преди 10 часа, _ramus_ написа:

Искаш да кажеш че си "духовен" ли? Или че си "религиозен" - щото нали темата...

Че понеже си "будист" и с "повторяема практика", която включва и редовното списване на повторяеми фрази, думички, версии, фантазии - до едно всичко е духовно... ? Освен будизма и егологията, си специалист и по речниците, философията и пиенето на задължително сутрешно кафе (разбира се, като будистка и духовна практика). Все пак - "единствения форум" и утре-сутрешното кафе не може без повторяемостта на основните опорни точки - до една :"духовни и будистки"... и практики, та къртят.

Виж,  лесно е да се забележи какво си писал в темата за КОВИД - нито можеш да го изтриеш, нито да го промениш. Видяха ти го, дори ти го модерираха. И не - не съм те докладвал, по никакъв начин - просто лесно беше да се забележи какво и кого си прицелил, с какви изразни средства (духовни, разбира се), още повече че съвсем ясно си го списал сам.

Не само там... това е писаното слово, не е само след сутрешното кафе и дневната повторяема доза от лична фантазна стъкмистика... Няма нужда да го изнасям тук, защото темата е сериозна и спама на няколкото "духовни" списвачи беше повече от одухотворен, божествен, религиозен... и много-много нравствен, морален, пълен със състрадание и възвишеност... Въз основа на написаното от духовни люде като няколкото тук, направо темата се изпълни с духовност, честност, чистота и благородство...  

Въобще една тема-пример - спрямо заглавието си... Пък - просто пример за народната "духовност", която блика из шаренията на плебса...

Особено духовната версия на изразяване  - чрез финалната духовна гласна "..., а?" В пещери ли е отраснал въпросния "духовен учител, говорител и обяснител на "православие", някакво си? Да не би да е бил осиновен от слонове и научил речникови умения някъде в джунглата? Но пък - станал "старшина" и пенсиониран... и толкова 'духовен'... толкова религиозен, толкова възвишен...

По друг начин я виждам бившата родна казарма вече... То в нея толкова 'духовни люде" - особено фатмашкия състав...

Заблуждаваш се като мислиш, че Буда е галил с перце последователите си и тези към които са били насочени ученията му. Ако беше чел, анализирал и медитирал върху сутти, вместо само да зяпаш Дони и Нети на будисткото учение което си посетил, щеше да знаеш, че Буда е използвал и груби думи, дума на пали означаваща "пълен глупак" и т.н. Критикувал е остро и на няколко пъти е изоставял последователите си, въпреки молбите да не го прави и се е оттеглял сам в гората.

Целите са били различни, от опит въпросните личности да започнат да се осъзнават, до примери които служат за назидание. Посочването на причинно-следствените връзки и осъзнаване пустотата на явленията, спомагат за охлабване вкопчването в егото и редуциране агресията спрямо другите.

На няколко пъти този подход имаше ефект върху теб, но след известно време всичко продължаваше по старому. Но написаното остава. Някои ще научат нещо и ще си извлекат поука, други не. Това е съвсем нормално. Но без твоето активно участие, това нямаше да се случи, затова имаш искрените ми благодарности.

Приятен и спокоен ден ти желая.

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

На няколко пъти този подход имаше ефект върху теб

брей, сега се изфантазира на голям експериментатор, че и реплика на "тактиките на Буда". Много чел, много тути, сути и фрути, голямо опитване и размишления са паднали - по време на ритуала на сутрешното кафе.

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Заблуждаваш се като мислиш, че Буда е галил

Малии - ма така ли съм "мислил" - някъде съм го написал ли, или просто заради нужната рецитация да си направиш?

Буда направо ще се дигне от небитието и да се просълзи над такъв "будистки пример" за истински буда-разбирач. Далай Лама може да те цитира, да се позове с теб, с мислителството, и с практиката по изкореняване на егото... Всъщност защо и въпросния да не практикува с "благи сутрешни кафета" - не е изключено това да е тайна практика и да е само за самонадъхващи се фантазни будисти... които само те се наричат така. И докато будистите ползват "буда блес ю", буда ползва "шунята блес буда"

И да - написаното остава. Всичко е написано, но някои списващи никога няма да си го прочетат, щото дневната дозичка фантасмагории им е най-важното и заради нея си живеят.

