Бог Отец е един и се нарича Бог Ра / БаРаАз, БРаман и така нат. Имената са много, Бог Отец е един.

преди 49 минути, Aliya написа:

Бог Отец е един и се нарича Бог Ра / БаРаАз, БРаман и така нат. Имената са много, Бог Отец е един.

aха, значи да разбирам че имаш някакви доказателства че бог Ра и бог Така Нат. са един и същ, би ли ги споделила и с нас?

И защо според теб един Отец има толкова различни имена?

 

То не е в Египет, а у нас, върху скалите на Северозападния Балкан, Чачин камък. Там окото на Ра е редом до най-стария слънчево лунен календар в света -  Не можем да търсим истината за нас само в писанията на нашите съседи, които в повечето случаи са обслужвали геополитически интереси.

Необходимо е обаче да потърсим истината най-напред в нас самите, в българското, което всички носим. Защото най-неунищожимият артефакт не са надписите и трудовете на чуждите историографи, нито паметниците, колоните, чуждото признание; най-обединяващото звено на всички досега съществували български племена: траки, скити, пеласги, мизи, даки и др. е българският език, който всички те са говорили, а ние говорим и до днес.
А когато този най-древен език се обединява и от най-древната духовност човешка, тази на древните българи, почитали Бога Слънце, наричали го Ален, Румен, Сурва; на Бога СебАзи на Вътрешната същност на всичко; на Бога Ра Отец на цялото съществувание, то тогава няма как да не стигнем до основната нишка в тъканта на българите от най-дълбока древност до днес. Доказателства за българския език и българската духовност от най-дълбока древност до днес съществуват и в нашите сказания, народни песни, легенди, приказки, традиции и обичаи. И не само у нас са запазени свидетелства за нашата българска древност, а и във вярванията, обичаите, песните, бита на всички народи по цялата земя.
Ако искаме да знаем кои сме ние българите, трябва първо да се вгледаме в своите традиции, а след това лесно ще ги открием по целия свят. В българския език и българската древна духовност е закодирано развитието на човечеството от дълбока древност до днес. Ето защо истината за българите е толкова световно опасна за световните претенденти за глобална власт. А тяхната алчност е на път да унищожи света в поредната световна война.
Ванга го предрича в предупреждение за надвиснала опасност. Алчността наистина ще унищожи света! - права е Ванга. По-скоро, алчността вече е унищожила света!
И сега е време този свят да се възроди от пепелта на своето самоунищожение и да си спомнят хората кои са били, от къде са тръгнали и да се върнат към своите корени. Това са Древните българи, Божиите хора, просветлените мъдреци.
Не случайно Ванга казва: Ще се върне най-старото учение на света!
И това е Древнобългарската духовност на Орфей, Бог Себази на душата и Бог Бал на Слънцето.
Древните българи са знаели силата на човешката душа и са й се покланяли.
Мнозина пророци и Божии синове идваха на тази земя да ни спомнят същото: Божието царство вътре във Вас е!, ни каза Исус.
Ти си светлина сам на себе си!, ни каза Буда.
Ние обаче не ги чухме, улисани в гоненето на хартийки и шаренийки във външния свят на умствените си заблуди и илюзии. Останахме дървета отсечени от корен, без памет за произхода си и съответно без любов в сърцата си.
Забравихме древните си празници, забравихме обичаите и традициите си, танците си, песните си, мъдростта на старите си хора. Прегърнахме демократската пошла политика на политиканстващите финансисти с огромните монополи зад гърба си. Прегърнахме военизирани организации и техните геноцидни политики на отравяне на въздуха ни, на игра с климата ни и земята ни, насочени срещу живота на децата ни. Позволихме им да ограбят социалните ни придобивки, да посегнат на най-слабите и беззащитните ни: децата ни, старците ни, жените ни.
Прегърнахме поробителите си и ги поканихме да ни поробят отново.
Оплюхме освободителите си и им забихме нож в гърба.
Днес вече не сме, спряхме да бъдем, предадохме се, защото се забравихме, отрекохме се от себе си, от душите си. Затова станахме слуги по чужди земи, на чужди монополи, на чужди политици.
А светът чака ние да се събудим... и да му кажем, че от нас е тръгнал Адам с Ева до него, на нас първи Бог е дарил човешкият живот, в нашите планини са оттекнали първите човешки стъпки. Тук Бог е прогледнал през човешки очи.

Редактирано 21 януари 201610 г. от Aliya (преглед на промените)

Aliya, ти си жива легенда! Поклон!

      Ако  се  опитате  да  прочетете  нещо  на  черковния   език,  а  той  е  български  и  го  сравните  с  руския  сигурен   съм,  че  няма  да  откриете  разлика,  особено  в  граматиката.  Старобългарския  език  е  по-близък  до  руският  отколкото  съвременния  български   Изводите  са  ваши 

Това е твое виждане, Октим. Руският език е много ново явление заедно с руската държава. Преди това там е била Велика България. Така или иначе, границите са без значение, когато народът е един и същи по произход и език.

