Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Кормак Маккарти пише в една книга, че с добрите хора много лесно можеш да се разбереш, а със злите е безполезно и да се опитваш. Пише също, че не е чувал да се е случвало другояче. Има една будистка приказка за Ангулимала, но може би е само приказка. Когато човек порасне, на база опита си прави избор, като добър човек ли ще се държи или като зъл. Този избор е виден по държанието, поведението на човека и никаква маска, никакви думи, никаква начетеност, никакви претенции не могат да го прикрият. Който не е успял до 40г. възраст да го направи - на челото му пише: "недорасъл".

„Моята религия е много проста. Моята религия е добротата”.

Далай Лама

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Кормак Маккарти пише в една книга, че с добрите хора много лесно можеш да се разбереш, а със злите е безполезно и да се опитваш. Пише също, че не е чувал да се е случвало другояче. 

 

Това, което си цитирал е донякъде вярно, но аз всъщност прочетох: "Рамус е зъл". 

Иначе, написах "донякъде вярно", защото за да се разбереш с някого не е толкова просто. Всеки може да използва като оправдание, че другият не е добър и затова няма разбирателство. Акцентът е другия, а "аз съм добър по дефолт". Всъщност "лошите" хора също могат много добре да се разбират помежду си - просто са на една вълна. Всъщност ключът към разбирателството е точно в еднопосочността на целите и мислите. Да се обявява някой за добър или лош, защото има или няма разбирателство... 

Всъщност, когато не отвръщаш на провокациите, не се обясняваш, как и защо, а просто го правиш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 59 минути, Shiniasu написа:

"Рамус е зъл"

От друга страна - под временната роля на мненията (респ и "отношението" ) стои "океан от спокойствие и празнота"...

Доброто и злото - от кои роли е - от "временните" (дето са определени цели и значение) или от "илюзорните" - в "океана от спокойствие и празнота"?

През цялото време се играе двойна ( шизофренна ) роля - от едната страна е нужния "будистки психичен образ", нужен на автора си като нужна негова маска. От друга страна - онова, дето е зад маската.

Всяко писане е израз на тази "двойнствена роля" - без никакво изключение. В доста писания се спрягаше измислици и волни нагласации само и само да се докара на ниво нужният "будистки образ", който всъщност е модернизиран личен вариант на "имам нужда (искам ) да съм добър и мъдър човек". Но от друга страна - в "океана" няма как да има нито добро, нито лошо... нито може да се "иска" или да "имам нужда"... Уж "тия" имали само временен характер и значение, но всъщност "зрелия духовен мъдрец" в образа в огледалото се е фиксирал именно в тях.

Наивинетите, които отново бяха спрегнати с разни фрази от рода "мъдростта, дето е стигнала до нас"... са народно-религиозни клишета и нямат никаква "ДУХовна " стойност. Безкрайните цитирания с нищо не приближават папагалстващия ги до каквато и да е мъдрост и вече няколко години той се опитва да я имитира и подражава - според прочетеното, дочутото и фантазираното (възприето и отразено) от него.

Спрягането на "духовността" няма нищо общо с нравствеността. Никога не е имало нищо общо - общото възниква заради някои социални и матрични влияния и наслагвания. А и с религиозния характер на Спрягащите го по този начин.

Разбира се няма нищо по-естествено отвътре в човека да конфликтират негови аспекти. Това е част от всеки растеж и развитие. Просто изяснявам как с лекота се пише от всеки той самия сред кой етап е и как заявките, декларациите и желаното се разминават драстично с онова, което се покрива с маската от тях.

Всъщност всичко това има отношение към ДУХовността. А то е, че първо е нужно да се изживее "ДУШевността" и нейните терзания, проблеми, конфликти и естествените за нея несъвместимости и работата и практиката по осъвместяването им.

И е доста показателно, когато ДУШевно незрял субект, изпаднал във фази на тежки вътрешни раздвоения, пледира и доказва (главно на себе си) колко са незрели други, защото не са в "правилните му критерии".

===========================

Темата по начало е със сбъркано заглавие и то отразява невежеството по отношение на качествената разликата между ДУХ и ДУША. Всъщност заглавието би трябвало да е "РЕЛИГИЯ И ДУШЕВНОСТ", но така или иначе сред битовата народна култура няма как да е ясна и вникната разликата между значими понятия с високо абстрактно значение.

Обаче, от друга страна, именно така става ясен контраста в заявките на списващите в темата, защото не е възможно някой да се надскочи колкото и да имитира или подражава. Просто няма как . Именно заради това някои теми сред форума са толкова показателни за нивото и етапите на израстване на Списващите ги.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, _ramus_ написа:

От друга страна - под временната роля на мненията (респ и "отношението" ) стои "океан от спокойствие и празнота"...

