Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Когато му изнася - доказано. Когато не - не ме питай, незнаещ съм, ама аз нарочно, хвана се и т.н. Това сме го играли, безинтересно е.

Християнската и будистката парадигма са толкова далечни една на друга, че не случайно и в исторически план не са се срещнали толкова векове, но това може да бъде осъзнато само от човек, който поне наистина е любопитствал за другата. Виждам, че не е злонамерен пича, ама ..... тези паралели и допирни точки, които се опитва да нацели, просто .... цъ - въобще посоката му на разсъждения няма нищо общо с будисткия контекст, в смисъл съвсем няма.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 675
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Публикувани изображения

преди 16 минути, insec написа:

Християнската и будистката парадигма са толкова далечни една на друга, че не случайно и в исторически план не са се срещнали толкова векове, но това може да бъде осъзнато само от човек, който поне наистина е любопитствал за другата. Виждам, че не е злонамерен пича, ама ..... тези паралели и допирни точки, които се опитва да нацели, просто .... цъ - въобще посоката му на разсъждения няма нищо общо с будисткия контекст, в смисъл съвсем няма.

Допирната точка е в себеотрицанието. Но малко християни разбират какво е това. Спасението на собствената им душичка ги и страха ги тласкат към вярата. Но не са готови да жертват нищо, абсолютно нищо, мислят си, че само с вяра ще се спасят. Но по плодовете се познават. Гнило дърво какво да роди?

https://www.thehillstimes.in/featured/sunyata-kenosis-search-of-ultimate-truth-in-the-light-of-the-wisdom-of-jesus-and-buddha/

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 41 минути, Śūnyatā написа:

Допирната точка е в себеотрицанието. Но малко християни разбират какво е това.

Малко са наистина, особено на фона на огромното море наричащо себе си християни. Не знам защо, но си мисля че все пак са повече от будистите, които разбират какво е това. Може и да греша разбира се...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, _ramus_ написа:

Няма диалог,

Е , как да има диалог , като от 20 год. дуднеш едно и също

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Поредната тема, с поредните примери как всеки акцентира върху различията с другия, за да ползва всеки друг като огледало и инструмент за доказване на себе си колко е прав, колко са правилни убежденията му.

Това е цял живот - формираните от убеждения личности са говорители, изразители и доказатели на убежденията си цял живот, защото им дължат базите на личността си (идентичността си). Нямат избор в това и всеки, който попада в този капан е погълнат от него в една житейска спирала...

И това искам да Отбележа е един закономерен Процес и Механизъм , така щото Всяка Личност се изгражда на база Формирани Убеждения , които се Надграждат или Разпадат по Пътят на опитът и преживяванията , през които минава индивидът .

Ти си яхнал конят на Нихилизма , ама никой не се сеща да го покаже пред "огледалото".

НЯМА ЛИЧНОСТ БЕЗ УБЕЖДЕНИЯ !  Всеки , който е в Съзнание - Живее в собствените си Убеждения !

И тези Убеждения са в Резон с Нивото , в което се намира.

Истината е винаги Относителна и изхожда от Диапазона на Възможностите , с които разполагаш и Възприемаш .

Колкото по-широк е този диапазон , толкова По-ясна и Цветна е картината !

Не напразно всяка една "картина ' се възприема различно от различните "обекти' .

Затова и сме толкова Различни и сетивата ни са Различни и Възприятията и Убежденията и Вярата и Съзнанието !

Поне това опитай да абсорбираш ..


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 56 минути, Śūnyatā написа:

Но малко християни разбират какво е това.

И да разбират, за да знаят дали в будизма въобще има акцент в/у това себеотрицание, какво, как и що, ами ще трябва да се позаинтересуват, в смисъл повечко от да влезеш в някакъв рандом форум ,в някаква рандом тема и да почнеш да разпитваш участниците в нея. Е примерно, къде по- горе Валкирия и Ши, обсъждаха някакви съвсем непознати за мен религиозни течения - какво да ги питам, какво да разпитвам, като бъкел нищо не знам. То форум все пак, виртуал, от А и Б да почваме, да се обясняват макар и най-- основни неща, някак ... де да знам, поне на мен не ми се занимава, като гледам и всички останали така.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 14.07.2020 г. в 15:55, _ramus_ написа:

фактологията  - в твоя случай тя е набор от презумпции, които не са мои и нямат нищо общо с парадигмата която касая, както и думите ми, които вадиш за да ги сложиш сред своя си контекст. Проблемът е в несъвместимостта на моята парадигма, с твоята, през твоята гледна точка.

Същото не означава просто "не споря, ти си имаш твоя си вяра, ти си приел нещо си, ти си се родил сред "закони" някакви си... Понятието ЗАКОН е човешко понятие, а не божествено - в моята парадигма. На едно място има едни "закони", на друго място - други... За едни хора договорката е да имат един бог, на друго място, сред други хора - друг.

Нито едно от тия не е моя парадигма, нито е парадигма на разговора между двама, от които си извадила думи, за да ги сложиш сред своят си контекст. Според теб - твоят контекст е края на твоята парадигма и всичко се обуславя от тия граници, защитени като "канонизирани". За мен това са човешки измишльотини, като това не означава че те обиждам с нещо - просто е налице разминаване в базисни постановки. 

Не ме интересуват положенията и договорките с боговете, нито канонизираните слова по тях. ДУХ ... не е просто думичка, а е значение, в които двамата влагаме различно съдържание. Толкова различно... че единия от двама ни няма как да признае че може да е чак толкова различно, и това не е рамус.

