Из Телевизионната програма в деня, в който честваме паметта на Васил Левски!

БНТ1 - 16:10 Новини на турски език

.
BTV - 18:05 "Опасни улици" турски сериал, 20:00 "Завръщанане” турски сериал. По BTV нищо за Левски.

NOVA - 12:30 "Огнено сърце” турски сериал,14:30 "Надежда за обич” турски сериал. По NOVA нищо за Левски.

**************************************************************

 

"Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще достигат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвски скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе
не мечти, а пари, а пари.
Днес не пеят за тебе, Василе,
пее някакъв мургав Васил,
за жени и мъже, по бикини,
кой се влюбил и кой се напил.
Е, дано да не гледаш, Василе,
за какво си се борил до кръв,
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв! "
Николина Милева

Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар –
дали по пътя млечен не слиза въглищар.
Свободен е народът, свободно вика : “ Го-о-л!“,
но хляб , ако си купи , назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба :
мизерия, зълъгана с коматче свобода.
Животът озверява ! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република – менте.
От новото се плаши, но старото не ще ,
не ще да е прислужник в световния вертеп,
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар –
дали по пътя Млечен не слиза въглищар…
Той дваж те поменува, а благославя триж :
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!

Ивайло Балабанов

 

 

"Застроиха земята, Василе.

................. "

 

Николина Милева

Не следиш внимателна темата, приятелю. Нещо си се разеял явно 

Проф. Божидар Димитров: „Долу ръцете от българския народ!”

 

 

Тази година темата за Васил Левски доста се „скандализира”.        

Покрай цялата медийна тирада в социалните мрежи се появиха множество различни писания, особено около 19 февруари.

Един от най-популярни текстове гласи следното:

„ – Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?

– Не знам, ага.

– Аз така заповядах! Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш.''

Този текст разбуни духовете в социалната мрежа и накара различни коментари да завалят – че ние сме предателски народ, че не сме направили нищо за най-големия си герой...

После, историкътпроф.Божидар Димитров реши да разясни истината във Фейсбук за това - колко заптиета са пазили Левски, можело ли е да му се помогне и дали наистина българският народ не се е опитал да помогне на своя герой...

Съобщението гласи следното:

„Пазили са го 20 заптиета, но и това не е важно. От десетилетия разни хора пишат – не сме достоен народ, щом не сме освободили Левски, пазен само от три или от 20 заптиета. Каква е истината?

Левски действа в условията на пълна конспиративност и поради тази причина не е познат на голяма част от българския народ. Познат е само на членовете на революционните комитети, които е създал. Само те могат да организират въоръжена група, която да го освободи. Но точно в тази част на страната комитетите са разгромени вследствие предателството на Димитър Общи. Част от членовете им са арестувани, другата част е духнала във Влашко или Сърбия. Така че не бива да обвиняваме никого в Северна България, в частност и българския народ, че не е направил нищо за освобождението на Апостола.

Отцеругателите пропускат съзнателно факта, че в Южна България, където няма провал и комитетите са незасегнати, светкавично са формирани две независими една от друга чети в Чирпан и Хасково. Те са ръководени от Атанас Узунов (от Хасково) и Георги Данчов (от Чирпан).

Те смятат, че Левски ще бъде съден в столицата, затова се насочват към барон Хиршовата железница, смятайки, че Левски ще е прекаран с влак. Поради погрешна информация в стил американския Див Запад една от четите успява дори да дерайлира един влак, но Левски го няма в него.

Усещайки опасността, турските власти затова решават да съдят Левски в София – тамошният комитет също е разгромен и трима от членовете му екзекутирани. Случаят е показателен и за трудностите, с които биха се сблъскали и комитетите в Северна България, ако не бяха разгромени.

Тогава не е имало медии като днес да съобщават: „Днес Роко ще бъде трансфериран от Кърджали в София” или „Еди кой си днес в 11.00 часа ще бъде на дело в Съдебната палата”.

Мрежа от информатори всред турските чиновници комитетите нямат. В кой ден, в колко часа и по кой път ще мине конвоят комитетите и евентуално формираните чети няма как да научат в Южна България.

