското в себе си, това е не е ли възможно заради появата и покълването на нещо по-разумно?

 

Казваш, че вярата прави живота по-лесен и е реактивна. Отново относително твърдение. Има вяра, която не се базира единствено на празнотата и страха, на очакванията и въжделенията, на недостиците и невежеството. Това е вяра от една съвсем различна честота. Продукт на нови сетива.

 

В крайна сметка, най-висшето знание, до което всеки един от нас успява да достигне, е онова… според вярата му…

Относно книгите - книгата нищо не е - сама по себе си. Тя е следа за автора й. За Четящия - тя е нещо съвсем различно - главно за инструмент за удобно нагласяне на света. Така, че тя е просто средство, което в 99% от случаите няма нищо общо с автора на книгата, освен... булевардните и чалга книги. В това число... и за "чалга-духовното".

 

Както се вижда масово - прочита на каквото и да е... е нищо и е просто отражение на Четящия. В такъв случай КНИГАТА... е нищо, тя е както думите - просто една възможност, един виртуален медиатор, както са и тия думички, тук - сред форума, на екрана на монитора.

 

Може изброените "мотиви" да не са интересни... но са масови. Освен това - интересни... за кого. Щото и "интересното" е също етикет за отношение на Изричащия спрямо Изреченото и Изразеното.

---

Ако някой може да долови или "разпознава" маймунското в себе си... а нищо не може да промени... си остава само с долавянето и играта на разпознаване.

Типичен пример за такава игра е играта на писането, плямпането и наивността, относно думичката ЕГО. Мнозинството просто разпозна хитрия способ - да се раздвоиш, като скриеш своя нежелана част, като й сложиш етикети и я прикачиш като "вредна". По-вредна глупост от тая не може да се направи, но това е типичен белег за маймунското в ХОМО.

------

 

Няма вяра, която да не е реактивна. Няма вяра основана на "нови сетива"... Това е просто поредния шаблон за защита на вярващия, като се издокара да раздели вярата на "правилна", точна,... или породена от едно или друго. Това е просто опит за утвъурждение и защита. Подозирам обикновено пристрастие, защото това е типичен белег... но може и да не е това. Не че има значение... за мен. За теб - само ако има значение. При всички положения, вярата дава клетката на живота. За малкия хамстер вътре в нея, това му дава живота, смисъла, целите, границите, реда... и идеята че "разбира и живее". Това е и цената - и на вярата, и на всички клони и маймунки.

---

Тук споменаването за рамус и Кант, са просто чисто невежество. Стефане... прочита ти на КАНТ и на рамус... е доста далеч... и от КАНТ и рамус. Не че за теб това има значение...

Редактирано 12 септември 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

 

Човек се проявява по същия начин както и светът, а светът се проявява като непостоянен, неудовлетворителен, безсъщностен и пуст.

 

Следователно себеприрода... друг път, при други условия да, но при тези няма как да стане. Ако допуснем съществуването на такава природа, тя ще бъде не-проявена в нашата реалност, защото няма как нито да взаимодейства с нея, нито да се възприеме или отрази в съзнанието ни, което има природата на света, от който произлиза и в чиято зависимост се развива. Следователно ние няма да можем да взаимодействаме с нея по никакъв начин. По-вероятно е да приема, че съзнанието ми се ръководи от някакъв чип с програма "Аз" , отколкото да приема че имам себеприрода. За мен това е откачено състояние - вярата в невидима, несъществуваща себеприрода, която ръководи светоусещането и взимането на решения на даден индивид.

 

Значи светът и човекът нямат себеприрода, следователно светът и човекът нямат себеприрода. Перфектно! Ама и аз така: светът и човекът имат себеприрода, следователно светът и човекът имат себеприрода.

 

Аз съм удовлетворен от съществуването и от възможностите, които то ми предоставя. А познаването на себеприродата не е вяра. Вярата може да разишири познанието и да му осигури поле за развитие, за разгръщане, но вярата сама по себе си е само необходимо допълнение на знанието. Иначе без вяра развитието ни би се осъществило десетократно по-бавно.

Няма нищо лошо във философията в която вярваш (самкхя), но тя е само вяра...

Това няма как да знаеш, освен ако не си достигнал нирвикалпа самадхи (разбирай запазване на съзнанието по време на пралайя). Но пък и достигналите го свидетелстват, че нещата отвъд прага на първичната материя, принципно не се различават от нещата тук. Твоя си работа на кое ще повярваш - на написаното от мен по-горе или на твърденията на школата, която подкрепяш, но без вяра няма как да минеш. Темата която се засяга надхвърля прекалено много възможностите ти (моите също) за познание и разбиране.