Ако си толкова уважителна, че да признаваш различията между хората, не е достатъчно само до границата че единия вярвал в едно, а друг в друго. Има и нещо отвъд тази граница и въпросът е - дали можеш да си позволиш да уважиш  дори и това. Аз мога и го правя, за мен не съществува несъвместимости и там, където другите ги усещат и им реагират за мен е просто част от нещо общо... без отношение на разлики в парадигми или идеологии, защото общото (за мен) е далеч отвъд тия. ВЪпросното "общо" не са писани слова, нито представи на тоя или оня, не са копирани обяснения или заимствани описания... или рамката от тия. Може би е нещо друго, отвъд всичко това... Там е въпросът - дори и да не го разбираш, дори и да е дисонанс с твоите базисни постановки... възможно ли е да го приемеш че "съществува" дори и да е само чрез "един човек"...

Ето това е "моста"... може би - по-скоро е неговия "скелет"... но всеки мост не се появява щото "бог" го прави, а ние - хората е нужно да го изградим. И не става само от пясък... защото изграждането е нещо сложно и трудно.

Лесно е когато "мостовете" са предварително заложени и идват рефлективно и инстинктивно и си вървят с "ползите"... Трудното е да се изгради "моста" от нулата - спокойно, разумно, последователно... В това са нужни и много умения и много усет, разбиране и търпение... И цена се "плаща"...

“Дух е значение” в което се влага някакво съдържание, както си казал.  Какво е ДУХ?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, Sleda написа:

Какво е ДУХ?

Я...! Интересен въпрос, най-после. Щото ДУХовност, произхожда от същото. Обаче... кой ли да се занимава с прозаичности сред религиозни личности, дето знаят само това, дето е написано по свещените слова и се скъсват да ги повтарят с идеята че ги разбират. Но пък им носи ползи... 

преди 4 часа, Inana.. написа:

НЯМА ЛИЧНОСТ БЕЗ УБЕЖДЕНИЯ ! 

Всеки , който е в Съзнание - Живее в собствените си Убеждения !

Това са поредните клишета и летящи глупости.

Първото изречение е клише и по-горе го пиша същото по значение. И понеже го пиша, ти си играеш да ми го навираш, при положение че дори не разбираш за какво става въпрос дори в собствените си думички.

ЛИЧНОСТТА е етапно психично формирование. Докато отражението е в този си етап (на личност), тя живее с убеждения... Но убеждението не е в основата, то е производно на религиозния аспект и нуждата от формиране чрез базови социални заемки, нагласени психично спрямо характерови, психични и житейски особености.

Убежденията са вторични явления. Те са само в проявлението - така "базите на идента" се проявяват "на светло". Но като цяло - и това изречение "няма личност без убеждения" отговаря.

В етапа на личностите - няма ЛИЧНОСТ, която да е без вяра, вярвания, религия - и това обобщение също е валидно. Именно заради това понятието ДУШЕВНОСТ и ДУША е адекватното, когато се касае до описания и ядро на вътрешното (психичното) сред екзистенцията...

Именно заради това ДУША, може да е в множествено число ДУШИ. Докато ДУХ - няма и не може да има "МНОЖЕСТВЕНО" значение, защото няма количествено изражение на сбор от "отделности", сходности, различаемост чрез критерии...

ДУХ... няма нищо общо - нито с личностите, нито с религиите, нито с убежденията, нито с плямпането по форуми и игрите на "няма по-голямо величие от това да съм пред монитора".

А второто изречение... е пълна глупост. Щото както и с "ДУХ", въпроса за "СЪЗНАНИЕ" е в същата мешавица...

 ЛИЧНОСТ - не е единствената форма на ядро за отражение и екзистенция. "Преди нея"  и след нея - все етапи. Сред всеки етап отново е характерно обобщено понятие, което е формирано и на свой ред формира ВЪЗПРИЯТИЕ и ОТРАЖЕНИЕ, наречено сборно СЪЗНАНИЕ... Така, че ВСЕКИ, който е В ЕТАП на ЛИЧНОСТ, неговото съзнание отразява този етап и  живее чрез отражение на своите си призми, през които пречупва и създава на свой ред "екзистенция". Част от тях се наричат "УБЕЖДЕНИЯ".  Докато е етап ЛИЧНОСТ, е задължително, и е естествено да живее с това.

Всеки идент е повлиян от самозаблудата си че "това не е етап, а е цялата вселена и е сред вечността".  Това се изписва тук - заблудата че да си ЛИЧНОСТ е единствената форма на битие... И да - за личностите, сред естествените си заблуди и ограничения, сред обкръжение от "сходни и резонансни" колективни сигнали.

Но ЛИЧНОСТТА няма отношение към ниво ДУХовност, освен че е просто "етап към нея"... но дори не е "близък" етап. Ниво ДУХовност напълно изключва етап ЛИЧНОСТ, и заедно с него и целия му "придружаващ антураж" от съпътстващи и съответсвени явления от "каузи, учения, вярвания, митове, религии, идеологии, доказвания, защитавания, проповедности, убеждения и убеждавания, нужди, фиксации и безкрайните комбинации от Нюансите им..." Както и целият набор от емоционални и чувствени "колебания". ..