Байдъуей - тия нефелни опити за поучителни и алегорични послания, дето ги пробваш редовно - те духовни ли са, или са религиозни? Не за друго, но темата е за... че на глупости вече бая се отече... 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Байдъуей - тия нефелни опити за поучителни и алегорични послания, дето ги пробваш редовно - те духовни ли са, или са религиозни? Не за друго, но темата е за... че на глупости вече бая се отече... 

В един аспект са състояние на духа, а дали са религиозни, не мисля. 

До колко това състояние на духа е непригодно ти няма как да знаеш. Да, спрямо твоите разбирания не е възвишено и не представлява духовност, но до колко това му помага = ти не знаеш. Все едни неща погледнати само и единствено през твоето его. 

По своята си същност изблиците му са от натрупан опит, но не са  поучителни. Ако се абстрахираме обаче от това, то може да си изведем вид поука. Тя определено ще е различна от поучителното от будизма. 

В края на краищата тук не сме духовни хора, а обикновени, които по един или друг начин показват своята духовност. 

Твоя избор е = създаваш образ на съвършенство, но същия определено е разбит. Не знам до колко твоята надменност е духовна. Към момента не си показал вид духовност, не ти харесва неговата духовност или начина на неговата интерпретация на духовността излъчена от Буда. 

Ти си знаеш защо блуждаеш и не споделяш. Това, че не си удовлетворен от информацията дадена ти от друг си е твой проблем. 

Между впрочем, що не издирваш другаде информацията която ти е необходима? Явно тук не ще получиш адекватна помощ, за да си решиш проблема.  

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Байдъуей - тия нефелни опити за поучителни и алегорични послания, дето ги пробваш редовно - те духовни ли са, или са религиозни? Не за друго, но темата е за... че на глупости вече бая се отече... 

Съгласен съм с теб, да се върнем на темата. Понеже нямам информация да си бил религиозен, моля да напишеш в един параграф, според теб по какво се познава духовния човек. Какво не е написа, дай сега едно позитивно описание, за да се научим как да разпознаваме духовния от обикновения човек.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Съгласен съм с теб,

Ta вие дори не сте прочели нищичко от горните неща, дето ги написах. Нищичко... все едно че е празно поле. Няма как да го прочетете, дори и цял ден да го гледате. Това са примерите за психична скотома. Има си причина, явлението тече, това е точен пример. И след година да е - пак ще е това. Налице е базово разминаване, което се простира и в комуникацията. Шиниацу вече го написа но всеки си напира да си подпише дежурните си рецитации.

Единия бил "обикновен човек" и си списва поредните несвързани лични изцепки във вид на къси абзаци. Но и не виждам негово фатмашко, ",а?", пък и явно са му омръзнали дивергентските му залитания.

Другия искал да се връща на темата, трябвали му позитивни послания и критерии за различаване на някакъв си "духовен човек"...  Ето това е ролята на матричните клишета.

ДУХовен човек не може да има. Няма как той да е ЛИЧНОСТ. ДУХовност не става въпрос за ДУХове, а за съществително нарицателно, което изразява състояние на .... Не може то да съществува в множествено число - по съвсем ясни причини.

Нито ме интересуват позитивните послания, нито са ми важни. За тия дето им трябват, да кажа, че всеки търси отвън, това, което си няма отвътре, а му трябва, за да компенсира "излишъка на едно, довеждащо до дефицита на друго. И търси да си набави чрез каквото докопа. В случая - фантазно, щото по друг начин няма как.

Не ме интересуват нито нравствените клишета, нито моралните залитания, нито щенията на един или друг. Матричните социални клишета са опитите да се вкара критерий между някакви си хора дето по дефиниции трябвало да се различават. Нищо матрично, нито социално, нито религиозно или личностно - няма отношение към състояние ДУХ, за което става въпрос в един разговор по-горе между двама списващи, които с лекота се разбраха по това. А някакви "други" си напират тяхното си.

Понятието ДУХ излиза отвъд всяка възможност за матрично ползване и няма нищо общо с етапа ЛИЧНОСТ. То се внася във философската мисъл от ХЕГЕЛ. Преди него е внесено в социума чрез символна, приказно-опростена версия, налична сред всяка религиозна концепция, вкл и в християнската.  Нищо от това не съществува ... за няколко човека. И да - не съществува и няма как. А си играят на някакви "въпроси", на предложения, на някакви послания - като че са на вечното си фантазно място на говорителна катедра в неделно възрожденско училище в което хилядна публика ги слуша в захлас и те разнасят... "знание", образоват, информират, поясняват... 

