преди 15 минути, by_chechi написа:

Има какво да мислиш над това :

http://www.kantherapy.com/сензорна-депривация-що-е-то/

От това , ако се прекали се полудява ! 

Споко, знам какво означава, но не съм полудявал и не мисля, че някои от породените състояния са необратими. Но с пости, без храна и вода, съм си докарвал някои ефекти, екстази, скърби. После се осъзнах, донякъде... 

преди 34 минути, by_chechi написа:

Необяснима ти е защото нямаш понятия . Човек мисли чрез думите !....

Не съм казал, че ми е необяснима. а че е необяснима. 

преди 49 минути, by_chechi написа:

...Ха ! И да попитам : " Що е това насилие/ненасилие

Когато умът изпитва ненаситна жажда, изпитва омраза и е в плен на заблуди, той съвсем естествено е насилствен, защото се стреми да реализира определени (често невъзможни, ненужни) желания и да отстрани (често използвайки всички възможни средства) пречките за постигането им.

Когато умът е лишен от ненаситна жажда (задоволява се с малко, с най-необходимото), лишен е от омраза и е лишен от заблуди, той съвсем естествено е ненасилствен.

преди 10 часа, Aumi написа:

Как ти създаваш блага за другите? По какъв начин поставяш чуждия интерес и желания пред своите?

Това е нейде в миналото ми. Не мога да го коментирам. 

В действителност мога да дам един случай като онагледяване.

Някъде преди 20 години. Събота, рано сутринта, отивам към местното заведение, за да пия кафе. Събота бе свещен ден за мен и не желаех никой да ме безпокои, но във въпросната един комшия от другия вход също излизаше и с усмивка каза: - Я, точно ти ми трябваш. Купил съм си казанче за тоалетната и да го смениш, че старото не работи. Не бях си пил даже сутришното кафе. Усмихнах му се, а изобщо не ми бе в работата, но отидох и му го смених. Накрая той дружолюбно ме попита колко ми дължи, а аз казах - нищо. Той настоя, че някак си трябва да кажа какво ми дължи, а аз му казах = една усмивка тогава, за да не те поставям във вид задължение. Ето тази усмивка няма да забравя никога. После с наслада си пиех кафето, бе ми ведро и пред мен отново и отново се появяваше неговата усмивка. Цял ден не спрях и аз да се усмихвам от получената сърдечна, лъчезарна и бляскава усмивка. 

Кратко: Когато човек прави блага, за него остава положителната емоция на другия. Това ми стига. 

п.п. Мога да споделям само и единствено неща извън моята бивша трудова дейност. 

 

преди 23 часа, Aumi написа:

Ок, разбирам, че не осъзнаваш какво искам да кажа, което не ме учудва, защото съм разговаряла с много религиозни хора и отговорите са ми пределно ясни.

Тогава нека да обсъдим това което ти казваш.

Казваш, че православието те учи да създаваш блага за другите. Да слагаш чуждия интерес и желания пред своите.

Как ти създаваш блага за другите? По какъв начин поставяш чуждия интерес и желания пред своите?

Вчера няколко пъти прочитах това и вниквах в това което си написала. 

Не ме изненада от това, че не те учудва. По-скоро защо заговаряше само за Бог, духовност и различията в религиите и наблягаше на Бог. 

После осъзнах = аз явно и доброволно съм споделил, че съм православен християнин, но ти никъде не споделяш своето вероизповедание. 

След това абсурдния ти въпрос: "Как ти (т.е. аз) създаваш блага за другите?" .... и дори по абсурдния следващ ти въпрос. 

Определено провокира вид любопитство в мен. Защо си използвала този изказ и ред други неща. Асоциациите ме доведоха до една статия. Доста внимателно я прочетох и вникнах в нея. Разпознах по един начин твоето вероизповедание. Не ще споделя моето заключение. 

В случая е по-важно, защо вид вероизповедание е само и единствено на един език, а всяко копие на друг не е меродавно?! 

Религиите или по-точно религиозните схващания по отношение на Бог спрямо географско разположените общности е със специфични отенъци по отношение на климата, фауната и флората и изобщо в зависимост от хабитата в който живее човек. Поради тази причина религиите са различни. Самите писания приети за свещени книги в случая са без значение, а по-важно е словото. То от своя страна е на някакъв език. Възникна един елементарен въпрос. На какъв ли език говори Бог, а?! Кой ползва като вид преводач, за да може човек да разбере божието слово, а?! За мюсюлманите това е Мохамед, За юдеите това е Мойсей, за Християните това е Иисус Христос. Те по своята си същност са пророци. 

Интересно ми стана, че не се допуска във въпросните религии други следващи пророци. Изключват се прозорливите индивиди които в последствие са се раждали. 

Ако при мюсюлманите единствения праведен език е арабския, при юдеите е иврит, при християните са иврит, елински, латински и български, като забележи, че българския е отричан от елински говорещите, докато един св. Кирил не е доказал, че е праведно божието слово да се проповядва на местния език, за да може местните да чуят божията промисъл. 

От там на сетне го казах по математически: Бог /Абсциса/ Човек-Бог /Ордината/ Дух /Апликата/. 

Всяко нещо което не е направено по този начин е лъжа. То не може да е благо. 

Та, сега вече съм готов да кажа как правя блага!!!