Нищо от това не остава в етап ДУХ, от което произлиза и понятието ДУХовност. И няма как според същото някои социално-културни или религиозни явления да се наричат адекватно с понятието ДУХовен... защото ДУХовна личност няма как да съществува и само по себе си е ноусенс. Това са религиозно и културно ехо от некомпетентно използване на понятия, които не се разбират и няма как. И заради това се нагласят според нивото на тоя/тия, дето да си ги ползва/т.

РАзбира се - до ЕТАП ДУХовност не се достига чрез "скок" и да - имат отношение някои подходи в преодоляване на "етапните залитания..". Някои индивиди, много рядко, но оставят следи че преминават по етапите на съзряване и развитие... някъде отвъд "етапа ЛИЧНОСТ". Но тези следи не могат да се повтарят, подражават или имитират от друг/и... няма как, просто няма как, при все че битката за невъзможното и инерциите няма как да спрат. Не могат... :)

Темите не само сред този форум, съвсем ясно доказват че самозаблудите са част от личната игра на всяка личност. ВСЯКА ЛИЧНОСТ поддържа психостазата си чрез комплексна система от самозаблуди. Тази система сработва и се бетонира най-вече, когато се заиграе на колективно ниво. И да - няма начин всеки да не си я изписва сам - неговата, тяхната... на ВАШИ и НАШИ, на НАШИТЕ и ДРУГИТЕ, на МЕН и ДРУГИЯ, на приятел и враг, свои и чужди, мен и теб...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Убеден съм в това. Това е вследствие на много събития, вид събеседване с много различни хора. 

Значи след събеседване с различни хора, се убеди, че за Бог е важен начинът на изповедание? По-скоро се убеди, че за Бог е най-важен православният начин на изповедание?
Как успяха да те убедят тези хора, че това е най-правилният начин?

Цитат

 

Само православния измолва вид прошка, за да може вид негов близък да е праведен. Не всички може да осъзнаем греховността си и затова се налага да се помогне на друг да постъпва праведно, а не да се поддаден на вид лукавост. 

Значи, православните са с привилегия пред Бог, след като те могат да измолят прошка за техните грехове?
И измолвайки прошка от Бог, грешните стават безгрешни!

Цитат

Поради естеството на религията, то има храмове в които при желание можем да се обърнем към вид по вещи по отношение на вярата за вид разтълкуване на неща свързани с праведността в постъпките ни или в постъпките на друг. Това е толкова интимен въпрос, че остава само и единствено между човека и свещеника който е чул изповяданото от обикновения мирянин. Човек трудно изповядва своите грехове. По е склонен да изпадне във вид съмнения, а праведния човек знае към кого да се обърне по отношение на духовността си, за да проумее Светия дух в себе си, която е необходимата спойка за да повярва истински в Бог и в това, че негово е всичко, а ние просто трябва да не съсипваме неговия свят, а да правим така децата ни да живеят по-добре от нас. Самия Иисус Христос е изкупил Адамовия грях. Самите мисли за вид по-добър живот извън този свят е вид поквара. Трябва да правим неща които не повреждат този свят. 

Към момента доволно е осквернен същия, но не от православните християни, а от другите!!! Та, нека както се е изказал един писател в едно малко детско книжле: "Нека да си почистим нашето вулканче. Нека почистим България и не позволяваме на хора с ниски страсти да властват над един "Земен Рай". Амин  

Пак показваш, че си твърдо убеден, че православните са най-специалните и най-праведните хора, в сравнение с всички останали в света!

Свещениците според теб, с магическа пръчка могат да заличат всички грехове, и затова е нужно единствено да се откриеш пред тях и да си ги изповядаш!

Не мислиш ли, че тези вярвания са много наивни и доста лесни и примамливи за изпълнение? Изповядваш се и всичко което си вършил, се заличава мигновено с магическа пръчка и ти си готов да влезеш чист и непорочен в Царството Небесно и да станеш Бог-равен?

Така и не разбрах, как се става равен на Бог? Единственото което разбрах, е че за тази привилегия трябва да си православен. Което разбира се е много лесно, като се има предвид, че всеки по всяко едно време може да промени религията и сектата си, и да стане православен, т.е. привилегирован.

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напълно излишни са рационални аргументи и аналитичност, когато става въпрос за религиозни въпроси. Няма никакво съответствие и е без всякакъв смисъл.

Ирационалното няма отношение към Рациума. И нещо друго - това несъответствие поражда вътрешен конфликт и той е сред всеки човек. Много сложни психични процеси са включени за да тушират този дисонанс, но най-много той проличава, когато иначе ползваната рационалност се съотнася по отношение на всеки друг, но не и в самия субект. За всеки друг с лекота някои са се научили да ползват РАЦИОНАЛНИ похвати, но са само в ролята на "бухалка", защото зад това ползване ИРАЦИОНАЛНОТО всъщност се бори за "себе си".

Ирационалността е основата на създаването на Идентичността, която става най-често чрез социалните религиозни или други идологични системи. Формирането на ядрото на идентификацията винаги е основано на ИРАЦИУМ и при по-късната поява на рационалността (която също идва чрез социума) се започват  вътрешни и междуличностни конфликти между тия два аспекта сред всеки човек. В социума рационалността просто се "посява" чрез образованието и ученето, но повечето човешки субекти всъщност я имитират и подражават. И чудесно се научават с годините да ползват заучени рационални похвати, но внимателно управлявани за да са далеч от основното ИРАЦИОНАЛНО ядро на идентичността им. Явлението УБЕЖДЕНИЕ е едно от следствията на работата на това ИРАЦИОНАЛНО ядро.