================

Синдром на месията - е събирателно на набор от характерни поведенчески симптоматики, изразени в случая със слово. Определят се от характерен психичен контекст и задават ясно личностни и характерови дефицити и особености. Много са характерни за религиозната типология личности,  заради приетия модел на т.н. "храмово общуване".

Ясната изразена потребност от модел, при който на първо и централно място заема някакъв идеализиран ръководен и задаващ образ, е от най-определящо значение и присъства задължително. Именно това определя и основните религиозни идеологии и ги задава като "интуитивно" близки за усещане и приемане от масовия тип.

В психичния свят на такъв тип личност всичко се определя от централен идеален образ, с върховен авторитет спрямо същата личност. По същия начин той се вживява в едната (авторитетната, водещата и значимата ) или другата роля (на публика, слушатели, миряни), в зависимост от усещането за ситуация и възможност да се превъплъти. Той разиграва това през цялото време в себе си и то излиза при всеки възможен случай, в който контекста около него му дава възможност.

Форумното писане е именно такъв тип контекст, който позволява с лекота разгръщането на тия вътрешни игри, макар че и извън него, в социалното си формално общуване същата личност реагира и участва чрез основния си модел - активно или пасивно.

Така или иначе това е базов модел, свързан с дефицити и особености на взаимодействието на детето с неговите родители - основните първи идеални фигури в психичния свят на всяко дете. Именно в тия етапи възникват острите нужди и модела на "липсващия баща" или на точно обратното - натрапчив спомен за авторитарния такъв. При подходящи характерови особености и детство - това остава за цял живот и става базова нагласа и основоопределяща за цялата схема на личността и идентичността й.

Точно определени личности сред форума са с ясно изразен месиански синдром. Схемата "говоря на мнозина, дето четат/слушат, гледат" придава значение на онова, което се изразява и на изживяването на значимост на Говорителя, който често вплита и ролите на Защитник, на Порицател, на Законодател, на Посочващ, Разясняващ, Определящ... - толкова характерни за модела на "идеалния авторитет", свързан с "идеалния БАЩА"... и т.н.

Всичко това е елементарно за извеждане, разпознаване или синтез и се вижда навсякъде - не само сред калдата или виртуала.

преди 56 минути, _ramus_ написа:

ДУХовен човек не може да има.

А одухотворен човек може ли да има - който изразява богат духовен живот; възвишен, благороден?

преди 3 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

... не е възвишено и не представлява духовност...

Ректорът на Софийския университет миналата година е казал следното:

Ние не четем, не търсим духовно израстване, а единствено икономически просперитет, не общуваме едни с други, не си помагаме, егоизмът е изместил емпатията.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

е казал следното

И... какво като го е казал? Всеки може всичко да си казва, пише, изразява...

Кое прави "казването" на едни, важно за други? И най-вече - защо?

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

А одухотворен човек може ли да има - който изразява богат духовен живот; възвишен, благороден?

идеалите са само  в идеален вид и смисъл. НЯМА как да съществува ИДЕАЛНА личност. Никога не е било възможно, няма как да се случи. Никой не разглежда реалните личности в дълбочина - такива, каквито са зад идеалните им изкуствени светлини, само и само да служат като образци за нещо си - път, поведение, цели, живот... Приписват им се хиляди митологични характеристики, изграждат се напълно изкуствени описания...... и всичко това - заради нуждаещите се от идеални измишльотини, защото иначе не са способни да функционират

За едни - някой си ще е един, за друг - ще е друг. Идеалните образи за дадена социална общност - нямат нищо общо с "реалните личности" на които ги изграждат. Груповата потребност от "водещи и опорни" образи, нужни на основната маса в тях, е основното, на което резонират. В името на тия остри потребности, се избират точно определени "типологични образи", те се идеализират чрез засилване на точно определени характеристики които им се приписват, а останалото се тушира и неглижира, сякаш го няма.

Напълно отделно е от това - някой какъв е отделно от отражателите си, защото за него си - той просто си е естествен,  а не възвишен и благороден. Но търсачите на идеали, не им понася естествеността, защото имат нуждата от "външни идеални авторитетни образи" които да ползват в ролята на "ситуатори" и маяк за личната си обърканост. Това се изостря допълнително в моменти когато избраното за опори , посоки и модели - започне да се пропуква и се проявява като различни форми на екзистенциални кризи. 

Всички кризи от тоя вид са "на идентичността" и рефлектират в личността. Проявлението им е като че е "някакво разочарование" в опорен образ или схема и се налага нейното заместване с други такива. Това е съвсем характерно в твоя случай и чудесно си си го изписал и сам.