Доброто и злото - от кои роли е - от "временните" (дето са определени цели и значение) или от "илюзорните" - в "океана от спокойствие и празнота"?

През цялото време се играе двойна ( шизофренна ) роля - от едната страна е нужния "будистки психичен образ", нужен на автора си като нужна негова маска. От друга страна - онова, дето е зад маската.

Достигането на вътрешен мир и равновесие със средата не е задължително за всички. Освобождението от изкуствените страдания може да се нарече нужда, но тя е надличностна или подличностна, както искаш го наричай. То е плод на будистката практика. Свободата е естествен стремеж, който първо се изразява в осъзнаване на взаимовръзките и накрая, когато вкопчването в невежествените, илюзорни представи е охлабено, огънят е потушен, може да се усети прохладата и покоя на нирвана. Като всичко това, и самсара и нирвана, се случва на едно място - в ума.

Доброто или нравствеността (шила) се изразява в отказ от алчност и злонамереност, произтичащи от вярата, че ние сме прави, а другия бърка, най-общо казано. Вярата, че нашият опит, нашите желания, нашите страдания са меродавни (реални), а опитът, стремежите и болките на другия са фейк е причина за агресивното поведение, като защита на личната ни вяра, вярата в себе си, като единствен арбитър и субстанция с най-висша степен на реалност.

Без нравственост, "океанът на спокойствието" няма как да бъде достъпен, поради причините изложени по-горе. Без нравственост и концентрация няма мъдрост (реализация на пустотата), няма мир. Тоест, онова дето е зад маската, зад илюзиите, което не може да бъде изречено с думи, остава забулено под емоционалните драми, които се разиграват в ума. С други думи, за да видиш ясно дъното, повърхността трябва да е спокойна и да няма мътилка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Достигането на вътрешен мир и равновесие със средата не е задължително за всички. Освобождението от изкуствените страдания може да се нарече нужда, но тя е надличностна или подличностна, както искаш го наричай. То е плод на будистката практика. Свободата е естествен стремеж, който първо се изразява в осъзнаване на взаимовръзките и накрая, когато вкопчването в невежествените, илюзорни представи е охлабено, огънят е потушен, може да се усети прохладата и покоя на нирвана. Като всичко това, и самсара и нирвана, се случва на едно място - в ума.

Доброто или нравствеността (шила) се изразява в отказ от алчност и злонамереност, произтичащи от вярата, че ние сме прави, а другия бърка, най-общо казано. Вярата, че нашият опит, нашите желания, нашите страдания са меродавни (реални), а опитът, стремежите и болките на другия са фейк е причина за агресивното поведение, като защита на личната ни вяра, вярата в себе си, като единствен арбитър и субстанция с най-висша степен на реалност.

Без нравственост, "океанът на спокойствието" няма как да бъде достъпен, поради причините изложени по-горе. Без нравственост и концентрация няма мъдрост (реализация на пустотата), няма мир. Тоест, онова дето е зад маската, зад илюзиите, което не може да бъде изречено с думи, остава забулено под емоционалните драми, които се разиграват в ума. С други думи, за да видиш ясно дъното, повърхността трябва да е спокойна и да няма мътилка.

Без никакво изключение - всяко изречение е микс от недомислици и пързалка от клишета... Нито едно изключение от 10 изречения, повечето от които са с изказ, който направо кърти. :) Импровизациите без нужния преди това изминат път и свършена работа, дават такъв резултат.

Не може да се имитира мъдрост - без значение че усещането било че щом се повтарят мъдри думички, значи че именно това е мъдростта. Мъдростта не е в думичките, те идват "като нейно следствие" и винаги си личат и никога не се повтарят. МЪДРОСТТА никога не е заемка, нито е репликация - тя е пътят на даден субект през своята уникална призма, от дадености и развитието им. Така се реализира уникалност в пътя - заради развитието на Пътуващия.

Мъдростта не е сама по себе си, нито може да е цел, желание, център или посока. Тя е просто съпътстващ ефект от дадени сложни натрупвания и никога не е било възможно да се "предаде', да се имитира, да се подражава... освен в социалния театър. Но при него нищо няма общо с Мъдростта. Това не пречи народните фантазьори да имат предвид всеки нещо свое си - като "мъдрост". по същия начин както са и много други "наднародни" положения и понятия, недостъпни за народа като дълбочина.

Не може да се имитира практика - само като се повтаря онова, което "правили практиците". Практиката не е просто рецепта и като я изпълниш - и идва "лекарството" и излекува болестта.