Навсякъде из темите опитите за рационални аргументи се ползват главно по отношение само един на друг, но когато става въпрос за самия индивид, той се дефилира с вече нагласени от него самия позиции и положения с които е туширал един от най-сложните човешки дисонанси...

РЕЛИГИОЗНАТА фаза в етап ЛИЧНОСТ е най-разпространената сред човешкия глобал. Това е вече хилядолетия и създава повърхностно впечатление за "вечност" и всеобхватност. Но е исторически факт, че редки единици от човешките същества успяват да "израснат" ирационалното в себе си, защото някои от тях оставят "следи". В редки случаи тия следи се ползват за даден исторически период на социални процеси, за да осигурят нужните ползи и за целите на нивото на общия социум. Но няма как да е налице нужното съответствие по ниво и тази невъзможност резултира до останалите форми на подражание и имитация по "идеални модели" - като лесни и достъпни решения на непрестанните проблеми по екзистенца.

-----------

И накрая да ти обърна внимание, че ти също  ползваш заучени рационални аргументи в опит за да гониш ползите си. По подобен начин го правят масово и това е само игра. Игра, защото по принцип тя няма решение докато в ЛИЧНОСТТА на настъпят нужните процеси по етапно насищане и да преминава в "зряла фаза", при която конфликтите се "изваждат" от ИРАЦИУМА и мъглата на несъзнаваното, и се отработват за да се продължи по оцялостяването. Религиозността е само лесното и ирационалното "решение", но тя само отлага конфликта, като го маскира за да бъде поносим или невидим.

Нищо от сериозните и дълбоки процеси по израстването не е възможно да се имитират и подражават. И опитите тук сред темите да се копира и репликира на базата на заучени модели, са просто несериозни. Затова ги наричам "игри"... а и аналогията им с детските игри - е почти пълна.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

С много неща съм съгласна с теб.
Но предпочитам да гледам на живота от към забавната част, защото да бъдеш непрекъснато сериозен е много уморително.
Сега нямам време да пиша, затова ще цитирам Ошо, защото той изразява това което искам да ти кажа:

Всеки път когато твориш, ти усещаш вкуса на живота, и това зависи от твоята интензивност, от твоята цялостност. Животът не е философски проблем, той е религиозна мистерия. При него всичко може да бъде врата - дори чистенето на пода. Ако можеш, да го правиш творчески, любящо, тотално, ще вкусиш от живота.

Стани отново дете - Стани отново дете и ще бъдеш творчески човек. Всички деца са съзидателни. Творчеството има нужда от свобода -свобода от ума, свобода от знанието, свобода от предразсъдъците. Творческият човек е този, който може да опита от новото. Творческият човек не е робот. Роботите никога не са творчески, те се повтарят. Така че стани отново дете. И ще се изненадаш от това, че всички деца са творчески -всички, където и да са родени, проявяват творчество. Но ние не допускаме тяхното творчество, ние смазваме и убиваме творчество им, ние ги стъпкваме. Започваме да ги учим на правилния начин да се вършат нещата. Помнете, творческият човек винаги опитва по погрешните начини. Ако винаги следваш правилния начин да правиш нещата, никога няма да твориш - защото правилен начин означава начинът, открит от другите. И правилният начин означава, разбира се, че ще можеш да правиш нещо, да станеш производител, фабрикант, техничар, но няма да си творец. Творецът трябва да може да изглежда глупаво. Творецът трябва да рискува своята така наречена респектабилност.
 
Пожелавам прекрасен ден, изпълнен с много положителна енергия! И нека се опитваме да творим добро - за нас, за вселената  - за всичко и всички....дори и за тези, които не го разбират и оценяват!
 
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, insec написа:

И да разбират, за да знаят дали в будизма въобще има акцент в/у това себеотрицание, какво, как и що, ами ще трябва да се позаинтересуват, в смисъл повечко от да влезеш...

Акцента върху себеотрицанието не е само в будизма, но и в другите религии. Ако някои от пишещите тук познаваха антипода на егоизма, нямаше да изпитват гняв, ненавист, завист, да лъжат и т.н. Освен лъжите се наблюдават и други нарушения на заповеди от собствените им религии, като най-фрапиращи са произволното боравене с божественото име и откровените богохулства. Това го пиша, защото съм прочел Библията от кора до кора внимателно два пъти, а Новият завет беше настолната ми книга в продължение на години, когато бях искрено вярващ християнин и спазвах заповедите. Отчитам го като полезна опитност. Затова забелязвам много неща, които са несъвместими с правата вяра на някои. Реплики от типа: ама аз съм грешен, невеж, искрено се разкайвам за това, че правя каквото си искам, но бог ще ми прости, защото се разкайвам, защото го обичам (най-много след себе си), защото му вярвам - не ме впечатляват.

Погрешно е да се унищожава религията на предците. Във всяка религия има полезни елементи, които могат да се ползват дори да не си вярващ, в изграждането на висша нравственост или така нареченият секуларен морал. Този вид морал е гаранция за един по-добър свят. Всички религии помагат за развитието на състрадание, търпение, самодисциплина и любов. Избрах будизма, защото той акцентира върху трансформацията на ума. Насочването на енергията ми в тази посока дава резултати, които мога да забележа и приложа. Докато при хора, които се имат за много вярващи и в същото време лъжат, мажат, нарушават и други заповеди - напредък в изкореняването на егоизма не се забелязва. Не пишеше ли някъде: "Ако Ме любите, опазете Моите заповеди."