Вземам нещо, намирам стойността му спрямо Бог, стойността му спрямо Човек-Бог и стойността му спрямо Духа. След това се вслушвам в другия, пренебрегвам моето първично и реализирам за другия нещо стойностно спрямо истината, а не спрямо схващането за истина на другия. В някои случаи за сметка на мои лишения, за да е по-добро на другия, в други случаи изисквам от другия да се лиши от нещо, за да получи желаното, в трети случай е взаимно споделяне на различни ценности, за да има блага и за мен и за другия. Различно е. За много малко хора съм готов да се подложа на лишения. Те са най-близките хора. Единствено което разполагам с невероятен излишък е моята духовност. Същата няма материален еквивалент, който по един или друг начин да ми се изчерпи. Тя е в моя интелект.Тя е в моите знания. Тя е в моя опит. Същите са далече в миналото. То е недостъпно за всеки извън мен. То е крайно, да = стига до моето раждане, но уви никой от вас не е участвал, присъствал и т.н. при него и си остава тайнство както за вас, а така и за мен. 

п.п. Всяка друга представа за този свят или друг е лъжа. Да, има твърде много илюзии, но истината е една = Ние сме създадени по Боже подобие и следователно можем да сме равни на Бог, но не и на този свят. От нас зависи дали живеем с тази вяра = на творци или сме просто вид консуматори на тази земя. 

Да, ти си убеден, както и повечето хора, че е задължително хората да имат вероизповедание.

Задължително трябва да се самоопределяш като част от някоя група - мюсюлманин, християнин, будист, атеист, адвентист, мормон, православен, протестант...и прочее хиляди разновидности на религиозните течения.

Задаваш ми този въпрос, защото не разбираш за какво ти говоря. Не осъзнаваш думите ми.

Да, в света е прието за напълно нормално хората да имат някаква принадлежност, и да се чувстват като частица от това цяло. Дори и да се откажеш от едната група, трябва да си избереш друга група, от която да станеш част, да изповядваш нейните идеали, да следваш сляпо нейните догми и да почнеш да прилагаш нейните ритуали. Това може би дава повече сигурност на хората. Не се чувстват сами. Те искат да имат духовни лидери, водачи, които да диктуват как да изпълняват определени ритуали към Бог, те измислят молитвите им. Те са посредниците между Бога и човека.

Ти например, както и много други, не можете дори и за миг да си представите, че можете да се откажете от вашата религия или вероизповедание. Може би си мислите, че това ще е някакво предателство и няма да имате опора, подкрепа...Вашите религии са ви необходими като тояжки, с които да вървите по пътя...

Не можете и за миг да си представите, че можете да бъдете свободни - свободни от догми, ритуали, наизустени молитви, внушени ви втълпявания за Бог.

Но ако дойде денят, когато изведнъж прозрете, че можете да съществувате и без тях,  ще видите колко ярко блести слънцето и ще поемете наистина глътка свеж въздух, и ще осъзнаете, че Бог няма нищо общо с човешките втълпявания, и че всичко, което е писано за Него, са били лични проекции на пишещите. Всички описания са човешки проекции, които са били наложени на групи от хора. Всяка една група е създавала свои проекции, и те се различават в зависимост от времето и мястото, където са създавани. Затова и боговете приличат на своите създатели.

 

 

преди 22 минути, Aumi написа:

Ти например, както и много други, не можете дори и за миг да си представите, че можете да се откажете от вашата религия или вероизповедание. Може би си мислите, че това ще е някакво предателство и няма да имате опора, подкрепа...Вашите религии са ви необходими като тояжки, с които да вървите по пътя...

Разширяването на съзнанието и духовността не предполагат отказване, а приемане, изчистване и отделяне на есенцията - на духа на религията от черупката й. Във всички основни религии има хора, които чрез тях са достигнали до по-дълбоко осъзнаване на действителността, защото са успели да различат единната същност зад различните религиозни символики с които тя е облечена.

Освен това хората често интерпретират едни и същи понятия и символи по-различен начин. И всеки отхвърляйки една или друга религия, всъщност отхвърля не нея самата, а образът, който си е изградил за нея. 

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Разширяването на съзнанието и духовността не предполагат отказване, а приемане, изчистване и отделяне на есенцията - на духа на религията от черупката й. Във всички основни религии има хора, които чрез тях са достигнали до по-дълбоко осъзнаване на действителността, защото са успели да различат единната същност зад различните религиозни символики с които тя е облечена.

Освен това хората често интерпретират едни и същи понятия и символи по-различен начин. И всеки отхвърляйки една или друга религия, всъщност отхвърля не нея самата, а образът, който си е изградил за нея. 

Изчистването на съзнанието, означава наистина чисто съзнание, изчистено от всички наслагвания.

Няма как да си постигнал осъзнатост и чисто съзнание, ако все още в него има пристрастеност към определени символи, образи, ритуали, догми и др. религиозни характеристики.

Смесваш понятията. Да си безпристрастен не е еднозначно с това да отхвърлиш.

преди 1 час, Aumi написа:

Изчистването на съзнанието, означава наистина чисто съзнание, изчистено от всички наслагвания.

Няма как да си постигнал осъзнатост и чисто съзнание, ако все още в него има пристрастеност към определени символи, образи, ритуали, догми и др. религиозни характеристики.