Нито за практиката, нито за мъдростта, нито за духовността - е възможно да се имитират, да се репликират, с цитиране на някакви думички, написани, казани или създадени някъде, за други цели, други контексти, други места, други времена, истории, съдби и чужди пътища.

Просто няма как, ако имаше всеки папагал или ИИ на гугъл, би станал вселенски мъдрец. Не помага и цитирането на думички, плямпанията кое какво било и пУетични любителски метафори като че са за селски вечеринки.

ДУХовността няма отношение към будизма. Будизма не се занимава с ДУХовност - в системата си има свои си концептуални задавания, понятия и описателност. Нуждата да се измисля към будизма някакви допълнителни "алабализми" са си фантазии на Изфантазиралите се 'будисти".

ДУХовността няма никакво отношение към религиите и религиозността. ДУШевността - винаги има тясна връзка със същите, защото те са етапни явления от израстването и развитието.

Повтарянето на сбор от създадени лични самозаблуди, не ги прави с нищо различно от това да са "спасителни" за автора им. Няма никакъв шанс това да се промени, при все че толкова самозаблудени непрестанно опитват да представят заблудите си като "вселенски истини" и да тръбят по социума колко са светнати, смислени, колко са добри, нравствени, мъдри, знаещи и разбиращи. 

------------------

Играта никога не е същността. Няма как да бъде, като никоя мъдрост не се основава на "повторения".

В религии, учения, вяра - повторението с цел утвърждения и потвърждение - е винаги и е естествено явление. 

не е трудно да се различат и да се забележат сред списващите.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 49 минути, _ramus_ написа:

ДУХовността няма отношение към будизма. Будизма не се занимава с ДУХовност - в системата си има свои си концептуални задавания, понятия и описателност. Нуждата да се измисля към будизма някакви допълнителни "алабализми" са си фантазии на Изфантазиралите се 'будисти".

ДУХовността няма никакво отношение към религиите и религиозността. ДУШевността - винаги има тясна връзка със същите, защото те са етапни явления от израстването и развитието.

От това, че за теб духовността/душевността няма отношение към будизма, не следва, че други не забелязват и не практикуват това отношение. Предполагам, че отдавна ти е станало ясно, че когато ти отговарям не целя да те променям, това е невъзможно и зависи само от твоя ум. Използвам те само за пример, ярък при това, поради крайностите в поведението ти.

Духовност, душевност и психика са синоними според речника на БАН. 

Душевността е съвкупност от психически и нравствени качества.

Нравствеността е положителна за обществото изява, свързана с честност, почтеност, справедливост в поведението на човека. Също съвкупността от условни норми, правила, които определят отношението на хората един към друг и към обществото; морал.

Будизмът стъпва първо на нравствеността, после идва всичко останало, развитието и израстването.

Ти на какво стъпваш с нечистоплътното си поведение, глупост, алчност, страст към безспирни дрязги и без ясно да представиш система от свои си концептуални задавания, понятия и описателност?

Но тръгнал да обяснява религията и душевността. Пред невежеството на такива индивиди даже Бог е безсилен :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Śūnyatā написа:

...на челото му пише: "недорасъл".

Вярно го е написал Маккарти - с онзи, който отказва да осъзнава отношението си и поведението оправия няма, с такъв човек ни на маса да сядаш, ни работа да вършиш, еле пък да медитираш .... къде отиваш може би, те на: вече и будизма е аут от духовността. Чети и пълней братче.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Духовност, душевност и психика са синоними според речника на БАН. 

И според всеки народен социален папагал. Който, апропо, чудесно се заявява по следния начин: :)

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Нравствеността е положителна за обществото изява, свързана с честност, почтеност, справедливост в поведението на човека. Също съвкупността от условни норми, правила, които определят отношението на хората един към друг и към обществото; морал.

Всеки папагал може да прочете и цитира от някой речник. Визираните речници са точно за тия цели - за социални нужди и за задаване на социалните значения. Смисъла на много от висшите абстракти нямат социално значение и няма как да го имат. Никой няма да напише в социален речник значения на думички, защото са понятия от най-висш абстрактен порядък такива обяснения са невъзможни.

Когато няма път, няма и собствено разбиране (различаване, осмисляне и вникване), идват "речниците и цитирането". Както е по всички теми, едни и същи хора-папагали. ето това е пример как никога няма как да се промени и е огледало на точното ниво на списващите чувствари и елементари по темите. Иначе на гоуеми приказки - са героични мъдреци, ама папагалски.

И нещо друго - когато е налице значение в будизма, то е такова за приелия го и отдадения на това "будист". Свободните тълкувания и лични фантазии на самозаблудени гаражни "будисти" нямат никаква стойност да са "БУДИЗЪМ". И ако за будисткото съсловие нещо е "някакво" - то е само за тях такова, не за имитатори и папагали сред форуми и артистични сценки чрез прочит на речници.