 

на 12/2/2013 at 18:21, Реджеп Иведик написа:

 

Имам предвид, че се гордея със себе си. С всичко което съм, включително и с това че съм българин. Поводът да се гордея с това, че съм българин е самият факт, че съм българин. На мен не ми е необходимо да имаме героична история за да се гордея, а също така в никакъв случай не бих се срамувал ако имаме негероична история. В живота съм разбрал, че за да съм щастлив, трябва да се харесвам. Аз обичам да съм щастлив и затова се харесвам такъв какъвто съм.

 

Съгласна съм с това, което казва Реджеп.

Човек, който не харесва себе си и не се гордее с това, което е, страда от комплекс за малоценност.

 

п.п. Една от най-хубавите, но и от най-оспамените теми в Калдата.

Защо ли?...

И тъкмо националната гордост е породила безброй войни - пък нека не е комплекс за малоценност.

преди 5 часа, sound написа:

И тъкмо националната гордост е породила безброй войни - пък нека не е комплекс за малоценност.

По тази логика, да бяхме си стояли под турско робство, а не да вдигаме разните му там Априлски въстания...

Остави го. Той вярва в обективната истина. За него национална гордост и национална гордост е едно и също. Изобщо не е способен да разбере какво казах. Също както не са способни Алия и Валкирия. На Валкирия поне чест и прави, че си призна, че не разбира.

преди 20 минути, Мойра написа:

По тази логика, да бяхме си стояли под турско робство, а не да вдигаме разните му там Априлски въстания...

Въстанията се вдигат не от гордост.

Не гордостта на българите е причина за Априлското въстание.

Глупава тема (като много други).

преди 15 минути, Реджеп Иведик написа:

.....

Тъз глюпоч дето я пишеш, верно си ли вярваш, че е разбиране някакво?! :Д

 

Всички войни в човешката история са вдигани от алчност, не от национална гордост.

Българският народ никога не е водил завоевателни или подтиснически войни, той винаги се е борил за свободата си.

 

Не мога да си обясня, как хората могат да се гордеят с минало, което не е тяхно. Как могат да се гордеят със заслуги, победи и постижения, които не са техни.
 

Редактирано 9 април 201610 г. от Aumi (преглед на промените)

Като няма с какво друго, като липсват лични достижения...

Личните достижения също нямат себеприрода. Ей на. Хайдучката не стига че е най харесвана, но има и най много последователи. Обаче е в кауша. За един достижение е едно, за друг да вкара някого в кауша. Няма значение какво е.

Ся съм здраф, праф, кураф. Но ако не се гътна внезапно, след време лично достижение може да е да се кача на бордюра без чужда помощ.

Редактирано 9 април 201610 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Някой от тези нарциси с "личните постижения" (гордея се със себе си) случайно да прави разлика между личност и общество (гордея се с достиженията на моя народ) ? 

Личност :

" Пази Боже сляпо да прогледа (в Интернет) !"

                                                                                                       (дядо Петко) 

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4867&Level=1

Общество :

„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“

https://otkrovenia.com/bg/eseta/o-nerazumnij-yurode-poradi-shto-se-sramish-da-se-narechesh-bylgarin

П.П. Аз като тях не умея , но колкото - толкова.....! 

Редактирано 9 април 201610 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 3 часа, Aumi написа:

Не мога да си обясня, как хората могат да се гордеят с минало, което не е тяхно. Как могат да се гордеят със заслуги, победи и постижения, които не са техни.
 

Нима е лошо да се гордееш с делата на предците си?

Лошо е, когато не си направил нещо, с което да се гордеят бъдните поколения.

Дали за тези 26 години всички ние, които живеем в България и се зовем българи направихме нещо, с което ще се гордеят потомците ни?

преди 2 часа, Мойра написа:

Нима е лошо да се гордееш с делата на предците си?

Лошо е, когато не си направил нещо, с което да се гордеят бъдните поколения.

Дали за тези 26 години всички ние, които живеем в България и се зовем българи направихме нещо, с което ще се гордеят потомците ни?

А с кои по-точно дела на предците си, се гордеете?

Аз лично предпочитам да се гордея с мои дела и да давам пример на моите потомци. Въпреки, че думата гордея не ми допада много и не ми звучи добре, защото идва от егото и по скоро бих я заменила с думата удовлетвореност.

Редактирано 9 април 201610 г. от Aumi (преглед на промените)

преди 22 часа, Aliya написа:

........

Национализма - чадо загубено - е най- прекия път към войната.  А, че сме били в ролята на подтисници е участ, която не ни е подминала - вероятно се гордеете, как разни вождове пиели вино от черепа на врага си, само че има хора, които гледаме "малко" по- различно на такива героични прояви, независимо дали са на "нашите" или на "другите".