Колегата още не е свободен от представите породени от различаването или деленето/измерването хората по това дали са успели да различат някаква "единна същност", каквото и да значи това. Различаващият хората по тяхната религиозност или нерелигиозност, няма как да е свободен от алчност, омраза и заблуди.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Разширяването на съзнанието и духовността не предполагат отказване, а приемане, изчистване и отделяне на есенцията - на духа на религията от черупката й.

Мъдростта се развива, а съзнанието се разбира. Кой не е мъдър и кой е мъдър? Въпросът не е риторичен.

Мъдър е този, който е открил себе си във всичко. Знае, че и това, което харесва и това, което не харесва са и в него самия. Не отрича, но и не подхранва тези свои страни, които смята, че не трябва да изявява. Точно защото в същността си човек е тъждествен с всичко съществуващо, той може да изгради себе си както пожелае (съблюдавайки определени условия и заплащайки съответната цена). Мъдрият човек знае какво точно иска.

п.п. Сега някой да не си помисли, че според мен мъдростта се изчерпва с горе-написаното. 

 

преди 11 часа, Aumi написа:

Затова и боговете приличат на своите създатели.

не е зле като опит ... но му липсва дълбочина. А и не само... Например това - боговете НЕ приличат на своите "последователи", а са сборно-съставно на нужните им проекции. БОГ сред всеки тип или вид религия, е обобщен образ с предлагане на нужните негови идеални качества. Тия идеали са всъщност израз на нужните проекции в самата религиозна концепция. А идеалните митологични описания - са просто нужните проекции на които да се "подпираш" , като компенсация на лични усещания, които са с обратен знак. :

На усещането за слабост - всесилност.

На усещането и страха от преходност - ВЕЧНИЯ елемент.

Нуждата от усещането за самота - внушението че "винаги те вижда, чува"... Че предоставя възможност "винаги и навсякъде да общуваш с Него"...

Усещанията за недостиг и дефицити, желания, стремежи - молитвата... към "него"...

и т.н.

преди 11 часа, Aumi написа:

не можете дори и за миг да си представите, че можете да се откажете от вашата религия или вероизповедание.

Някои могат, някои не. И... винаги идва внушението за оправдание - как да "откажеш" ползите... Ползите са съвсем очевидни, обясними и са крайно потребни (за даден етап). Ползите - лични и групови - са основния фактор сред всяка религия. Никой няма да приеме нещо, което не му "предлага нищо".

И нещо друго - една проекция (като тая на "БОГ", а и на много други образни описателности , в приказката ) предлага ползи чрез проекции. Най-важната проекция и основната полза - е т.н. "отложена проекция за награда"... Като компенсатор на усещането за мъка, страдание, за раздиращи конфликти, (които са част от всяка екзистенция ) се предлага  обещанието за награда - като избавление, изход, но в бъдеще. В психичен аспект - това носи усещане за цел, предлага посока, носи успокоение, с което да се преодолеят емоционалните и чувствени негативи в даден момент.

Допълнително сред всяка религиозна концепция - се предлагат "условия" при които да се очаква "наградата" някъде напред във времето. Обвързването на наградата с "точно определени условия" чрез изпълнението на които тя да "бъде получена" е задължителен елемент сред всички масови религии... Няма нито едно изключение, вкл и сред будизма, сред който централния образ на "всесилен и абсолютен бог" е заместен от образа на БУДА. А същия  е накичен от религиозните си последователи именно с абсолютни описателности и качества и веднага той придобива същото ролево значение - молитви към Буда, той вижда, чува, той е над ограниченията на времето и пространството, той вижда, той спасява... За да не бъде "сам" се предлагат и някои частични "заместители", списвани като "буди" ( а в другите религии - като свещени "подобрази" - светци", връзките между абсолютното и човешкото, нещо като "посредници" ) ... като примери на "получилите наградата", с които се дава възможност на личната проекция , подаваща път, смисъл, цели, насоки... в очакване на "желания представен резултат"... 

РЕЛИГИОЗНИТЕ последователи по целия глобал имат сходни характеристики. Именно заради това предложените концепции за "изход и спасение" от негативите на ежедневието в екзистенцията, са масови и минават през културни, етнически, географски или исторически граници...

Анализа на всяка от масовите религиозни концепции, предлага сама по себе си "карта" на човешките потребности от блянове, надежди, от зададени представности - като изход от най-тежките психични "пропадания", като "хапчета" за типичните "негативни кризи", толкова характерни сред всяка човешка екзистенция.

Всичко това предлага ПОЛЗАТА - както в личен, така и в колективен план... Освен това - по време на приемането на религиозната концепция, като лична (иначе не се получава ползата ) същата се вллита в личността и идентичността. По същия начин се формира и усещането за принадлежност - то пък е в посока на нужните социални рефлекти и служи за регулатор на социалните процеси като задава задължителните критерии за "свои и чужди", замества усещането за "племе" - своите хора, безопасните хора, помагащите ти хора, тия с които да разделяш и съприживяваш проблеми и кризи... и т.н.

Всичко това става "САМАТА ЛИЧНОСТ" - толкова дълбоко се пропива в нея и заради това "ОТКАЗВАНЕТО" граничи с инстинктивното усещане за "смърт" и му се реагира отхвърлящо и "страшно", ужасно и абсолютно неприемливо. Усещането за "умиране" е съвсем естествено - защото е ясно усещане за "разпад, дез-интеграция" на постигната лична приказка за "себе си". Каквато и да е тя - тя е единствената на която се постановява усещането за "ЖИВОТ" и е тая която предлага образът на АЗ сред нея.

преди 11 часа, Shiniasu написа:

И всеки отхвърляйки една или друга религия, всъщност отхвърля не нея самата, а образът, който си е изградил за нея. 

В този смисъл - и като есенция от импровизираните ми описания за "религията" - няма как религията да има "ДУХ"овност в нея. Тя предлага ДУХовността само като мит, предлага имитация на "преживявания" с илюзията че си "духовен", защото набора от проекции става толкова устойчив, че все повече личността и идента се пренасят сред образните проекции. Това прави самата личност устойчива на проблемите, задава посоката на екзистенцията... Но е приказка

 ПРИКАЗКИТЕ предлагат на хората усещане и проекции за спасения и ползи. НО СА САМО ПРИКАЗКИ. Колкото и да се оживяват и защитават ползите, колкото и да се философстват - ползата не определя ДУХовността. 

Привиждането че се надмогва "физическото битие" и неговите залитания, капани, проблеми - чрез "система от псевдодуховни описания" не е ДУХовност... Изживяанията на светците - не са духовност. "Постиженията" - не са на ДУХовни хора. МИТОЛОГИЯТА и МИТОМАНИЯТА задават в масоция социум "духовност', но само като идеали и това няма нищо общо с "оригинала". Но само така имат значение и носят полза като 'задължителният елемент от "ПРИМЕРИ" за стремеж, като модел за подражание, който да поддържа проекцията към него.

преди 22 часа, Aumi написа:

1. Да, ти си убеден, както и повечето хора, че е задължително хората да имат вероизповедание.

Задължително трябва да се самоопределяш като част от някоя група - мюсюлманин, християнин, будист, атеист, адвентист, мормон, православен, протестант...и прочее хиляди разновидности на религиозните течения.

2. Задаваш ми този въпрос, защото не разбираш за какво ти говоря. Не осъзнаваш думите ми.

Да, в света е прието за напълно нормално хората да имат някаква принадлежност, и да се чувстват като частица от това цяло. Дори и да се откажеш от едната група, трябва да си избереш друга група, от която да станеш част, да изповядваш нейните идеали, да следваш сляпо нейните догми и да почнеш да прилагаш нейните ритуали. Това може би дава повече сигурност на хората. Не се чувстват сами. Те искат да имат духовни лидери, водачи, които да диктуват как да изпълняват определени ритуали към Бог, те измислят молитвите им. Те са посредниците между Бога и човека.

3. Ти например, както и много други, не можете дори и за миг да си представите, че можете да се откажете от вашата религия или вероизповедание. Може би си мислите, че това ще е някакво предателство и няма да имате опора, подкрепа...Вашите религии са ви необходими като тояжки, с които да вървите по пътя...

4. Не можете и за миг да си представите, че можете да бъдете свободни - свободни от догми, ритуали, наизустени молитви, внушени ви втълпявания за Бог.

5. Но ако дойде денят, когато изведнъж прозрете, че можете да съществувате и без тях,  ще видите колко ярко блести слънцето и ще поемете наистина глътка свеж въздух, и ще осъзнаете, че Бог няма нищо общо с човешките втълпявания, и че всичко, което е писано за Него, са били лични проекции на пишещите. Всички описания са човешки проекции, които са били наложени на групи от хора. Всяка една група е създавала свои проекции, и те се различават в зависимост от времето и мястото, където са създавани. Затова и боговете приличат на своите създатели.

 

 

1. Грешен извод. Хората никой не ги задължава, а приемат сами да имат вероизповедание. 

Може би ти не схващаш какво е свободна воля и как същата се отстоява дори с цената на живота си. 

2. Повечето въпроси които задавам са реторични. Знам за какво говориш, но не приемам твоето становище като меродавно. 

Нормално е всеки индивид да има своя гледна точка, мироглед и начин на водене на своя живот. Твоята пътека е различна от моята. Ти не може да се абстрахираш от своята и да проумееш, че има по-лесна, утъпкана пътека, по която  спокойно да вървиш и се наслаждаваш на живота. 

3. Да, не мога да си представя, но за сметка на това мога да се абстрахирам от себе си, а ти?! 

За другите не мога да кажа, че са като мен. Да, повечето хора ходят като "коне с капаци", но основното е, че ти ме приобщаваш към вид множество без изобщо да допуснеш, че има човеци които истински изповядват своята вяра, а не декламират на чужд език вид парадигми. 

4.Един свободен човек как би си представил, че е свободен, а?!  

Добре, виждам, че ти умело може да си представиш какво е да си свободен човек, но следователно си осъзнала, че не си свободна. 

За един свободен човек представите са излишни. Той следва божията промисъл, но явно не схващаш какво представлява същата. Не си получила вид откровение и заместваш същото с вид мисли. Те обаче не са достатъчни за да живееш праведно. Не на всеки се удава да е творец.  Не осъзнаваш, че си подобие на Бог. 

5. Денят ще дойде. Тогава ще се разбере дали си частица от Бог или ще бъдеш запокитен в забвение. 

Писанията са вид наръчници. Нищо повече. В тях спрямо всеки един момент може да прочетеш и видиш как да продължиш напред. Не се налага да го умуваш. не се налага да го помниш. Не се налага да обвързваш мозъка си с неща които вече са измислени. Тогава ти остава свободно време с което посредством твоето въображение може да направиш така, че на децата ти да им е по-лесно. Оставяйки им наследство им даваш елементарна сигурност. Правиш ги по-свободни. Даваш им шанс да доразвият себе си. Да творят по-хубави неща от теб и т.н. 