преди 35 минути, insec написа:

Вярно го е написал Маккарти

ма как няма да го е написал "вярно". То и :ВЯРНОТО" и ГРЕШНОТО е като "ДОБРОТО" и "ЛОШОТО" - да има там, нещо си за патерички.

като прочета нравственици да поучават за 'добрите и лошите хора" и направо по-духовни от тях, просто няма накъде. Точно като тия, дето после ги цитират и се подпират на думичките им. Така се чете и пълнее на папагалщини, но пък 'удобни' и лесносмилаеми - като за птичи мозъчета.

Всяка тема в тоя раздел неизменно се докарва на мегдан за изфантазирали се пастори, с техните храмови речи пред публика - поучителности, социални клишета и цитирания  на "святи слова" , от "святи авторитети и идоли". Главно защото - това е за тях "духовността" заради религиозния си социален смисъл.

Обаче дори в религиозен смисъл има качествена разлика между ДУША и ДУХ... ама "според БАН нямало разлика"... :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 минути, _ramus_ написа:

И нещо друго - когато е налице значение в будизма, то е такова за приелия го и отдадения на това "будист". Свободните тълкувания и лични фантазии на самозаблудени гаражни "будисти" нямат никаква стойност да са "БУДИЗЪМ". И ако за будисткото съсловие нещо е "някакво" - то е само за тях такова, не за имитатори и папагали сред форуми и артистични сценки чрез прочит на речници.

Точно затова е безсмислено да казваш какво е будизъм и какво не е. Но ти не спираш да го правиш. Не спираш да повтаряш едно и също. Не спираш да се излагаш. Не спираш да лъжеш и да мажеш. Но от водата сух няма да излезеш. Ще продължаваш да затъваш в собствените си нечистотии. Ще продължаваш да подхранваш омраза към фантоми и няма да бъдеш щастлив. Само чрез маската си ще съумяваш да симулираш щастие, единствено пред други глупаци, а отдолу ще усещаш всичко което си мислил, всичко което си казал, всичко което си направил, всичко което си...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато папагал се опитва да се изхвърля "кое какво било отдолу" - е най-малкото наивно.

И да му напомня, че какво е "отдолу" го няма в никой речник (най-малко пък от БАН ). Няма го и в папагалските му речи по "духовни въпроси", в които и думичка няма за БАН.

Рамус може да е какъвто си го нарисуваш. Но какъвто и да го нарисуваш, ти по-умен няма да станеш, колкото и да повтаряш фантазиите си, в които и да са теми.

Няма шанс папагали да говорят за духовност, като цитират речници на БАН. :lol6:Но пък изхвърлянията са смешни - заради напъна, заради рекламираното разбиране за "егото" за празнотиите и купчините от цитати от тоя или оня.

Подражанията нямат нищо общо с мъдростта и никога няма да имат нейното значение. Единственото за което имат значение е за изживяващия се, заради липса на "оригинала".

"Cognosce te ipsum" - задава енигмата и никакви речници, повторения и заигравки няма как да заместят дефицита му.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, _ramus_ написа:

"Cognosce te ipsum" - задава енигмата и никакви речници, повторения и заигравки няма как да заместят дефицита му.

Ето защо само пълен идиот може да анализира, критикува и претендира, че познава другите по-добре от тях самите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, _ramus_ написа:

..., нещо си за патерички.

Teз твойте патерички пате отдавна станаха банални - вземи ги изхвърли най- сетне, като ти пречат, та да се види, че като не другите барем ти не папагалиш, щот за сега наместо оригинален си само оригиналдъ. Прочее да е жив и здрав Шунята, че не остана кой да ти обръща внимание на комплексарските изблици из виртуала - туй го споменавам, за да е ясно, че мисълта от цитата ми хареса и за това я коментирах, па че ти си се припознал в коментара ми ......

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Ето защо само пълен идиот може да анализира, критикува и претендира, че познава другите по-добре от тях самите.

Може да е идиот човека, ама е идиот, който практикува Ба- Гуа- Джан, а туй вече НЕ е - подчертавам - НЕ Е патерички, нито патерици, килимчето лети, а скромните преструвки на скромност не са тик на папагал, а дълбок израз на дълбо разбиране, което е толкова сложно, че просто заеби някой да му стъпи на сериозността.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Ето защо само пълен идиот може да анализира, критикува и претендира, че познава другите по-добре от тях самите.