И национализма - чадо загубено - няма себеприрода. Национализъм и национализъм не е едно и също имам предвид. Какво ли се хабя да обяснявам

преди 47 минути, Aumi написа:

А с кои по-точно дела на предците си, се гордеете?

Аз лично предпочитам да се гордея с мои дела и да давам пример на моите потомци. Въпреки, че думата гордея не ми допада много и не ми звучи добре, защото идва от егото и по скоро я бих заменила с думата удовлетвореност.

Нима според теб поколенията българи, живели от векове на нашата земя не са извършили нито едно дело, което да подхранва националната ни гордост?

Думата удовлетвореност сякаш не е най-подходящата, когато иде реч за произход.

Примерно: "Удовлетворена съм, че съм българка." или "Удовлетворана съм, че съм родена в страна с хилядолетна история."

Колкото до личния пример - всеки един от нас, иска или не го дава на потомците си и в почти всички случаи се гордее (е удовлетворен) от постигнатото, ясно защо.

Но...разбиранията за добро и лошо на всеки един от нас са различни и се получава така, че един се гордее с подлеца, който е възпитал с личен пример, друг с хитреца, който успява да се измъкне чист от всяка ситуация, трети с патриота и т.н.

 

п.п. Май се отклонихме от темата?

преди 8 минути, Мойра написа:

Нима според теб поколенията българи, живели от векове на нашата земя не са извършили нито едно дело, което да подхранва националната ни гордост?

Думата удовлетвореност сякаш не е най-подходящата, когато иде реч за произход.

Примерно: "Удовлетворена съм, че съм българка." или "Удовлетворана съм, че съм родена в страна с хилядолетна история."

Колкото до личния пример - всеки един от нас, иска или не го дава на потомците си и в почти всички случаи се гордее (е удовлетворен) от постигнатото, ясно защо.

Но...разбиранията за добро и лошо на всеки един от нас са различни и се получава така, че един се гордее с подлеца, който е възпитал с личен пример, друг с хитреца, който успява да се измъкне чист от всяка ситуация, трети с патриота и т.н.

 

п.п. Май се отклонихме от темата?

Цитат

Да мислиш както мислите вие, че всички освен вас са будали и кретени, сигурно е приятно и понякога ви завиждат за това. И все пак да смяташ целия свят само предмет на своята безпогрешна критика и подножие на собственото си величие, намирам,че никак не е хубаво, и съжалявам такъв човек, особено пък онези, които са принудени да живеят край него и да работят за него.

Ivan "Ivo" Andric (1892-1975)
писател от бивша Югославия

 

преди 15 минути, Мойра написа:

Нима според теб поколенията българи, живели от векове на нашата земя не са извършили нито едно дело, което да подхранва националната ни гордост?

Думата удовлетвореност сякаш не е най-подходящата, когато иде реч за произход.

Примерно: "Удовлетворена съм, че съм българка." или "Удовлетворана съм, че съм родена в страна с хилядолетна история."

Колкото до личния пример - всеки един от нас, иска или не го дава на потомците си и в почти всички случаи се гордее (е удовлетворен) от постигнатото, ясно защо.

Но...разбиранията за добро и лошо на всеки един от нас са различни и се получава така, че един се гордее с подлеца, който е възпитал с личен пример, друг с хитреца, който успява да се измъкне чист от всяка ситуация, трети с патриота и т.н.

 

п.п. Май се отклонихме от темата?

Като се има предвид, колко българи напуснаха страната в последните двадесет години, говори, че те не са били нито удовлетворени от положението на страната, нито пък е било повод за гордост това, че тя е била с хилядолетна история, нито пък че дедите им от пра-далечните времена са успели да им осигурят подходящият стандарт на живот и светло бъдеще, за да не напускат любимата си татковина.Така че ако едни деди не са успели да ми осигурят удовлетворително бъдеще, аз нямам повод да се гордея с тях. Лично аз не съм чакала от някого да ми осигурява каквото и да е и не виждам защо трябва да изпитвам гордост с някакви далечни непознати за мен хора, с които не ме свързва нищо освен родовата история.
Предпочитам да живея тук и сега и да се радвам на живота днес, без да се взирам в отминали времена, които не ме греят и не ми помагат с нищо в днешният ми живот.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

И национализма - чадо загубено - няма себеприрода. Национализъм и национализъм не е едно и също имам предвид. Какво ли се хабя да обяснявам

Реджепе - вземи изкарай едно образование, барем се научиш как да се изразяваш, щото речника ти е такава трагедия, че искаш да кажеш нещо, ала никак не ти се получава.

преди 2 часа, Aumi написа:

 Въпреки, че думата гордея не ми допада много и не ми звучи добре

Самата тази нужда - човек да се гордее с нещо - е показателна. (за редица неща) Изглежда, че повечето хора, ако не намират с какво да се гордеят, се чувстват малоценни.