Така, че долу ръцете от българския народ. Направил е каквото е можел с тогавашните си сили и възможности.“

И какво излиза?

Не знаем собствената си история, изказваме се неподготвени.

Плюем срещу самите себе си, лъсваме с изроден патриотизъм.

Бързаме да се самонаречем лош народ.

Сякаш от това, ще заживеем по-добре...

Ама няма.

 

Изтночник : lentata.com

 

Шапка свалям на професора за своевременната намеса и съм много сглъсна с него, че не си познаваме историята.

Сега се сещам и за дискусията, която си водихме с Флеър миналата или по миналата година точно по този въпрос. След тази статия и на мен ми се изясниха някои неща. Харесвам разказите на професора. 

Редактирано 26 февруари 201511 г. от shefkata (преглед на промените)

Сега се сещам и за дискусията, която си водихме с Флеър миналата или по миналата година точно по този въпрос. След тази статия и на мен ми се изясниха някои неща. Харесвам разказите на професора. 

Едно е да ти го каже flare, друго е Професор.

На такива дни обикновено си задаваме въпроси относно личността, която честваме.

 

Левски е дал много на България. Популярно валят сравнение между "днес" и "някога" - анцентът всякога е върху сегашното ни окаянство и нищожество. Левски обаче е част от модела, по който си представяме идентичността си на българи - една биография, част от редуването на биографии от хан Кубрат към Бойко Борисов. Дали по този начин, използвайки историята като низ от биографични описания, не възпитаваме чрез нея тъкмо мислене, основано на хора и лични близости, а не на каузи, които стоят далеч по-стабилно в обществения живот като морални ориентири?

 

Съчиних ето това кратко текстче по въпросите, които ме вълнуват. Вярвам, че не само мен.

143 години от обесването на Васил Левски - Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едно от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата.

Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история. 

http://www.obekti.bg/chovek/18-fevruari-143-godini-ot-obesvaneto-na-vasil-levski

 

ПОКЛОН!

Към Левски

Грозна гледка сме, Апостоле, днес
не уважаваме паметниците вече.
Лошотията е взела превес,
корена ни - до треска е посечен.

Дребни хорица, не древен народ,
не познаваме канове, царе и герои.
Не печелим битки със кръв и пот 
и не следваме заветите твои.

Жалка картинка сме днес, Апостоле,
надежда и вяра съвсем оставихме.
Изгорихме назад всички мостове,
историята си забравихме !

 

19.02.2015
Веселка Стефанова

на 19.07.2015 г. at 20:03, Visotsky написа:

На такива дни обикновено си задаваме въпроси относно личността, която честваме.

 

Левски е дал много на България. Популярно валят сравнение между "днес" и "някога" - анцентът всякога е върху сегашното ни окаянство и нищожество. Левски обаче е част от модела, по който си представяме идентичността си на българи - една биография, част от редуването на биографии от хан Кубрат към Бойко Борисов. Дали по този начин, използвайки историята като низ от биографични описания, не възпитаваме чрез нея тъкмо мислене, основано на хора и лични близости, а не на каузи, които стоят далеч по-стабилно в обществения живот като морални ориентири?

 

Съчиних ето това кратко текстче по въпросите, които ме вълнуват. Вярвам, че не само мен.

Първо – да кажа, че Левски е бил идеолог и стратег. Имал е много точна и ясна представа какво и как организира и целите, които си е поставил.

Второ – съвсем не е бил неук (бил е учител), и е природно надарен за лидер.

Трето – организира Вътрешната революционна организация тъй, че дори той да сгреши нещо, да може да му се търси сметка. И ме учудва Вашият текст: "Създадената от него организация също се управлява в подчертано авторитарен стил – става само онова, което самият Апостол е решил. " Повече за какво да чета. Дякона е бил в не една чета и в Легията на Раковски и е свикнал да се подчинява и да изпълнява заповеди.

По време на турското робство на българите било забранено да напускат България. Родината била опасана с телени мрежи, а заптиетата застрелвали в гръб всеки българин, който се опитвал да мине през мрежите. Който го залавяли жив, го хвърляли в зандана.