Този извод е доста спорен. Да опознаеш (или да опознаваш, защото това е процес) определено е необходимост, но това съвсем не означава, че познаващият се има правилна преценка за себе си. Отстрани се виждат много неща, които човекът често не вижда в себе си. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 34 минути, Shiniasu написа:

Този извод е доста спорен. Да опознаеш (или да опознаваш, защото това е процес) определено е необходимост, но това съвсем не означава, че познаващият се има правилна преценка за себе си. Отстрани се виждат много неща, които човекът често не вижда в себе си. 

едва ли смяташ тия му думи за сериозни, след като са очевидна изписана емоционална реакция. Несъответствено е спрямо емоционално ядро, което е ирационално да се подхожда с рационално отношение ( с изключение на самоопознаване, но според обобщението ми, това не е такъв случай)

Иначе е "медитатор и практик", но още го тресат емоционални изблици... защото не може да преживее дисонансите си. Това ясно говори за "раздвоението" и кризите на идентичност, пък и някои възрастови кризи също имат роля в мешавицата. Фантазии и сънища... но то и биологията и екзистенцията имат значение и си "казват своето" вкл и през коментарите.

Той все още не може да се отърси от личното приемане, може би никога няма да го направи, обаче съм любопитен ти как го реализира? Ти си втория пример сред тоя форум в това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 39 минути, Shiniasu написа:

Този извод е доста спорен. Да опознаеш (или да опознаваш, защото това е процес) определено е необходимост, но това съвсем не означава, че познаващият се има правилна преценка за себе си. Отстрани се виждат много неща, които човекът често не вижда в себе си. 

Можеш да оспориш едно заключение, ако то се основава на окончателно твърдение, в случая "аз познавам напълно себе си". Но аз не твърдя, че познавам напълно себе си, не твърдя, че съм просветлен. Ако някой твърди такива неща, то тогава ще му се наложи да се оправдава срещу отправените критики.

В този ред на мисли си прав, че това е процес. За да познае истински себе си на човек му е нужен цял живот, но даже тогава не може да бъде сигурен и уверено да твърди, че се познава напълно. Какво да кажем за тези, които твърдят, че познават другите, а не могат да са сигурни, че познават себе си. Разширено, това исках да кажа в коментара, който ти цитира.

Ако от време на време сме реалисти и не летим в облаците, ей така за разнообразие, то много от недоразуменията с които се сблъскваме ще отпаднат от само себе си.

преди 7 минути, _ramus_ написа:

едва ли смяташ тия му думи за сериозни, след като са очевидна изписана емоционална реакция. Иначе е медитатор, но още го тресат емоционални изблици... защото не може да преживее дисонансите си. Това ясно говори за "раздвоението" и кризите на идентичност, пък и някои възрастови кризи също имат роля в мешавицата. Фантазии и сънища... но то и биологията и екзистенцията имат значение и си "казват своето" вкл и през коментарите.

Той все още не може да се отърси от личното приемане, може би никога няма да го направи, обаче съм любопитен ти как го реализира? Ти си втория пример сред тоя форум в това.

Отражения, отражения...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 56 минути, _ramus_ написа:

Той все още не може да се отърси от личното приемане, може би никога няма да го направи, обаче съм любопитен ти как го реализира? Ти си втория пример сред тоя форум в това.

Ще опитам да отговоря. 

Каквото и да съм реализирал, то е частично. Първоначалната емоционална реакция още мога да я забележа в себе си. Не само във форума, но и изобщо в ситуации, които пораждат някакъв дисонанс в мен. Конкретно за писането тук във форума, мога да кажа, че се е случвало да започна да пиша нещо, под въздействие на емоциите, но в последствие да го изтрия и да оставя нещата да се случат без моето участие. Това може да се тълкува по различен начин - и като нежелание да се положат някакви усилия да изложа дадена гледна точка, която трудно може да се формулира и систематизира разбираемо за другите; и като преценка, че резултатът няма да е желаният от мен; и като изчакване на по-подходящ момент, в  който да мога да напиша желаното от мен по по-удачен начин и когато съм в състояние на по-голямо равновесие. Но като цяло мога да кажа, че съм се научил в една по-голяма степен от преди да не се поддавам на първоначалната емоция. 

Научил съм се да се абстрахирам (това с медитация) от всичко, което се случва в живота ми, да се тодалеча временно от събитията и да ги анализирам вече в състояние на доколкото е възможно пълен вътрешен покой. Мога да го направя без особени усилия, т.е. изградил съм си някакъв навик. Разбира се не съм изпадал в някакви крайни ситуации за да зная дали мога винаги бързо да възстановя емоционалната си стабилност. Но пак ще повторя, че това успокояване е в последствие, колкото и бързо да се случва. Това означава, че все още е останало нещо в мен, някаква предразположеност, която да внася този дисонанс в психиката ми.