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Aumi написа:

1. Значи след събеседване с различни хора, се убеди, че за Бог е важен начинът на изповедание? По-скоро се убеди, че за Бог е най-важен православният начин на изповедание?
Как успяха да те убедят тези хора, че това е най-правилният начин?

1. Значи, православните са с привилегия пред Бог, след като те могат да измолят прошка за техните грехове?
2. И измолвайки прошка от Бог, грешните стават безгрешни!

3. Пак показваш, че си твърдо убеден, че православните са най-специалните и най-праведните хора, в сравнение с всички останали в света!

4. Свещениците според теб, с магическа пръчка могат да заличат всички грехове, и затова е нужно единствено да се откриеш пред тях и да си ги изповядаш!

5. Не мислиш ли, че тези вярвания са много наивни и доста лесни и примамливи за изпълнение? Изповядваш се и всичко което си вършил, се заличава мигновено с магическа пръчка и ти си готов да влезеш чист и непорочен в Царството Небесно и да станеш Бог-равен?

6. Така и не разбрах, как се става равен на Бог? Единственото което разбрах, е че за тази привилегия трябва да си православен. Което разбира се е много лесно, като се има предвид, че всеки по всяко едно време може да промени религията и сектата си, и да стане православен, т.е. привилегирован.

 

1. Бог, Човеко-Бог, Светия дух са единство и това е важно за православния. В това съм се убедил. Не зная за Бог кое е важно!!! За Човеко-Бога = Иисус Христос са били важни навремето всички християни. После има различни събори, вид анатемосване между Католическата Църква и Източно Православната Църква, заради ред много неща свързани със Светата Троица, начина на извършване на вид тайнства и т.н. Тези въпроси обаче касаят различията в Църквите, а не в миряните.

2. Това е тайнство което извършват свещениците. Мирянина е вид застъпник.      

Считам, че Православната Църква е права, а що се касае за миряните на другите църкви, то те има свободната воля да считат, че другата  е права. 

3. При Православната Църква няма специални или най-специални. Тя отстоява вид канон. Всеки може да изповядва въпросния. Тя дава свободна воля на всеки или да следват православието, или каквото си желаят. Тя не заставя своите миряни да следват стриктно канона, но изисква от тях когато са в Храм Господен или Манастир да се спазва вид етика.  

4. :) Те не са Хари Потър. :) За всяко нещо си има вид ритуал, чрез който се изповядва вид тайнство. Трудно лично бих ти обясня какво е тайнство, но то е тайнство, защото и самите свещеници не знаят как става, но то става само и единствено по този начин. 

5. Не, не мисля! Никой на сила не те вкарва някъде. Ти сам отиваш в Храма, ти сам търсиш свещеник и т.н. Рядко свещеник ще те заговори пръв. 

В тая връзка ще споделя една среща с един свещеник на приблизителна възраст 80+. В Русе съм. Сутрин рано. На терасата на хотела ( бивш най-представителен от социализма до Дунав) пия кафе и пуша цигара. До мен седна въпросния свещеник. Безмълвие, тишина и вид спокойствие (Винаги утрините са ме впечатлявали). Когато веднага след първата цигара запалих втора, свещеника се обърна към мен и попита: Ти защо пушиш? Погледнах го и без да се замисля отговорих: Това е единствения мой личен избор. Отново настъпи безмълвие и спокойствие. Нищо друго. Нямаше вид проповед, нямаше вид друга намеса от него или разговор от друго естество. 

5а. Май ме погреба приживе. :) Не смятам за момента да организирам вид опело на себе си. :) Има кой да го организира. ;) Допираш се до вид мое незнание. Все още съм на този свят и определено ще правя грехове и в бъдеще. :) Не съм чиста монета. ;) 

Запомни едно от мен: Човек не може да се моли за себе си!!! Той се моли за другите!!! Тогава има стойност молитвата. ;) Ако нямаш близки, роднини и т.н., които да се молят за теб, то може да помолиш някой свещеник да се помоли за теб, но това става след като му се изповядаш. 

Образно казано: Първо трябва да осъзнаеш греха си. После да го изповядаш искрено пред някой свещеник и помолиш същия да се помоли за теб. Това е свещено тайнство и е признато в повечето правни държави. Не може без да си осъзнал вид твой грях да ходиш при свещеник. Вид богохулство е. Дали ще повториш греха е друга тема. Колко пъти може да повториш даден грях е пък друга тема. 

6. :) Не бързай! Само Бог знае! ;) Когато станеш = ще разбереш, но определено няма да е в този свят. ;) 

п.п. За как се става православен = Ами простичко е: Въпрос на твой избор е! Никой не те задължава! Никой не ще те вкара в Храма и да те убеждава в правата вяра. Просто трябва да чуваш свещениците какво изговарят. Повтарям да чуваш, а не да слушаш!!! Православието не е казарма. ;) Не е необходимо да изпълняваш нещо, а да следваш вид канон. Трябва да проявиш търпение.и положиш вид воля. Тя трябва обаче да е свободна!!! Да не е подтиквана от някой, дори от най-близкия ти човек. В последствие я приемаш тази права вяра. Става неразделна част от тебе. За всеки е различно във времето. 

В миналото събеседвайки с един човек ми призна, че до 30 годишна възраст бил Атеист. После поради вид причина (не мога да споделя) е повярвал. По-напред от този случай пък мога да споделя как един младеж на 18 години сам избра да се покръсти, защото родителите му не го били кръстели. 