България паднала под турско робство на 9 септември 14 век, след като била окупирана от триста хиляден военен турски окупационен корпус. Местното население било задължено да го издържа, а издръжката му била по-голяма от бюджета на царство България. После населението плащало и репарации, а турците произволно изземали от местното население добитък, инвентар и прочее.

По време на турското робство на българите било забранено да имат собственост. Нивите им били иззети и те били принудени да работят ангария за едрите феодали. Нямали право да имат собствена техника за обработване. Тя принадлежала също на феодалите. По време на турското робство в българските училища бил въведен като задължителен втори език за изучавани турския език. За да успее един българин по време на турското робство , единственият му шанс е било да стане еничарин. Турската империя създала специална еничарска организация, в която записвали част от местното население след подбор за вярност. По време на турското робство нямало частна собственост. На българите било забранено да имат собствени манифактури, фабрики, ниви. Турската империя изкупувала земеделската продукция на българите на безценица, принудила ги да използват само скапана турска техника, която изплащали скъпо и прескъпо. В резултат на това, след като паднало турското робство, България осъмнала като най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати.

По време на турското робство никой нямал право да се шегува със султана, везирите и еничарите. За виц вкарвали в зандана. В зандана вкарвали и всеки, който се опитвал да се противопостави на турското робство и еничарите. За целта веднага след налагане на турското робство били създадени специални концлагери....

Оффффффф...извинете, забелязах, че съм допуснал досадна грешка, лапсус един вид. Нямам време да редактирам текста, затова навсякъде вместо "турско", четете "руско".
 

преди 2 часа, turbox написа:

По време на турското робство на българите било забранено да напускат България. Родината била опасана с телени мрежи, а заптиетата застрелвали в гръб всеки българин, който се опитвал да мине през мрежите. Който го залавяли жив, го хвърляли в зандана.

България паднала под турско робство на 9 септември 14 век, след като била окупирана от триста хиляден военен турски окупационен корпус. Местното население било задължено да го издържа, а издръжката му била по-голяма от бюджета на царство България. После населението плащало и репарации, а турците произволно изземали от местното население добитък, инвентар и прочее.

По време на турското робство на българите било забранено да имат собственост. Нивите им били иззети и те били принудени да работят ангария за едрите феодали. Нямали право да имат собствена техника за обработване. Тя принадлежала също на феодалите. По време на турското робство в българските училища бил въведен като задължителен втори език за изучавани турския език. За да успее един българин по време на турското робство , единственият му шанс е било да стане еничарин. Турската империя създала специална еничарска организация, в която записвали част от местното население след подбор за вярност. По време на турското робство нямало частна собственост. На българите било забранено да имат собствени манифактури, фабрики, ниви. Турската империя изкупувала земеделската продукция на българите на безценица, принудила ги да използват само скапана турска техника, която изплащали скъпо и прескъпо. В резултат на това, след като паднало турското робство, България осъмнала като най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати.

По време на турското робство никой нямал право да се шегува със султана, везирите и еничарите. За виц вкарвали в зандана. В зандана вкарвали и всеки, който се опитвал да се противопостави на турското робство и еничарите. За целта веднага след налагане на турското робство били създадени специални концлагери....

Оффффффф...извинете, забелязах, че съм допуснал досадна грешка, лапсус един вид. Нямам време да редактирам текста, затова навсякъде вместо "турско", четете "руско".
 

 

Това дори не заслужава коментар...

преди 54 минути, язе написа:

Това дори не заслужава коментар...

Абе поредната писмена полюция си е, ама поне става за смеховка.

 

Някои от любимите ми незабравими цитати :

• Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
• Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия
• От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи
• Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме
• За враговете на демокрацията и републиката — смърт!

Жалко е, че в този ден, пак се почва с глупостите и лъжите.

http://mc.government.bg/newsn.php?i=1&n=2468)

 

 

Spoiler

 

По повод зачестили публикации и коментари в eлектронните и печатни медии, в които се цитират извадки от т. нар. „Предсмъртно писмо на Васил Левски”, пресцентърът на Министерството на културата предлага на Вашето внимание статия на историка д-р Георги Владимиров, в която се засяга темата за автентичността на въпросното писмо.    Към статията.   До момента още никой не е показал оригинала на писмото-завет, то не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник, дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден в два тома през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски”.