Всичко се свежда да имаш идея и я реализираш, но към момента човечеството се е изчерпало от към идеи. Да, болшинството хора не осъзнават колко е великолепен този свят и го разрушават. 

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Допълнително сред всяка религиозна концепция - се предлагат "условия" при които да се очаква "наградата" някъде напред във времето.

Абсолютно грешно!!! Всяка ... НЕ!!! Повечето = Да!!!

Поради това, че не си религиозен, то не може да знаеш как е при всяка. 

Слагаш всички религии под общ знаменател, а това е грешка. 

Да, не може да си признаеш, че грешиш, но това е вид отрицание = добре знаеш наличието на вид отрицание какво е в психологичен аспект.  

Добре знам, че нямаш абстрактно мислене, а вид назубрени формулировки, но когато се абстрахираш от абстрактното, то какво е останалото, а?! 

Рамусе .... метода на "моркова и тоягата" от миналия век вече не е актуален.  Хората вече не могат да бъдат мотивирани от вид награда или от вид страх от наказание. Да, повечето не осъзнават своето наследство и не знаят какво да правят със същото, но това не означава, че не живеят.  

преди 14 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

 Не се налага да го умуваш. не се налага да го помниш. Не се налага да обвързваш мозъка си с неща които вече са измислени.

Да, колко е лесно ...не се налага да мислиш. А само да приемеш вече готови измислици като истини.

преди 17 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Ти не може да се абстрахираш от своята и да проумееш, че има по-лесна, утъпкана пътека, по която  спокойно да вървиш и се наслаждаваш на живота.

Да, тази пътека ти дава сигурност, дава ти надежда и увереност че си на правилният път. На единствено правилния, най-правилния от всички пътища!
Само православния път може да те вкара в Божието царство. Което разбира се противоречи на вярата на останалите, които са приели да вървят по други пътища, и считащи, че техният път също е единствено правилния.

преди 19 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

За един свободен човек представите са излишни. Той следва божията промисъл, но явно не схващаш какво представлява същата. Не си получила вид откровение и заместваш същото с вид мисли. Те обаче не са достатъчни за да живееш праведно

Ти определяш правилното, единствено от твоя гледна точка.
Но от гледна точка на други религиозни концепции, може този живот, който си мислиш, че е най-праведния, да не е толкова праведен. Дори напротив, може да е много грешен.

преди 21 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Слагаш всички религии под общ знаменател, а това е грешка. 

 Или всички религии са истински, или всички са грешни.
Кое доказва, че твоята е по-правилна от другата?

 

преди 2 минути, Aumi написа:

Ти определяш правилното, единствено от твоя гледна точка.

Не! Казах ти = спямо Бог, Човек Бог и Светия дух. Същите са извън мен. В мен има единствено подобие. 

преди 4 минути, Aumi написа:

Но от гледна точка на други религиозни концепции, може този живот, който си мислиш, че е най-праведния, да не е толкова праведен. Дори напротив, може да е много грешен.

И??? 

При положение, че знам, че съм грешен, то кой ме счита за много грешен не ме касае. Другите религиозни концепции за мен не представляват вид способ за преведен начин на живот. Всеки от друго изповядващите и тези които не вярват в Светата Троица имат своята свободна воля, която те изповядват. Нормално е. 

За мен не е важно дали ме поставят в кюпа с неправедните или в кюпа на много грешните. Те не са мой съдник. Мой съдник ще бъде Божия син, но не в този свят. 

преди 13 минути, Aumi написа:

Кое доказва, че твоята е по-правилна от другата?

Бъдещето!!!

преди 6 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

 

Другите религиозни концепции за мен не представляват вид способ за преведен начин на живот.

 

По същият начин и твоите концепции, не представляват интерес за тях.

За теб може Исус да е единственият съдник и Бог, но за тях той не представлява интерес.

От което следва, че той не може да съди всички.

След като единствено вярата в някаква концепция определя правилността ѝ, тя не може да бъде универсална за всички.

 

Цитат

Бъдещето!!!

Бъдещето е неопределено!

Ти се надяваш в това някакво Бъдеще да живееш в Божието царство и да си равен на Бог. В това твое въображаемо Божие царство, състоящо се единствено от православни, няма място за хора от други вероизповедания, от други религиозни секти, защото според твоята вяра, единствено с православният паспорт се влиза там. Това място, според твоята вяра, е запазено единствено за православните. Хората от други религии, въпреки, че може да са водили по-правилен, почтен и чист живот от теб, нямат място там, само защото не са били православни и не са вярвали в Троицата.

Което разбира се е абсурдно!

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Допълнително сред всяка религиозна концепция - се предлагат "условия" при които да се очаква "наградата" някъде напред във времето.

Което е в реда на нещата и е валидно навсякъде. Освен ако не се очакват чудеса. Всичко, което човек иска да постигне е в бъдещето. Къде другаде да е след като не е налично към момента? Светът е основан на принципи, които реално определят условията нещо да се случи. Проблем, не само при религиите може да се търси в непознаването на тези принципи; в очакването да се получи нещо по начин, който ги заобикаля. Проблем може да се търси в очакването на нереална, невъзможна, награда. Проблем може да се търси в представата, която се създава за света и то повече от страна на последователите и тълкувателите на една или друга религия. 

на 25.07.2020 г. в 11:22, Shiniasu написа:

Мъдър е този, който е открил себе си във всичко. Знае, че и това, което харесва и това, което не харесва са и в него самия. Не отрича, но и не подхранва тези свои страни, които смята, че не трябва да изявява. Точно защото в същността си човек е тъждествен с всичко съществуващо, той може да изгради себе си както пожелае (съблюдавайки определени условия и заплащайки съответната цена). Мъдрият човек знае какво точно иска.

п.п. Сега някой да не си помисли, че според мен мъдростта се изчерпва с горе-написаното. 

Развитата мъдрост разбира как работи съзнанието. Мъдър е този, който разбира "Това е страдание", "Това е възникването на страданието", "Това е прекратяване на страданието", "Това е пътят, водещ до прекратяване на страданието".

преди 15 часа, _ramus_ написа:

Допълнително сред всяка религиозна концепция - се предлагат "условия" при които да се очаква "наградата" някъде напред във времето. Обвързването на наградата с "точно определени условия" чрез изпълнението на които тя да "бъде получена" е задължителен елемент сред всички масови религии... Няма нито едно изключение, вкл и сред будизма, сред който централния образ на "всесилен и абсолютен бог" е заместен от образа на БУДА. А същия  е накичен от религиозните си последователи именно с абсолютни описателности и качества и веднага той придобива същото ролево значение - молитви към Буда, той вижда, чува, той е над ограниченията на времето и пространството, той вижда, той спасява... За да не бъде "сам" се предлагат и някои частични "заместители", списвани като "буди" ( а в другите религии - като свещени "подобрази" - светци", връзките между абсолютното и човешкото, нещо като "посредници" ) ... като примери на "получилите наградата", с които се дава възможност на личната проекция , подаваща път, смисъл, цели, насоки... в очакване на "желания представен резултат"... 

Стъкмистики, измислици, глупости и лъжи са това, което си написал.

Първо - в будизма няма награди, целта на будистката практика е освобождение от страданието, трансформация на условията, които го пораждат.

Второ - Буда е бил човек, като теб и мен. Това, че някои будистки секти му приписват качества, които не са човешки, не прави твърдението ти вярно. Допускаш елементарна грешка, като взимаш някакви изключения и пишеш, че няма нито едно изключение.

Трето - в будизма не се твърди, че Буда съществува след смъртта, за да му се отправят молитви и да се чака отговор. Некомпетентността ти е очевидна. Или както обичаш да се изразяваш: "Чупиш тъпомера!".

преди 18 часа, Aumi написа:

От което следва, че той не може да съди всички.

Грешно заключение. Опит на замяна на вид незнание с илюзия за познание за онзи свят. 

Да се счита, че законите тук, на този свят са същите във вечния е глупост. 

преди 18 часа, Aumi написа:

По същият начин и твоите концепции, не представляват интерес за тях.

Да, така е. Това е нормално.  От гледна точка на психологията всеки си има убеждения. Те или могат да се променят или не. 

Самата психология може да се разглежда като религия на атеистите. Тя се опитва да замени вярванията с вид убеждение, обаче забравя, че самите писания са вид метафора.  

преди 18 часа, Aumi написа:

За теб може Исус да е единственият съдник

Виж моя изказ

преди 18 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Мой съдник ще бъде Божия син, но не в този свят. 

Защо изобщо не прочиташ нещата?! Заменяш нещо мое с вид парадигма. 

Божия син е този който е заченат непорочно!!! 

Ако излезем от всякакъв род парадигми, това са децата заченати с Любов!!!

Помисли върху това!  

Да, понякога моята религиозност довежда до вид друг изказ, но словото ми остава право. 

преди 18 часа, Aumi написа:

След като единствено вярата в някаква концепция определя правилността ѝ, тя не може да бъде универсална за всички.

Грешено синтезирано. 

След като религиозните схващания са концепция за определяне на правилността им, те не могат да бъде универсално за всички вярващи. 

Така по бих се съгласил, макар, че отново е с вид неточност. 

От сума ти време в съзнанието ми се върти един въпрос: Може ли да се създаде нова универсална религия?! Да, през изминалия век бе направен опит = психологията, като средство за въздействие върху човека. Само където изведнъж самата научност бе разделена. 

В основата при създаване на вид религия е да може определена общност да се управлява. 

След създаване на Църквата, която да изповядва житието и битието на Иисус Христос времево светът се разцепва на преди Христос и след. Факт!!!

В първите години християните са подложени на гонения. Достоен брой изповядващи са умъртвявани, но въпреки това учението се е разпространявало. Стигнало се момента в който дори една Римска империя с невъзможността си да се справи с нея я приема, като инструмент за управление на поданиците си. 

Мда .... някои хора какво ли не правят, за да я заличат тази религия наречена Православие ... Тази религия която стъпва върху единствено правилно схващане за устройството на този свят, а именно Бог, Човек - Бог и Светия дух.  Всяко друго схващане за този свят ще бъде анатемосвано!!! Всеки опит да се замени вечния живот с друг, паралелен, задгробен и т.н. също ще бъде анатемосвано. 

Колкото и да се опитват вид други религии да асимилират християните, то християни и то православни ще има! Амин

п.п. На който не му харесва този свят = да си ходи в неговия си свят!  