Всяка личност с такава психична типология има остра потребност от основни идеални образи, на които тя да опре своя психичен "скелет". В процеса на израстване и развитие тия образи се пропукват, но усещането за неустойчивост и нарастващата тревожност веднага гони към заместване на провалените опори, с други такива. В търсенето им веднага се взима "поука" какво, кое и как е провалено и как новия провал да се избегне, кои са слабите места и остро търсене да се избегнат същите в "новата схема".

Докато някъде, в нещо... поредната схема отново не се провали да бъде достатъчно "опорна"... И ново "разочарование"... и драми, усещане за изгубване, изживяване към пропадане и обърканост, остра липса на предишните престави за "отложени награди", за проекциите на добро, щастие, радост, покой, сигурност... Като ги няма налични - с идеалните и представни схеми тия се задават и се изживяват като "реални"... с идеята че се "отлагат" и че са нужни "условия", да се разгърнат във времето... Именно така се постига усещане за покой във "времето" - с ясни постановки и ниска тревожност, заради свеждането на неизвестното "предстояще" до ясни и точни проекции... И това са ползите от всяка религиозна концепция - чрез нея всичко това се реализира с лекота от нуждаещите се от него.

Това никога не спира и няма никакво значение "давещия се" какво ще си избере, стига в него да привиди намаляване на тревожността му и някакво усещане за спасение и стабилизация.

Всичко това има връзка и в "месианския синдром". Проявлението на тази типология е много характерно - "Говорителят" проектира през личната си призма типологията на 'слушателите си'. Това чудесен лакмус за психичните му характеристики и характерови особености. Например - нуждата от "позитивни послания" е най-важна и заради изострена необходимост на хората които живеят сред "негативни и травматични представи, образи и изживявания,  които наричат общо "мисли"... Когато това стигне до обсебване и крайни фиксации, в мозъка вече се оформя усещането за разпад ( и смърт) ... и се разиграват версиите за "страданията и спасението от тях".

И съответно - в речите на "Говорителя" чудесно присъстват безброй описания, особености и характеристики именно на въпросния "негативен тип"... защото все пак цялото представление въпросния субект го изиграва вътре в себе си. Така той описва "двете страни" сред които той разиграва както конфликта, така и представата му като "решение/спасение". Самите му "речи" всъщност са част от неговия вътрешен свят и начините по които той реализира баланса си, чрез компенсации на дефицитите си.

НИЩО от това няма връзка нито с ГАУТАМА, нито с някой от реално живеещите хора по планетата, без значение дали някой ги е избрал да са ИДЕАЛИЗИРАНИ примерни образи. Няма значение на какъв мащаб се избират образите, за какъв етап ще послужат - просто митоманите не се интересуват от "реалностите", а само от ползите които са им потребни. Но масовия психологичен тип - на последователя, подражателя, на имитатора - е с непрекъсната жажда да има ИДЕАЛНИ фантастични примери, които да ползва за ВЕКТОРИ и на това се крепи цялата му екзистенция..................

Нито една религия или идеология не минава без задължителен ИДЕАЛЕН ОБРАЗ, а за целите на идеологичното внушение - система от много такива образи, подредени йерархично. На тях се крепи  останалите елементи на митологичната приказка. За приелите я да ги изразява и определя кои са - това става най-важното и на нея им се крепи цялата екзистенция. 

-----------------------

Това мога да го пиша с дни, но няма никакво значение - точно за тия, които се имат предвид в него, те нямат никакъв шанс да прогледнат за това, в което участват и сред което са потънали. За тях, според тях - всичко е напълно различно и точно така се реализират  самозаблудите. За мозъкът няма никакво значение как ще получи онова, което "му е потребно" и ще реализира някак  'баланса си".

преди 2 часа, _ramus_ написа:

идеалите са само  в идеален вид и смисъл. НЯМА как да съществува ИДЕАЛНА личност. Никога не е било възможно, няма как да се случи.

Добре, няма личност която да притежава само положителни качества. Това значи ли, че няма смисъл да търсим посока за трансформация, развитие и реализация на една по-висша личност, практикуваща добродетели?

Трябва да останем на ниво базови и унаследени тропизми или е по-добре да се ъпгрейдваме по някакъв начин, който да осъществи по-високи нива на уважение и свързаност с другите?

Да вземем за пример емпатията, като част от духовното усъвършенстване. Според теб има ли смисъл да се развива, при положение, че е невъзможно да реализираме идеална емпатия към всички?

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

А одухотворен човек може ли да има - който изразява богат духовен живот; възвишен, благороден?

Ето някои възможни насочващи въпроси за духовността.
Каква бихме предположили че е степента и вида на духовността на човек - отрицателна/положителна или ниска/висока,
ако виждаме, че този човек проявява някои от следните качества:

1. Егоист
2. Безсърдечен, не съчувства
3. Критичен към другите, но некритичен към себе си
4. Агресивен, заядлив, отмъстителен, завистлив
5. Бездарен, няма никакви таланти, не умее нищо
6. Престъпник, убиец е
7. Говори за Бог, но не обича хората, ближните си

8. Алтруист
9. Съчувства на другите
10. Критичен към себе си, но снизходителен към другите 
11. Талантлив, гениален, творческа личност
12. Не би навредил на друг човек
13. Има някакви силни качества, например здраве, дълголетие
14. Има необичайни качества, например взима успешни интуитивни решения, предсказва правилно 
 

Тези качества, може да ти ги изиграе всеки посредствен актьор - няма нужда да е завършил актьорска школи дори. Не един път съм подчертавал, че ако примерно християните и будистите, срещнат Исус и Буда на улицата, по- големия процент от тях, биха ги заплюли. Исус явно е имал нещо лично с блудниците, а антиаскетично настроения Буда е живял в тотална крайност, като аскет, тъй че ..... наместо да елементаризирате ония, от които взимате пример, по- добре акцентирайте в/у вашата съзнателност, как да се развие до тяхната.

преди 44 минути, NVJ написа:

Ето някои възможни насочващи въпроси за духовността.
Каква бихме предположили че е степента и вида на духовността на човек - отрицателна/положителна или ниска/висока,
ако виждаме, че този човек проявява някои от следните качества:

1. Егоист
2. Безсърдечен, не съчувства
3. Критичен към другите, но некритичен към себе си
4. Агресивен, заядлив, отмъстителен, завистлив
5. Бездарен, няма никакви таланти, не умее нищо
6. Престъпник, убиец е
7. Говори за Бог, но не обича хората, ближните си

8. Алтруист
9. Съчувства на другите
10. Критичен към себе си, но снизходителен към другите 
11. Талантлив, гениален, творческа личност
12. Не би навредил на друг човек
13. Има някакви силни качества, например здраве, дълголетие
14. Има необичайни качества, например взима успешни интуитивни решения, предсказва правилно 
 

Проблемът е в това, че човек не се ражда благородна личност - благородната личност се култивира.

Преди да започне култивацията, всеки сам трябва да осъзнае, че е възможно да промени (мени, видоизмени) вродените си нагласи (склонности, наклонности). Ако ги приема като своя неизменна вътрешна реалност (същност, субстанция) - няма шанс.

преди 5 минути, insec написа:

... по-добре акцентирайте в/у вашата съзнателност, как да се развие до тяхната.

Добре казано...

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Добре, няма личност която да притежава само положителни качества.

положителните качества - са такива заради конюктурни и социални критерий. По същия начин - като "добро и лошо". Оттам - и "ДОБРО-детели", БЛАГО-родство.

Социални клишета са също и самите идеи за "духовни личности"...

преди 1 час, insec написа:

по- добре акцентирайте в/у вашата съзнателност, как да се развие до тяхната.

Това не е въпрос на "СЪЗНАТЕЛНОСТ", както и че изказването "да се развие съзнателност" - е неопределено като дълбок смисъл и е просто поредното социално клише, с общ пожелателен смисъл, изразяващо социалните идеали, които описах по-горе.

Освен всичко друго - по смисъл нивото на ОСЪЗНАВАНЕ, което се има предвид като "ОСЪЗНАТОСТ" - не се развива като се копира модел. Това е най-малкото наивно, но като социален мит има огромно значение и се тиражира и сугестира непрекъснато, защото поддържа и регулира социалните идеали, и така катализира тяхното стремене сред личностната си маса. Сред религиозните последователи пък - това е основен модел на поведение, усещания, представност и задава наготово границите за различаване и така - ориентиране... И така - се определя и когнитивната и житейска рамка, според която се живее (възприема, резонира и отразява битието, според особеностите на Живеещия го) ... и т.н.

Много добре разбирам защо основната маса пишещи (не само в калдата) договорено си карат по заучените си социални модели. Това им подава усещане за сближаване и резонанси, при все че в темата дори и това не е налично, заради значими разлики в базите от които е заимствано, и тяхното надграждане през екзистенцията.

---------------

В чисто личен план не ме интересуват подобни казуси, вижданията ми нямат нищо общо със социалните договорки по тях. Тия въпроси съм ги извел и приключил преди повече от 10 години, още повече че не съм срещал (друг, освен един) достатъчно сериозен човек, който да ги е извел с дълбочина и да обменим виждания, извеждания, аргументи и приоритети.

Вместо това масово се манифестират социалните сугестии, което е нещо естествено, защото ролята им е именно да служат докато личността няма изградена независимо изведена система за ориентиране, с построени от нея базови положения... Това пък води до формиране на независим мироглед, спрямо нейните собствени особености и характеристики.

Всичко това означава най-общо нещо като  насока за цялостна реконструкция на личността и пренареждане на нейните елементи и постаменти. Това изменя до голяма степен нейните ценности, йерархичност, мотивация, цели и посоки за поведението й, задава нови параметри за възприятие и отражение... Това довежда до цялостно отдалечаване от социалните модели, които се следват от масата...

Заради тия разлики, които са по същество и са доста дълбоки, някои списващи си отразяват рамус, според техните си критерии, както повелява инстинктивизма. И ако това все пак е естественост, не е такова в опита да се манифестира като "мислене"... .

Не споделям вече нищо от социалните идеали и това създава доста негативно отражение в техните защитници и отстоятели. Така, че пиша си го ясно и точно - няма смисъл. В темата вече понаписах някои положения и ползвах някои пишещи като примери в конкретика на обмена. Повечето дори не сте способни да го ПРОчетете внимателно... заради наличните различия...

Представността е нещо твърде измамно - защото се определя от базовите характеристики и възможности за осмисляне (ниво в развитието). В огледален смисъл - всяка личност, изфабрикува и създава личен "декор" сред който тя се постановява и внимателно следи в между "декора и основния образ на АЗ", да няма никакви противоречия (дисонанси). Това е сложен вътрешно-психичен механизъм, който дирижира цялостното отражение на личността. Именно от него възникват явленията "пристрастие", от него се генерират явленията УБЕЖДЕНИЯ, отстояване, вярване, религиозността. Определя също и нивото на фантазия и въображение, ниво на осмисляне... (когнитивна рамка и когнитивен хоризонт)... и т.н.

Нито един сред форума няма подобни характеристики и натрупвания, освен две ... да ги обобщим като "изключения", и то още в ранна фаза, докато минават през някои "критични зони". Заради всичко това няма никакъв смисъл да се дискутира. Имам още един човек в живота си, с когото имам обмен на високо когнитивно ниво, правили сме експерименти през десетилетията да вкарваме в нивото на обмена, нови, незапознати хора и да наблюдаваме как се справят с разликите и несъвместимостта.... Интересно е, а и така се създава опит и познание.

преди 15 минути, _ramus_ написа:

...с общ пожелателен смисъл.....

Естествено - при такива признаци и фокус в/у тях, за нещо друго няма мегдан.

а ако ги няма "такивата признаци и фокус", ако въобще пренебрегнеш ограничението на контекста - какво би написал?

преди 1 час, _ramus_ написа:

Социални клишета са също и самите идеи за "духовни личности"...

... просто поредното социално клише...

Ако от това следва, че всички представи за реалността са апокрифни, понеже са зависими от социален контекст, то какво предлагаш... нещо независимо?

преди 1 час, _ramus_ написа:

... масово се манифестират социалните сугестии, което е нещо естествено, защото ролята им е именно да служат докато личността няма изградена независимо изведена система за ориентиране, с построени от нея базови положения... Това пък води до формиране на независим мироглед, спрямо нейните собствени особености и характеристики.

Такъв филм в тази действителност не се прожектира, затова не можеш да намериш поддръжници на абсурдните си и противоречиви идеи. Прочети се сам в болднатото, защото на твой език - "чупиш тъпомера".

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

то какво предлагаш.

Не ме интересува да предлагам нещо - това не е софра, нито е баница, нито е социална столова или църва, в която непрекъснато да разигравам речите си пред жадната за тях публика.ето с това непрекъснато манифестираш кои са твоите опорни положения и откъде са те. Ето и другото от тях:

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

не можеш да намериш поддръжници

Виж как сам си пишеш кое е важно за теб и кое основно има значение... Само социалният контекст те интересува, защото личният ти театър се разиграва именно сред такъв контекст.

Мен подръжниците не ме интересуват и не са ми потребни. Вече толкова години ти няма как да проумееш това, защото е контрастно с твоят социалнозависим мироглед.

 Колкото до "тъпомера" - моят език е на тоя, дето си служи с него. Огледалничене - е реакция на репликация чрез огледална смяна на роли... думички, отношения... Това е защитна схема, която е съвсем детска, част от израстването... Всички преминаваме през нея и тя е едно ехо от нивото на социални умения и социална зависимост.

Твоите критерии нямат никакво покритие в моя свят , а ти ми списваш как ги отразяваш според твоя. Ми... не ме интересува въобще. Разликите са толкова значими че вече почти няма общо и много добре разбирам защо негативничиш през цялото време. И че не си само ти така... Пък и го "паля" постоянно

В голяма част от живота си срещам религиозни хора и се налага да общувам с тях, Разбира се - важно е винаги какъв е точно самия човек, но в цялост всеки който се постановява тясно в религиозен контекст... съм му "трън" в очите, защото онова, което изразявам е напълно несъвместимо със света сред който той се е постановил. През образа на рамус той отразява отрицание и усеща дисонанси, които той внимателно е взел мерки да не са налични и да ги изтика от съзнателното си поле. Заради това образът на рамус става постепенно извор на негативизъм - защото произвежда дразнене и става "дразнител". А на дразнителя се реагира защитно и се почват заучените инстинктивизми, чрез толкова многото повторяеми шаблони.

Толкова много неща не разбираш, че не си в състояние дори да си ги представиш. Заради това ми навираш повторително твоят начин на отражение, без дори да си в състояние да си дадеш сметка за различията... Именно - различията...

 

преди 36 минути, _ramus_ написа:

... без дори да си в състояние да си дадеш сметка за различията... Именно - различията...

Различията досега не са ти дали, нито изобщо някога ще ти дадат, фантазираната независимост. Няма да ти помогнат и да оцелееш извън всякакъв социален контекст, в по-широк еволюционен план. Твърдиш, че нямаш и не предлагаш опорни точки, но имаш и го правиш. Наистина жалко, че една толкова "гениална" стратегия ще остане неразбрана (признак за нейната безполезност) и ще си отиде заедно с теб...

Нямаш никакъв шанс да изведеш през своя свят отражение за нещо, което е различно от него. Отраженията ти до едно са отрицаеми, защото се основават на несъвместимост и се пораждат от нея. Това е центростремителен стремеж, като ролята на център се играе от социално подадени и приети опорни схеми. На теб не се налага да създаваш нищо и веруюто ти включва че всичко е вече написано, вече създадено, че някъде назад във времето всичко е било идеално, че истините са някъде в него, че сега е един объркан свят и изходите от тази обърканост се намират във "вчера", някъде далеч, някъде преди... 

Различията - са мярка за широта. Акцента върху различността не може да си позволи никой консервативен субект. А религиозните личности - задължително са консервативна типология. Изключенията са толкова малко... че е излишно да се взимат предвид. Ти със сигурност не си едно от тях

И още нещо - колкото е по-вкопчен в схемата си, консервативният субект се превръща във фанатик, а и това си е неизбежно. 

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

ще остане неразбрана (признак за нейната безполезност) и ще си отиде заедно с теб...

а ето това е генералния пример за ограничението на твоите опорни точки, през призмата на моя свят. Значи - неразбраното (от теб, разбира се, както и от "сходните на теб" ) ... и именно така, заради неразбирането се определя и (социалната му) безполезност.

И между другото - си толкова точен в този изказ - ПОЛЕЗност или БЕЗполезност - се основава на корена ПОЛЗА. Пак ползата... все около нея се върти всичко. Личната полза, стопена през проекцията за 'груповата такава'... Ако не е според нея - значи е безполезно (но за същите). А мен ползите за същите не ме интересуват с нищо... С нищо! Нещо повече - на точно "тия ползотворители" им нося усещането за "вреда"... Заради това са тия форумни шаради.

Ти може би фантазираш че като проповядваш и театралничиш със стъкмистиките си играеш че "носиш полза" на някого. Че дори "на много"... Или... ?

преди 1 час, _ramus_ написа:

а ако ги няма "такивата признаци и фокус", ако въобще пренебрегнеш ограничението на контекста - какво би написал?

Каквото съм написал е към конкретен пост, ако този пост го няма, какво да напиша?! Не, че и толкова съм се засилил да пиша въобще - дългите кометари от моя страна бяха преди години; а още повече в тази тема, в която ..... темата е няма поначало, "религия и духовност" <-> некъв общ лаф моабет.

преди 1 час, _ramus_ написа:

И между другото - си толкова точен в този изказ - ПОЛЕЗност или БЕЗполезност - се основава на корена ПОЛЗА. Пак ползата... все около нея се върти всичко. Личната полза, стопена през проекцията за 'груповата такава'... Ако не е според нея - значи е безполезно (но за същите). А мен ползите за същите не ме интересуват с нищо... С нищо! Нещо повече - на точно "тия ползотворители" им нося усещането за "вреда"... Заради това са тия форумни шаради.

Вредиш единствено на себе си, но служиш и за назидание, така поне има косвена полза. От това което пишеш излиза, че само си губиш времето. Полза няма, не те интересува нищо, тогава хайде да пишем абсурдни и противоречиви фермани пълни с безсмислици. Калпав нихилизъм. Няма смисъл да отделям повече от времето си за такъв вид "комуникация", това беше достатъчно.

Приятна вечер.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Няма смисъл да отделям повече от времето си за такъв вид "комуникация", това беше достатъчно.

Добрия в лъжите е тоя, който може да излъже най-вече себе си. Комуникация въобще не се е състояла. Няма и как, разликите са ключът, ти не понасяш различното, щото с него имаш проблем и ти поражда несъвместимости.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

косвена полза

И да - пак е полза. Все до едно и също, всеки коментар, всички думички - ползата... Вероятно ти се струва много възвишено и духовно... много антиегово, зряло...

От друга страна чудесно служиш за контраст, за да напиша разни свои неща. В това отношение си ми много удобен. 

преди 2 часа, insec написа:

Каквото съм написал е към конкретен пост, ако този пост го няма, какво да напиша?! Не, че и толкова съм се засилил да пиша въобще - дългите кометари от моя страна бяха преди години; а още повече в тази тема, в която ..... темата е няма поначало, "религия и духовност" <-> некъв общ лаф моабет.

Но с това не беше откровен. Може и да не е лесно, но си заслужава ако опиташ.

преди 18 минути, _ramus_ написа:

Но с това не беше откровен.

По- скоро явно не разбирам какво ме питаш.

преди 16 часа, _ramus_ написа:

Всичко това е елементарно за извеждане, разпознаване или синтез и се вижда навсякъде - не само сред калдата или виртуала.

Не ми е известно защо мразите другите. Явно Вие се нуждаете от психиатрична помощ, а не другите от психологическия Ви анализ. 

Да, сред "интернет над нещата"  се срещат какви ли не индивиди и определено такива като Вас които мразите всичко различно от Вас са в повече. 

Към момента всяка Ваша изява само това показва - Омраза. Определено се нуждаете от специализирана помощ. 

Самото Ви незнание е очевадно. Опита Ви да го замените с ерудиция е твърде банален. Лесно мога да Ви сложа диагноза драги ми ИИ-чо., но тя няма да е към ника, а към човека който е зад това. Същия явно има вид разстройство на личността. 

Определено не сте духовен, не сте религиозен, не сте и нормален човек, не сте и личност. 

Така, че: кажете на ония които са Ви профилирали, че незнаят да работят с вид незнание, което означава, че им липсва интелигентност и то елементарна. 

Кой съсипва тази тема, а?! Покрива с вид "помия" въпросната, някои от нас или Вие самите, а?! 

Алкохолът в самотните нощи не прощава никому, ей!  И така десетилетия... още от младини.

Колеги, намалете алкохола, защото се изпростява. Кафето и цигарите - както и да е, но алкохола кърти мозъчни клетки и като намаляват допълнително се изглаждат и малкото гънки... И поуката е, че се стига до горният резултат от среднощни делюзии.

Ако толкова напирате към изглаждане можете да ползвате услугите на валяк, вместо алкохол цял живот. В случая допускам че и най-малкият размер стоителен валяк ще свърши работа, при това генерално и радикално, отведнъж. 

преди 10 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Кой съсипва тази тема, а?! Покрива с вид "помия" въпросната, някои от нас или Вие самите, а?! 

Everyone scratched their heads except Gautama Buddha himself who said: “If you know what you are doing is right, nothing can corrupt you, instead you change the corrupted”.