п.п. на п,п, Вярата е доста ирационално нещо. Тя не може да се усети с вид сетиво. Или започваш да я чувстваш и изповядваш или не. Бих казал, че мозъка на човек е вид сетиво, но определено вид научност ще отрече това. За това и разглеждам човек като вид програмно устройство в което на база вид алгоритми му се изгражда личността. Малцина занаят въпросните. Дали ще станеш личност или ще си марионетка е вид тайнство. То няма нищо общо с вярата, с религията и т.н.  

Ще споделя и нещо друго

Когато щяхме да сключваме църковен брак с моята жена си избрахме близко наше семейство за кумове, но се оказа, че те са евангелисти. Не бяхме обсъждали преди това какво ни е вероизповеданието, защото в действителност те бяха приятели на жена ми, а тя не бе обърнала внимание на тяхното. Да, те бяха на светската ни сватба, но на църковния брак не присъстваха. В прекрасни между семейни отношения сме, но това не ни пречи да изповядваме различна вяра. Също така на сватбата присъстваха и мюсюлмани, много добри мои приятели.   

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, религиозният ум е ирационален.

Ако човек премахне натрапваните и наслагвани слоеве върху ума му, се освобождава от всички религиозни окови. И осъзнава колко безсмислени са всички тези вярвания и разделения на религиозна основа.

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Aumi написа:

Да, религиозният ум е ирационален.

A какво точно е "ум"?

как и кога един УМ, може да се нарече "религиозен"?

Религиозността на "ума" ли се основава?

Там е работата че сред темата се шири произволно говорене (преди всичко - "религиозно" ) защото всеки си припознава през едни и същи думички, личните си пълнежи по тях. Именно така тия думички стават най-лесно за предъвкване... те са залегнали в преписания, служат за опорни положения, отново се спрягат "закони", служене, жертви, бог иска от мен... от които има потребност всеки религиозен последовател. Религията се основава на ползи. На ползи се основава и целия социум, мотивационната система, заедно с ценностната система, в примивните си проявления се основават всички на ползите. Силата е само да се убеди приемащия "условията" че дадено обещание е задължително в негова полза. На същото основно положение се основава и всяка идеология - без никакво изключение.

Ползата е част от програмирана посока за всяко живо същество. Стремежа към полза определя вектора на поведението. В Ирационалния свят ПОЛЗАТА се разпознава като "усещане". Създава чувство, влияе на ситуирането... Нуждите се определят от липсата на "полза" и от нея се задават потребностите, докато се формират "желанията"... Всички те се определят от примитивните представи основани в детството - кое, как и какво... би довело до най-много ползи...

В социален смисъл, ползите се определят от "мнозинството". Ползата за повечето, се представя приоритетно пред ползата за отделния член. Но винаги е нужен и баланс и историята показва ясно че груповите ползи няма как да се осъществят ако не се зададе достатъчно усещане за ползата на всеки член. Ако няма баланс между двата типа - става конфликт...

Привличането на всеки субект към дадена вече общност се осъществява чрез нещо като "договори" - групова заявка за обещания, в името на някакви ползи. Ползи могат да са и всички версии на психични събития, които да доведат до разрешение на конфликт, до усещане за спокойствие, до намаляване на страха чрез засилване на усещането за сигурност - всички тия са в зоната на ИРАЦИОНАЛното в човека...

Именно и заради това - няма как някакво си "добро" да е еднакво и за вселената, и за човека. И няма как такова да се "прави". Но пък лекотата с която се "пожелава" ... :) Кво пък - някакви си пожелания... поне не са "уморителни"... Не мога да разбера само - да не би непрекъснатата емоционалщина също да не е "уморителна"?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Aumi написа:

Да, религиозният ум е ирационален.

Ако човек премахне натрапваните и наслагвани слоеве върху ума му, се освобождава от всички религиозни окови. И осъзнава колко безсмислени са всички тези вярвания и разделения на религиозна основа.

 

Религията, духовността нямат нищо общо с ума, а се базират на съзнанието и съвестта. 

Реално няма осъзнаваш, няма умозаключение, а приемаш вид религия, т.е. не ползваш разум, а интуиция, която е вид инстинкт базиран на твое незнание. 

Всеки опит да обясниш за себе си вид вярвания не довеждат до вид свобода, а напротив, довеждат до вид ограничения. 

Отричайки религиозните основи, то все едно е да отречеш своето раждане, а то за тебе е единствения безспорен факт, защото живееш, имаш вид сетивност. 

В основата е вид твое незнание за по какъв начин си заченат, дали непорочно или порочно. Повечето хора са заченати от вид нисши страсти на своите родители. Точно това е първичния грях. Приемайки, че си заченат порочно, то по-лесно се справяш с този свят. 

Православието е религия в която основната ценност е семейството и атмосферата в същото. Помага за изграждане на хармонично семейство в което няма противопоставяне на половете, а вид допълване. Има си мъжки работи и женски работи. Тези неща всеки който е сключил църковен брак би следвало да е чул. Самия ритуал е вид взаимна клетва, която двамата декларират пред най-близките си хора. За вид съблюдаване на същата, бъдещото семейство избира друго, което да помага в случай на вид спорни въпроси свързани с бъдещ съвместен живот на младото семейство. Да, всяко едно младо семейство в първите години се нуждае от вид помощ, за да укрепне. 