преди 18 часа, Aumi написа:

Бъдещето е неопределено!

Бъдещето е такова каквото го правим ние. 

Ако ти правиш вид неопределено, то аз съм направил вече нещо определено.  

преди 18 часа, Aumi написа:

Ти се надяваш в това някакво Бъдеще да живееш в Божието царство и да си равен на Бог.

Не се надявам.  

Пак ще се повторя: Аз вече не съм в активна възраст. Каквото съм направил, каквото съм оставил = факт. Готов съм за "съда". Останало ми е още малко време на този свят и се наслаждавам на същия до сетния ми ден ще е така. 

След това е Божа работа!!! Смирил съм се с това. Не се страхувам за моята душа, нито за душите на младите. Не изпитвам вече вид материални и/или духовни потребности.

Младите имат един изказ: Спрял съм се!  Да, останало ми е още малко дъх, дух или т.н. във моята физиология и аз решавам къде да издъхна, да отдам своя дух в името на този свят. В името на бъдещ по-добър! 

п.п. Моя живот вече не е вид ценност. Как да ти го обясня = Винаги готов да умра защитавайки православието!!!  

преди 5 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Мда .... някои хора какво ли не правят, за да я заличат тази религия наречена Православие ... Тази религия която стъпва върху единствено правилно схващане за устройството на този свят, а именно Бог, Човек - Бог и Светия дух.  Всяко друго схващане за този свят ще бъде анатемосвано!!! Всеки опит да се замени вечния живот с друг, паралелен, задгробен и т.н. също ще бъде анатемосвано. 

 

Да, вижда се, колко толерантна е твоята религия.

Но като анатемосваш всичко, не забравяй все пак, че другите по същият начин могат и теб и религията ти и схващанията ти, да пратят по същият начин по дяволите, както и ти ги пращаш!

Защото на онези които вярват в Кришна или в Аллах или Йехова, или които вървят по Пътя на Буда, хич не им дреме за твоите анатеми!

 

преди 19 минути, Aumi написа:

Да, вижда се, колко толерантна е твоята религия.

Но като анатемосваш всичко, не забравяй все пак, че другите по същият начин могат и теб и религията ти и схващанията ти, да пратят по същият начин по дяволите, както и ти ги пращаш!

Защото на онези които вярват в Кришна или в Аллах или Йехова, или които вървят по Пътя на Буда, хич не им дреме за твоите анатеми!

 

Виждам, че не схващаш какво е анатемосване. Това е отлъчване от Църквата.  

На Църквата пък не и дреме кой ще върви по различна пътека.  

Всеки сам избира към кой да се приобщи.  

п.п. За да се анатемоса някой, то същия трябва да е бил от Църквата.  

Въпросните вярвания в изброените от теб религиозни схващания са извън нея!!!  

Същите само могат да вербуват християни, но определено от православните не могат да "откопчат"  вярващи.  

При православието има толерантност, защото ако човек се "подхлъзне" може да се покае и отново да бъде приет от Църквата. Зачита се свободната му воля и, че е нормално човек да се поддаде на вид изкушения от лукавия. 

Явно и не схващаш какво е да изповядващ своите грехове. То за теб ще си остане вид тайнство. Нормално е.

Задай си въпрос: Защо няма дъщеря божия, а?! Защо в православието проводника е мъжа, а?! 

За една майка основната ѝ отговорност е да брани децата, а не вярата!!!

Някога имала ли си допир до вдовици от Първата Световна или Втората световна войни, а?! Или пък до български майки, на които им е отнето първородния син от османската империя, за да ги направят еничари, а?! 

Колко български жени са били обезчестявани от араби в името на Аллах, а?!

Та не ми говори за толерантност в днешно време. До колко другите вероизповедания са толерантни към православните, а?! 

на 16.07.2020 г. в 8:25, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Основно на български ,защото българският език е с най много думи.

В Българския тълковен речник (изд. 1994 г.) пише, че в него има около 60 000 думи.
Във второто издание на Оксфордският тълковен речник са включени 600 000 дефиниции на думи.
По неофициални данни във френския език (ползван от 128 милиона души) има 100 000 думи, в немският - 185 000, а в английския 500 000.

на 26.07.2020 г. в 9:26, Shiniasu написа:

Светът е основан на принципи,

Свят , Живот, Бъдеще, Реалност... са нещо доста антропоцентрично, твърде интерпретируемо и контекстуално зависиимо.

Когато постулираш че "светът е основан на принципи"... всъщност цялото твърдение е с разтеглив смисъл и значение. Какво точно е "свят", доколко това е обективно, как и според кого е "прието", докъде, в какви степени на приближения...

Принципите - са човешко производно с което ние хората си обясняваме онова, което отразяваме. Те са израз на синтеза, характерен за човешкия тип мислене. Всъщност - освен човешко мислене ние, хората нямаме познание за "различен от нашия тип". В някаква степен обясняваме някои явления и процеси. В друга степен - не можем.

В точните науки, в рационалните схеми на обяснения - са изведени принципни обобщения, но те се постулират заедно с условновностите сред които са валидирани, като се добави и относителния им характер. Докато в цитираното изречение - няма никакви съпътстващи условности и граници във валидацията.

Ти и друг път си изразявал това свое верую. За теб - това може би е "знание". Не случайно написах по-горе че различаването между знание и вярване - е едно от най-големите предизвикателства за всеки субект, сред неговата екзистенция. Проблемът е, че нито рецепти са възможни, нито критерии са налични... защото разликите са дълбоко сред работата на всеки човешки мозък... И за всяка личност, отвътре изглежда едно, но същото сложено сред различен ракурс - става напълно различно. Контраста между двете поражда все повече съпротива и защита именно от лично избраната версия за всяка личност, защото тя е изградена на тъканта на (въз)приетото...

Примерите са всичко това са сред всяка тема тук... сред всеки пишещ. Голямото предизвикателство е да се приеме за естествен контраста между заученото и приетото... и онова, което е отвъд него. И да се "пусне" и отдели от идентичността и корените на личността. Това е гиганска задача и не е възможна въобще за личност с приоритетна  иизнесена напред религиозна типология. Неговото "мислене" е призвано само да надгражда религиозното му ядро, но религиозната "каноничната" рамка е с висшия приоритет сред вътрешния свят на всяка личност.

СЪМНЕНИЕТО е ключовият момент сред всяко мислене. Категоричността, утвърждението, увереността в изразеното, рязката категоризация и понятийна затвореност в изказа, издават 'затворения" представен идеалистки тип. Огромните усилия, които са вложени за да се нагласи някаква форма на формирана вътрешна конструкция е много важна за баланса на всяко съзнание. И в това е цялата битка по поддържането на тази вътрешносътворена конструкция - защото сред психичното поле на всеки човек, се води именно тази 'борба' - под формата на "оцеляване".

Излизането от тази "самомагия" е огромен проблем... заради преодоляването на непрекъснатите вътрешни съпротиви. Няма как да е ДУХовно нещо, което се основава на съвсем човешка самомагия, на каквито и да са стъкмистики от лично-колективни приказки и имитацията на "живеенето" сред тях.

Вчера бях на водопадите и пещерите около с. Деветаки, Ловешко. Чудесни са надписите с приказките за исихазма и социалните уверения "че не просто били исихастки център, а направо "духовен" такъв. Много са били отдадени на каузи и приказки... но единици през световната история са оставили следи че са напуснали утробата им... За мен това е същинският път към ДУХовността.

Уверенията в изказите на всеки религиозен тук, не съдържат извеждания по същество, а са израз на неговите вътрешни системи с които той си е нагласил личната си приказка. Проблемът е как да се спре нейното непрекъснато 'ВЪЗ-производство', как да се пренебрегне ползата която тя подава и заради които въобще е целия неин театър.

преди 14 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Виждам, че не схващаш какво е анатемосване. Това е отлъчване от Църквата.  

На Църквата пък не и дреме кой ще върви по различна пътека.  

Всеки сам избира към кой да се приобщи.  

п.п. За да се анатемоса някой, то същия трябва да е бил от Църквата.

това са твърдения на напълно некомпетентен субект. Ама толкова некомпетентен, че чак пращи от невежество. Какви кръчмарски битовизми се списват от някои хора в темата и това ги прави само достойни за смях - особено с фатмашко-духовния стил с финалното въпросително ",а?" Мъка

Два пъти ми направиха АНАТЕМА... и хич не бяха от "църквата", нито аз бях църковник. И никак не означава просто "отлъчване", а може да се обобщи, че е направо система от "проклятия' с които бях "заливан" от двете страни на голям коридор... С толкова злоба, с толкова негативизъм... заради страха, заради дисонансите, заради защитаването на веруюто... колкото не можеш да видиш никого сред благите им маски иначе. Бях потресен първия път - бях само на 21 години и най-ме шокира именно огромната промяна в иначе типичните благи и усмихнати маски с които играят жалкия си човешки театър. 

В тази връзка - "съвсем скоро", в Пловдивската епархия направиха в храм АНАТЕМА, от най-висшите духовници, сред служба водена именно от тях. И защо - защото "хористите", които пеели по  пловдивските църкви ги събрали да пеят и на посрещането на папата в Пловдив... Нито хористите са "християни от църквата", нито  пеят на тоя или оня, защото са вярващи. Това е единственият начин за препечелване от пеене в днешно време, въпреки мизерното възнаграждение все пак е нещичко.

Просто са страшни късметлии че не бях на това... отвратително представление, защото щеше да се пише и чува за него, като храмът е бил пълен с хора... И ако преди години в консерваторията в София по време на гореописаните събития бях само на 21 и 22 години и ме преследваха и следяха месеци наред, като част от натиска бяха и споменатите две "анатемосващи' представления, сега след толкова години вече нещата въобще не са същите... но... както и да е - минало заминало.

Просто подавам два примера в единия от които съм личен участник, а в другия... "не толкова", но е факт и няколкото колеги певци са били шокирани и ужасени от думите, гнева, злобата, ненавистта... която се лее по време на "Анатема". Много добре ги "разбирам".  

С лекота мога да кажа, че сред човешкият театър - какъвто е всяко църковно събитие, няма по-отвратителна част от "свалянето на благите и смирени маски"...  и то именно от хората които са призвани да са... "божествени наместници".

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Два пъти ми направиха АНАТЕМА... и хич не бяха от "църквата", нито аз бях църковник. И никак не означава просто "отлъчване", а може да се обобщи, че е направо система от "проклятия' с които бях "заливан" от двете страни на голям коридор...

Интересна метафора. Ще помисля.