 

 

Редактирано 18 юли 201610 г. от darco (преглед на промените)

преди 1 час, darco написа:

пак се почва с

това е от 2011 г.

Писмо от Васил Левски до Панайот Хитов, 10.05.1871
  
Панайот Хитов (1830–1818) е български хайдушки войвода, национал–революционер и политик, при когото Левски е бил знаменосец.

Пѝшете, че ми се радвате на работата ми, като ме съветвате да се варда да не би [да] направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско, задето [казваш, че] времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не давам ухото си на никакви техни обещания.

Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане [поклон], ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би[ха] ни направили. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за таква свобода. Тая тяхна голяма дума за нас [нека] ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е.

Сега какво да ти пиша, като в писмото си ми пишеш [за] твои някои планове, че не си можал да ги докараш по твое знаяние. Ходил си в Сърбия и дохождал си, и пак искаш да отидеш и да се върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам в Стара планина. Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия твои планове, ходене и дохождане се разбира, че не ни вярваш и затова не ни ги разясняваш. Следователно криеш от нас, тогава и ние от теб. А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видиш де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове.

Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Турну Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат. Там ще ти прочетат всичките писма, че ако ти се хареса, върви с нас, ако ли не, то разкажете Вие пък как по-добре мислите, че да разгледаме и ние Вашите мисли, та ако одобрим – нека вървим наедно. Инак ти сам да избираш планове, та да ни предствиш на народното вишегласие, тук, в Българско, доде вече от ден на ден взема корен Временното правителство, [като] не искате да чуйте неговия глас, тогава то ще стои против Вас. Срещу това трябва умно да размислите… Ти като чист българин и умен войвода, гледай, ти ли трябва да вървиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора – след една глава.

Дай Боже съгласие и любов първо между народните ни главатари; пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмат ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и Вие с второто си писмо дано потвърдите и да чуем из Вашите уста, че речете: чиста и свята свобода болгарину и всекиму своето. Ако така държите с нас, даживеете и Вие!

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш също [всичко] от писмата ни и кажеш другиму, докато не ти се позволи от привременното ни правителство в Българско. Нищо, ако ти не щеш да вървиш с нази, пък замълчиш във всичко, [което] си чул и видял от нази. Ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди-кой си, то по-напред трябва да явите, че както намери вишегласието за добро – така да бъде.

Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.

В.Лъвскiй

Източник : Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.137, 155–157

bg.wikisource.org

преди 2 часа, miro20 написа:

това е от 2011 г.

Какво значение от кога е? Това е официално опровержение от Министерството на културата, на твоите глупости, които цитираш. Жалкото е, както казах, че и на този ден се пускат доказани лъжи и словоблудства.

току що, darco написа:

Какво значение от кога е? Това е официално опровержение от Министерството на културата, на твоите глупости, които цитираш. Жалкото е, както казах, че и на този ден се пускат доказани лъжи и словоблудства.

Нищо от това което съм казвал или цитирал не е лъжа.

А това че спекулираш с една фалшифка пусната във фейсбук и другаде, не зачерква нито един от оригиналните цитати на Васил Левски.

 

преди 8 часа, darco написа:

Жалко е, че в този ден, пак се почва с глупостите и лъжите.

  Покажи скритото съдържание

 

По повод зачестили публикации и коментари в eлектронните и печатни медии, в които се цитират извадки от т. нар. „Предсмъртно писмо на Васил Левски”, пресцентърът на Министерството на културата предлага на Вашето внимание статия на историка д-р Георги Владимиров, в която се засяга темата за автентичността на въпросното писмо.    Към статията.   До момента още никой не е показал оригинала на писмото-завет, то не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник, дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден в два тома през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски”.

 

 

на тва му се вика с чужда пита помен правят

една от отличителните ни черти

Днес е 144 години от обесването на Левски. Да си спомним за Дякона.

 

Редактирано 19 февруари 20179 г. от Родина (преглед на промените)

Поклон, Апостоле