Съзнателния живот не е само рационален или ирационален, а е рационален и ирационален. Самия индивид може да влияе на рационалния, но не и на ирационалния. Светия дух помага на човек да укрепи ирационалното. 

Това, че за теб определени неща са безсмислени, не означава, че за друг са също такива, а означава, че не можеш да намериш за себе си смисъла на нещото. От там на сетне ти се доверяваш на някого. На кого е твоя свободна воля. Нормално е да сгрешиш. Колко пъти ще грешиш е друга тема. В основата е да не се отчайваш. При жените е малко по-трудно, защото техните цикли са с вид крайност. Самата им физиология с времето се амортизира. Те по-лесно се поддават на лукавия. Те по са склонни към нисши страсти и т.н. и затова е необходимо да чуват майките си. При мъжете е по-лесно. Всеки баща знае как да възпита сина си, за да може да издържа бъдещото си семейство. Физиологията на мъжа е по-устойчива и понася по-лесно свръх натоварвания.    

преди 8 часа, _ramus_ написа:

A какво точно е "ум"?

И каква връзка има "ум" с вид религия или духовност, а?!

Знам, че за теб са по-важни познавателните способности на човек, но те нямат нищо общо с повдигнатата тема. 

Въпроса ти е неуместен! Всякакви твои разсъждения след този въпрос не са съществени по темата, защото посредством разума определени неща не могат да бъдат обяснени и следователно са вид лукавост.  

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако човешкото същество е компютър, умът може да се приеме като неговият софтуер.

Умът е запълнен със знания наслагвани в съзнанието на човека от най-ранните му години.

Когато един човек отъждествява и приема себе си само през призмата на религиозните знания които са наслагвани в ума му, бихме могли да кажем, че този човек има религиозен ум. Той живее чрез религията, чрез знанията които са заели централно място в таи част на ума му, която го е отъждествила с определената религия. По същият начин, човек отъждествява себе си и с други групи, които е приел като част от самия него - като политически партии, спортни клубове, национална принадлежност и т.н. пристрастености.

Докато националната принадлежност все пак фактически зависи от това къде си се родил и къде живееш, всички останали пристрастености могат да бъдат временни и да се променят. Човек който днес е приел някакви вярвания като единствено правилните и истинските, и е приел да служи на догмите на дадена религия или нейно разклонение/секта/, в последствие след време, може напълно да се откаже от тези вярвания и да приеме като най-истински догматите на друга религия, партия или спортен отбор.

В този смисъл, всички тези вярвания са само един пълнеж на ума, който пълнеж може да бъде запълнен с друг пълнеж.

Ако човекът по някакъв начин се освободи от всички тези пълнежи, осъзнава, че това са изкуствено създадени натрупвания в ума му.
Когато се освободи, той престава да бъде православен, евангелист, будист, християнин, мюсюлманин, комунист, атеист.
....

 



 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 36 минути, Aumi написа:

Умът е запълнен със знания наслагвани в съзнанието на човека от най-ранните му години.

Освен знания има и алгоритми. ;) 

Въпросните алгоритми се залагат в началната му фаза на развитие. 

Всеки човек има вид първи спомен. Първо осмисляне на вид информация. 

Клишето "първите седем години са важни" не е случайно. ;) 

После идват усвояването на вид знания. 

Докато израства човек следвайки вид заложени алгоритми отсява истината от лъжата. Дали въпросните ще са въз основа на вид религиозни схващания или плод на извън такива си е свободна воля на индивида. Религиозния човек е по подготвен, защото ползва вид наследственост. Образно казано не тръгва от нула. Има нещо = вид семейство в което се отглежда и развива. Семейството от своя страна е изградено или на база религиозни схващания или на база общ интерес. 

По-лесно е на деца с родители които са с еднакви религиозни схващания и/или общи интереси. Въпреки това има и други деца заченати не на един от тези принципи. На тях по-трудно може да им съградиш вид алгоритми. Дори умът им да е запълнен със знания, то на тях ще им липсват вид алгоритми, за да ги приложат въпросните за благото на човечеството, а не на първичния животински нагон на индивида. 

Ето защо определени деца на разведени родители се водят "трудни".

Обществото като вид орган на човеците не е достигнало определена фаза на развитие, за да полага грижи към деца родени в следствие на вид нисши страсти, затова и ролята на църквите, на вид духовни учения оказват по-голямо влияние за сформиране на човек или сформиране на роб (без значение дали някои ще направят илюзия, че роби в 21-ви век няма). 

Именно заради това всяко отричане на религията, на духовността е форма на лукавство. 

Всяко едно нещо, което е измислено до момента е с вид смисъл и твърдейки, че няма смисъл от разделение между вид религиозни общности си е направо лъжа.  

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 часа, Aumi написа:

Да, религиозният ум е ирационален.

Рационалността се основава на разума, логиката, смисъла и целесъобразността. Рационалният ум е водещ при вземането на решения и извършването на действия. Разумът ни прави човеци.

Който отрича рационалността и се пуска по течението на ирационалното, първичното и вродените инстинкти (не ги контролира с разума), по нищо не се различава от неразумно животно. Разликата между него и скота е само в способността да говори, предимно глупости. Но във второто значение на думата скот се посочва, че има маса такива псевдо, не станали още човеци - Долен, морално паднал човек. // Глупав, тъп човек.

> Губя разум<а> <си>. Преставам да мога да разсъждавам нормално, трезво.