Друго, което се сещам е, че с времето осъзнах, че всъщност влиянието, което можем да окажем върху възгледите на другите е далеч по-малко отколкото ми се е искало. Вече не държа да убеждавам никого в правотата си. Т.е. написаното е насочено с идеята по-скоро да разширя вече съществуващата представа на някого по даден въпрос, отколкото да я променя.

Сигурно има още какво да се каже по въпроса. А той така или иначе ме изненада и определено ме накара да се замисля, защото по принцип доколкото мога изследвам и се стремя да преодолея слабостите си, но не съм се задълбочавал сериозно да сравнявам себе си преди и себе си  сега. А има начини това да стане.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Shiniasu написа:

Сигурно има още какво да се каже по въпроса.

Разбира се - то това е "въпрос" по който аз от над 30 години все още има какво да казвам , при все че НЕизказаното набъбва непрекъснато

Ок, предлагам следното - като една когнитивна игра. По принцип прийом е да се ползва "трето" лице, по което да се води за пример, в диалог между двама. В случая ползваме съвсем пресен пример:

току-що, Śūnyatā написа:

Ако от време на време сме реалисти и не летим в облаците, ей така за разнообразие, то много от недоразуменията с които се сблъскваме ще отпаднат от само себе си.

Това е характерен момент и задължителен елемент в психологическият профил на  хора с изнесен напред религиозен аспект и особености.

Имитират проповедни клишета от народни религиозни писания, както и сред всяка религиозна служба или модела на притчите, които четат. Финала им винаги следва този модел - защото така го заучават несъзнателно - елементите с множественото число, обръщението, внушението на рационалност, но и с пожелателни нотки... Предполагам че е ясно...

Въпросът е - че ти го ползваше много често същото в предишната си форма... А от известно време спря и писането ти се промени и стана по-обрано, някак по-спретнато и чисто...

Интересно ми е как го виждаш ти това - при себе си и какво точно стана, за да се промени не само стилово...

Ти реагираше също така емоционално - това сред форума може да се наблюдава почти при всеки незрял субект. Сред форума ли намери нужния мотив или се случи някъде извън него, чрез кого, чрез какво, как?

Още като зачетеш опитите за язвителни форми на обръщение към рамус - предполагам че разпознаваш и себе си през тия им реакции, защото те бяха точно така и може да се зачете. И все пак - от известно време това се промени. Изчаках го за да забележа дали е нещо временно, дали е нещо преходно, (защото има безкраен набор от възможности... които не включват осъзнаване и овладяване, заради "преместване напред". )

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

Интересно ми е как го виждаш ти това - при себе си и какво точно стана, за да се промени не само стилово...

Имаше едно желание да кажа колкото се може повече. Да разглеждам въпросите от колкото се може повече ъгли. Така се получаваше каша за четящия. Аз за себе си и да знаех какво пиша, то четящият нямаше никакъв шанс да се ориентира. Сега когато разглеждам някой въпрос се ограничавам до това, което виждам (предполагам) че е удачно за дискусията. Да, засягал съм и теми, които не са ми съвсем ясни.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Ти реагираше също така емоционално - това сред форума може да се наблюдава почти при всеки незрял субект. Сред форума ли намери нужния мотив или се случи някъде извън него, чрез кого, чрез какво, как?

Още като зачетеш опитите за язвителни форми на обръщение към рамус - предполагам че разпознаваш и себе си през тия им реакции, защото те бяха точно така и може да се зачете.

Може би съм се научил да приемам пишещите и написаното от тях, каквото и да е то (без това да означава да съм съгласен с всичко).Няма го това желание да покажа несъгласието си; да покажа, как другият не е прав; да покажа колко знам. Мисля че до голяма степен съм се научил да приемам и когато другите не са съгласни с написаното от мен. Може да се опитам да защитя позицията си, но не на всяка цена.

Ти си най-яркият пример, но съм реагирал прибързано към още няколко участника. И сега може да се случи, но го няма това идентифициране с темите, това затъване в тях и надценяване на тяхната важност. 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, _ramus_ написа:

Ти реагираше също така емоционално - това сред форума може да се наблюдава почти при всеки незрял субект.

Да не би да твърдиш, че ти не реагираш емоционално, понеже си зрял субект? По поведението ти не личи да е така, следователно от незрялата си позиция няма как адекватно да прецениш кой е зрял, кой незрял и да продължаваш се преструваш на гений раздаваш правосъдие.

Когато възненавиждаш някого ти личи. Когато си ехиден ти личи. Не можеш да претендираш, че знаеш как се води диалог и в същото време да наричаш опонентите си "егати неграмотника", "папагалските му речи", "още го тресат емоционални изблици", "като за птичи мозъчета", "поредното изхърляне по тъпомера", "ДУШевно незрял субект, изпаднал във фази на тежки вътрешни раздвоения", "микс от недомислици", "когато папагал се опитва да се изхвърля". Примерите за "висока" нравственост са само от последните постове, "изхожданията" напоследък изгубиха привлекателния си мирис.

Когато човек не е искрен му личи, когато лицемерничи за да търси подкрепа - също. Когато лъже - най-лесно се хваща, понеже забравя какви ги е наприказвал и когато се опита да се изкара "света вода" - няма как, просто няма как...

Дисонанси, дисонанси...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Shiniasu написа:

Ти си най-яркият пример, но съм реагирал прибързано към още няколко участника.

Ти си втория пример за преодоляване. Сещаш ли се кой беше първия? :)  Беше Камен Скепсиса. При него дойде след една голяма пауза, свързана с това че се наложи да пътува надалеч... И сякаш "с нож" се отряза. И си текна всичко , та и досега. Задържа и сто пъти е писал - просто не се връзвайте, ама как като "дивото зове"... :lol6:а когато "зове" нещата не са просто "не се връзвайте"...

Различията нямат никакво значение ако се преодолее една първосигнална нагласа. Няма значение кой колко или докъде мисли... Просто спира стискането за гърлото на личното отношение и напора на личното доказване и фиксацията с личната фантазия.

Именно това имам предвид, когато се говори за някои по-сериозни неща, докато празноплямпащия няма дори основно лично ниво на изминаване на път. Не че не си ги реди, но нямат стойност. От друга страна - когато се празноплямпат фантазии дори сериозни теми се превръщат в кенеф... от раними и ранени малки души, но които упоритостта да се изживяват на гоуЕми и да се маскират на духовни, прераства в маниакално важно.

Всъщност - сериозните неща са отражения на сериозните хора. Ясно е, че темите тук са отражения на списващите ги. Но понякога ми се струва че напора на празноплямпането е толкова силен за някои хора, че сякаш се вкопчват в това "като за последно"... И няма спирка, и се надъхват от всеки коментар... вярват си във филма все повече... :)

"...И такааааа, до края на светааааааа...".

-----

Благодаря за откровеността, защото се среща твърде, твърде рядко...

Между другото - имаше и един "трети случай", но се оказа добре изиграна имитация, с добре направени сметки... които лъснаха и се провалиха.Заблудих се в началния момент, макар да виждах ясно някои "червени лампички", но пък аткрисата беше добра :) ... Но всичко това пък ме обогати да съм по-реалистичен и по-внимателен в преценките си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 55 минути, _ramus_ написа:

Задържа и сто пъти е писал - просто не се връзвайте, ама как като "дивото зове"... :lol6:а когато "зове" нещата не са просто "не се връзвайте"...

Различията нямат никакво значение ако се преодолее една първосигнална нагласа. Няма значение кой колко или докъде мисли... Просто спира стискането за гърлото на личното отношение и напора на личното доказване и фиксацията с личната фантазия.

Именно това имам предвид, когато се говори за някои по-сериозни неща, докато празноплямпащия няма дори основно лично ниво на изминаване на път. Не че не си ги реди, но нямат стойност. От друга страна - когато се празноплямпат фантазии дори сериозни теми се превръщат в кенеф... от раними и ранени малки души, но които упоритостта да се изживяват на гоуЕми и да се маскират на духовни, прераства в маниакално важно.

Всъщност - сериозните неща са отражения на сериозните хора. Ясно е, че темите тук са отражения на списващите ги. Но понякога ми се струва че напора на празноплямпането е толкова силен за някои хора, че сякаш се вкопчват в това "като за последно"... И няма спирка, и се надъхват от всеки коментар... вярват си във филма все повече... :)

"...И такааааа, до края на светааааааа..."

Сега е момента да напишеш кои думи имат стойност. В какво се изразва стойността? Някаква субстанция ли е? За да можем да я различим от празноплямпането.

Доказал съм, че мога да не ти се връзвам с месеци, но при теб нещата не стоят така, защото замирише ли ти на кенеф - бързо кацаш там. Можеш ли да я караш по-спокойно и да не се възмущаваш толкова от някакви си празноплямпащи?

Имам сериозна причина да ти опонирам в момента. И ще продължа да го правя, докато самозаблудите, бляновете, илюзиите, лъжите и преструвките ти спрат да набират сила. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 16 минути, Śūnyatā написа:

 И ще продължа да го правя, докато самозаблудите, бляновете, илюзиите, лъжите и преструвките ти спрат да набират сила. 

Когато храниш трола - не си ли го чувал. Къде рамус не набира сила - само, където все още не е баносан.

Ма ти си знаеш де, па ако успееш, ще ти се цаня за ученик по медитация. 😄

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

Имам сериозна причина да ти опонирам в момента.

:lol6:Имаш я - сериозна е причината и "точно сега е момента"...

преди 1 час, Śūnyatā написа:

И ще продължа да го правя, докато самозаблудите, бляновете, илюзиите, лъжите и преструвките ти спрат да набират сила. 

Мнооооооого е сериозно положението, направо се скъсвам от смях. Сериозен смях - да не си помислиш че съм несериозен де... :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, insec написа:
на 9.07.2020 г. в 23:11, insec написа:

...не остана кой да ти обръща внимание на комплексарските изблици из виртуала

Когато храниш трола - не си ли го чувал. Къде рамус не набира сила - само, където все още не е баносан.

Не обръщам внимание лично на него. Соча с пръст поведението му, както се се сочи стара, прогнила, бавно потъваща лодка в морски залив. Обръщам внимание на липсата на нравственост и липсата на отношение спрямо държанието на подобни индивиди. За съжаление субекта служещ за пример не е уникален, той е масово явление.

Обръщам внимание предимно на младото поколение, на тези на които тепърва им предстои да навлязат активно в българското общество. На поколението на сина ми, който този месец ще навърши пълнолетие, както и на по-малките. Пиша, защото не мога да гледам безучастно потъпкването на всякакъв вид нравственост по този нагъл и безотговорен начин.

Става дума за нещо, което изглежда дребно и незначително на пръв поглед. Онзи ден видях една възрастна дама да прави забележка на младеж, който е без маска в градски транспорт и осъзнах, че това явление се случва все по-рядко, дори е на път да изчезне. Вече не се реагира изобщо на лошите маниери, защото някой Рамусчо може да скочи много бързо на бой. А нашата вина е в нашето безучастие. Ще парафразирам пак Маккарти: Когато престанем да чуваме около себе си госпожо, господине, благодаря, извинете, прощавайте и др. форми на учтиво, вежливо нравствено поведение, трябва да знаем, че краят е близо.

Презрителното безучастие прониква във всички слоеве на обществото. В края на краищата единствените реакции на това почти мъртво общество се свеждат до форма на един нов вид търгашески, меркантилен морал, а хората се оказват с разбити черепи в трамвая, смазани от бой с бухалки лежащи до счупеното огледало на някой джип, мъртви в собствените си автомобили, мъртви поради липса на адекватни грижи, помощ, състрадание и път назад за тях няма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, Śūnyatā написа:

Вече не се реагира изобщо на лошите маниери, защото някой Рамусчо може да скочи много бързо на бой.

Не си го преценил правилно. В своята си същност е страхливец. "Опонира" те с вид неадекватност прикрита зад усукан изказ и в действителност показва колко е нещастен в действителността. Тук се изявява = на някакъв, но определено в действителността е незабележим. В противен случай едва ли ще си създава образа на Рамусчо, който ще те помели от бой. 

Мисля, че с един от форума си спретнаха вид двубой, но някой не отиде в Пловдив. ;) Даже направихме облози за изхода на схватката (и то реална).

Само думи и приказки, но уви извън пердето на форума не ме интересува какви са въпросните образи. 

Реално те не живеят, а спретват вид игра в този форум. Тук са не да споделят, а да слухтят и опонират. 

В града е така, да, има вид опасения, че ако реагираш на вид лош маниер, то ще последва стълкновение. На село обаче е различно. Тук спокойно си правя вид забележки, но не мисля, че другия си взема поука. По-късно, извън теб = пак си постъпва с лошия маниер. 

Да, трудно се променят лошите маниери и се изисква достатъчно търпение и постоянство да напомняме на хората с лоши маниери да не ги проявяват, но това не означава, че ще успеем да ги променим. За да промениш даден човек не е достатъчно да имаш вид авторитет, а и вид физически способи, които поне малко ще ги преведе в допустими и търпими отклонения, които няма да дразнят околните. 

В основата на определени индивиди е по-важно да са дразнители. Този маниер не може да се изтръгне от тях. В действителност може, но трябва да се вземат драстични мерки, а те само това чакат. 

Реално дали ще се поддадеш на тяхната провокация или не е доста индивидуално. 

Повечето хора в зряла възраст наистина се страхуват от това някой да им скочи на бой. Само човек над определена възраст обаче не се страхува. Затова и когато даден човек над 80 направи забележка на младо, аз наострям уши и по един или друг начин помагам младото да не посегне. ;)  

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...