Уча се (научавам се / науча се) на ум и разум; събирам ум и разум. Поучавам се, придобивам опит да постъпвам разумно, да бъда разумен.

РА̀ЗУМ, мн. няма, м. 1. Висшата познавателна способност и дейност у човека да възприема адекватно и съзнателно действителността, като мисли творчески и логически.

2. Способността на човека да мисли, да разсъждава; ум, разсъдък.

3. Способност на човека да обмисля, да предвижда и правилно да преценява, да действа благоразумно, без да се увлича или греши. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Освен знания има и алгоритми. ;) 

Въпросните алгоритми се залагат в началната му фаза на развитие. 

Всеки човек има вид първи спомен. Първо осмисляне на вид информация. 

Клишето "първите седем години са важни" не е случайно. ;) 

После идват усвояването на вид знания. 

Докато израства човек следвайки вид заложени алгоритми отсява истината от лъжата. Дали въпросните ще са въз основа на вид религиозни схващания или плод на извън такива си е свободна воля на индивида. Религиозния човек е по подготвен, защото ползва вид наследственост. Образно казано не тръгва от нула. Има нещо = вид семейство в което се отглежда и развива. Семейството от своя страна е изградено или на база религиозни схващания или на база общ интерес. 

По-лесно е на деца с родители които са с еднакви религиозни схващания и/или общи интереси. Въпреки това има и други деца заченати не на един от тези принципи. На тях по-трудно може да им съградиш вид алгоритми. Дори умът им да е запълнен със знания, то на тях ще им липсват вид алгоритми, за да ги приложат въпросните за благото на човечеството, а не на първичния животински нагон на индивида. 

Ето защо определени деца на разведени родители се водят "трудни".

Обществото като вид орган на човеците не е достигнало определена фаза на развитие, за да полага грижи към деца родени в следствие на вид нисши страсти, затова и ролята на църквите, на вид духовни учения оказват по-голямо влияние за сформиране на човек или сформиране на роб (без значение дали някои ще направят илюзия, че роби в 21-ви век няма). 

Именно заради това всяко отричане на религията, на духовността е форма на лукавство. 

Всяко едно нещо, което е измислено до момента е с вид смисъл и твърдейки, че няма смисъл от разделение между вид религиозни общности си е направо лъжа.  

Най-чисто и неопетнено съзнание имат децата, преди възрастните да направят умът им обусловен, чрез различните алгоритми на които ги учат.

Ако вземеш няколко деца, от различни раси, етноси, националности, и ги поставиш в една съвсем стерилна откъм всякакви вярвания и догми среда, децата ще растат здрави, щастливи и необусловени.

Те няма да са индийчета, българчета, еврейчета, мюсюлманчета, те ще са просто човешки деца.
Те няма да знаят нищо за вашите религии, църкви, храмове, догми и ритуали, партии и футболни отбори.
Но с това няма да станат нито по-глупави, нито пък ще се отдалечат от духовното.
Напротив, те ще бъдат духовно чисти. С чист, неопетнен и необусловен ум!
 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Aumi написа:

Ако вземеш няколко деца, от различни раси, етноси, националности, и ги поставиш в една съвсем стерилна откъм всякакви вярвания и догми среда, децата ще растат здрави, щастливи и необусловени.

Те няма да са индийчета, българчета, еврейчета, мюсюлманчета, те ще са просто човешки деца.
Те няма да знаят нищо за вашите религии, църкви, храмове, догми и ритуали, партии и футболни отбори.
Но с това няма да станат нито по-глупави, нито пък ще се отдалечат от духовното.
Напротив, те ще бъдат духовно чисти. С чист, неопетнен и необусловен ум!

Мисля си, че няма да се получи точно така. Грешка е когато се правят опити да се стимулират качества към които детето няма интерес и предразпилижение. Но пък ако не се подхранят тези, за които има заложби, те ще си останат неразкрити. Може да се направи аналогия с една градина за която се полагат правилните грижи и такава, оставена сама на себе си. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 40 минути, insec написа:

Дивата градина е по- автентична, естествена и красива, от обработваемата.

Зависи от предназначението, в случая от контекста. Дали искаш да получиш наслада от възприятието на дивата природа или искаш тя да ражда или да не ражда плевели, за да може да роди нещо друго, което при наличието на плевели няма как да се появи, защото те го задушават. В обработваемата градина плевелите се изкореняват. Едната е автентична необработваема градина, а другата е автентична обработваема градина.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Мисля си, че няма да се получи точно така. Грешка е когато се правят опити да се стимулират качества към които детето няма интерес и предразпилижение. Но пък ако не се подхранят тези, за които има заложби, те ще си останат неразкрити. Може да се направи аналогия с една градина за която се полагат правилните грижи и такава, оставена сама на себе си. 

Да, ако се даде свобода на децата да развиват своите заложби и да се наблегне на тях, със сигурност ще е много по-добре и по-ползотворно, отколкото да се налага на детето да учи неща, които не са му интересни.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 45 минути, insec написа:

Дивата градина е по- автентична, естествена и красива, от обработваемата.

Дали е така? Усещането за красота е индивидуално. Тук няма какво да се коментира. Дали е естествена и автентична? Човекът не е ли част от природата. Разумът нещо отделно ли е от нея и от живота? Във възможностите на човека е да определя в известни граници процесите в природата. И тези граници ще нарастват с познанието му за природата. Дали използва знанията си разумно е друга тема. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване